Темата от архивите:

ЛИЧНА ДРАМА

---

 

Българка преминава през ада, преди да забогатее в Гърция

 

От прага на смъртта Нели се пренася в едни от най-красивите казина

 

Поля ТОМОВА

Близо 7 милиона българи живеят и работят извън пределите на страната. Според статистиката над 80 хиляди са емигрантите в Гърция. Което означава, че може би реалната цифра е много по-голяма. Хора, които от години са избрали пътя на гурбета, твърдят, че Гърция е една от най-трудните за живот държави. По много причини. Но една от тях е недотам ласкавото отношение на гърците към българите. За преживяванията на една нашенка, която съдбата е изпратила преди десетина години в Гърция, е следващият разказ. Срещата ми с нея е съвсем случайна. На едно тържество тя бе гост на моя приятелка. Изглежда много добре и усмивката не слиза от лицето й. Въпреки това в нея има стаено напрежение, което личи в ръцете и очите й. Когато се говори за емигранти, сините й очи стават почти сиви. Изстиват. Когато разбра каква е професията ми, каза: "Защо позволява държавата ни да се лишава от нас? Защо прогони милиони българи? Който не е живял живота на гурбетчия, не може да разбере... И може би за да разбера, тази жена ми разказа историята си.

През 1998 г. Нели е детска учителка. Развежда се и сама трябва да отглежда сина си, който по това време е на 15 години. При развода съпругът й взима семейното жилище и Нели трябва да живее с детето си на квартира. Едва успява да се справи с ежедневието. Не рядко тя самата не слага по цял ден нищо в устата си, за да може Боян да има какво да яде. "Берях от градините на хората круши, за да ям, а вечер мажех на Боби филийки. Сърцето ми спираше всеки миг, в който отварях хладилника и виждах, че няма какво да сготвя на детето си", спомня си днес Нели. Трудните дни не свършват. И сякаш по някакво проклятие, точно тогава Нели е съкратена от работа.

"Нямах

никакъв избор.

Една позната ми каза, че прочела за фирма, която набира работници за Гърция. Трябваше да се плати такса и ти уреждат всичко", разказва тя. Нели подава документи, плаща си таксата и всичко изглежда съвсем редовно. Дори се среща с представител на фирмата, в офис на самата фирма. Не й идва наум, че може да бъде излъгана. Най-тежката част е да каже на детето си, че заминава. И да намери хора, на които да разчита да го наглеждат. Може да разчита само на приятелите си Виолета и Ивайло. Те са с две деца, но взимат при тях и Боян. Докато майка му се върне. С тежко сърце и много плач Нели се качва в автобуса, който ще я отведе при съдбата й. Въпреки че не е вярваща, отива рано сутринта и пали свещ в църквата. "Дали аз не съумях да се помоля, или Той не ме разбра, но ми отреди трудно бъдеще. А може пък това да е бил пътят ми, който е трябвало да извървя", размишлява сега жената. "Никога няма да забравя пътуването в кошмарния автобус. До мен и зад мен седяха момичета, по чието поведение и облекло не беше трудно да се досетя какво ще правят в Гърция. Имаше и лелки, натоварени с торби макрамета", разказва Нели. Тогава тя е на 36 години, висока е около 1,60 м и тежи 52 килограма. Изглежда добре въпреки тъгата в очите и погледа на търсещ и никога ненамиращ човек. Пътуването най-сетне свършва и Нели се озовава в Солун. Тук, на автогарата, трябва да я вземат нейните работодатели. В атобуса има още една жена, която е тръгнала на гурбет със същата фирма. Двете трябва да изчакат заедно. Първото, което правят, когато пристигат, е да отидат в тоалетната на автогарата и да се поизбършат с влажни кърпи. Юли е и в Солун термометрите са нажежени. "Малко се поосвежихме с Ивана, пихме по едно кафе и продължихме да чакаме. След три часа разбрах, че нещо не е наред", разказва Нели. Никой не идвал да ги прибере. Нели има в мобилния си телефон номера на фирмата. Звъни, дълго - никой не вдига. Накрая се свързва. Обяснява, че има проблем. От фирмата й казват, че вероятно е характерното за гърците закъснение. Двете жени продължават да чакат. Минават часове, започва да се стъмва. Двете сядат на пейки в чакалнята и заспиват,

изтощени

от напрежение

и страх.

