Бившият соцпремиер Жан Виденов бе в Стара Загора вчера по покана на митрополит Галактион, който празнува 40 г. от замонашването си. Той отговори на журналистически въпроси - нещо, което не беше правил от години:

- По какъв повод сте в Стара Загора, г-н Виденов?

- С дядо Галактион сме стари познайници и от политиката, и от живота. Ще почета и паметта на дядо Панкратий, който също беше голям българин, и ще го помня само с добро.

- По ваше време БСП загуби, получавайки 900 000 гласа на изборите, и това беше окачествено като погром. Сега гласовете за партията са 700 000, а от “Позитано” 20 окачествяват загубата като достойна. Вашият коментар?

- Думите не са най-важното. Разликата е, че през 1997 г. се виждаха пътища, по които могат да се възстановят политическите загуби. В момента такива пътища не се виждат. Ръководството твърди, че стратегически се определя като успешно. Животът показва, че това не е така. Каквито и думи да използват БСП, повече тъй не може.

- Коя е основната причина за тежката загуба?

- Стратегическият съюз с ДПС, наследство от Първанов. Ако продължи, ще вкара БСП в гроба. Също така и наглото и самодоволно обслужване на частни интереси. От 1997 г. това е проблемът на БСП.

- Какви са вашите очаквания от новата власт?

- Съвсем ясно е какво очакват хората. Очакванията на хората са да се прекъсне разминаването между думи и дела. Резултатите от изборите са съвсем ясни. Никой не очаква спасител, всички очакват възмездие. ГЕРБ има мандат за разчистване на невероятните батаци, които са длъжни да разчистят.

- Коя е успешната формула на новото управление?

- Противник съм на коалициите. Ясната ситуация ще породи еднопартиен кабинет, който не е кабинет на малцинството, защото разполага с широка подкрепа. Ясно е, че всички са против БСП и ДПС, или 160 депутати против 80.

Роден е на 22 март 1959 г. в гр. Пловдив. Завършва английска гимназия в Пловдив и външноикономически отношения в Московския държавен институт по международни отношения (1985). Там научава арабски език. Работи като специалист в корпорация "Биотехника" - Пловдив, и БССП "Автоелектроника". По-късно е на работа в ръководни органи на Комсомола (районен и градски комитет на ДКМС) в Пловдив и в София. В началото е протежиран от лидери на БКП от Пловдив. На 14-ия конгрес на БКП през 1990 г. е избран в състава на Висшия партиен съвет /ВПС/, а от ноември 1990 г. е включен в Председателството на ВПС на БСП. Народен представител  в 7-ото велико народно събрание /ВНС/ и в 36-ото и 37-ото НС с листата на БСП.

На 40-ия конгрес през декември 1991 г. по предложение на Александър Лилов е избран за председател на Висшия съвет на БСП. Преизбран е на този пост на 41-ия конгрес през юни 1994 г. и остава на него до декември 1996 г.
През есента на 1994 година коалицията на БСП (с Екогласност на Стефан Гайтанджиев и БЗНС "Александър Стамболийски" на Светослав Шиваров) спечелва парламентарните избори. Жан Виденов става министър-председател на 21 януари 1995 г. Правителството му е избрано от депутатите на Демократичната левица.

Управлението му е оценено като крайно несполучливо: бързо попада в медийна изолация, не полага усилия за международна подкрепа, битката му с икономическите групировки е изкористена, не получава вътрешнопартийна подкрепа дори за онези реформи, които е готов да извърши, парламентарната подкрепа на мнозинството не е ефективна. . .
Всъщност Виденов се сблъсква с настъплението на наша и чужда мафия. Той започва масовата приватизация през лятото на 1996 година и предлага в края на същата година въвеждането на Валутен борд.  
Като председател на БСП издига за кандидат за президент предварително обречената по формални причини фигура на Георги Пирински. След недопускането на Пирински до изборите (не е роден като български гражданин), той е заменен от недостатъчно готовия за предизборното състезание Иван Маразов.
В изборите за президент БСП на Виденов участва като предварително загубила и загубата е  катастрофална. Това дава първия тласък за радикализиране на опозицията срещу властта на БСП и Виденов.
След такъв провал Виденов подава оставка в края на декември 1996 г. предимно под натиск на вътрешнопартийната опозиция. Оставката му допълнително катализира политическите процеси в страната. Недоволството срещу Виденов, свързано с хлебната криза (лятото на 1996), банковите фалити и инфлацията, започва като левичарска вълна. Дни преди неговата оставка, опитът на КНСБ да организира обща стачка се проваля. Няколко дни след оставката му започват улични акции, които в началото на януари 1997 година са оглавени от СДС.
След оттеглянето на Виденов от държавната и партийната власт (на негово място за председател на БСП в края на 1996 е избран Георги Първанов), най-значителната му проява е мемоарната книга "Отвъд кулисите на политическия театър", издадена през 1998 г. Една книга, която може да бъде разглеждана като олицетворение на своя автор.  
1998 - член на движението "Открит форум".

