Събират доброволни дарения за ремонт на църквата "Св. архангел Михаил"

Ралица ПЕТРОВА

Навремето поп Йордан разправял на местните за църквата, за нейната история, за годините, в които, както всички други храмове в страната, е съхранявала българщината. От него повечето жители на с. Милковица помнят и годината на вдигането на църквата. По думите на поп Йордан някъде из дървенията вътре било издълбано лето 1864-то. Според архивите тогава храмът е осветен и отваря врати за богослужения. Църквата е строена и иконописвана от архитект Димитър Сертов и неговите ученици. Местните мислили какво име да дадат на храма си, който издигнали с доброволен труд. Накрая склонили да го нарекат "Св. архангел Михаил", за да омилостивят светеца и той да ги закриля. Така милковчани се надявали да намалеят жертвите, които давали в резултат на факта, че повечето от тях действали като охрана на турския обоз.

В двора на църквата - между храма и камбанарията, имало и килийно училище. В него преподавал един от Ботевите четници.

В близо 150-годишната си история храмът нито за ден не е затварял врати и не е прекъсвал дейността си, разказват местните. Тъжни и радостни поводи събирали милковчани в църквата. С времето обаче, както се случва с всичко, което не се поддържа, тя започнала да се руши. Стените се олющили, таванът протекъл, камбанарията вече не изглеждала толкова добре... Но хората не спирали да се събират в нея. Давали пари, но никой не знае те къде са отивали и за какво са се използвали. Очеваден факт е, че не са постъпвали в храма.

Затова от местното кметство се заели да направят всичко възможно храмът да се възстанови и отново да бъде за местните притегателен център. През 2009 г. е учредено църковно настоятелство с председател отец Пламен, а църквата "Св. архангел Михаил" вече е част от Великотърновската епархия. "Храмът е бил и сега е в трагично състояние. Целта на регистрацията на това настоятелство е да го поддържаме по някакъв начин. Миналата година каквото можахме - направихме. Събрахме малко средства - около 800 лв., и позакърпихме. Изкъртихме стените, измазахме, възстановихме трончетата отстрани, изляхме бетон, боядисахме, освежихме олтара. Имаме тук един майстор Ангел Уруков. С негова помощ освен олтара освежихме и полилеите. Единствено не сме пипали нагоре в рисуваната част, защото за там ще ни е нужен майстор зограф", разказва кметът на с. Милковица Иван Александров. И допълва, че най-големият проблем на църквата си остава покривът, който на този етап е позакърпен, колкото да не тече, но се нуждае от основен ремонт. Средства обаче няма. "Кандидатствали сме по няколко проекта, но там процедурата е по-тромава. Сега пак ще пробваме с още един, но кога ще стане - не е ясно. А не ми се иска да чакаме, защото църквата се руши. Освен църквата и камбанарията е в окаяно състояние", допълва той. Затова се взема решение да бъде открита дарителска сметка, тя да се популяризира и така всеки заинтересован да помогне. Вече готовност за това са изразили няколко човека от Милковица, които живеят в София, както и такива, заминали зад граница. Чрез сметката вече ще има пълна отчетност на парите и никой не може да се съмнява в неправилно разходване, казва Иван Александров.

Както и едно време, така и днес с доброволен труд жените от Клуба на пенсионера в селото поспретват нещо в храма, за да не се запусти. Почистват, ако им попадне кутия боя - боядисват. Пооправили едната от стаичките, сега другата я гласили за стая за кръщавки. Намерили голям казан и търсели някой да го калайдиса.

И всички са щастливи, че църквата вече се пълни по празниците. Сега и на Великден пак ще е пълна, ще има служба, казва кметът. И обещава всеки лев, събран от дарения или свещи по празниците, да отиде по пердназначение, за да се спаси храмът.