Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 8752746
Постинги: 7763
Коментари: 3333
Гласове: 6090
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Сайт на партия БТР (България на труда и разума)
4. Десислава Иванчева
5. Интервюта с представители на партия БТР
6. Драмата на спътницата на покойния Константин Иванов - Коци
7. Планът за съсипването на България
8. Протоколи на ционските мъдреци
9. Български исторически календар
10. Забравеният д-р Ганчо Ценов
11. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
12. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
13. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
14. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
15. Забравеният д-р Янко Янев
16. Православието
17. Планът "Еврия"
18. Сайт с български бойни знамена
19. Исторически видеоблог
20. "Изгубената България" - исторически сайт
21. Българският национализъм (1919 - 1944)
22. Владо Черноземски
23. ANONYMOUS BULGARIA
24. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
25. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
26. Самиздател Григор Симов
27. Военное обозрение
28. На пути к «Великому Израилю»: главарём ИГИЛ является штатный агент Моссада Шимон Эллиот
29. Отворено писмо на Манфред Рьодер
Постинг
07.01.2010 14:33 - Два велики дни и нищожните мерзки политици. Пропадналият духовно и морално народ
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 3536 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 07.01.2010 20:09


Събор на свети пророк, предтеча и кръстител Господен Иоан imageНа следващия ден, след празника на свето Богоявление, Църквата още от най-първите си времена извършва празника на събора на честния и славния пророк Иоан, Предтечата и Кръстителя на Господа. И напълно подобаващо е да се почете със специален празник този, който послужил на тайнството на Божественото кръщение, като възложи ръката си върху главата на Владиката на всички. И така, след празника на Кръщението Господне, съборно се почита и се прославя с песнопения Кръстителят. А самата дума "събор" означава, че народът се събира в църквата, за да извърши богослужение в чест и за похвала на сега прославяния велик Предтеча и Кръстител Иоан. Макар, че такъв събор се е извършвал и се извършва във всички храмове по вселената, но с особена тържественост се извършва в храмовете, които са посветени на името на Кръстителя, както това било преди в неговия храм до Иордан, на мястото, на което той кръстил Христа; и в Севастия, където той бил погребан, след като Ирод го убил; и в Антиохия, където най-напред била донесена дясната му ръка от свети евангелист Лука; а също и в Цариград, където впоследствие тази ръка била пренесена от Антиохия и където с особена тържественост се празнувал съборът на Кръстителя, тъй като неговата ръка била донесена в самото навечерие на светото Богоявление, когато става освещаването на водата: сякаш тогава сам Кръстителят дошъл невидимо на освещението на водите и голяма радост и ликуване изпълнили царя и целия народ. Затова тогава на следващия ден, след Богоявление Господне, с голяма тържественост бил отпразнуван съборът на Кръстителя и продължил да се празнува така. И ние с духовна радост празнуваме събора на великия Предтеча и Кръстител Иоан, като го молим да умолява за нас Владиката Христа, да ни събере Той в тържествуващата църква, във вечниянеръкотворен храм на небето, където да чуваме гласа на празнуващите и да извършим празненство в чест на вечното явяване на Бога. И там да се насищаме с Христа чрез съзерцанието на Божието лице, което Той явно показва на Своите светии, и да славим с всички небесни ликове Отца и Сина и Светия Дух, во веки, амин!



http://skat.bg/

http://skat.bg/news.php?action=0&newsID=6956



http://skat.bg/news.php?action=0&newsID=6959

http://skat.bg/news.php?action=0&newsID=6960

http://skat.bg/news.php?action=0&newsID=6961

http://skat.bg/news.php?action=0&newsID=6937



image

Божидар Димитров

Фотограф: Надежда Чипева

image

image

Божидар Димитров: Сгафих за ветото на Турция в ЕС - 06 яну

Турски изселници: стойността на бившите турски и османски имоти в България е над 200 млрд. долара - 06 яну

Марин Райков: Няма връзка между нерешените въпроси с Турция и разширяването на ЕС - 06 яну

Божидар Димитров: Премиерът ще постави в Анкара въпроса за обезщетенията - 05 яну

Турският външен министър препоръча да не се правят изявления, влошаващи отношенията Анкара - София - 05 яну

EUObserver: България поставя цена на членството на Турция в ЕС - 04 яну

Премиерът Бойко Борисов направи остра забележка и последно предупреждение на министър Божидар Димитров. Поводът са поредицата изявления на Димитров, че България може да наложи вето на членството на Турция в ЕС, ако не се реши въпросът с компенсациите за тракийските изселници.

В интервю пред Би Ти Ви премиерът Борисов обяви, че това е последното му предупреждение към министъра без портфейл, чиито ресор са българите зад граница.

"А господин Божидар Димитров съм го предупредил, че при следващ случай просто се разделяме. Когато излизаш и обявяваш подобни неща без нито от премиера, нито от кабинета, нито от парламента това да е обсъждано - не го правиш нито в качеството си нито на историк, нито на шеф на музей - ангажираш пряко министър-председателя и създаваш проблем", заяви Борисов.

Министър Божидар Димитров отказа да направи изявление във връзка с изявлението на премиера Бойко Борисов, съобщи агенция "Фокус".

В последните няколко дни пред български и чужди медии Димитров твърдеше, че Турция дължи на България 20 милиарда долара компенсации за имотите на тракийските бежанци и решаването на този проблем е условие София да подкрепи кандидатурата на Анкара за членство в ЕС. Тезата му беше публикувана от авторитетното издание "EUObserver", "Ройтерс", както и от турски вестници "Заман" и "Сабах". Външният министър на Турция Ахмет Давутоглу дори предупреди, че "би било от голяма полза да се избягват подобни изявления, които биха могли да влошат приятелството".

