2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Прочетен: 705 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.06.2010 00:18
Живеем в държавата на повсеместния негативизъм и безпределната приемственост. Красивата дума „толерантност” е приклещена между два неуспешни опита за недискриминация и неразбиране – този на големия макрокосмос – световните религиозни проблеми, и този на личния микрокосмос – неумението да се възприемат чуждите странности. Липсата на истинска толерантност води до нейното издигане в самоцел и появата на безразличие. Важно е толерантността, чието споменаване има силата на заклинание, да има поле за осъществяване. Трябва да си толерантен, защото в противен случай си тесногръд, праволинеен, фанатичен. Резултатът - изкуството има шанс от поле на сюблимното и интимно себеизразяване да стане поле на облекчаване и увеселение.
В Белгия се опитват да забранят бурките, но има официално сдружение на хомосексуалистите педофили. Така разбират толерантността там. В България разводите зачестяват, абортите не правят впечатление, но Пайнера успя да направи чалга концерт пред храм-паметника "Св. Александър Невски". Колкото и да подмрънкваме, това пък е толерантността на Балканите. Стойностни романи трупат прах по лавиците в книжарниците, но хората компенсират с битово-кахърна и булевардно-комична халтура навсякъде, даже и в театрите.
Модерният човек се оказва развратно толерантен. Обидно е да ти кажат, че си безразличен към обществен проблем – затова се афишира, че си толерантен – звучи някак цивилизовано. А маскираното безразличие се слива с общата невъзможност да се променя курсът, по който тече действителността. Това е толерантността, чиито агенти не се сблъскват фронтално с разноликата и грозна действителност. Толерантността, която прави солидарността невъзможна. Едно общество, независимо колко е постмодерно и фрагментарно, става жив пулсиращ организъм не с разпределението на трудови задължения, а в общо направения свободен избор, общо изградените морални норми и солидарност.
Думата толерантност се употребява за първи път, за да призове към търпимост между различните религии, вярвания, групи и практики след протестанската реформация. Сега тази дума има ясен и точен граждански смисъл и това е разбиране и недискриминация към малцинствени или слабо представени групи или съсловия, които по някакъв начин и в определен смисъл са в неравностойно положение. Но, ако употребим думата в конкретен смисъл, да си толерантен към някой, означава, че вече си допуснал неговото неравностойно положение спрямо себе си. Толерантността е от думите, които, извадени от ясното си смислово гнездо, имат най-разнообразен, пъстър и дори учудващ живот. Разговорният език е ясен симптом за съществото на феномена „приемственост”.
Проектът за недискриминация между коренно различни култури носи вътрешно противоречие – не може да има устойчиви културни структури, ако обществото не ги приеме за своя кауза. Затова обществата губят приоритета на своята идентичност, чието налагане хилядолетия е държало общността сплотена и органична. А опитвайки се да запазят своята идентичност, вътрешното противоречие на този проект води до изкривяване на самия идеал за приемственост и разбиране. Той се обезличава и е неспособен да извърши своята мисия - да донесе религиозно и етническо разбирателство, дава разсейки в области, където толерантността не само е ненужна, но е и нежелателна. Вместо постигната толерантност в истинския смисъл на думата отваряме обятията за изобилие от културни недоразумения, които са най-цветущи в областта на изкуствата. Неумението да се приемат странностите на чуждия характер и породеното битово неудобство се облекчават там, където то трябва да постигне своето друго - сюблимното в изкуството.
Едно общество има нужда от опорни стълбове, а културният живот и изкуството, които имат силно възпитателно въздействие, не могат да са прост сбор от различни гледни точки. Нещата не са относителни. Толерантността е фасада на финансови интереси, често и на упадъчен комерсиален продукт. Зад нея стои невежество, липса на гражданска позиция, абдикация от отговорност. Толерантността се фабрикува. Толерантността е конфекция. Толерантността е новото колективно самоубийство.