Вестника на Сидеров, апелира за агресия срещу Иран и защита на САЩ и Израел?!

Ердоган показа, че Турция се отдалечава от НАТО Вторник, 27 Юли 2010г. Автор: в. Атака

• 

Вашингтон вече не може да подкрепя Анкара по някои чувствителни за нея въпроси

Всяка администрация има своите възходи и падения във външната политика. Но изминалият месец юни беше определено успешен за администрацията на Обама и заслужава признание.
Първият голям успех беше назначаването на генерал Дейвид Петреъс за главнокомандващ на силите в Афганистан. То показа, че президентът Обама е решил твърдо да постигне победа в тази война, въпреки гласовития хор на мъдреците, които искат бързо изтегляне, независимо от положението на терена. Онези фактори в региона, които са разчитали, че Америка ще се изтегли от Афганистан през юли 2011 г., трябва да помислят още веднъж. Тази дата винаги е била нереалистична, а сега става още повече такава, защото вероятността Петреъс да реши да се изтегли преждевременно или да бъде изкомандван да се изтегли, независимо от собствената му преценка на ситуацията, е безкрайно малка.
Вторият юнски успех на Обама беше резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за Иран. Да, тя е прекалено мека, защото Китай и Русия я смекчиха. Да, склонността на Русия да се съобрази с американските желания беше силно преувеличена от администрацията на Обама. Но резолюцията бе гласувана малко след планирания краен срок, а нейното приемане развърза ръцете на Еврoпейския съюз да наложи допълнителни санкции на Техеран. Дали тези санкции могат да предотвратят производството на иранска ядрена бомба? Не. Но те засилват натиска върху режима на аятолласите и по този начин, макар и индиректно, помагат на онези иранци, които имат смелост да се борят за нов тип управление на страната си.
Фактът, че след като спазариха на своя глава едно проиранско проектоспоразумение, двете непостоянни членки на Съвета за сигурност, Турция и Бразилия, гласуваха срещу резолюцията, не помогна с нищо на Техеран. Той само дискредитира техните лидери Ердоган и Лула да Силва в очите на почтеното човечество. Представете си какво означава една страна-членка на НАТО да гласува "не", дори когато Русия и Китай казват "да" на санкциите! Твърденията, че с тези си действия Турция и Бразилия възвестили появата си като нови глобални играчи на световната сцена, минава границите на въображението. В действителност те се свлякоха от една по-висока позиция на доскоро уважавани играчи. Бразилецът Игнасио Лула да Силва изглеждаше нелепо на онази снимка, на която се е хванал за ръце с Ахмадинеджад и Ердоган. А Реджеп Тайип Ердоган затвърди репутацията на Турция като единствената държава-членка на НАТО, която предпочита сближаване с Иран и Сирия, вместо със западните си съюзници. Добре свършена работа!
Вашингтон се справи отлично със ситуацията. Един Джими Картър може и да се почувства принуден да каже добри думи за Турция и Бразилия. Но администрацията, начело с Хилари Клинтън, ги перна с опакото на ръката и им показа, че още не са дорасли да играят в Лигата на шампионите. Администрацията отиде една крачка по-нататък, като заяви, че поведението на Турция уврежда отношенията й с НАТО и САЩ. На 26 юни помощник-държавният секретар Филип Гордън предупреди Анкара, че "действията й хвърлят съмнение върху ориентацията на Турция и за Съединените щати ще бъде все по-трудно да подкрепят някои неща, за които Турция иска нашата подкрепа". Това беше най-точното послание!
Политиката на Вашингтон към Япония не е много красива, но и тя проработи. Министър-председателят Юкио Хатояма подаде оставка заради това, че ръководеше лошо обществения дебат за американската база в Окинава и защото се опита да преориентира бавно външната си политика по някаква средна линия между САЩ и Китай. Администрацията на Обама беше твърда, но и готова да прояви разбиране. В резултат Токио препотвърди ангажимента си към американско-японския съюз.
Опитът на Хатояма да разхлаби този съюз се дължи най-вече на пословичния японски страх от гигантския съсед Китай. Но Вашингтон се справи блестящо и върна Япония в правия път.
Отделно от това Обама заяви готовност да подпише споразумение за свободна търговия с Южна Корея. След многото празни претенции на администрацията, че "САЩ се връщат в Азия", това е първата смислена стъпка в тази посока. Ако президентът убеди Конгреса да гласува споразумението (а там основната пречка досега беше партията на Обама), то ще постави Китай в центъра на азиатската политика на САЩ.
И накрая, имаше признаци на подобрение в една от най-слабите страни на външния курс на Вашингтон. Покрай яденето на хамбургери и безгрижните разговори с Медведев, администрацията даде да се разбере, че между САЩ и Русия остава един въпрос, по който съгласие не може да се постигне: Грузия. В своето комюнике за срещата на Обама с руския му колега се казва: "Ние продължаваме да призоваваме Русия да прекрати окупацията на грузинските територии Абхазия и Южна Осетия".
Думата "окупация" означава, че администрацията на Обама не е замела проблема под килима. Може би президентът разбира, че "презареждането" на американско-руските отношения няма да протече успешно, ако руските войски продължава да окупират територии на съседната им страна.
Външната политика на Вашингтон със сигурност е допуснала и по-нататък ще допуска слабости. Но юни беше добър месец, в който администрацията реши няколко важни проблема и заслужава поздравления за това.

  http://samvoin.blog.bg/politika/2009/07/15/psevdonacionalisti.364297

/цъкни на изображението, за да прочетеш статията/

Пълен смешник се оказа тоя ,като сипредставя ,че в началото почти му се вързах!

Ама тия евреи къде се слагат или се цанат да са уж начело на националистите по света,те нещо го бъркат с национал-социализма което си е чисто тяхно от ЕРНСП и Ленко е тръгнал от там затова често е посещавал Полша.Нашия дали знае коя ръка трябва да дигне преди да каже Хайл л арипи.