Какво се случи в България през тези  стотина години, че картината да се промени напълно и  противоположно? Какво изправи днес пред пропастта някога цветущата ни страна и я докара на крачка от затриване?

У. Монро – автор на първата история на България на английски език:

      “По никакъв начин не бих искал да подценявам българския селянин. Той е фермер, при когото типичните за фермерите недостатъци са подсилени. Но при него са подсилени и добродетелите на фермерите. Той е силен, трудолюбив, здрав, миролюбив и почтен, издръжливостта и упоритостта му нямат равни на себе си. Българският селянин освен това е грамотен, патриотично настроен и готов да учи… .В страната няма нито богаташи, нито просяци, а селяните почти нямат нужди, които да не могат да не удовлетворят сами…Хората консумират храна и алкохол умерено. Няма хазартни игри…В никоя балканска страна няма такава религиозна свобода както в България….Трудолюбието им е пословично. Издръжливостта им е забележителна. Бедността в смисъла, в който думата се използва в Европа и Америка, в България е просто непозната…”

/ Вж. Bulgaria and Her People. Washington, 1914./

Източник:http://izsofia.blogspot.com/

Автор: boristodorov56

Взето от блога на Григор Симов.

http://grigorsimov.blog.bg/

Българският фермер си е бил фермер и през реалсоциализма. И днес си пасе 2-те кози и овци и 1 крава, за да не умре хептем от глад със 100 лв кирлива пенсия (която стига за хляб и сол и студена водица).