2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Прочетен: 1749 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.09.2010 21:00
|
Подполковник Димитър Генков Филов е български военен и активен деец при Съединението, един от основателите на съвременната българска армия. Баща на известния учен и политик Богдан Димитров Филов.
Син на един от калоферските търговци - абаджии в Цариград - Генко Филов (Филът), Димитър първоначално се учи в родния Калофер при даскал Ботьо Петков. Оттам, с помощта на семейството си заминава в Католическото училище в османската столица, и за кратко в Духовната семинария в Одеса. Съратник и съгражданин с Христо Ботев, двамата заедно започват да учителстват в селата в Бесарабия. През 1866-1869 г. Филов работи последователно в селата Комрат, Валея, Шаржа и Главан, докато Ботев се завръща по-бързо в Калофер. През септеври 1869 г. Филов постъпва в Юнкерското пехотно училище в Одеса и го завършва (1871), след което веднага постъпва на военна служба в Руската императорска армия.
Съдържание [скриване] |
- 1871 — като младши офицер е изпратен на служба в Туркестан
- 1875/6 — събира в Кишинев млади български офицери на руска служба
- 1876 — включва се като руски офицер в командването на Българско опълчение
- 1877-1878 — командва 3-та и 9-та дружини на 2-а бригада в Опълчението при Шипка и Шейново
- 1879 — командир на Учебния батальон на Източнорумелийската милиция, Пловдив
- 1879 — командир на 7-а Сливенска дружина
- 1882 — командир на 6-та Старозагорска дружина
- 1885 — командир на Ямболския отряд
- XI.1885 — началник на Общия резерв и командир на Средната колона в Сръбско-българската война
- 1886 — командир на 3-та пехотна бригада в Русе.
- 1877 - подпоручик
- 1878 - поручик
- 1879 - капитан
- 1881 - майор
- 1885 - подполковник.
Като представител на патриотичните кръгове в Румелия, Филов е активен участник в Съединението и член на Привременното правителство на д-р Георги Странски.
Веднага след това, в избухналата Сръбско-българска война, подполковник Филов командва Централната колона (корпус) на българската войска. Тя героично се сражава при Сливница и овладява Цариброд и достига до Пирот на 15 ноември 1885 г. След войната Филов е изпратен в Русе като командващ бригада.
Игнориран от офицерите-детронатори при преврата срещу княз Александър Батенберг на 10 август 1886, като виден русофил Филов скоро се обявява срещу преврата. Отстранен от поста си от военния министър Данаил Николаев, той е поставен под домашен арест през октомври. Димитър Филов е един от организаторите на Русенския бунт срещу правителството. След неуспеха на бунта, на 19 феврури 1887, при преминаването на река Дунав заедно с Олимпи Панов, подполковник Димитър Филов (по това време най-старши офицер в армията) - e тежко ранен в гърдите и умира от раните си в болницата в Русе през нощта на 20 - 21 февруари.
Семейство [редактиране]Димитър Филов се жени в Карлово на 11 ноември 1880 г. за Елисавета Сахатчиева, красиво момиче от стар чорбаджийски карловски род. Преждевременната му смърт оставя съпругата му вдовица с трима сина - Святополк (роден 1881), Богдан (1883) и Любомир (1885). След смъртта му, тя трудно получава разрешение да го погребе, след показния военен процес и разстрел на останалите заговорници на 22 февруари.
Награди и отличия [редактиране]- орден „За храброст“, 4-та степен
- руски орден "Св. Станислав", 3-а степен с мечове (1878)
- руски орден "Св. Анна"
- „Българското опълчение въ Освободителната война 1877–1878 години“, /Книжка 1 отъ Българска Военно-историческа библиотека/, (Министерство на войната. Щаб на Армията — Военно-историческа комисия). София, 1935;
Име:
Роден/а на:
Място на раждане:
Починал:
Място на смъртта:
Богдан Димитров Филов
10 Април 1883 година
Стара Загора, Източна Румелия
1 Февруари 1945 година
София, България
За Богдан Димитров Филов: Богдан Димитров Филов е виден български археолог, историк на изкуството и политик. Той е министър-председател на България в 57-то и 58-то правителство (1940-1943 г.) и регент на малолетния цар Симеон II (1943-1944 г.).
Богдан Филов е учен с важни приноси в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство. Като политик Филов до голяма степен е отговорен за включването на България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия през март 1941 г., макар че алтернативата е била България да бъде прегазена от армията на Третия райх, тогава разположена в готовност отвъд Дунава.
Роден в Стара Загора, в семейството на подполк. Димитър Филов (от Калофер, съратник на Ботев) и Елисавета Сахатчиева от Карлово, Богдан Филов учи в Карлово и Пловдив и завършва Първа софийска мъжка гимназия в София (1900 г.). Заминава за Германия с държавна стипендия на Министерство на Просвещението, където следва класическа филология във Вюрцбург (1901 г.) и Лайпциг (1902-1903 г.) и археология и римска история във Фрайбург (1904-1906 г.). Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена веднага като книга - притурка на престижното немско списание „Klio“ в Лайпциг. От 1 май 1906 г. работи в Народния археологически музей в София. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим през (1907-1909 г.).
Богдан Филов поставя началото на методични археологически разкопки в България: първите са в Хисаря през 1909-1910 г. Между 1910 и 1920 г. е първият българин - директор на Народния археологически музей. Провежда първите проучвания на античния град Кабиле край Ямбол през 1912 г.
