Снимка: БГНЕС

Френските профсъюзи организират нов ден на стачки и протести срещу плановете на президента Никола Саркози да се увеличи пенсионната възраст от 60 на 62 години.

Повече от 230 демонстрации ще се проведат в четвъртък и от сутринта вече се усещат проблеми с железопътния, въздушния и градския транспорт.

Синдикатите смятат, че този път в протестите ще участват повече хора, отколкото на 7 септември, когато по улиците излязоха един милион работници.

В цялата страна ще пътуват само половината от влаковете. 50% от полетите от летище Орли край Париж за отменени. На останалите летища в страната, включително „Шарл дьо Гол“ в столицата, няма да бъдат осъществени 40 на сто от полетите.

Президентът Никола Саркози все пак е решен да проведе реформата въпреки всичко.

Законопроектът за пенсионната реформа вече беше одобрен от долната камара на френския парламент. На 5 октомври той ще влезе за разглеждане от Сената, където се очаква да мине без проблеми.

Пенсионната възраст във Франция е по-ниска, отколкото в повечето европейски страни. По сегашните правила мъжете и жените се пенсионират на 60 години и получават пълен размер на пенсията, ако са внасяли осигуровки 41,5 години. Ако не са, започват да получават пълния размер на 65-годишна възраст.

Правителството иска да повиши тези граници с 2 години, а срокът, в който са внасяни осигуровки – с една година. Новите правила трябва да влязат в сила от 2018 година и чрез промяната ще бъдат спестени 70 милиарда евро.

Синдикатите и опозиционни политици смятат, че реформата ще прехвърли несправедлив товар върху хората, които са имали почасова работа или са били безработни за определен период, което ще ги затрудни при натрупването на 41,5 години осигурителен стаж.

Контрапредложенията на профсъюзите са да се въведат данъци върху някои бонуси и по-високите доходи, за да бъде подкрепена пенсионната система.

Снимка: БГНЕС

Един от най-високопоставените лидери на ФАРК е мъртъв. Хорхе Брисено, известен като Моно Хохой, е бил убит при бомбардировка на армията в регион, смятан за крепост на бунтовниците.

Преди дни беше убит и лидерът Сиксто Кабана заедно с още 27 бунтовници.

Марксистките бунтовници от ФАРК се борят с колумбийските власти от средата на 60-те години. Смяташе се, че Моно Хохой е ръководител на най-силното бойно звено на организацията.

САЩ бяха обявили награда от 5 милиона долара за информация, която би довела до залавянето му. 
 

Снимка: БГНЕС

Остри обвинения срещу премиера на Израел Бенямин Нетаняху отправи президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад в интервю за американския телевизионен водещ Лари Кинг.

До обвиненията се стигна, когато Ахмадинеджад отговаряше на въпроса на водещия дали Израел не трябва просто да бъде убеден, че Иран не разполага с ядрени оръжия.

„Защо ние сме длъжни да успокояваме господин Нетаняху? Кой изобщо е той? Той е опитен убиец, трябва да бъде съден за убийството на жени и деца“, заяви иранският президент.

В интервюто си Ахмадинеджад говори за възможността да бъдат освободени двамата оставащи в ирански затвор американски туристи. Той обаче отбеляза, че окончателното решение трябва да бъде взето от съда.
Миналата седмица в Иран беше освободена Сара Шурд, задържана преди година заедно с другите двама американци на иранската граница и обвинена в шпионаж, припомня Lenta.ru.

Освен това по думите на Ахмадинеджад Иран не се интересува от атомна бомба и не вижда полза от нея. Той предложи да бъдат разоръжени Израел и САЩ, тъй като според него „техните бомби представляват заплаха за света“.

Ахмадинеджад говори също така за международните санкции срещу Иран. Според него финансовите и военните санкции, наложени срещу страната му, изобщо няма да й попречат.

Запитан от Кинг дали ще се срещне с президента Барак Обама, Ахмадинеджад отговори: "Зависи от обстоятелствата. Както вече обявихме, ние сме отворени за диалог със САЩ в рамките на сесията на Общото събрание на ООН. Мисля, че президентът Обама също би желал да разговаряме. Една евентуална среща помежду ни би помогнала да се решат множество проблеми".

Това не е първото гостуване на Махмуд Ахмадинеджад във вечерното шоу Larry King Live. В края на септември 2008 г. президентът на Иран коментира в интервю за Кинг изявлението си за това, че Израел трябвало да бъде заличен от картата на света, и отговори на въпроси за ядрените разработки на страната, припомня Lenta.ru.
 

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Германският външен министър Гидо Вестервеле призова Европейския съюз (ЕС) да ускори преговорите за приемане на Турция в общността и подчерта, че Европа трябва да отправи позитивен сигнал към Анкара в отговор на политическите реформи в страната, съобщава Wall Street Journal.

Призивът на Вестервеле за задълбочаване на европейския ангажимент към Турция може да противопостави Германия на други европейски страни, водени от Франция и Австрия, които се обявяват против приемането на Турция в ЕС, и вместо пълноправно членство искат по-ограничено асоцииране на голямата, предимно ислямска страна.

Позицията на германския външен министър може да доведе и до напрежение с консервативните поддръжници на канцлера Ангела Меркел, които също гледат на евентуалното приемане на Турция в ЕС с дълбок скептицизъм.

„Никой не трябва прибързано да отхвърля Турция, като й затръшне вратата под носа след всичките тези усилия“, казва Вестервеле. Европа не може да си позволи да подценява растящата икономическа мощ и стратегическо значение на Турция, допълва той.

На референдум по-рано този месец турските гласоподаватели одобриха пакет от конституционни промени, включително поправки, имащи за цел да укрепят гражданските права и да гарантират властта на гражданските съдилища над военните. Промяната също реформира и върховния съд, който за момента е бастион на светската опозиция срещу управляващата ислямска партия в страната. Критици на реформата се опасяват, че по този начин правителството ще сложи ръка върху съдебната система.

Въпреки тези опасения Вестервеле заяви, че конституционната промяна в Турция „е стъпка в правилната посока.“ „Това показва, че Турция иска европейско бъдеще и има европейски перспективи“, допълва той.

Почти замразените преговори на ЕС с Турция са източник на тревога и за американската администрация. Според Вашингтон една разочарована Турция би се отказала от прозападната си външна политика.

По думите на американския министър на отбраната Робърт Гейтс неотдавнашното „залитане на Турция на изток“, включително флирта на Анкара с Иран и влошаването на отношенията с Израел, „е до голяма степен предизвикано от действията на някои политици в Европа“, които попариха аспирациите на Турция за членство в ЕС.

Решението на Вестервеле да подкрепи аспирациите на Турция за присъединяване към ЕС подсили напрежението на неговата пробизнес партия на Свободните демократи, с Християн-демократическия съюз на коалиционния му партньор Ангела Меркел. Германският канцлер предлага „привилегировано партньорство“ с Турция, вместо пълноправно членство – идея, подкрепяна и от френския президент Никола Саркози.

Много европейски консерватори гледат на ЕС като на клуб от страни, споделящи общите ценности на европейската християнска цивилизация, и приемат Турция като прекалено чужда в културен аспект, за да се присъедини към съюза дори ако изпълни всички европейски стандарти за демокрация и икономика. Страховете, че приемането на Турция може да предизвика вълна от емиграция, както и нерешеният проблем със статута на Северен Кипър също създават пречки около кандидатурата на страната. За момента Турция е отворила едва 13 от 35-те преговорни глави.

„Понякога ме удивлява как някои твърде самоуверени страни, които са влиятелни днес, предполагат, че нещата винаги ще останат същите“, казва Вестервеле. „Въпрос на време е млади и динамични общества като Турция да се наредят сред политическите, културни и интелектуални центрове на света“.

Още световни новини от Investor.bg

Снимка: Булфото

53-годишен шофьор на ТИР е пребит до смърт рано тази сутрин на паркинг за тирове от трима роми, които влезли на паркинга на ул. "Резбарска" в столицата, за да задигнат цветни метали от камион.

Инцидентът станал около 4 часа малко преди курса на мъжа за Холандия, съобщиха от МВР.

Други двама колеги на тираджията са бити и вързани на паркинга. Сега те са в в болница с тежки наранявания.

В един от камионите е имало цветни метали и именно заради това е било нападението, обяви вътрешният министър Цветан Цветанов пред bTV.

Нападателите на 53-годишния Димитър Димитров са задигнали от него около 500 евро. Неговият колега Емил Йосифов също е е жестоко бит.

Крадците първо пребили 71-годишния охранител на паркинга и го завързали. Опитали се да подкарат камион, натоварен с цветни метали, но били забелязани от Емил и Димитър, които в това време си почивали.

При направения опит да спрат крадците нападателите започват жестоко да ги удрят и ритат в главите. Димитър обаче не издържа и умира на паркинга.

Нападателите направили втори опит да подкарат камиона, но не успели и избягали в неизвестна посока.

Оцелелите след мелето са приети в болница "Царица Йоанна".

За семейството на убития това ще е втората голяма трагедия в последно време.

"Детето му на 17 години го хвърлиха в Дунав, той е от Лом. Изнасилиха и го хвърлиха. Сега и той загина. Ужас”, разказа собственикът на ТИР паркинга пред bTV.

Полицията издирва убийците.

МАСОНСТВОТО е една от най-старите организации, която съществува до днес. Папирусовите свитъци, намерени при разкопки през 1888 г. в Либийската пустиня, описват тайните срещи на съсловието на свободните зидари още през 2000 г. пр.Хр. Те вече са участвали в строежа на храма на Соломон и функцията им приблизително напомня днешните профсъюзи, но обслужва мистична традиция. За цел на масоните се посочва вътрешната духовна промяна на хората чрез страх от Бога. Те го наричат „Великия архитект на всички светове“, тъй като принадлежат на различни религии.

Други сведения откриваме в египетската Книга на мъртвите и при бог Тот, който някога е бил техен Велик майстор. Великият майстор е обичайното наименование на висшите водачи. Духовното знание на масоните е заменено от символи, алегории и ритуали, които служат и за комуникация. (Таен език чрез символи — например ръкостискане, пирамиди, пентаграм, употреба на числата 3, 7, 13 и 33 в гербове, емблеми, а в днешно време и във фирмени знаци и имена.)

