Защо бившия Престолонаследник МЪЛЧИ за УБИЙЦИТЕ НА БАЩА СИ, а и на чичо си и им стана ВЕРЕН СЛУГА?
Защо "отвори" най-широко "ВРАТАТА КЪМ НОВО РОБСТВО" и колонизация (Виж материал на вестник "Нова зора" по темата и едно предупреждение на монархисти от 2001-а в чия услуга се е поставил. В "Нова зора" е такова заглавието именно от 2004-а. Общество Дуло® Русе 7006 п.к.1 (kanatangra.wallst.ru) -"Българите -палестинците на Балканите?") от страна на същите или последната и фаза на наша територия, че и изпрати като ПРЕМИЕР В НЕЗАКОННАТА И НЕЛЕГИТИМНА КЛОАКА-РБ, платено пушечно месо в името на техната световна хегемония?
Надали ще намерим отговори на тези въпроси...

 Таен доклад от 1943 г. в полицейския архив: Цар Борис III е отровен-Таен доклад от 1943 г. в полицейския архив: Цар Борис III е отровен | Държа� (desebg.com) А КОЙ И ЗАЩО ПРИКРИ ТОГАВА ОТ НАРОДА, ЧЕ ЦАРЯ Е УБИТ?... Кой уби Н.В. Цар Борис III? Автор: monarchism Категория: Политика   
Прочетен: 8732 Коментари: 5 Гласове:  4
Последна промяна: 01.09.2009 20:51
 

  От Британското посолство до Държавния департамент 1
  
                                        Меморандум

  След внимателно проучване на приготвения от Службата за военна информация документ “Дългосрочен план за България” (2), правителството на Негово Величество намери за необходимо, че е полезно да представи следния доклад, относно политиката му спрямо България и позицията му, относно пропагандната насока, приета във връзка с тази политика. 

  През месеците, предхождащи скъсването на дипломатическите отношения през март 1941 г., между нашата страна и България, многократно са отправяни предупреждения до Българското правителство, относно последствията, които биха настъпили, след капитулацията на България пред Германия и преди всичко при нападение от страна на България срещу нейните съседи! Правителството на Негово Величество предостави на вниманието на България цялата мотивация и безрезервната подкрепа, за да запази нейната независимост. Въпреки това, България най-накрая отстъпи пред немския натиск и когато немските войски навлязоха в нейната територия, активно им сътрудничеше, една позиция, която бе в ярък контраст с пасивната позиция на принудителна жертва, като Дания например! По-късно, когато Германия нападна Гърция и Югославия, Българската войска последва германците като чакали, използвайки тяхната слабост, предявявайки големи териториални претенции спрямо тези страни, които Българското правителство обяви със задоволство още през януари 1940 г. и тържествена надутост.

  Пълномощният министър на Негово Величество сър Джордж Рендъл при своите последни разговори с Царя на българите (3) и с българския председател на министерския съвет (4), даде на България ясно да разбере, че тя трябва да поеме отговорността за всички последствия от предателската й постъпка. Струва си да се отбележи, че когато сър Джордж изрази своето дълбоко съжаление, че въпреки опитите на правителството на Негово Величество да спаси независимостта на България, те са пропаднали, г. Филов отговорил, че въпросът за независимостта на България е единствено и само от компетентността на Българското правителство и без необходимостта от наша помощ! На това пълномощният министър на Негово Величество отговаря, че той ще си вземе сериозна бележка за това становище, тъй като то би било от голямо значение при една бъдеща конференция да го знае, че българския председател на министерския съвет в критичен момент от българската история, е поел пълната отговорност за резултата, който позицията на българската правителствена политика би имала в края на краищата върху независимостта на България. При това, по време на двата разговора, нито българския цар, нито неговият министър можаха да изтъкнат по-добро извинение за капитулацията на България от това, че една победа на Германия изглежда неизбежна!

  Поради това правителството на Негово Величество възприема решението на България да влезе в Оста, като резултат на преднамерено решение, взето с пълното съзнание, съобразно предупрежденията за последствията. Англичаните отказват да признаят анексията на гръцки и югославски територии от България и те, по такъв начин, не се чувстват обвързани със запазването на суверенитета на Българската държава. Становището на правителството на Нейно Величество относно бъдещето на югоизточна Европа, е този район да бъде групиран в някаква формална федерация, точната формула на която, съответно – механизма на федериране и нейните външни и вътрешни граници, би била установена при една бъдеща мирна конференция между заинтересованите воюващи държави, при специалното сътрудничество и съгласие на СССР. Такава конференция, естествено, би трябвало да включва България, като предварителните, бегли сондажи, които правителството на Негово Величество е имало по този въпрос с правителството на СССР, последното, по принцип, не е изразило несъгласие, за включването на България в тази организация. От друга страна, невъзможно е все още да се каже, дали България ще бъде част от тази организация или независима държава, и дори и, че много от българите, биха били кръвно заинтересовани, за създаването на независима държава, правителството на Негово Величество намира за неразумно да се обвързва с гаранции от подобно естество.

  А що се отнася до отношението на правителството на Негово Величество спрямо династията на Сакс Кобурготите, ще припомним, че настоящата война е третият случай (5), в който член на тази династия, участва във вероломно нападение срещу своите съседи. Но факт е освен това и че, отговорността за сегашната ситуация, не може да се прехвърли от Царя върху българското правител-ство, тъй като то е обявено от българите като негово създание. Ако бъдещето на югоизточна Европа е на федерални основи, то още повече не би имало място за една България, управлявана от член на сегашната царска фамилия, поради естествените справедливи чувства на ненавист, с които тя би била посрещната от съседните й държави, и особено от царските фамилии на Гърция и Югославия. Поради това правителството на Негово Величество не може да има повече никакви контакти с Цар Борис, за чиято участ то не е заинтересовано (6), нито пък биха искали да имат нещо общо с днешното българско правителство. Царят е компетентен човек, лукав, слабохарактерен, неспособен на смели решения, досущ като баща си. Всички опити за му се окаже подкрепа, с надежда България да се откъсне от Оста, по всяка вероятност биха пропаднали и ние просто бихме се компрометирали в очите на нашите балкански съюзници и пред света, като при това бихме си навлекли неизчислими беди и усложнения в бъдещите ни планове за съдбата на югоизточна Европа.

  В този аспект политиката на правителството на Негово Величество спрямо България, както и пропагандата срещу България, би била от същото естество. Генералната линия бе посочена в ме-морандума, предоставен пред Държавния департамент на 6 април 1943 г. Ние само бихме втълпили на българския народ, че отговорността за днешната злочестина, в която се намира, се дължи изцяло на днешния режим и че единствения му изход е да се опълчи срещу хората, които са ги предали – или по пътя на революция или чрез безусловна капитулация пред освободителните армии, когато му дойде времето. Ние нищо не обещаваме, както и не даваме никакви гаранции за бъдещето на България, като при това българския народ трябва да бъде уверен, че чрез една почтена капитулация, ще намери единствен изход от сегашната злочестина.

Вашингтон, 16 август 1943 г.

-----------------------------------------------------------

1 Foreign Relations of the United States. Diplomatic Papers. 1943. Washington: United States Government Printing Office, 1963, Volume I: General, pp. 495-497: 741.74/12.

2 Не се намери екземпляр от този документ на Службата за военна информация сред документите й в Националните архиви.

Дали е активен и досега! - редакция

3 Борис III от дома Сакс-Кобург от 5 III 1941 г.

4 Богдан Филов от 5 III 1941 г. 

5 Междусъюзническата война, Първата световна война и Втората световна война. - редакция

 

6 Настоящето показва как само след три дни е задействан планът по отравянето на Цар Борис: от английската служба MI5 (Military Intelligens Five Division) на принцеса Мафалда (+ 28 август 1944 г.) се предава тихоокеанската отрова грузу на новия (от 6 VII 1943 г.) италиански посланик в София Mamelli (бадолист), който намазва с нея отвътре чашата за кафе предназначена за Цар Борис III по време на обяд с обща храна...

На погребение на Царя германската делегация водена от Кайтел е получила изричното разпореждане от Хитлер да взема храна единствено от Главната квартира!

 Монархическо-консервативенъ съюзъ.

 

Едно родолюбиво предупреждение от РАТНИК ЗА НАПРЕДЪКА НА БЪЛГАРЩИНАТА, което Царя явно не чу:

 

 

Лицемерието на българските евреи

 

Много често чуваме‚ че съвременното еврейство вече не изповядва старите учения на Талмуда‚ които се заключават в думите: "Отдели се от народите и знай – че ти си един на Бога‚ а останалите изтреби‚ или превърни в роби‚ или експлоатирай.

Вярвай в победата над целия свят и знай‚ че всичко ще ти се подчини.

Гнуси се строго от всичко и не посвещавай другите в своя бит. Вярвай‚ че всичко‚ което ти е обещано в нашия закон ще стане‚ а до тогава се готви‚ гнуси се от всичко‚ съединявай се‚ експлоатирай и чакай‚ убивай най­добрия от "гоите"‚   " и т.н.

Заблудените "лидери" твърдят‚ че в настояще време евреите вече тясно се сливат с живота на страната‚ в която се намират и ревностно поддържат всички интереси на държавата.

Това убеждение особено е помрачило умовете на либералствуващите лица‚ които с усърдие се мъчат да наложат тази самоизмама на широките християнски маси.

Но делата на съвременните евреи никак не отстъпват от заветите на техните зли фанатици – предеди‚ с тая само разлика‚ че сегашните евреи прикриват политическите си планове в по­скрита и умела форма. Среща се и мисълта‚ – че в Русуя евреите създавали революционното движение само защото ги притеснявали и не им давали никакви права.

А в България те няма нужда да се занимават с революционни дела‚ защото се ползуват с равноправие.

За да докажем неверността на това твърдение‚ ще направим нагледен паралел между задкулисната работа на евреите в предишна Русия и сегашна България.

В 1914 година‚ когато императорът Николай II в началото на войната посетил града Вилно‚ старшият равин на този град му поднесъл в дар осветената Тора с приветствени думи в смисъл‚ че цялото еврейство‚ което населява Русия‚ гори от желание да изрази верноподанническите си чувства на Негово Величество и че за защитата на скъпото отечество не ще пожали и живота си.

А с същото това време под редакцията на същия равин вече са били напечатани позиви със съдържание: "Равинът и жертвеното животно".

На тези позиви нарисуваният евреин държал петел‚ главата на който представлявала Николай II с корона с надпис "жертвеното животно".