"Събудих се от болка в гърба. Нямаше ми чантата, документите, багажа. Нямаше я и Ивана. Изпитах истински ужас", разказва Нели. Тя се опитва да обясни на семплия си английски ситуацията на униформен, когото вижда. "Изгледа ме с такова презрение, че се вцепених. Тогава не знаех, че гърците разпознават българите по погледа", споделя препатилата жена. Човекът я отминава. Нели умира от глад, но няма пари за нищо. Изведнъж чува българска реч и вижда трима мъже, цигани. Не мисли за последствията и отива при тях. Те я приветстват, завеждат я в закусвалнята и й купуват да се нахрани. Казват й, че е станала жертва на измама. Тя самата го е разбрала през последните часове. Циганите казват, че ще й помогнат. Ще я закарат в малко селце на брега на морето и ще й намерят работа. Трудна е, защото е на полето, но се изкарват добри пари. Нели тръгва с тях, просто защото няма никакъв друг избор. "Когато се качихме в колата им, те започнаха да говорят на цигански. Тъй като съм родена и израсла в район с компактно ромско население, мога да разбирам, а и малко да говоря. Чух единият за казва: Абе, малко е попреминала, ама ще може да й вземем някакви пари. Тогава разбрах, че са сводници и че ще ме продават в някой бардак". Нели обаче не се издава, че е разбрала какво си говорят. Решава, че ще избяга при възможност. Толкова е изтощена, че задрямва. На няколко пъти спират на бензиностанции, но Нели няма възможността да се спаси. Пътуват дълго, докато накрая стигат в едно крайпътно заведение. Тук Нели открива своя шанс и докато циганите поръчват, успява да избяга. Тича, докато изведнъж вижда пред себе си морето. По-късно ще разбере, че циганите дори не са си направили труда да я гонят. На плажа жената сяда и изплаква цялата мъка, натрупана в душата й. "Сякаш тогава изплаках всичките си сълзи, защото по-късно, когато ми беше най-трудно, просто не можех да се разплача. Така е и до днес. Очите ми пресъхнаха там, на онзи бряг, когато самотата ме подслони и не ме пусна никога", казва Нели. Когато започва да притъмнява, вижда една изоставена и потрошена лодка. Тя става нейният дом за повече от десетина дни. Ходи по брега и

яде това,

което морето

благосклонно

е изхвърлило

- мекотели, водорасли... В онези дни разбира, че за да сложи нещо в устата си и да залъже стомаха си, човекът е способен да яде всичко. Не смее да отиде в близкото селце, защото се е наплашила от хората. "Не знаех какво да чакам, какво да правя... сега, като го казвам, ми се струва страшно, но дори мисълта за Боян не бе в състояние да ми помогне... Мисля, че просто чаках да се свърши". Един ден, докато обикаля по брега, вижда някакви хора да ходят около лодката й. Не смее да се приближи, докато те не си отидат. На другия ден, когато се връща при лодката, намира вътре вода за пиене, хляб, сирене и маслини. Това е и ще остане единствената истинска храна, която Нели ще приеме за близо 15 дни. Тогава тя отслабва драстично. По-късно ще разбере, че тежи около 38 килограма. Дните се точат безкрайно бавно, а нощите сякаш пълзят. Нели е почти в безсъзнание от глада и липсата на вода. Вече много по-малки са преходите, които изминава по брега. Почти не излиза от лодката, която е целият й свят. В един от тези дни тя ходи по пясъка и всяка стъпка е тежка като олово. Едва премества краката си. И когато вижда насреща си една жена, не може да се скрие, защото няма сили. Жената се приближава бавно, слага ръка над очите си. Другата ръка слага пред устата си, сякаш за да спре вика, който напира. Нели се олюлява и рухва. "Като от другия свят чух българска реч. Като сянка от минало, като нож ме прорязаха думите... помислих, че това е краят и просто се пренасям някъде далеч", спомня си тя. Свестява се от плисната върху лицето й вода и мирис на силен парфюм, сложен под носа й. Отваря очите си и вижда лицето на жената. Говори й нещо на родния й език. "Какво си направила бе, момиче. Искаш да умреш тука ли?". Нели се изправя на краката си. "Жената ме прегърна. Аз се вкопчих в нея с цялата си сила, извираше от мен нещо първично, нещо изначално, което крещеше ЖИВОТ...". Няма сили да

