24 август 1945
Заседание на СКК. Представителите на САЩ и Великобритания настояват за отлагане на изборите, докато не бъдат уставно проведени конгреси на БЗНС и БРСДП, не бъде регистрирана Демократическата партия, не се осигури свобода на словото, печата и събранията, свобода на тайното гласуване и не бъде реорганизирано правителството според политическата тежест на партиите в него, както и свободно участие в партийните дела на бившите министри, които са в момента в затвора или под домашен арест. Категорични са, че ако условията не бъдат изпълнени, няма да признаят правителството, сформирано след изборите, и няма да сключат мир с него.

25 август 1945
Ден преди изборите правителството обявява отлагането им.

28 август 1945
От името на БРСДП(о) Коста Лулчев иска да бъде регистрирана опозиционната социалдемократическа партия.

29-30 август 1945
В Москва Сталин приема Георги Димитров, Трайчо Костов, Вълко Червенков и Васил Коларов. Присъстват Молотов, Хрушчов, Булганин и ген. Бирюзов. Решено е изпращането в България на Васил Коларов, а след него и на Георги Димитров. Според Сталин отлагането на изборите е несъществена отстъпка, която няма да попречи на изграждането на съветската система в България, но повече не трябва да бъдат правени никакви отстъпки; дава указания да бъдат регистрирани опозиционните партии: "По-добре би било да се легализира опозицията, за да я държите вие в своите ръце и да я заставите да бъде лоялна, отколкото да премине в нелегалност."

7 септември 1945
Правителството решава да легализира опозиционните партии. До края на месеца са регистрирани БЗНС със секретар Никола Петков, Демократическата партия на Никола Мушанов и Александър Гиргинов, БРСДП(о) с главен секретар Коста Лулчев и Радикалната партия (обединена). Разрешено е издаването на техните партийни вестници.

9 септември 1945
От Москва се завръща Васил Коларов.

11 септември - 2 октомври 1945
В Лондон се провежда първата сесия на Съвета на министрите на външните работи, създаден с решение на Потсдамската конференция за изработване на мирните договори с България, Румъния, Италия, Унгария и Финландия. САЩ отказват да обсъждат мирните договори с победените страни, докато не бъдат създадени демократични правителства.

13 септември 1945
В Москва Георги Димитров се среща с министъра на НКГБ Меркулов, за да обсъдят охраната на Димитров в България. Димитров приема и полковниците от НКГБ Голубенко, Студников и Зеленский, които заминават за България като инструктори при министъра на вътрешните работи.

14 септември 1945
Правителството насрочва изборите за 18 ноември.

21 септември 1945
Радикалдемократическата партия е възстановена под името Радикална партия (обединена). Порицани са влезлите в Отечествения фронт членове на партията, Стоян Костурков е обявен за самоизключил се. На 11 ноември 1945 излиза първият брой на партийния орган "Народен глас".

24 септември 1945
Софийският областен съд регистрира БРСДП(о) със секретар Коста Лулчев.

29 септември 1945
В правителството са включени Стоян Костурков от влязлата в Отечествения фронт фракция на Радикалдемократическата партия и Михаил Геновски от съглашателското крило на БЗНС.

октомври 1945
Създадено е Управление на съветските имущества в България (за германското имущество, получено като репарация).

октомври-ноември 1945
В България е американският журналист Марк Етридж, изпратен като представител на Държавния департамент със специална мисия за проучване на политическата обстановка в България и Румъния. Етридж, с помощта на проф. Сирил Едуин Блек от Държавния департамент, българин по майка, провеждат разговори със стотици хора от целия политически спектър. Ежедневно Етридж изпраща доклади до Държавния департамент за подтискането на демократичната опозиция и съветската намеса в България. След анкетата в България, десетдневен престой в Москва, където се среща с Вишински, и анкета в Румъния, Етридж е повикан във Вашингтон, за да предаде доклада си на държавния секретар Бърнс за предстоящата конференция в Москва. Президентът Труман е запознат с доклада на Етридж едва след провеждането на Московската конференция в края на декември 1945.

16 октомври 1945
БЗНС "Никола Петков", БРСДП(о), Демократическата партия и Радикалната партия(о) се отказват от участие в изборите и призовават избирателите да ги бойкотират.

