Глава първа.

Предвоенната обстановка

1.   Непосредствените причини за войната

„В събота на 8 юни 1919 г., ”La journee de Versailles” (фр. – „денят на Версай”), – пише Харолд Никълсън в книгата „Миротворчеството през 1919 г.”, – ние влизаме в Огледалната зала... Клемансо вече седи под тежък балдахин. Над него стои надпис: „Le roi gouverne par lui-meme” (фр. – „Кралят управлява по собствена воля”). Той изглежда малък и пожълтял, като изсъхнал човешки зародиш... Републиканската гвардия пред вратите със звън прибира своите саби в ножниците. „Faites entrer les Allemends!” (фр. – „Нека влязат германците”), – казва Клемансо... Тях ги водят до местата. Клемансо незабавно прекъсва тишината. „Messieurs, la stance est ouverte” (фр. – „Господа, заседанието е открито”), – скърца той и добавя още няколко лошо подбрани думи. „Ние сме се събрали тук за подписването на мирния договор...”. След това Сен –Катен се приближава към немците и с изключително достойнство ги води до масата, на която е положен договорът... Те подписват... Изведнъж отвън се раздава гръм от оръдеен салют. С него се известява Париж, че вторият Версайски договор е подписан от д-р Мюлер и д-р Бел... „Заседанието е закрито”, – скърца Клемансо. Повече нито дума.

Ние останахме по местата си, докато съпровождаха немците като престъпници от подсъдимата скамейка. Техните погледи все още бяха устремени в пространството, някъде към хоризонта.

Ние останахме на място, давайки възможност да напусне Голямата петорка: Уилсън, Лойд Джордж, представителите на доминионите и другите. Накрая Клемансо крачи с походката на сатир. Пенлеве, който седеше близо до мен, се повдигна да го приветствува. Той протегна ръце и хвана Клемансо за дясната ръкавица, поздравявайки го. „Oui, c"est une belle journee” (фр. – „Да, какъв хубав ден”), – казва Клемансо. Сълзите напираха в замъглените му очи.

Мария Мюрат стоеше до мен и чу всичко.

„En etes-vous sure?” (фр. – „Уверени ли сте в това”), – попитах я аз. „Pas du tout” (фр. – „Съвсем не”), – отвърна тази умна жена”. („Peacemaking 1919”, 1945, Nicolson H.)
  

Така под грохота на оръдейния салют беше погребана първата световна война и започната втората. Макар че при изучаването на последната, впрочем, както и на първата, да е видно, че нишките се проточват през парните двигатели и борсите към инстинктите на първобитния човек, все пак непосредствената причина за нея беше Версайският договор. И не защото беше суров или лишен от здрав разум, а понеже Версайският договор наруши условията на примирието от 11 ноември 1918 г. Важно е да се помни това, защото именно тази недостойна постъпка даде възможност на Хитлер да сплоти около себе си цяла Германия и да оправдае в очите на немския народ всяко нарушаване на Версайския договор, което той предприе.

Историята накратко е следната: на 5 октомври 1918 г. германското правителство се обръща към президента Уилсън с нота, в която приема неговите Четиринадесет пункта и моли за мирни преговори. Президентът отговаря след три дни. Уилсън пита правилно ли е разбрал, че целите на германското правителство се свеждат само до това да се договори за практическите детайли за претворяване в живота на условията, изложени в Четиринадесетте пункта, Четирите принципа и Петте приложения. После следва по-нататъшна преписка. Накрая, на 5 ноември президентът отправя към германското правителство окончателен отговор, в който се указва, че съюзните правителства „заявяват за своето желание да сключат мир с германското правителтво въз основа на условията, указани от в посланието на президента в Конгреса на 8 януари 1918 г. (Четиринадесетте пункта) и на принципа на мирното регулиране, изложени в неговите последващи послания”.

„Характера на контракта между Германия и съюзниците, произтичащ от този обмен на документи, е ясен и недвусмислен, – пише Джон Мейнард Кейнс (впоследствие лорд Кейнс). – Мирните условия трябва да се съгласуват с обръщенията на президента, а предмет на занимание на мирната конференция се явява „обсъждане детайлите по тяхното претворяване в живота”. Обстоятелствата, съпровождащи този контракт, носят необичайно тържествен и свързващ характер; та нали едно от неговите условия бе съгласието на Германия да приеме пунктовете на примирието, които бяха такива, че я правеха напълно безпомощна. Тъй като Германия се обеззоръжава в упование на контракта, то за съюзниците е дело на честта да изпълнят поетите задължения; ако тези задължения допускаха двусмислено тълкувание, то съюзниците нямаха право да използват своето положение, за да извлекат изгода за себе си от тази двусмисленост” (The Economic Consequences of the Peace,  1919,  John Maynard Keynes).

Съюзниците не изпълниха своите обезателства. Вместо това, те поставиха Германия в безпомощно положение; те, първо, се отказаха от процедурите, използвани на предшестващите мирни конференции, включително в Брест-Литовск, а именно устните преговори с представителите на врага, второ, по време на цялата конференция не снеха блокадата, трето, съюзниците скъсаха на парчета условията на премирието. Както казва Харолд Никълсън „от двадесет и трите условия на президента Уилсън само четири бяха с по-голяма или по-малка точност включени в мирните преговори” („Peacemaking 1919”, 1945, Nicolson H.).

По повод отказа да се водят преговори с представителите на Германия тогавашният премиер-министър на Италия Нити казва следващото в своята книга „Peaceless Europe”: „В съвременната история завинаги ще остане този ужасен прецедент: въпреки всички клетви, всички прецеденти и всички традиции, на предсавителите на Германия не бе дадена думата, на тях не им остана нищо друго освен да подпишат мир; гладът, изтощението, заплахата от революция не даваха възможност да се постъпи иначе... Старият закон на църквата гласи: Etiaim diabulus aulutur (даже дяволът има право да бъде изслушан). Но новата демокрация, която Общността на нациите имаше намерение да създаде, не изпълни заповедите, считани за свещени дори и в мрачното средновековие” (Nitti F. S., Peaceless Europe, 1922, p. 114.).

Относно блокадата следва да се припомнят думите на У. Чърчил в палатата на общините на 3 март 1919 г.:

„Всички наши средства за принуждение вече действат или сме готови веднага да пуснем в ход. Ние провеждаме блокадата енергично. Ние държим в готовност силни армии, които при първи сигнал ще се придвижат напред. Германия се намира на границата на гладната смърт. Информацията, която получих от офицерите, изпратени от военното министерство в Германия и обиколили цялата страна, показва, че, първо, германският народ търпи огромни лишения, второ, има огромна опасност от рухване на цялата структура на германското национално и социално устройство под натиска на глада и нищетата. Именно сега е настанало времето за мирно регулиране” (House of Commons Hansard Index for Volume 113, Del... 5s, col. 84.)

От тук става ясно, че подписването на мирния договор се предполага да се води под дулото на насочения пистолет.

Когато се събра конференцията, пише Кейнс, „започна изплитането на тази хитра софистика и йезуитски тълкувания, които в крайна сметка покриха с лицемерие и измама буквата и същността на целия договор...

Най-лукавите софисти и най-ловките интриганти бяха изпратени да работят там; техните ловки прийоми бяха способни дълго да държат в заблуждение даже по-проницателния човек, а какво остава за президента...” (The Economic Consequences of the Peace,  1919,  John Maynard Keynes).

По-нататък Кейнс пише:

„Тях не ги интересуваше как ще продължи в бъдеще животът в Европа; въпросът за нейните средства за съществуване не предизвикваше у тях тревога. Всичките им помисли, и добрите и лошите без значение, бяха посветени на границите и националностите, равновесието на силите, империалистическото разширение, отслабването на могъщия и опасен враг, отмъщението и грижата как, възползвайки се от своята победа, да хвърлят непоносимото финансово бреме на плещите на победения противник.

Два противоположни плана за бъдещото устройство на световните отношения се бореха помежду си – Четиринадесетте пункта на Уилсън и Картагенския мир на Клемансо. Обаче само един имаше право на осъществяване, тъй като противника се подчини не безусловно: той договори за себе си определени пунктове, касаещи общия характер на мирния договор” (The Economic Consequences of the Peace,  1919,  John Maynard Keynes).

Така посяха зъбите на дракона, от които трябваше да израстне още по-гибелен конфликт, от потушения с този насилствен мир.

Поне един човек, макар и сам явяващ се участник в произходящото, предвиди какво ще се случи в бъдеще. На 25 март 1919 г. Лойд Джордж отправи към мирната конференция меморандум, озаглавен „Някои съображения за сведение на участниците в конференцията преди да бъдат изработени окончателните условия”. В документа се казваше:

„Вие можете да лишите Германия от колонии, да превърнете нейните въоръжени сили в обикновена полиция, да сведете нейния военноморски флот до нивото на петоразрядна държава, обаче, ако в края на краищата Германия почувствува, че с нея са се отнесли несправедливо при сключването на мирния договор от 1919 г., тя ще намери средства да се сдобие с възмездие от своите победители... Поддържането на мира ще зависи от отстраняването на всички причини за раздразнение, които постоянно повдигат духа на патриотизма; то ще зависи от справедливостта, от съзнанието, че хората действат честно в своя стремеж да компенсират загубите... Несправедливостта и високомерието, проявени в часа на триумфа, никога няма да бъдат забравени или простени.

Поради тези съображения аз решително се изправям срещу предаването на голямо количество немци от Германия под властта на други народи, и е необходимо да се възпрепятства това, доколкото е практически възможно. Аз не мога да не видя главна причина за бъдещата война в това, че германсият народ, който достатъчно се е проявил като една от най-енергичните и силни нации в света, ще бъде обкръжен от редица неголеми държави. Народите на много от тях никога по-рано не са могли да създадат стабилни правителства за самите себе си, а сега във всяка от тези страни попада маса немци, искащи присъединяване към своята родина. Предложението на комисията по полските дела за предаването на 2 милиона и 100 хиляди немци под властта на народ с друга религия, народ, който по протежение на своята история не е могъл да докаже, че е способен на стабилно самоуправление, по моя преценка рано или късно трябва да доведе до нова война в изтока на Европа” (Цитира се по Nitti F. S., Peaceless Europe, 1922, p. 92 — 93.)

Предупреждението не беше чуто. Германия беше заставена да приеме цялата вина за войната върху себе си и на нейна сметка записаха цялата стойност на войната. Нейните икономически ресурси бяха подкопани, голяма област бе откъсната от Източна Прусия и предадена на Полша, за сметка на което бе създаден Полският коридор.

Тук не е нужно да се спирам на всички подробности, достатъчно е да напомним този факт: за да принуди Германия да изплаща немислимите репарации и да я сломи, Франция окупира Рур на 11 януари 193 г. Последваха финансов крах на Германия и огромна безработица.

Много британски деятели разбираха към какво води такованарушаване на договора. Сър Джон Саймън заяви, че това по същество е „акт на война”. Членът на парламента Чарлз Робърт указа: „Съдбоносните мероприятия, провеждани сега, в крайна сметка могат да доведат само към един резултат – нова световна война, която, по мое мнение, ще означава край на цивилизацията”. Друг член на парламена, капитан Р. Бъркли, заяви, че „ако някога в миналото е имало действие, граничещо с акт на война... то заповедта на френското правителство за окупацията на Рур е точно такова”. Списание „Liberal magazine” писа: „Перспективата за нова война след няколко години става все по-очевидна и определена”. А в ежегодника „Liberal year book” се казваше: „С всеки ден неизбежността на европейска война става все по и по-очевидна... Остана твърде малко време за превантивни мерки, а може и да е вече късно за да се предприеме каквото и да е, тъй като психологическата рана, нанесена на немците, вероятно е толкова дълбока, че няма да зарасне до времето, когато Германия ще събере сили и ще бъде способна на възмездие”.

Франция също така се стремеше да разчлени Германия, създавайки блок от независими католически държави от Австрия до Долен Рейн. По време на окупацията на Рур се водеше интензивна пропаганда за отделянето на Рейнската област и образуването на независима католическа монархия в Бавария под васалитета на Франция. Към октомври 1923 г. сепаратисткото движение в Бавария постигна такива успехи, че по сигнал от Франция премиер-министърът на Бавария реши да провъзгласи независимост. Това беше точно на петата годишнина от създаването на Германската република. Хитлер започна ликвидацията на Версайския договор член по член, така, както неговите създатели по свое време ликвидираха условията на примирието. На 16 март 1935 г. той обяви за въвеждането на всеобща военна повинност; на 7 март 1936 г. беше ремилитаризирана Рейнската област; на 13 март 1938 г. – анексирана Австрия; през октомври същата година – окупирана Судетската област на Чехословакия; на 13 март 1939 г. – завладяна цяла Чехословакия, а на 21 март 1939 г. Хитлер поиска връщането на Данциг към Германия и разрешаване ползването на пътищата през Полския коридор с правото на екстериториалност.

Така колелото на съдбата направи пълен оборот. Оправда се това, което преди двадесет години предсказа Лойд Джордж с неговия трезв келтски разум. А той казваше, че предаването на над 2 млн. немци под властта на поляците „трябва рано или късно да доведе до нова война в изтока на Европа”. Това предвидиха и други. Десет години след предупреждението на Лойд Джордж Фолик (Follick M.) написа: „Създаването на Полския коридор е хиляди пъти по-тежко престъпление, от създаването от Германия в случай на нейна победа във войната на коридор, през сегашния Каледонски канал (Каледонският канал представлява система от стари канали, пресичащи цяла Англия от източното до западното крайбрежие по границата с Шотландия – В. К.) и предаването на Холандия на тази полоса широка 10 мили с единствената цел да отслаби Британия. Примерно така постъпи Франция, предоставяйки на Полша коридор, разрязващ една от най-плодородните области на Германия.

Съгласявайки се с този престъпен акт, съюзниците на Франция извършиха едно от най-тежките престъпления срещу цивилизацията, известни в историята... За да дадат на Полша морско пристанище, беше извършено друго престъпление срещу Германия: от нея откъснаха Данциг и го превърнаха в Свободен град. Но от всичко най-немско в Германия Данциг е най-немското (95% от населението на града по това време са германци – В. К.)... Рано или късно Полският коридор ще стане причина за бъдеща война”. По-нататък Фолик предупреждава, че ако Полша не върне коридора на Германия, „тя (Полша) трябва да бъде готова на най-гибелната война с Германия, към анархия и, вероятно, към връщане в състоянието на робство, от което съвсем скоро се освободи” (Follick M., Facing Facts: A Political Survey for the Average Man, 1935, p. 83, 84, 109.)

От всичко това е видно, че двете изисквания, предявени от Хитлер на 21 март 1939 г., въобще не са били неразумни. Въпреки това британският премиер-министър Чембърлейн, справедливо виждайки в тях предлог за нова агресия, на 31 март изключително безразсъдно дава на Полша британски гаранции٭ за помощ. Беше обявено: „В случай на всякакви заплашващи независимостта на Полша действия, на които полското правителство реши да окаже въоръжено съпротивление, Правителството на Негово Величество ще се смята за задължено да окаже незабавно на Полското правителство всякаква възможна поддръжка” („Blue Book”, Cmd. 6106, р. 36.)

Няма никакво съмнение в това, че Хитлер предизвика войната от 1939-1945 г., както по същия начин няма никакво съмнение в това, кой и какво предизвика Хитлер към живот. Това е Клемансо, безконтролният, но всичко контролиращ председател на мирната конференция, и неговият шедьовър – Версайският договор.

В утрото на 1 септември 1939 г. отново се раздаде грохота на оръдията, този път известявайки погребването на втория Версайски договор и раждането на Втората световна война.

٭ „Аз бях в Берлин скоро след предоставянето на гаранциите и попитах известен американски журналист (журналистът е William L. Shirer, автор на „The Rise and Fall of the Third Reich”, 1960) какво му е мнението за тях. Ето и неговия отговор: „Аз смятм, че вашият премиер-министър извърши най-грубата грешка от времето на приемане на закона за гербовия налог (има се предвид закона, приет от английския парламент през 1765 г. за облагане с обременителен гербов налог на всички официални документи и печатни издания в тогавашните колонии в Северна Америка. Този закон рязко изостря отношенията между Британия и колониите – В. К.)”. Освен това той каза (а той познава Полша повече от тридесет години): „Напълно е възможно да се застрахова барутна фабрика, ако там се съблюдават правилата за безопасност, но да се застрахова фабрика, пълна с луди, е малко опасно (У. Ширер има предвид авантюристичния характер на полските държавници – В. К.)”.

Превод: Виктор Кордон

Дълго време се считаше, че автомобилната индустрия остава безразлична към финансовата криза, но сега и тя трябва да се бори със сериозен спад на продажбите. А сега и самите производители започнаха да реагират.

Американският концерн Ford планира да отвърне на падащите продажби със закриване на стотици работни места в Европа. Засегнатите служители са в Германия, Великобритания, но също така и в други европейски страни, съобщава Ford. Служителите ще бъдат насърчени да си тръгнат с добри обезщетения.

Според Frankfurter Allgemeine Zeitung компанията вече е взела решение и за стопиране на новите назначения с изключение на тези за по-важните позиции. Освен това автоконцернът обмисля да се откаже от сътрудничеството си с френския конкурент PSA Peugeot Citroлn в производството на малки дизелови двигатели в британския Дагенхайм. Сътрудничеството с PSA при разработването на двигатели под два литра обаче ще бъде продължено.

За първите шест месеца на годината продажбите на нови автомобили в ЕС падат със 7%. Освен това Ford трябва да се справи и с по-изгодния внос от Южна Корея, след като ЕС намали вносните мита за корейски автомобили през миналата година.

Островите Сенкаку. Снимка: Reuters

Неизвестни лица изпратиха в китайското посолство в Токио плик с куршум от бойна пушка, съобщи японската полиция, цитирана от ИТАР-ТАСС.

Към пратката не са приложени писма, но като подател на плика е посочен Йошихико Нода - министър-председателят на Япония. Според органите на реда това е опит за сплашване, предприет от активисти на крайнодесни организации във връзка с неотдавнашното изостряне на отношенията между Токио и Пекин заради териториалния спор за островите Сенкаку (Дяоюй).

Полицията полага усилия да установи истинския изпращач на плика.

Конфликтът за архипелага, наричан в Япония Сенкаку, а в Китай - Дяоюй, се изостри, след като през септември Токио купи островите от частните им собственици. Това предизвика в Китай масови антияпонски протести, съпроводени с погроми.

Дипломатическият скандал предизвика проблеми в двустранните икономически връзки. Редица японски предприятия в КНР спряха да работят от съображения за сигурност, а китайските митници забавиха освобождаването на стоки - внос от Япония, напомня агенцията, цитирана от БТА.
 

http://www.dnes.bg

ССнимка: архив, Reuters

Продуцентът на филма, предизвикал гневни реакции в мюсюлманския свят, беше арестуван от властите в САЩ за нарушаване на условията на наложената му пробация, съобщиха световните агенции.

55-годишният Накула Басели Накула, който живее в щата Калифорния, се яви пред съда, който постанови, че той трябва да остане в ареста, тъй като има опасност да се укрие от правосъдието.

През юли тази година в YouTube се появи 14-минутен трейлър на филма "Невинността на мюсюлманите", в който се осмива пророкът Мохамед. Видеоклипът предизвика съпроводени с насилие протести в ислямския свят. Властите установиха, че зад филма стои Накула, представял се с псевдонима Сам Басайл, предаде БТА.

 http://www.dnes.bg

Снимка: архив, Reuters

Жители на Марсилия изгонили вчера вечерта роми, настанили се в жилищна сграда, и изгорили катуна им, който бил до сградата, съобщиха френски медии. 

Местните жители се били оплаквали на кмета, обвинявайки ромите в кражби. Вчера членове на доброволни отряди взели нещата в свои ръце и изгонили 35-има роми от квартала Сен Жером. При инцидента няма пострадали.

Председателят на лигата за защита на правата на гражданите на региона Буш дьо Рон Бернар Ейно изрази съжаление, че ромите - граждани на Румъния и България, са станали жертви на дискриминация, съобщи радио Франс ентер. Трябва да престанем да мислим, че на тези хора им харесва да живеят в такива лагери, каза Ейно.

Асоциацията, която оказва подкрепа на циганите, отдавна предупреждава местните власти за нищетата, в която живеят около 2000 роми.

Новата полемика около положението на ромите във Франция избухна, след като през юли френските власти започнаха отново да депортират роми в Румъния и България, припомня БТА.

http://www.dnes.bg