Да кажем, че той има един куп вещи, които да вземе от кораба. Сглобил е груб и нестабилен сал, който може да използва да пренесе някои вещи на брега. Корабът бавно потъва, така че той има ограничено време. На хоризонта се задава буря. Той не е в състояние да отнесе всичко. Какво да вземе? Кое е най-ценно за него? Очевидно той взема решенията си от гледна точка на това, което мисли, че ще му е необходимо на острова. Опитва се да прецени кои инструменти ще са най-ценни в неговата нова среда.
От негова гледна точка стойността на инструмента няма нищо общо с цената, която първоначално е струвал. Той би могъл да вземе изящен часовник, или скъп музикален инструмент, но най-вероятно няма да го стори. По-скоро той би избрал няколко не толкова скъпи ножове, огледало (за сигнализиране на минаващ кораб), буре (за събиране на дъждовна вода) и десетина други обикновени инструменти, които биха могли да са разликата между живота и смъртта.
Накратко, стойността е субективна. Икономистът използва украсен език и казва, че Крузо приписва стойност на оскъдни ресурси. Той решава какво желае да постигне, и тогава изчислява за себе си стойността на всеки инструмент. С други думи стойността на инструмента е напълно зависима от стойността на очакваната му бъдеща производителност. Крузо мислено пресмята бъдещата стойност на очакваното бъдещо производство на всеки инструмент и тогава определя важността на всеки отделен инструмент според производителността му. Тогава той преценява колко време има до потъването на кораба, колко тежи всеки инструмент, колко голям е салът и колко развълнувано е морето. Според това той избира своята съвкупност от инструменти и други вещи.
С други думи, той не гледа в миналото за да пресметне за себе си стойността на някой предмет; той гледа към бъдещето. Миналото си е отишло. Няма значение колко са стрували вещите първоначално, в момента те са ценни само от гледна точка на прихода (включително и душевния приход), който се очаква да произведат в бъдещето. Каквото и да са стрували в миналото то си е отишло завинаги. Било каквото било. Икономистът нарича това учение за потъналите разходи. В случая с кораба на Крузо точно това ще стане с тях: потънали. Ето защо той трябва да действува бързо, за да не изгуби всичко.
На острова има обективни условия, различните инструменти също са обективни, но всичко е оценявано субективно от Крузо. Той си задава въпроса: “Каква стойност има този предмет за мен?” Оценката му е единствен определящ фактор за стойността на всеки предмет. Той може и да допусне грешки. Той може по-късно да оцени наново (припише наново) стойността на всеки предмет, когато по-добре разбира условията си на острова. По-късно може да реши, че е било по-добре да вземе някой друг предмет. Идеята е, че това, което има значение, са неговото решение и неговата преценка. Понеже той е напълно сам, единствено той определя стойността на всеки предмет. Той не си задава въпроса: "Колко пари струваше този предмет в миналото?” Вместо това той пита: "Какви ползи и блага ще произведе за мен в бъдещето?” Тогава той взема своите решения. Той разпределя оскъдни средства за производство. Разпределя някои за сала, а останалите оставя на потъващия кораб. Натоварва най-първостепенните по важност за него предмети на своя сал и ги отнася на брега.
Отче наш, моля да даваш сили, знания и умения на автора на християнския блог lamb, който да представя Бог и неговото слово по най-правилния начин. Не само да служи на своите потребители, но да докосне душите на хората и да създава Христови ученици. В Името на Исус Амин. Матей 18:20 Защото, където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях.