За мястото на Левски, Ботев и Вазов в българските учебници, за българските „интелектуалци” и за проектите, финансирани от европейските фондове

Понеже едва ли остана грамотен българин, ползващ net-а – демек „интелектуалец”, който да не взе отношение по  злободневната тема за скрупулите и предразсъдъците из българските учебници и мястото на Левски, Ботев и Вазов в тях, реших и аз да напиша нещо, ако не за друго, то поне защото наред с всички други работи, с които съм се препитавал, ми се е случвало и да обучавам по история / история и цивилизация / роден край и ученици от трети – четвърти, та чак до дванадесети клас...

Като начало бих искал да започна с това, че се касае за проект, който е бил разработен и управляван от една държавна институция – Комисията за защита от дискриминация, като съответните дейности, свързани с изготвянето на експертните оценки, становища, доклади и пр. по него са били възложени със съответните договори и изпълнени от повече или по-малко известни на публиката, и повече или по-малко квалифицирани притежатели на научни длъжности и звания наши „интелектуалци” – български граждани, които са получили и съответното по-голямо или по-малко заплащане за своя „висококвалифициран” експертен труд. Самият проект е бил финансиран от съответния европейски фонд и реализиран на територията на Република България. И понеже проектното дело явно е твърде непонятно за пишещите наши „интелектуалци”, защото освен едното „голо” писане има и известни други – понякога дори и практически дейности, заслужава да бъдат направени някои повече или по-малко интересни пояснения.

Известно е, че европейските фондове не дават пари току - така, особено на такива като нас, (не, че сме по-различни от тях де, но... те просто много обичат старата сентенция, (поговорка по български): „Крадецът вика дръжте крадеца.”) Та парите от съответните европейски фондове се дават на... Бенефициенти. Затова и Бенефициентът е нещо много важно в проекта и за всеки бенефициент си има съответния фонд. В този случай – с оглед улесняване на колосалните, грандиозни, пропити с невиждан хуманизъм усилия на Европейския съюз да дава равен шанс на гражданите на страните членки, недопускайки никаква дискриминация върху цялата територия на съюза – била тя в рамките на Шанген, а и отвъд него, също има фонд, по който е кандидатствал със съответното проектно предложение и българският бенефициент – цитираното ведомство. И явно проектът е отговарял на изискванията щом като е получил финансиране – т.е. покривал е предварително поставяните цели.

Целите са много важно нещо в проектите. И не е нужно изключително ниво на логическото мислене за да се разбере, че целта на един такъв проект не би могла да бъде нищо друго, освен пълно съотнасяне към съответното проектно направление – в случая защитено със съответните експертни мнения, становища, оценки, доклади... доказване, че в България чрез учебниците се създават предразсъдъци, скрупули, дискриминация... у учащите се, което пък оправдава и ранното отпадане от училище на огромни групи от уж подлежащи на задължително обучение ученици; и липсата на интерес и мотивация за учене; и неграмотността; и тезата за ниското качество на българското образование, изобщо – съществуването на Шанген.

Разбира се, резултатите от реализирането на този проект във вид на крайни отчети, съдържащи и съответните епистоларни експертни мнения, становища, оценки, доклади..., биха могли да не стигнат до публичното пространство и да не бъдат превърнати в повод за безкрайни писания на български „интелектуалци” по разни сайтове, форуми, блогове..., а просто да бъдат отчетени в съответния доклад на съответната комисия към Европейския парламент, оправдаваща и с тях своето наличие и изразходването на определено количество финансови постъпление от всички нас – европейските данъкоплатци, както и за затвърждаването на негативния образ на България като страна, в която образованието е не само с ниско качество, но е и източник на предразсъдъци, скрупули, дискриминация..., и евентуалното налагане на санкции във вид на спиране на средства от съответните фондове и тяхното пренасочване към „по-добрите” от нас, ако... Ако новото ръководство на цитираното държавно ведомство не се беше опитало да очерни, охули, обругае... – т.е. да подложи на чисто психично принизяване дейността на старото, давайки гласност на делата му. Все неща, които макар и приписвани на българите, явно са много заразни, защото поразяват и живеещите в България представители на етническите малцинства, всяко от които макар и да си има и своя национална държава, е съставено и от личности, които обичат да се оплакват дори и повече от българите, но пък предпочитат да обитават тази тук територия. Така се стигна до поредния абсурд, който за пореден път нахлу в общественото съзнание и понеже безспорно се отнася до нашата идентичност, реакцията бе взривоподобна.

И се започна едно... Размиване на отговорността. Но пък е факт, че съответните експертни мнения, становища, оценки, доклади... доказващи, че „в България чрез учебниците се създавали предразсъдъци, скрупули, дискриминация... у учащите се”, са направени от... български „интелектуалци.” Ама това кого ли може да учуди? То българските „интелектуалци” със завидна лекота доказваха и тезите за прословутите „македонска, добруджанска, тракийска” и пр. нации, и скорошната победа на светлото комунистическо бъдеще, а и необходимостта от следване на винаги вярната „червената партийна нишка” не само в литературата и историята, че и във физиката дори, та това ли няма да докажат? И наистина какво е то държавен интерес, патриотизъм, национален дух, традиции... – някакви си думи, които направо бледнеят на фона на одобрението от релевантните европейски господари – поръчители, цитирането на дори и най-негативното за страната ни писание на съответния български "интелектуалец" в поначало твърде посредствени, но пък превъзнасяни тъдява западни медии и най-вече... Има един цигански (ромски) израз, който звучи, а и може би се пише горе – долу така: „нанай хаталья”, и с който циганите оправдават всяка човешка постъпка. Така и не можах да разбера точния му превод, но би трябвало да значи нещо като: „няма хляб, кльопачка, пари, материални блага...” С други думи - това е то – влиянието на междукултурната колизия върху българския „интелектуалец” – духовен потомък на Левски, Ботев и Вазов и модерен епистоларен наемник, готов не само да защитава и най-идиотските тези, стига някой да му плати, но и да продаде дори душата на народа си на дявола, както е забелязал навремето и Ботев.

Навярно затова и българските учебници и по история, и по литература, и по какво ли не, са толкова академично скучни и неразбираеми за всички български ученици – защото целта им не е да бъдат интересни за децата, да формират мироглед и да ги сплотяват в единна общност, а да спечелят проекта си и донесат жадуваната хаталья на стоящите зад тях български „интелектуалци.”