Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930
Постинг
02.07.2010 02:32 - 39 години от смъртта на Гунди и Котков
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 1781 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.07.2010 02:39


39 години от смъртта на Гунди и Котков image



















Георги Рангелов Аспарухов, известен още като Гунди, е български футболист, централен нападател, обявен за най-великия български футболист на XX век. Висок е бил 184 см. Той е заслужил майстор на спорта и носител на сребърен „Народен орден на труда“ през 1965 г. Консомолски секретар на националният отбор по футбол.

Съдържание [скриване]
// Биография [редактиране]

Роден е на 4 май 1943 г. в софийския квартал Редута. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „Левски“. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г.

През 1960 г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу „Ботев“ в Пловдив (1:1). От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе в „Ботев“, където става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последния му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последния му гол е на 13 юни 1971 г. срещу „Етър“ във Велико Търново (1:1).

Играе в 247 мача (200 за „Левски“ и 47 за „Ботев“) за първенството, в които отбелязва 150 гола (125 за „Левски“ и 25 за „Ботев“). Има участие в 36 мача (28 за „Левски“ и 8 за „Ботев“) и вкарва 20 гола (16 за „Левски“ и 4 за „Ботев“) за Купата на България (тогава — „Купа на Съветската армия“). През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „Левски“, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и Футболист № 1 на България. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. „Франс футбол“ - Златната топка.

Гунди има 18 мача (12 за "Левски" - 6 за КЕШ и 6 за КНК и 6 мача за "Ботев" в КНК) и 19 гола (12 за "Левски" - 8 за КЕШ и 5 за КНК и 7 гола за "Ботев" в КНК) в европейските клубни турнири. Четвъртфиналист за КНК през 1963 г. с "Ботев" и през 1970 г. с "Левски".

За националния отбор на България дебютира на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2). Има 50 мача и 19 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства), той е един от малкото българи, отбелязал гол на Англия на Уембли (1:1) (след Димитър Миланов - Пижо и Георги Димитров - Червения през 1956 г.)[1]. Той обаче е единственият българин вкарал гол на "А" отбора на Англия на Уембли, при това, когато Англия е актуален световен шампион. (Димитър Миланов и Георги Димитров вкарват на Олимпийския отбор на Великобритания, който е аматьорски).

Играе на три световни първенства: в Чили - 1962 (1 мач и 1 гол), Англия- 1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико - 1970 (3 мача). В Чили той е най-младият играч (19 год.) в националния отбор и вкарва единствения гол за България на първенството (срещу Унгария 1:6. Четири години по-късно в Англия отново той отбелязва единственият гол за България и отново той есрещу Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с Португалия - 3:1; 1963 с Португалия - 1:0; 1965 с Белгия - 3:0 и 2:1; 1967 с Швеция - 3:0; 1967 с Португалия - 1:0 и през 1968 г. с Италия - 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу Мароко в Леон (1:1) - СП.


Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина.

През 1999 г. е обявен посмъртно за Най-добър футболист на България за 20 век. Настоящият стадион на Левски (София) е кръстен на негово име.

 

В памет [редактиране]

Наско Джорлев от Струмица, Македония посвещава Песен за Гунди и Котков на загиналите български футболисти.

Повече информация [редактиране]
  • Тодоров, С., Стефанов, М., „Георги Аспарухов“, София 1978
  • Тодоров, Г., „Майстори и голмайстори“. София 1988

Никола Котков от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация, търсене
Никола Котков
Лична информация
Цяло име00 Никола Тодоров Котков
Дата на раждане00 9 декември 1938
Място на раждане00 София, България
Дата на смъртта00 30 юни 1971
Място на смъртта00 прохода Витиня, България
Кариера
Юношески отбори 
  Локомотив (София)
Професионални отбори 1
1956–1969
1969–1969
1969–1971
Локомотив (София)
ЖСК Славия
Левски
274 (142)
012 0(3)
036 0(18)
Национален отбор 
195?-1959
19??-19??

1961-1969
България (юноши)
България (младежи)
България_Б
България
16 (8)
7 (5)
10 (8)
26 (12)

1 Информацията за мачовете и головете включва само
местните първенства.

Никола Котков е български футболист, нападател, една от легендите на Локомотив (София). Роден е на 9 декември 1938 г. в София.

Играл е за Локомотив (София) (1956-1968), ЖСК Славия (1969) и Левски (1969-1971). Има 322 мача и 163 гола в "А" група (274 мача със 142 гола за Локомотив, 36 мача с 18 гола за Левски и 12 мача с 3 гола за ЖСК Славия). Двукратен шампион на страната през 1964 с Локомотив и през 1970 с Левски, носител на Купата на Съветската армия през 1970 и 1971 г. с Левски. През сезон 1967/68 отбелязва 28 гола (рекорд за Локомотив), но остава втори след Петър Жеков от Берое, който вкарва 31 гола. Има 26 мача и 12 гола за "А" националния отбор (1961-1969), за "Б" националния тим има 10 мача и 8 гола, за младежкия има 7 мача и 5 гола, а за юношеския национален отбор има 16 мача и 8 гола. Европейски шампион за юноши през 1959 г. Участва на СП-1966 в Англия (играе в мача срещу Унгария). В евротурнирите има 11 мача и 10 гола (6 мача и 7 гола в КЕШ - 2 мача за Левски и 4 мача със 7 гола за Локомотив и 5 мача с 3 гола за Левски в КНК). "Заслужил майстор на спорта" от 1967 г. През 1964 г. е избран за Футболист № 1 на България. Невероятен нападател притежаващ ненадминат по силата си точен удар с левия крак, техничен, с точни подавания. Брилянтен изпълнител на преки свободни удари и корнери, при които неведнъж топката директно е влизала в противниковата врата. Един от любимците на българската публика, изключителен джентълмен, отличаващ се с коректност на терена. Печели купата за индивидуално спортсменство през 1970 г. Преминава в Левски след обединението на Локомотив (София) със Славия (София) в ЖСК Славия.

Загива на 30 юни 1971 г. заедно с Георги Аспарухов в автомобилна катастрофа. На негово име се организира международен детски турнир от Локомотив (София).

В памет [редактиране]

Наско Джорлев от Струмица, Македония посвещава Песен за Гунди и Котков на загиналите български футболисти.

Повече информация [редактиране]
  • Милушев, П. „80 години Локомотив по коловозите на любовта“, София 2009
Външни препратки [редактиране] image Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Никола Котков.
http://bg.wikipedia.org/







Тагове:   смъртта,


Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 10039105
Постинги: 7893
Коментари: 3528
Гласове: 6343
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци