©

Гърция и Русия са готови да дадат старт на проекта Бургас-Александруполис, твърди SETimes.com. Отдавна отлаганото изграждане на петролопровод, който да заобиколи претоварения проток Босфора, е на път да се разреши. Това твърдят от Министерството на развитието на Гърция, което планира тази седмица да даде нов ход на преговорите с България. Русия е най-заинтересована, защото търси алтернативен вариант на Босфора, за да продава нефт FOB Александруполис, а не FOB Новоросийск, както сега. Там ще има друга цена, по-висока, от която ще спечелят и трите страни. Москва ще си осигури алтернативно трасе за своя нефт, в случай че лошото време или хитрата Турция затвори пролива. От гръцка страна милиардерите Копелузос и Лацис лобират за тръбата. В Брюксел определят влизането на София в схемата на ЕС като Зона на енергийни потоци. Пряко в началната фаза на проекта ще бъдат ангажирани над 1000 специалисти и работници, а на по-следващ етап - три пъти повече. Гърция потвърди ясната си подкрепа за незабавното започване изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис, заяви пред парламента зам.-министърът на околната среда и енергетиката Янис Маниатис. Същевременно руската страна, посредством посланика си в Атина, официално е потвърдила интереса си към Бургас-Александруполис, заявявайки, че подкрепя незабавното започване на изграждането му. Кремъл обаче е изразил "силно недоволство" от бавното развитие на нещата в България, съобщава и в. Елефтеротипия. Желанието на София да удължи срока за екологичните проучвания още повече отлага във времето започването на строежа, давайки очевидно предимство на конкурентни проекти, посочва вестникът. Проектът получава статут на ключов за трите страни заради ролята му за развитието на приоритетните енергийни инфраструктурни проекти с регионално и европейско значение. Планирано е Бургас-Александруполис да бъде изграден до 2014 г. Общата дължина на петролопровода е около 300 км, от които около 155 км трябва да минават през територията на България. По-конкретно през общините Бургас, Камено, Средец, Болярово, Елхово, Тополовград и Свиленград, отбелязва електронното издание на гръцкия вестник Експрес.

© Burgas24.bg

Пламен Русев сподели пред Burgas24.bg: "Аз нямам информация, че това е официално изказване и официална позиция на българското правителство и на българския премиер, напротив доколкото съм запознат с изказвания на министър Трайков този въпрос не е обсъждан на министерски съвет. Пред проекта има проблеми, българската страна също така да се каже допринася за тези проблеми пред Международната проектна компания, защото от миналата година все още не е внесена дължимата акционерна вноска. Вече сме средата на настоящата година и реално другите две страни Русия и Гърция финансират проекта."

"Единствената официална позиция на правителството е че трябва да се видят резултатите от ОВОС-а и ние работим по неговата разработка", добави още Пламен Русев.

© Burgas24.bg

- Професор Петков, освен ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров" Вие сте и специалист в областта на нефта. Обяснете ни накратко какви са технологичните особености при двата обсъждани варианта за разтоварване на нефт при реализацията на проекта Бургас - Александруполис на пристанище и на буй?
- Аз съм специалист в областта на химия и технология на нефта и повече от 45 години се занимавам с процесите на нефта, нефтопреработването, разтоварването, товаренето и т.н. Присъствал съм на много обсъждания по отношение на проекта „Бургас - Александруполис", в които се говореше само за един вариант за разтоварване на нефта. При тези обсъждания предвиденото разтоварване при реализацията на проекта е на буй, разположен в областта на Бургаския залив. Беше обсъждано и къде да бъдат разположени тези буйове, т.е. тяхното местонахождение. При последното обсъждане се предлагаше като най-изгоден вариант буйовете да бъдат срещу нефтопристанището, за да се използва съществуващото трасе за пренасяне и съхранение на нефта в областта на нефтозавода. Вторият начин, който се използва в света е нефтът да се разтоварва на пристан в нефтено пристанище, което сега се използва от „Лукойл Нефтохим" - Бургас за доставка за преработвания от тях нефт. Трябва да отбележа, че това пристанище работи повече от 45 години и то е направено в момента, когато построиха и нефтозавода. През него са претоварени милиони тонове както нефт, така и готови нефтени горива.

- Според Вас има ли предимства технологията за разтоварване на нефта на буй в сравнение с технологията за разтоварване на пристан?
- Технологията за разтоварване на нефт на буй има няколко предимства. Първо, пристигането на танкера до буя и свързването му за разтоварване става за няколко минути и отпътуването му също става толкова бързо след като се разтовари продуктът. Друго предимство е, че буят се поставя на достатъчна дълбочина, така че не е необходимо дъното да се удълбава, за да може танкерът да достига до него. При използване на нефтопристанище е необходимо удълбаването на проходи на морското дъно, както и поддържането на тези проходи, за да може танкерът да достигне до пристана. Едно такова разтоварище с помощта на буй е много по-евтино и затова повечето страни в света преминават на вариант буй. Освен това, когато се разтоварва на пристанище, там, където са проходите танкерите трябва да се изчакват. Танкерът изчаква друг такъв танкер да премине през прохода и да достигне до пристана, да разтовари и след това да се върне. Едва тогава другият танкер може да направи същото и затова скачването с буй е много по-бързо и по-лесно за самите капитани.

- Вие казахте, че технологията за разтоварване на буй се предпочита в много други страни. Може ли да дадете пример с разтоварване по този начин в друга точка на света и как това се е отразило на съответния регион?
- В повечето страни в света, където има разтоварища на нефт се предпочита буй. Това е Мексико, Северно море, около Африканския континент, в Русия, САЩ и други. Естествено е, че ако не се спазва технологията за разтоварване и контрол, може да се получат огромни екологични катастрофи. Засега в световната практика няма регистрирани такива катастрофи, защото контролът и спазването на технологията според международните стандарти и закони е много строг. Освен това се предвиждат и специални заграждения на обекта на разтоварването, които ограничават разрастването на евентуално замърсяване и събирането му със специални нефтосъбирачи става много бързо. Независимо от всичко обаче, рискът съществува, но може да се предотврати и ограничи. Всяка една химична технология е свързана с риск.

- От екологична гледна точка гарантирана ли е сигурността на региона при използването на буй?
- Международните закони, които и ние трябва да спазваме гарантират сигурността от екологична гледна точка при използване на буй, но всяка технология е свързана с риск и затова трябва да се предвидят много строги мерки при контрола и да не се правят никакви изключения. В същото време ако нефтопроводът не се реализира у нас, следващият проект е да бъде построен през румънското пристанище Констанца - Триест, т.е. целта е да се заобиколи Босфора, който в момента е препълнен с кораби и няма технологична възможност да се увеличат нефтените доставки през него. Ако се осъществи вторият вариант, замърсяванията, ако се получат, пак ще бъдат в Черно море, което е затворено море и това не бива да се забравя. Теченията в Черно море са в посока от Констанца към българското крайбрежие и ако се получи евентуално замърсяване, то пак ще дойде у нас, а в същото време ние няма да имаме никакви облаги от обслужване на нефтопровода. Облагите от реализирането на проекта у нас са разкриване на нови работни места, повишаване сигурността на държавата и населението, и подобряване на инфраструктурата.