Най-важният символ при много организации, включително при масоните, е късата кожена престилка. В началото тя е съвсем обикновена и без украса, но около 2000 г. пр.Хр. ЖРЕЦИТЕ НА МЕЛХИСЕДЕК^[1] я заменят с престилка от бяла агнешка кожа и до днес се използва в този вид. В древен Египет боговете, които според преданията летели с „божествени ладии“ (НЛО), са рисували по стените на храмовете с къса престилка. По — късно жреците също носят престилка като знак за предаността си към тях и за авторитета си на техни наместници пред народа. Още през 3400 г.пр.Хр. членовете на БРАТСТВОТО НА ЗМИЯТА носят престилка, за да засвидетелстват покорството си пред боговете, дошли от небето с „летящи колела“. Дали първоначалната употреба на престилката е известна на ниските степени на отделните ложи, не се знае.

През 1307 г. ТАМПЛИЕРИТЕ заедно с РИЦАРИТЕ НА ЙОАН (йоанитите) и отчасти с ГЕРМАНСКИЯ РИЦАРСКИ ОРДЕН (последните два възникват като невоенни ордени) са водещите организации зад кръстоносните походи срещу мюсюлманите. Въпреки че не са в добри отношения помежду си, те се бият заедно в защита на християнството.

Не е случайно, че около ТАМПЛИЕРИТЕ цари неяснота относно окултната и историческата им роля; тя се създава умишлено — и то най-вече през последните 150 години. Тайната на Тамплиерите изобщо нямаше да я има, ако не беше превърната в тайна от кръгове и сили, които от своята гледна точка имаха и все още имат интерес да държат истината на тъмно.

Става така, че Тамплиерите попадат в забележителна съдбовна задруга заедно с господаря си Исус Христос. Точно както учението му е превърнато в неговата противоположност — когато т.нар. „Стар завет“, срещу чиито закони се бори, е добавен към християнството — така се преобръща и духът на Тамплиерския орден. Ядрото на фалшификация и в двата случая е едно и също. По — късно, както се знае, възникват различни „Нео — псевдо-тамплиерски — ордени“. В тях вероятно има хора с добра воля, но и шарлатани и слуги на онзи дух, срещу когото някогашните Тамплиери са се борили. Смесването на имената и духа на Тамплиерите с масонските компоненти е направо гротескно. Въпреки това, е така (виж тамплиерската степен в Йоркския ритуал на масоните.)

В зората на Тамплиерския орден начело застават двама дълбоко вярващи мъже — Юг дьо Пайен и Жофроа дьо Сен — Омер, един французин и един нормандец. Образуват малък приятелски кръг, обладан от характерната за Средновековието вяра, която съвременният човек изобщо не може да си представи. На Коледа на 1117 г. в Ерусалим те решават да създадат малка група за защита на поклонниците. Тяхната единствена цел по онова време е да служат на господаря Исус Христос и на вярата. Деветимата са доста самотни — нямат нито протекция, нито много средства.

В началото на следващата година групата се представя пред крал Балдуин I и патриарха, които насърчават тяхното намерение. Скоро след това рицарите, чиято квартира дотогава е „Германската къща“ — използвано от германците сиропиталище — издигат собствена квартира върху територията на някогашния храм. Въпреки че носят името РИЦАРИ ТАМПЛИЕРИ, те смятат себе си за БРАТЯ НА ИСТИНСКИЯ ХРАМ НА ХРИСТОС, с което имали предвид ВЪТРЕШНИЯ ХРАМ НА ДУШАТА.

Историята на Тамплиерите вероятно би протекла различно и напълно безинтересно, ако не бе забележителната находка в руините на храма, към която първоначално рицарите не знаели как да подходят: това са останки от старо — еврейски текстове, само откъслеци, чието съдържание скоро се оказало решаващо за рицарите и за съдбата на ордена. Те са дадени на високообразования Етиен Хардинг за превод. Това дава тласък на всичко, което се случва впоследствие. Находките се оказват фрагменти от докладите на еврейските ешаимини (шпиони), изготвяни по нареждане на теокрацията за делата на „проклетия мамцерс (блуден син) Исус“ и за неговите „богохулства против бога на Израел“ Всичко, което можело да се прочете там, противоречало изцяло на учението, което се проповядвало. Според написаното, Исус наричал старозаветния бог ЯХВЕ Сатана и упреквал евреите, че сами са направили дявола свой единствен Бог Ясни следи за това днес могат да се открият в Евангелието на Йоан, където Исус казва на евреите: „Ваш баща е дяволът“ (Йоан 8:44). Следователно е извършена сериозна фалшификация на оригиналното учение на Христос!

Нека се поставим на мястото на онези дълбоко вярващи рицари, за да разберем шока, който са преживели. Богът, за когото църквата учела, че е „баща на Христос“, бил — според собствените думи на Исус — дяволът, с когото е дошъл да се бори на Земята! Проучването на Библията бързо убеждава здравия разум на обикновения рицар, че учението на Христос е полярна противоположност на т.нар. „Стар Завет“ и двете не могат да се съвместят едно с друго. Евреите никога не наричат своя Бог „баща“, а ЯХВЕ и ЕЛ ШАДАЙ. Ел Шадай обаче е Шайтанът^[2], т.е. „падналият ангел“ (Шадаим = падение; ЕЛ= главен ангел. ЕЛ често се превежда неправилно като „Бог“, „Богът“ в древния Ориент обаче е ИЛ.)