В крайна сметка в сряда заместник външният министър Марин Райков заяви, че България обсъжда с Анкара темата за компенсациите, но това не е условие за подкрепата на София за бъдещо членство на Турция в Евросъюза. "Божидар Димитров е един от дълбоко уважаваните министри в правителството и не мога да коментирам неговите думи, но позицията на страната ни е, че няма пряка връзка между нерешените въпроси България - Турция и разширяването на Европейския съюз", обяви Райков преди заседанието на Министерския съвет.

"Признавам, че аз съм сгафилият, правилна е позицията на външно министерство", каза по-късно пред
"Дневник" министър Димитров.

Междувременно стана известно, че в сряда е уволнен служителят в пресцентъра на Министерски съвет Веселин Нинов. В началото на седмицата Нинов потвърди пред EUObserver, а по-късно и пред "Дневник", че именно твърденията на Божидар Димитров са официалната позиция на кабинета. Шефът на правителствената пресслужба Николай Боев заяви, че Нинов е уволнен, защото не е съгласувал изявлението си с никого.

http://www.dnevnik.bg/



България заплашва да блокира молбата на Турция за присъединяване към Европейския съюз, ако тя не плати милиарди евро обезщетения за изселени хора по времето на Османската империя, пише изданието EUObserver.

Българският министър без портфейл Божидар Димитров, който отговаря за Агенцията за българите в чужбина, обяви искането пред в. "24 часа" вчера и определи сумата от 20 милиарда долара (14 милиарда евро) за уреждане на въпроса, посочва още EUObserver, цитиран от БТА.

Едно от трите условия за пълно членство на Турция в ЕС е да се реши проблемът с имотите на тракийските бежанци, цитиран е още Димитров. През 1913 г. Османската империя изгони стотици хиляди етнически българи от земите на Запад от Босфора. Правата на изселниците бяха признати с договор от 1925 г., но споразумението не бе изпълнено, изтъква България.

Веселин Нинов от правителствената информационна служба казва пред EUObserver, че изявлението на министъра е част от правителствената политика и че по спора работи българско-турска междуправителствена работна група на техническо равнище.

Той обаче споменава различна сума - от 10 до 12 милиарда долара, и заявява, че проблемът е повече исторически, отколкото политически. Но на въпроса дали България е готова да наложи вето над напредъка на преговорите ЕС-Турция, той отвръща: "Има такава възможност. Това обаче е само едно от многото други условия за подкрепа на България за членство на Турция. Има и въпроси, свързани с енергетиката и проектите за управление на водите".

Очаква се българският премиер Бойко Борисов да повдигне въпроса за компенсациите, когато посети Турция през януари или февруари, добавя Нинов пред EUObserver.




image В Турция се мръщят, че им искаме пари за тракийските бежанци. Турските медии се позовават на изявление за българския печат, направено от министъра без портфейл Божидар Димитров, отговарящ за българите в чужбина. Според телевизионния канал НТВ той е дал сигнал, че ако това обезщетение не бъде платено, България ще създаде пречки за членството на Турция в ЕС. Въпросът за обезщетението бил залегнал в доклада на Европейската комисия за напредъка на Турция за 2008 г. и това щяло да бъде неотменно предварително условие за членството на Турция в ЕС Според НТВ темата за обезщетението ще бъде поставена по време на официалното посещение на българския премиер Бойко Борисов в Турция към края на месеца. Той щял да се позове на подписания през 1925 г. Анкарски (наричан и Ангорски) договор между България и Турция, който още е в сила. Телевизията припомня, че Анкарският договор обхваща изселвания и от двете страни в периода между Руско-турската война от 1978 г. и 1925 г.. Затова трябвало да се разгледа какво ще бъде обезщетението и за имотите на турци, принудени да се изселят от България в Турция през същия период. Тогава близо 2 млн. турци са се изселили от България, оставяйки в у нас цялото се имущество. Допълнителният протокол към Анкарския договор обаче предвижда, че недвижимите имоти, останали в границите на всяка една от двете държави, стават собственост на съответната държава, отбелязва телевизията.
Темата влезе и във фокуса на EUObserver.com, влиятелно онлайн издание, което пише по европейски въпроси. България заплашва да блокира молбата на Турция за присъединяване към ЕС, ако тя не плати милиарди евро обезщетения за изселени хора по времето на Османската империя, пише сайтът. Веселин Нинов от правителствената информационна служба казва пред EUObserver, че изявлението на министър Димитров е част от правителствената политика и че по спора работи българско-турска междуправителствена работна група на техническо равнище. Той обаче споменава различна сума - от 10 до 12 млрд. долара и заявява, че проблемът е повече исторически, отколкото политически. На въпроса на EUObserver дали България е готова да наложи вето над напредъка на преговорите ЕС-Турция, той отговаря: "Има такава възможност. Това обаче е само едно от многото други условия за подкрепа на България за членство на Турция. Има и въпроси, свързани с енергетиката и проектите за управление на водите". http://www.plovdivmedia.com/19698.html


image Натискаме Турция да плати за имоти на тракийци Наследниците на Ататюрк не изпълняват клаузите на Ангорския договор от 1925 г. и ще трябва да платят 10 млрд долара, за да влязат в ЕС 2306 потомци на бежанци от Одринска Тракия и Мала Азия са получили през 2009 г. от Централния държавен архив документи, че предците им са изоставили имоти на териториите, от които са били прокудени през 1913 г. Това научи “Труд” от министър Божидар Димитров, в чийто ресор е архивът. На базата на документите тракийците ще могат да претендират за обезщетения от южната ни съседка. Двете държави преговарят по въпроса.

През 2009 г. в Централния държавен архив са били извършени 3447 справки за имоти. 220 души не са поискали заверени копия на документите, съдържащи информация за изоставени имоти. По 921 молби не са намерени данни. За информацията архивът е ползвал “домакински карти”, сведения, списъци и декларации за оставената движима и недвижима собственост.

Пътищата пред хората са два - или да си наемат адвокати и сами да си търсят правата в Турция, или да използват за съдействие държавата, обясни министър Димитров. България ще събере всички документи и ще изготви общо обезщетение, което ще поиска от Турция. Парите впоследствие ще бъдат разпределяни в зависимост от оценката на имуществото.

Общо около 250 000 са били бежанците от Одринска Тракия през 1913 г. Наследниците им са към 800 000. По неофициални изчисления след актуализация на цените Турция може да се наложи да плати около 10 млрд. долара за оставени имоти, влогове в банки и пр. За да се стигне до обезщетение обаче, трябва да мине сложна съгласувателна процедура между Турция и България. От 2009 г. между двете държави има създадена междуведомствена комисия.

Обезщетяването на тракийските българи е едно от условията за влизане на Турция в ЕС. Този успех бе постигнат с общите усилия на трима български евродепутати в предишния мандат на Европарламента - червените Евгений Кирилов и Маруся Любчева и ГЕРБ-ерът Николай Младенов (сега министър на отбраната). Те издействаха в доклада за 2008 г. за напредъка на Турция по пътя й към ЕС да се запише, че Европарламентът я приканва да изпълни поетите задължения по Ангорския договор. Той е подписан между България и Турция през 1925 г. Южната ни съседка не го е изпълнила, но и не го е денонсирала.

Голяма част от наследниците на бежанците не са имали документи за собственост и затова сега архивът ги издирва. Маруся Любчева, която вече не е евродепутат, но е почетен председател на тракийския съюз в Бургас, напомни, че Турция също е отворила архива си. Наследниците на бежанците могат да търсят документи и на място. Едно от затрудненията е, че трябва да бъдат придружени от човек, говорещ турски - тъй като тапиите са на този език. Друго усложнение идвало от това, че част от документите са на османски турски.

Любчева напомни, че няма срок за подаване на молби в държавния архив за търсене на документи. И който е пропуснал, може да го направи и тази година. Според Божидар Димитров, наследниците на  тракийските българи могат да подават молби докъм средата на 2010-а. www.bolgari.net


image Бойко Борисов дръпна ухото на министър Божидар Димитров, той подви опашка Уволнение на чиновник и последно предупреждение за министър Божидар Димитров. Това е резултатът от заформилото се напрежение между София и Анкара. Повод за това стана изявлението на министъра без портфейл Божидар Димитров. Историкът заяви в медиите, че България ще гласува присъединяването на Турция към съюза, ако Анкара изплати 20 млрд. долара компенсации. "Това не е позиция на правителството. Уволних служителя от пресслужбата, който е потвърдил пред западната преса думите на министъра без портфейл. На правителственото заседание днес много остро предупредих Божидар Димитров, че при следваща подобно проява, ще се разделим", отсече тази вечер пред bTV премиерът Бойко Борисов. Членството на Турция в ЕС не зависи от изплащането на компенсации за тракийските бежанци от 1913 г. Това заяви и зам.-министърът на външните работи Марин Райков. Той беше категоричен, че отношенията между двете съседни държави в момента са "в най-доброто от десетилетия насам състояние". Между двете страни не стоят открити тежки политически проблеми, а нерешени въпроси, които са предмет на диалог, обясни още Райков. Дипломат номер 1 на комшиите Ахмет Давутоглу също се намеси. Той намекна от Анкара, че страната му също може да търси обезщетение за двата милиона изселници от България след "възродителния процес". Давутоглу бе категоричен, че от страна на София няма официално искане за изплащане на 20 млрд. долара. Сигурно съм единственият министър, който си признава грешката, но ще кажа, че съм сгрешил, заяви за вчера Божидар Димитров. Той разказа, че се подвел от миналогодишния евродоклад за напредъка на Турция по пътя към Евросъюза. В него е записано, че Европарламентът приканва Турция да изпълни поетите задължения. Сметнах, че искането за компенсации е условие, а се оказа, че е само пожелание на добра воля, допълни Димитров. След месец премиерът Бойко Борисов ще бъде на официална визита в Турция при колегата си Реджеп Ердоган. Двамата трябва да обсъдят сътрудничество в енергийни проекти и еврочленството на Анкара, обясниха дипломати. http://www.plovdivmedia.com/19813.html


http://skat.bg/news.php?action=0&newsID=6969&sort=0&page=0



Cпоред турските медии, София се отказала от намерението да наложи вето на турското членство. image06.01.2010
Днес всички турски електронни и печатни медии цитират информацията от София на агенция "Джихан" за срещата на Зам.-министъра на външните работи Марин Райков с журналисти. Според турския текст на съобщението, Райков дебело подчертал, че в последно време българо-турските отношения отбелязвали "най-блестящия" период от своето развитие. В отговор на въпрос за изказванията на Министъра без портфейл Божидар Димитров относно българските претенции за компенсации, Райков споделил: "Аз не съм този, който трябва да пояснява думите на Уважавания министър. Но считам,че някои все още нерешени въпроси в нашите двустранни отношения нямат пряка връзка с процеса на разширяване на ЕС. Българският Зам.- министър припомнил, че неговата страна подкрепя процеса за членството на Турция и добавил, че съществуващите проблеми между двете държави не са толкова сложни и могат да бъдат решени. В тази група и от такъв характер, според Райков, бил и въпроса за обезщетенията на имотите на българските бежанци от Тракия.



Христо Ботев
image
image
Биографични бележки

imageХристо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си".

От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".

Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.

На 20 май 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.

 



http://www.slovo.bg/


На прощаване в 1868 г.

Не плачи, майко, не тъжи,

че станах ази хайдутин,

хайдутин, майко, бунтовник,

та тебе клета оставих

за първо чедо да жалиш!

Но кълни, майко, проклинай

таз турска черна прокуда,

дето нас млади пропъди

по тази тежка чужбина -

да ходим да се скитаме

немили, клети, недраги!

Аз зная, майко, мил съм ти,

че може млад да загина,

ах, утре като премина

през тиха бяла Дунава!

Но кажи какво да правя,

кат си ме, майко, родила

със сърце мъжко, юнашко,

та сърце, майко, не трае

да гледа турчин, че бесней

над бащино ми огнище:

там, дето аз съм пораснал

и първо мляко засукал,

там, дето либе хубаво

черни си очи вдигнеше

и с онази тиха усмивка

в скръбно ги сърце впиеше,

там дето баща и братя

черни чернеят за мене!...

Ах, мале - майко юнашка!

Прости ме и веч прощавай!

Аз вече пушка нарамих

и на глас тичам народен

срещу врагът си безверни.

Там аз за мило, за драго,

за теб, за баща, за братя,

за него ще се заловя,

пък... каквото сабя покаже

и честта, майко, юнашка!

А ти, "га чуеш, майнольо,

че куршум пропей над село

и момци вече наскачат,

ти излез, майко - питай ги,

де ти е чедо остало?

Ако ти кажат, че азе

паднал съм с куршум пронизан,

и тогаз, майко, не плачи,

нито пък слушай хората,

дето ще кажат за мене

"Нехранимайка излезе", -

но иди, майко, у дома

и с сърце сичко разкажи

на мойте братя невръстни,

да помнят и те да знаят,

че и те брат са имали,

но брат им падна, загина,

затуй, че клетник не трая

пред турци глава да скланя,

сюрмашко тегло да гледа!

Кажи им, майко, да помнят,

да помнят, мене да търсят:

бяло ми месо по скали,

по скали и по орляци,

черни ми кърви в земята,

земята, майко, черната!

Дано ми найдат пушката,

пушката, майко, сабята,

и дето срещнат душманин

със куршум да го поздравят,

а пък със сабя помилват...

Ако ли, майко, не можеш

от милост и туй да сториш,

то "га се сберат момите

пред нази, майко, на хоро

и дойдат мойте връстници

и скръбно либе с другарки,

ти излез, майко, послушай

със мойте братя невръстни

моята песен юнашка -

защо и как съм загинал

и какви думи издумал

пред смъртта си и пред дружина...

Тъжно щеш, майко, да гледаш

и на туй хоро весело,

и като срещнеш погледът

на мойто либе хубаво,

дълбоко ще ми въздъхнат

две сърца мили за мене -

нейното, майко, и твойто!

И две щат сълзи да капнат

на стари гърди и млади...

Но туй щат братя да видят

и кога, майко, пораснат,

като брата си ще станат -

силно да любят и мразят...

Ако ли, мале, майноле,

жив и здрав стигна до село,

жив и здрав с байряк във ръка,

под байряк лични юнаци,

напети в дрехи войнишки,

с левове златни на чело,

с иглянки пушки на рамо

и с саби-змии на кръстът,

о, тогаз, майко юнашка!

О, либе мило, хубаво!

Берете цветя в градина,

късайте бръшлян и здравец,

плетете венци и китки

да кичим глави и пушки!

И тогаз с венец и китка

ти, майко, ела при мене,

ела ме, майко прегърни

и в красно чело целуни -

красно, с две думи заветни:

свобода и смърт юнашка!

А аз ще либе прегърна

с кървава ръка през рамо,

да чуй то сърце юнашко,

как тупа сърце, играе;

плачът му да спра с целувка,

сълзи му с уста да глътна...

Пък тогаз... майко, прощавай!

Ти, либе, не ме забравяй!

Дружина тръгва, отива,

пътят е страшен, но славен:

аз може млад да загина...

Но... стига ми тая награда -

да каже нявга народът:

умря сиромах за правда,

за правда и за свобода...

 

Стихотворението е създадено по времето, когато Ботев се готвел да мине Дунава с четата на дядо Жельо войвода през 1868 г. Публикувано е във в. "Дума" (1871 г.). Още преди Освобождението било разпространено като песен сред революционната младеж.

 

Хайдути
Баща и син

 

Я надуй, дядо, кавала,

след теб да викна - запея

песни юнашки, хайдушки,

песни за вехти войводи -

за Чавдар страшен хайдутин,

за Чавдар вехта войвода -

синът на Петка Страшника!

Да чуят моми и момци

по сборове и по седенки;

юнаци по планините,

и мъже в хладни механи:

какви е деца раждала,

раждала, ражда и сега

българска майка юнашка;

какви е момци хранила,

хранила, храни и днеска

нашата земя хубава!

Ах, че мен, дядо, додея

любовни песни да слушам,

а сам за тегло да пея,

за тегло, дядо, сюрмашко,

и за свойте си кахъри,

кахъри, черни ядове!

Тъжно ми й, дядо, жално ми й,

ала засвири - не бой се, -

аз нося сърце юнашко,

глас имам меден загорски,

та‘ко ме никой не чуе,

песента ще се пронесе

по гори и по долища -

горите ще я поемат,

долища ще я повторят,

и тъгата ми ще мине,

тъгата, дядо, от сърце!

Пък който иска, та тегли -

тежко му нима ще кажа?

Юнакът тегло не търпи -

ала съм думал и думам:

Блазе му, който умее

за чест и воля да мъсти -

доброму добро да прави,

лошия с ножа по глава, -

пък ще си викна песента!

 

I

 

Кой не знай Чавдар войвода,

кой не е слушал за него?

Чорбаджия ли изедник,

или турските сердари?

Овчар ли по планината,

или пък клети сюрмаси!

Водил бе Чавдар дружина

тъкмо до двайсет години

и страшен беше хайдутин

за чорбаджии и турци;

ала за клети сюрмаси

крило бе Чавдар войвода!

Затуй му пее песента

на Странджа баир гората,

на Ирин-Пирин тревата;

меден им кавал приглаша

от Цариграда до Сръбско

и с ясен ми глас жътварка

от Бяло море до Дунав -

по румелийски полета...

Един бе Чавдар войвода -

един на баща и майка,

един на вярна дружина;

мъничък майка остави,

глупав от татка отдели,

без сестра, Чавдар, без братец,

ни нийде някой роднина -

един сал вуйка изедник

и деветмина дружина!...

Хлапак дванайсетгодишен,

овчар го даде майка му,

по чужди врата да ходи,

на чужд хляб да се научи;

но стоя Чавдар, що стоя -

стоял ми й от ден до пладня!

И какво да ми спечели?

Голям армаган на майка -

тез тежки думи отровни:

"Що ме си, майко, продала

на чуждо село аргатин:

овци и кози да паса,

да ми се смеят хората

и да ми думат в очите:

да имам баща войвода

над толкозмина дружина,

три кази да е наплашил,

да владей Стара планина,

а аз при вуйча да седя -

при тоз сюрмашки изедник!

копилето му да бавя;

час по час да ме нахоква,

че съм се и аз увълчил,

че човек няма да стана,

а ще да гния в тъмница,

и ще ми капнат месата

на Кара баир на кола!...

Проклет бил човек вуйка ми!

Проклет е, майко - казвам ти,

не ща при него да седя,

копилето му да бавя

и крастите да му завръщам.

Яли ги свраки и псета!

При татка искам да ида,

при татка в Стара планина;

татко ми да ме научи

на к’ъвто иска занаят."

Зави се майка, замая -

камък и падна на сърце;

гледа си в очи Чавдара,

във очи черни, големи,

глади му глава къдрава

и ръда клета, та плаче.

Чавдар я плахо изгледа,

и с сълзи и той на очи,

майка си бърже попита:

"Кажи ми, мале, що плачеш?

Да не са татка хванали,

хванали или убили,

та ти си, мале, остала

сирота, гладна и жъдна?"...

Прегърна майка Чавдара,

в очи го черни целуна,

въздъхна, та му продума:

"За тебе плача, Чавдаре,

за тебе, дете хубаво,

писано още шарено:

ти ми си, синко, едничък,

едничък още мъничък,

а лоши думи хортуваш; -

как ще те майка прежали,

да идеш, синко, с татка си,

хайдутин като ще станеш!

Татко ти й снощи доходял,

за тебе, синко, да пита -

много ме й съдил и хокал,

що съм те, синко, пратила

при вуйча ти, а не при него -

да види и той, че има

хубаво дете юначе;

далеч ли да го проводи,

на книга да се изучи,

или хайдутин направи,

по планината да ходи.

Триста й заръци заръчал,

в неделя да те проводя

на хайдушкото сборище...

Ще идеш, синко Чавдаре,

едничко чедо на майка!

Ще идеш утре при него;

ала те клетва заклинам,

ако ти й мила майка ти,

да плачеш, синко, да искаш,

с дружина да те не води,

а да те далеч проводи,

на книга да се изучиш -

майци си писма да пишеш,

кога на гурбет отидеш..."

 

Рипна ми Чавдар от радост,

че при татка си ще иде,

страшни хайдути да види

на хайдушкото сборище;

а майка ядна, жалостна,

дете си мило прегърна

и... пак заръда, заплака!...

 

„Хайдути” е една от първите творби на Христо Ботев, създадена вероятно в Одеса и публикувана по-късно във в. „Дума на българските емигранти” (1871 г.). Останала е незавършена.

 


Патриот

Патриот е - душа дава

за наука, за свобода;

но не свойта душа, братя,

а душата на народа!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

продава си и душата.

 

И е добър християнин:

не пропуща литургия;

но и в черква за туй ходи,

че черквата й търговия!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

залага си и жената.

 

И е човек с добро сърце:

не оставя сиромаси;

но не той вас, братя, храни,

а вий него със трудът си!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

изяда си и месата.

 

Моята молитва

"Благословен бог наш..."

 

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже -

мен в сърцето и в душата...

 

Не ти, комуто се кланят

калугери и попове

и комуто свещи палят

православните скотове;

 

не ти, който си направил

от кал мъжът и жената,

а човекът си оставил

роб да бъде на земята;

 

не ти, който си помазал

царе, папи, патриарси,

а в неволя си зарязал

мойте братя сиромаси;

 

не ти, който учиш робът

да търпи и да се моли

и храниш го дор до гробът

само със надежди голи;

 

не ти, боже на лъжците,

на безчестните тирани,

не ти, идол на глупците,

на човешките душмани!

 

А ти, боже, на разумът,

защитниче на робите,

на когото щат празнуват

денят скоро народите!

 

Вдъхни секиму, о, боже!

любов жива за свобода -

да се бори кой как може

с душманите на народа.

 

Подкрепи и мен ръката,

та кога въстане робът,

в редовете на борбата

да си найда и аз гробът!

 

Не оставяй да изстине

буйно сърце на чужбина,

и гласът ми да премине

тихо като през пустиня!...



Хаджи Димитър

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

 

На една страна захвърлил пушка,

на друга сабля на две строшена;

очи темнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!

 

Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жътварка пее нейде в полето,

и кръвта още по–силно тече!

 

Жътва е сега... Пейте, робини,

тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

в таз робска земя! Ще да загине

и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

 

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят...

 

Денем му сянка пази орлица,

и вълк му кротко раната ближи;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!

 

Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!

 

И самодиви в бяла премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат, –

тихо нагазят трева зелена

и при юнакът дойдат, та седнат.

 

Една му с билки раната върже,

друга го пръсне с вода студена,

третя го в уста целуне бърже, –

и той я гледа, – мила, зесмена!

 

"Кажи ми, сестро де – Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?

Кажи ми, пък ми вземи душата, –

аз искам, сестро, тук да загина!"

 

И плеснат с ръце, па се прегърнат,

и с песни хвръкнат те в небесата, –

летят и пеят, дорде осъмнат,

и търсят духът на Караджата...

 

Но съмна вече! И на Балкана

юнакът лежи, кръвта му тече, –

вълкът му ближе лютата рана,

и слънцето пак пече ли – пече!

 

Творбата е печатана за първи път във в. "Независимост", 1873 г. Кога точно е създадена, не се знае. Захари Стоянов по спомени на съвременници твърди, че Ботев я е декламирал дълго преди публикацията. С малки поправки стихотворението е публикувано в "Песни и стихотворения".






Ген. Христо Луков - живот и гибел
6. 01.1888 - 13.02.1943


Запасният генерал Христо Луков е роден на 6-ти януари 1888г. в гр. Варна. Завършил е Военното на Н.В.училище през 1907 година и е произведен в първи офицерски чин подпоручик на 27-ми випуск.

Бойната си дейност е започнал като батареен командир във 2-ри артилерийски полк, 6-та дивизия. В Първата световна война е участвал във всички бойни действия с 1-ва и 5-та дивизии като командир на отделение. На 23 ноември. 1935 година му беше поверен най-отговорният пост във военната йерархия - министър на войната. Генерал Христо Луков заема този пост до 4 януари 1938г.

Своите жизнени сили и труд той отдава за издигане българската артилерия на завидна висота. Още от ранна младост генерал Христо Луков се бе отдал с жар в служба на Родината. В качеството му на батареен командир през Първата световна война той се проявява като един от най-храбрите командири.


Ще споменем и за великия подвиг, който извършва тогава. Годината е 1918-та. В последните дни от войната комунистическата пропаганда успява да подведе войниците, които напуснали фронта се насочват към главната квартира на армията ни в гр. Кюстендил, а други обявяват Радомирска република възглавявани от земеделеца Райко Даскалов. Възползвайки се от това критично за България положение, сръбска пехота настъпва към гр.Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и със снаряди обсипва почти обезлюдените български позиции. Командирите не са в състояние да възпрат нашите отстъпващи войници. На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия. В този критичен момент българските оръдия пад командата му загърмели и страхотен огън обсипал настъпващите сърби. Те били отблъснати. Примирието вече е било подписано. На другия ден подполковник Томич поискал да поздрави българските артилеристи спрели настъплението му. Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба дим лице. “А другите?“- попитал Томич. “Те бяха няколко овчари и козари, които подаваха снарядите на майор Луков при стрелбата”- бил отговорът. Сърбинът изревал от яд, но скоро се овладял и поздравил майор Луков за големия подвиг извършен от него. “В историята на Франция”, продължил подполковник Томич, има също един, който останал сам да брани Родината си - маршал Пей. Щастлива е България, че има такива защитници офицери.”

Ако не беше геройския подвиг на майор Луков, с необуздания си шовинизъм сърбите щяха да претендират по Ньойския диктат и гр. Кюстендил да бъде включен във "Велика Сърбия".

След уволнението му, динамичната натура на генерал Луков намира своето място в гражданския обществен живот в средите на българските патриоти. Той разбира, че отпор на левите сили може да даде само българският възрожденски национализъм, и застава начело на Съюза на Българските Национални Легиони /СБНЛ/

“Спомням си, като че ли това беше вчера”- казва легионерът Йордан Хаджинонев, през м.ноември 1942г. се състоя Национална конференция в гр.Варна, на която пристигна генерал Луков, придружен от членове на Централното ръководство. След всички приети от устава правила, при откриването на конференцията се пристъпи към разглеждането на различни организационни въпроси. Един от делегатите зададе въпрос: “Господин генерал, благодарение на Германия, по точно на Хитлер, ние получихме Южна Добруджа, Македония, Тракия, и е редно да отидем на помощ и помогнем на нашите съюзници”. Болшинството от делегатите бяха на същото мнение. Генерал Луков след като изказа възхищението си за готовността ни за саможертвата, която искаме да направим в името на един идеал каза: “Господа, генерал Луков не може на своя глава да организира и поведе армия. Има цар, има и отговорно правителство. Ако правителството реши да изпрати войски на Източния фронт и ми възложи да ги поведа, аз не ще откажа.

Така бе взето решение, ако правителството разреши, да се отиде на помощ на Африканският корпус на ген. Ромел.

Започна приготовление из цялото ни обединено царство. От Добричкия легион “Стефан Караджа” бе съставен списък на около 100 души младежи с пламенно национално въодушевление. Но тия наши мечти не можаха да се осъществят поради убийството на генерал Луков, само три месеца след Националната ни конференция.

