Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9991512
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
18.06.2010 13:22 - Самотна майка на болни деца води неравна битка с живота
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 1139 Коментари: 0 Гласове:
0



Темата от архива: 

ЛИЧНА ДРАМА


  Самотна майка на болни деца води неравна битка с живота

 

Врачанката Ива Христова дава мило и драго за 7-годишните си близначки

 

image

Обичаме да се смеем, казват Ани, Ива и Хриси Сн. Авторът

---------------------------------------------------------------------------------

 

Цветана ЕВГЕНИЕВА

В началото мислех да пиша за Ива Христова като за самотна и страдаща жена, която се бори с мъката, отчаянието и нещастната си орис. Всичко това го има в нейния нелек живот, макар че е само на 31 години, но не и самотата. Защото има две прекрасни, слънчеви и умни момичета близначки на 7 години, които изпълват и осмислят дните и нощите й. Въпреки че Хриси е сляпа, а Ани страда от детска церебрална парализа. Но и майката, и двете деца са винаги усмихнати, весели, забавни. Само дълбоко някъде в очите на Ива се вижда сянката на изживяната мъка и страдание. Току-що завършила текстилния техникум във Враца, Ива среща голямата си любов - музиканта Янко, и не след дълго те се събират да живеят заедно без да сключват брак. Щастието става безмерно, когато през пролетта на 2000 г. се раждат Хриси и Ани. Те идват на белия свят преждевременно, когато Ива е в седмия месец, и въпреки че са много жизнени, ги поставят в ковьози в отделението за недоносени деца във врачанската болница. Там изкарват почти два месеца, изписват ги на 12 май. "Какво преживях в това отделение само аз си зная. Ковьозите бяха стари и в окаяно състояние. Работеха само четири, и то не както трябва. Апаратът, в който беше Хриси, прегряваше, имаше чести повреди и вероятно от тях

ретината на

очите й изгоря.

Тогава още не знаех какви последствия ще има това. Но поне остана жива, защото ковьозът на друго дете гръмна и то почина", спомня си с горчивина Ива.

В медицинските им картони е записано, че децата са клинично здрави. Родителите се отдават на пълното си щастие от раждането на близнаците. Веднъж обаче Ива се заглежда по-внимателно в очичките на Хриси и открива, че са по-малки и по-хлътнали, отколкото на Ани. Но педиатърът я успокоява, че при някои деца се случва очите да са по-малки. Детето се развива добре, казал той и успокоил майката.

Когато бебетата стават на пет месеца, родителите забелязват, че Хриси седи сама и правилно, но Ани не може. Лекарите не откриват проблеми в опорно-двигателния апарат и съветват майката да прави гимнастика и масажи на детето и да продължи да го наблюдава. След още три месеца Ива открива, че Хриси посяга към играчките неориентирано, не ги улучва и плаче от това. Докато Ани й се усмихва и протяга ръчички към нея, Хриси сякаш не я вижда. Забелязва, че очите й не реагират на светлината и на предметите, които й показва. В Медицинската академия в София доц. Александрова поставя страшната диагноза - ретинопатия. Ани е малко в по-добро положение, тя има астигматизъм, който може да се излекува.

На една година вече Хриси се опитва да ходи, макар и неориентирано, но Ани не може да се изправи сама на крачетата си. Започва едно митарстване по медицински кабинети във Враца и София, докато най-после лекарите установяват, че Ани имаimage

детска церебрал-

на парализа.

Според тях не е вродена, а е получена по-късно, вследствие на някоя ваксина или вирусно заболяване. Ива също смята, че е така, защото първите четири месеца детето е било много живо и енергично. Шокираната майка търси отговор на въпросите си в картоните на децата. Там пише, че са прекарали в ковьоза четири дни, а тя си спомня много добре, че са били две седмици. Спомня си и реакцията от ваксината, когато Ани получава гърч.

Лошите диагнози, поставени една след друга, и неясното бъдеще на децата сриват психически Ива. Тя търси опора в Янко, но той й заявява, че заминава в чужбина на работа, за да спечели пари за лечението на момичетата. Отива да свири с група в Гърция. В началото се интересува как са децата, звъни по телефона, но обажданията му стават все по-редки. Една сутрин Ива получава от него SМS, който й идва като гръм от ясно небе и в прекия смисъл на думата я срива. "В живота ми има друга жена, от която очаквам дете. Трябва да се разделим".

