Снимка: БГНЕС

Еврокомисарят по правосъдието Вивиан Рединг, която нарече депортирането на роми от Франция "позор", призна, че Европейската комисия няма доказателства да изправи Франция пред съда за дискриминация на етническа основа.

Европейската комисия обяви в четвъртък, че е взела политическо решение да открие наказателна процедура срещу Франция заради изгонването на роми от България и Румъния това лято.

За да събере доказателства и да обвини Париж, Еврокомисията си даде срок до 15 октомври. Дотогава тя очаква отговор на изпратено в петък до френските власти писмо, с което изисква заповедите за експулсиране на всички европейски граждани, напуснали страната между 5 август и 13 септември, както и информация за самоличността на въпросните лица, основанията за за напускането на страната, както и за начина, по който те са третирани от френските власти.

Брюксел иска да провери дали процедурните права на българските и румънските роми са спазени и дали не става дума за колективно изгонване, което е недопустимо според Хартата за основните права. В този период е действало окръжното до кметовете, в което се нарежда разрушаване на катуните.

Ако Франция не отговори на въпросите през следващите две седмици, Брюксел ще започне наказателна процедура срещу нея за неприлагане в националното й право на Директивата за свободно движение на хора от 2004 г.

Практически, ако се стигне дотам, Брюксел ще може да предяви иск срещу Париж пред Съда на Европейските общности едва след Нова година и да очаква определянето от магистратите на финансова санкция срещу страната.

Според данни, предоставени от френските власти на Европейската комисия, 195 са българите, върнати от Париж от началото на годината до края на август. 151 от тях са се прибрали, след като са подписали декларация, че го правят доброволно.

Само за месец през лятото в разгара на кампанията срещу ромите от България и Румъния гражданите с наши паспорти, които са се прибрали в родината, са 98. Над 90 на сто от тях са декларирали, че го правят без принуда. Официално оповестената цифра у нас беше 41.

В същото време румънските граждани, които са напуснали Франция от началото на годината, са 7377, а тези между 28 юли и 27 август – 881.

През миналата година Париж е върнал в София 1066 български граждани. 11 366 румънци са били транспортирани принудително до Букурещ.

Комисията обяви, че не смята за задоволителен и прозрачен начинът, по който Франция е адаптирала националното си законодателство към европейската директива за свободно движение, но не обясни защо чак сега обръща внимание на този въпрос.

Очаква се през април догодина Брюксел да предложи нова стратегия за интеграция на ромите, които са най-многобройното малцинство в Европа – повече от 12 милиона души. До три месеца специално назначената от еврокомисията работна група, ще е готова с анализа за разходването на европейските средства, отпускани на страните за приобщаването на ромите.

Еврокомисарят по правосъдието Вивиан Рединг съобщи, че в момента Европейската комисия подготвя писма до правителствата на страните членки, с които ще поиска от тях да разработят национални стратегии за приобщаване на ромите. До лятото Брюксел ще подготви и механизъм за контрол и за подкрепа на правителствата.

"Очакваме държавите да проявят амбиция и изрично да включат ромите, когато изготвят националните си цели за заетост, образование и преодоляване да бедността за Стратегия 2020", подчерта Рединг.

Социалният комисар Ласло Андор обаче се съмнява, че България и Румъния ще успеят да се справят както със стратегията, така и с усвояването на отпусканите средства. Според него причината е, че двете страни имат твърде слаб административен капацитет. Това било особено валидно за България, където били уволнени вещи експерти, а органите, които се занимавали с малцинствата и защитата им, били съкратени.