КОЙ Е ВЗЕЛ РЕШЕНИЕТО ЗА УБИЙСТВОТО НА ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ СПОРЕД ГЕНЕРАЛ ИВАН ВЪЛКОВ
Стоян БОЯДЖИЕВ

Корабът на Българско речно плаване спря на пристана на град Тутракан. Между посрещачите най-многобройна бе групата милиционeри. Това бяха посрещачите на новите обитатели на наскоро създадения концен трационен лагер „Заград" (Дамадас). Групата бе обградена от конници-милиционери. Проточи се едно шествие от около 50-60 души брадясали мъже. Това бе поредното попълнение, изпратено от различнитe служби на ДС. B края на ешалона една шейна с един кон допълваше това странно шествие. Пътникът бе само един. Това бе един старец и никой не би могъл да познае в негово лице бившия военен министър на България генерал Иван Вълков - силният човек на извършителите на преврата от 9 юни 1923 г. и един от крепителите на режима до 19 май 1934 г. Може би поради тази му биография и напредналата му възраст, само той ползваше превоз при все че в групата ни имаше и други възрастни хора. Аз, разбира се, бях в общия конвой и трябваше да. изминем цялото разстояние до лагера пеша. Даваше ни се отвреме навреме почивка, тъй като пътят бе много уморителен поради падналия обилен сняг. Привечер пристигнахме до един бивш чокойски чифлик и по-специално до жилищните помещения. Извън телените оградни мрежи имаше една солидна постройка, където е живял румънският чифликчия. Бившите стопански сгради - обори, хамбари и пр. - бяха зад телените огради и това бяха помещенията, в които се настаняваха лагеристите. След като влязохме в обекта, цялата група продължи към плаца, а ние с генерал Вълков бяхме отделени още при входа и не можахме да се срещнем и говорим с никой от намиращите се и дошли преди нас лагеристи. По-късно вече знаех, че това бяха депутатите от разгромената опозиция, прадимно хора от БЗНС - Никола Петков. Там се запознах по-късно с Цанко Барев, Спас Найдвнов, арх. Стоян Божков, с които станахме добри приятели. Както споменах, ние с генерала бяхме отделени от групата и ни закараха в една малка, намираща се почти до входа на лагера къщичка. Това бе една двустайна сграда, паянтов строеж, в която през деня са стоели вероятно прислужниците от чифлика. Двете стаички бяха съединени с един външен коридор-веранда, на която стоеше през целия ден един милиционер на пост. В едната стая имаше двама души, дошли преди нас. В другата бяхме нив с генерала. Не ни се даваше никакъв допир, разговор и пр. помежду ни. Бяхме поставени в пълна изолация. По-късно разбрах, че двамата обитатели бяха Димитър Гачев, адвокат от Пловдив и д-р Петър Телбизов, син на моя учител по стенография във Втора мъжка гимназия в София. Тези двама души бяха ръководителите на ,,4-ия интернационал", троцкисти и бяха яростни противници на установения отечественофронтовски режим. Заранта милиционерът ни поеде на работа. Дадоха ни по една кирка, лопата и бел. Изведоха ни на стотина метра извън лагера, където се прокарваше шосе до административната сграда. Трябваше да копаем канавки по трасвто на това шосе, след като првдварително сме изринали снега. Двете двойки бяхма разделени от платното на шосето, а помежду ни бе охраната. Трябваше да се изкопават по един и половина линейни метра канавка. Вълков не можеше да копае поради възрастта си и това означаваше, че вечврта няма да получи дажбата хляб, която бе основната ни храна. Ето защо аз изпълнявах и двете норми, милиционерът си затваряше очите и надзирателят отчиташе изпълнение.


Вечерта се прибирахме в стаичката, милиционерът ни заключваше и си отиваше. През цялата нощ оставахме сами с Вълков и разговаряхме за какво ли не. Дойде тежка зима. Имаше нощи, при които вълците от Делиорманските гори навлизаха в лагера и дращеха с лапите си по стъклата на стаичката ни. Разговаряхме, разговаряхме. За какво ли не. Но когато се идваше до полити чески теми, ясно проличаваше въздържаността на Вълков. И той бе напълно прав да се опасява, че аз съм нарочно поставен при него, за да изтръгна някоя от тайните му.


Ненадейно един ден дойде височайш гост на посещение на лагера. Самият министър Антон Югов. Най-напред влезе в съседната стаичка, при троцкистите. И понеже стените бяха паянтови, чуваха се високите гласове на каращите се. Направо се надвикваха. Разбрах, че Димитър Гачев и д-р Телбизов оспорваха теоретическите основи на новата власт, практическите й мероприятия и начина, по който управляваха комуниститe. По едно време сe стигна до пълно скарване и излизайки от стаята им, чух Югов да казва: „Докато разсъждавате така, няма да излезете от тук, докато сте живи". Думите му излязоха пророчески. От тази къщичка те не излязоха живи...


Веднага след това Антон Югов влезе при нас. Генералът по стар навик застана мирно и взе войнишка стойка. Югов го запита как се чувствува и има ли нужда от нещо. Вълков поиска да му се разреши колет с лекарства, тъй като страдал от сърдечка недостатъчност. След това Антон Югов се обърна към мен и след като ме запита за името, каза: „Вие сте установили връзката между ВМРО, английската легация и „Неутрален офицер", но не сте направили достатъчно пълни признания". В отговор аз казах на Антон Югов, че това негово твърдение не отговаря на истината. Аз съм информирал лицето Владимир Куртев, който преди 12 години е бил член на една тогава разтурена организация, в качеството му на общественик, за мнението на английската легация относно перспективите, вижданията на същата легация по македонския въпрос. Що се отнася. до някакви контакти с „Неутрален офицвр" и ВМРО - това са абсурдни обвинвния, които аз отхвърлям като плод на фантазията на органи на ДС. ,,Да, знам, че вие отричате тези обвинения. Вие ще бъдете тук на разположение на нашитвг органи, които ще уствновят фактите".


До тази среща аз не бях казвал на генерал Вълков какви обвинения има срещу мен и по какви причини съм въдворен в лагера. След разговора с Антон Югов обаче той разбра, че причините за въдворяването ми са политически. Не бяха минали две седмици и една вечер генерал Вълиов през нощта получи сърдечен пристъп. И да викаш, няма кой да те чуе и да дойде да даде медицинска помощ още повече, че в лагера нямаше въобще никакъв лекар. Моите медицински познания бяха много оскъдни. Те бяха от времето, когато в чвтвърти курс изучавахме съдебна медицина. Така или инак, тези познания се оказаха достатъчни и Вълков остана жив.


След този инцидент и казаното от Антон Югов отношението на генерал Вълков спрямо мен доби съвсем друг оттвнък. Той вече ме прие едва ли не като свой син. Евентуалните му съмнения за подставено лице явно вече се бяха изпарили. Докато по-рано разговаряхме на научни теми - Вълков владееше перфектно астрономическите науки и носеше със себе си един голям том от Астрономията на „Фламарион" с множество карти, - сега вече почнахме да разговаряме и на обществено-политически теми. Аз бях жаден да узная много неща от нашата най-нова политическа история за тези, които движеха събитията в страната ни, за събития от най-близкото минало на България. След тежкия изнурителен ден на физическо напрежение прибирането ни в нашата стаичка отваряше дверите и аз предвкусвах удоволствието да разговарям с този високоинтелигентен човек. А той бе една много интересна личност. Свършил бе с пълно отличие артилерийската школа в Русия и е бил представен лично на импаратора поради отличната му научна и строева подготовка. Специалист във фортификационното дело, той е изготвил плановете за артилерийския обстрел на крепостта на Одрин през Балканската война. Любовта му към астрономията става причина да основе географския институт в София. Освен това дългите години дипломатическа служба като пълномощен министър в Рим, където е сватосал Цар Борис с дъщерята на италианския император, също така бе извор на най-интересни разговори. За мен обаче бяха твърде интересни разговорите по вътрешнополитическите събития в България и по-специално по македонския въпрос.


Една вечер поставих прямо въпрос на генерал Вълков какво може да ми каже - кой и защо уби Тодор Александров и каква е ролята на Александър Протогвров в тези събития?
Ето точно какво си спомням от този разговор:


- Фактически ръководна сила след преврата от 9 юни 1923 г. е Военният съюз. Начело на този съюз е генерал Иван Русев. Той е фактическият господар на положението. Именно той е, който реши съдбата на Тодор Александров.


Какви бяха съображенията на генерал Русев за вземане на едно такова съдбоносно решение?
Военният съюз беше обезпокоен от политическите ходове на Тодор Александров. Контактите му с дейците на Коминтерна и контактите с Москва с оглед на получаване дипломатическа и материална помощ в борбата за Македония предизвикаха свриозна загриженост сред военните. Това бе единият аргумент на генерал Русвв. Вторият бяха опасенията на военните от прокламирания принцип за автономия. Според тях това водело до разпокъсване на националната общност и поставяло под въпрос суверенитета на българската държава над националната територия."


Какво е участието на генерал Протогеров?
„Генерал Александър Протогеров е свързан с Вовнния сьюз благодарение на личните си връзки и познанства. Не бива да се забравя, че личиият състав на генералитета по това време е бил много ограничвн и тези хора са съставлявали едно цяло. Нвзависимо от това генерал Протогеров е бил член на масонската ложа „Заря", в която са членували поввчето от ръководните македонски деятели и общественици. А тази ложа е била командвана от Великата масонска ложа България. Аз смятам, че генерал Протогеров е бил предизвестен за решението на Военния съюз да бъде убит Тодор Александров, но той е дал честна офицерска дума да запази в тайна това. И оттам вече произтича моралната и политическа отговорност за него."

  todoralexandrov.hit.bg


Аз съм Ганев - Гиньо Ганев! коментари/12 2 март 2009, 18:29 Личности Надя Стойкова изпрати на приятел Може би подобно на крилатата фраза на Джеймс Бонд, така трябва да се представя и изключително популярната личност. На 2 март националният омбудсман Гиньо Гочев Ганев, към когото насочваме много наши читатели, навършва 81 г. Но Ганев не е търсен от вчера човек, нито от 2005 г., когато беше избран на последния засега пост, а двайсетина години след като се е родил през 1928 г. в Бургас.

Завършил юридически науки, той е специалист по държавни и правни науки, както и по въпросите на държавните институции. Работи къде ли не. В министерството на енергетиката като главен юрисконсулт и главен секретар, което слага начало на кариерата му във висшата администрация, където здраво стои до днес.

Несъмнено влияние върху неговата административна съдба оказва семейното му обкръжение. Той е зет на Кимон Георгиев - най-успешният превратаджия в новата българска история (участник в преврата от 9 юни 1923 г., водач на преврата от 19 май 1934 г., след който става министър-председател, министър-председател след преврата от 9 септември 1944 г. и до смъртта си заместник министър-председател в комунистическото правителство). Кимон Георгиев е първият политически настойник на Гиньо Ганев.

Ганев заема най-различни ръководни места във властта - председател на Отечествения фронт, член на Държавния съвет на НР България; депутат и член на ръководствата на комисии в НС, председател на Отечествения съюз, участник в Кръглата маса от квотата на БСП през 1990 г., а след това вече депутат в годините на демокрацията - във ВНС, председател на комисията за изработване на правилник за работата на ВНС, председател на комисията за изработване на Конституцията. На изборите за 36-о Народно събрание отказа да влезе в листата на БСП и участва неуспешно като "независим". Продължава извън парламента обществената си дейност.
По-късно е председател на Агенцията за българите в чужбина. През 1997 г. е отново депутат, в 38-ото НС с листата на Демократичната левица. От 2001 г. пак влиза в парламента, а от 13 април 2005 г. е избран от НС за национален омбудсман.

Поради изключителните си качества като балансьор и помирител, поради изключителната си работоспособност, инициативност и брилянтно чувство за хумор Гиньо Ганев се радва на широка обществена популярност. Това е причина да го канят на всички светски събития, удоволствие, което той рядко отказва. Вдовец с две деца, продължава да бъде обект на активно ухажване. Вероятно и защото говори перфектно руски, английски и френски език или защото издаде и книги с афоризми.

Находчивото заглавие на едната - "Гиньо Ганев style", е емблематично. Дотолкова точно се приближава до образа му на изискан салонен кавалер, майстор на афоризма и ценител на изяществото у срещуположния пол и в живота въобще, че служи за пример на политици, културтрегери, бизнесмени, модни дизайнери и новоизлюпени бизнесмени. Гардеробът му изобилства от маркови облекла, а спецовете подчертават слабостта му към аристократичните шалчета и вратовръзките - над сто модела: "Тед Лапидус", "Живанши", "Пиер Карден", "Ив Сен Лоран", "Хуго Бос".

С две думи – Гиньо Ганев е рядък екземпляр на най-качественото в човешката природа. Да е жив и здрав още дълги години!


Той каза:
• “Аз ще си спестя тази биография. Казвам се Гиньо Ганев. Може би дотук спира, но има една интересна подробност. Народен представител съм в много легистатури на българското Народно събрание. Помня, че първият ми мандат беше в 1978 г. Бил съм в различни парламентарни комисии и органи на българското Народно събрание с международно участие.”

• “Ето го и г-н Илко Ескенази с неговия великолепен член 23!”

• „Членът ви виси, гусин Савов!”

• “За първи път съм в тази комисия. Направих го по желание и с голям интерес. Благодаря.“ (заседание на парламентарна комисия)

• „Не предлагам да се впише, говоря, за да се запомни.“ (заседание на комисия)

• „Аз харесвам факта, че се предлагат правила за работата на тази комисия. Те не са задължителни. Тоест всяка комисия може да има такива правила, може и да няма. Струва си тази комисия да ги има.“ (заседание на комисия)

• „Не ми се ще да се разпространява това, защото е обемно, но да има в Секретариата на комисията един пълен каталог на регистрираните вероизповедания в България, съгласно действащата нормативна уредба. Нека да го има. Това е интересно и за разнообразието, пък и за проблемите.“ (заседание на комисия)

• "Не се смятам за писател. Когато Максим Горки се изправил пред смъртното ложе на Толстой и видял ръцете му, след това написал "Това бяха ръце на каторжник". Писателската работа дори от това гледище е тежка и даже непосилна професия. Ако, разбира се, искаш да имаш чувството и отговорността на истинския писател. Но хората на сгъстената мисъл и прецененото слово също употребяват ума си по един каторжен начин.”

  webcache.googleusercontent.com


Гиньо Ганев

 

Гиньо Гочев Ганев е роден на 2 март 1928 г. в Бургас.  Завършва юридически науки в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специалист по държавни и правни науки. Специалист по въпросите на държавните институции. 1953 - 1976 г. - Работи в министерството на енергетиката като главен юрисконсулт и главен секретар. Постът му на главен секретар слага начало на кариерата му във висшата  държавната администрация. Влияние върху неговата административна съдба оказва семейното му обкръжение. Той е зет на Кимон Георгиев - най-успешния превратаджия в новата българска история (участник в преврата от 9 юни 1923, водач на преврата от 19 май 1934, след който става министър-председател, министър-председател след преврата от 9 септември 1944 и до смъртта си е заместник министър-председател в комунистическото правителство). Кимон Георгиев е първият политически настойник на Гиньо Ганев.

1976 - 1990 г. - член на бюрото на Отечествения фронт, по-късно секретар, заместник-председател и председател на ОФ. 1986-1990 година е член на Държавния съвет на НР България; член на Законодателната комисия на 35-то НС. 
1990 - член на ръководния комитет на българската интерпарламентарна група. 
1990 г. - председател на Отечествения съюз /преобразуван ОФ/.
Народен представител по времето на комунизма в 33-то (1976-1981), 34-то (1981-1986) и 35-то народно събрание (1986-1990). Секретар е на Законодателната комисия в 35-то НС.
 

Участва в работата на Кръглата маса от квотата на БСП (делегацията на Отечествения съюз) (1990).

1990 - 1991 г. - депутат от едномандатен район Левски във Великото народно събрание и негов заместник-председател като представител на Отечествения съюз; председател на комисията за изработване на правилник за работата на ВНС и Председател е на Комисията за изработване на Конституцията. Проявява качествата си на "балансьор", "помирител"...  Добива обществена популярност. Има несъмнена заслуга за успеха на 7-то ВНС с приемането на новата Конституция.

1991 - председател на Координационния съвет на Независимия обществен комитет по националните проблеми; член на настоятелството на Националната академична фондация
На изборите за 36 народно събрание отказа да влезе в листата на БСП

и участва неуспешно като "независим".  Продължава извън Парламента обществената си дейност.

 

Председател на Съюза на народните читалища.

 

Председател на Обществения съвет по наука, култура и изкуство. Председател на сдружението “Конституционализъм и демокрация”. Член на българската Велика ложа на масоните.

1992  - член на инициативна група за помирение на двете спорещи страни

в Българската православна църква.
1993 - Председател на фондация "Български спорт".
1994 - Председател на партията "Съюз за отечеството" и съучредител на партийната коалиция "Патриотичен съюз", която участвува в изборите за 37-то НС. Не успява да стане народен представител. Съпредседател е на коалиция Патриотичен съюз от 1994 г.

Февруари 1995 - февруари 1997 - Председател на Агенцията за българите в чужбина.
 

1997 - депутат от Плевен в 38-то НС с листата на Демократичната левица

. Член на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията в 38–то НС.

 

2001 - депутат от Пловдив в 39-ото НС от листата на лявата Коалиция за България (Парламентарна група на Коалиция за България). Член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.

13 април 2005 - избран от Народното събрание за национален омбудсман.

 

Вдовец с две деца. Говори руски, английски и френски език. Издал е книга с афоризми.

 

