На 7 септември 1940г. в румънският град Крайова е подписан договор, по силата на който в територията на Царство България е върната Южна Добруджа. Това е единствената българска придобивка плод на политиката на мирния ревизионизъм водена от българските правителства между двете световни войни. Именно този факт предопределя и запазването на Южна Добруджа в българските предели след Втората световна война, за разлика от Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия. Разглеждането на Крайовската спогодба в светлината на отношенията между великите сили ще ни позволи да разберем и защо още един договор, достигнат при различни обстоятелства – този за връщането на Трансилвания на Унгария по-късно е обявен за невалиден.

Според Сан-Стефанския предварителен мирен договор, който поставя начало на Третата българска държава, Северна Добруджа е включена в рамките на Кралство Румъния. Това е компенсация за придобиването на Бесарабия, до тогава в пределите на Румъния според Парижкия мирен договор от 1853г., от страна на Русия. И след Сан Стефано и по време на обсъждането на Берлинския договор румънското общество и политици протестират срещу това решение. Причините са няколко. В Бесарабия, за разлика от Северна Добруджа живее компактно румънско население. В последната инфраструктурата е крайно неразвита и доколкото съществуват съобщения, те са с бившите османски територии – т.е. с тогавашните и сегашни земи на България. Румънските политици си дават ясна сметка, че румънската държава трябва да вложи огромни усилия за колонизацията на новите земи. Там българите съставляват около 55% от общото население, като след тях се нареждат турците, татарите и известен брой германци. Румънското население е незначително малцинство. По този повод е любопитен за отбелязване факта, че указът на румънския крал за присъединяването на Северна Добруджа към Румъния е написан на български и турски език. Пред великите сили се излага и още един факт – чрез включването на български земи и население в румънските предели ще се създадат пречки за установяването на приятелски отношения между двете страни.

Така или иначе посредством Берлинския договор България е намалена за сметка на своите съседи и преди 1912г./като се изключи Съединението поради специфичните условия/ на Балканите няма условия за промяна на границите. До Балканските войни отношенията между България и Румъния не стават приятелски, но не са и враждебни. За това спомага и ориентацията за решаването на македонския и тракийския въпрос, като Северна Добруджа е плод само на спорадични коментари от страна на българските власти. Кризата в Балканския съюз след военната победа над Турция през Балканската война дава възможност на Румъния да извлече твърде много ползи за себе си. Докато българската войска се бие срещу бившите си съюзници, румънската, под благосклонния поглед на всички велики сили, навлиза в българските предели и достига почти до София. В Букурещ през 1913г. и Южна Добруджа е присъединена към Румъния. Това става при положение, че в Северна Добруджа румънският елемент след дългогодишната колонизация все още не е достигнал преобладаващо мнозинство, а в Южна Добруджа никъде не са регистрирани компактни маси румънци. Опитите за оправдаването на анексията с куцовлашкото/аромънско/ население на Македония, влязло в българските предели не издържа на проверка.

Първата световна война и намесата на Румъния на страната на Антантата позволява на България да си възвърне Южна Добруджа по границата от 1913г. Според Букурещкият мирен договор от 1917г. между Румъния и Централните сили, Южна Добруджа влиза в български предели. В северната част, главна поради претенциите на Турция заради турското население в областта и участието на турските войски на Добруджанския фронт /въпреки уговорката с германското командване, че тези войски ще бъдат считани за немски/, се установява кондоминиум, т.е. съвместно управление.

Уви след поражението на България и Централните сили победителите диктуват мира. Букурещкият/този от 1917г./ и Брест-Литовският мирни договори са анулирани. Въпреки, че Румъния, противно на съюзническите си задължения е сключила сепаративен мир, отношението към нея е благосклонно. Заслугите и в борбата с болшевиките в Русия и Унгария също и носят допълнителна подкрепа. Като цяло САЩ и Великобритания/до някъде/ признават българските претенции за Северна Добруджа никоя от тези държави не желае да разруши Антантата заради проблемите на България. Общото мнение, което се формира сред победителите е, че една държава съюзник не може да отстъпва територии на победена противникова държава. Около Парижката мирна конференция се заформя и една нова идея, която помага на румънските стремежи – тази за формирането на “санитарен кордон” от силни държави, ползващи се с подкрепата на съюзниците, които да бъдат преграда срещу разпространението на болшевизма в Западна Европа. Така Ньойският мирен договор от 27 ноември 1919г. узаконява оставането на цяла Добруджа в рамките на кралство Румъния.

След Първата Световна война България е в прекалено окаяно състояние, за да може да постигне ревизия на мирните договори. За разлика от своите съседи, снабдени от силите на Антантата с модерни за времето си оръжия, България е практически лишена от тежко въоръжение. Армията е негодна за военни действия. За това спомага и практическата международна изолация на страната и формиралата се между двете световни войни Малка/или Балканска/ Антанта, в която влизат всички български съседи, и която си поставя за цел гарантиране на статуквото. При тези условия българските правителства си поставят за цел преодоляване на изолацията, без обаче да влизат в договорености, които биха означавали отказ от идеята за национално обединение. Умерената политика води до постигането на определени успехи и то благодарение на усилията върху дипломатическата маса. Въпреки идеите на някои правителства за включване в интегрална Югославия, този въпрос реално никога не се поставя на сериозно обсъждане. Така, без да се отказва от своя ревизионизъм, България, чрез преговори затопля отношенията си със своите съседи, поне на дипломатическо ниво. Реален резултат от това е първата ревизия на Ньойския договор – Солунското споразумение от 31 юли 1938г., според което отпадат военните ограничения спрямо България. Въобще промяната на международното положение през 1938г., свързано с Аншлуса и Мюнхенското споразумение, дават нов тласък на ревизионизма в Европа. Специфичните условия предопределят и разликите в подхода на различните държави. Като пример може да послужи политиката на Унгария и тази на България. Въпросът с Трансилвания и Южна Добруджа е разглеждан в пряка връзка. Но докато унгарската държава може да си позволи по-рязка политика, стигаща и до военни заплахи, то обкръжената от държави с български земи и население България трябва да действа изключително предпазливо. Действията на българската дипломация през периода 1938-1940г. могат с право да бъдат определени като блестящи. Те се отличават със спокойствие и в същото време с твърдост и поне по отношение на позициите си спрямо въпросът с Южна Добруджа България не отстъпва нито на сантиметър.

През периода 1938-1940г. румънската позиция е тази, която изглежда водеща, но в същото време непрекъснато отстъпва от своите позиции, често въпреки желанието си. Това се определя и от изменението на баланса на силите в европейски мащаб. Бидейки на границата на Съветския съюз, особено след руското навлизане в Полша на 17 септември 1939г. Румъния се счита за пряко застрашена държава. Това се предопределя от факта, че въпросът с Бесарабия и Буковина не се счита за приключен от страна на болшевиките. Това и общата загуба на доверие на Средно и Източно Европейските държави към Франция и Великобритания предопределя ориентацията на Румъния към силите на Оста. Ангажирането на Германия във войната със съюзниците обаче, предопределя и пасивното и положение спрямо руските амбиции. Това кара държавите от Балканския съюз, особено Румъния и Турция да започнат сондажи за формирането на Балкански блок от неутрални държави, който обаче е ориентиран срещу Германия и се ползва с подкрепата на Англия и Франция. Нежеланието на балканските страни, особено на България и Югославия предопределя неуспеха на начинанието. За задълбочаване на румънските притеснения служи и факта на обвързването на съдбата на Трансилвания, Южна Добруджа и Бесарабия. Едновременно с това, преместването на германските военни части на запад предопределя и активността на СССР, свързана със “Зимната война” с Финландия и анексията на Прибалтийските държави. При това положение, въпреки мирната политика от страна на България, всичките и съседи, а и силите на Оста и съюзниците я предупреждават, да се въздържа от военно решаване на Добруджанския въпрос.

Решаващата година за съдбата на Южна Добруджа е 1940. Тогава всички съседни държави, освен Гърция, както и великите сили са съгласни, че за запазване на българския неутралитет трябва да се направят отстъпки и то в територията, която всички смятат за безспорно българска – Южна Добруджа. Повратният момент, който служи като катализатор за процесите, свързани с ревизионизма към румънската държава е започналата на 10 май 1940г. германска офанзива на Западния фронт. Катастрофалното поражение на съюзниците до голяма степен унищожава международния им престиж. В същото време, докато германските войски са на запад, СССР се чувства с развързани ръце и на 26 юни 1940г. предава нота до румънското правителство, с която иска предаване на Бесарабия на Съветска Русия. В противен случай ще започнат военни действия. При това положение единствената помощ за Румъния може да дойде от страна на силите на Оста. Румънските власти дори предвиждат окупация на държавата от германски войски, за да се запази териториалната цялост на страната. Нито Третият Райх, нито Италия могат да се ангажират във война срещу Съветският Съюз. Те съветват Румъния да отстъпи. В същото време на Унгария е дадено да се разбере, че Оста не може да подкрепи военно разрешаване на въпроса с Трансилвания. Предварително са отправени и предупреждения към България. Турция намираща се под английско влияние също отправя заплахи за военна намеса в случай на нарушаване на българския неутралитет. Българската дипломация, за разлика от унгарската не смята, че моментът ще бъде изпуснат. Започва изключителна активност пред представителите на великите сили. Съветският съюз отдавна е признал българските претенции. Добрите отношения със САЩ датиращи още от времето преди Първата световна война и непострадали от нея, както и разбирането от страна на американското общество и управляващи към българския национален въпрос също са налице. С оглед на застрашеното си положение Румъния се обвързва изключително със силите на Оста. С това идва и отхвърлянето на английското покровителство, а от там признаването от страна на Великобритания на българските искания спрямо Южна Добруджа. Остава да се убедят Германия и Италия. Последната е в изключително добри отношения с България и българските дипломати своевременно я уведомяват за всяка своя стъпка. За спечелване на германската подкрепа допринася успешното разиграване на “руската карта”. Претенциите на Русия за доминация в България, предложенията за пакт за взаимопомощ и неимоверното увеличаване на руското влияние при евентуално получаване на Южна Добруджа с руско посредничество притесняват Германия. Това важи с пълна сила, при положение, че и Третият Райх и СССР виждат в своя пакт за ненападение само временна мярка преди неизбежния сблъсък. Тези германски опасения успешно се подхранват от българските официални власти, които шантажират Германия, но с оглед на обстоятелствата желаят получаването на Южна Добруджа именно чрез съдействието на Райха. Последният разбира последствията за своята сигурност при установяването на руско “влияние” в България и в множество разговори, включително в личен такъв между министър-председателя Б.Филов и Адолф Хитлер дава гаранции за връщането на Южна Добруджа на България.

Въпреки своето нежелание Румъния е принудена да прави отстъпки – тя е под изключително германско влияние. Постигната е договорка за започване на българо-румънски преговори на 19 август 1940г. в Крайова. Двете страни не отстъпват от своите искания. Основният проблем е желанието на Румъния да запази Балчик, със съответен коридор край морския бряг, и Силистра. Противоречия възникват по отношение на срока на опразването на Северна и Южна Добруджа съответно от българското население и румънските колонисти. Румъния поставя и твърде високи финансови изисквания, които според нея трябва да обезщетят румънските колонисти. В същото време нищо не се предлага по отношение на живеещото поне от век в Северна Добруджа българско на селение, при положение че земята на румънските колонисти на юг, преди това е била отнета от коренното българско население. Тези причини, както и решението на втория Виенски арбитраж, което връща Трансилвания на Унгария фактически прекъсват преговорите, въпреки гаранциите на румънското правителство че двата процеса текат независимо един от друг.

По повод на стегнацията Б.Филов и Ив. Попов/външен министър/ предлагат окупация на Южна Добруджа. Цар Борис III отклонява тези предложения и се обръща към Рим и Берлин. От там следват телеграми до Букурещ/съответно на 6 и 5септември/, в които румънското правителство е обвинено в неспазване на договореностите и саботиране на преговорите.

По това време, особено след Виенския арбитраж /30 август/ режимът на Карол II е загубил всичките си поддръжници в румънското общество. Това дава повод на новия министър-председател генерал Йон Антонеску да поиска абдикация на краля в полза на неговия малолетен син Михай. На 6 септември 1940г. той подписва абдикацията си. След приложеният германски и италиански натиск на 7 септември 1940г. е подписан Крайовският договор, по силата на който Южна Добруджа се връща на България. Предвижда се размяна на равен брой румънски колонисти от Южна и българи от Северна Добруджа. Това показва, че не всички български поселения на север са ликвидирани. Към тази размяна трябва да се пристъпи в срок от три месеца. Българската държава трябва да изплати 1 милиард леи обезщетение за румънската собственост в Южна Добруджа. А българските “преселци” от Северна Добруджа могат да вземат със себе си само това, което могат да носят, но не и злато.

Но несправедливите от финансова гледна точка условия нямат значение за българите. На 21 септември добруджанското население посреща възторжено българската войска.

Източник: Елбетица