Тази седмица в ООН - ако натискът на САЩ да спре процеса не успее - ще се гласува въпроса за Палестинска държава. САЩ вече заявиха, че ще наложат вето върху всякакъв вот, който подкрепя Палестинска държава. Защо тогава да се гласува изобщо подобно нещо, след като крайният резултат е ясен?

Скорошно глобално проучване на BBC показа, че в съотношение 2:1, хората по света подкрепят идеята за Палестинска държава. Вероятно същото положение ще наблюдаваме и при вота на Генералната Асамблея на ООН, докато САЩ и техните подмазващи се съюзници ще спорят, че най-добрия начин да се продължи е чрез преки прегоеори между палестинците и Израел.
Европейската общност и общността на НАТО, вероятно ще гласуват против Палестинска държава, което няма да е изненада - те вече демонстрираха моралния си банкрут в бивша Югославия, Ирак, Афганистан и най-скоро в Либия. Канада, под ръководството на консерваторите на Стивън Харпър ще подкрепи САЩ недвусмислено, и дори може би ще се опита да ги задмине в подкрепата си за негативния вот. И все пак, би трябвало да има достатъчно подкрепа за вота, за да продължи до Съвета за Сигурност, където да получи ветото на САЩ.

Колкото до преговорите - те ясно показаха, че са затънтена улица за Палестина, съвсем буквално. Докато Израел и САЩ "преговаряха" през последните 40 години, Палестинската територия бе редуцирана до серия от бантустани или временно построени (разрушени) поселения, в които палестинците са по същество в един затвор на открито, владяни - не управлявани, от наложеното от Израелските Сили за Сигурност военно положение. Тазгодишното разгласяване на множество палестински документи демонстрира, че палестинците са повече от охотни "партньори за мир", докато израелците са тези, които не търсят споразумение. Преговорите се оказаха просто прикритие, използвано от Израел, с пълната подкрепа на САЩ, да продължи бавния процес на анексия и изземване на палестинската земя и етническото прочистване на Палестинския народ.

Когато вотът за подкрепа за Палестинската държава премине през Генералната Асамблея, което ще стане, съдейки по обществената подкрепа, тогава биха могли да се проведат преговори от друго естество. Един позитивен вот ще покаже, че е необходим различен подход към проблема. Преди вота, различните сценарии за Палестина - като две различни държави, като неделима или двунационална държава, или федерална държава - всички те бяха предложени. Да се опитва да се преговаря по тези сценарии преди вота не е същинската цел на вота. Същинската цел е да се разкрие непреклонността на САЩ и Европа що се отнася до Палестинския въпрос - не, че те не са показали ясно своята позиция, но сега те ще трябва категорично да заявят, че подкрепят налагането на военно положение на окупирани народи за неограничено време.

В светлината на отминалите и текущите военни действия на САЩ по целия свят и икономическите проблеми, които съпътстват милитаризацията (и финансиализацията) на щатската икономика, това не би трябвало да е изненада. Средствата за масова информация цялостно игнорират ситуацията в Палестина, а когато отразяват конфликта, го правят изобщо от гледната точка на Израел, представян като обсадена жертва. Да бъде призната Палестинската държава и след това върху решението да бъде наложено ветото на САЩ може и да не промени медийната линия на поведение. Може дори да я направи още по-язвителна, докато САЩ осъзнават все повече, че продължават да губят подкрепа от хората по света.
Това обаче ще демонстрира на Израел, САЩ и други правителства, които отричат съществуването или правото на съществуване на Палестински народ, че Света като цяло не подкрепя тяхната позиция. Докато текущите световни събития може би избутаха "Палестинския въпрос" като привидно по-малко събитие в обектива на медиите, неговата важност едва ли е убягнала на правителството на САЩ. Т.нар. "Арабска Пролет", и събитията в Арабския свят показват, че тероризма, Ал-Кайда и Ислямския фанатизъм не са значимия фактор за напрежението в региона. Значимия фактор за напрежението е продължаващата, недвусмислена подкрепа на САЩ за деспоти и милитаристи и от двете страни на по-широкия израелско-арабски конфликт, както и собствените им военни намеси в региона.

Основната цел на САЩ в региона не е демокрацията, не е свободата, няма нищо общо с конституционно управление (каквото Израел няма). Всичко се прави с цел власт върху и контол на ресурси и хора, за увеличаване на собственото им имперско богатство. Глас "НЕ" от страна на САЩ само ще сигнализира още веднъж на народите в региона и на останалия свят, че САЩ ще продължат своята сегашна политика на доминиране чрез военна сила и на признаване на правителства, базирано не върху техните демократични атрибути, а върху тяхната подкрепа за американските имперски нареждания.

