Оказа се, че в продължение на година и половина Сливен разполага с парче от Кръстното дърво без това да стане широко известно. Частицата е била вградена в последния модул на металния 33 метров кръст, който се издига над града на хълма Бармук баир.

По този начин Сливен влиза в Света гора, както се счита, че е бил преди векове. Историята стана известна току преди днешния празник Кръстовден. Стана известна и причината за „тайната” на това събитие. Свещеникът Йоан
 
от катедралния храм „Св. Димитър" разказа, че той самият занесъл частицата на хълма по поръка на Сливенския митрополит Иоаникий още преди близо година и половина. Дотогава тя се пазела в сградата на митрополията. Парчето от кръста, на който е бил разпнат Христос било подарено от викарния епископ Игнатий, който и до днес е посланик на Българската православна църква в Москва и българското подворие там. Игнатий, който е брат – близнак на участвалия в Биг Брадър Тодор Карагьозов. Проватският епископ Игнатий го донесъл в Сливен в малък реликварий, който представлявал скромна малка кутийка, прилична на саркофаг, която съдържала малка тресчица.

Реликвата е била вградена в най-горната секция на металния кръст в присъствието на основните дарители – братята Димитър и Зафир Гочеви и други дарители от сдружение Ника, за да се предпази от посегателства. Поставена е в специална кутия, заварена във вътрешната част на голямата тръба на тялото на кръста. След това сегментът е качен и сглобен най-отгоре в конструкцията. Това види се е било предвидливо, защото още по време на строежа е имало оскверняване с графити в основата.

На съмненията, изказани от богослови, че не е възможно самият кръст да вече бъде осветен от човек, та бил той и патриарх, след като в него има част от дървото, до което е опирало тялото Христово, отец Йоан отговори така: „Всяко нещо, което е докоснато от Божествената благодат, то е осветено, но и всяко нещо човек го осквернява и при освещаването свещениците отиват, за да възвърнат отново чистотата, но на кръста, не и на частицата, която остава неосквернена.

Йоан коментира и тиражираните съмнения за достоверността на мощите на Йоан Кръстител, неотдавна намерени в Созопол:

„Аз имам пълната вяра на своя митрополит и епископ. Хората винаги се стремят да влязат в ролята на Тома Неверни. Има един невидим, божествен начин на оповестяване, който е невидим за телесните очи, но не и за духовните. Такива очи имат всички праведници и разбира се нашите епископи, а дядо владика казва, че той има пълното убеждение, дадено му от Бог.”

Сливенският Епархийски съвет обсъждайки предложението и проекта за кръста над града единодушно прие през 2007 г. той да се монтира, за да  напомня на днешните жители и на бъдещите поколения, че Сливен е древен християнски град и наследник на град Туида, който според Епифанивият епархийски списък отразяващ иерархическата система на църковната организация от времето на Юстиниян Велики до 733 година, е един от петте митрополитски центрове в империята наред със Созопол и Месемврия. Да напомня, че Сливен е наследник на ”Малката Света Гора” от времето на Второто българско царство. Да напомня, че по времето на Възраждането и учредяването на Българската Екзархия той не случайно е определен за митрополитски град, център на епархия.

Пътят до хълма с кръста е труден за автомобили, но в това е уникалността  и автентичността на Света гора, а идеята е на всеки Кръстовден там да има поклонение, смята отец Йоан. Първоначално идеята е била кръстът на бъде осветен в присъствието на много владици за юбилея на дядо Иоаникий, който поради съвпадението с великия пост, бе изтеглен за имения му ден.

Идеята за освещаването и от други митрополити все още остава, но първото право остава за Иоаникий.