Ива Николова – съветската вещерка на сините

            Бил съм многократно упрекван за твърдението си, че в последните години няма никаква разлика между сините и червените, че преходът плавно, методично и даже елегантно заличи разликите. Примерите  с Димо Гяуров или Петър Курумбашев  съвсем не са и няма да останат изолирани. Днес открих още една симптоматика– кандидатката за кмет на Габрово от Синята коалиция „плюс”/??!/ Ива Николова – поетеса, журналистка, документалистка, общественичка и коментаторка на Биг Брадър.

            На книга и по внушенията на Костов и Мартин сините са непримирими врагове на съветското наследство, съветските енергийни проекти и са много проевропейски настроени. Вероятно с тези аргументи се представят пред седесариата в Габрово, рекламирайки Николова и нейната „дясност”. Да де, ама както ноторно ни е  известно всичко в българската политика не е така, както ни се представя. С други думи – за пореден път ни лъжат. За предпочитане, колкото по-нагла става мантрата, толкова по-апотеозен прием намира в ошашавения „електорат”.

            В сравнително богатия си архив попадам на любопитен вестникарски материал. Статията „Спас Гърневски – от поета до кмета” е посветена на синия градоначалник на Пловдив от близкото минало, публикувана на цяла страница във в-к „Новинар”, 27 октомври 1997 г, стр. 7 под рубриката „Портрет”. Автор е … Ива Николова. И за какво мислите е посветен разточителния материал? Ами на паметника „Альоша” и плахите опити на Спас да го премахне от Бунарджика. Авторката се  вайка, че е нещастна, загдето „българо-руските отношения били до ръба на леталния изход”. Страхотната загриженост на синия кандидат-кмет прелива от евтина бравурност. В защита на „Альоша” Николова привиква поетическите напъни на Спас Гърневски, който писал през 1985 г. за руския войник. „Сините са под ръководството на мрачни люде” – с поетичен плам се кахъри Ива Николова. И поставя синия кмет „на най-долния рафт в мазето на родната демокрация”, защото искал да капичне паметника на „Альоша”. Нежната душа на Николова като на съветска женщина е дълбоко и непоправимо наранена. Общо-взето Гърневски, според авторката, не вършел нищо, а само разчитал на своите „ще”-та. В перспективата на неясното, мъгливо бъдеще. Тук ще направя една лека корекция. Едно от онези „ще”-та на Спас Герневски се осъществи – надлез „Родопи” е факт и от тогава в Пловдив нищо ново в инфраструктурата не е построено, за разлика от ивините „ще”-та, които ръси с адрес Габрово. А иначе, че ги е писал тези глупости Спас – писал ги е, че ги е публикувал през 1985 г. – публикувал ги е, но в крайна сметка … всичко можеше да мине като „грешка на вдъхновението”, ако в материала на Николова не мирише на тежка и най-долна поръчка.

            До тази статия не ми бе известно името на журналистката Ива Николова. Позаинтересувах се. Персоната по онова време вече е близо до президентското семейство и особено по поетична линия до Брата Емил Стоянов, който се явява враг на пловдивския кмет по чисто меркантилни причини. Лансира бъдещия виден царист Гьока Хаджипетров, който прави опит за преврат в СДС-Пловдив. И к`во става? Ами намира се подходящия човек за поръчката, на който да се предоставят „компроматите” за синия кмет, с любов към всичко съветско, с нужния хъс да употреби една вестникарска страница за „правото дело” и … стой та гледай. Злите езици в СДС-Пловдив тогава говореха открито, че статията на Николова е платена повече от обилно, а както ще видим насетне тя съвсем, ама съвсем не е безразлична към финикийските знаци. Както си и трябва, разбира се. Който иска да се убеди как са сблъскани Спас Гърневски и Альоша нека си намери броя – в. „Новинар”, 27.10.1997 г., стр. 7, подпис Ива Николова.

            Какво ли мисли за тази публична обсесия сега антропологичното чудо Мара Мисса-Капон, която лепеше плакати на Гърневски в ония времена, за да се свърже дори семейно с неговата администрация. Дали се е подсетила като е „застанала” за „дясната” кандидатура на Ивето в Габрово. Ами какво ли мисли синият гуру Иван Костов?! Че Спас Гърневски още му е шеф на партията в Пловдив? Дали си е припомнил, че габровската хетера едно време е харчила един Альоша за цялото СДС?! А то май екстравертната интуиция води до архетипни шаблони и вкарани в тях тъпи публични импровизации без никакъв практичен смисъл – „нашият кандидат”, новото лице, напористата журналистка, честност, неподкупност, та до „голямата уста ще стана още по-голяма”. Пясъкът на забравата е превърнал Николова от съветски поклонник в „новото лице на десницата”. В крайна сметка там, където се е обучавала бъдещата кметица има десетилетия наред подобен обществен феномен, който шизоидно звучи в името на целта: „Съжалявам, че се налага да умреш”. Нали така един чичко с мустаци е повтарял на другарите си?

            Става дума за „литературньiй институт имени М. Горького”, в който дясната кандидатура е придобила умения и иширети в специалността/!!?/ „поезия” и вероятно усвоила познания за политиката /при това дясна/ от научните трудове „Писатель и жизнь”. Всъщност „института” е едно от  многобройните съветски поделения на КГБ поставило си за цел да обучава млади писатели от цял свят в тезисите на Ленин и Чернишевски за „социалистическия реализъм”. Усвоила мурафетите във „великата съветска страна”, стажувала в преса, радио и телевизия, от „Новинар” и „Монитор” през Брат Стоянов и „Биг Брадър” сега се втурва в „дясната” полоса на политическото. И доживяхме да видим за пореден път „автентичната десница” и с едно „плюс” към нея, олицетворявано от червената Мара Капон-Мисса, за да придаде блясък, лустро, властова страст, тщеславие и зле прикрити опити да убеди някой, че съществува личната и` партия ЕНП. Още като видя ретушираните плакати на Николова, тлъстото пилеене на пари, софийските трупи от пиари, безсмислените „кръгли маси и семинари” си личи почерка на антропологичното недоразумение Мара Мисса. Да се чудиш на Костов и Мартин на акъла! Като се замисля се сещам само за една причина, която обединява пъстрата компания – отчетливите Едипови комплекси във всеки един: Костов към съпруга си, Мартин към Надето, Капон с неудържимо влечение към Янето, чиято листа украси на последните избори и на Ива към баща-художник и почетен гражданин. Не се сещам други причини, които да съберат пъстрата компания. Всички те са изоставени /Костов от Нено Димов и Николай Михайлов, Мартин Димитров от софийските организации, Мара Мисса от ръководството на собствената си партия, а Ива Николова от работодателите си/ и убежището е единствено в провидяното от тях, имащо в основата си  едиповите напъни.

            Като компенсаторен механизъм при Ива и Мара Мисса се явява типичната хипербулия/свръхактивност и хипердемонстративност/, изразяваща са във всякакви безсмислени акции, стига да се имитира „предизборна” деятелност. Една от тях буди почти вещерско, магическо старание да се погъделичкат най-интимните струни на женската душа. Веселата компания на Голямата уста организира на 1 юни в хотел „Балкан” в Габрово кръгла маса на тема „Демографски срив и стерилитет”. Основни действащи лица са кандидата  за кмет Ива Николова в ролята на модератор по темата, Мара Мисса/е, че как иначе?!/, Надежда Нейнски, бивша Михайлова/естествено, тя е в перманентен меден месец/ и за осеменители Ваньо Шарков и Ергин Емин. За резултатите на „кръглата маса” не се чу нищо, никъде и никога, но напоследък репродуктивните способности са модерни, особено след майчинството на 62 годишната русенска психиатърка, що де не се използват и за кметските избори в Габрово?! Те, благородните дами можеха да дадат личен пример и да направят една колективна демонстрация на ин-витро, сурогатна бременност или трансфер на яйцеклетки и едва след това да споделят на семинар личните си впечатления и терзания. Това би било много по-дясна политика, отколкото умуването на „кръгли маси”,  но за избори на педал толкова може да се свърши – кръгла маса, без резултат, разбира се.

            Лидерите на „Синята коалиция” май са забравили, че бъдещата кметица ги погреба в нарочна книга – „Смъртта на синята мечта” – която представи  във Военния клуб в компанията на Т. Дончева и  под формата на панихида за десни лидери. Сега се връща към мечтата и нейната кончина, досущ като в тайнствен вещерски ритуал. Е, всеки има право да си пише каквото иска.

            Ако се върнем към  изборите за президент през 2001 г. ще открием много зашеметителни рекламни кампании като появата на Ива  в телевизионно студио със сукманче  с фолклорни мотиви малко над коляното, за да ни убеди колко „консервативно мислене” притежават дейците на президентския пиар. А, ама той Курумбашев не беше ли в същата весела компания? Разказвал съм другаде за подвига му като агент на Гоце в щаба на Стоянов, предупредил селяндура от Сирищник за злощастния дебат… Него го наградиха с депутатство от БСП, а Ивето след като е позабравена ще става кмет. То какво ли значение има – нали се разбрахме, че между двете няма никаква разлика.

            Е, иначе Николова е и виден преводач от руски на криминални и полу-документални романи за чеченската война, но по всеобщото мнение изпедепцвани набързо и с пренебрежение към авторите, но като се бърза за пари така е. В литературном институте не се е учило преводаческо майсторство в условията на капитализъм.

            Ами така е, по странен начин след като погреба „синята мачта”, разкости бившия син кмет Гърневски, „свърши” си работата в президенството и напопържа здраво политическата класа, според поръчките, Ива Николова се е устремила към кметския стол предлагайки тленните останки на сините. Интересно. Всъщност, ако стане кмет ще се любуват габровци на хубавите и` крака, поне според нея. То какво ли друго остава на Синята коалиция?!

            А, намерили са специфичен подход този път. Да припомня пак статията на Ива Николова в защита на „Альоша”, оплюваща синия кмет Гърневски: „От поета до кмета”. Нещо да ви напомня това? Ами същото. Ивето в пищималче над колената се е запътила по този път: от поетическите си видения до кметския трон. Според Мирча Елиаде историята се повтаря в кръгов цикъл, често вещерски, но симптоматична в българо-съветски вариант: От поета до кмета, От поета до кмета…

            И сериозната компания...