4 ноември 1945
От Москва се завръща Георги Димитров, изпратен от Сталин да проведе съветизацията на България. За Димитров е подготвена пряка телефонна връзка с Москва и по указание на Сталин съветска охрана, за която Димитров иска от Трайчо Костов и Антон Югов да бъде "по-добре замаскирана и да не стане публично известна".

11 ноември 1945
Опозиционните партии БЗНС "Врабча-1" и БЗНС със секретар Никола Петков се обединяват. Протоколът е подписан от Никола Петков и Димитър Гичев.

16 ноември 1945
Никола Петков, Коста Лулчев и Петко Стоянов настояват пред министър-председателя за ново отлагане на изборите. Политическият представител на САЩ Мейнард Барнс предупреждава министър-председателя Кимон Георгиев, че САЩ ще признаят само представително демократично правителство.

18 ноември 1945
Избори за 26 ОНС, бойкотирани от опозицията. Гласуват 85,60% (3 853 097 души) от избирателите. ОФ печели 88,18 % от гласовете.

15 декември 1945
Открито е XXVI ОНС. За председател е избран Васил Коларов, член на Политбюро на ЦК на БРП(к).

16-26 декември 1945
Московска конференция на министрите на външните работи на САЩ (Джеймс Бърнс), Великобритания (Ърнест Бевин) и СССР (Вячеслав Молотов) за изготвянето на мирните договори със съюзниците на Германия, за следвоенното управление на Япония и Корея, положението в Китай, Румъния и България, създаването на комисия към ООН за контрол върху атомната енергия. Западните възражения за България са за изключването на представителите на демократични партии от правителството и репресивното използване на държавната власт от правителството на Отечествения фронт; за разлика от СССР те не признават проведените избори за свободни. Държавният секретар на САЩ Бърнс представя на Сталин доклада на Етридж за България и Румъния, но при свършения факт на проведените избори. Сталин отхвърля западните искания за реорганизация на правителството под предлог за ненамеса във вътрешните работи на България. На 23 декември дава указания на Георги Димитров в България в правителството на бъдат включени проформа няколко представители на "лоялната опозиция". САЩ и Великобритания отстъпват от позициите си и ще признаят българското правителство, когато в него бъдат включени двама представители на демократичната опозиция, които да работят лоялно с Отечествения фронт.

5-6 януари 1946
Преговори между комунистите и опозицията за включване в правителството на двама представители на опозицията. Никола Петков и Коста Лулчев настояват министерствата на вътрешните работи и на правосъдието да се отнемат от БРП(к), да се проведат нови парламентарни избори и да се отстранят от армията кадрите, осъществяващи партийния контрол.

7-10 януари 1946
Министър-председателят Кимон Георгиев и правителствена делегация са в Москва. Сталин отхвърля искането на опозицията: "Вашата опозиция може да върви по дяволите! Тя ще загине. Никола Петков да не си мисли, че СССР и Америка ще воюват заради него."

8-11 януари 1946
По нареждане на Сталин в София е помощник-комисарят по външните работи Вишински, за да заплаши опозицията, че ще загуби всичко, ако не излъчи двама лоялни министри. Лулчев и Никола Петков не отстъпват от позициите си за спазване на Ялтенските споразумения за свободни избори.

17 февруари 1946
На празника на Военното училище военният министър Дамян Велчев призовава за сливане на офицерите от царската армия с новите кадри. Георги Димитров, чието присъствие в качеството му на председател на парламентарната група на БРП(к) е прецедент, произнася реч, в която заявява, че за да завърши превръщането на армията в "народна", тя трябва да се откаже от старите национални идеали, които са "параван за осъществяването на чужди на нашия народ завоевателни цели", да се превърне в опора на правителството на Отечествения фронт, офицерският корпус да бъде политически възпитан, а всеки офицер, който "прокарва противоположна линия" да бъде отстранен от армията, "макар и иначе да е способен и да тежи от ордени за действителни или мними заслуги в миналото".

22 февруари 1946
Меморандум на САЩ с настояване за равноправно участие на опозиционни представители в правителство.

В органа на БРСДП(о) в. "Свободен народ" е публикувана статията на Кръстьо Пастухов "Не ме изкушавайте, лицемери!". Тя е реакция на речта на Георги Димитров във Военното училище и обвинява българските комунисти, че са назначили във войската политкомисари и "народни генерали" и са разрушили "една високо морална, дисциплинирана и храбра първоразрядна армия, която ни издигна в очите на света", за да я превърнат в оръдие на еднопартийната диктатура срещу народа.

