2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Родината се корени във философията на копнежа, Отечеството във философията на подвига. Родината възпяваме, а се борим за Отечеството! |
Родината е майка на всички, убежище за всеки угнетен дух, люлка на историческия живот, надеждата и подвига. В тази дума има много наследена сантименталност. И нито във философската, нито в социологическата, нито дори в етнографската област, до днес не са били правени опити за по-дълбоко тълкувание на понятието. Често хората бъркат Родината с Отечеството, или пък я разглеждат, като чисто географски факт. Но едно е сигурно – един човек, който не знае и не може да проумее значението на думите – народ, нация и национален дух, никога няма да разбере значението на думата „Родина”.
Родината е преди всичко. Тя е едно трагично чувство. Тя е съвкупност.
Тя не се вмества в никаква географска ограниченост, а етническите и фолклорни особености не са единствените, които я обусляват. Родината е пространство, преживявано като съдба. Това е първото и най-дълбокото определение за нея. Антиподът на Родината е безродното и безсъдбовно пространство. То е голо, пусто и духовно бедно. То е просто едно отвлечено понятие. Да имаш Родина и нация, означава да чувстваш пространството, в което си роден и живееш, и народа към който принадлежиш, като съдба. Това пространство е напоено с кръвта на предците ни, през него са минавали вековете на народния дух. То е като една отделна екосистема, със своя участ и свой вътрешен живот, със своя собствена история и героизъм. Това родно пространство е недосегаемо и свято. То не може да бъде омърсено от недоброжелатели и в него почива душата на нацията. Това пространство е невидимо, то не е рационално. То може да се яви пред очите ни като огледало, в което да погледнем назад през времето и да видим възходите и паденията на нацията ни. Но нещата, които виждаме в това огледало, няма да са нашата Родината, а само нейните одежди. Защото Родината е невидима. Тя е нематериална и затова е вечна.
Тъжен факт е, че с навлизането на модерната техническа цивилизация и глобализацията в нашия живот, чувството ни за Родина ерозира. Все по-малко са тези, които осъзнават истинското значение на тази дума. „Модерната цивилизация” и „масовата култура” ни карат да забравяме Родината и нацията си. Заслепени от лъжовното чувство за принадлежност към някакво глобално общество, много от нас възприемат стил на поведение и мислене, които ги обезличават културно. Тази модерна „култура” не е рожба на една земя и не носи спомена и чувствата на отминалите поколения. Тя няма Родина, затова е безкръвна и безплеменна. Всъщност тази култура е зъдадена от противниците на нациите – глобалистите, като нейната цел е да обезличи и уеднакви хората, да пороби народите и унищожи нациите. Тази култура бива покровителствана от лидерите на Новия световен ред и има своята мисия. Тя прокарва чувството на нихилизма, истерията по “общочовешкото” и всичко, което се противопоставя и убива националното.
Днес, либералното “световно стопанство” е в своя разцвет, а абстрактният хуманизъм става господстващата етика на времето. Родината на либерал-демократичната интелигенция е светът, лишен от всички национални особености, а моралът и – капиталът. Поради тази причина и съвременният демократичен елит не изпитва чувството за Родина. По същият начин стоят нещата и с днешния американизъм, по същия начин стояха нещата и със култа към СССР - „родината” на всички безотечественици. Тези култове живеят само и единствено в света на материализма, а техните заблудени поддръжници са лишени от способността да умрат за Родината си и от духовната наслада да я обичат. Важно е всеки един от нас да осъзнае, че интернационализмът е модерното номадство в днешния интелектуален и политически живот. Номадството обаче, никога не е създавало нищо. То живее с чуждия труд и чуждата мъка. То е една кукувица отглеждаща потомството си в гнездото на загиваща Европа.
Ние, българите, не можем да имаме към Родината си само едно сантиментално отношение. Родината изисква безусловна привързаност, която не може да бъде жертвана и опорочена за нищо на света. Така тя се явява символ на абсолютната отдаденост, за която никоя жертва не е достатъчно голяма. Родината стои над всичко. Тя ражда историята, дава живот на културата, определя смисъла на съществуване на индивида и обществото. Без родина, светът е лишен от своята субстанция, човекът – от органичната си основа, а животът се превръща в поток, различащ се в проклятие и злоба. Тъкмо в това е личната и, бихме казали, метафизичната съдбовност, обуславяща чувството за родината.
Тук сме длъжни да подчертаем, че лозунгите, които издигат анархистите, за привидната си любов си към Родината са абсолютно несъстоятелни и популистки. Не съществува вариант в който да обичаш Родината си, а да мразиш Отечеството си, защото те са едно неделимо цяло. Не съществува вариант, в който да не чувстваш принадлежност към някой народ, а да изпитваш чувството за отдаденост към неговата Родина.
До сега говорихме само за Родината, но тогава какво е Отечеството?
Ако съдбовността на Родината има политически характер, то тя става Отечество. Родината е митологична същност, а Отечеството – политическа. Родината е поема, Отечеството – епос. Родината e духът на националното битие. Родината и Отечеството са взаимнодопълващи се части от едно цяло. Родината се корени във философията на копнежа и любовта, Отечеството – във философията на подвига и родозащитата. Възпяваме Родината, а се борим за Отечеството. Ние, българите, трябва да възприемаме нашата Родина – България, като един завет, като последното убежище на духа на нашата нация.
*Статията е преработка на статия със същото име, написана от българския философ Янко Янев. Роден през 1900 , Янев е един от водещите теоретици на българската национална десница в периода между двете световни войни. Загива през 1945 г. при варварските бомбардировки от съюзниците над Дрезден.