Когато през 1128 г. официалното учредяване на ордена става факт (на който Бернар от Клерво може до известна степен да се смята за покровител), малката дружина на Тамплиерите вече има своя тайна: волята да вникнат в истината за Христос. До момента царяла несигурността — скоро всичко трябвало да се изясни! Намерението им по — скоро трябва да се разбира като наивна набожност на шепа рицари, които искат да служат на господаря си Исус Христос и да предоткрият учението му. В него няма нищо агресивно, защото те не приписвали злото никому. Бернар обяснил, че амбициите им не трябва да се обвързват с омразата и че ще е разумно да не казват открито това, което мислят.

През следващите години не са открити нови сведения за оригиналното Христово учение. Орденът на Тамплиерите изпълнява преди всичко военни задачи. Тайната остава жива само в спомена на малцина — предимно провансалски — братя. Заради задачите в Ориента тя остава на заден план.

Близкият контакт с исляма дава нов импулс. Няколко писма, приписвани на Али Ибн Абу Талиб (Имам Али)^[3], попадат в ръцете на тамплиерско подразделение при нападение над Дамаск. В тях Али съобщавал за фалшифициране на Корана, което сравнява с фалшификациите на евангелията за Христос. Документите достигат Прованс и отново съживяват някогашното намерение да се търси истината за Исус Христос.

Този път се върви стъпка по стъпка: уж случайно провансалската комтурска^[4] резиденция подхвърлила документ, който най-вероятно е от кръга на катарите. Няма нищо странно, че по — късно Тамплиерите отказват да вземат участие в кръстоносния поход срещу тях. Текстът представлява част от оригиналното евангелие на Йоан, записано от еретика Марсион (Марцион) през 94 г. Приложено е писмо с кратко описание на живота на Марсион. В него се споменава, че за периода от 90 до 130 г.сл.Хр. той успява да създаде значимо, чисто християнско учение, което се разпада чак след неговото убийство. Марсион, който се е срещал с апостол Йоан, учи, че самият Христос е въплъщение на Бога, че няма никакъв „Бог — баща — Яхве“ и че именно онзи старозаветен Бог бил сатаната. Че Христос разкрил на хората собствената им святост, че самият той се нуждаел само от добрата им воля, а не от храм и следователно не от църковна институция.

Като последствие се образува „орден в ордена“ — едно истинско затворено общество на Марсионитите. Участниците, които образуват това ядро в рамките на Тамплиерския орден, са предимно германци и провансалци. Повечето рицари едва ли са знаели какво е означавала промяната на простия, симетричен кръст на ордена в „рицарски кръст“ Първоначално познатите „рицарски кръстове“, чиито варианти се използват и от други ордени, днес липсват.

Върху белите си наметки Тамплиерите са носели съвсем обикновен червен кръст. Чак след подмолното марсионитско влияние „марсионитският кръст“ — или бодливият кръст — става символ на Тамплиерите! В раннохристиянските години той е емблемата на Марсионитите; той е „еретичният кръст“. Както се твърди, евангелистът Йоан направил от тръни един кръст за светата майка Мария. Марсион го избира за знак на чистото християнство. Следователно за посветените Тамплиери рицарският кръст е символ за Марсион. По — късно възниква „двойният бодлив кръст“ на тайните тамплиерски учени.

Горе — долу по същото време се появява и бойният вик на Тамплиерите: „Да живее Богът на любовта!“ (Vive Dieu Saint-Amour!), който показва връщането на Христос и изоставянето на старозаветния отмъстителен Бог.

По — голямата част от хората — както във, така и извън ордена — не са посветени в скрития подтекст на всичко това. Моментът не е назрял, изчакват още безусловни документи от раннохристиянско време. На практика те по — късно са намерени — по обиколни пътища, на които няма да се спираме тук. Достатъчно е да кажа, че двама рицари откриват древно скривалище на Марсионитите в руините на древен Картаген. Те не попадат на него случайно, а вървят по следите на Марсион, който дълго време живее на онези места. Това, което откриват, не са само фрагменти на оригинални евангелски текстове от Йоан и Матей, а и един древен картагенски текст за вярата и създаването на света, заедно с направения вероятно от Марион превод на гръцки. В този текст — „Илу Ашера“ — се разпознава истинската основа на учението на Исус.

За появилото се през 1236 г. „Откровение на Тамплиерите“ за нас е от значение само фактът, че то предвещава идването на царство на светлината в „северната страна“ (Германия), чиито пионери ще са най-благородните от Тамплиерите. Откровението идва, когато пред двама рицари, търсещи марсионитски текстове в Картаген, се явява привидение на жена, която им предава въпросното съобщение. Вследствие е изграден Берлин — Темпелхоф — като новата северна столица на „Новия Вавилон“.

И така, каква вяра, какво състояние на духа и какъв мироглед в действителност са изповядвали Тамплиерите?

