Строежът на държавата

Юрген Граф

 Митът за холокоста

Книгата на представителя на ревизионистката школа на историците, швейцарският учен Юрген Граф - не е първата му творба на тази тема, но тя е най-сбитата и в същото време най-информативната - един вид резюме на целия проблем. Към ревизионистката школа на историците принадлежат учени, които на основание анализ и "свидетелства" на очевидците поставят под съмнение утвърждаването на "холокоста" - унищожението на 6 милиона евреи от хитлеристките нацисти. Авторът доказва, че с помощта на мита за "холокоста" световните задкулисни играчи се опитват да внедрят на световното обществено мнение представата за това, че еврейският народ по време на последната световна война е пострадал повече от всички други и затова останалите са длъжни задължително да изпитват чувство на вина, да се разкайват и да плащат възмездие. Авторът достига до извода, че в сферата на немско господство са загинали около 500 хиляди евреи. Разобличаването на лъжите за "холокоста" може да има опустошителни последствия не само за ционизма, но и за политическата и интелектуална каста на целия свят.
Тази книга е предназначена за широк читателски кръг.

СЪДЪРЖАНИЕ:

• От издателството
• Предговор
І. Лъжата за “газовите камери” и унищожението на евреите
ІІ.Функцията на “холокоста” в света след 1945 г.
ІІІ. Ревизионистите
ІV. Какво всъщност се е случило?
V. Кой излъга веднъж
VІ. Доказателствата за съществуването на “холокоста”
VІІ. Документални доказателства за “холокоста”
VІІІ. Свидетелите за “газовите камери” на Освиенцим ( Част 1)
ІХ. Свидетелите за “газовите камери” на Освиенцим (Част 2)
Х. Освиенцим: научни изследвания
ХІ. Другите “лагери на унищожението”
ХІІ. Чудеса на конвейер
ХХІІІ. Броят от 6 милиона
ХІV. Слонът, който никой не забеляза
ХV. Ризата на Нес
• Заключение

От издателството

В издателството на “Руски вестник”, с молба да се публикува настоящия материал, се обърна Институтът за преразглеждане на историята (Institute Historical Preview), намиращ се в Лос Анджелес (САЩ). Авторът – швейцарският учен Юрген Граф сътрудничи на този институт, който на строго научна основа развенчава историческите митове, създадени от световните задкулисни играчи за оправдаване на своите претенции за световно господство и превръщане на хората във винтчета на новия световен ред.

Руският учен О.А.Платонов подготвя сериозния труд на Юрген Граф за съкратена публикация. В началото това произведение беше издадено в специален брой № 32-34 на “Руски вестник” през 1996 година, а сега се публикува в отделна книга.

На внимателния читател е известно, че в своята работа, Юрген Граф се докосва до много болезнена тема. Теорията и практиката на хитлеристкия фашизъм имаше за цел да пороби много народи. Най-печалната съдба очакваше славяните, преди всичко руснаците.

Тежки престъпления бяха извършени от хитлеристите и срещу евреите. Техните страдания, както и страданията на представителите от другите народи, са безмерни. Именно затова се изисква решително осъждане на стремежите на екстремистките сили, свързани преди всичко с ционизма, да се използват техните страдания за постигане на мръсни политически цели.

Тези стремления предизвикаха отначало съмнения, а по-късно и противодействие на учените, които преди всичко друго поставят истината в историята. Тези от тях, които на основание на прецизно изследвани документи и свидетелски показания на очевидци, поставиха под съмнение твърденията на ционистите и създадоха основите на така наречената ревизионистка школа, съществуваща на Запад вече няколко десетилетия. В СССР и Русия представителите на тази школа не бяха широко известни и едва в последните години се заработи в тази насока.

Историята на ревизионистката школа е трагична. Това е история на непрекъснати съдебни преследвания и откровен физически терор.

Войната против ревизионизма се засили през втората половина на 70-те години и досега не е затихнала. Пълният списък на нейните жертви ще заеме не една страница. Ще назовем само тези, които са най-известни. Във ФРГ това е Тис Кристоферсен, автор на книгата “Лъжата за Освиенцим”. Принуден е да бяга в Дания, но и там не е оставен на мира: Домът му е опожарен, а самият той продължава да е в нелегалност. Манфред Редер е осъден само за това, че е написал предисловие към книгата на Кристоферсен. Друга жертва е доктор Вилхелм Штеглих, на когото, заради книгата “Митът за Освиенцим”, е отнето докторското звание. Това решение е мотивирано, колкото и да е странно, на закони, приети по времето на Хитлер.

Във Франция това са: историкът Франсоа Дюпер, който е убит през 1978 година; Мишел Кение, в чието лице студенти-ционисти хвърлиха балон със сярна киселина; професорът Робер Форисон, който беше лишен от катедра в Лионския университет за това, че постави под съмнение съществуването на т.н. “газови камери”. През септември 1989 година той беше жестоко пребит в парка на град Виши. Терористите от групата “Синове на еврейската памет” му счупиха челюстта и няколко ребра.

В Канада художникът Ернст Цюндел е осъден в 1985 година на 15 месеца затвор за разпространяване на брошурата на Ричард Харуид “Действително ли умряха 6 милиона евреи?” Вторият процес срещу Цюндел в 1988 година стана преломен момент в цялата история на ревизионизма. На този процес инженерът Фред Лейхтер представи сензационен доклад , който доказа научно, че съоръженията, които се демонстрират в Освиенцим в качеството на “газови камери”, на практика никога не биха могли да се използват за унищожаването на хора.

Р.Форисон, появил се в това дело като свидетел на защитата, писа след това: “Аз непосредствено присъствах при смъртта на мита за газовите камери.” Смъртоносният удар на този мит нанесе Ф.Лейхтер. Нашата преса, под чужда диктовка, го нарича “фашист”, но той не е никакъв фашист, а човек съвършено аполитичен и просто честен специалист.

Характерно е, че като главни “аргументи” в борбата против ревизионистите се използват преследването и терора. Това навежда на мисълта, че други аргументи у противниците на ревизионистите просто няма.

Обаче, въпреки всички опасности, броят на привържениците на тази историческа школа расте. Неотдавна във Франция излезе новата книга на Роже Гароди “Основополагащите митове на израелската политика”, също така разобличаваща мита за “холокоста” и това предизвика диво озлобление в ционистките кръгове.

Р.Гароди никак не може да бъде наречен фашист. Подобно на един от пионерите на ревизионизма Пол Расин, той е бил участник в Съпротивата и бивш затворник в хитлеристки концлагер. Гароди е един от главните идеолози на френската компартия, от която е изгонен през 1968 година след протеста му срещу нахлуването на съветските войски в Чехословакия. Тогава комунистите критикуваха Гароди за “ревизионизъм” и ето, той сега пак е “ревизионист”, само че от по-различен род.

В защита на Гароди застава и знаменитият във Франция абат Пиер, който благодарение на своята благотворителна дейност в полза на бедните французи е почитан като светец. Сега вече той не е светец – ционистите не позволяват!

Появяването на самият термин “холокоста” съвсем не е случайно. Тази гръцка дума означава жертвоприношение при древните евреи, при което жертвата бива изгаряна напълно. Както пояснява Р.Гароди: “терминът “холокост” изразява желанието да се представи престъплението, извършено срещу евреите, като изключение в историята, тъй като на страданието и смъртта се предава сакрален характер. Мъченичеството на евреите, по този начин, става несравнимо с никое друго: благодарение на своя жертвен характер то се включва в Божествения план както разпъването на Христос в християнската теология, ознаменувайки началото на една нова епоха.” По твърденията на равините, създаването на държавата Израел – това е “отговорът на Бог за холокоста”.

“За да не могат твърденията за загиналите евреи действително да станат “банални”- продължава Р.Гароди – е необходимо не само да се оставят на заден план всички останали, включително и 27 милиона загинали съветски граждани и 9 милиона немци, но и да се предадат реални страдания от сакрален характер под името холокоста, отказвайки се от всичко останало.” Налага се да се държи на раздутата цифра “6 милиона”, въпреки че на мемориалната табелка в памет на загиналите в Освиенцим цифрата “4 милиона” жертви тихомълком беше заменена на 1 милион. Само това намалява прословутите 6 милиона наполовина..

По мнението на Р.Гароди: “историята без преувеличения, сама може да изпълнява много по-добре ролята на обвинител, отколкото митовете. Преди всичко, тя не свежда мащабите на действителните престъпления срещу човечеството, които са платени с живота на 50 милиона човека, до погрома само на една категория невинни жертви, във време, когато милиони са умирали с оръжие в ръка, сражавайки се против това варварство.”

П Р Е Д Г О В О Р

Сред митовете на ХХ век, създадени от световните задкулисни играчи, митът “холокоста” - за това как 6 милиона евреи уж били унищожени в газовите камери по време на Втората световна война, се внедрява в масовото съзнание с особена настойчивост. Неговата цел е да представи случилото се по такъв начин, че да се създаде впечатление как именно еврейският народ е пострадал най-много от всички други и затова останалите народи са длъжни да изпитват чувство на вина, да се разкайват и да бъдат готови да плащат обезщетения. В края на краищата митът за “холокоста” се явява престъпление спрямо християнството, спрямо цялото човечество, спрямо Русия, а не на последно място и спрямо целия еврейски народ. Всъщност, създателите на този мит кощунствено заявяват, че “холокоста” е опровержение на самия Христос, понеже “лишенията и страданията на Христос са несъпоставими” със страданията на евреите през Втората световна война. В такъв случай “Христос е една лъжа и не от него идва спасението”, а от юдейството, което благодарение на “холокоста” става колективна месия. Митът за “холокоста” оскърбява човечеството, защото представя еврейския народ като главна жертва на страшната война, въпреки че в действителност евреите са пострадали не повече, а даже и по-малко от много други народи, въвлечени в изтребителната война, която разпали най-последователният възродител на имперските идеи на западната цивилизация, маниака и човеконенавистника (и не само по отношение на евреите) Адолф Хитлер. Човечеството плати за тази война с 55 милиона живота, включващи не митологичната цифра от 6 милиона еврейски народ, както е според разчетите на специалистите, а истинската – около 500 000 човека. Разбира се, и това е страшно много, и предизвиква у нас дълбоки съболезнования. Обаче може ли да се говори за особена жертва от страна на евреите, когато делът на руския народ (включително малорусите и белорусите) в тези 55 милиона жертви представлява не по-малко от 27 милиона мъже и жени, деца и старци. Именно руският, а не някой друг народ, изпи най-голямата чаша от страдание по време на Втората световна война и спаси човечеството от “новия световен ред”, който и днес се опитват да насаждат някои от днешните наследници на Хитлер – американските президенти и техните колеги в Израел. Създателите на мита за “холокоста” стотици пъти променят жертвите дадени от руския народ. Например, в “Енциклопедията на Холокоста” се съобщава, че в германските лагери уж били убити 3 милиона евреи, а също така и “десетки хиляди цигани и съветски военнопленници”. Въпреки, че всъщност броят само на съветските военнопленници (в по-голямата си част – руснаци), загинали в немските лагери до 1944 година, представлява не по-малко от 3,3 милиона човека. По този начин митът за “холокоста” оскърбява паметта на милионите руснаци, станали жертва на “новия световен ред”. Освен това, нито на една страница от “Енциклопедията на Холокоста” не се споменава за десетките милиони жертви от геноцида спрямо руския народ, извършен под ръководството на еврейските вождове в първите две десетилетия след 1917 година. Това не е в полза за мита за “холокоста” и евреите.

Да си представим следната фантастична ситуация: В някое семейство децата, живеещи заедно със своите родители, си въобразяват, че същите тези родители са починали и започват да канят роднините си на помен, след това изграждат празен гроб, поставят на него паметник с имената на родителите, измислена дата на смъртта и т.н. Не е нужно да си психолог, за да разбереш, че в този случай, с родителите може наистина да се е случило нещо лошо, даже може и наистина да не са вече живи. Но, ако проектираме този наш пример върху политическата световна картина, където безпределната лъжа съжителства със също толкова безпределната жестокост и политически авантюризъм, то нашето безпокойство няма да има граници. Ето защо сред тези, които на Запад развенчават лъжата “холокоста”, има и немалко евреи, които разбират, че този мит ги скарва с целия свят. Като пример може да се посочат събитията в Близкия Изток. На вълната на мита за “холокоста”, като някакво изкупление за “особените страдания на еврейския народ”, въпреки нежеланието на жителите от Палестина, възникна държавата Израел, превръщайки се в постоянно огнище на напрежение и войни в Близкия Изток и донасяйки страдание и гибел на милиони араби.

Предлаганият на читателите материал е преведен от немски език и принадлежи на известния швейцарски ревизионист ( така наричат на Запад борците с лъжата “холокоста” ) Юрген Граф. Тази творба не е първата от многото на тази тема, но е най-стегнатата и, в същото време, достатъчно информативна – представлява нещо като резюме на целия проблем. Много важен е фактът, че авторът не е немец, а гражданин на мирна Швейцария. Своите мъжествени изследвания той води единствено в името на истината и справедливостта. Който има желание да изучи в детайли историята на възникването и “основанията”, на които се крепи най-крупният мит на века, може да се обърне към чуждестранната литература, отбелязана под линия.

ОЛЕГ ПЛАТОНОВ

I. Лъжата за “газовите камери” и унищожението на евреите

В какво вярва човечеството, започвайки от 1945 година?

В средата на ХХ век в сърцето на Европа немците в течение на три години (от есента на 1941 г. до есента на 1944 г.) тайно от целия свят убиха от 5 до 6 милиона еврейски мъже, жени и деца. В основата на такова изтребление на цял един народ лежи дяволски, старателно разработен националсоциалистически (НС) правителствен план. По-голямата част от жертвите - по мнението на различни историци от 2 до 5 и повече милиона - са били унищожени чрез неизвестни до този момент начини, а именно в газови камери (ГР.) и в автомобили с помощта на впръскани газове. Масовото убийство се е извършвало в шест, разположени на територията на Полша, лагери на смъртта: в Освиенцим, Майданек, Белзец, Собибор, Треблинка и Хелмно. В последния от изброените лагери, в качеството на оръдие за масово унищожение са се използвали газовите автомобили, а в останалите пет - стационарни ГК.

Освиенцим и Майданек се водят комбинирани - трудови и за масово изтребление - лагери. Трудоспособните евреи се били подбирани за принудителен труд, а нетрудоспособните, веднага, без никаква регистрация са били отправяни към ГК. Що се касае за Треблинка, Собибор, Белзец и Хелмно, то те се явяват направо фабрики на смъртта, където, всички, с изключение на късметлиите, малко на брой, обслужващи лагера евреи, всички без забавяне и без никаква регистрация, са били унищожавани с помощта на газ. Труповете на убитите са били изгаряни до пепел - едни в крематориуми, други на чист въздух.

Освен посочените цифри, немците са унищожили в Русия от 1 до 2 милиона евреи с помощта на газови автомобили и чрез разстрел. Там убийствата са извършвани от специална армия, състояща се единствено от убийци - така наречените “айзатц-команди”.

Следва да се отбележи още и половин милион, а може би и повече, евреи, починали в гетата и работещи в трудовите лагери, в резултат на лошото отношение към тях, болести и недохранване. Техният брой, разбира се, влиза в общата цифра от 6 милиона, но тяхната смърт не е настъпила в резултат на целенасочена политика на изтребление. Те не могат да бъдат причислени към преките жертви на “холокоста”, но за по-удобно, винаги са били отнасяни към тях.

От морална гледна точка “холокостът” не може да бъде съпоставен с нито едно от злодеянията на миналото. Немците тръгнали към “холокоста” не защото евреите представлявали за тях някаква реална или потенциална опасност, а само затова, че евреите са евреи. Така погледнато, немците от чиста расова ненавист, както гласи обвинението, са изтребили цял един народ. Поради единствената причина, а именно расовата ненавист, те са убивали не само дееспособните мъже, но и старците, и жените, и децата, даже и пеленачетата. Само защото те са се наричали евреи.

“Холокостът” като религия

Клод Ланцман, постановчик на девет часовия филм “Шоа”, в една от неговите сцени, където “очевидци” описват процеса на унищоженията в лагерите на смъртта, дават показания, които наистина не се нуждаят от коментари “Ако Освиенцим – това не е просто ужасът на историята - ако той не попада под определението “необходимо зло”, то в такъв случай се разпадат основите на християнството. Христос – Божият син, достига до прага на човешките възможности, когато изтърпява ужасни страдания. …А щом го има Освиенцим – това означава, че съществуват човешки страдания, които въобще не могат да бъдат сравнени със страданията на Христос. … в такъв случай Христос е лъжа и не от него ще дойде спасението… И, тъй като Освиенцим е неизмерно по-страшен отколкото Апокалипсиса, то той ражда много по-голям ужас отколкото ни разказва Йоан в Апокалипсиса. И, тъй като Апокалипсисът е представителен и даже силно напомня холивудско шоу, спектакъл, а Освиенцим е неясен и трудно описуем, то това означава, че книгата за Апокалипсиса е лъжа, а заедно с нея и Евангелието. Освиенцим е опровержението на Христос.”

Да, по ясно и не може да се каже, че “холокоста” става навеки религия за много евреи. В Бог вярва всеки втори от трима евреи, а в ГК – 99,9 %. И, ако тази тъжна религия се ограничава само с вярванията на евреите, то това може да се приеме като тяхна лична работа, но съвършено фатален е фактът, че вече се предприемат опити за внедряването й и сред неевреите.

“Ако Освиенцим е истината - то спасението идва не от Христос”. Така разсъждава Ланцман. А от кого? Очевидно от юдейството, станало, благодарение на Освиенцим, колективна месия! Против тази месия застава “режимът на НС с неговите фабрики на смъртта” – въплъщение на абсолютното зло.

Във всекидневието на тази религия /псевдорелигия/ се включват все повече паметни за “холокоста” места. А, по това време, съмняващите се в “холокоста”, в много страни започнаха да се преследват от закона. С яростни атаки се посреща даже и най-обикновения опит за научно изследване на тази тема. Днес в “свободния Запад” можеш безнаказано да се съмняваш в съществуването на Бог, но в съществуването на ГК – не. Така кръгът се затваря.

Защо почти всички вярват в “холокоста”?

Несъмнено, в официалната версия за “холокоста” вярва преобладаващото мнозинство от жителите на Запад и това е постигнато напълно логично. Трудно човек може да си представи как всички СМИ, в течение на половин век, могат да разпространяват една измислена история, макар и представена в общи линии. Трудно може да се повярва и, че броят на жертвите в ГК може да бъде преувеличен. В това може да бъде убеден всеки доверчив среден еснаф, но че цялата история с ГК е лъжа – подобна мисъл още в самото начало би му се сторила недопустима. На нея не би могло даже нито за миг да се погледне сериозно. Тук трябва да отбележим трите момента, които, както им се струва на мнозина, правят официалната версия за “холокоста” неопровержима.

1. Масовото изчезване на евреи от много места, на които е живяла тяхна компактна маса и които са се намирали под немски контрол по време на войната. Това се отнася преди всичко за Полша, където в началото на 30-те години, както е признато, са живели повече от 3 милиона евреи, а сега, съгласно официалната статистика – само няколко десетки хиляди. Къде са сега тези евреи, ако не са унищожени? Ето така се поставя въпросът.

Към края на нашето изследване ние ще се заемем с демографските аспекти на разглеждания въпрос, а засега ще се ограничим само с някои контрааргументи.

В областите на изток от Одер и Ниса, в края на Втората световна война са живеели около 16 милиона немци. Сега от тях са останали от 1 до 2 милиона немци. Означава ли това, че останалите източни немци са били изтребени? Не, разбира се, макар че немалко от тях са загинали в процеса на преселването. По-голяма част от тях, все пак, успели да достигнат до Запада и да оцелеят. Следователно и масовото изчезване на евреи от Полша не може да бъде доказателство за това, че те са били унищожени. Та нали те също са могли да се евакуират, да избягат. Случило ли се е наистина всичко това и в какви мащаби? С това, както казахме, ще се занимаем по-късно.

2. Като че ли съществуват безкрайно много свидетели. Непосветените в тази история възкликват убедено: “Може да се допусне, че отделни свидетели може да лъжат или да преувеличават ужасите на “холокоста”, но възможно ли е да лъжат всички? Не, това е немислимо!” Този аргумент е основан на чисто недоразумение. Съществуват много по-малко на брой свидетели на унищожаването на евреите в ГК. Главната тънкост относно свидетелствата за “холокоста” се състои в това, че мнозина се представят за такива, каквито всъщност не са. Този, който започне задълбочено да чете сериозната образцова литература по въпросите на “холокоста” бързо ще открие, че навсякъде в нея фигурират една и съща групичка от свидетели: Херщайн, Хес, Броуд, Вебер, Мюлер, Бендел, Файнцилберг, Драгон, Незли и още няколко човека. И, ако се отчете, че съдебни или документални доказателства за убийствата в ГК не съществуват - а ние ще докажем това чрез най-обстоятелствен анализ – излиза, че цялата история на “холокоста” се крепи на показанията на по-малко от две десетки главни свидетели. Останалите “безкрайно много” свидетели” даже не потвърждават, че те, всъщност, са очевидци; те са слушали за ГК от втори и трети лица.

3. Фотографии и кинофилми. Безспорно е само едно: съществуват автентични фотоснимки на мъртви и живи скелети в немските КЛ, които са направени след освобождението им от войските на съюзниците. Но те в никакъв случай не могат да служат като доказателство за системно изтребване на евреи, тъй като даже официалната преценка на историците е, че тези умрели и умиращи се явяват жертви на епидемии, разпространили се в самия край на войната и довели до невъобразим хаос.

Обаче, безспорен е още един факт. Заедно с автентичните материали, в течение на десетилетия, упорито са се разпространявали и груби фалшификати (фотомонтажи, картини, представени за фотографски снимки и др.). Голямата заслуга в тяхното разобличаване принадлежи на Удо Валенди”. Всички фалшификации от този род нито потвърждават, нито отричат тезата за “холокоста”, но събуждат у нас недоверие. Защо е необходимо, питаме се ние, да се използва такова примитивно мошеничество, ако съществуват безброй неопровержими доказателства за съществуването на ГК и изтреблението на евреите?

Аргументът: аз самият видях това в киното и по телевизията! – е способен да произведе огромно впечатление на всяка добра и доверчива душа. Всички филми за унищожението на евреите – “Холокост”, “Шоа”, “Списъкът на Шиндлер” – са произведени много години след края на войната и затова, естествено, не притежават никаква доказателствена сила. Съвсем не е случаен фактът, че филмът “Списъкът на Шиндлер” е заснет на черно-бяла лента. По такъв начин се прави опит да се създаде впечатление сред по-необразованите зрители, че наблюдават документален филм.

II. Функцията на “холокоста” в света след 1945 г.

Политическите последствия от “холокоста” са огромни. Нека да разгледаме по-важните от тях.

Основаването на държавата Израел и лишаването на палестинците от граждански права.

Без “холокоста” светът никога и по никакъв повод нямаше да се съгласи със създаването на държавата Израел, още повече, че по това време по света беше в действие процес на деколонизация. Англичаните взеха решение да предоставят независимост на Индия. Десетки азиатски и африкански територии се стремяха да отхвърлят от себе си господството на белите. На фона на процесите за освобождаване на колониите, колониалните действия на евреите в Палестина изглеждаха par excellence анахронизъм, въпреки, че това се извършваше с благословията както на Запада така и на СССР. Още повече, че колонизацията се провеждаше с помощта на истинско насилие. Много арабски села бяха изравнени със земята. Много палестинци бяха изгонени от родната им страна. В 1967 г. Израел завладя допълнителни арабски територии, чиито население беше подложено на различни репресии: депортиране, арести - през 1992 година 15 хиляди палестинци се оказаха зад решетките по политически причини! – опити от специално обучени групи убийци за ликвидиране на видни опозиционери, взривяване на домове, експроприация, безкрайни заяждания. И всичко това става пред очите на световната общественост, която въпреки, че не изразява одобрение, продължава да търпи. В края на краищата, еврейският народ, преживял “холокоста”, се нуждае от родина, където би могъл да се предпази от нов геноцид! Да, и какво представляват страданията на палестинците в сравнение със страданията, понесени от евреите при Хитлер!

Без масирана помощ отвън държавата Израел е жизнено неспособна. Главните източници за нейното функциониране са: официално заявената помощ на САЩ, поддръжката на световното еврейство и немските “компенсации”. Към 1992 година ФРГ е изплатила на Израел (също и на еврейските организации), съгласно официалната статистика, 85,4 милиарда немски марки. Действителните цифри са значително по-високи. Тук трябва да се споменат и немските безплатни доставки на различни стоки. Наум Голдман, дългогодишен председател на Световния еврейски конгрес, в книгата си “Еврейският парадокс” пише: “Без немските компенсации, които бяха изплатени в първите 10 години след основаването на Израел, държавата нямаше да може да развие и половината от съществуващата сега инфраструктура: целият железопътен парк, всички кораби, всички електростанции, а също така по-голяма част от промишлеността е от немски произход.”

Имунитетът на евреите срещу критиката

До 1945 година се разрешаваше да се критикуват евреите, сега - не. Всяка, даже и най-внимателната критика на еврейството или ционизма - например, за прекомерно голямо влияние на СМИ, или за надменно поведение на Централния съвет на евреите - мигновено се неутрализира с помощта на полицейската палка Освиенцим по следния начин: който критикува евреите се явява антисемит; Хитлер също е бил антисемит и, както знаем, е убил 6 милиона евреи; следователно всеки, който критикува евреите, се стреми към нов холокост. Колкото и да е примитивна тази аргументация, тя е изключително действена до ден днешен.

Обявяване извън закона на всеки национализъм, освен еврейският

Ако отначало палката Освиенцим беше вдигана над немците, то сега тя все по-често се надига и срещу други народи от Европа и останалия свят. Типичната аргументация за подобни действия звучи по следните начини:
- Когато Хитлер убиваше евреите с милиони, светът наблюдаваше това и бездействаше. Нито Запада, нито Съветите, нито международния Червен кръст, нито Ватикана – никой не заклеймяваше позорното убийство на един народ, никой не се опита да спаси евреите, въпреки, че всеки знаеше с какво се занимават нацистите. Следователно за “холокоста” е виновен целият свят.
- Тъй като немците приеха тогава унищожението на евреите без съпротива, то те са длъжни днес да изкупят своята вина и всички желаещи да емигрират в Германия от другите краища на света, особено евреите, да бъдат приемани без възражения и веднага да им се обезпечи помощ. Ако им бъде отказано, то това ще означава, че в Германия отново “надига глава” нацизмът
- Всеки национализъм, освен еврейският, е крайно опасен, тъй като той може много лесно да премине в расизъм, а следователно таи в себе си опасност от нов холокост. Националист е всеки, който е против масовите преселения на мюсюлманите и цветнокожите народи в Европа и Северна Америка.
И така, “холокоста” води практически до това, че белите, християнски нации повече нямат никакви права да съхранят своята идентичност. Техният морален дълг е да се смесят с другите раси и да им позволят, без да възразяват, да ги настигнат и изтласкат в “глуха улица”.

Какво? Вие не сте съгласен? Вие възразявате? Тогава не сте ли нацист?

ІІІ. Ревизионистите

Днес всеки знае, че съществува група от хора, които радикално поставят под съмнение легалните представи за съдбата на евреите в Третия Райх. Тези хора се наричат “ревизионисти”, или по-точно “ревизионисти на холокоста”. СМИ с убийствена ненавист ги ругаят, наричат ги “клеветниците от Освиенцим” и, без много да се замислят, ги вкарват в един кюп с “десните радикали”. Ако попитате един среден гражданин какво, всъщност, утвърждават ревизионистите и на какво се опират в своите разсъждения, то той няма да може да ви отговори нищо. И това е съвсем нормално, тъй като на намиращите се под строг и тотален контрол СМИ е забранено да съобщават поне нещичко от аргументите на ревизионистите. Затова много хора остават със съвършено изкривени представи, мислейки, че ревизионистите просто отричат страданията на евреите по време на Втората световна война. В действителност никой не спори за това, че значителна част от евреите по време на господството на НС бяха хвърлени в КЛ, че значителна част от тях умряха от епидемии и изтощение. Никой не поставя под съмнение факта, че евреите бяха разстрелвани, най вече на източния фронт.

Ревизионистите оспорват следните три пункта:

1. Че съществува план за физическото изтребване на евреите.

2. Че са съществували “газови камери” и “лагери на смъртта”, построени специално за унищожаване на хора.

3. Че по време на господстващия национал-социализъм са били убити от 5 до 6 милиона евреи.

Не е вярно твърдението, че ревизионизмът е “дяснорадикално” движение, тъй като той въобще не се явява като идеология. Той, както казва Робер Форисон, е метод. Ревизионистите препроверяват официалните версии за “холокоста” с помощта на такива средства, които се считат за общопризнати при използването им при други периоди от историята. Има случаи, когато някои ревизионисти, в своята политическа ориентация, наистина се отклоняват на дясно, обаче какво отношение има това с истината или лъжата в техните научно обосновани изводи? Дали една нова планета е открита от консерватор, либерал, социалист или комунист няма никакво значение за самото откритие. Впрочем, понякога се наблюдават и знаменателни факти. Така например, един виден ревизионист на холокоста дойде от ляво. Това е Пол Расин – участник във френската Съпротива, социалист и бивш лагерист от Бухенвалд и Дор-Мителбау.

Ако се разгледа по-внимателно кампанията, която кликата на СМИ води срещу ревизионистите, то пред нас веднага ще се открият множество “забележителности”. Преди всичко, ревизионистката литература целенасочено е лишавана от всякаква достоверност. Тя, виждате ли, наподобява нещо, като налудничавите заявления на някои, които се опитват да докажат, че Земята е център на Вселената. И ревизионистите страдат от това грубо вмешателство. Но, в такъв случай, защо се отнасят така с тях? Нима мъкнат в съда всеки, който оспорва обикалянето на Земята около Слънцето? По странен начин тези “безмозъчни чудаци” се оказват опасни за ръководещите касти на “западната демокрация”, като че ли те са в състояние да разтресат нейния фундамент. Така Патрик Банере пише по повод осъждането на председателя на Националната партия на германия, ревизиониста Гюнтер Декарт: “Ако разбиранията на Декарт за холокоста са верни, то това означава, че Федерална Германия е основана с лъжи. Всяка реч на президента, всяка минута мълчание, всяка книга по история биха се оказали лъжа. Отричайки унищожението на евреите, той оспорва легитимността на Федерална Германия.”

Но възможно ли е група побъркани да заплашват устоите на Федералната Република? Не, господа журналисти, във вашите аргументи има нещо подозрително. Или ревизионистите са “побъркани хора” – тогава те не са опасни и вие ще трябва да приберете наточените пера и да ги оставите на мира, или те действително са опасни за господстващия на Запад строй. Тогава те никак не са “побъркани хора”! Изберете един от тези два варианта, колкото и да изглеждат несъвместими.

Цялата тази работа е крайно поразителна поради простата причина, че “отричащите” (по-точно е да се каже “опровергаващите”) “холокоста” биват преследвани от законите на много страни. Като основание за такова нахално вмешателство на правосъдието в сферата на свободните изследвания послужи приетият в 1990 година във Франция така наречения “Loi Gayssot” (Закон Гайсо”) Във ФРГ ревизионистите се привикват в съда съгласно § 130 на Наказателния кодекс (разпалване на национални вражди), § 131 (разпалване на класова ненавист) и § 189 (оскверняване паметници на починали). В средата на 1996 година се забелязва началото на няколко стотици съдебни процеси срещу известни ревизионисти. В Австрия за подобен “лов на вещици” служи приетият в 1992 година така наречен “закон”, забраняващ подновяване на всякаква НС дейност.

Всички тези закони противоречат на конституционното право за свободно изразяване на мнение. Противозаконна е и съдебната практика, основана на тези закони, лишаваща подсъдимия от всякаква възможност да докаже своите основания, когато заключенията на експертите за техническата невъзможност за извършване на масовите убийства, се блокират от препращания към “очевидността” на холокоста.

Въобще гротескно изглежда твърдението, че юристите имат правомощията да решават спорни исторически въпроси. Да вземем един пример. Мюнхенският учен Хербърт Иллиг в своята книга “Живял ли е някога Карл Велики?” отрича съществуването на Карл Велики, а целия период от време между 614 и 911 година обявява за фантастичен. Всичките тези 297 години заедно с действащите през този период исторически фигури, според Иллиг, са измислени с политическа цел. В качеството на доказателство той представя отсъствието на архитектурни паметници от тези, така наречени, “тъмни векове”. Не вниквайки по-нататък в съдържанието на книгата, можем да кажем, че, ако всичко, което е писано в нея не струва нищо, то тя следва да се игнорира. Да, но ако авторът изведнъж се окаже прав, тогава той трябва да бъде обявен за гений. Но тук има и трети вариант – Карл Велики, все пак, е живял, но не е извършил много от преписаните му героични постъпки. В този случай книгата на Иллиг може да повлияе плодотворно на историографията, показвайки й, колко е важно да не се доверяваме на първоизточниците, а да ги проверяваме.

Както и да се разглежда случаят с книгата на Иллиг, едно нещо е съвършено очевидно: нито един следовател няма да се занимава с него заради неговите писания. На никой няма да му дойде мисълта да го поставя зад решетките за това, че той отрича “изтребването на цял едни народ”; това именно прави авторът, отричайки съществуването на Карл Велики, на когото се преписва изтребването на езичниците-сакси.

Казано накратко, Карл Велики може да се изучава безнаказано, а съдбата на евреите по време на Третия Райх – не. Всеки мислещ човек тук може да си каже: истина, която е необходимо да бъде защитавана с помощта на Наказателния кодекс, без да бъде проверена отвсякъде, може да се окаже лъжа.

ІV. Какво всъщност се е случило?

Преди да се обърнем към убедителния “холокост” – под който, повтаряме, се разбира целенасоченото масово унищожаване на евреи с помощта на газ – е необходимо, в общи черти да опишем това, което безспорно е ставало с евреите по време на Третия Райх.

Политиката на НС работническа партия на Германия спрямо евреите е била, от самото начало, насочена към постоянното намаляване на еврейското влияние в Германия и принуждаване на по-голяма част от тях към емигриране от страната. За първото е послужил цял пакет от постановления и закони, приет още в 1933 година, които, с помощта на високи квоти, ограничавали броя на евреите сред адвокатите, лекарите и т.н., а също така стеснявали гражданските и политическите им права. В крайна сметка, до 1938 година, този процес протичал без употреба на насилие. До “кристалната нощ” нито един евреин не е бил изпратен в лагер за това, че е евреин. Той е можел да попадне там единствено, ако се е проявил като военно-политически противник на НС режима или ако е извършил наказателно углавно престъпление.

За да пуснат в действие механизма за еврейската емиграция, НС тясно сътрудничели с ционистки организации, заинтересувани в насочване на колкото може повече евреи към Палестина. Тази съвместна национал-социалистическа-ционистка дейност е документирана във всичките й нейни части и публикувана от много автори. Тя, както ни е известно, никога и с нищо не е оспорвана.

Англичаните се противопоставяли на преселването на евреите в Палестина и затова то се осъществявало твърде бавно. Много от немските евреи избирали други страни за емиграция. Те предпочитали да емигрират преди всичко в САЩ, въпреки, че и по техния път постоянно възниквали препятствия.

Към 1941 година потискащо мнозинство от немските и австрийски евреи се оказаха в изгнание. В същата тази година започна депортацията на евреите в трудовите лагери и гетата. Като основание за това послужи: първо – недостигът на немска работна сила, тъй като мнозинството от мъжете беше изпратено на фронта, второ – евреите безспорно започнаха да стават опасни за нацистката държава . Евреинът Арно Люстигер, боец от тогавашната Съпротива, преживял много лагери, съобщава с гордост, че във Франция 15 % от операциите, проведени от Съпротивата са проведени от евреи. Евреите тогава са представлявали по-малко от 1 % от населението на Франция. Комунистическата ционистка организация “Червената капела”, нанесла огромни щети на немската армия, основно е включвала евреи.

Трябва да се отбележи, че в много други страни подозрителните национални малцинства са били интернирани с несравнимо по-малки основания. Например в САЩ немалко японци, даже притежаващи американски паспорти, са били затваряни в лагери. При това, както призна по-късно Роналд Рейгън, не е бил зарегистриран нито един случай на шпионаж или диверсия от страна на американските японци.

В страните окупирани от Германия евреите са страдали от депортацията съвсем не еднакво. Особено жестоко са се отнасяли с тях в Холандия, откъдето са били изгонени около две трети. От Франция, обратно, както свидетелства Серж Кларсфелд, били депортирани 75721 евреи, което съответства примерно на 20 % от еврейското население на Франция. Но много от тях били депортирани не по причина на тяхната вяра или расова принадлежност, а защото те са участвали в Съпротивата или са нарушили някои наредби или закони. По тази причина са били депортирани и много неевреи. Незначителна част от евреи е била подложена на депортация от Белгия.

В лагерите е имало плашещо висока смъртност, главно поради болестите. Особено опасен за хората е бил петнистият тиф, разпространяван от въшките. За борба против тях започнали да използват инсектицида Циклон Б.

В Освиенцим, най-големият КЛ, петнистият тиф се разразил особено масово в края на лятото и есента на 1942 година. Епидемията достигнала своя пик между 7 и 11 септември, когато ежедневно умирали средно по 375 лагеристи. През януари смъртността намаляла до 107 човека на ден, а през март отново се покачила на 298.

В лагерите на запад положението стана много бедствено през последните месеци от войната, когато умряха десетки хиляди хора. В резултат на бомбения терор от страна на съюзниците беше напълно разрушена инфраструктурата, унищожени продоволствени и лекарствени складове. В лагерите положението стана критично относно храна, лекарства и подслон. Чък Егер – летецът, който пръв преодоля звуковата бариера – пише в своите мемоари, че тогава неговата ескадрила е получавала заповеди да унищожава всичко, което се движи. “Не беше така лесно – пише той – Германия да бъде разделена на невинни граждани и на военни. Например селянинът със своята картофена нива хранеше немската армия.”

По този начин съюзниците целенасочено, с помощта на страшна война, която водеха от въздуха, предизвикаха страшен глад, а след това лицемерно се вживяваха в ролята на съдия над победените, обвинявайки ги за това, че в КЛ са хранели лошо нещастните лагеристи.

Особено ужасно положение заварили британските военни части през април 1945 година в Берген-Белзен, където им показали хиляди непогребани трупове и “живи скелети”. Пропагандата и досега използва направените там снимки като доказателство за съществуването на “холокоста”. Обаче фактите говорят друго.

Комендантът на лагера Йозеф Крамер с всички сили е протестирал срещу приемането на нови групи концлагеристи в препълнения лагер, но безуспешно. Вместо интернираните от източните лагери да бъдат просто оставени на Съветите, те били евакуирани на запад и разпределяни по съществуващите там лагери, за да не може нито един войник и нито една работна ръка да попадне в ръцете на Червената армия. Ешелоните с концлагеристи били постоянно бомбардирани по пътя, евакуацията обикновено се проточвала със седмици и много от лагеристите намерили смъртта си в онази люта зима. В лагерите, в които били приети оцелелите по пътя, положението от ден на ден ставало все по-драматично.

Протестите на Крамер останали нечути. В Бeлзен, по това време свирепствали дизентерията и тифът, а възможностите за изхранване на затворниците ставали все по-малко. Какво е трябвало да направи Крамер? Да пусне лагеристите на свобода? Но кой е можел да ги изхранва на свобода? А епидемията най-вероятно щеше да обхване и гражданското население. Трябваше ли той да пусне заедно с политическите задържани и рецидивистите, които щяха да се нахвърлят върху мирното население? Той самият е имал възможност да избяга в Южна Америка, отнасяйки със себе си лагерната каса. Но той не направил това; той се доверил на британското благородство и скъпо заплатил за това. В пресата той бил заклеймен като “хитрецът от Белзен” и чрез съдебен фарс бил осъден на смърт.

Също така и в други лагери по-голяма част от жертвите са дадени в края на войната. В Дахау от януари до април 1945 година са умрели 15 389 човека, а през цялото останало време от войната – 12 060.

Трагичното положение в лагерите беше неизбежно вследствие краха на Германия и то нямаше нищо общо с някакъв планиран геноцид. А какво да кажем за бомбената война на съюзниците срещу мирното население на Германия (и Япония). Само в Дрезден са били убити 260 000 мирни гражданина. В една нощ там са били убити осем пъти повече хора отколкото в Дахау през цялата война и при това по най-ужасен начин.

Евреи, разбира се, са умирали и извън пределите на КЛ. В гетото на Лодз от есента на 1939 година до есента на 1944 година са умрели, съгласно еврейски източници, 43 411 човека. Във варшавското гето до началото на въстанието (пролетта на 1943 год.) са зарегистрирани 26 950 смъртни случая. Част от хората, разбира се, са починали от естествена смърт, но болшинството от тях – в резултат на военните действия и евакуацията.

И така: евреите пострадаха тежко по време на Втората световна война, те понесоха големи човешки загуби. Обаче няма такава война, в която да не страдат и да не загиват хора. В Дрезден 250 000 човека, в течение само на една нощ, загинаха в страшни мъки – изгоряха или бяха погребани под развалините; в Ленинград стотици хиляди руснаци умряха от глад; 180 000 човека загинаха при потушаването на Варшавското въстание. Тежко страдаха не само попадналите в КЛ, но и руските, и немските войници на фронта. Всъщност, наистина ли страданията на евреите така силно превъзхождат, в процентно отношение, загубите на другите народи? С отговора на този въпрос ще се заемем ние сега.

V. Кой излъга веднъж…

Ако разпространените от ортодоксалните историци в течения на десетилетия заявления и изчисления се разгледат под лупа, то ние ще открием, че в тях цари ужасна бъркотия и че официалните версии постоянно са се променяли – като в романа на Джордж Оруел “1984”. Ето няколко забележителни факти:

А. Брой на жертвите в Освиенцим

В най-големите КЛ, устроени от НС, са измрели:

- 9 милиона човека, според филма “Nuit de Brouillard” (Нощ и мъгла);

- 8 милиона човека, съгласно публикуваното в 1945 година съобщение на френското Ведомство по разследване на военните престъпления;

- 7 милиона човека според показанията на лагериста Рафаел Фейделсон;

- 6 милиона евреи, съгласно еврейския издател Тиберий Крамер;

- 5 милиона човека, от тях 4,5 милиона евреи, съгласно “La Monde” от 20 април 1978 година;

- 4 милиона човека, съгласно Нюрнбергския съд;

- 3,5 милиона отровени с газ, от тях 95 % евреи (много други умрели по други причини), съгласно кинорежисьора Клод Ланцман;

- 3,5 милиона човека, от тях 2,5 милиона отровени с газ до 1 декември 1943 година, съгласно признанията на първия комендант на Освиенцим Рудолф Хес;

- 2,5 милиона човека, според показанията на лагериста Рудолф Врба;

- 2,3 милиона убити евреи и хиляди неевреи, съгласно показанията на есесовеца Пери Броуд

- 1,5 – 3,5 милиона евреи отровени само между април 1942 г. и април 1944 г., съгласно заявлението на израелския “експерт по холокоста” Иехуд Бауер, направено в 1982 година;

- 2 милиона отровени с газ евреи, съгласно показанията на Люси Давидович;

- 1,6 милиона човека, от тях 1 352 980 евреи, съгласно изявлението на Иехуд Бауер, направено в 1989 година;

- 1,5 милиона човека, съгласно заявлението на полското правителство, направено в 1995 година;

- около 1,25 милиона човека, от тях 1 милион евреи, съгласно изявлението на Раул Хилберг;

- 1-1,5 милиона човека, съгласно изявлението на Ж.К.Пресак, направено в 1993 година;

- 800-900 хиляди човека, съгласно еврейския историк Хералд Рейтлинг;

- 775-800 хиляди човека, от тях 630 хиляди отровени с газ евреи, съгласно изявление на Ж.К.Пресак, направено в 1993 година;

- 670-710 хиляди човека, от тях 470-550 хиляди, отровени с газ, съгласно изявление на Ж.К.Пресак, направено в 1994 година
Както виждаме, броят на жертвите, с течение на годините ,усърдно намалява. И в същото време общият брой на жертвите на “холокоста” от 5-6 милиона въобще не се променя. От тези 5-6 милиона могат да се коригират стотици хиляди, даже милиони, но бройката им винаги остава една и съща. Такава е математиката на “холокоста”!

Върху какви документи, върху какви разкопки на масови гробове се опират привържениците на холокоста, за да не намаляват броя на жертвите? На никакви! Всички приведени по-горе цифри са чиста измислица, без ни най-малко отношение към документираната реалност на лагера Освиенцим. По разчетите на ревизионистите, там са умрели около 150 хиляди евреи (Форисон) или 160-170 хиляди (Матоньо), от тях отровени с газ – нула. Епидемиите, и на първо място, петнистият тиф, са били главната причина за тази ужасно висока смъртност.

Б. Сапун от евреи

На Нюрнбергския процес от руска страна заявиха, че от мазнината на убити евреи немците са произвеждали сапун. Тази пошла и страшна приказка, регулярно, в течение на десетилетия се шири из световната преса, подобно на чудовището от езерото Лох Нес. С поетично вдъхновение тя бе украсена от Симон Визентал. “Последната неделя на март (1946 г.) в румънската преса се появи уникално съобщение: в малкото румънско градче Фолмигени тържествено беше извършена церемонията по погребението на еврейското гробище на 20 сандъка със сапун… На сандъците имаше надписи R.J.F – “чиста еврейска мазнина”… В края на 1942 година за първи път се появи страшният израз “транспорт за сапун”. Това беше във Варшавското воеводство, а фабриката се намираше в Галиция, в Балзец. В тази фабрика от април 1942 год. До май 1943 год. Са били преработени 900 000 евреи на сапун… Културният свят трудно може да разбере с какво удоволствие нацистите и техните жени са се отнасяли към този сапун… Във всяко парченце те виждали някакъв трик, с помощта на който там може да е скрит някой евреин – потенциален втори Фройд, Айнщайн или Ерлих… Погребението на този сапун… изглеждало , някак си, противоестествено. Пленителната тъга, скрита в този малък предмет за ежедневно ползване, може да разбие даже вкаменените сърца на хората от ХХ век. В атомния век завръщането към тъмнината на магьосническата средновековна кухня въздейства като истинско привидение. И всичко това е истина!”

В 1990 година израелският “експерт по холокоста” Шмул Краковски” съобщи, че сапунът от евреи е измислица. С неподражаемо нахалство той добави, че тази приказка е съчинена от самите немци, за да причинят на евреите душевни страдания!

В. Методите за изтребване на евреите