28 февруари 1946
Държавна сигурност арестува Кръстьо Пастухов и главния редактор на "Свободен народ" Коста Лулчев. Вестникът на социалдемократите е спрян. Британската Лейбъъристка партия се обявява в защита на Кръстьо Пастухов, а министърът на външните работи Атли прави постъпки за освобождаването му.

5 март 1946
Фултънска реч на Уинстън Чърчил, която се смята за начало на Студената война и която набелязва принципите и структурата на обединението на западните демокрации за противопоставянето им на съветския тоталитаризъм. В колежа Уестминстър във Фултън, САЩ, бившият британски министър-председател Уинстън Чърчил в присъствието на президента Труман произнася реч, с която констатира разделението между демократичната и съветизираната тоталитарна Европа. "От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо желязна завеса разделя континента. Отвъд нея остават столиците на древните държави на Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София, тези знаменити градове и населението на техните държави се намират в съветската сфера на влияние и всички те са в една или друга форма обекти не само на съветското влияние, но и на много голям и нарастващ контрол от Москва. Комунистическите партии, които бяха много малки в тези източноевропейски държави, бяха издигнати до положение и сила, които многократно превъзхождат тяхната численост, и се опитват да постигнат във всичко тотален контрол." Чърчил призовава да не бъде повторена грешката с Втората световна война, която е могла да бъде предотвратена със своевременни действия. "Аз не вярвам, че Съветска Русия иска война. Тя иска плодовете на войната и неограничено разширяване на своята власт и идеология... От това, което видях по време на войната в нашите руски съюзници, разбрах, че те не се възхищават на нищо друго така, както на силата, и не презират нищо друго така, както слабостта, особено военната слабост. Затова старата доктрина за баланса на силите днес е неоснователна. Ако Британската общност на нациите и Съединените щати се обединят в сътрудничество във въздуха, по море и по цялата земя, в науката и икономиката и в моралната подкрепа, тогава няма да го има този неспокоен, неустойчив баланс на силите, който изкушава амбицията или авторитаризма."

7 март 1946
СССР обвинява САЩ и Великобритания, че нарушават Московското решение и насърчават българската опозиция да му се противопоставя.

Георги Димитров нарежда на БРСДП в ОФ пред Атли и лейбъристката партия да защитават тезата, че Пастухов не е лидер на социалдемократите, а член на отцепническа група и арестуването му е правилно.

8 март 1946
26 ОНС приема Закон за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти за времето след 1 януари 1935. По този закон са водени дела срещу близо 700 индустриални предприятия и е конфискувана частна собственост за около 8 милиарда лева. Широкото тълкувание на закона позволява преследването на всички по-заможни търговски и индустриални фирми и частни лица, които имат активна стопанска дейност. Следствието срещу тях започва след посочването им от местните комитети на Отечествения фронт или от служебни лица.

12 март 1946
26 ОНС приема Закон за трудовата поземлена собственост (аграрна реформа). Отнема се притежаваната над 200 дка земя - общо 564 000 дка, 1,2 % от общото количество обработваема земя.

21 март 1946
Първото ОФ правителство подава оставка след провала на преговорите с опозицията.

28 март 1946
Сталин нарежда на Георги Димитров да игнорира опозицията, да не преговаря повече с нея и да предприеме "редица обмислени и умело организирани мерки, за я задуши".

31 март 1946
Съставено е второ правителство на ОФ с министър-председател Кимон Георгиев: комунисти - Трайчо Костов, Антон Югов, Иван Стефанов, Рачо Ангелов, Добри Терпешев; земеделци от съглашателското БЗНС - Александър Оббов, Любен Коларов, Георги Драгнев, Стефан Тончев; звенари - Кимон Георгиев, Георги Кулишев, Дамян Велчев, Христо Лилков; социалдемократи от съглашателската БРСДП - Димитър Нейков, Георги Попов; Стоян Костурков от влезлите в ОФ радикали; Димо Казасов - независим.

април 1946
Влиза в сила привилегирован прием на партизани, политзатворници и "сираци от съпротивата" за 20% от местата в Софийския университет.

19 април 1946
Народното събрание приема изменения в Закона за печата за санкции срещу изданията, които "увреждат държавните интереси, обществения ред и отношенията с чужди държави". Със закона е установена явна цензура над опозиционните издания и въз основа на него правителството често прибягва до временното, а през пролетта на 1947 и окончателното им спиране.

25 април 1946
Решения на Политбюро на ЦК на БРП(к) за справяне с политическата и с въоръжената съпротива срещу отечественофронтовската власт: за по-активно "разобличаване" на опозицията, за разгръщане на борбата на милицията с горянските чети и усилване охраната на южната граница.

27 май 1946
Среща на Сталин и Тито. Сталин настоява за включването на Албания и България в югославската федерация. Тито опонира, че България не може да бъде включена във федерацията, защото некомунистическите партии имат силно влияние, което прави режимът различен от югославския. Сталин смята това за несъществено и че България трябва да влезе във федерацията.

29 май-юни 1946
Съдебен процес над Г.М. Димитров (задочно) и 16 членове на Земеделския младежки съюз. Това е началото на серия съдебни процеси срещу представители на опозицията.

5-9 юни 1946
Партийна делегация начело с Георги Димитров е в Москва. Сталин окуражава българските комунисти да не се страхуват от САЩ и Великобритания, които "правят само аларми", и ги успокоява, че изтеглянето на Червената армия може да се протака. Критикува оставянето на военното министерство, премиерския пост и външното министерство на звенарите. Изисква изгонването на военния министър Дамян Велчев и определя армията като вражеска за разлика от народната милиция. Нарежда да се даде културна автономия на Пиринския край, за да се развие "македонско национално съзнание" преди да бъде присъединен към НР Македония в състава на Югославия.

7-8 юни 1946
Масови арести и убийства без съд и присъда на дейци на ВМРО, извършени по нареждане на Георги Димитров от Москва. Арестувани са около 200 ръководни и активни членове на ВМРО. Част от тях са съдени, други са изпратени в лагер, а ръководните дейци са убити. Между убитите са Владо Куртев (един от спасителите на българските евреи), Жоро Настев, Йосиф Марков, Коста Ризов, Гошо Атанасов, Васил Шалдев, Атанас Пашков, Георги Марчев.

6-27 юни 1946
Процес срещу Кръстю Пастухов от БРСДП(о), обвинен, че със статии в "Свободен народ" е "накърнил достойнството и боевата сила на българската армия". 72-годишният социалдемократ е осъден на 5 години строг тъмничен затвор. На 25 август 1949 е удушен в килията си в Сливенския затвор.

17 юни 1946
По нареждане на отдел "Военен" на ЦК на БРП(к) Дамян Велчев издава заповед за уволнението на 245 офицери "за груби фашистки прояви и в интерес на службата".

20 юни 1946
Публикувано е съобщение за разкрита "фашистка легионерска конспирация", т.нар. Първи легионерски център - сформиран в София инициативен комитет от 8 души, наречен Център, ръководен от 30-годишния студент Петър Вътов Петров. Според властите това е била широка нелегална организация за въоръжена борба, която е възстановила легионерските структури и е влязла във връзка с Кръстьо Пастухов от БРСДП(о) и с Владимир Куртев от ВМРО. Съдебният процес се провежда от 2 до 10 декември 1946. Планомерно, по указания на Политбюро и с нареждане на МВР до местните партийни ръководители и началниците на ДС, в провинцията са извършени допълнителни арести и съдебни процеси над младежи легионери. Това трябва да демонстрира засилена активност на "реакционните сили" и превантивно да бъде нанесен удар по способните на съпротива младежи. Замисълът за Първи легионерски център е на началника на военното разузнаване ген. Петър Вранчев с цел да провокира младежите легионери, да дискредитира лидерите на легалната опозиция (първоначално по нареждане на Георги Димитров и Трайчо Костов от обвиняемите се иска да твърдят, че са били в контакт с Никола Петков, по-късно изборът пада върху Кръстьо Пастухов) и да внедри свои агенти в емигрантските организации. Поради конфликт между военното разузнаване и Държавна сигурност се стига до преждевременното "разкриване на конспирацията".

21 юни - 8 ноември 1946
Арестуван и разследван е Трифон Кунев от БЗНС "Никола Петков" заради книгата си "Ситни дребни... като камилчета". Освободен е при избирането си за депутат и отново е арестуван на 1 ноември 1947 след разгрома на обединената опозиция. Осъден на 5 години затвор; излиза от затвора на 14 януари 1951.

26 юни 1946
Летците поручици Владимир Александров и Найден Стоянов забягват със самолетите си в Италия. Почти целият летателен състав на 2/6 изтребителен орляк е арестуван, даден под съд и получава тежки присъди "за назидание".

27 юни 1946
Приет е Закон за национализация на застрахователните дружества и за държавния монопол в застраховането. Одържавени са 11 чуждестранни и 19 български застрахователни дружества. Застраховането става монополно дело на държавата, създаден е Държавният застрахователен институт.

2 юли 1946
Приет е Закон за ръководство и контрол на войската, по силата на който от армията са изгонени около 2000 офицери "с фашистки, реставраторски и антидемократични проявления".

22 юли 1946
Със заповед на военния министър са уволнени 286 офицери.

26 юли 1946
Със заповед на военния министър са уволнени 402 офицери.

29 юли - 15 октомври 1946
Парижка мирна конференция за подписване на мирните договори с България, Италия, Румъния, Унгария и Финландия.

август 1946
Нелегална национална конференция в София на федерацията на анархистите - ФАКБ. Участват около 50 делегати от 40 регионални съюза, обединили около 400 местни групи и организации.

2 август 1946
Със заповед на военния министър са уволнени 609 офицери.

5 август 1946
2000 младежи от национална младежка строителна бригада "Георги Димитров" започват работа на прохода Хаинбоаз.

5-15 август 1946
Съдебен процес срещу военната конспирация "Цар Крум". Ръководителят й подполковник Антон Кръстев Иновски е осъден на смърт за създаване на "тайна фашистка организация" в армията, а останалите 6 подсъдими - на различни срокове затвор.

7-13 август 1946
Съдебен процес срещу Цвети Иванов, главен редактор на органа на БРСДП(о) "Свободен народ", обвинен в клевета срещу властта. Осъден на 1 година, 7 месеца и 15 дни строг тъмничен затвор. След изтърпяване на присъдата си е изпратен в концлагера Белене, където на 23 юли 1950 умира мъчително от тетанус на 36 години.

8 август 1946
Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите е приет от отечественофронтовските партии въпреки протестите на опозицията. Трудовото мобилизиране се извършва със заповед на министъра на вътрешните работи по списъци на "безделниците", изготвени от местната администрация и милицията. Мобилизираните се организират в работни групи и се изпращат на принудителна работа в обекти, определени от вътрешния министър.

9-10 август 1946
В изпълнение на препоръката на Сталин да се развие "македонско съзнание" в Пиринска Македония, за да се подготви предаването й на Югославия, пленум на ЦК на БРП(к) приема резолюция за даване на културна автономия на Пиринския край и задължава компартията "да популяризира в Пиринския край македонския език и култура и историята на НР Македония".

10 август 1946
Създадени са Гранични войски (до 8 октомври 1946 се наричат Гранична милиция) със закон, внесен в НС от вътрешния министър Антон Югов по поръчение на Георги Димитров. Охраната на държавната граница минава от военното към вътрешното министерство и комунистите поемат в свои ръце охраната на границата, през която преминават горянските чети. В края на август 1947 трима офицери от съветските гранични войски начело с ген. Котомин са командировани в България и дават предложенията си за организиране на граничната охрана пред тесен състав на Политбюро на ЦК на БРП. В командването на Гранични войски са назначени партизански командири и партизани. Командир е ген. Йонко Панов, зам.-командир - полк. Лев Главинчев. През 1951 Йонко Панов е наследен от полк. Тодор Ванков (1951-1952), ген. Слави Чакъров (1952-1955, 1956-?), ген. Панайот Каракачанов (1955-1956). За 1947 щатният състав на Гранични войски е 8 615 души, през 50-те години съставът надхвърля 30 000 души. В периода 1962-1972 Гранични войски са към Министерството на народната отбрана.

13 август 1946
Нов списък на уволнени офицери.

15 август - 5 септември 1946
Георги Димитров е на лечение в Съветския съюз. Получава указания от Сталин българските комунисти да запазят привидно коалиционното управление, да не копират явно съветския модел в новата конституция и да не назначават съветски инструктори в българската армия, което "ще се използва от враговете".

17-24 август 1946
Съдебен процес срещу 22-ма дейци на ВМРО за "образуване на терористични групи за събаряне на властта". Съдът постановява две смъртни присъди, две доживотни и различни срокове затвор. В съда не се явяват обявените "в неизвестност" вече убити Владо Куртев, Жоро Настев и Коста Ризов.

8 септември 1946
Референдум за ликвидиране на монархията и обявяване на "народна република". 95,63 % от гласовете са "за" република. Референдумът се провежда в условия на съветска окупация и политически репресии, атмосфера на страх, в редица избирателни пунктове липсват бюлетини за монархията, но резултатите не са оспорени от опозицията, която е републикански настроена.

15 септември 1946
26 ОНС обявява България за народна република. Регентският съвет е разпуснат. Председателят на парламента Васил Коларов става временен председател на републиката. Царското семейство трябва да напусне страната на следващия ден.

26 септември 1946
Военният министър Дамян Велчев подава оставка. Назначен е за пълномощен министър в Берн и напуска България.

27 септември 1946
26-то Народно събрание одържавява със закон киноразпространението. Прекратяват дейността си 26 фирми, вносителки на филми.

октомври 1946
Към момента са създадени 444 ТКЗС, в които влиза 3,6% от обработваемата земя.

2 октомври 1946
Политическият представител на САЩ в СКК Мейнард Барнс предупреждава министър-председателя Кимон Георгиев правителството да осигури свободни избори. Съветските представители в СКК уверяват Кимон Георгиев, че СССР няма да допусне вмешателство от страна на американските и британските представители в СКК в подготовката на изборите.

3-18 октомври 1946
Георги Димитров е в Москва. Обсъжда положението в България, подготвянето на мирния договор, въоръжаването на милицията.

5 октомври 1946
Начало на предизборната кампания за избора на Велико народно събрание.

26 октомври 1946
Опозицията обвинява правителството на ОФ, че не е изпълнило ангажимента си да осигури свободни избори и съобщава за организирани групи, които с терор разгонват опозиционните събрания и избиват известни опозиционни дейци, за възпрепятстване на гласуването на привържениците на опозицията и за подготовка за фалшифициране на изборите. Представителите на САЩ и Великобритания предлагат на Петков и Лулчев да не участват в изборите, което не може да стане поради липсата на време да се предупредят организациите по места.

27 октомври 1946
Избори за VI ВНС, което трябва да изработи конституция. ОФ получава 70,10 % (366 депутати, от които 275 комунисти). Въпреки терора и насилието за опозицията гласуват 1 205 000 души - 28,35 % (99 депутати).

4-6 ноември 1946
Георги Димитров е в Москва за указания по съставянето на ново правителство.

4 ноември - 12 декември 1946
Съветът на министрите на външните работи на сесия в Ню Йорк изработва окончателните текстове на мирните договори с бившите съюзници на Германия.

7 ноември 1946
Открито е VI ВНС. За председател на събранието е избран Васил Коларов.

22 ноември 1946
Съставено е трето правителство на ОФ с министър-председател Георги Димитров. В правителството влизат 10 комунисти, 5 от БЗНС, 2 от Звено, 2 от БРСДП, 1 независим. Тъй като мирният договор все още не е подписан, Г. Димитров декларира готовност за сътрудничество с опозицията.

2-10 декември 1946
Съдебен процесът срещу легионерите от т.нар. Първи легионерски център, обвинени по Закона за защита на народната власт, че са създали организация за възстановяване на националните легиони "с цел събаряне на установената държавна власт с преврати и терористически действия". Подсъдими са 18 души. Петър Вътов Петров, ръководител на Центъра, и Илия Минев, за когото не са приведени доказателства за нелегална дейност, но на процеса се изказва твърдо срещу комунистическата власт, са осъдени на доживотен строг тъмничен затвор, Иван Долев, Димитър Додев и Георги поп Ценов са осъдени на различни срокове затвор.

24 декември 1946
Правителството закрива окончателно органа на Демократическата партия в. "Знаме", защото "злепоставя СССР" и "влошава отношенията с другите славянски държави".

декември 1946
Преброяване на населението. В Пиринския край хората са принуждавани от милицията и административната власт да се записват като "македонци". От 252 575 души 63,6% (160 641 души), се записват македонци, 21,5% - българи, 11,5% - помаци. От записалите се като македонци само 28 611 посочват като майчин език македонски, останалите - български.