По време на войните 1912—1913 и 1915—1918 г. Богдан Филов предприема три продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието и Вардарска Македония и Поморавието, спасява и разкрива паметници на културата, води подробни дневници. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са пратени да изследват тамошните паметници на културата.. Много от спасените тогава над 400 български старини са пазени дълго време в т.нар. "Секретен фонд" в Народния археологически музей, прехвърлени в НИМ през 1980-те години.
Филов прави разкопки и проучвания в софийските църкви Света София (1910-1912), Свети Георги, (1915; 1921; 1932), както и в Боянската църква, (1920). По-късно проучва и обнародва богатия тракийски могилния некропол при село Дуванлий до Пловдив (1929-1931 г.) и куполните гробници при Мезек край Свиленград (1931-1933).
Основател и пръв директор на Българския археологически институт (1920-1940 г.); член на Управителния съвет на БАИ (1940-1945).
Участва във всички международни конгреси по византология, от Букурещ (1924) до Рим (1937 г.). Организатор и главен секретар на IV-ия византоложки конгрес, проведен в София, от 9-16 септември 1934 г.
Дописен член на БАН от 1918, от 1929 г. - действителен-член, т.е., академик, а след смъртта на проф. Любомир Милетич - на 27 юни 1937 г. е избран за председател на Българската академия на науките, какъвто остава до октомври 1944 г.
Посветен в масонството още през 1923 г. в Берлинска ложа, по-късно става член на Масонска ложа "Светлина" в София, до забраната на всички ложи в България през 1941 г. - именно от неговото правителство.
След като подава молба за участие в обявения конкурс за редовен доцент в Софийския университет по Археология на стария свят още на 30 декември 1910 г., на следната година Богдан Филов е одобрен от Историко-филологическия факултет и печели конкурса. За хабилитацонен труд д-р Филов представя студията си „Археологически паралели. Студии върху историята на античното изкуство в България“, печатана в Сборника за народни умотворения. Ректорът обаче не желае да го назначи единствено като хоноруван, след като Филов отказва да напусне местото си в музея. Едва през май 1914 г. той е назначен за частен хоноруван доцент, в 1920 г. - е избран за професор по археология и история на изкуството в Софийския университет, където преподава дори като министър до 1941 г. Основател и пръв уредник на „Археологически семинар“ към Историческия факултет (1921-1940).
В Университета Филов e избиран за декан на Историко-филологическия факултет през 1924-1925 г. и негов ректор, 1931-1932 г.
Научно членство
За своите научни приноси Богдан Филов е избран за:
А. дописен член на:
* Пруската Академия на науките, Берлин (1938)
* Баварската Академия на науките, Мюнхен, дописен член (1929); сенатор (1939)
* Славянския институт "Н. Кондаков", Прага (1929)
* Археологическото дружество на Унгария, Будапеща
* Научното дружество в Гьотинген (1932)
* Унгарското научно дружество Korosi Csoma-Gesellschaft, Будапеща (1928)
* Нумизматичното дружество, Виена
* член на Постоянния комитет за етруски проучвания, Флоренция
* почетен член на Археологическото дружество на Гърция, Атина
* Комитета за византийски проучвания, Ню Йорк
Б. действителен член на:
* Германския Археологически инситут, Берлин (1924)
* Руския Императорски археологически институт, Цариград (1910)
* Австрийския Археологически инситут, Виена
* редовен член и основател на Съюза на българските учени, писатели и художници, София (1918)
В. почетен доктор (doctor honoris causa) на университетите в:
* Атина (1937)
* Берлин (1939)
* Будапеща (1941)
* Падуа (1942).
В края на 1938 г. Филов е поканен за министър на Народното Просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов, а от 15 февруари 1940 г. с Указ №8 на цар Борис III - оглавява Министерския съвет. Сериозен успех за правителството му е подписването на т.нар. Крайовска спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа се връща от Румъния на България.
На 1 март 1941 г. Филов като министър-председател подписва в двореца Белведере в Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. На 13 декември 1941 г. ръководеното от него правителство, под натиска на нацистка Германия, обявява т.нар. „Символична война“ на Съединените американски щати и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1943-1944 г.
След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II. На 9 септември същата година е избран от XXV ОбНС за регент в образувания Регентски съвет, заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов. Проф. Богдан Филов е регент почти до преврата, когато на 7 септември 1944 г. подава оставка, под натиск от новия премиер Константин Муравиев. Арестуван на Чамкория няколко дни след Девето-септемврийския преврат, той е набързо изпратен в София като затворник, а скоро - на тримесечно пленничество в Съветския съюз заедно с останалите регенти и повечето министри. В началото на януари 1945 Филов е върнат в България и осъден на смърт от т.нар. Народен съд, създаден под диктата на СССР и сталинския слуга Георги Димитров. Брутално екзекутиран е заедно с другите регенти, министри и много членове на интелигенцията от периода 1940-1944, през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г., а цялото имущество на семейството му е конфискувано.
Присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г.
През януари 1932 Богдан Филов се жени в тесен семеен кръг за д-р Евдокия Петева–Филова (1901-1980), генералска дъщеря, завършила в Германия и активно занимаваща се с българска етнография. Понеже не са имали деца, единствените им живи наследници са: Димитър Атанасов Атанасов, чиито баща е внук на брата на Филов - Святополк, както и племенничките на Евдокия (Кита). www.bg-history.info
Моят род –моя крепост
Гордият Костадинов род - първа родова ср...