Зад всяко голямо богатство се крие голямо престъпление"
Оноре дьо Балзак


  Тази демокрация не е нашата демокрация. Не и на нас, които, омерзени от едната голяма превратност, сме в това пространство, където или с лице, или без, ако не друго, то поне можем да излеем това, което тази демокрация ни натрупа. Омерзението, горчивината, злобата, жлъчта. От висенето по площади и барикади, за да осигурим лукс на шепа хора. От наивната мисъл, че 1989 година ще ни направи по-богати и щастливи, а всъщност направи изключително богати предвидените за целта. И които 20 години по-късно продължават да тънат в охолство за наша сметка. Бронирани зад кичозните отвън и обсипани с лукс отвътре замъци тип "мутробарок". За които светът наистина е едно глобално село, защото в момента, в който сложат пръст върху една точка на картата, могат да се отзоват там в мига, в който пожелаят. Без да им трябват феи и магьосници, нито пък вълшебни килимчета.
  Разпределение на благата имаше - и те бяха разпределени между тях. Богатството там, а непрекъснатата мисъл за двата края - тук. И още нещо - верният спътник, наречен обезверение и винаги в услуга на шепата.  Събрани заедно, те дават нещо съвсем логично - зле работеща машина, чиито чаркове тракат в зловещ хор един срещу друг. 
 Същите тези чаркове съвсем съзнателно са оставени да бъдат чаркове през всичките тези години. И те като че ли не искат да бъдат нещо друго. Или това е просто израз на тотално захвърлена в небитието надежда. 
 А сега ни казват, че трябва да плащаме още. Тези, които са бетонирани в мутробарока, изграден от нашите пари.  Тези, които се смятат за принцове по рождение и братя на боговете. Защото и през ум не им минава да върнат поне малка частичка от откраднатото.
  И защо ли? Кой им търси сметка?   angpiskova.blog.bg

...ОТ СЛЕДВАЩИЯ ДРАМАТУРГ...