www.omda.bg

Александър Лилов: БСП да търси премиер като Кимон Георгиев Руслан Йорданов

Господин Лилов, как гледате на сближението на БСП с едрия бизнес? Заместник-председателят Румен Петков каза, че никога партията не е била в по-добри отношения с крупните предприемачи.  В този връзка говорят и предизборните преговори с бизнессъюза  на Добромир Гущеров “Възраждане“.
- Смятам, че развитието на България, което цели край на упадъка, икономически и социален подем, ликвидиране на бедността, модернизация на страната във връзка с приемането “ в ЕС, е неосъществимо, без бизнесът да се включи в него. Според мен страната ни има три основни ресурсни източника за положително развитие. Първият е бизнесът, националният капитал, трудът, специалистите, географското положение, тоест ресурсите на страната. На второ място бих поставил ЕС, предприсъединителните и следприсъединителните фондове. Третият източник са чуждестранните инвестиции. И няма нищо чудно в това, че една партия, която иска да дойде на власт, за да реализира тези три цели, предлага разумно отношение към българския бизнес. Това не означава, че ние сме партия на едрия капитал. Той ще има своя партия. Ние сме партия на други социални слоеве. И ще си останем партия, която иска да подобри положението на бедните хора. Която иска да се опре социално на малкия и средния бизнес, тоест на средната класа - това е нашата социална база. Но която разбира ролята на едрия бизнес и оферира към него отношение - а аз се надявам, че ще предложи на него и политика, която ще го успокои, и най-важното, ще му очертае  позитивни национални перспективи и съответни национални отговорности.
Не са ли леко шокиращи сигналите на Изпълнителното бюро, че бизнесмени и банкери ще бъдат включени в депутатските листи?
- Още не зная да има такива категорични постановки на ръководството на партията. Всеки от нас сега е във времето на политическите дискусии и може да излиза със свои виждания и предложения. Аз говоря за общото политическо отношение на БСП към българския национален бизнес. Мисля, че ако говорим за квота, то тя трябва да бъде гражданска квота, чрез която БСП, фигуративно казано, ще сключи политически съюз с крупни представителни личности, зад които стои авторитетът на определени среди в страната, които биха могли да бъдат много полезни в един парламент и в едно управление за решаването на големите цели - подем, модернизация и ликвидиране на бедността.
Новият манифест на Новата левица и съюзът с бизнеса не е ли още една стъпка по посока на социаллибералното гледище и отказ от автентичен социалистически характер, ако го сравняваме с Манифеста за демократичен социализъм от 1990 г. и програмата “Нови времена, нова България, нова БСП“ от 1994 г.?
- БСП не мени характера си. БСП не се отказва от крайните си исторически цели. БСП съществува като алтернатива на капитализма, като алтернатива на капиталистическите пътища за развитие. Нищо не е променило нашето виждане. Защото когато изчезне необходимостта от алтернатива, ще изчезне и необходимостта от такава партия. Ще се появи друга партия, независимо как ще се казва. Но всички големи мислители на нашето време, с изключение на Фукуяма, не смятат, че е дошъл краят на историята. Обратно, смятат, че развитието на всемирната история върви напред оттатък капитализма, оттатък познатия ни социализъм от съветски тип. И въпросът е с какви темпове ще се развие този слединдустриален и следкапиталистически преход. Че преходът е настъпил - това за големите умове на човечеството не е дискусионен проблем. У нас още се дискутира - така ли е, не е ли така, но това не ни прави интелектуални колоси. Пред световната обществена мисъл стои въпросът как ще изглежда човешкото развитие отвъд капитализма, кои са основните му движещи сили, кои са промените, които ще настъпят в структурата на обществото, в живота на човека. И това не е въпрос на мечта или добро желание, а е въпрос на един закон, който е установен във всемирната история. И той е законът на развитието - когато спре развитието, идва смъртта. Както в биологията, така и в обществото.    
Наскоро Румен Овчаров повдигна темата, че БСП не е лидерска партия и това ще е в нейна полза на изборите.
- В програмите и в уставите на БСП от нейното създаване досега  не съществува постановка, че това е лидерски тип партия. Това е тип масова политическа партия. Тя излъчва лидери. Тя е имала лидери. Тя е имала велики лидери, които са останали не само в нейната история, но и в националната история, а някои от тях и в световната история. Така че тя е създавала лидери от голяма величина, в отделни случаи от първа величина, но самата БСП като тип партия - не е лидерска партия.
Продължението на идеята на заместник-председателя на БСП е, че понякога БСП е съществувала въпреки лидерите си.
- Да, така е. Силните партии го правят. Когато лидерите им се изчерпят или допуснат груби грешки, избират се нови. Партиите не се разпадат, ако загубят изборите. Разбира се, ролята на личността, на силния лидер е изключителна. Както и обратно.
Вече 3 години наблюдаваме разцеплението на СДС, където основно се спореше има ли силни лидери партията или няма.
- Не съм сигурен дали само лидерските проблеми предизвикаха тази остра криза в най-голямата дясна партия. Дясната политика в този вид, в който съществуваше досега в България като носител на неолиберализма, като носител на шоковата терапия, не можа да обнови страната и да я превърне в просперираща, както това наблюдаваме в Унгария, Полша, Чехия, Словения, които са съизмерими като постсоциалистически страни с нас. Обратно, тази политика разори България, разграби я и потопи народа в една страшна бедност. Това е според мен дълбинната причина. Не може политиката ти да пропада, а партията ти да процъфтява. На второ място, смятам, че тези партии нямат идеология, те не знаят кои са.  Как могат тогава да се развиват и да предложат на България добра политика, добър път на развитие. Там има тежки идейни проблеми. Да не говорим, че тези партии са от стар тип десни партии. Ние бяхме принудени от историята и от краха на социализма да започнем процес на обновление. Те живяха известно време в комфорт, който създаде у тях илюзията, че нямат нужда от модернизация. Това просто не е така. Те не са модерни партии. Те са в плен на един антикомунизъм, който е типичен за отминало време. Да не говорим, че такова нещо вече е невъзможно в другите бивши социалистически страни. “Всички срещу БСП!“ - това е ирационален десен лозунг. Да, срещу лявата политика, разбирам, срещу лявата алтернатива, разбирам. Но срещу БСП като партия, само защото е БСП, това е наистина ирационално. Десните партии имат помежду си проблеми в коалиционните отношения. При тях съществува тежък лидерски синдром и когато бяха повалени първите им ръководители, най-вече от избирателя през 2001 г., те изпаднаха в нокдаун.  
Иван Костов с основаването на ДСБ направи заявка за дясна политика отвъд прехода.
- Иван Костов не е слаб политик. Ако трябва да бъда искрен в своята преценка, мисля, че СДС за тези 15 години не е създал по-добър политик от него. Но това не значи, че неговото управление е било силно. Обратно, то даде път на крайности в десния тип политика. То даде път на клиентелизма. То създаде среда, която разви още повече микробите на престъпността, на корупцията, на конфронтацията. И summa summarum то не можа да тласне напред България. Така че неговата политика, като добавим и характера му, са неговата драма.
Как оценявате поведението на БСП спрямо НДСВ? Като че ли се съзира едно лъкатушене в поведението на социалистическите лидери.
- Този въпрос сега е много актуален, тъй като има хора, които са заинтересовани да инсценират двуличие. Има също така недостатъчна яснота по някои въпроси и за сегашните отношения, и за бъдещето. Тези неясноти пораждат различна интерпретация. Има разнопосочни изявления. Смятам, че БСП би трябвало да бъде по-остра като опозиция. Не да действа от конфронтационни изходни позиции, а да атакува онези места в управлението, които са слаби, особено в борбата с бедността, в здравеопазването и образованието. Или не отговарят на програмата, с която дойде на власт това управление. Поляната на “Врана“ трябва да е центърът на лявата критика. Защото поляната на “Врана“ обеща на България друг морал, друго жизнено равнище, други резултати от битката с престъпността и с корупцията. Това е ядрото на една лява критика към управлението. Заедно с това БСП трябва да държи сметка, че в това движение има различни тенденции. И това не е някакво отстъпление или двуличие от страна на БСП. Ние виждаме, че тази партия още не е втасала напълно. Там има крайнодесни тенденции. Но могат да се видят и умерени тенденции. Ами тайна ли е или трябва ли да си затваря БСП очите за това, че именно тези умерени тенденции в НДСВ снижиха градуса на конфронтацията в България? Замириса на друг политически аромат. На нещо по-европейско от това, което досега наблюдавахме: две Българии, едната синя, другата червена, които не можеха да се гледат. Така че преодоляването на конфронтацията е много сериозен успех за това управление. Има и трета тенденция, която е склонна да мисли социално и прави сериозни социални усилия. Намеренията да повишат ниските пенсии, да вдигнат най-ниската заплата, да компютризират училищата - това са сериозни неща. Ако те го направят, аз ги поздравявам. Така че тази социална тенденция не може да не бъде забелязана. И ето ние бихме могли да се вгледаме по-сериозно в умерената и социалната тенденция на това движение. Дали ще се получи нещо от това вглеждане, ще покаже времето, аз не съм оракул. България се нуждае от умерена центристка партия и ако не днес, утре тя ще се появи. НДСВ не бива да забравя това.
Интересно е, че има различни тенденции, като в същото време цари единоначалие и се знае кой ще пише депутатските листи в НДСВ...
- Лидерският тип на тази партия дори е дефиниран в нейното име. Така че там няма двусмисленост. Има го патрона, има я партията. Не знаем какво ще стане, ако патронът под някаква форма реши да се отдалечи, не само да извади името си от названието. Но нас ни интересуват тенденциите в НДСВ и възможността за взаимодействие между нас. Не става дума за двуличие, а за едно сериозно, зряло политическо отношение. В името на България нашата партия се е обединявала с партии, които са я забранявали, дори и нещо по-лошо са правили.
Татяна Дончева обвини лидера Сергей Станишев, че греши с предварителните изявления за коалиция с НДСВ, които размиват опозиционния облик на БСП и могат да отблъснат избирателите. Как бихте коментирали тази оценка?
- Това е мнение на Татяна Дончева, което аз не желая да коментирам, тъй като вътрешнопартийната дискусия в един предизборен период е неуместна. И, второ, тя би трябвало да стане първо вътрешнопартийна дискусия, преди да стане обществена дискусия. В един предизборен период не намирам за зрял подход започването на вътрешнопартийни дискусии. На България са достатъчни този тип дискусии вдясно, за да се получи това и вляво.
Ами ако Дончева е решила да не премълчава възгледите си и има вътрешна потребност да каже своята истина пред обществото?
- Ако има вътрешна потребност, нека да я каже, разбира се. Не очаквам земетресение в БСП. Много е важно, ако човек има семейни проблеми, дали ще отиде да ги каже на вас примерно, или ще се разберат вкъщи. Много е важно в партията, която иска да управлява държавата, да има разбирателство. Ако това не е възможно, би трябвало да се поставят тези въпроси във време и по начин, който е установен в партията. Аз не отричам правото на Таня да ги поставя, само не съм сигурен дали е избрала добре времето. Волтер е казал: “Аз не съм съгласен с вас, но съм готов да дам живота си, за да можете да кажете мнението си.“
БСП не се ли държи като типична консервативна партия - имам предвид сближението с църквата, патриотичните среди, царя, едрия бизнес?
- Левите партии по природата си не могат да бъдат консервативни, ако действително са леви. Защото това са партиите на промяната. Криви или прави, добри или не,  харесвани или не, те искат да променят света. Затова са се качили на сцената, затова ги е родила историята. И мисля, че 114-годишната ни история доказва това. Ние сме правили много грешки, някои от тях тежки. Допускали сме неща, които са осъдителни. Както, разбира се, сме възвестявали и реализирали промени, които влизат в историята. Превърнали сме една бедна страна в просперираща страна. Но може би по-силно трябва сега да бъде изявен този обновителен, модерен характер на партията. БСП трябва да държи на знамето си и много високо да говори за образованието, за ликвидирането на бедността, за модернизацията на страната. Точно тук нашата лява алтернатива не е достатъчно изявена.  В това отношение ние можем да бъдем обект на критика. Но мисля, че това е временно явление. И БСП като цяло не е ориентирана назад, а и като ръководство не гледа назад. Има модерно младо ръководство, родено в новото време.
Предложихте следващото управление да бъде на “историческия компромис“, което бе последвано от най-различни сценарии в пресата...
- В нашата политика и публицистика се установи примитивно, да не кажа пошло разбиране на идеята за управление на историческия компромис. Защото се опитват да наложат формулата: БСП печели изборите - Симеон Сакскобургготски управлява. Това е налаганото разбиране на идеята за историческия компромис. Ако не е скудоумно, това е много злонамерено тълкуване на тази идея. Нещастието не е за мен като автор на идеята, нещастието е за страната, която може да пропусне още един исторически шанс.  Може да бъде спрян упадъкът и да бъде поставена страната на пътя на подема. Може да бъде ликвидирана бедността в България за 10-15 години. И може да се захванем с модернизацията на България. Този шанс обаче не може да бъде осъществен от само една партия. Бихте ли ми споменали името на тази партия, тъй като аз не го зная? Тези големи цели не могат да бъдат постигнати от една партия, тъй като е нужно много силно и ефективно държавно управление. Това налага да се направи този исторически компромис. В името на тези цели и в името на тяхната реализация на левите и центристките партии. Това означава, че БСП излиза с лява програма на изборите, получава доверието на избирателя за нея, но след изборите сяда на масата заедно с центристки, даже дясноцентристки умерени партии и образува един много силен кабинет, който може да реализира този исторически шанс.
Защо според вас бъдещият премиер трябва да бъде експерт и мениджър?
- Моята статия в “Труд“ не третира персонално името на бъдещия министър-председател. И не се занимава с това може или не може да го излъчи БСП. Разбира се, че може. Там се описва какъв тип министър-председател е необходим на правителството на историческия компромис. Очевидно - независимо от изборния вот, това трябва да бъде една крупна фигура, която има най-малко три неща зад себе си в своята биография. Има необходимите качества, има необходимия опит, тоест доказал е, че може, а не само, че иска. И, трето, има необходимия управленски мениджърски авторитет, има необходимото признание. Това е напълно възможно. Ако се обърна към нашата история, мога да визирам Кимон Георгиев, но тази формула е прилагана в много европейски държави. Трябва сега да се обсъди типът на бъдещия премиер, а после името му. Рано е още.
Тази ваша идея ще разбуни духовете в партията, където вече се подготвят да поемат сериозно висшите постове на изпълнителната власт.    
- Като има много кандидати за тази длъжност, се появяват и съответни бурни реакции. Така е в България, когато една партия се готви да спечели изборите, нейната централа се обкръжава от ята кандидати за власт. Нервите и емоциите тук обаче са напълно излишни.
Откъде могат да дойдат рисковете за несполучливо представяне на изборите?
- Ако бъда откровен, бих могъл да кажа три неща. Така, както се развива обстановката, се очертават три основни извода. Единият е, че не е намаляла и не се е променила възможността БСП да спечели изборите и да управлява държавата. Разбира се, при положение че тя навреме оферира своята политика и набележи система от политически ходове вътре и извън страната, в различните сфери. Вторият извод е, че се появиха синдроми на нарастване на някои тенденции, които могат да навредят на първата тенденция. Вижда се, че от всички сегашни правителства, които винаги са губели в края на своето управление, това правителство по някакъв начин започва да реанимира своя престиж и доверието към себе си. Това е доста сериозен факт, за да бъде подценяван. Има и още един синдром - преориентация на основни медии и социологически агенции в тяхната подкрепа или тяхното отношение към управляващите. Не мисля, че БСП е пред вероятността да загуби изборите, но не съм склонен да  изключвам сериозни промени в ситуацията. Промени в предизборната ситуация са възможни. Това е третият извод. Ако НДСВ продължи тази тенденция и покачи, в което не се съмнявам, доверието си и достигне до определена граница, сигурен съм, че то ще стане първата дясна сила. И около тази дясна сила, не около СДС, и не около ССД, и не около някого другиго, може да се прегрупира десницата.

www.temanews.com

Странно ли ви е, че зад двата най - кървави преврата у нас, довели до най - нечуваните касапници в нашата история, между българи и българи, стоят едни и същи масонски физионоии и главно тази на Кимон Георгиев и Звенарите?
Странно ли ви е, че касапите на българи, бяха и в "левицата", и в "десницата" - довели до най- кървавите драми и разкол в българската нация, в полза на външните наши врагове и днес имената им са възхвалявани и от "леви", и от "десни" и от  комунисти и така наречени антикомунисти?
После пак говорете за това, че "нямало световна конспирация и това било болни фантазии, наболни умове"....
Това са вашите "леви и десни" исторически идоли - БЕЗ МАСКА!...
Знам колко ви е трудно да излезете от десетилетните исторически - потомствени догми...




И още:

из книгана на Григор Симов /политзатворник/ "Срещу течението":

Кимон Георгиев

евреин, масон, професионален превратаджия

и 40 години таен член на КПСС 

             Първият ни министър председател след  9-ти септември, 1944 г., Кимон Георгиев, освен в деветосептемврийския, е участвал в още два преврата – 1923-та и 1934-та г. – все преврати срещу демократични земеделски правителства, като два пъти, след превратите, е бил и министър-председател! – След преврата - 1934 г. е бил министър-председател на превратаджийското, т.н. “фашистко” правителство, а след 9-ти септември, на комунистическото “отечественофронтовско” правителство. 

Известно е, че той е бил масон и водач на масонския “Военен съюз –Звено"!  Не е известен обаче, следният факт, че преди неговата смърт, през шеесетте години, делегация от съветското посолство, посещава Кимон Георгиев във вилата му в София и му връчва диплом  – 40 години член на КПСС!

             За този факт свидетелстваше колегата, политически затворник, Ханс Александър Клайн – български гражданин от австрийски произход, наричан от нас – Ханс Прес – заради новините, които донасяше, след като се връщаше от “дела”.  От пресмятанята ни излизаше, че Кимон Георгиев е бил съветски комунист, още преди участието му в най-кървавия преврат срещу земеделското правителство на Стамболийски – 1923-та година!  И това никак не е случайно!!

             Бях близък с Ханс Клайн и въобще не се съмнявам в това, което разказа за тройния превратаджия и първи "ОФ" министър-председател, след  9-ти, 1944-та година!  За този случай с Кимон Георгиев, съм разказвал на много хора, но досега този факт, никога и никъде не бе споменат, защото от него ясно личи, че масоните и комунистите, са звена от една и съща престъпна, сатанинска верига!

             А юдомасоните владеят и командват всичко, и главно – парите, медиите, “културата” и образованието!  Затова в медиите им, дежурно се повтаря, че масонският преврат 1923 г. срещу демократичното земеделско правителство, бил извършен уж затова, че Стамболийски водел страната ни към диктатура; пречел на четите на ВМРО и сключил договор със сръбската държава.  Но при следващия им военен преврат, 1934 г., именно превратаджиите - масони, сключват договор с Югославия, забраняват ВМРО, и всички партии, разпускат Народното събрание и въвеждат пълна диктатура!  Но, видите ли, те били прави, защото България можело да бъде окупирана от своите съседи, заради четите на ВМРО, – сякаш 1923-та година, проблемите с четите и опасността за оцеляването на България, са били по-малки!?  Ето така се очернят истинските ни държавници, а се величаят юдомасонските послушници!

             А Стамболийски е бил жестоко измъчван и убит от превратаджиите масони, с присъщите им зверски сатанински ритуали!  Със същата сатанинска жестокост (като болшевишката), са избивани всички заловени невинни земеделци, защото именно срещу тях е злобата и ненавист на юдомасоните, понеже селяните са независими, свободни, самоиздържащи се стопани – единствените реални крепители на народноста и държавността ни.

Впрочеем, логиката говори, че и ВМРО е подкопана и ликвидирана от създадената за целта, от масоните, върховистка ВМРО, в угода на световните им господари, които не търпят влиятелни национални организации, неподчинени на тях, каквато е била ВМРО.  Няма как иначе да си обясним, необяснимите вътрешни “самоизтребления”!

             А фалшивият антикомунизъм на професионалните превратаджии – юдомасони, личи от книгата “Посмъртна изповед” на известния трънски партизански командир Денчо Знеполски, издадена от съпругата му, след неговата смърт.  Денчо пише, как негов неграмотен дядо всяка седмица отивал пеша в селото в което е общината и пощата, за да купи просъветски комунистически вестник, в който открито и легално се прославят “големите успехи” във “Всесъветска Русия”. – “Чети ми за Свесъветску Русия” – молел дядото, Денчо, и той четял...

             И какво излиза на практика?  Антикомунизмът и преследването на комунистите се е свеждало до периодично арестуване на по-главните активисти, само за възбуждане на симпатия към тях, и за подсилване омразата на младежите ремсисти, към държавната власт, а в същото време комунистическата пропаганда свободно и многотиражно се е разпространявала от държавната поща!?

             Масоните и комунистите, са клонове и инструменти на една и съща зла сила, която отдавна е планирала да подчини и тотално да зароби света!  А за окончателното осъществяване на пъклените им планове, главни пречки са били, независимите селски стопани, стабилните държавни управления, вярата в Бога, народните добродетели и човешката съвест!  Но тези защитни прегради вече са почти превзети и по всичко личи, че наближава времето на Световното юдейско правителство и триумфалното възцаряване на юдеския им месия - Антихрист, когото ще представят за “спасител” на човечеството и за “прероден Христос”!! 

Затворнически сън

 
Минаха 20 години откак последния път, ноември – 1985 г. излязох от затвора, където изкарах 13 години. А за последно бях арестуван през 1998 г., затова че стоех мирно с плакат, с искане да ми се разреши да прегледам досието си, за което уж имах право по закон!

Сега (2004 г.) съм на 52 години, а в затворите бях, само 13, от тях, но в сънищата си още съм в затвора! Така, в един почти кошмарен сън, за пореден път сънувам, че от години съм сам в тъмна килия, – и понеже действително съм зле с паметта, – сънувам, че вече не помня, нито от колко години съм в затвора, нито колко съм осъден, но и нямам намерение да питам никого!

Събуждам се от този кошмар, но за жалост, реалността ни не е много по-добра! В затвора поне имах вяра и надежда в западната демокрацията, като вярвах, че запада е на страната на свободата, истината, правдата и доброто! Вярвах, че върша нещо за общо добро, или поне, не се подчинявам на злото и затова закономерно страдам!

А днес, 15 години след "демократичните промени", вярата ми в доброто е още по непоклатима, но надеждата ми е единствено в Бога !

Никога не съм съжалявал за прекараните в затворите години, защото съм убеден, че въпреки всичко, не е било напразно, но ще цитирам моя политически приятел, Цачев, който, дълги години след 10-ти ноември, тежко болен и без подкрепа отникъде, – често въздишаше: — "Ееех, братле ..., защо толкова години се мъчихме по затворите...