Съединението е знаменателно събитие в българската история. То се противопоставя на Берлинския диктат, успявайки да обедини нацията под властта на българския княз. Със своите 96 345 кв. км площ и над 3 150 000 души население съединена България става най-важната балканска християнска държава – в териториален, икономически и културен смисъл.

1. Предисловие:

Още през 1880 г. е направен първият опит за обединяване на Княжество България с Източна Румелия. Родолюбиви дейци от двете държави, подкрепяни от княза, успяват да създадат комитет, който да подготви съединисткото дело. Новосъздаденият Централен комитет започва да работи с пълна пара, създавайки свои организации и възкресявайки дейността на гимнастическите дружества. За жалост Великите сили заемат отрицателна позиция спрямо желаната акция. Те не искат да нарушат статуквото на Балканите. При тези неподходящи условия активната дейност за обединение отслабва, но не замира поставената цел.

2. „Братя! Часът на Съединението удари!…“

В края на 1885 г. в автономната област започват големи вълнения, въпреки стремежа на правителството на Народната партия да ги ограничи. Първи развяват знамето на стълкновението панагюрци. Захари Стоянов пише до народа: „Братя! Часът на Съединението удари!… Вие се задължавате в името на отечеството ни, на славата и величието на България да се притечете на помощ и подпомогнете святото дело“. Една въстаническа колона излиза от селото в посока към Пловдив. Недялка Шилева е жената, която ушива и развява знамето на Съединението. Хиляди българи влизат и обкръжават източнорумелийската столица Пловдив. Княз Александър Първи Батенберг изказва одобрението си за съединистките планове.

Захари Стоянов

Княз Александър Батенберг

Знаме на Голямоконарската чета

3. „Ура! Долу Румелия! Да живее Съединението! Да живее княз Александър!“

Рано сутринта на 6-ти септември 1885 г. идва дългочаканият час на Съединението. Народът и войската, предвождани от майор Данаил Николаев, обграждат резиденцията на областния управител Гаврил Кръстевич и го арестуват. Той реагира спонтанно като родолюбец: „Аз съм българин; и аз съм за Съединението“. Безкръвната победа, продължава със съставянето на ново правителство.

Ликуват българите. По-късно Иван Вазов възкликва, че Съединението е „една от най-лесните революции в историята, защото отдавна тя беше извършена в душите“. На 8-ми септември 1885 г. князът признава Съединението и приема Южна България под своя власт. Пристигнал в Пловдив, той е посрещнат с безчет овации и нестихваща радост.

Гаврил Кръстевич

Майор Данаил Николаев

Манифест на княз Александър Български

4. „Из възвание на Димитър Петков до българския народ в подкрепа на Съединението (София, 6 септември 1885 г.)

„Съотечественици!

… Историческата ни задача е отчасти изпълнена и ние трябва да се покажем сега достойни. Ние трябва да се въоружим всеобщо и да защитим делото си. Не трябва да слушаме никакви съвети. Събирайте се във всеки град, село, махала и пр., правете митинги, изказвайте съчувствие на делото, защото то е българско дело. Искайте от нашето правителство да изпроводи войска, за да можем да си запазим единството и независимостта. (…)

Да покажем, че сме народ, достоен за свобода! Нашите братя в Румелия очакват от нас помощ. Излизайте, прочее, да защитим българската си чест!“

Димитър Петков

При съставянето на тази статия използвахме предоставената информация в учебниците „История“, изд. „Просвета“ и „История на България“, изд. „Стандарт“.

http://interesnotii.com/%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4-%D1%81%D1%8A%D0%B5%D0%B4/

 От Британското посолство до Държавния департамент 1
  
                                        <sup>Меморандум

  След внимателно проучване на приготвения от Службата за военна информация документ “Дългосрочен план за България” (2), правителството на Негово Величество намери за необходимо, че е полезно да представи следния доклад, относно политиката му спрямо България и позицията му, относно пропагандната насока, приета във връзка с тази политика.</sup> 

  ^{През месеците, предхождащи скъсването на дипломатическите отношения през март 1941 г., между нашата страна и България, многократно са отправяни предупреждения до Българското правителство, относно последствията, които биха настъпили, след капитулацията на България пред Германия и преди всичко при нападение от страна на България срещу нейните съседи! Правителството на Негово Величество предостави на вниманието на България цялата мотивация и безрезервната подкрепа, за да запази нейната независимост. Въпреки това, България най-накрая отстъпи пред немския натиск и когато немските войски навлязоха в нейната територия, активно им сътрудничеше, една позиция, която бе в ярък контраст с пасивната позиция на принудителна жертва, като Дания например! По-късно, когато Германия нападна Гърция и Югославия, Българската войска последва германците като чакали, използвайки тяхната слабост, предявявайки големи териториални претенции спрямо тези страни, които Българското правителство обяви със задоволство още през януари 1940 г. и тържествена надутост.}

  ^{Пълномощният министър на Негово Величество сър Джордж Рендъл при своите последни разговори с Царя на българите (3) и с българския председател на министерския съвет (4), даде на България ясно да разбере, че тя трябва да поеме отговорността за всички последствия от предателската й постъпка. Струва си да се отбележи, че когато сър Джордж изрази своето дълбоко съжаление, че въпреки опитите на правителството на Негово Величество да спаси независимостта на България, те са пропаднали, г. Филов отговорил, че въпросът за независимостта на България е единствено и само от компетентността на Българското правителство и без необходимостта от наша помощ! На това пълномощният министър на Негово Величество отговаря, че той ще си вземе сериозна бележка за това становище, тъй като то би било от голямо значение при една бъдеща конференция да го знае, че българския председател на министерския съвет в критичен момент от българската история, е поел пълната отговорност за резултата, който позицията на българската правителствена политика би имала в края на краищата върху независимостта на България. При това, по време на двата разговора, нито българския цар, нито неговият министър можаха да изтъкнат по-добро извинение за капитулацията на България от това, че една победа на Германия изглежда неизбежна!}

  ^{Поради това правителството на Негово Величество възприема решението на България да влезе в Оста, като резултат на преднамерено решение, взето с пълното съзнание, съобразно предупрежденията за последствията. Англичаните отказват да признаят анексията на гръцки и югославски територии от България и те, по такъв начин, не се чувстват обвързани със запазването на суверенитета на Българската държава. Становището на правителството на Нейно Величество относно бъдещето на югоизточна Европа, е този район да бъде групиран в някаква формална федерация, точната формула на която, съответно – механизма на федериране и нейните външни и вътрешни граници, би била установена при една бъдеща мирна конференция между заинтересованите воюващи държави, при специалното сътрудничество и съгласие на СССР. Такава конференция, естествено, би трябвало да включва България, като предварителните, бегли сондажи, които правителството на Негово Величество е имало по този въпрос с правителството на СССР, последното, по принцип, не е изразило несъгласие, за включването на България в тази организация. От друга страна, невъзможно е все още да се каже, дали България ще бъде част от тази организация или независима държава, и дори и, че много от българите, биха били кръвно заинтересовани, за създаването на независима държава, правителството на Негово Величество намира за неразумно да се обвързва с гаранции от подобно естество.}

  ^{А що се отнася до отношението на правителството на Негово Величество спрямо династията на Сакс Кобурготите, ще припомним, че настоящата война е третият случай (5), в който член на тази династия, участва във вероломно нападение срещу своите съседи. Но факт е освен това и че, отговорността за сегашната ситуация, не може да се прехвърли от Царя върху българското правител-ство, тъй като то е обявено от българите като негово създание. Ако бъдещето на югоизточна Европа е на федерални основи, то още повече не би имало място за една България, управлявана от член на сегашната царска фамилия, поради естествените справедливи чувства на ненавист, с които тя би била посрещната от съседните й държави, и особено от царските фамилии на Гърция и Югославия. Поради това правителството на Негово Величество не може да има повече никакви контакти с Цар Борис, за чиято участ то не е заинтересовано (6), нито пък биха искали да имат нещо общо с днешното българско правителство. Царят е компетентен човек, лукав, слабохарактерен, неспособен на смели решения, досущ като баща си. Всички опити за му се окаже подкрепа, с надежда България да се откъсне от Оста, по всяка вероятност биха пропаднали и ние просто бихме се компрометирали в очите на нашите балкански съюзници и пред света, като при това бихме си навлекли неизчислими беди и усложнения в бъдещите ни планове за съдбата на югоизточна Европа.}

  ^{В този аспект политиката на правителството на Негово Величество спрямо България, както и пропагандата срещу България, би била от същото естество. Генералната линия бе посочена в ме-морандума, предоставен пред Държавния департамент на 6 април 1943 г. Ние само бихме втълпили на българския народ, че отговорността за днешната злочестина, в която се намира, се дължи изцяло на днешния режим и че единствения му изход е да се опълчи срещу хората, които са ги предали – или по пътя на революция или чрез безусловна капитулация пред освободителните армии, когато му дойде времето. Ние нищо не обещаваме, както и не даваме никакви гаранции за бъдещето на България, като при това българския народ трябва да бъде уверен, че чрез една почтена капитулация, ще намери единствен изход от сегашната злочестина.}

^{Вашингтон, 16 август 1943 г.}

-----------------------------------------------------------

1 Foreign Relations of the United States. Diplomatic Papers. 1943. Washington: United States Government Printing Office, 1963, Volume I: General, pp. 495-497: 741.74/12.

2 Не се намери екземпляр от този документ на Службата за военна информация сред документите й в Националните архиви.

Дали е активен и досега! - редакция

3 Борис III от дома Сакс-Кобург от 5 III 1941 г.

4 Богдан Филов от 5 III 1941 г. 

5 Междусъюзническата война, Първата световна война и Втората световна война. - редакция

На погребение на Царя германската делегация водена от Кайтел е получила изричното разпореждане от Хитлер да взема храна единствено от Главната квартира!

 Монархическо-консервативенъ съюзъ.