плаче, но

цялото й

тяло се тресе.

Жената, която спасява живота й, се казва Величка и е на малко повече от 50. Живее в Гърция от три години. Чисти къщи и не се оплаква. Все пак изкарва някакви пари, с които подпомага семейството си. Величка приема Нели в къщата, където живее и в която работи. Нели се съвзема бързо. Една сутрин Величка влиза и сяда на леглото до нея. "Каза ми - кажи какво искаш. Ако желаеш да се върнеш в България, ще ти дам пари да се прибереш. Ако искаш да останеш тук, ще ти помогна за работа, но няма да е лесно. Не ми трябваше много време, за да отговоря. Не можех да се прибера без пари, без да мога да помогна на детето си, не можех да се предам. Затова казах, че искам да остана". След пет дни Величка действително намира работа на Нели - в една фирма за риба. Работата е трудна и мръсна - Нели чисти рибата. Оттогава като че ли намразих риба, само като ми замирише и ми става зле, казва тя. Трудно е да се повярва, но се справя. Чисти рибата като истински професионалист. Не след дълго е забелязана - от шефовете, а и не само от тях. "Бях наистина невероятно слаба. Отрязах си косата и приличах повече на момче, отколкото на жена. Вдигах тежки щайги и кашони, буквално се борех с по-големите риби...С престилката и ботушите, опръскана с люспи и други мръсотии, представи си само как съм изглеждала..." Нели обаче смайва всички с неуморната си работа. Както и с факта, че никога не се оплаква и не се отчайва. Скоро работата й се превръща в истинска атракция за околните. Дори започват своеобразни залагания - дали ще се справи. "Няма да забравя как бях буквално оградена от мъже, които залагаха пари дали ще мога не да почистя, а дори да вдигна рибата. Веднъж попаднах на наистина огромен октопод. Просто беше ужасно голям. Наистина се борих с него. И успях. Унижението обаче беше голямо. Сякаш не съм човешко същество, а някаква вещ", разказва жената. На четвъртия месец след започване на залаганията, Нели се престрашава да отиде при шефа. "Трябва да споделя, че от инат и заради стреса може би научих гръцки за отрицателно време. Можех свободно да проведа елементарен разговор и разбирах всичко. Отидох при шефа и казах - след като

