Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. apollon
4. mt46
5. 1997
6. bven
7. bojo12345
8. budha2
9. dalida
10. kunchev
11. monarh1991
12. patriciq1111
13. grigorsimov
14. ikra
2. zahariada
3. apollon
4. mt46
5. 1997
6. bven
7. bojo12345
8. budha2
9. dalida
10. kunchev
11. monarh1991
12. patriciq1111
13. grigorsimov
14. ikra
Най-популярни
1. wonder
2. shtaparov
3. katan
4. ka4ak
5. mt46
6. leonleonovpom2
7. bojil
8. iw69
9. sekirata
10. avangardi
2. shtaparov
3. katan
4. ka4ak
5. mt46
6. leonleonovpom2
7. bojil
8. iw69
9. sekirata
10. avangardi
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. sekirata
4. klklkl
5. mimogarcia
6. deathmetalverses
7. lyotsov1971
8. panazea
9. iw69
10. planinitenabulgaria
2. radostinalassa
3. sekirata
4. klklkl
5. mimogarcia
6. deathmetalverses
7. lyotsov1971
8. panazea
9. iw69
10. planinitenabulgaria
Няма описание.
Постинги в блога от 22.09.2012 г.
22.09.2012 22:49 -
23 септември 1923 година - народният порив за социална правда - "яхнат" от вражеските и чужди на България сили. Или превратът в БРСДП (т. с.)
В Старозагорско (Мъглиж, Стара Загора, Нова Загора и др.) избухва Септемврийското въстание (1923 г.), организирано от комунистите в съюз с БЗНС.
Бунтовете се дължат преди всичко на пренасянето на българска територия от Георги Димитров и Васил Коларов на революционната идеология на Коминтерна за наличие на революционна криза и необходимост от революционно въстание. Въстанието също така има за цел събаряне на сговористката власт в България, установена чрез държавния преврат на 9 юни 1923 г., с който БЗНС е свален от власт, като законно избрана управляваща партия.
На разширен пленум на Комунистическия интернационал (Коминтерн), провел се в периода 12 - 24 юни 1923 г. е взето решение Българската комунистическа партия (тесни социалисти) (БКП) (т. с.) да организира въоръжено въстание за сваляне на правителството и установяването на работническо-селска власт в България.Димитър Благоев вижда опасността от подобни действия и се обявява против решението на Коминтерна. Подкрепят го и някои от членовете на Централния комитет Тодор Луканов, Тодор Петров и др. На своя отговорност Тодор Луканов изпраща контрауказания, с които отменя назначената акция. Бунтът започва на 13 септември 1923 г. в с. Мъглиж, Казанлъшко. След няколко дни придобива спорадичен характер и се разпространява. Към 20 септември обхваща по-голямата част от Старозагорска и Новозагорска околии. Най-масови са бунтовете в Северозападна България. На 23 септември е превзет гр. Фердинад (днес Монтана), на 25 септември с. Бойчиновци; на 26 септември бунтовниците настъпват към Враца, но са разбити при с. Брусарци (днес в област Монтана) от части от Видинския гарнизон.
На 27 септември вече превзетият от бунтовниците гр. Фердинанд пада и Главния революционен комитет дава нареждане за изтегляне към Югославия. Васил Коларов и Георги Димитров още в разгара на военните действия се прехвърлят на югославска територия. В Разложко и Петричко също има опити за бунт. Под ръководството на Вл. Поптомов комунистите завземат казармата в Разлог и властта в някои села на Разложка околия.
Ръководството на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) мобилизира своите членове и ликвидира бунта, като изпраща всички бунтовници по домовете им.
В другите райони на страната (Бургаско, Шуменско, Варненско, Пловдивско) положението остава спокойно. Не избухват бунтове в големите градове - София, Пловдив, Варна, Бургас. За броени дни правителствените сили възстановяват положението
www.bg-history.info
Бунтовете се дължат преди всичко на пренасянето на българска територия от Георги Димитров и Васил Коларов на революционната идеология на Коминтерна за наличие на революционна криза и необходимост от революционно въстание. Въстанието също така има за цел събаряне на сговористката власт в България, установена чрез държавния преврат на 9 юни 1923 г., с който БЗНС е свален от власт, като законно избрана управляваща партия.
На разширен пленум на Комунистическия интернационал (Коминтерн), провел се в периода 12 - 24 юни 1923 г. е взето решение Българската комунистическа партия (тесни социалисти) (БКП) (т. с.) да организира въоръжено въстание за сваляне на правителството и установяването на работническо-селска власт в България.Димитър Благоев вижда опасността от подобни действия и се обявява против решението на Коминтерна. Подкрепят го и някои от членовете на Централния комитет Тодор Луканов, Тодор Петров и др. На своя отговорност Тодор Луканов изпраща контрауказания, с които отменя назначената акция. Бунтът започва на 13 септември 1923 г. в с. Мъглиж, Казанлъшко. След няколко дни придобива спорадичен характер и се разпространява. Към 20 септември обхваща по-голямата част от Старозагорска и Новозагорска околии. Най-масови са бунтовете в Северозападна България. На 23 септември е превзет гр. Фердинад (днес Монтана), на 25 септември с. Бойчиновци; на 26 септември бунтовниците настъпват към Враца, но са разбити при с. Брусарци (днес в област Монтана) от части от Видинския гарнизон.
На 27 септември вече превзетият от бунтовниците гр. Фердинанд пада и Главния революционен комитет дава нареждане за изтегляне към Югославия. Васил Коларов и Георги Димитров още в разгара на военните действия се прехвърлят на югославска територия. В Разложко и Петричко също има опити за бунт. Под ръководството на Вл. Поптомов комунистите завземат казармата в Разлог и властта в някои села на Разложка околия.
Ръководството на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) мобилизира своите членове и ликвидира бунта, като изпраща всички бунтовници по домовете им.
В другите райони на страната (Бургаско, Шуменско, Варненско, Пловдивско) положението остава спокойно. Не избухват бунтове в големите градове - София, Пловдив, Варна, Бургас. За броени дни правителствените сили възстановяват положението
www.bg-history.info
Търсене
За този блог
Гласове: 6543