Средновековната държава се крепи на три стълба: юдейско — християнска религия, старозаветното лихварство, базирано на паричното и търговско стопанство, и принципа за абсолютно господство. Тамплиерите замислили да срутят тези три стълба, доколкото им позволят времето и възможностите. Следователно: елиминиране на юдейско — християнската църква и изграждане на първохристиянско религиозно общество, изключващо всички старозаветни компоненти.

Като резултат: сриване на паричното и търговското стопанство и забраняването на лихвата, премахване на абсолютните монархии и изграждане на един аристократично — републикански ред. Само това е достатъчно да покаже, че управляващите сили е трябвало да унищожат Тамплиерите.

След падането на Ерусалим, което означавало окончателна победа за мюсюлманите, ЙОАНИТИТЕ бягат от Светите земи и се разпръскват в различни средиземноморски острови, чиито имена използвали за своите титли. Така те първоначално се казвали РИЦАРИТЕ НА РОДОС, а по — късно — РИЦАРИТЕ НА МАЛТА. До 1789 г. израстват до изумителна военна и морска сила, преди да бъдат разгромени от Наполеон. През 1834 г. главната им квартира се премества в Рим и днес са известни като СУВЕРЕНЕН И ВОЕНЕН ОРДЕН НА МАЛТА (SMOM) (Малтийския кръст). (Между другото, членове са починалият Уилям Кейси — екс-шеф на ЦРУ (1981–1987), Александър Хейг — бивш американски външен министър, Лий Лакока — председател на корпорация „Крайслер“ Джеймс Бъкли — от радио Свободна Европа, Джон Маккоун — шеф на ЦРУ при Кенеди, Алесандре де Маренчес — шеф на френските тайни служби, Валери Жискар Д’естен (екс-президент на Франция) и др.

ТАМПЛИЕРИТЕ обаче не са в подходяща позиция, защото не успяват да спасят Светите земи. След 1307 г. те са преследвани от Ватикана по заповед на Филип IV Хубави^[5] Приписвани са им сатанински и други практики, а в допълнение Филип завижда на мощта и привилегиите им. По тази причина те бягат от Франция и търсят защита на по — сигурни места — в Португалия, Англия и Шотландия, където властта на Ватикана не е толкова силна. Към тях се присъединяват част от вече съществуващите МАСОНСКИ ЛОЖИ. Под новата си идентичност те започват да работят за протестантската реформация, за да отмъстят за преследванията на католическата църква.

Друга част от тях се обособява в Португалия, променя името си на РИЦАРИТЕ НА ХРИСТОС и са реабилитирани от папа Клеменс V. В Португалия Тамплиерите повторно се сдобиват с власт, но на това ще се спрем по — късно.

На 11 март 1314 г. Филип IV заповядва ЖАК ДЬО МОЛЕ — Великият майстор на Тамплиерите, да бъде изгорен на клада пред катедралата Нотр Дам.

Други две институции по време на кръстоносните походи са ФРАНЦИСКАНЦИТЕ^[6] и ДОМИНИКАНЦИТЕ^[7] ФРАНЦИСКАНЦИТЕ възприемат от египетското братство в Ел Амарна начина на подстригване с шнур, и са истински хуманисти. ДОМИНИКАНЦИТЕ, напротив, са оръдието на най-ужасната институция, която хората някога са изобретявали: католическата Инквизиция.

През 14. век в Германия за пръв път в света изплуват великите посветени от БРАТСТВОТО НА ЗМИЯТА и техните знания под латинското име ИЛЮМИНАТИ. (Старобиблейската дума за змия „нахаш“ (nahash) идва от корена NHSH, което означава „дешифрирам, разбирам“; лат. illuminare означава „осветявам, узнавам, зная“). Един от най-значимите клонове на Илюминатите в Германия са мистичните РОЗЕНКРОЙЦЕРИ, които са въведени от Карл Велики в началото на 9. век. Първата официална ложа е създадена през 1100 г. във Вормс. Дръзките Розенкройцери твърдели, че притежават знание за (извънземното) възникване на човечеството и че познават египетските тайни учения. По — късно се прославят заради уменията си да боравят с мистични символи и алхимия. Връзките между Розенкройцерите и Илюминатите са много тесни и като резултат посвещаването в по — висши степени често означавало въвеждане в кръга на Илюминатите.

Причината, че РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ са трудни за преследване, се дължи на факта, че след създаването си всеки голям клон на братството работи 108 години публично, а след това — 108 години тайно. Тези фази създават впечатлението, че междувременно орденът се е разпаднал и това улеснявало действията му. Според някои автори годината на възникване на ордена е 1614 г. когато в Хесен е публикуван текст, който публично оповестява съществуване му и приканва към членство. Отново е настъпила фаза за „публична дейност“. Текстът, призоваващ хората да се откажат от фалшиви учители като папата, Аристотел и Гален (популярен лекар от древността), разказва историята за фиктивната личност „Кристиян Розенкройц“, който да символизира създаването на ордена. Днес най-често той погрешно е сочен за основател на братството. Явно 108-годишната периодична система е имала пълен успех!

Днес РОЗЕНКРОИЦЕРИТЕ имат множество разклонения, превърнали се в едни от най-позитивните ордени и целят духовното развитие на човека (например AMORC — Alter Mystischer Orden der Rosenkreuzer, Старият мистичен орден на Розенкройцерите).

Илюминатите и Розенкройцерите са движеща сила зад редица религиозни движения. Между другото към тях спадат и ПРИЯТЕЛИТЕ НА БОГ, които са близки до апокалиптичните учения и изискват абсолютно покорство пред водачите. Цялотодвижение по — късно преминава в ОРДЕНА НА СВЕТИ ЙОАН, което Алберт Маккий определя в книгата си „Енциклопедия на масонството“ като „организация на свободните масони с тайна мисия“.

Един от хората с тесни взаимоотношения с Илюминатите и Розенкройцерите е МАРТИН ЛУТЕР^[8], което се вижда от собствения му печат на инсайдер (неговите инициали са розата и кръстът — какъвто е печатът на Розенкройцерите). Това става в прехода, когато начело на католическата църква е Папа Лео Х, син на ЛОРЕНЦО ДИ МЕДИЧИ. Лоренцо ди Медичи е шеф на богата международна банка във Флоренция, а едно поколение преди него ПАПА ЙОАН YXIII възлага на Медичите да събират данъците и десятъка за папата. Това ги прави една от най-богатите и влиятелни банкови къщи в Европа.

Разбиранията на ЛУТЕР срещу властта на римокатолическата църква е оправдано, защото тя прилича повече на търговско дружество, отколкото на духовна институция. Една от водещите личности на реформацията по онова време е ФИЛИП ВЕЛИКОДУШНИ, който основава „Ангелския университет“ в Магдебург и организира политическия съюз срещу католическия КАЙЗЕР КАРЛ V.

След смъртта на Лутер кръгът от единомишленици е поощряван от СЪР ФРЕНСИС БЕЙКЪН, който е най-големият водач на РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ в Англия.

При КРАЛ ДЖЕЙМС I Бейкън е координатор на проекта за създаване на официализирана протестантска английска Библия. Преводът от 1611 г., познат като „Версията на крал Джеймс“, днес е най-използваната Библия в английския свят.

Противоположната реформация е ръководена от едно ново братство, „Обществото на Исус“, по — известно под името ЙЕЗУИТИ. Йезуитският орден е учреден през 1534 г. от Игнаций от Лойача и представлява военно католическо тайно общество, е тайни ритуали, символи и вътрешни степени (клетвата за втора степен изисква смъртта на всички масони и протестанти). ЙЕЗУИТИТЕ са изпратени в Англия за да се борят с протестантските еретици. Те прилежно изпълняват задачата си, което означава, че масони трябвало добре да пазят своите тайни, за да не загубят главите си.

МАСОНИТЕ работят в Англия, Шотландия и Ирландия при абсолютна секретност и поощряват зачитането на протестантството и човешките права. Един от техните майстори (заедно с Великия майстор на Тамплиерите) присъства при подписването на MAGNA CHARTA^[9], а масонските ложи подкрепят протестантските движения в Англия и Германия.

През 1717 г. ЛОНДОНСКАТА МАСОНСКА ЛОЖА излиза на светло, защото смята Англия за достатъчно сигурно място. Това е периодът, който много автори приемат за начало на организираното масонско движение. Официално е така, макар че тайното дело започва хилядолетия по — рано, и както вече се каза, пазенето на тайна не би имало никакъв смисъл, ако днес всеки знаеше какво, къде и кога са вършили масонските братя. Публичната дейност на „Лондонската ложа“ предизвиква силен страх сред останалите ложи и те обвиняват лондончани в предателство. Когато страстите се успокояват, масоните отново се пръскат из цяла Европа и Новия свят. По — късно се официализират в Америка с Декларацията за независимост и „Бостънското чаено парти“, което е дело на БОСТЪНСКАТА МАСОНСКА ЛОЖА.

Джон Лок например използва основните положения на масоните, когато пише конституцията на колонията Южна Каролина, превърнала се по — късно в бастион за масоните. Книгите на сър Френсис Бейкън също разкриват масонската философия.

Декларацията на независимостта^[10] е почти изцяло съчинена и подписана от масони. ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН и повечето от неговите генерали са МАСОНИ. Факт е, че без влиянието им днес нямаше да има САЩ.

[1]Мелхиседек цар на Салем (Шалем, бъдещия Ерусалим), съвременник на Авраам. Свещенослужител на предмонотеистичния култ към Елъон („Всемогъщия Бог“), който някои приравняват на старозаветния Яхве. На мозайка от 530–530 г. в италианската църква Сан Витал са изобразени Авел и Медхиседек да принасят жертви на бог, от който се вижда само дясната ръка в мудра, смятана днес за символ на сатаната (Сравни „Мифь народов мира“. Москва 1988, т.2, стр. 136) — Бел.прев. ↑

[2] Шайтан — в мюсюлманската митология едно от имената на дявола — Бел.прев. ↑

[3]Имам Али — четвъртият халиф след Мохамед и първи шиитски имам, първи брадчед на Мохамед. Жени се за дъщеря му Фатима и има двама сина — Хасан и Хусеин. Убит през 661 г. — Бел.прев. ↑

[4] Комтур — управител на рицарски орден — Бел.прев. ↑

[5]Филип IV (1268–1314) — френски крал, възкачил се на престола през 1285 г. Царуването му е белязано със смутове и размирици, той централизира държавната власт и се бори твърдо срещу светската властна църквата и феодализма. — Бел.прев. ↑

[6]Католически орден, основан от Св. Франциск през 1209 г. наричани са още минорити. Живеят съвършено бедно, препитават се от милостиня и проповядват евангелието сред бедните. — Бел.прев. ↑

[7]Католически монашески орден, основан 1215 г. от Св.Доминик за борба срещу албигойската ерес. Мнозина членове на Инквизицията са доминиканци, както и Това Аквински, Алберт Велики, Фра Бартоломео и др. Парижките доминиканци се наричали якобини. — Бел.прев. ↑

[8]Мартин Лутер (1483–1546), саксонец, водач на гражданската реформация в Германия, основател на германския протестантизъм (лютеранство). Отрича католическата догма, че църквата и духовенството са необходими посредници между човека и Бога, обявява християнската вяра за единствен път за спасение на душата. През 1520 г. в двора на Витенбергския университет публично изгаря папската була за отлъчването му от църквата. — Бел.прев. ↑

[9]Magna Charta libertatum — Велика харта на свободите. Нещо като конституционен анекс, който през 1215 г. спечелва известни свободи срещу своеволията на кралската династия на План — тагенетите, управлявала Англия през 1154–1485 г. — Бел.прев. ↑

[10]Декларацията на независимостта е приета на 4 юли 1776 г. на Втория континентален конгрес от представители на английските колонии по време на войната за независимост в Северна Америка. Тя бележи началото на независимата американска държава. — Бел.прев. ↑

Към следващата част или към съдържанието

• © 2009 Ян ван Хелсинг
• © 2009 Светослав Коев, превод от немски

Снимка: БГНЕС

Културните различия осуетяват членството на Турция в ЕС. 

Това подчерта председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу пред студенти от Колумбийския университет.

Другата пречка за Анкара пред членство в Евросъюза са променените нагласи в общественото мнение както в Турция, така и в страните членки, отбелязва Барозу.

Молбата на Турция за членство се сблъсква с европейско противопоставяне от години поради проблемите с човешките права и напрежението около Кипър, страна членка на ЕС, която Анкара не признава. 

Европейската комисия силно подкрепя разширяването на ЕС, но трябва всички членове да отговарят на всички критерии, подчерта още председателят на ЕК.

Гиньо Гочев Ганев е роден на 2 март 1928 г. в Бургас.  Завършва юридически науки в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специалист по държавни и правни науки. Специалист по въпросите на държавните институции. 1953 - 1976 г. - Работи в министерството на енергетиката като главен юрисконсулт и главен секретар. Постът му на главен секретар слага начало на кариерата му във висшата  държавната администрация. Влияние върху неговата административна съдба оказва семейното му обкръжение. Той е зет на Кимон Георгиев - най-успешния превратаджия в новата българска история (участник в преврата от 9 юни 1923, водач на преврата от 19 май 1934, след който става министър-председател, министър-председател след преврата от 9 септември 1944 и до смъртта си е заместник министър-председател в комунистическото правителство). Кимон Георгиев е първият политически настойник на Гиньо Ганев.

Участва в работата на Кръглата маса от квотата на БСП (делегацията на Отечествения съюз) (1990).

1990 - 1991 г. - депутат от едномандатен район Левски във Великото народно събрание и негов заместник-председател като представител на Отечествения съюз; председател на комисията за изработване на правилник за работата на ВНС и Председател е на Комисията за изработване на Конституцията. Проявява качествата си на "балансьор", "помирител"...  Добива обществена популярност. Има несъмнена заслуга за успеха на 7-то ВНС с приемането на новата Конституция.

1991 - председател на Координационния съвет на Независимия обществен комитет по националните проблеми; член на настоятелството на Националната академична фондация
На изборите за 36 народно събрание отказа да влезе в листата на БСП

1992  - член на инициативна група за помирение на двете спорещи страни

Февруари 1995 - февруари 1997 - Председател на Агенцията за българите в чужбина.
 

1997 - депутат от Плевен в 38-то НС с листата на Демократичната левица

13 април 2005 - избран от Народното събрание за национален омбудсман.

Вдовец с две деца. Говори руски, английски и френски език. Издал е книга с афоризми.

Кимон Георгиев

евреин, масон, професионален превратаджия

и 40 години таен член на КПСС 

             Първият ни министър председател след  9-ти септември, 1944 г., Кимон Георгиев, освен в деветосептемврийския, е участвал в още два преврата – 1923-та и 1934-та г. – все преврати срещу демократични земеделски правителства, като два пъти, след превратите, е бил и министър-председател! – След преврата - 1934 г. е бил министър-председател на превратаджийското, т.н. “фашистко” правителство, а след 9-ти септември, на комунистическото “отечественофронтовско” правителство. 

Известно е, че той е бил масон и водач на масонския “Военен съюз –Звено"!  Не е известен обаче, следният факт, че преди неговата смърт, през шеесетте години, делегация от съветското посолство, посещава Кимон Георгиев във вилата му в София и му връчва диплом  – 40 години член на КПСС!

             За този факт свидетелстваше колегата, политически затворник, Ханс Александър Клайн – български гражданин от австрийски произход, наричан от нас – Ханс Прес – заради новините, които донасяше, след като се връщаше от “дела”.  От пресмятанята ни излизаше, че Кимон Георгиев е бил съветски комунист, още преди участието му в най-кървавия преврат срещу земеделското правителство на Стамболийски – 1923-та година!  И това никак не е случайно!!

             Бях близък с Ханс Клайн и въобще не се съмнявам в това, което разказа за тройния превратаджия и първи "ОФ" министър-председател, след  9-ти, 1944-та година!  За този случай с Кимон Георгиев, съм разказвал на много хора, но досега този факт, никога и никъде не бе споменат, защото от него ясно личи, че масоните и комунистите, са звена от една и съща престъпна, сатанинска верига!

             А юдомасоните владеят и командват всичко, и главно – парите, медиите, “културата” и образованието!  Затова в медиите им, дежурно се повтаря, че масонският преврат 1923 г. срещу демократичното земеделско правителство, бил извършен уж затова, че Стамболийски водел страната ни към диктатура; пречел на четите на ВМРО и сключил договор със сръбската държава.  Но при следващия им военен преврат, 1934 г., именно превратаджиите - масони, сключват договор с Югославия, забраняват ВМРО, и всички партии, разпускат Народното събрание и въвеждат пълна диктатура!  Но, видите ли, те били прави, защото България можело да бъде окупирана от своите съседи, заради четите на ВМРО, – сякаш 1923-та година, проблемите с четите и опасността за оцеляването на България, са били по-малки!?  Ето така се очернят истинските ни държавници, а се величаят юдомасонските послушници!

             А Стамболийски е бил жестоко измъчван и убит от превратаджиите масони, с присъщите им зверски сатанински ритуали!  Със същата сатанинска жестокост (като болшевишката), са избивани всички заловени невинни земеделци, защото именно срещу тях е злобата и ненавист на юдомасоните, понеже селяните са независими, свободни, самоиздържащи се стопани – единствените реални крепители на народноста и държавността ни.

Впрочеем, логиката говори, че и ВМРО е подкопана и ликвидирана от създадената за целта, от масоните, върховистка ВМРО, в угода на световните им господари, които не търпят влиятелни национални организации, неподчинени на тях, каквато е била ВМРО.  Няма как иначе да си обясним, необяснимите вътрешни “самоизтребления”!

             А фалшивият антикомунизъм на професионалните превратаджии – юдомасони, личи от книгата “Посмъртна изповед” на известния трънски партизански командир Денчо Знеполски, издадена от съпругата му, след неговата смърт.  Денчо пише, как негов неграмотен дядо всяка седмица отивал пеша в селото в което е общината и пощата, за да купи просъветски комунистически вестник, в който открито и легално се прославят “големите успехи” във “Всесъветска Русия”. – “Чети ми за Свесъветску Русия” – молел дядото, Денчо, и той четял...

             И какво излиза на практика?  Антикомунизмът и преследването на комунистите се е свеждало до периодично арестуване на по-главните активисти, само за възбуждане на симпатия към тях, и за подсилване омразата на младежите ремсисти, към държавната власт, а в същото време комунистическата пропаганда свободно и многотиражно се е разпространявала от държавната поща!?

             Масоните и комунистите, са клонове и инструменти на една и съща зла сила, която отдавна е планирала да подчини и тотално да зароби света!  А за окончателното осъществяване на пъклените им планове, главни пречки са били, независимите селски стопани, стабилните държавни управления, вярата в Бога, народните добродетели и човешката съвест!  Но тези защитни прегради вече са почти превзети и по всичко личи, че наближава времето на Световното юдейско правителство и триумфалното възцаряване на юдеския им месия - Антихрист, когото ще представят за “спасител” на човечеството и за “прероден Христос”!! 

 
Минаха 20 години откак последния път, ноември – 1985 г. излязох от затвора, където изкарах 13 години. А за последно бях арестуван през 1998 г., затова че стоех мирно с плакат, с искане да ми се разреши да прегледам досието си, за което уж имах право по закон!

Сега (2004 г.) съм на 52 години, а в затворите бях, само 13, от тях, но в сънищата си още съм в затвора! Така, в един почти кошмарен сън, за пореден път сънувам, че от години съм сам в тъмна килия, – и понеже действително съм зле с паметта, – сънувам, че вече не помня, нито от колко години съм в затвора, нито колко съм осъден, но и нямам намерение да питам никого!

Събуждам се от този кошмар, но за жалост, реалността ни не е много по-добра! В затвора поне имах вяра и надежда в западната демокрацията, като вярвах, че запада е на страната на свободата, истината, правдата и доброто! Вярвах, че върша нещо за общо добро, или поне, не се подчинявам на злото и затова закономерно страдам!

А днес, 15 години след "демократичните промени", вярата ми в доброто е още по непоклатима, но надеждата ми е единствено в Бога !

Никога не съм съжалявал за прекараните в затворите години, защото съм убеден, че въпреки всичко, не е било напразно, но ще цитирам моя политически приятел, Цачев, който, дълги години след 10-ти ноември, тежко болен и без подкрепа отникъде, – често въздишаше: — "Ееех, братле ..., защо толкова години се мъчихме по затворите...