САЩ се опитват като цяло да избегнат този вот. Надяваме се мнозинството от държавите на света ще се обявят за вота и за Палестинска държава. Независимо от споровете дали това е най-доброто нещо, което могат да направят палестинците на този етап от своята борба, вотът ще накара САЩ да се изрази открито в подкрепа на сегашната си политика в Близкия Изток и ще сигнализира на останалия свят за задълбочаващият се морален банкрут на САЩ.

През 1893 г. се формира опозиционен център срещу управлението на Ст. Стамболов; в него влизат такива личности като Гр. Начович, В. Радославов, Димитър Тончев и др. Тези политици с различни убеждения са обединени единствено от стремежа да свалят “диктатора” (Наистина такъв! И то далеч не толкова "национален", колкото "другарите" новоизлючепи "демократи", с довчерашни членски книжки на "Партията - майка" го изписват!) от власт. По това време започва изграждането и на буржоазните политически партии. Още през 1886 г. част от непримиримите либерали формират Народнолибералната партия начело с Ст. Стамболов и Либералната партия с водач д.р В. Радославов. През 1894 г. умерените либерали дават началото на Прогресивно-либералната партия., чийто лидер е Др. Цанков. От непримиримите либерали около П. Каравелов пък оформя Демократическата партия. Когато княз Фердинанд нарежда на К. Стоилов да сформира ново правителство, зад него не стои никаква политическа сила. Явно е, че кабинетът ще бъде слаб. Това кара премиерът да пристъпи към създаването на нова партия. През лятото на 1894 г. в София и Пловдив почти едновременно възникват политически формации с името на Народната партия. На тяхна основа в края на годината е създадена партия с същото име. Зад нея стоят някои от най-богатите фамилии в страната: Гешови, Бурови, Губиделникови и др. Общо взето Народната партия има сходни с тези на стамболовистите виждания за вътрешната политика на страната, но иначе тя е русофилска партия.

В началото на управлението си “народняците” се опитват да нормализират обстановката в страната. Извършена е амнистия на политическите затворници. Приет е Закон за съдене на незаконно забогателите. Отменена е цензурата върху печата.

В стопанската дейност обаче заложените още при управлението на Народнолибералната партия положителни тенденции са продължени, разширени и задълбочени от народняците. На 20 декември 1894 г. е приет избраният в края на управлението на Ст. Стамболов Закон за насърчаване на местната индустрия, предвиждащ редица облекчения за българските предприятия. Продълженена е протекционистическата политика на народнолибералите (Такава не е имало тогава, народняците я въвеждат първи!), като вносните мита, които са 10 % при Стамболов, достигат до 14 % при управлението на Народната партия. През 1896-1897 г. са сключени нови търговски договори с страни от Западна Европа. До края на управлението на народняците са построени още 40 промишлени предприятия. Пуснати са в експлоатация три нови жп линии с обща дължина 600 км. Приет е Закон за благоустрояването на населените места, Закон за ограничаване на лихварството в българското село, Закон за застраховане на селскостопанските посеви и добитък, Закон за създаване на селскостопански сдружения и др. Старият, останал от турско време десятък, който от 1892 г. се плаща в пари, е отменен и заменен с поземлен данък. Разрешава се безмитен внос на едър рогат добитък от чужбина.

Пред новото правителство най-остро стои въпроса за признаването на Фердинанд от Русия и другите велики сили. На 1 ноември 1894 г. умира цар Александър ІІІ . На руския престол се възкачва Николай ІІ . Княз Фердинанд изпраща съболезнователна телеграма до новия самодържец. През юни 1895 г. българска делегация, начело с митрополит Климент, поднася венец на гроба на починалия император, а после е приета от Николай ІІ. Постига се предварително споразумение за възстановяване на отношенията между Русия и България. Руското условие е престолонаследникът Борис да покръстен по православен обред. Княз Фердинанд се съгласява синът му да премине в православната вяра, въпреки че при Стамболов изисква чл. 38 на Конституцията да се промени в обратна посока.

На 2 февруари 1896 г. е извършено миропомазването на принц Борис от екзарх Йосиф. Руският генерал Голенишчев представя царя-кръстник Николай ІІ. Веднага Русия признава Фердинанд за законен български княз. След нея това извършват всички велики сили и Османска Турция.

От 1897 г. правителството активизира балканската си политика. Определена роля тук изиграва въстанието на о. Крит и последвалата гръцко-турска война. В България пристига сръбският крал Александър с предложение за съвместни българо-сръбски действия в помощ на Гърция. Но правителството не намесва България в войната. Срещу този неутралитет, за който Турция е благодарна, К. Стоилов успява да издейства от Високата порта откриването на български търговски агентства в Солун, Скопие и Битоля. През същата година султанът дава берати за български владици в Битолска, Дебърска и Струмишка епархии в Македония. Така Османската империя официално признава по-голямата част от населението на областта за българско. Външната политика на К. Стоилов също се оказва плодоносна за България. Без да притежава големия дипломатически талант на Стамболов, Стоилов вес пак умело осъществява сближението с Русия, признаването на Фердинанд за легитимен български владетел и нови придобивки за българите в Македония.

Помирението между България и Русия и признаването на Фердинанд обаче не засилват позициите на народняшкото правителство. Управлението му е съпроводено от чести министерски кризи. Опозицията се обединява в т. нар. “либерална концентрация”, която представлява сериозна заплаха за кабинета. Недоволство от правителството на Народната партия почва да проява и князът. Стремежът му към лично управление непрекъснато се засилва. На всичкото отгоре реколтата през 1897-1898 г. се оказва слаба. Намаляват данъчните постъпления и финансовите трудности на държавата се засилват. При тази обстановка на неблагополучия и натиск на 13 януари 1899 г. К. Стоилов подава оставката на своя кабинет.

Из

1853 - 1901
Място на раждане: Пловдив

1871 г. завършва Роберт колеж в Цариград.

1877 г. завършва правни науки в Хайделберг, Германия. Доктор на университета.

1878 г. учи право в Париж. Член на Пловдивския апелационен съд.

1879 г. председател на Софийския губернски съд, депутат на Учредителното народно събрание, един от водачите на консерваторите, секретар на Учредителното народно събрание и член на комисията по изработване на проект за конституция Частен секретар, началник на политическия кабинет на княз Батенберг.

1881-1883 г. подкрепя режима на пълномощия, министър на външните дела и изповеданията в кабинета на ген. Соболев, министър на правосъдието в кабинета на Цанков.

1884 г. член на Българското книжовно дружество.

1885 г. участва като офицер доброволец в Сръбско-българската война, зачислен в свитата на княза.

1886 г. министър на външните дела и изповеданията в правителството на Каравелов, член на делегацията за намиране на кандидат за българския престол.

1886-1887 г. министър на правосъдието в кабинета на д-р Радославов, министър-председател и министър на финансите.

1887-1888 г. министър на правосъдието в кабинета на Стамболов.

1894 г. министър-председател на коалиционния кабинет, образува Народната партия.

1894-1899 г. министър-председател, основател на в."Мир".

1896-1899 г. министър на външните дела и изповеданията.

Министър:

- управлява Министерството на външните работи и изповеданията в правителство (без председател на Министерския съвет) от 1.VII.1881 до 30.VІІ.1881

- външните работи и изповеданията в правителство на Леонид Соболев от 14.І.1883 до З.ІІІ.1883

- правосъдието в правителство на Драган Цанков (втори кабинет) от 7.IX. 1883 до 31.ХІІ.1883

- външните работи и изповеданията във временното правителство на Петко Каравелов от 12 до 16.VІІІ.1886 - правосъдието в правителство на Васил Радославов (първи кабинет) от 26.VІІІ.1886 до 28.VІ.1887

- председател на Министерския съвет в правителство от 28.VІ.1887 до 20.VІІІ.1887

- правосъдието и управлява Министерството на финансите в правителство на Константин Стоилов (първи кабинет) от 28.VІ.1887 до 20.VІІІ.1887

- правосъдието в правителство на Стефан Стамболов от 20.VІІІ.1887  до 12.ХІІ.1888

- председател на Министерския съвет в правителство от 19.V.1894  до 9.ХІІ.1894

- вътрешните работи в правителство на Константин Стоилов (втори кабинет) от 19.V.1894 до 9.ХІІ.1894

- председател на Министерския съвет в правителство от 9.ХІІ.1894 до 18.І.1899

- вътрешните работи в правителство на Константин Стоилов (трети кабинет) от 9.ХІІ.1894 до 1.ХІ.1896

- управлява Министерството на правосъдието в правителство на Константин Стоилов (трети кабинет) от 13.ІХ.1895 до 10.ІІІ.1896

- управлява Министерството на външните работи и изповеданията в правителство на Константин Стоилов (трети кабинет) от 10.ІІ.1896 до 1.ХІ.1896

- външните работи и изповеданията в правителство на Константин Стоилов (трети кабинет) от 1.ХІ.1896 до 18.І.1899

Не след много дни момче от бялото братство ме заведе на първото сектантско събиране в апартамент не много далече от центъра на града сред група младежи свирещи на китара и шумно смеещи се.Аз току що кръстена в Православна църква излязла от „Бялото братство“ и решила да служи на Христос.Щом има Бог и Той е Исус Христос какво по добро решение за живота освен да му служиш!