тук има залагания

заради мен,

трябва да получа процент." Йорго Врахлиоти я поглежда изпод вежди и внезапно прихва. "Стана и ми стисна ръката. Каза: договорихме се", спомня си българката. От този момент залаганията са просто начин Нели да изкара по-добри пари, а не унизително преживяване. На едно от залаганията обаче е и Михалис Вакояни - един от най-големите собственици на казина и игрални зали в страната. Чул за странните залози и дошъл да види с очите си. Нели го впечатлява с волята и желанието си да не се предава. По-късно ще й каже, че е изглеждала ужасно, но в погледа й имало нещо, което го накарало да й даде шанс. Михалис първо преговаря с шефа на Нели. След това я канят в кабинета. "Тогава ми предложи да работя в казиното му в Серес. Каза, че всичко зависи от мен". Това е истински шанс за Нели. Тя все още обаче има притеснения къде и на кого ще попадне, тъй като животът я е научил да не се доверява сляпо на хората. Вечерта споделя с Величка. "Няма какво да мислиш, това е огромен шанс. Тук е така - 90 процента всичко е късмет, на кого ще попаднеш, при какви хора ще работиш. Заминавай". Това са думите на по-възрастната жена. Нели си приготвя малкото багаж и тръгва. Отново към неизвестното, към съдбата си. В Серес Нели получава квартира. Първите вечери в казиното просто наблюдава и се учи. Казват й, че работата й е свързана с умение да води разговори. Учи се да раздава. В униформата и с прическата, която си е направила, изглежда прилично. Разбира се, не може да се мери с красивите момичета, които изпълват казиното. Веднага усеща напрежението, което поражда в две от тях - едната е украинка, другата - българка. "Не знам защо видяха в мен конкуренция или пък заплаха. Държаха се ужасно, а на моменти се чувствах по-зле, отколкото при залаганията докато чистех рибата." С такт и търпение обаче Нели успява да блокира лошото отношение към себе си. Лесно преодолява и конфликтни ситуации с клиенти. Не след дълго става едно от

най-успешните

крупиета

в казиното.

В този период Нели успява да издържа Боян без проблеми. Праща пари за уроци, за ежедневието му, говори с него почти всеки ден. Никога не му казва колко е трудно, въпреки това той винаги ще живее с чувството на вина за това, че майка му е заминала за Гърция заради него. Когато завършва средното си образование, решава да започне работа. Нели го убеждава, че единственият му шанс да направи нещо с живота си, е да учи. Тя не го е виждала вече повече от две години. Няма почивни дни, за да се прибере. След многобройни разговори по телефона Боян разбира, че майка му е права. Кандидатства и е приет право в Софийския университет.

Нели получава ново предложение от Михалис - да работи в казино в Солун. Приема без колебание. Солун е най-красивият град, който вижда. Влюбва се от пръв поглед. Успява да се наложи като изключително коректен и стриктен човек в работата си. И когато управителят на казиното излиза в пенсия, Михалис предлага мястото на нея. "Няма да забравя. Покани ме в кабинета си и дълго ме гледа. Каза, че рядко се лъже в хората. Още щом ме видял да се боря с рибата, разбрал, че в мен има нещо истинско. Което рядко срещал. И не се е излъгал. Наблюдавал ме през цялото време как работя, как се отнасям с хората". Нели вече няма проблем с гръцките власти. Има всички необходими документи за престой и работа.

Поема

да ръководи

казиното

и влага цялото си усърдие. Почти не спи и иска всичко да е наред. Персоналът разбира, че има насреща си човек, на когото може да разчита. Няма случай, в който някой да я потърси и тя да не се отзове. Най-сетне може да заспи спокойно въпреки малкото време за сън. Успява да купи на сина си жилище в София, кола, да не го лишава от нищо, за да компенсира лишенията от детството му. Прибира се в България, за да го види. "Вече беше мъж. Както разбра, не можех да плача, но сърцето ми щеше да изхвръкне. Той заслужава всичко, което съм изживяла, всичките неща, през които преминах. Сега, ако трябва пак да го направя и ако знам през какво трябва да мина, за да стигна дотук, сигурно без колебание ще го приема. Някой го нарича съдба. Баба ми казваше - каквото ти е драснато, ще стане. На мен явно ми е било драснато да премина през тези изпитания, за да успея".

Нели приключва разказа си, а всички, които сме го чули, дълго не сваляме поглед от нея. Не е за вярване, че крехката и елегантна жена, която се усмихва срещу нас, е преминала през всичко това. Тя вижда недоумението ни и се усмихва още по-широко. "Нима си мислите, че само аз съм се сблъскала с тези неща. Колко българи излязоха оттук през последните години. Сигурно има и по-драматични истории от моята".

Сигурно е така. Сигурно много от гурбетчиите никога няма да споделят с какво са се сблъскали навън, с какво са се преборили, просто за да оцелеят. 

Материалът е от архива на BG Север.

http://bgsever.blog.bg/