"Тези няколко дни бяха най-трудните, най-тежките в живота ми. Изпаднах в пълно отчаяние, цялата ми мъка от болестите на децата се отприщи и получих нервна и психическа криза. Не бях на себе си. Чувствах се унизена, предадена, изоставена, но най-вече страдах, че децата остават без баща. Няма да крия, че в дългите нощи мислех за самоубийство. Даже планирах как да го извърша по-безболезнено. Бях само на 25 години. Но децата, кой ще им помогне в това състояние? Точно мисълта за тях и постоянната подкрепа на родителите ми, при които живея, ми дадоха сили да преодолея тази болка. Когато разбрах, че се е върнал във Враца, му се обадих и му определих среща, за да поговорим за лечението на децата. Но той

дойде с бременна-

та си жена.

Нищо не му казах, нямаше смисъл. По-късно се обади и каза, че не може да поеме издръжката на момичетата, тъй като има ново, истинско семейство. За шест години ги е виждал само няколко пъти. Преди няколко месеца го срещнахме случайно в града. Ани не го позна веднага, Хриси го позна по гласа", разказва Ива.

Искаше ми се да прекъсна разговора за този човек, защото чувствах, че й е тежко да говори, но Ива ми каза: "Спокойно. Не се притеснявай, вече го преболедувах, задрасках го от живота си, все едно, че не е съществувал".

Но той е съществувал и доказателство за това са момичетата, наследили неговия музикален ген. И двете пеят много хубаво и свирят на пиано. Наскоро са получили подарък синтезатор - такъв, какъвто има техният татко. Музикалната им дарба проличава от рано и когато Ива им купува детско пиано от магазина за 1 лев, първо Хриси, а после и Ани изсвирват на него първите си песнички - за зайченцето бяло и за Косе-Босе. В детската градина те опитват на истинско пиано и тогава учителката казва на Ива, че момичетата имат определено музикална дарба. Така тя решава да ги запише да учат в училището по изкуствата "Отец Паисий". Притесненията й за 6-годишните първокласнички са много - как ще ги приемат нормалните деца, техните родители, учителите. Как едно сляпо и едно сакато дете, което не може да ходи само, ще се впишат в този свят. Отговорът идва още първия учебен ден, когато двете изпълняват стихотворението "Първокласник". Получават много ръкопляскания и поздравления и

подадени ръчички

imageза приятелство.

Ива е благодарна на учителката Пановска, която учи Хриси на Брайловото писмо. Благодарна е на община Враца, осигурила средства за скъпата Брайлова машина, на която пише. Благодарна е на децата от I "б" клас, помогнали на Ани и Хриси да се чувстват пълноценни и обичани. И да завършат с отличен. За награда изкараха една седмица заедно с Ива и класната ръководителка Светла Дикова на лагер в Галата.

Но най-големият успех, с който се гордеят всички, е титлата "По-по-най", която Хриси спечели през март при телевизионния бате Енчо с изпълнението на стихотворението "Първокласно" и с чаровното си поведение, възнаградено с продължителни аплодисменти. Бате Енчо определи двете близначки като "най-най-най" и подари на Хриси желаната отдавна тротинетка. Освен музиката, момичетата обичат да рисуват и определено имат талант и в това според тяхната учителка. Рисунките им участват вече в няколко детски изложби на дневния дом за деца с увреждания "Зорница" за Коледа, Баба Марта и Великден. Аз нарисувах пролетта и един важен чичко купи рисунката, защото много му хареса, похвали се Хриси. Ива уточни, че става дума за областния управител на Враца, който е купил няколко рисунки на децата от изложбата-базар. А как си я представяш пролетта, попитах Хриси. "С много птици и цъфнали дървета и усмихнато слънце". Когато ги попитах дали като пораснат ще станат музиканти или художници, Хриси много сериозно ме "погледна" и каза, че първо мечтае да прогледне, да види мама, Ани и слънцето, цветята, а след това да стане изследовател - да търси съкровища в земята и да ги поставя във витрини, за да ги видят всички хора. Ива поясни, че това желание се появило, след като "видяла" в музея тракийските съкровища. Ани побърза да каже, че нейната мечта е да върви сама, да бяга бързо и

да кара голямо

колело.

Но когато порасне ще стане учителка или зъболекар.

Това е по-светлата част от живота на Ива. Защото като че ли страданията й с децата не стигат, ами се разболява и й правят гинекологична интервенция. Дължи живота си на д-р Гунов, извършил спасяващата операция. Но остават последствия - трайно увредено здраве и втора група инвалидност. Всъщност от раждането на децата тя почти не е работила, с изключение на няколко месеца като шивачка в една частна фирма. Предстои й интервю в Бюрото по труда, но все още не знае за каква работа, тъй като не би се захванала с всичко. Не защото няма да може да я върши, а защото децата имат непрекъсната нужда от придружител. Майка й и баща й работят, разчитат на тях за финансова помощ. Защото разполагат само със средства от нейната пенсия по инвалидност, детските надбавки и социалните помощи, които получават децата като инвалиди. Тези пари често не стигат само за лечение, да оставим всички други потребности на децата. Понякога оставя момичетата при родителите си, с които живее в една къща, за да излезе с приятели. Те пък твърдят, че ако някой не знае за съдбата на Ива, ще помисли, че тя е най-щастливият човек - весела, усмихната, чаровна. Не иска да си признае, че понякога плаче нощем тихо, за да не я чуят момичетата. Не иска да я виждат тъжна. Зарежда ги със своята енергия и вяра.

"Въпреки че децата са още в много тежко състояние, аз вярвам, че ще се оправят. Дори и някога да съм отчаяна, пак не губя вяра. Ани претърпя няколко операции, с нея постоянно работи рехабилитатор и вече започна да стъпва на крачетата си и да ходи с придружител. Сега й предстои операция в областта на коляното в клиниката по ортопедия в Горна Баня. Все още

няма яснота

за лечението

на Хриси.

Наши приятели проучват възможността за операция в една клиника в Чикаго. Тук във Враца ни консултира д-р Ралчовски, много добър офталмолог. Тя не вижда, но се радвам, когато каже, че слънцето грее."

В своята нерадостна орис Ива разсъждава повече като философ, отколкото като озлобен от поредицата удари на съдбата човек. Според нея физическите увреждания не трябва да се приемат като недъзи. "Страшна е не слепотата, а духовната тъмнина. В този смисъл съм убедена, че Хриси ще има добро бъдеще. Защото душата й отсега е пълна с музика и поезия. Като я наблюдавам установих, че има силна памет и наизустява всичко много лесно. Що се отнася до кoнтакта с реалния свят, тя развива като всички незрящи силна интуитивност за предметите и средата, в която се движи. Различава хората по гласовете, по стъпките им, а предметите по очертанията им. Имам пред очите си един такъв човек - рехабилитаторката на Ани Илияна Киркова, която също е незряща от малка пак поради неизправен ковьоз. Много силна жена, по-зряща от много виждащи хора. И чудесен специалист, който постепенно връща на дъщеря ми изгубената способност да се движи."

Ива няма намерение да търси отговорност от лекари, които евентуално са причинили тези заболявания на децата. Едно, защото с това не може да промени случилото се, и друго - не иска да хаби излишна енергия в проверки и съдебни спорове, енергия, която може да даде само на децата си. Освен това смята, че има Бог и той ще отсъди техните грешки и вина. "Само се питам понякога - защо точно на мен се случи, каква карма изкупувам. Къде е бил тогава Господ, нали е Спасител... Вече зная, че Бог не е длъжен да ни дава винаги отговор и не винаги ние трябва да знаем този отговор. Научих се да си казвам: не проклиняй и не роптай. Това не е примирение, а обет -

да върна здравето

на децата.

Ако нямах вяра, ако не чувствах Божията помощ, щях да се предам на отчаянието и самосъжалението и да погубя с това и децата."

Не иска да влиза в конфликт и с леля си, с която делят една къща. Въпреки че знае, че децата са алергични към перушина, тя отглежда в двора си гълъби и всякакви пернати, така че момичетата не могат да играят там. Сестрата на баща й е глуха и сляпа като че ли за страданията на децата. А уж е зряща. Ива се гневи и на местното ръководство на Съюза на слепите. За всичко, за което тя се обръща с някаква молба, отговарят с "Не". Причината за отказа е някакво разпореждане, че на грижи при тях подлежат само хора над 18 години!

През тези седем години Ива разбира, че ако човек с проблеми е сам, нищо не може да свърши. Така с ресурсната учителка Ива Пановска стигат до идеята да учредят сдружение за незрящи, което кръщават "Сарая". За една година в него са се записали родителите на 12 незрящи деца. Първите плодове на това сдружение вече са факт - общинската управа им обеща помещение, в което децата да се събират с ресурсния си учител за занимания, а от фондация "Отворено общество" очакват защитената с проект доставка на компютър с Брайлово писмо и друга необходима техника, за да може децата да работят с учителя, което е невъзможно в другите училища, тъй като тези деца учат на различни места.

Ива не моли за помощ, смята, че с помощта на родителите си ще се справи с тежката си орис и финансовото бреме, което предстои особено в началото на новата учебна година. Само за букварчето на Брайл ще са необходими 500 лева, много скъпа е и хартията, на която пишат. Трябват средства и за новата серия от лечение за двете момичета. И за колко още други неща. Но ако има състрадателни хора, може да й помогнат, защото една протегната ръка би й дала много повече кураж в борбата за здравето и щастието на Ани и Хриси.



 Материалът е от архива на BG Север


Тагове:   битка,   майка,   води,   неравна,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене