Само нестандартен и схватлив мозък би измислил подобни комбинации, но иде реч и за честта и достойнството на мундира!

В средата на 1905 г. тридесет и две годишният софийски евреин Исак Шамлиев открива магазин за дрехи на популярната столична улица „Търговска”. Той се движи винаги елегантно и с вкус облечен, държи се любезно, с изтънчени светски маниери. Демонстрира самоувереност и комбинативен дух.

Приходите от търговията не го задоволяват и измисля нестандартна печеливша схема. Срещу прилично възнаграждение от 20-25 наполеона (един наполеон е равен на 20 златни лева) започва да освобождава предсрочно войници от задължителна военна служба.

Шамлиев старателно подготвя далаверата. От есента на 1905 г. прави чести посещения във Военното министерство, щаба на армията и командването на софийската дивизия. Чрез личния си чар и рушвети за кратко време успява да спечели доверието на няколко писари и военни длъжностни лица. Ловко се възползва от техните услуги. Те му съобщават кои войници искат да бъдат освободени от казармата поради различни причини.

Евреинът разбира какви резолюции са поставени на техните заявления и ако отговорът е благоприятен, предприема следващия решителен ход. Среща се с набелязания младеж, съобщава му, че знае за неговата молба до съответната военна институция и може срещу договорена комисиона да ходатайства за положително решаване на въпроса. Войникът обикновено се съгласява, тъй като желанието му да се раздели с недолюбвания казармен живот е огромно. Измамникът разпростира мошеническата си мрежа най-вече в школата за запасни подпоручици в Княжево.

Първо влиза в преговори с редник Стоян Димитров, който е на 29 години, с висше образование и трябва да служи една година. Той има семейни проблеми и поради напредналата възраст изпраща писмено изложение до Върховната проверовъчна комисия да бъде освободен от военна повинност. Новобранецът напразно чака три месеца за резултат и тогава се обръща за помощ към Исак. Споразумяват се за възнаграждение от 400 лева и Димитров подписва полица за тази сума.

След два дни евреинът му донася в Княжево препис от заповедта за уволнение. Обнадежден от лесната сделка, Исак Шамлиев продължава да зарибява и други войници. Подсказва им какви мотиви да излагат в молбите си, снове непрекъснато между школата и Министерството на войната. Вдига мизата за услугата на 700 лева. За да бъде по-убедителен, понякога вози с файтон освобождаваните школници в дома на познат генералщабен офицер. Системата действа безотказно и за около половин година повече от двадесет кандидат-офицери са изнудени от мошеника.

Ала ненадейно веригата се пропуква. В края на февруари 1906 г. аферата е надушена от взводния портупей-юнкер Александър Ризов, който споделя съмненията си с поручик Георги Марков. Незабавно долагат на началника на школата, който разпорежда да следят евреина и при удобен случай да го заловят на местопрестъплението.

Такъв момент се появява съвсем скоро и за примамка е използван младият войник Христо Митов, който е поредната жертва на Исак Шамлиев. Поручик Марков решава да му скрои капан. Митов уведомява измамника, че е съгласен да заплати 500 лева за своето по-скорошно уволнение. Определят си среща в близката до поделението кръчма „Черни връх”, където да му предаде парите. Предварително в задната стаичка на заведението се настаняват няколко цивилни полицаи.

Исак Шамлиев и школникът Митов сядат на една маса, разговарят няколко минути и войникът му подава плик с банкнотите. В това време влизат портупей-юнкер Ризов и поручик Марков, които се насочват направо към двамата. Зад гърба им се появяват дебнещите ченгета и хващат евреина с комисионата в ръка. Идват още офицери от школата и в тяхно присъствие той е обискиран. В палтото му е открит таен джоб, в който са намерени списък с имената и адресите на войници, голям тефтер със заявления на чернова до Военното министерство и една полица.

Далавераджията е арестуван и откаран в Шести полицейски участък. На следващия ден е предаден в ръцете на прокурора при Софийския военен съд майор Миленко Балкански. Той предприема военно-съдебно дознание. При претърсването в апартамента на Шамлиев следствените власти се натъкват на още улики за престъпната му дейност. Те попадат на копия от заповеди и разпореждания, изпращани от различни армейски части до военното ведомство. От заловените документи става ясно, че освен в София той е вършил мошенически операции и в провинциални гарнизони.

Вследствие на разкритията началник-щабът на армията ген. Радко Димитриев нарежда анкета по случаите и взема строги мерки за издирване на служители от министерството, които са съдействали на Иван Шамлиев да върти своите далавери. Генералът издава заповед до командирите на войсковите части да предупредят войниците да бъдат предпазливи и да не се доверяват на мошеници. Издирени са всички, които с измама са напуснали казармата и те са принудени да се върнат отново в редовете на армията. Министерството на войната изпраща наставления до наборните комисии да преглеждат най-щателно донаборниците.

Исак Шамлиев е пуснат на свобода срещу гаранция от 2000 лева, но разследването продължава и разкрива нови пикантни подробности. Много потърпевши от аферата са привикани на разпити, а други изпращат писмени показания до военния прокурор. Най-любопитни са признанията на магистър-аптекаря Димитър Попов. Той брои 500 лева на Шамлиев, но не е освободен от служба и това го озлобява. Според школника ключова роля в комбинациите играе капитан Никола Иванов от мобилизационното отделение на Генералния щаб. Той именно дава на Исак по-голямата част от информацията за всички постъпили във Военното министерство заявления. В неговия дом са се подписвали и уволнителните свидетелства.

На 30 октомври 1906 г. кап. Никола Иванов и Исак Шамлиев са изправени на подсъдимата скамейка пред петчленен състав на Софийския военен съд. В обвинителния акт се посочва, че офицерът е злоупотребил със служебното си положение за лично облагодетелстване, като е предавал на евреина преписки от архива на Министерството на войната и е убеждавал войниците, че молбите им за освобождаване от армията ще бъдат удовлетворени. За тези действия е получавал половината от даваните на Исак Шамлиев комисиони.

От разказите на петдесетината свидетели не се доказва нищо компрометиращо за честта и мундира на кап. Никола Иванов. Твърденията на школник Димитър Попов се оказват пълна измислица и не се потвърдени с други доказателства. Три дни след началото на процеса е произнесена присъдата. Тя е оправдателна за кап. Иванов.

Шамлиев е осъден на две и половина години условно и глоба от 3500 лева, която трябва да внесе в държавното съкровище. Шест месеца по-късно евреинът обжалва неуспешно наказанието пред Военно-апелативния съд.

Разкриването на аферата внася известно успокоение във военните среди. Но през следващите години криминалните случаи на предсрочно уволнение от казармата отново зачестяват. Тарикати войници продължават да търсят помощта и услугите на измамници от типа на Исак Шамлиев.

Моше предлага херния на донаборници

Докато трае разследването срещу Исак Шамлиев, нашумява нова скандална история с незаконно освобождаване от армията.

В нея отново е замесен евреин. Моше Йонтов предлага своя формула за отскубване от задължителна военна служба. Той е производител на четки, но същевременно се занимава с особен род хирургия, която му носи добри доходи. За целта подготвя в къщата си на ул. „Владайска” своеобразен медицински пункт.

Към помощта му прибягват предимно млади евреи. Седмица преди да се явят пред военномедицинските комисии, донаборниците отиват при Моше, който им прави „операция” на очите. С остър предмет убожда очната ябълка и причинява ранички (ерозии). Засяга предимно ириса и склерата. Нараняването се оказва достатъчен аргумент за поставяне на фалшива диагноза и клиентите му са освидетелствани като „неспособни за всякакъв вид служба, поради намерени недостатъци”. Тарифата е 100 лева, а след половин месец раните заздравяват.

На тези, които не могат да изтърпят жестоката манипулация, се предлага друг вид интервенция. С различни превръзки в слабините Моше Йонтов предизвиква изкуствени кили (хернии). Обикновено се разширява външният ингвинален канал и при закашляне се получава издуване. За подобни болестни симптоми донаборниците също се обявяват завинаги негодни за военна служба. Хитрият четкар „помага” на стотина души да избегнат казармата и докато не е разкрит, спечелва солидна сума, но тъй като това е ставало с тяхното съгласие, на него не му е потърсена наказателна отговорност.

Източник: http://bg-history.info/