В края на септември 2000 г. Софийският районен съд решава, че думите и оценките, които Жан Виденов е употребил по адрес на ексбанкера Атанас Тилев в книгата си, не съставляват обида. Делото е заведено две години преди това от Тилев, който обвинява Виденов, че го е очернил. (Съдът обаче налага на експремиера административно наказание глоба от 500 лв. заради твърдението му, че Тилев се оженил по поръчка на българските тайни служби.)

През 2007 година в рамките на проверка на всички депутати след 1990 г. от Комисията по досиетата името му бива огласено като съпричастен на службите на Държавна сигурност ("явочник").

Ръководител на фондацията "Европейски социални ценности". Преподавател в бизнес-колежа в Пловдив.

Името на Жан Виденов никога не е свързвано с корупционни скандали.

Владее английски, френски, руски и арабски език. Женен, с едно дете.

Бившият премиер на България Жан Виденов проговори за първи път след повече от 10 г. мълчание. Направи го пред журналиста от “Дарик” радио Кирил Вълчев на бутилка червено мерло в столичния ресторант “Българи”. Предлагаме ви част от интервюто, публикувано в новия брой на списание“Правен свят”, който от вчера е на пазара.

- Кога напуснахте БСП?

- След последното ми участие в конгрес. Това е конгресът, на който поздравление към кандидатите отправи Ахмед Доган, който заяви, че сме се поправили, че сме пораснали в неговите очи и той благоволява да ни дари с политическата си подкрепа оттук нататък. Аз изпреварих това изказване, като напуснах президиума на конгреса по някакъв повод. Оттогава насам не се смятам член на тая партия, не се държа като такъв и не приемам да й бера срама. Отдавна беше - 2000 г.

- Вие напуснахте БСП заради ДПС и Доган?

- Напуснах заради готовността на БСП да влезе във всякакви съюзи и да обслужва всякакви интереси, стига това да предложи на хора от нейното ръководство път към личната власт и към личните облаги...

- ...Четох, че преподавате в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив политически специалности. Какво точно преподавате?

- Едната дисциплина е европейска интеграция. Другата дисциплина е управление на европейски проекти. Подготвям участието на колежа в различни международни проекти... Мисля, че добре се справям с управлението на чужди пари и изпълнението на чужди начинания- особено когато става дума за висши учебни заведения... В момента средна класа в България няма и за мен не е трагедия, че не съм в горните 1000 семейства, а сред останалите близо 7 млн. българи.

- ...Вие все пак принадлежахте към партия, наследила бившата комунистическа?

- ...Сега мога да кажа (признавам - с откровена ирония и дори с язвителност), че БСП се е променила радикално. Тогава не беше чак така... Но недоверието към нас бе главно заради опасенията и подозренията към региона като цяло.

- Къде сбъркахте?

- БСП много сбърка, че след горчивия си урок от деградацията на номенклатурната класа в края на ХХ век подкрепи създаването на нова привилегирована прослойка в началото на ХХI век.

- Кои са в тази прослойка?

- Точно тези хиляда семейства, които се помъчиха да натрапят представата за края на прехода, които се опитаха да излъжат обществото, че европейските закони, правилата и регламентите са еднакво приложими за всички нас, и които ни създадоха славата на една от най-корумпираните страни в Европа.

-Тях ли наричахте “чорбаджиите”?

- Аз ги наричах “чорбаджии”, сега ги наричат “олигарси”. Важното е, че съществуват и това не е мит.

- В България има олигарси?

- Да, и няма да спра да укорявам медиите за това, че измисляха олигархични кръгове като “Орион”, “Олимп” и всякакви “котараци”, съзнателно криейки от обществото истинските, изключително опасни и вредни олигарси...

- ...Имаше ли мафия по ваше време?

- Имаше. Тя беше доста сериозна и опасна, тъй като се подхрани от разгрома на службите за сигурност в края на 80-те г. и от контрабандата на Балканите...

- ... Къде сбъркахте в съдебната система?

- Като правителство не бяхме дори допуснати да пипнем в съдебната система... Грешката на “бащите” на конституцията (и моята в това число...) е, че съдебната система се направи автономна и на практика неподвластна на обществен контрол, разчитаща само на вътрешните системи за саморегулация.

- Как бихте подредили раздаването на справедливост в България?

- Максимално бих подчинил съдебната система на изпълнителната власт.

- Подчинил?

- Да. С пълна отговорност на изпълнителната власт за държавното обвинение например. С пълна отговорност на изпълнителната власт за следствените действия. Независимост само за съдиите. Включително бих мислил и за изборност на съдиите.

- Пряк избор от народа?

- Да. Затварянето на съдебната система “в свой кръг” я доведе до пълна деградация.

- Четох различни оценки за вас, но липсва тази на вашата партия за вашето управление. Защо?

- ...Ние се разделихме с БСП , защото аз имам категорична позиция по въпрос, от който партията предпочита да се крие.

- Кой въпрос?

- Дали БСП защитава родови, кастови, наследствени, тесни и не особено значими интереси, или е вярна на обещанията си, изпълнява програма и защитава социални групи. Това е големият въпрос. Него поставих на конгреса в края на 1996 г. И призовах партията си, ако смята моята позиция за правилна, да отстрани тези, които защитаваха номенклатурни интереси... Дори от най-широките партийни ръководства, да им забрани повече да въртят вътрешнопартийни интриги. Да ги принуди да оставят на правителството на БСП поне шанса да си изпълни ангажиментите към обществото. Партията се уплаши... Предложи ми... някак си пак да я караме с “единството” и от тоя въпрос да се крием. Аз не бях съгласен. Естествено победи другата позиция.

- Това бяха хората на Луканов и Лилов ли?

- Това бяха онези хора от старата номенклатура, които седяха в БСП единствено за да се крият от греховете си в БКП... Същите са и сега.... Намериха си и председател, който е готов да изпълнява тази роля.

- Така безлично “намериха си” може би не е съвсем точно. Не го ли подкрепяхте Георги Първанов вие тогава?

- Подкрепих го накрая, след куп негови обещания пред цял конгрес, че ще изпълнява решенията му. Той ги пренебрегна. Не изпълни нито едно от тях. Направи точно обратното.

- Той стана президент, г-н Виденов.

- Може би точно затова стана президент. И може би точно затова политическата ни система може да бъде наречена абсурдна и 20 г. след полагане на основите й парламентарно представени партии да искат тя да бъде сменена радикално...

- Одобрявате ли членството в НАТО?

- Не.

- ...Не се сърдите на българите? Сърдите се на БСП?

- Да, макар че “сърдене” е неуместна и несериозна дума... Факт е, че БСП тогава показа, че предпочита да избяга от очакванията на хората, а не да се опита да им отговори по един добър начин. Както и да се самозалъгват днес, социалистите си знаят, че проявиха тогава малодушие. Това е причината, поради която не им давам никакво морално право след толкова години да ми произнасят оценки. Аз също не съм убеден, че трябва да им натрапвам своята правота. Защото в БСП битува и противоположната (и още по-неверна) версия - че не е трябвало изобщо да се оттеглям тогава. Тази теза изглежда ласкателна за мен, но... е изключително коварна. Чрез своите медийни глашатайки двамата ми наследници в партията обявиха още през 1997-а, че съм ги вкарал умишлено в загубена кауза с оглед да се върна някой ден на бял кон. Това беше толкова подла инсинуация, че до ден днешен стискам зъби и броя до милиард, за да не й отговоря, както подобава.

- Не се ли изкушавате да се върнете в политиката?

- Не. В политиката има стилове. Политикът - това е и стилът му. Някои са по-солови играчи и залагат на своята персона, на обществения профил на хората, с които заедно участват в политическите битки. Други са отборни играчи, които първо гледат идеите, програмите и институциите. Аз съм от втория тип.

Напуснали партия “Атака” правят “Нова сила”
07.09.2009 15:20