by ExtremeCentrePoint on Thursday, 24 June, 2010 ·
in България, История, Терор и Комунизъм

Убиваха безпощадно и безнаказано. Защото в подкрепа на убийците стоеше – студена и мрачна – могъщата 12-та армия на III Украински фронт, а българската армия пратиха в най-българската земя – Македония срещу напускащите я германски части, но не за да я освободят, а за да я предадат на сърбо-комунистическите българоубийци от Белград и Скопие. Убиваха свещеници и учители, офицери и администратори, селски труженици, орачи и лозари, убиваха младежи, закърмени от родителите си с любов към Родината. Убиваха чедата на България, за да потъне в черна скръб за десетилетия. За да всеят страх и ужас в осиротелите семейства, за да не дръзне никой да издигне глас на протест, когато веригите на най-черното робство в историята на страната ни задушат в умовете и сърцата на хората всеки порив към истина, правда и свобода.

Убиваха в равнините на Тракия, Мизия и Македония, в села и градове по цяло българско. Процентно по брой на погубените хора спрямо брой на жителите по места първо място в траурната класация се пада на Стряма.. Китното тракийско село, процъфтяващо дори по време на войната, благодарение на усърдието и почтеността на трудовите хора, даде 57 жертви при общ брой на населението около две хиляди души, погубени от вилнеещите комунистически кръвопийци със съдействието на местни угодници, предвождани от психопата-садист Леваневски.

Трагедията на Стряма е трагедия на българския народ и държава без аналог в многовековната ни история. Тя зове за разкриване на цялата истина, за историческа и морална присъда над всички, които заповядваха и проведоха безчовечието!

На снимката: Надежда Любенова

Из предговора на Дянко Марков

Много са тези моменти. За всички тези хора трагедията е голяма. Започне човекът да разказва, млъкне и от очите му текат сълзи, като че ли е малко дете. А съпругата му ми дава знак: Чакай, да се успокои!
Разказаха ми и за хвалбите на убийците. Един от тях, Коста Андонов, разказвал: Като ги колехме, главите им рипкаха, рипкаха и зяпаха ей така, като на пилета! А Иван Касарски убил мъжа на племенницата си Зоя. Вуйчо, остави ме, не ти ли е жал за Зоя, молел се Петър. А аз му викам: Лягай, лягай на дръвника, ние Зоя ще я оженим. С един удар му отсякох главата, разказва убиецът пред сестрите си. Пък на дъртия не можах отведнъж, ами три пъти удрях с брадвата, докато отсека дебелия му Караилански врат, хвали се Касарски.
Кметът на селото е убит изключително жестоко само защото отказал да излезе партизанин, а имал деца и бременна жена. Умъртвяват го, но първо му режат ръка, крак, ухо, вадят му окото, чак тогава му отсичат главата. И това този Орлов, бедняк, изверг.
След убийствата остават млади вдовици с по 3-4 деца. А убийците тръгват да преследват, да изнасилват жените, чиито мъже са изклали с брадви и захвърлили труповете неизвестно къде!

- Защо? Кое е предизвикало тази дива жестокост?

- Задавах този въпрос на всекиго, с когото говорих. Наследниците на жертвите не могат да си обяснят. За политическа причина не можем да говорим такава причина може да има само при убийството на общинарите. Щом причините не са политически, вероятно са лични дрязги – за едно пиле, дето прехвръкнало! Роднини да избиват роднини! Орлов, най-жестокият убиец, отсича на чичо си главата! И забележете, преди да станат партизани, да отидат в шумата, тези хора не са убили никого. Като са взели оръжието и са отишли в гората, те стават убийци, грабители може би за да се изхранват като нелегални. Може би, след като са взели парите на стопаните, после ги избиват, за да не повдигат въпроса, че са ги обрали. Няма обяснение за такова зверско избиване на роднини, братовчеди!

- Как са живели толкова години в едно малко село заедно наследниците на жертвите с убийците и техните наследници?

- Как са живели? Убийците са най-бедните и мързеливи в селото. Увличат се по тази идеология, смятат, че тя ще им позволи да крадат, да убиват безнаказано. Само като си помисли човек каква е трагедията на тия вдовици с по 3-4 деца. Мачкани, мачкани толкова години. С Гюрга ще направим предложение да се направи изключение за тези хора, които не са получили компенсации, да им се плати. А същите, които са участвали в убийствата, както се вижда от приложените в книгата архивни документи, ръководят селото, правят ТКЗС-то, няма къде да мърдат. Някои обаче минават в опозиция. Четох в книгата на Петко Огойски, депутат от 7-ото Велико народно събрание, който разполага с пълния списък на репресираните 3009 души комунисти са избити в България по списък след 9 септември. А колко още има извън списъка? А защо минават в опозиция някой от убийците, леви земеделци, и партизани, и ятаци? Притиснати са с много тежки наряди, както обикновеното население. Считат се за привилегировани, вътрешни, но не ползват преференции. И като не могат да си издължат нарядите и ги притискат с глоби, минават в опозиция. Даже има предложение на бившия партизанин Иван Галунски да изпратят тъста на Леваневски в концлагер и още двама, единият от които Иван Касарски, съветник в общината през 1946 г., жесток убиец. Иван Андонов, който е ляв земеделец и е прегръщал със синовете си партизаните, до 1945 г. е заместник-кмет, но минава в опозиция, притиснат от много наряди. През 1949 г. става върл николапетковист, единият му син е изпратен в Белене през 1951 г., а другият му син, Коста, който е убивал и разправял как главите рипкали, е изпратен в затвора за неиздължени наряди и като опозиционер. Един от партизаните, който е в четата на Леваневски и Македонски Петко, с партизанско име Искър, и още един негов другар партизанин стават горяни, и то с жените си. Та този Петко е убит като горянин. А другият лежи в затвора. В затвора лежи на два пъти през 1949 г. като симпатизант на горяните и най-младият убиец и партизанин, който е едва 16-годишен по време на касапницата след 9 септември. Имал е убит брат партизанин, много добросъвестен, Стоян. В опозиция минават убийци и другаде, не само в Стряма. И сега техните наследници смятат, че бащите и дедите им са репресирани като горяни, като лежали в Белене. Все едно да се причислят към техните жертви! А когато става промяната през 1989 г., същите убийци, които са управлявали селото, се събират в една къща и обсъждат пак да тръгнат да трепят вече наследниците на тези, които са избили около 9 септември. Говорели: Филизите останаха, трябваше да изсечем филизите! Спрели ги обаче техните синове и внуци. Казали им: Това вече не е вашето време! Това е, което ме радва.

- Поискал ли е някой от убийците прошка?

- Няма такъв. Но след години един от убийците, Касарски, казвал на друг, за Галунски: Ела, ела да те убия, дето ме караше да убивам! Но обикновено те не са криели престъпленията си, хвалели са се с това, което са вършили.

Надежда ЛЮБЕНОВА, писател, Интервю на Хенриета ГЕОРГИЕВА, 22 Февруари 2010

Виж още:

Руските варвари в България и празникът на орките: “Аз видях как руснаците окупираха България през 1944 година”

Варварите в Източна Прусия. “Armageddon: The Battle For Germany 1944-1945″

Руските зверства на Балканите. Варвари в Белград и Сърбия през 1944 година изнасилват и убиват жени

Паметник на Незнайния Мародер

През 1945 в Германия руснаците масово изнасилват жени и деца. Спомените на Gabriele Koepp

Генерал Патън за руската победа в Берлин през 1945 година

8 май – Ден на Армагедон. Червените варвари

Две берлински истории за две Германии

Злобният и жесток Албион. Излишните жертви 1944-1945г.

Германците от изток са плащали от джоба си на съветските окупатори.

Още веднъж за руснаците и за немците.

Share on Facebook

http://www.extremecentrepoint.com/?p=6537