Годината е 1943-та. Германските армии воюват в Съветския съюз. А у нас комунистическата партия, по нареждане от Москва организира “бойни групи” за ликвидиране на “народни” врагове. Една от жертвите им трябвало да е и ген. Луков. Денят също е определен – 13 февруари. В този ден към 20.50ч. генералът отива към дома си на ул. “Артилерийска” 1. Като отворил входната врата, на вратата на хола се показала дъщеря му Пенка, която чула, че баща й се прибира и излязла да го посрещне. Случаят пожелал тя да бъде единственият свидетел на убийството. От нейните показания се узнава следното: “Генерал Луков пристъпил прага на входната врата и се обърнал с лице към улицата, да я затвори. В този момент непознат мъж с широки и тъмни очила застанал на вратата и стрелял в гърдите на генерала. Дъщерята изпискала, а той, макар и ранен, се опитал да влезе в дома си. Убиецът влязъл подир жертвата си, дал още три изстрела и избягал. Генералът се струполва мъртъв на пода.

СЛЕД УБИЙСТВОТО ПОСЛЕДВА ИМПОЗАНТНО ПОГРЕБЕНИЕ
“Тялото на покойника беше пренесено от домът му в черквата при Военното на Н.В училище. Към 12 часа по обед от двете страни на алеята за училището се бяха вече наредили в шпалир няколко хиляди млади легионери и съмишленици на генерала. Черквата беше препълнена с народ. Едва успяхме да се доберем до входа на черквата. На погребението присъстваха: Н.В.Царят, Н.Ц.В. княз Кирил, висши офицери, министри, военни аташета н др.

От името на войската говори полковник Попов, от името на запасните офицери- генерал Илинов, от името на Българските Национални Легиони- Илия Станев, който изтъкна с пламенни слова, че генерал Луков завещава на българския народ беззаветна служба на род и Родина, бидейки самия образец на доблестен гражданин и смел воин, с непоколебима вяра във възхода на българската национална кауза.

Погребението беше извършено в централните софийски гробища. Пръв говори от името на Съюза на запасните офицери полковник Илчев и след като описа достойния жизнен път на големия българин завърши с думите: “Чужденци намериха свое оръдие да посегне върху живота на генерала, за да лиши българският народ от един голям воин с висши граждански и войнишки добродетели. Голяма и всеобща е скръбта на всички ни.”

Така умря ген. Христо Луков, но делото му посветено на Родината остава пример за поколенията български националисти и ще живее вечно.




Преди време силен отзвук предизвика моя статия за генерал Христо Луков.
Препечатваха я в няколко вестника, четоха я по телевизията, хлипащи хора звъняха на телефона ми...
Няколко дни по-късно имах повод да се видя с моите приятели от Съюза на възпитаниците на ВНВУ. Стана дума за ген. Луков. Разговорът си вървеше в обичайните клетви и анатеми срещу комунистите. Мислех си, че моите офицери тачат Луков заради национализма му, заради яростния му антикомунизъм, заради жестокото му убийство, заради военния му героизъм. По едно време един възрастен капитан като че ли се усети че не разбирам правилно и ми каза:

- Генерал Луков е преди всичко човекът, който възкреси армията, а това съживи цялата държава.

Помолих за пояснения.

Ньойският договор от 1919г. поставя  България на колене. Армията е съсипана под контрола на съюзнически комисии от Антантата. Авиацията и артилерията са нарязани и унищожени, войската е съкратена над десет пъти - до абсолютния минимум, гарантиращ границите, хиляди офицери са пратени в запас. 
Духът на нацията е смазан. 

Към средата на 30-те години България започва постепенно да отхвърля ограниченията на Ньойския договор. Времето е подходящо - съвпада с възхода на  Германия - страните от Антантата си имат други грижи, а и куражът им е поизветрял. По това време министър на отбраната е ген. Христо Луков.
Луков превъоръжава армията с модерни оръжия от последно поколение. Извършва мащабна промяна във военната подготовка - създава система от подофицерски школи, където хиляди наборници преминават специално обучение. Въведени са нови униформи (по-мое мнение едни от най-красивите изобщо).  Когато новата армия е изградена, обучена и комплектована,  Цар Борис III тържествено връчва нови бойни знамена на частите. Провеждат се няколко големи учения.

Следва онова, за което старите офицери разказват с блясък в очите
Парадът на Гергьовден 1937г.

Победена и унизена България иска да покаже на света, че времето на подчинение пред правилата на победителите е безвъзвратно отминало. От този ден нататък, от 6-ти май 1937г, всеки по света, който има здрав разум трябва да уважава България и да се съобразява с нея. А съседите, разположили се на български земи трябва да се върнат към стария си неспокоен сън.
Маршът - демонстрация има за цел да бъде поврат в националното самочувствие, да се превърне в мощен катализатор на духа на българите. И успява.

Парадът, организиран от ген. Луков започва рано сутринта. В 8:30 от Военното училище по целия днешен "Евлоги Георгиев" до Орлов мост в пълно мълчание, (за да не развалят "изненадата" ) са строени десетки хиляди мъже. По Цариградско шосе се наредени бойните машини и очакват знак. Начало - в 10 :00.

image

В дълги редици вървят ветераните - генерали, офицери, живи опълченци. Имена легенди с бели мустаци,  набиват крак както едно време, ордените подскачат на гърдите им, а огромна маса народ ги замеря с цветя.

image

След тях следват блоковете на юнкерите от Военното училище в своите бели кители. Стройни квадрати от 12 колони в 12 редици стъпват като един човек.

image
След тях откъм университета се чува копитният тропот на Лейбгвардейския  полк - дългата редица на конниците, които освен да красят протокола, са преминали през всички големи битки на три войни.

Военният оркестър застава отдясно на сградата на Народното събрание и засвирва "Велик е нашият войник".

image
Цар Борис III в строева униформа на български генерал и бойна каска вместо фуражка демонстративно слиза от трибуната на стъпалата на парламента и застава на жълтите павета - на нивото на своите войници. Там той застива с длан "за почест" за да посрещне своята нова войска. ... ще стои така 6 часа.



Половин ден по жълтите павета минават вълни от прави редици, десетки блокове маршируващи след своите нови знамена. След морето от пехотинци преминават мотоциклетите с кошове, после с много тътен и пушек дълго време преминават бронираните части -
"новата кавалерия". image

Следва гората от дула на огромните оръдия на артилерията, теглени от конски впрягове, верижни влекачи и камиони. image

Небето вибрира от  самолети Месершмит и Юнкерс с андреевския кръст на българските Въздушни войски, които летят в широки клинове и закриват слънцето подобно на ксерксовите стрели.

image

Само кораби не  минават през центъра на София. Моряците обаче са тук и характерните им сини яки привличат погледите.

image
(черният фон в дъното на снимката не е гора, а строените пехотни полкова в маневрите при  Шабаница)

Час, два...шест. Шест часа тътен от мотори, отмерен гръм от хиляди ботуши, неспирно ура от балкони и тротоари, от съседните улици... и разбира се над всичко и над всички  "Велик е нашият войник"... песента ехти до пълна изнемога от военния оркестър, гъгне по високоговорители из целия град, звучи от радиоапарати, които софианци са изкарали по балконите и са усилили докрай...

Някои чуждестранни военни аташета докладват, че това което са видели е невъзможно. Предполагат, че частите обикалят площада и преминават отново по няколко пъти.
Гергьовденският парад на ген. Луков изпълнява своята цел. Само за 6 часа, един победен, унизен, обезверен, загубил посока и вяра народ възкръсва като горда нация. Вече нищо няма да е същото... Този дух се превръща в оръжие. Съвсем скоро след това същите тези конници ще навлязат в свободна Добруджа по килим от цветя, същите тези матроси ще патрулират с катери по Охридското езеро, а пехотата ще марширува по бреговете на Бяло море. Шест години след този парад българските пилоти ще блъскат самолетите си в рояците  летящи крепости и ще докажат, че войнът може да бъде унищожен физически, но не и победен.

image
* * *

В световната геополитика има две концепции.

Първата е на Франсис Фукояма. Според него, светът върви към "Края на историята" - време, в което демокрацията, глобализацията, секуларизацията, икономизацията и макдоналдизацията ще победят в целия свят, повече няма да има войни, хората по целия свят ще станат добри и ще заживеят като семейство Бароун от "Всички обичат Реймънд"

Втората концепция е на Самюел Хънтингтън. Той предрича, че светът е пред "Сблъсък на цивилизациите". Западният свят, построен на политичеслките основи на християнското културно и ценностно наследство ще бъде постоянно предизвикван от своите противници, а такива винаги ще има.

Военната мощ винаги е била и винаги ще бъде ключов фактор в политиката. Затова далновидните държави, "страните с топки" градят безкомпромисна военна мощ.

Япония доказа, че само с воля и морален кодекс един остров може да прегази цял континент.

Израел доказа, че една малка нация без държавна традиция, без военен опит, ако е достатъчно мотивирана може да създаде армия-мълния, която за 6 дни напълно да разгроми едновременно всичките си съседи, десетки пъти по-големи от нея. И вече 30 години поддържа образа на пълен военен хегемон в района, който не оставя никакво съмнение, че ще изличи всеки, който го провокира.

САЩ доказва, че патриотичното възпитание, традицията и култивирания професионализъм на армията може да осигури икономическа и политическа доминация във всяка точка на света.

Турция доказа, че една разкапана ориенталска медуза може да бъде превърната в мощна регионална суперсила, с ясна доктрина и единна нация, като се опре на армията.

Финландия доказа, че волята на една малка държава може да се опре на Червената армия.

Както в повечето неща, и по отношение на армията България е изгубила пътя.

Имахме една гигантска, тежка военна машина, както всичко в соца - силно неефективна.
Обликът на БНА в обществото беше плачевен - място, където младите мъже губят по 2-3 години от живота си в безмислено варосване на дръвчета и риене на сняг около сградите на поделенията.

И понеже сме си безидейни, мързеливи и винаги гледаме да я караме по-леко, решихме да залитнем в другата крайност и изобщо да премахнем армията. По-евтино е, не си даваш зор, а и тезата на Фукояма е удобно оправдание - НАТО ще ни пази, пък ако нещо там се разсъхне, все ще дойде дядо ни Иван да ни отърве...
Сега има няколко хиляди затлъстяваши войници, които ходят на работа от 8 до 5 и чакат да им дадат апартаментче...

Има една политическа шега:
 "Онези, които изковаха от мечовете си плугове, ще орат  нивите на онези, които не го сториха"

Сигурно и държавата Израел мисли така, затова всеки физически годен мъж е обучен командос, а всеки висшист - запасен офицер. 

Затова в САЩ армията, заедно с Конституцията и Декларцията е част от пантеона национални ценности - стълб на идентичност, гордост "заедост" :) и т.н. 

Затова консерваторите навсякъде по света се застъпват за силна армия, големи военни бюджети и здравословен патриотизъм.  Противниците им  - либерали  и социалисти ги наричат "ястреби" и залагат на взаимните отстъпки, баланса и преговорите с Русия, Иран, Хамас и сомалийските пирати за да договорят отсрочка за безотговорното си лениво съществуване.

image

Честит празник ястреби!

Спуснете знамето от балкона, качете синовете си "на конче" и се разходете до жълтите павета...  някой ден там пак ще има парад на горда България, враговете на свободата ще треперят, а сенките на предците ще гледат благосклонно през маранята от керосинени пАри.

Някой ден България отново ще се управлява от мъже с воля!



http://templar.blog.bg/


Тагове:   народ,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене