Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9990915
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
16.06.2010 00:15 - Толерантността, която убива
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 705 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.06.2010 00:18


Толерантността, която убива image 12:36 15-06-2010 Лиляна Караджова 1373 | 4 | 29 Коментирай

Живеем в държавата на повсеместния негативизъм и безпределната приемственост. Красивата дума „толерантност” е приклещена между два неуспешни опита за недискриминация и неразбиране – този на големия макрокосмос – световните религиозни проблеми, и този на личния микрокосмос – неумението да се възприемат чуждите странности. Липсата на истинска толерантност води до нейното издигане в самоцел и появата на безразличие. Важно е толерантността, чието споменаване има силата на заклинание, да има поле за осъществяване. Трябва да си толерантен, защото в противен случай си тесногръд, праволинеен, фанатичен. Резултатът - изкуството има шанс от поле на сюблимното и интимно себеизразяване да стане поле на облекчаване и увеселение.


В Белгия се опитват да забранят бурките, но има официално сдружение на хомосексуалистите педофили. Така разбират толерантността там. В България разводите зачестяват, абортите не правят впечатление, но Пайнера успя да направи чалга концерт пред храм-паметника "Св. Александър Невски". Колкото и да подмрънкваме, това пък е толерантността на Балканите. Стойностни романи трупат прах по лавиците в книжарниците, но хората компенсират с битово-кахърна и булевардно-комична халтура навсякъде, даже и в театрите.
Модерният човек се оказва развратно толерантен. Обидно е да ти кажат, че си безразличен към обществен проблем – затова се афишира, че си толерантен – звучи някак цивилизовано. А маскираното безразличие се слива с общата невъзможност да се променя курсът, по който тече действителността. Това е толерантността, чиито агенти не се сблъскват фронтално с разноликата и грозна действителност. Толерантността, която прави солидарността невъзможна. Едно общество, независимо колко е постмодерно и фрагментарно, става жив пулсиращ организъм не с разпределението на трудови задължения, а в общо направения свободен избор, общо изградените морални норми и солидарност.


Думата толерантност се употребява за първи път, за да призове към търпимост между различните религии, вярвания, групи и практики след протестанската реформация. Сега тази дума има ясен и точен граждански смисъл и това е разбиране и недискриминация към малцинствени или слабо представени групи или съсловия, които по някакъв начин и в определен смисъл са в неравностойно положение. Но, ако употребим думата в конкретен смисъл, да си толерантен към някой, означава, че вече си допуснал неговото неравностойно положение спрямо себе си. Толерантността е от думите, които, извадени от ясното си смислово гнездо, имат най-разнообразен, пъстър и дори учудващ живот. Разговорният език е ясен симптом за съществото на феномена „приемственост”.


Проектът за недискриминация между коренно различни култури носи вътрешно противоречие – не може да има устойчиви културни структури, ако обществото не ги приеме за своя кауза. Затова обществата губят приоритета на своята идентичност, чието налагане хилядолетия е държало общността сплотена и органична. А опитвайки се да запазят своята идентичност, вътрешното противоречие на този проект води до изкривяване на самия идеал за приемственост и разбиране. Той се обезличава и е неспособен да извърши своята мисия - да донесе религиозно и етническо разбирателство, дава разсейки в области, където толерантността не само е ненужна, но е и нежелателна. Вместо постигната толерантност в истинския смисъл на думата отваряме обятията за изобилие от културни недоразумения, които са най-цветущи в областта на изкуствата. Неумението да се приемат странностите на чуждия характер и породеното битово неудобство се облекчават там, където то трябва да постигне своето друго - сюблимното в изкуството.


Едно общество има нужда от опорни стълбове, а културният живот и изкуството, които имат силно възпитателно въздействие, не могат да са прост сбор от различни гледни точки. Нещата не са относителни. Толерантността е фасада на финансови интереси, често и на упадъчен комерсиален продукт. Зад нея стои невежество, липса на гражданска позиция, абдикация от отговорност. Толерантността се фабрикува. Толерантността е конфекция. Толерантността е новото колективно самоубийство.

Източник: в. “Новинар”




Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене