В Европа настъпиха интересни времена - както в слънчева Гърция, където се е зародила европейската идея, така и във Великобритания, където тя прогнива под дъжда.

Гърция, която получи сметката за дългия безплатен обяд, сега е най-мразената членка на евроклуба.

Германците отменят резервациите си за почивка в Гърция (и си мислят, че тя би трябвало да си разпродаде островите, вместо да взема от спечелените им с усилен труд пари).

Северноевропейците не смятат, че трябва да плащат, за да могат гърците да се пенсионират на 53 години.
Има нещо неустоимо комично в постлисабонска Европа

с всичките приказки как тя ще си пробие път на световната сцена, като използва еврото като политически инструмент.

Сега тя се е вкопчила в скандал заради гръцките авантаджии, докато Клег се опитва да се самоубеди, че смахнатите латвийски десни съюзници на Камерън в Европейския парламент всъщност не са от значение.

Менуетът за Гърция между мудната, посръбваща бордо Ангела Меркел и нервния, лочещ минерална вода Никола Саркози, които зад принудителната дружба таят буен гняв, също е толкова мъчителен, че предизвиква кикот.

Но, разбира се, в Гърция умират хора и това е сериозно.

А най-важният политически експеримент на ХХ век, Европейският съюз, преминава през големи затруднения, които са по-сериозни, отколкото може би изглеждат.

Не. Вината за гръцката бъркотия се крие много по-дълбоко: в допускането на Гърция в еврозоната в еуфорията на 2000 г. и след това в облекчаването на условията на Пакта за стабилност (бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от БВП за годината) за Франция и Германия; в сегашното постевропейско състояние на Германия; и

в абдикацията от всякакви общностни амбиции,

като британската представа за ЕС - хлабав търговски пакт вместо политически съюз, взема надмощие.

Гърция прикриваше своята неефективност. Няма проблем да не се плащат данъци, ако можеш да наложиш облагане под формата на девалвация на националната валута.

С въвеждането на еврото обаче това стана невъзможно, а практиките на укриване на данъци, масова корупция и 14-а заплата продължиха, докато светът не се събуди с новината, че Атина се е сдобила с 13% бюджетен дефицит, както и с ново летище, финансирано от ЕС.

Сега Европа е изправена пред избора, който трябваше да направи Тимъти Гайтнър в САЩ преди около година - скъпоструващо спасяване или срив на икономиката.

Не виждам сериозна алтернатива на плана на ЕС и Международния валутен фонд (МВФ)
за спасяване на Гърция на стойност 140 млрд. долара, а още по-големият фонд за реагиране при спешни ситуации в еврозоната би трябвало да помогне за придобиването на увереност.

Основният проблем обаче ще стане цирей - еврото е превърнало силно разнородни държави в сбирщина, в която валутните и фискалните политики не се намират под унифицирано управление.
Проблемът ще се превърне в цирей отчасти защото Германия обърна гръб на Европа
Тактиката на Меркел да протака е срамна, скъпоструваща и показателна

Солидарността от европейски тип сега е мръсна дума в Германия ("Гърците ни крадат парите!", пищи таблоидът "Билд"), въпреки че именно европейската солидарност някога извади Германия от срамното положение след войната.

Има нещо вулгарно в това германците да размахват пръст на всички гърци, които преминаха на червен светофар. Ако си отиде солидарността, отива си и Европа.
Сплотеността обаче е в отлив

Вече казах, че еврото беше политически проект - така си беше. Французите го свързваха до голяма степен с единството в Европа, със "задълбочаване" на европейската идея и с политически силна Европа.

С края на Студената война приключи и това. "Задълбочаването" беше заменено с "разширяване", за задоволство на Великобритания и за сметка на единната валута.

Евентуален кабинет на Камерън няма да поправи това, без значение дали той ще се коалира с най-красивия английски полиглот Клег.

Предстои да видим дали проблемите на Великобритания със собствения й дефицит няма да потопят лирата или пък тя ще остане суха, встрани от водовъртежа в еврозоната.

Лондон със сигурност няма пари, за да купи гръцките острови, а ако Германия ги имаше, всички щяха да се изнервят.
Купонът свърши, но нека вдигнем по чаша узо на потъващия европейски кораб. Можеше да е и по-зле.

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2972551

страните в ЕС, не са като скачени съдове, просто се лъже. Само че, скачеността не се изразява само в това, да се преливат пари от резервоара към малката пробка, а и в това, малките пробки да напаснат икономическите, социалните и политическите си условия към тези на големия съд, т.е. цистерна.
Това малко прилича на задачата за басейна от 7-ми клас, само дето басейна е на няколко нива...:)
Да се надяваме, че стратезите на идеятаq ще намерят правилното решение, иначе, да започваме да учим азиатски езици, че ще ни се наложи да комуникираме с бъдещите си инвеститори..:)

А за теб не съществува ли например вариант да не се молим на каквито и да е чужди инвеститори, да не "членуваме" в никакви съюзи /и то съветски и с богоборческа и антинационална същност!/, да не учим никакви езици /освен българският!/ а тук отново дастане Българи и да има държава и държавност, разбира се отворена към всички равноправни и уважаващ ни търговски и други партньори от всички региони по - света, но не навлизащи в наша територия, не закачащи нашето - родното и идващи тук с уважение, както и подхождащи към нас като към равноправна нация и държава със свои застъпени интереси във всеки договор?!
Това ми приличамного на живковите внушения от преди 1989 - а че ако не била "великата Руся, великото СССР и великия руски войник" видите ли незабавно щели да ни превземат и унищожат турците, не знам си кои още и така нататък...
Както и че американците всеки момент чакали на границата и ако не е СССР щели да нахлуят...:D

Държава, която от 1300-та годишното си съществуване, има окоро 150 години живот без робство, не може да се мери със световните сили...просто е утопично, колкото и да ми се иска...
България никога не е имала колонии, никога не е имала "влияние", никога не е била настраната на победителите в която и да е война...
Извинявай, просто трябва да познаваш условията, в които жинееш...
Нищо лично...обичам земята, като една човешка длан, но тава не ме прави нито по щастлива, нито по-богата...

докато не въведат световна валута,световна компютърна база,тотален световен контрол..няма да мирясат