След известно време от мои приятели разбрах,че мъжът,които го бяха провъзгласили за пророк е смятан за луд в собственото си семейство и то преди да стане християнин.Когато разбра кого познавам,той много се притесни и явно е започнал да говори лъжи за мен за да не се поставя под съмнение психическото му здраве.За моя радост по-късно го отлъчиха от въпросното събрание и не ми създаваше проблеми,но явно не му харесваше,че не съм влюбена в него както повечето жени в църквата и ,че имам познати които са от приятелско семейство на неговото.Посещавах тази нова църква,развивах си бизнеса давах пари за Благовестието и бях практична.Реших да уча в Библейско училище за да познавам по добре Бог и неговото Слово Библията.Моите лидери бяха категорично против,но аз бях взела решение и започнах да уча задочно в София,нямаше на кого да оставя работата си,а от бизнеса ми се издържаше моето семейство.

Посещавайки лекциите в София разбрах,че учението и практиките в така наречената църква са погрешни и дори еретични,след молитва и размисъл се преместих в друга протестантска общност.Запознах се с младежите им,излизах на разходки,молехме се.От тях разбрах,че те не искат младежкият си лидер и,че им е наложен от неговият приятел пастирът на църквата.Разбрах,че този мъж е бил вдовец и преди жена му да почине е биел и гонел.Аз мразех мъже насилници и той ми стана още повече антипатичен.Особенно мразех когато свършеше службата и някак сексуално ми опипваше ръката.По-късно разбрах,че дори и женени жени е опипвал.Знаех за мъже,които часове са пребивали жените си и са ги карали да признаят неща,които не са извършили.В крайна сметка след 24 часов побой или по-малко са чували признанията и жената е била наричана с най-извратените епитети,които някой може да измисли.Някак си естествено бях на страната на противниците на младежкият лидер на новата ми църква.

Имаше един син и наскоро се беше оженил за доста по-млада жена от него.В общи линии ми обясниха колко неморален е той и колко много връзки и влияние има в църквата.

Аз все още посещавах библейското училище в София и ставах свидетел на много изцеления на болни от рак,промяна в живота на хората,любов.

Бях свикнала на честност и откритост-планинарите и алпинистите са такива,помагат си,а и много пъти животът ми е зависел от моите колеги и приятели.Може би сте чували хората да казват,че когато се качат в планината хората се променят стават по човечни,по истински.Бях свикнала да помагам и да се жертвам за колегите и приятелите си,животът им е зависел от моята бързина и обучение-едно въже,джаджи и клинове....

За моя голяма изненада в църквата се сблъсках с лицемерие,лъжа,неморалност.

Започнах молитвена група,не знаех,че трябва да искам разрешение от пастира,просто имаше ключове за църквата и няколко човека,които искаха да се молим заедно.За кратко време групата нарасна и беше по- голяма от някои младежки събирания.Това естествено не се хареса на младежкият лидер и жена му.Но това не занимаваше съзнанието ми.Имаше Бог и той се казваше Исус Христос и аз исках да му служа.Бизнесът ми,приятелите ми всичко беше след Христос.

Организирахме лагер на палатки.Върна се от Библейско училище и бъдещият ни младежки лидер приятел на моите приятели и очаквахме нещата да се развиват по-добре и по-добре.

Организирахме всичко аз всеки ден пътувах и естествено за мен не беше почивка.Бог ми да-де и име на лагера:“Господ е наше Знаме“.Имаше невярващи младежи и почти всички решиха да предадат живота си на Христос.На този лагер се запознах и с много нови хора.

За мое съжаление училището ни в София се закри и не можех да продължа обучението си,тези духовни празници престанаха за мен.Почти всичко,което ме учена в „Оазис на Любовта „ се отричаше от църквата,която посещавах,но аз виждах плодовете,промяната в хората и себе си.

Може би това,че имах информация от роднини на младежкият ми лидер,които му бяха и съседи предопредели моето отношение,а и неговото към мен.Знаех за различни злоупотреби и това създаде бездна между нас.Много пъти съвсем явно лъжеше и това ме отвращаваше,но нищо не можех да променя,можех само да се моля.

Духовният ми стремеж към Бог постави всичко на заден план и исках само да служа на Христос.Реших и преустанових бизнеса си.Имах проблеми с майка си защото тя работеше за мен и оставаше без работа,но аз исках всеки да се издържа самостоятелно,а и материалните неща не ме радваха.Можех да си позволя почти всичко,бях започнала да уча „Мениджмънт в международният бизнес“ за да бъда по успешна,но желанието ми беше най-вече да угаждам на Бога.След няколко семестъра реших да кандидатствам финанси и така се озовах в град Свищов и учеща финанси.
                                                          Част от книгата " Пътуване "