Едновременно с тези позиви евреите усилено разпространявали една брошура с най­нахално съдържание – Руската династия на Романовци на подсъдимата скамейка‚ в която призовавали революционерите да убият царя.

Подобно явление се надблюдава сега и в България.

Евреите поднасят чрез старшия равин свадбени подаръци на цар Борис и също така изразяват верноподаническите си чувства‚ а едновременно с това лицемерие централната еврейска консистория заповядва да гласуват в общинските избори за комунистите‚ и всички евреи безпрекословно изпълняват това нареждане.

Подобен случай е станал на 3 ноември 1932 г. на ционистическия конгрес.

При откриването на конгреса Алберт Романо от името на ционисите изпраща на цар Борис приветствена телеграма‚ а в същото време същите тези ционисти разпространяват бунтовнически прокламации.

На 3 ноември – деня на детето‚ устроен от Н. В. Царица Йоанна‚ те подканят работниците да не изпращат там децата си‚ а понеже този ден съвпада с тържествата по случай 15 годишнината от болшевишкото владичество в Русия‚ поканват всички заедно със семействата си да излязат демонстративно на улицата и да настояват да се предаде софийската община в ръцете на комунистите.

Доброжелателността на евреите към развитието на националния живот на България се определя напълно от тези два факта.

Когато евреие в лицето на висшите си политически деятели поднесят на Цар Бориса свадбени подаръци и го поздравяват по случай откриването конгреса на ционистите‚ тогава други техни едномисленици под прикритието на това лицемерие се мъчат да подпалят косата на българската глава.

Евреите наричат българите будали и разчитат‚ че действията им няма да бъдат разкрити‚ но самите обстоятелства помагат да бъдат те изобличени в престъпни деяния против държавния строй.

Едновременно със софийските общински избори бяха произведени избори и за училищни настоятели‚ за каквито евреите по закон не гласуват. Всички комунисти едновременно са гласували за своите кандидати и за общински съветници и за училищни настоятели и в резултат се оказа‚ че комунистическите гласове за общински съветници са 16,000, а за училищни настоятели 13‚800‚ т. е.‚ с 2‚200 гласа по­малко.

По такъв начин става ясно‚ че определените от закона гласове от страна на еврейското население на София‚ са почти всички на страната на комунистите.

Този факт дава пълна възможност да се даде заслужена оценка на еврейската верноподаническа подлост!

Ние знаем‚ че евреите стават членове във всички политически организации‚ обаче‚ нито един евреин не гласува за партията‚ на която е член. Евреите се маскират с пъртизанщина‚ само за да надблюдават политическата дейност на всички партии.

В същност всички евреи са на страната на комунистите‚ защото знаят‚ че с ръцете на болшевизма ще разрушат целия национален живот в България.

Затова в прокламацията‚ разпространена изключително между еврейското население‚ се казва:

      "Черните облаци‚ застанали на еврейския хоризонт‚ трябва да ни сплотят още по­силно‚ но вече не само за планомерна работа‚ а за енергична борба за довършване на световното дело..."

      "Борбата против антисемитизма е борба протива белогвардейщината‚ борба за социализма‚ борба за защита на СССР‚ където черносотниците се преследват от самата власт...."

      "Нека празникът Йом­Ашекел да ни свърже с безпощадната борба срещу антисемитизма..."

      "Да се засили класовото работническо движение – класовата работническа партия – те са единствените наши съюзници... За да прикове на позорния стълб "Родна защитa"‚ "Кубрат" и другите "родолюбиви организации"...

Тази прокламация свидетелствува‚ че съществуващото понастоящем в България политическо движение се създава от болшевиките и се подкрепя от евреите.

Ние ще приведем още и други документални данни за лицемерието на българските евреи.

На 14 ноември 1923 година еврейската централна косистория в България е подала заявление в Дирекцията на полицията в което искала: "По отношение брошурите "Франкомасонството"‚ "Евреите и гоите" и "Паневрейството" да бъдат подведени авторите им под чл. 7 от Закона за защита на държавата [ЗЗД]‚ понеже с тези брошури насъскват класите в България и се всява омраза срещу част от българския народ" (В. "София" Nr. 90 от 12.XI. 1929 г.)

А в бюлетините на същата конситория от 26 юли 1929 г. № 44 и на софийската еврейска ешкеназка община от 29 август 1929 г. № 2‚ се подканват всички евреи на енергична работа за разпространение‚ литература‚ която възбужда непримирима вражда към християнското население.

Любовта към родината изсиква да се създаде в редовете на младежта истински патос за борба срещу заливащото се влияние на евреите‚ защото катастрофалния период на партийни раздори в България тласка безпросветните маси в лагера на воюващия Юда.

Тук става въпрос и за бъдещето съществуване на държавата‚ а за да го спасим от политическата и финансова криза‚ нима не е задължително условие единението на всички национални сили?

Но‚ за съжаление‚ както печатните‚ така и устните тълкувания по този въпрос ще отзвучат‚ и като погребално ехо ще замълкнат гласовете. Всичко отминава в областта на преданието.

Остава само постоянната еврейска провокация и подмолна пропаганда‚ което се вижда от долуприведеното факсимиле от еврейски официални документи. (Виж стр. 29‚ 30‚ 31 и 32)

Евреите събират пари за печатане на положително лъжлива литература‚ издават специални циркуляри и се мъчат колкото се може повече да заблудят народните маси‚ за да си създада изгодна позиция с тази нахална провокация.

Съдържанието на посочената в документите книга е чиста измислица‚ но тя е издадена с цел да закрепи у евреите чувството на погнуса към християнските народи‚ да подрови доверието на населението към управниците на страната и да предизвика възмущение към действията на правителството.

Подобна литература има престъпен характер‚ но евреите не се съобразяват с интересите на страната‚ за тях е важно да всеят смут.

Лъжата и провокацията – това са постоянните еврейски спътници‚ това е техния щит‚ с който те се прикриват и из зад който убиват всичко не еврейско.

­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­

 

Стр. 29

 

Стр. 30

 

Стр. 31

 

Стр. 32

­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­

А отношението на българите към евреите е най­безобидно и не им дава право да водят подмолна пропаганда против интересите на страната.

Защото тогава те така се силят да всеят смут и да разрушат националните устои на българската държава?

Затова‚ защото това е тяхната вековна цел...

  

Пробивът на Добро поле

 

Във време на Великата война българската команда бе възложила разузнавателната служба в тила на неприятеля на евреите. Разбира се‚ че евреите имат голяма способност за шпионаж. Всички участници във войната сигурно помнят‚ че от месец април 1918 година някой систематически пише: Ние ще седим в окопите само до 15 септември! Войници! На 15 септември хвърлете пушките и напуснете фронта! Ще се бием само до 15 септември и т.н.

Командуващите не можеха да разберат‚ кой така систематически дезорганизира армията и защо посочва 15 септември.

Както се изясни в последствие‚ съюзническото неприятелско командуване решило да даде генерално сражение на 15 септември за да се увенчае с успех това сражение‚ Англия повикала на помощ великите стратези от рода на Юда като им обещала декларацията на Балфур‚ в случай‚ че победата бъде на тяхна страна.

Най­добрите граждани на България проявиха такова усърдие‚ че на Солунския фронт пробивът на Добро поле се оказа катастрофален за българската действуваща армия.

  

М.Варшавски - Какво са направили евреите за България ? (der-stuermer.org)

Oще едно косвено доказателство: Какво последва след убийството на Царя и в каква посока се разви пораженството още през лятото на 1944-а?!... http://www.kanatangra.wallst.ru/sydyrjanie.php?p=bagrjanov

Навсякъде сред тълпите от народ, изпращащи влака с ковчега на Царя е звучал един въпрос, а и носен в транспаранти: "ЦАРЮ, НА КОГО НИ ОСТАВЯШ???"...
Дълбоко в своята душа, БЪЛГАРИНА Е БИЛ ВИНАГИ МОНАРХИСТ, дори до последните що годе съзнателни поколения, които помня, макар и в един по-широк смисъл на тази дума...
Винаги е виждал сигурност в ЕДИНОНАЧАЛИЕТО И СИЛНАТА-НАДПАРТИЙНА ИЛИ НЕПАРТИЙНА ЦЕНТРАЛНА ЕДНОЛИЧНА ВЛАСТ.
Винаги е виждал в нея, гарант за СПРАВЕДЛИВОСТ И ЗАКОННОСТ...
За ОБЕДИНЕНИЕ НА НАЦИЯТА.
Винаги ДЕВИЗА МУ Е БИЛ: ЕДИНЪ БОГЪ, ЕДИНЪ ЦАРЪ И ЕДНО ОТЕЧЕСТВО-ОБЕДИНЕНО, ЕДИННО, МОГЪЩО В ИЗКОННИТЕ СИ ГРАНИЦИ!
Колкото и несъвършенства да можем да намерим и кусури на онзи строй, "пропуски" на въобще КОНСТИТУЦИОННОСТТА и макар и не безконтролния и вакханален парламентаризъм и партокрация като днешните, с убийството на Цар Борис Трети, започна НАЧАЛОТО НА КРАЯ на макар и крехката и условна Българска Държавност и Независимост, макар и с всичките и тогавашни несъвършенства и пропуски...
Макар формалната кулминация да настана на 1-и януари 2007-а на официалната ликвидация във всеки план на нашата Независимост (С което "достойния" бивш Престолонаследник се ГОРДЕЕ! Че погреба Делото на баща си и дядо си, особено!), а преди това знаем... 45 години, макар и негласен, нелек ВАСАЛИТЕТ... 




 

Всичко за Светлия Ден: Успение Богородично -  Pravoslavieto.com

Ти си моята крепост, Владичице, ти си моята сила, ти си моята радост в скърбите, ти си моето пристанище в изкушенията, ти си моето изправление, когато падна, ти си и моето всенадеждно спасение, о Майко на моя Съзидател и Господ!

 

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. Боевете, които се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия влизат в българската история под името Шипченска епопея.

Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша /около 27 000 души и резерв от 10 000/, да не й позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша. Сраженията за Шипка започват на 09/21 август 1877 г.

В течение на шест дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите атаки на турските табори. Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11/23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната.

 

В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16. стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена!

 

Боевете продължават и през следващите три дни, но проходът вече е здраво в ръцете на руската армия. отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като“Зимно шипченско стоене”. Въпреки студа и мъглата, въпреки снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода. За тези изпълнени с мъжество и саможертва дни телеграфът съобщава с кратката фраза: “На Шипка всичко е спокойно.”

Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в непристъпна крепост, “в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград”, по думите на ген. Радецки.

След падането на Плевен ( 29 ноември/10 декември 1877 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 г. Победата при Шипка-Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея.

Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.

  Национален парк-музей “Шипка-Бузлуджа” | ШИПЧЕНСКА ЕПОПЕЯ (shipkamuseum.org)      

Василий Верешчагин Василий Васильевич Верещагин Vasily Vereshchagin 1842 – 1904 година

 

По-долу:

• Панихида за непобедените Мариана Еклесия  
• Апотеоз на войната с биографични данни за художника 

Виж също:

• В. Верешчагин - Картините от Балканската серия
  също там: Шедевры. Галерея. Биография

 

 

 

Панихида за непобедените

Пред атака. При Плевен. Художник Василий Верешчагин

В Руско-турската освободителна война младият руски художник Василий Верешчагин е доброволец. Той е завършил морския кадетски корпус, следвал е художествена академия в Петербург и Париж. Вече е носител на Георгиевския кръст за храброст от т.н. Туркестанска кампания (1867 г.), а картините му от онзи период, както и всички следващи батални платна, са зов на будната му съвест против безсмислието на войната. Василий Верешчагин не се доверява на абстрактно творческо въображение - той винаги рисува от натура.

"Скобелев ме помоли да направя скица на местността, с разположението на турската войска, което да прибави към донесението си. Тъй като отгоре, от пътя, много не се виждаше, аз се спуснах надолу, но не изпитах голямо удоволствие: куршумите летяха там в такова множество, че, признавам си, само срамът ми попречи да се върна веднага обратно; криво-ляво нахвърлях плана; тогава се сетих за моя албум с рисунки - него го нямаше! А албумът беше с рисунки от Плевен и Горни Дъбник до най-последните дни!" - пише в своите дневници Верешчагин.

 
Победените. Панихида.
Художник Василий Верешчагин, 1878-1879 година

Жив участник в боевете на Плевенската епопея, в неговото съзнание остава незаличима следа - гледката на атаката край Горни Дъбник. В тези дни на ужас той стои недалече от един военен командир и един свещеник, за да рисува. Духовната драма от разкъсаните тела и тленно зловоние на смъртта, едва ли тогава са му откривали истината, че в следващия век картината "Панихида" ще заслужи уважението на много военно-исторически музеи, ще има място в множество копия, за да стане достояние за съпреживяване на милиони хора: Мъглив зимен ден, безлистни тръни в далечината и сякаш незаглъхващ вой на студен вятър издига към небесата последната милост към убитите войници. Никой не знае кои са те: българи, руси, османци, румъни. Неотразима мъка в лицето на млад свещеник, който отправя кадилницата за упокой душите на всички, победени в това сражение - пред смъртта те са равни.

 
Шипка-Шейново. Скобелев под Шипка.
Художник Василий Верешчагин, 1878 година

След победата край Плевен руският военен журналист, художник и писател Верешчагин продължава с армията на генерал Скобелев за зимното преминаване на Балкана. Албумът със скиците, които е загубил по пътя си, по-късно е бил намерен. От по-нататъшното развитие на военните действия, в този тефтер са останали идеи за "На Шипка всичко е спокойно", "Шипка-Шейново", "Пътят на военнопленниците" и много други.

 

"На Шипка всичко е спокойно..." Художник Василий Верешчагин, 1878-1879, Костромской государственный объединенный художественный музей, Кострома		Войник на снега Художник Василий Верешчагин, 1877-1878, Московский центр искусств, Москва

След последните дни на войната гениалният художник не се оттегля в почивка, а рисува денонощно! Той урежда изложби в Париж, Виена, Лондон, за да покаже на Европа съкрушителния вик на битките в България, а чрез този стремеж сам художникът получава международна слава.

Талантът на Василий Верешчагин не е случаен. Тази дарба е дадена на един войник от Твореца, за да докаже чрез неговия талант безразсъдството на войната, причинена по човешка воля.

Но като приемем, че животът на душата продължава своя път към Бога след като напусне тялото, то свещеникът в онзи далечен час преди 120 години край Горни Дъбник, е отслужвал панихида на победителите в боя, останали на зимното поле... А Верешчагин е нарисувал само истината, видима за очите.

Мариана Еклесия

24 декември 1997 година

 

 

 

 

Апотеоз на войната

100 години от смъртта на Василий В. Верешчагин

 

Верешчагин - "Апотеоз на войната"
Художник Василий Верешчагин, 1870-1871 година

На 31 март 1904 г. руската тихоокеанска ескадра излиза на рейд пред Порт Артур. Флагманският крайцер "Петропавловск" се натъква на японски мини и потъва за по-малко от две минути. Загива почти целият екипаж, включително и командващият ескадрата адмирал Макаров. На борда на "Петропавловск" загива и големият руски художник баталист Василий Верешчагин.

Седемнадесет години по-рано смъртта е подминала Верешчагин – при друго сражение, на борда на друг руски военен кораб.

На 8 юни 1877 г. миноносният катер "Шутка" атакува голям турски параход на р. Дунав. На борда на катера е доброволецът в Руско-турската война Верешчагин, зачислен към адютанската група на генерал Скобелев "с право на свободно предвижване, без казионна издръжка". В сражението художникът е ранен тежко в крака, но с незаздравяла рана се присъединява към войските при Плевен, където се раждат епичните му платна, посветени на Освободителната война.

С България е свързана не само творческата съдба на художника, но и житейската съдба на неговата фамилия. Трима от четиримата братя Верешчагини участват в Руско-турската война (1877–1878), двама са ранени, а костите на Сергей остават завинаги край Плевен.

 

Сергей Василевич Верешчагин (1845–1877) завършва Морския кадетски корпус – като братята си Николай и Василий, и също като тях не постъпва във флота. Посещава рисувална школа, пътува из Кавказ, работи в мандрите и маслобойните на брат си Николай (производител на популярното и до днес в Русия "вологодско масло"), учи живопис в Париж.

В Руско-турската война участва като доброволец. Сражава се при обсадата на Плевен. Проявява изключителна храброст, получава пет рани, но не напуска бойното поле. Утвърден е за войнишки Георгиевски кръст, но не дочаква наградата. Загива на 30 август 1877 г. при третия щурм на Плевен.

 

Александър Василевич Верешчагин (1850–1909) завършва Николаевското кавалерийско училище в Санкт Петербург. По време на Руско-турската война е адютант на генерал Скобелев. При обсадата на Плевен е ранен. За проявена храброст е награден със златна шпага. След края на войната остава в България като офицер в Българската земска войска. Избран е за почетен гражданин на гр. Севлиево. Скоро след това напуска България. Излиза в оставка с чин полковник и през 1881 г. заминава за Париж, където помага на брат си Василий при организирането на изложбите му в Европа. През 1899 г. се завръща на военна служба и е офицер за специални поръчения на руския военен министър Куропаткин. Отдава се и на литературна дейност. Военните му разкази са забелязани от Л. Н. Толстой: "Това именно е художественият историк на войната, какъвто досега нямаше – поетичен и правдив...". По време на Руско-японската война Александър служи в Далечния изток. След поражението излиза в оставка с чин генерал-майор. През 1909 г. се самоубива.

 

Василий Василевич Верешчагин е роден през 1842 г. в градчето Череповец, Новгородска губерния, в семейство на помешчик от средна ръка. Детството и юношеството на Василий преминават във военни училища. На осемгодишна възраст е даден в Александровския детски кадетски корпус, а след това и в Морския кадетски корпус. През 1860 г. е произведен в гардемарин (първото военно звание на завършилите морски кадети), но не постъпва във Флота. Още в Корпуса Верешчагин е посещавал рисувална школа и решението му е да продължи образованието си в Художествената академия. През 1863 г. напуска Академията, пътешества из Кавказ, учи живопис в Париж. В края на 60-те години заминава за Туркестан, където Руската империя води поредната война за контрол над Средна Азия. По време на обсадата на Самарканд (1868) Верешчагин оставя молива и се сражава рамо до рамо с войниците от обкръжения руски гарнизон. За проявената храброст е награден с Георгиевски кръст четвърта степен.

Верешчагин пътува много, обхожда Сибир и Средна Азия, стига до границата с Китай и заедно с усъвършенстване на художественото си майсторство, утвърждава и своите естетически принципи, които са в съзвучие с развиващите се сред руската интелигенция тенденции на противопоставяне срещу официозния академизъм, за реализъм и демократизиране на изкуството.

През 1871 г. художникът се заселва в Мюнхен, където обобщава в живописни платна натрупаните впечатления. Много от произведенията му са с военни сюжети. Тогава се ражда и цикълът от седем картини "Варвари" (1871–1873), част от който е известната картина "Апотеоз на войната" (1871). Към творчеството му проявява интерес руският меценат П. М. Третяков (създателят на прочутата галерия).

Първата самостоятелна изложба на Верешчагин (наречена Туркестанска) е показана в Лондон (1873) и в Санкт Петербург (1874). Интересът е голям. Името му добива международна известност. Вниманието към обикновения човек, разработването на широката палитра от емоции във войната, страданието, ужасът и отвращението, пресъздадени от твореца, поставят Верешчагин в рядко проявяваща се по онова време антимилитаристична линия в баталната живопис.

Императорският двор и генералитетът обаче са крайно недоволни. Посегнато е на осветената от вековете традиция военноисторическите събития да се представят единствено в светлина, героизираща владетеля. Казионната критика започва да сипе обвинения в антипатриотизъм и дори измяна. Верешчагин е дълбоко засегнат и без да дочака закриването на изложбата, заминава за Индия, където прекарва две години. (Когато през 1874 г. Академията го избира за професор, той демонстративно отказва "високата чест".)

Обявяването на Руско-турската война заварва Верешчагин в Париж, той незабавно се записва доброволец и заминава за фронта.

"За да изпълня целта, която съм си поставил, а именно: да дам на обществото картини от истинската, неподправената война, не трябва да гледам сраженията през бинокъл от прекрасната далечина, а трябва сам да почувствам и да извърша всичко, да участвам в атаките и щурмовете, в победите и пораженията, да изпитам глада и студа, болестите и раните...

Не трябва да се боя да жертвам своята кръв и плът, иначе моите картини няма да са каквито трябва."

С тези думи Верешчагин споделя разбирането си за мисията на военния художник.

След войната художникът се оттегля в парижкото си ателие, като взема със себе си от България множество костюми, униформи, образци на оръжия и снаряжение, събирани по бойните полета. Въпреки че голяма част от етюдите, рисувани от натура, се загубват, непосредственото участие в сраженията при Плевен, срещите със смъртта, скръбта по загиналия брат придават сила и дълбочина на впечатленията, което помага на Верешчагин да създаде едни от най-значителните си и убедителни батални платна: "Превързочен пункт край Плевен", "След атака", "Шипка-Шейново", триптиха "На Шипка всичко е спокойно" и др., обединени в т.нар. Балкански цикъл.

Пред атака. При Плевен. Художник Василий Верешчагин

Картините от Руско-турската война са показани на изложби в Санкт Петербург и Берлин (1880–1883). Отново интересът е голям. "Цялата онази увлекателна, парадна обстановка, която човечеството е измислило, за да прикрие най-пагубните свои действия, е чужда на четката на г. Верешчагин – пред вас е голата действителност..." – пише в една от рецензиите за изложбата. Отново обаче официалната реакция е негативна – реализмът и антимилитаризмът не бива да бъдат поощрявани. (Изложбата в Берлин е посетена неколкократно от известния германски военачалник Молтке, който с интерес разглежда творбите, но издава забрана германските войници да посещават изложбата.)

Верешчагин дори се зарича повече да не работи батална живопис и предприема пътешествия в Сирия и Палестина, където разработва библейски сюжети.

През 1891 г. художникът най-после се заселва в Русия, недалеч от Москва, и през следващите години работи върху голям цикъл от монументални платна, посветени на Отечествената война срещу Наполеон от 1812 г.

В първите години на XX в. Верешчагин отново пътешества – посещава Филипинските острови, САЩ, Куба и Япония.

Когато през 1904 г. започва Руско-японската война, възрастният вече художник не може да стои встрани от събитията. Той оставя жена си и трите си малки деца, отново нарамва статива, четките и боите, за да се отправи към театъра на военните действия, към палубата на крайцера "Петропавловск", към крайната точка на своя живот. Или по-скоро – към многоточието на своето творческо безсмъртие...

Военно-исторически сборник, брой трети за 2004 година
© Военно издателство

Великата църква на Киево-Печорската лавра.
Худ. Василий Верешчагин (Верещагин) (1842–1904)

Виж също:

• Освобождение на България от турско робство
• Светци закрилят войните на бойното поле
• Православната читалня: През вековете: Българска история
• Православната читалня: Вяра и култура
• Православната читалня: Вяра и общество

 

    www.Pravoslavieto.com

Цитати от “Шипка” на Яна Язова

„Да се видят на бойното поле победители – е великолепно, но до се видят събрани под бойното знаме поразените – е велико!“ „Един миг съзерцание на нещо велико – струва един живот!“ „Един малък градец, отреден да види големи дела“… Така се е писало за Плоещ на 18 май 1877 – година, пълна с бури, променчи­вост и категорични решения. През тази година вековете са се обър­квали по бързина на съби­тията с минутите, историята се е изказва­ла в полза на едни неизвестни вели­чини, додето е закривала олтари на свои разгалени любимци.

Като опитен и стар воин великият княз Николай Николаевич знаеше, че най-страшните поражения са за боеца най-добрата ка­лилка. Че няма по-добра бойна наука от загубата, че огорчението е пример, разочарованията – проекти, че всяко отстъпление е телес­коп на бъдещо поле, че всеки план се строи върху загубени ходове, че получените рани са нови оръжия и зародиши на велики бъдещи победи.
Една такава войска, неожидана и от самия главнокомандующ, се бе явила на бойното поле и очакваше неговите разпореждания.
Додето той издаваше заповед към Летящия отряд на генерал Гурко да мине Дунава и по най-прекия път да щурмува и завземе проходите на Балкана, друга войска, калена в такива битки, бе встъ­пила на бойното поле в своите права.
Можеха ли тия 7000 балкански лъвове и орли да кретат мирно след обоза на генерал Столетова, когато гласът на топовете отново щеше да прогърми в проходите на Балкана?
Можеше ли от тях да направи добри управители, администра­тори, чиновници на новоосвободените области, когато руските пол­кове победо­носно щяха да щурмуват пепелищата на Панагюрище, Клисура, Перущица, Батак?…
– Тези дружини могат да вървят само с едного – с Летящия отряд на генерал Гурко! – каза той.
– Но тези дружини, набързо сформировани тук, не са снабдени нито с един кон! – обади се Вяземски.
– Не е нужно седло там, където раснат криле! – отвърна велики­ят княз Николай Николаевич

Да се описва битката на 30 юли при Плевен е повече от съобща­ване на едно историческо събитие, то е пример за нещо, което чо­вешки воли са се мъчили да прекрояват. Човешки умове са прекар­вали свои чертежи върху мирови планове. Плашилото, което тази битка е размятала, се е мъчило да плаши най-спокойната, най-хлад­нокръвната и пресметлива владетелка на света – Историята.
Без 30 юли при Плевен би ли имало трите августовски дни на Шипка?
Ако не бе имало Ксеркса, щеше ли някога да има Термопили?
Ако не е имало Осман паша на 30 юли в Плевен, щеше ли да има Шипка?
Ако персийците не са бивали някога на Термополи, елините ни­що нямаше да знаят за тристата спартанци.
Ако на 30 юли турците не са били в Плевен, българите нямаше да имат своите опълченци.
И тъй 30 юли трябва да бъде разучаван като урок. 30 юли не е писал история – създавал я е. Ако неговият поглед при Плевен е бил с внимание насочен към връхлитащите от север, изток и юго­изток руски войски, нека не пропущаме тук да забележим оня, от­правен към близкото бъдеще, който е гледал към Шипка.
Когато говорим за 30 юли при Плевен, нека мислим за това, което в скоро време ще се върши на Шипка!
Когато вечерта преди 30 юли Осман паша даваше последните си разпореждания в Плевен, той надали знаеше, че за втори път в историята един човек от Азия вика на прохода сянката на Леонида.
Като отбраняваше равнината, той не мислеше, че издига прохо­да.
Той не можеше и да помисли, че неговите плевенски редути са извикали вече „тристата спартанци“ на Балкана.
Той нямаше наум някакви си втори Термопили.
Той не знаеше, че българските опълченци са вече на Шипка!

Един от участниците в тия паметни боеве, а именно българи­нът опъл­ченец подполковник Кисов, за първия ден на тия боеве е писал: „Цялата неприятелска армия пред нашите очи се построи в няколко линии.“
С тези прости няколко думи той е изразил целия трепет на при­бли­жаващата катастрофа.
Какви думи е казал Леонид на своите 300 спартанци, когато около Термопили гръцката земя е била почерняла от азиатските пълчища на Ксеркса, не се знае. Може би в няколкото думи, казани там от него, се е съдържал именно паметният надпис, останал впо­следствие завинаги да напомнюва на човечеството неговата слава:
„Пътнико, иди кажи на Спарта…“
Такива думи са се казвали и на Шипка. Положението на мало­бройния Шипченски отряд пред налитащите османски пълчища е било това на Леонида пред сганта на Ксеркса. Двама военачални­ци, разделени от 2400 години, са били обхванати от едни чувства… единият на Термопили, другият на Шипка!
Изходът от неравната борба е бил ясен пред очите на единия и очите на другия.
Но Леонид е имал пред себе си спартанци, а руският генерал Столетов е имал пред себе си необучени за война българи. Повече­то въстаници, нежели войници, те бяха претърпели вече жестоко оредяване след старозагорския бой.
Видели Тракия да гори, те имаха пред очите си своята много­страдална родина като един труп, наполовина пресечен от ятаган и наполовина изгорен.
Вместо да й донесат свобода, те й бяха донесли унищожение!
Застанали на прохода, те знаеха, че стоят на врата и че тази врата е последна.
Тяхното присъствие на прохода бе заставане на праг.
Отстъплението можеше да се равнява само на смъртта. Пламъ­ците от Тракия щяха да залеят Дунавската равнина… Братята руси, ако не бъдат погълнати от тази огнена вълна, ще преплуват обрат­но Дунава, за да не се върнат повече, защото цялата българска земя ще се превърне в гроб.
Всичко това трябва добре да е премислювал и генерал Столе­тов, когато ги е разпореждал из бойните участъци на прохода. Тех­ните отчаяни лица с червените белези от пресни рани, с черните оглавници от ръждивите железни халки по вратовете, опушените от димове лица, опърлените от пожари коси и вежди, всичко това е гледало на него. Това мълчание него е питало.
Зловеща картина!… Военачалник на един отряд, съставен от ос­вободители и роби, от свободни войници и свалени от бесило бун­товници, от хора, които са носили надежда за живот, и такива, кои­то се готвеха да умрат, защото я нямаха, един отряд с бойни знаме­на, но и с една половина, която носеше по лицата, по шиите си и по насечените си от ятаган ръце страшни поражения и погроми като своя бойна слава.
Подвигът и ужасът… сбрани на едно място. Надеждата и смърт­та в едни очи… това бяха двете половинки на отряда. От едната страна руси, от другата българи!…
Ето какво имаше пред себе си генерал Столетов. Да говори на орлов­ците… имаше ли нужда?… Те шетаха по своите позиции с по­знатото суетене пред боя, каквото обхващаше всички войници. Те и не обръщаха глави да го подирят с очи. Командата бе дадена още през нощта. Оставаше им сега да се разпоредят.
На него гледаха само опълченците. С едно гледане, което бе на­прежение на смърт и живот, но и въпрос, на който той можеше да даде само отговора на Леонида. Най-сетне техните дружини се сбраха около него и в гробно мълчание зачакаха. Техният въпрос да бъдат ли утре, се решаваше тук!
– Момчета!… – викна изведнъж сърцераздирателно генерал Сто­летов. – Видяхте в Стара Загора как вековните ви врагове предава­ха всичко българ­ско на унищожение! И сега виждате какво става там… в полето!…
След битката при Стара Загора царят и цяла Русия гледат на вас, юнаци, като на самоотвержени, неустрашими храбреци!… Че българският опълченец се бие не по-малко храбро от своя по-стар брат руския войник! Неприятелят, с когото вие тъй юнашки и неус­трашимо се бихте при Стара Загора, настъпва към нашата пози­ция. Той се готви да превземе Шипченския проход! От участта на шипченската позиция зависи съдбата на вашето отечество Бълга­рия! Вие трябва да приложите всичкото си усилие да не допуснете кракът на врага да стъпи на шипченското възвишение!
Помнете, юнаци, че царят и цяла Русия очакват от вас да защи­тите Шип­ка!
България от вас чака своето освобождение!…“
„Чудна беше съдбата на Опълчението – пише по-късно Бенде­рев, участник в тия боеве. – Генерал Гурко, който през целия си задбалкански поход не разреши на Опълчението да вземе участие нито в едно от сблъскванията с турските войски, трябваше да се превърне в безпомощен зрител на единоборството на шепа опъл­ченци (2000 срещу 25 000 турски войници) с главните сили на арми­ята на Сюлейман паша.“
А народният поет, когато е нагласявал на лира същия паметен момент, е намерил следните думи:

Талазите идат;
последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: „Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци,
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!“

„Една великанска, една невиждана процесия!…“ е викала Ис­торията.
Салих паша, размесен с черкезите, поднови атаката си срещу предните леви окопи на противника, когато в предния окоп на 2-ра дружина настъпи голяма крамола за глътка вода. Тази глътка бе останала да хлопчи на дъното на облизаната от десетки пресъхнали устни манерка на един опълченец.
Боят отново започва! извика един предразнял глас. Няма ли за нас поне по една капка вода?… Ще изпукаме без вода!…
По-добре е да се хвърля с главата надолу през окопа между турците!… викаше друг. И тъй, и тъй умирам за капка вода!
Не приказвай така, Костадине! обади се командирът. Бързо ще ги отхвърлим и ще идем на извора… Там пий колкото щеш!
Дяволи такива… Ще те оставят да пиеш! Пътеката е застлана с трупове, около извора харман! А ти пий!… Който може да греб­не с манерката и да бяга жив… добре!… Ще се мре без вода! Пред очите ми се въртят червени колелета!…
Вода!… Вода!… надаваха отчаяни викове орловци от своите прикрития, като размахваха пушки към опълченските окопи.
Жаравата, която слънцето сипеше отгоре им, правеше техните пушки да бляскат като светкавици. Други светкавици, полетели от пълчищата, които вече се катереха с викове на ярост и омраза нагоре към окопите, се посрещаха с тях. Пръстта и въздухът, ка­мъните и слънчевата жар, всичко бе закипяло отново в гигантския грохот на сблъскването, което мъката и злорадството, омразата и дълготърпението бяха приготовлявали от векове. Но гласове не спираха да викат:
– Братушка, намери ми капчица водица!… Поне глътчица!… Уми­рам, братушка!…
– Вода!… Вода!…
…
Тогава се случи нещо страшно. От закипялата пръст на окопи­те се вдигнаха едни хора, не човеци, а призраци. Отначало само мъже, а после и стари бабички и по-възрастни жени. Това бяха хо­ра, които бяха премислили и прежалили себе си. Това бяха селяните и селянките, придошли от околните села да помагат на войската. Те бяха преседели в окопите през време на първата атака, присви­ти на купчинки по земята, мълчаливи и с прежълтели лица.
Сега те привдигнаха старчески снаги, пооправиха гърбовете си и се упътиха към своите съдове. Нарамиха стомни и менци в две ръце, задянаха буренца на гърбовете си, натовариха с бурета и бъч­ви гърбовете на своите животни и мълчаливо тръгнаха по страш­ната пътека към извора. Те не обърнаха очи да погледнат за после­ден път близките си, не се сбогуваха с никого… и никой не ги спря. Тъй и тръгнаха!…
Това бяха те…
Българският селянин може да изпитва страх, може да не тръгва с удоволствие… лицето му може да е прежълтяло… Но във върхов­ния миг той, неподканян от никого, издига кокалеста фигура, поиз­правя свития си гръб и… тръгва!
Тръгвал е винаги!…
Това е неговата история.
Мълчалив е като камък.
Неговото търпение е пословично оръжие.
Те разбраха, че на борците по окопите е нужна вода, че водата е крайно необходима за живота им… следователно за изхода на боя… Не казаха нито дума, нарамиха съдовете си и тръгнаха…
По оная страшна пътека, която вече описахме, над която куршу­мите бръмчеха и свиреха като оси, а картечът изкопаваше и из­хвърляше буци от кървава кал, тръгнаха едни след други водоносни­те, попрегърбени в шаре­ните си елеци, с провесени от две стомни или два медника ръце.
Никой не проговорваше нито дума, не се обръщаше към друга­ря си, който го следваше. Ако някой прецапаше през кървавата кал, падаше настрани. Отмахваха нозете му от пътя… и отминаваха.
Тия, които достигнаха извора и напълниха съдовете си, тръгна­ха нагоре и пресрещаха мълчаливо ония, които слизаха. Тъй шаре­ната редица стана двойна. Едната слизаше, другата се изкачваше. От двете страни на пътеката окървавените трупове представлява­ха вече два чудовищни насипа.
Когато върху тия два насипа се видеше да трепка още, макар и слабо, някой смачкан, овалян в калта, потънал в оцапаните си кър­ви живот, селяните, които се изкачваха нагоре по пътеката, го из­вличаха из страшната купчина и натоварваха на гърба на своето животно. Тъй бидоха спасени и отнесени от тия мълчаливи труже­ници мнозина ранени към превързочните пунктове.
А тяхното появяване горе на позицията с мокри, студени стом­ни, менци и буренца бе ознаменувано под куршумения дъжд на вра­га с дружно: „Ураа!…“
Никой не питаше колцина от тия неизвестни мълчаливци са тръгнали и колцина се връщат назад. Кои от тях са паднали, кои са още живи. Сякаш не това бе важното. А важното бе, че тия, както и всички, които пълнеха окопите, изпълняваха добре своя дълг.
– Братушка, вода!… – предлагаха старческите ръце две издигна­ти стомни. Този старчески глас, някакъв обикновен промеждутък между разразяващи се отвред гръмотевици, позволяваше да се чуе:
– Дай, дай да се напия!…
– Една глътчица ми подай!…
– Спасибо тебе!…
– Спасибо…
– Благодаря. Сполай ти, братко!
Тъй водоносците продължаваха да обикалят окопите, провеси­ли стомни в двете ръце, додето никой от защитниците не смееше да покаже главата си навън.

 

Шипка – Яна Язова – 4eti.me

 За пореден път се оказах излъган в преценката си...
И последния наследник на смелата и Борбена фамилия Кенеди-ЖЕРТВА НА СВЕТОВНИТЕ САТАНИСТИ се оказа СТРАХЛИВЕЦ И ОТСТЪПНИК пред уродите от "Хабад"...
Оказа се за съжаление, че пропуска дадения му СВИШЕ ШАНС да започне В СВЕТОВЕН МАЩАБ, "обратното броене" за тях и РЕВОЛЮЦИЯ за спасение на цялото човечество и свят, което можеше да направи само той.
Изключи се като ЛИДЕТ, ГЛАВА И ПОЛИТИК ОТ СВЕТОВНО ЗНАЧЕНИЕ....
Какъв Тръмп? Какъв Путин-Шаломов?... Какъв Зеленский?... Какви УРОДИ И СИНДРОМИ НА ДАУН-ИДИОТИ с мънички очички и идиотско изражение? Какви ТРАВЕСТИТИ и неопределени в никое отношение-КАМАЛИ ли са, камили ли са?
Всичката тая ИЗМЕТ НА "ХАБАД" ИЛИ СОРОС ТРЯБВА ДА СЕ НАБИЕ ПУБЛИЧНО НА КОЛ И БЪДЕ ОСТАВЕНА ДА СТЪРЧИ ЗА ДА БЪДЕ ПЛЮТА И ОБРУГАВАНА НАВЕКИ ОТ МИНАВАЩИТЕ ТЪЛПИ ЗА ДА ИМА МИР В СВЕТА или поне шанс някакъв за такъв и оцеляването му!
Какви "преговори за Украйна", циркове и "пет лева"?
Украйна да я пощадим, а в Близкия Изток да ожесточим геноцида и етническата чистка и предизвикваме световна хуманитарна криза? Палестинците, ливанците, сирийците, йеменците не са хора и живи същества-гръбначни? Нали?
Останките от некогашна България, вече сме им ги подарили за да има "мир"? А?
Че защо тогава пък аз трябва да сметам за "хора", че и "гръбначни" животни дори, вашите чифутски световни паразити, уроди и АНТИЧОВЕЦИ, че не вдявам и съм бил длъжен даже да рева за техните измислени и несъществуващи "жертви"?...

    Тоя празник е установен в първите векове на християнството и ни напомня едно от най-важните евангелски събития – явяването на Господа в небесната слава пред трима от учениците Си. Юдеите не узнали в Христа очаквания Месия. Те старателно изучавали пророчествата, но превратно тълкували техния смисъл и мислели, че очакваният Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Юдеите не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за светски изгоди. Дори самите апостоли не били съвсем чужди на подобни земни помисли, макар и да повярвали, че Иисус е очаквания Месия. Те също се надявали, че Иисус Христос ще възстанови израилското царство, спорели помежду си кой от тях ще бъде тогава най-голям. За тях било недопустимо, че Иисус Христос, Син Божи и Спасител на света, ще понася страдания и унижения от людете. Това им се показало несъвместимо с Неговото величие и слава.

Господ обаче често беседвал с учениците си за Своите страдания. Той казвал, че Нему предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне. Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от тия думи и Петър, който малко преди това изповядал Божеството на Спасителя, Му казал: "Пази Боже! Това, Господи, няма да стане с Тебе!" Но Спасителят строго укорил Петър и му казал, че той мисли не за онова, що е Божествено, а за това, що е човешко.

Скоро след тая беседа с учениците Си, за да укрепи вярата им и да ги отвлече от земни помисли, Господ се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина в Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен: лицето Му се изменило и светело като слънце; дрехите Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи от слава, Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и за края Му в Йерусалим. Петър, поразен от това, което виждал, казал на Иисус: "Господи, добре е да останем тук. Да направим три сенника: за Тебе един, един за Мойсей и един за Илия!" Като говорел, изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: "Този е Моят Син възлюбен, в Когото е Моето благоволение! Слушайте Него!" Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: "Станете, не бойте се!" И като станали, те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината. А Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Син Човечески не възкръсне от мъртвите.

Това събитие било предназначено да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да укрепи вярата им. Учениците чули гласа на Самия Бог; двама най-велики представители на Стария Завет – Мойсей и Илия, засвидетелсвали със своето явяване, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказвали пророците. Окръжени от небесна слава, тия св. мъже беседвали с Иисус Христос за Неговите спасителни страдания и доброволна смърт. Най-после, това чудно явление трябвало да отвлече апостолите от земните помисли за величие, като ги направи свидетели на небесната слава на Христа.


Тропар на Предпразненство, глас 4

Христово преображение предусрящем,
светло торжествующе предпразднственная, вернии, и возопиим:
приспе день Божественнаго веселия:
восходит на гору Фаворскую Владыка,
Божества Своего облистати красоту.


Тропар, глас 7

Преобразился еси на горе, Христе Боже,
показавый учеником Твоим славу Твою, якоже можаху:
да возсияет и нам грешным свет Твой присносущный,
молитвами Богородицы, Светодавче, слава Тебе.

Преобразил Си се на планината, Христе Боже,
като Си показал на Твоите ученици славата Си, доколкото можеха,
да възсияе и над нас, грешниците, Твоята присносъща светлина
с молитвите на Богородица, Светодателю, слава на Теб.

Друг превод:
Преобразил си се на планината, Христе Боже,
показвайки на учениците си Твоята слава според силите им;
нека възсияе и над нас Твоята вечна светлина
по молитвите на Богородица: Светодавче, слава на Тебе.

Величание

Величаем Тя, Живодавче Христе,
и почитаем пречистыя плоти Твоея преславное Преображение.


Кондак, глас 7

На горе преобразился еси,
и якоже вмещаху ученицы Твои
славу Твою, Христе Боже, видеша:
да егда Тя узрят распинаема,
страдание убо уразумеют вольное,
мирови же проповедят,
яко Ты еси воистинну Отчее сияние.

На планината си се преобразил,
доколкото можеха Твоите ученици
да видят Твоята слава, Христе Боже,
та когато Те съзрат разпнат,
да уразумеят, прочее, волното Ти страдание
и да проповядват на света,
че Ти си сияние на Отца.

Друг превод:
На планината преобразил се,
учениците Ти видяха Твоята слава, Христе Боже,
доколкото можаха,
та когато Те видят на кръста,
да разберат Твоето волно страдание
и да проповядват на света,
че Ти наистина си сияние на Отца.



  +++ Свето Преображение на Господа Бога, нашия Спасител Иисус Христос (crkvenikalendar.com)

 15.08 12:02 - Не може да се пропагандира вяра, а може - "джендър-идеология" Автор: cefules Категория: Лични дневници   
Прочетен: 129 Коментари: 0 Гласове:  13
Последна промяна: 15.08 12:12
 

Публикувам официален документ. От страницата на ЕП.
  Иде реч за предложение за забрана на религиозните символи: в детски градини, училища (и забележете): РАБОТНО МЯСТО.
  Значи: не може да се пропагандира религия, а може да се пропагандира ПЕДЕРАСТИЯ.
  Значи може едното да се забрани, че и с благословията на ЕП, а ако все пак се направи опит, да се забрани второто (понеже мястото на пропагандата не е в училище), бозайниците на чуждите хранилки скачат, че някой им ограничавал свободата.



https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/B-9-2021-0170_BG.html

Линкът води към сайта на европарламента и отваря страницата:

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно защитата на децата от оказване на влияние посредством принудата за носене на по-големи религиозни символи в детските градини и училищата и относно забраната за носене на такива символи на работното място | B9-0170/2021 | Европейски парламент (europa.eu)

    Путешествия с фотокамерой 252,2K подписчиков Подписаться 6 вещей, которые запрещены в Европе, а мы делаем и радуемся 12 мая 278K прочитали

В России мы ходим в лес, собираем ракушки или играем с детьми. И даже не задумывается, что если попробуем провернуть нечто подобное в Европе, то можем нарваться на некислый штраф и осуждение местных.

Естественно, даже у самых неожиданных запретов есть свои обоснования, которые авторам запретов кажутся очень логичными. Как говорится, хотели как лучше, а получилось как получилось.

Ночевать на даче

Такой запрет действует в Германии. Да, там тоже есть дачи. Называются они Kleingarten, что в переводе означает "маленький сад". И он действительно маленький. Участок не может быть больше 4 соток. Чаще всего такие дачи находятся в аренде, потому что земля дорогая. А земля для них выделяется в тех местах, которые не годятся для другого строительства. Вот и получается, что дачи у немцев расположены вдоль железных дорог и автобанов.

      Автор фото: duesentrieb. https://www.flickr.com/photos/duesentrieb/41757229170 CC BY-NC-ND 2.0 Deed

Но немцы всё равно там любят отдыхать. Правда, ночевать в садовых домиках не положено. А ещё строго регламентируется высота забора, количество построек и то, какие именно растения будут на участке. Это всё прописывается в правилах садового товарищества. Ну а за нарушение грозит нехилый штраф.

      Автор фото: duesentrieb https://www.flickr.com/photos/duesentrieb/53598411594 CC BY-NC-ND 2.0 Deed

Как кто-то узнает, что вы ночевали в своём дачном домике? Бдительные соседи доложат. В Германии это принято.

Играть в снежки

Казалось бы, что может быть страшного в простой детской забаве? Но только не для бельгийцев. Снег тут — не особо частое явление, страна просто не готова к снегопадам. И любой снег — это огромная нагрузка на коммунальные службы и транспорт.

      Автор фото: Helena Lopes on Unsplash

Правда, порадоваться снегу детям тоже не дадут. По мнению властей, снежок ничем не отличается от камня, а сама игра — проявление насилия. Поэтому, если вздумаете покидаться белыми комочками снега в Бельгии, будьте готовы, что вас посчитают возмутителем общественного спокойствия и выпишут штраф в 100 евро.

А теперь вспомните нашу Масленицу (особенно Бекшевскую), когда происходит настоящая снежная битва и взятие крепости. И все довольны.

Сажать люпины

Правда, у нас многие садоводы считают их сорняками и стараются извести со своего участка, потому что люпин довольно сильно разрастается и вытесняет другие растения. Но никакого запрета на эти растения у нас нет. А вот в Норвегии запрещено сажать эти цветы по обочинам дороги. Кроме этого, многие местные сообщества тоже выступают против этих красивых цветов.

      Автор фото: Vidar Nordli-Mathisen on Unsplash

Люпин сюда завезли аж в 19 веке, хотели стабилизировать почву, но что-то пошло не так. Прям как с борщевиком у нас. Люпин начал вытеснять местные растения, флора становилась скуднее, экосистема пострадала.

Кормить голубей

Вот этот бы закон поддержала с радостью. Особенно в городах. Надоело постоянно находить свою машину грязной. А голубей, которые шарятся по мусоркам, воспринимаю не иначе как летающих крыс.

Видимо, примерно так же рассуждало и руководство Венеции. Именно там запрещено кормить глубей. Логика понятная: они загрязняют улицы, фасады и памятники, это всё потом приходится мыть. А воздействие воды и реагентов только наносит вред культурному наследию. Аналогичный запрет действует и в Сингапуре.

      Венеция. Площадь Сан-Марко

Кстати, в Вене тоже запрещено кормить голубей. Но там этот запрет объясняют заботой о птицах. Мол, кормят их чем попало, а птицы потом болеют. Но, кажется, это просто такая отмазка.

Ходить на каблуках

Этот запрет действует в Греции. Правда, не везде, а только в исторических местах. То есть прогуляться на шпильках по древним руинам не получится, как бы сильно вам этого ни хотелось (очень странное желание, на мой взгляд). В 2009 году руководство страны решило, что из-за малой площади соприкосновения каблука с поверхностью мостовой шпильки оказывается очень сильное давление на исторические булыжники, в ходе чего они могут пострадать.

      Автор фото: Pasha Simakov on Unsplash

Будь моя воля, я бы вообще запретила шпильки. Как пыточный инструмент. :)

Строить песчаные замки, собирать ракушки и ходить в купальнике

Вынесла это всё в один пункт, хотя эти все запреты действуют в разных странах. Так, в Испании на пляже Магалуф (на Майорке) запрещено строить песчаные замки на берегу. И в итальянской коммуне Эраклея тоже. Запрет объясняют тем, что постройки могут помешать работе спасателей. Да и вообще портят вид.

      Замок на пляже в Валенсии. Испания. Автор фото: Kit Suman on Unsplash

А вот запрет, действующий в Хорватии, Италии и Испании на нахождение в купальниках вне пляжа я бы поддержала. Мне кажется дикостью, когда в курортный магазин приходят люди в плавках, а в ресторанах отеля сидят дамы в купальниках. Воспринимаю это как неуважение к окружающим. А чего тогда не в нижнем белье пришли? Штраф за то, что вы прошли пару сотен метров от отеля до пляжа в купальнике, — до 120 евро.

      Автор фото: Massimo Virgilio on Unsplash

Ну а запрет на сбор (и вывоз) ракушек действует во многих странах. Аргументируется это тем, что если каждый вывезет ракушку, то ничего не останется. Поддерживаю. Но обычно на это смотрят сквозь пальцы и совсем мелкие ракушки разрешают вывозить.

А вы какие бы запреты поддержали? Какие считаете странными? Я вот против ограничений на дачах. И полностью поддерживаю запрет на купальники и кормление голубей.

6 вещей, которые запрещены в Европе, а мы делаем и радуемся | Путешествия с фотокамерой | Дзен (dzen.ru)

 

 A нас, дали изобщо ни има?...

 Автор: modernotorobstvo Категория: Политика    Прочетен: 591 Коментари: 0 Гласове:  3
 
Зная, че в целия свят няма друг народ, който толкова да се оплаква от своята съдба – всеки път, на всяка крачка и със всяка своя дума – да се оплаква от своето унижение, страдание и мъченичество. Човек би помислил, че не са евреите, които господстват в Европа; че не са те, които управляват борсите и ръководят политиката, и вътрешните работи, и морала (“културата”) в държавите...                                                                                                                                                                  
...Мой дописник ми пише: "Преди всичко, на евреите е нужно да се дадат всички граждански права, както и на всички други народи в Русия, и чак тогава да се иска от нас изпълняване на задълженията ни към държавата (помислете: тези хора са лишени от най-основното право – свободно избиране място за живеене, поради което еврейската маса е силно ограничавана).                                                                                                                                                      
Но помислете сега и вие, господин дописнико..., че във времето, когато евреинът е "страдал, неможейки свободно да избира мястото си на живеене", в същото това време, 23 милиона руснаци са страдали под ярема на крепостничеството, като роби, което мисля, че е малко по-тежко, отколкото да не може човек да избира мястото където да се настани!  А дали тогава евреите са съжалявали руснаците? Съмнявам се...                                                                                                                            
Нека прочетем от мартенския "Европейски вестник", известието, че евреите в южните щати на Северна Америка, са се нахвърлили с цялата си мощ върху многомилионната маса освободени негри, сграбчвайки ги в ръце, използвайки незнанието и слабостите на експлоатираното племе.                                                                                                                                                                                            
Преди десетина дни намерих в "Ново Време"- бр. 371, много характерна дописка от Литва: "Евреите така налетяли тамошното литовско гражданство, че за малко щели да го упропастят с ракия; католическите свещеници едва спасили пияниците, заплашвайки ги с мъки в ада, и основавайки между тях "дружества за трезвеност".                                                                                                                 Цитирам, това което прочетох, но вече зная, че веднага ще викнат: "това още нищо не доказва, това е така, само защото евреите са подтиснати и бедни; всичко това е само "борба за оцеляване", която само глупак няма да разбере; а ако евреите не бяха толкова бедни, а бяха богати, те щяха да се изявят, като най-хуманни хора, и целият свят щеше да им се удивлява!"                                                             
Да, но всичките тези негри и литовци, са още по-бедни от евреите, които пият тяхната кръв, но въпреки това се гнусят от такава търговия, която е обичайна за евреина. Освен това, не е трудно да си хуманен и морален, когато си задоволен и весел, но настане ли "борба за оцеляване" – бягай на далече... (тогава си проличава моралът на хората)!                                                                                                                                                                                                                                                      
Въпреки, че може и да не съм дълбок познавач на еврейския живот, едно зная със сигурност, че нашият народ няма специална, глупава, религиозна омраза към евреите, като, да речем: "Юда е предал Христос"!                                                                                                                                                         
Случвало ми се е да живея сред народа и да спя на наровете по казармите. Имаше там и евреи, и никой не ги презираше, никой не ги гонеше, нито изхвърляше. Когато се молеха на Бога (а евреите се молят, викайки и обличайки специално облекло) никой не се чудеше, нито им пречеше, и не им се смееше, което, иначе, би трябвало да се очаква от такъв груб народ, каквито са руснаците. Напротив, гледайки евреите, говореха: "че вярата ги задължава така да се молят", и минаваха край тях кротко, и почти с одобрение. А същите тези евреи много страняха от руснаците; не иксха и да ядат заедно; гледаха на руснаците, някак от високо; (и къде мислите, бе това? – в затвора!). Въобще, показваха отвращение и непоносимост към руския "старообитаващ" народ. Също така и по войнишките казарми, и навсякъде из цяла Русия! Отидете и разпитайте: Обиждат ли евреина, като евреин, заради вярата и обичаите? Никъде не ги обиждат, никъде, из целия народ.                                    
Уверявам ви, че и в казармите, и навсякъде, обикновения руснак предостатъчно вижда и знае, че евреина не ще с него да яде, че се отвращава от него, и колкото е възможно, го избягва и се разграничава от него, което не отричат и самите евреи. И какво излиза? Вместо руснакът да се обиди поради всичко това, нашият обикновен човек кротко казва: "такава им е вярата, и заради нея не ядат с нас и ни избягват, а не затова, че са зли". И така руснакът широкогръдо извинява евреина.                    
Понякога ми е идвала на ум щурата мисъл, да се запитам, какво щеше да е, ако в Русия евреите не бяха 3 милиона, а 80, колкото са руснаците сега, а руснаците бяха 3 милиона? Какво щеше да стане с тези руснаци, и как биха се отнасяли евреите с тях? Дали биха позволили да се изравнят руснаците с тях, по права? Биха ли им позволили свободно да се молят? Нямаше ли веднага да ги превърнат роби? И още по лошото - нямаше ли да им смъкнат кожите? Нямаше ли напълно да ги изкоренят, напълно да ги унищожат, както са направили с много други народи, в старо време, в началото на историята?...                                                                                                                                     STATUS IN STATU                                                                                                                                              
(Тайно еврейско учение, че "евреите имат висш легален статус, над другите народи". б.авт.)                                                                                                                                              
Евреите обвиняват руснаците в омраза, и то - омраза с предрасъдъци. А как мислите, дали евреинът има по-малко предрасъдъци към руснака, отколкото руснакът към евреина? Или, може би, ги има повече? Показах ви, как простият руски човек се отнася с евреина, а пред очите ми са писмата на образовани евреи, и в тях виждам колко омраза има към нашия човек. Но главното е, че евреите които го пишат, самите те, не го забелязват.                                                                                                                                                                                                  
... Какво в действителност е този status in statu? В какво се състои неговата вечно променлива идея, и каква е същността на тази идея?                                                                                                          Би било трудно, а и невъзможно да се пише за това в кратка публикация; невъзможно и поради това, че още не е дошло времето, нито часът, въпреки изминалите 40 века, та човечеството да каже последната си дума за този велик народ. Но все пак, не навлизайки в същината и дълбочината на предмета, би могло да се посочат поне некои белези от този status in statu; макар и само външни. А тези белези са следните: отделеност и откъснатост от нееврейския свят; чувство за изключителност: вяра, че в света съществува само един единствен могъщ народ – еврейския, докато другите, макар и да ги има, трябва да се гледа на тях, все едно, не съществуват:                                   
"Отдели се от всички народи, изгради своя идентичност и знай че от тогава ще бъдеш единствен на Бога! А останалите унищожи или превърни в свои роби, или ги експлоатирай. Вярвай в победата над целип свят; вярвай, че всички ще ти се покорят. Гнуси се от всички, и с никого не дружи. И да изгубиш земята си и бъдеш разсеян по цялата земя, и между всички народи, все едно, – вярвай в това, което ти е обещано, веднъж завинаги вярвай, че така ще стане, а през това време, живей и се отвращавай, уединявай се, експолоатирай и чакай, чакай"...                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           Ето в какво е същината на идеята, на този status in statu. След това има, разбира се, и вътрешни, тайнствени закони, които пазят тази идея.                                                                                                      Кажете нещо на това, господа образовани евреи - мои опоненти!...                                                                            
А ето какво мисля аз: даже евреинът да бъде изравнен по права с руснака, за нищо не би се отрекъл от своя status in statu. Да се приписва на status in statu, че е само заради гоненията и нуждата от самозащита – няма да е вярно...                                                                                                                                    Че религиозният характер на тази идея е решаващ – няма съмнение...  Не вярвам на образованите евреи – атеисти!  Всички те са едно, и Бог знае какво още чака света, от образованото еврейство! В детството си съм чел и слушал легендата за евреите, че те все още чакат Месията, и то всички – от най-обикновения евреин, до най-учения философ, и кабалистът – равин; всички те вярват, че техният месия отново ще ги събере в Йерусалим, и ще хвърли в краката им целия свят. И че затова евреите, в огромното си мнозинство, избират една професия – търговия със злато, и всичко онова, което бързо се превръща в злато – за да не ги свари техният Месия в сегашната им родина, и да се не привържат чрез собственост към земя на чужденци, а да имат всичко, само в злато и скъпоценности, та по лесно да го понесат със себе си, когато:                                                                                          
Ще засияе, ще грейне лъчът на зорницата,                                                                                                                    ще зазвучат, кимвал, тимпан и свирчица;                                                                                                                                 
и златотото и съкровищата и светинните                                                                                                         ще тръгнат към стария храм Палестински...                                                                                                                
За евреите е добре там, където народът е още некултурен, или дълго подтискан, или икономически слабо развит – там им е най удобно!  Но вместо със своето влияние те да вдигнат степента на образованието, да подсилят знанието, да развият икономическите способности на коренните жители, реално се получава точно обратното. Където и да се настанят евреите, там още повече се унижава и покварява народът, още повече страда човечеството, още по-ниско спада нивото на образованието, още повече се шири отвратителна, безизходна сиромащия, а с нея и отчаянието.                     
Питайте из нашите покрайнини, местните хора: какво движи евреите, и кое ги е движело толкова векове? И ще получите едногласен отговор. "Немилосърдието! Немилосърдието ги е задвижвало толкова векове; жаждата да се напият с нашата пот и кръв!" И наистина, цялата дейност на евреите в тези наши покрайнини, се е състояла само в това, да се доведат местните народи до, колкото е възможно, по-безизходно положение, по отношение на тях, а те да се облагодетелстват от тамошните закони. И те винаги са намирали възможности да се ползват от правата и законите. Винаги са умеели да са приятели на тези, от които е зависел народът; и в този смисъл поне не би трябвало да роптаят за своите права, сравнени с правата на коренните жители. Достатъчно права са имали евреите, над правата на местните. Какво е било, през десетилетията и столетията, какво е ставало с руския народ, навсякъде, където са се заселвали евреите – за това сведетелства историята на нашите руски региони. Посочете, ако можете, некое друго племе от другородци, което с ужасното си въздействие би могло да се сравни с евреите? Няма да намерите друго такова племе! Евреите, в този смисъл, са запазили цялата си оригиналност, измежду другите чужди племена в Русия. А причината, разбира се, е техният status in statu, духът, който излъчва немилосърдие, към всичко, което не е еврейско; това неуважение към който и да било народ и племе, и към всяко човешко същество, ако то не е евреин... Трябва да се признае надмощието на евреите и в Европа, където те също са заменили всички предишни идеи, със свои.                                                                               
О, разбира се, човекът винаги и през всички времена е обожавал материализма, и е бил склонен да вижда и разбира свободата, само ако я осигури за себе си, трупайки пари със всички средства. Но тези стремежи все пак не са се така открито и предизвикателно въздигали, до такъв висш принцип, какъвто е случаят в нашия 19-ти век: "Всеки за себе си, и единствено за себе си, и всеки контакт с хората, единствено заради себе си" – е основната идея на буржоазията, заменила в края на 18-ти век, предишния християнски поглед към света, и станала главна идея на цялото сегашно столетие, и на целия еврейски свят. Ето това е моралният принцип на мнозинството сегашни хора, и то не лоши, а хора работни, които не убиват и не крадат. А немилосърдието към по низшия, и упадъкът на братството между хората, и експлоатацията на сиромасите, от страна на богатите, разбира се, всичко това го е имало и преди, и винаги, но не е било въздигано, като висша правда и наука. А християнството е осъждало всичко това. Сега, напротив, на това се гледа, като връх на прогресивността. Не са, значи, случайно, навсякъде по борсите, господари евреите, нито случайно ръководят капитализма, нито случайно те са вседържители на банките и кредита, и не случайно те са боговете на маждународната политика!                                                                                                                         
Какво ще стане нататък, знаят евреите: наближава тяхното царство, тяхната абсолютна власт! Наближава крайната победа на злото, пред което ще се премахнат чувствата за човеколюбие, жаждата за истина, християнските ценности, националната и расовата гордост на европейските народи. Наближава материализмът, сляпата животинска жажда за лично материално обезпечаване, жажда за лично трупане на пари, с помощта на всички средства; това ще се приема за висша цел, като нещо разумно, като свобода, – вместо християнските идеи за спасение, с помощта на моралното братско единство на хората.       

 Автор: modernotorobstvo Категория: Политика    Прочетен: 588 Коментари: 0 Гласове:  0
 
,,Аз съм ционист. Не е нужно да сте евреин, за да бъдете ционист. Ако бях евреин, щях да съм ционист. Моят баща ми посочи: ,,Не ми е необходимо да съм евреин, за да бъда ционист. Защото съм такъв."

- Джо Байдън, президент на САЩ.

„По време на съветския период евреите напускаха страната и сега трябва да се върнат."

- Владимир Путин, президент на Русия.

,,Казвам се Доналд Тръмп и съм голям почитател на Израел. Откровено казано, един силен министър-председател и силен Израел. А вие наистина имате велик министър-председател в лицето на Бенямин Нетаняху. Той няма равен."

- Доналд Тръмп, бивш президент на САЩ.

,,Нека свършим упоритата работа, необходима, за да продължим да изграждаме нашето приятелство и да достигнем до следващото поколение американци и израелци, така че връзките между нашите нации да станат още по-дълбоки и по-силни. Заедно сме по-силни и ако се изправим пред бъдещето рамо до рамо, знам и за Израел, и за Америка, че най-добрите ни дни все още предстоят."

- Хилъри Клинтън, бивша държавна секретарка на САЩ.
,,Не мисля, че някой е бил клеветен повече от евреите. Бих казал много повече от мюсюлманите. Те са били клеветени много повече от мюсюлманите, защото са обвинявани и клеветени за всичко. Никой не обвинява мюсюлманите за нищо. Спомням си Разпети петък. Каква беше атмосферата, която дишаше едно дете? тихо, Бог е мъртъв. Бог умря всяка година между четвъртък и събота на Страстната седмица и това направи дълбоко впечатление на всички. Какво се случи? Те биха казали: „Евреите убиха Бога."

- Фидел Кастро, бивш президент на Куба.

,,Гордея се, че отношенията за сигурност между Съединените щати и Израел никога не са били по-силни, никога. Още учения между нашите военни; повече обмени между нашите политически и военни и разузнавателни служители от всякога; най-голямата програма до момента, която да ви помогне да запазите качественото си военно предимство. Това са фактите. Това не са мои мнения, това са факти.
Но не се заблуждавайте – тези, които се придържат към идеологията за отхвърляне на правото на съществуване на Израел, те биха могли да отхвърлят земята под тях или небето отгоре, защото Израел не отива никъде. И днес искам да ви кажа – особено на младите хора – за да няма грешка тук, стига да има Съединени американски щати – не си сам."

- Барак Обама, бивш президент на САЩ.
,,Събираме се, за да отбележим важен повод. Преди 60 години в Тел Авив Давид Бен-Гурион провъзгласи независимостта на Израел, основана на „естественото право на еврейския народ да бъде господар на собствената си съдба“. Това, което последва, беше нещо повече от създаването на нова държава. Това беше изкуплението на едно древно обещание, дадено на Авраам, Мойсей и Давид – родина за избрания народ Ерец Исраел.

Единадесет минути по-късно, по заповед на президента Хари Труман, Съединените щати се гордеха, че са първата нация, признала независимостта на Израел. И на тази знаменателна годишнина Америка се гордее, че е най-близкият съюзник и най-добрият приятел на Израел в света.

Някои хора предполагат, че ако Съединените щати просто скъсат връзките си с Израел, всичките ни проблеми в Близкия изток ще изчезнат. Това е уморен аргумент, който се присъединява към пропагандата на враговете на мира, а Америка напълно го отхвърля. Населението на Израел може да е малко над 7 милиона. Но когато се изправите срещу терора и злото, вие сте 307 милиона силни, защото Съединените американски щати са с вас."

- Джордж Уокър Буш, бивш президент на САЩ.

,,Демократичната руска общественост отхвърля и изобличава антисемитизма и ще направи всичко по силите си, за да изкорени феномена от нашето общество."

- Михаил Горбачов, бивш президент на СССР.

,,Преживях историята на Библията, на вашите и моите писания и създадох връзка с моя пастор. По-късно, когато се разболя отчаяно, той каза, че мисли, че един ден може да стана президент и каза по-откровено от премиера, ако изоставиш Израел, Бог никога няма да ти прости. Той каза, че Божията воля е Израел, библейският дом на народа на Израел, да продължи завинаги. Вашето пътуване е нашето пътуване и Америка ще стои с вас сега и винаги."

- Бил Клинтън, бивш президент на САЩ.

,,Ние сме с вас в осъждането на всеки и всички, които проповядват или се противопоставят на фанатизъм, омраза или антисемитизъм. И ние сме с вас в подкрепа на правата на съветските евреи и други вярващи. Никога няма да мълчим в борбата за правата на човека. Ние сме с вас в подкрепа на нашия приятел и демократичен съюзник в Близкия изток, Държавата Израел. И заедно можем да изградим още по-добро бъдеще за нашите деца и за Америка. И заедно ще го направим."

- Роналд Рейгън, бивш президент на САЩ.
От резолюцията, приета на заседанието на Съвета на народните комисари от 25 юли 1918 г.

,,...Съветът на народните комисари обявява антисемитското движение и погромите на евреите за смърт за каузата на работническо-селската революция и призовава трудещите се на социалистическа Русия да се борят с това зло с всички средства...

...Съветът на народните комисари инструктира всички съвети на депутатите да предприемат решителни мерки за изкореняване на антисемитското движение..."

- Председателят на Съвета на народните комисари
Вл. Улянов (Ленин).

,,За мен е голяма радост да ви приветствам тази вечер в Бъкингамския дворец, с наближаването на фестивала Ханука, и да отпразнуваме с вас приноса на нашата еврейска общност за здравето, богатството и щастието на Обединеното кралство.

Във всяка сфера на живота, във всяка сфера на дейност нашата нация не би могла да има повече щедри граждани и повече верни приятели. 

Ето защо се радвам, че имам възможността да ви благодаря, макар и в малка степен, за всичко, което правите и сте направили в цялата страна, в големите национални и международни институции и в местните общности на дължината и широчина на земята."

- Принц Чарлз, принц на Уелс.

,,Благодаря на всички членове на Кнесета за това. Благодаря на всички, че ми позволихте да говоря с вас днес на майчиния си език. Говоря с вас в една специална година. Защото тази година – 2008 г. – вие празнувате 60-ата годишнина от основаването на вашата държава, Държавата Израел.
Първият министър-председател на вашата страна Давид Бен-Гурион и първият канцлер на моята страна Конрад Аденауер ни показаха точно това. Ето защо за мен беше важно да отида в кибуц Сде Бокер в неделя и да положа венец там на гроба на Бен-Гурион. Защото Бен Гурион и Аденауер са тези, които превръщат мислите в думи и думите в действие. Те положиха основата на отношенията между нашите държави внимателно и предвидливо. В този дух Германия никога няма да остави Израел сам, а ще бъде лоялен партньор и приятел."

- Ангела Меркел, бивша канцлерка на Германия.

,,Докато аз съм един от формиращите политика, най-голямата ми мечта е да включа Израел сред страните от Европейския съюз."

- Силвио Берлускони, бивш министър-председател на Италия.

 ,,Нашата страна никога не е отричала правата на Израел или еврейския народ на Йерусалим, Храмовия хълм или Стената на плача."

- Дмитрий Медведев, бивш президент на Русия.

„От името на Франция бихме искали да декларираме любовта си към Израел – обичаме ви! Франция би искала да разшири сътрудничеството с Израел в областта на сигурността, икономиката, образованието и културата. До днес няма достатъчно беше направено, за да се реализира пълният потенциал, съществуващ между страните и от този етап призовавам френските бизнесмени да продължат напред по сделки, проекти и сътрудничество с Израел." 

- Никола Саркози, бивш президент на Франция.

„Тържествено се заклевам да направя всичко възможно, за да поддържам честното име на евреите – защото фанатизмът под каквато и да е форма е обида за всички нас."

- Д-р Мартин Лутър Кинг младши, американски духовник и общественик и един от водачите на Афроамериканското движение за граждански права.

,,Преди петдесет и седем години Конгресът на Съединените американски щати се ангажира с еврейската родина. Седем президенти вярваха и демонстрираха, че отношенията на Америка с Израел са нещо повече от специални отношения. Това е било и това е уникална връзка. И това е връзка, която е неразрушима, защото се корени в съзнанието и морала, религията и вярата на самия американски народ."

- Джими Картър, бивш президент на САЩ.

,,Всички еврейски граждани в Унгария са под закрилата на правителството. Горди сме, че в Унгария самоидентифициращите се евреи, които празнуват и съхраняват еврейската традиция, могат да се чувстват в безопасност."

- Виктор Орбан, министър-председател на Унгария.

,,Отношенията между Турция и Израел винаги ще бъдат силни - и ще продължат да растат."

- Реджеп Ердоган, президент на Турция.

,,Има стар френски антисемитизъм. Трябва да го признаем и да защитим нашия еврейски народ. Френската република не би била същата без еврейския народ. Те принадлежат на републиката."

- Еманюел Макрон, президент на Франция.

,,Китайската нация и еврейската нация имат почитана във времето история и цивилизация и двете страни се радват на трайни приятелски обмени, които са оставили много трогателни истории, които си заслужават да бъдат запомнени."

- Си Дзинпин, генерален секретар на Китайската комунистическа партия.

,,Чудесното усилие, което Хаим Израел предприема в тези трудни времена
предизвикват възторга у стар ционист
като мен."

- Уинстън Чърчил, министър-председател на Великобритания по времето на Втората световна война.

„Аз не съм просто добър приятел на Израел, но съм, както се изразихте, добър за евреите."

- Дейвид Камерън, бивш министър-председател на Великобритания.

,,Израел е голяма икономика в сравнение с техния размер и е нарастваща икономика и, разбира се, има много интереси, които споделяме с Израел."

- Мохамед бин Салман, кронпринц на Саудитска Арабия.

 ,,За съжаление евреите бяха преследвани от всички народи. Те са били преследвани от римляните и крал Едуард I. И всички знаем Холокоста по времето на Хитлер. Веднъж виждайки историята така, можем само да им съчувстваме като евреи. Арабите всъщност бяха тези, които им дадоха сигурно убежище и защита по всички тези области, когато бяха преследвани.
Неотдавна през 48-ма или 49-та година — по това време бях малко момче, но все още си спомням — евреите бяха там в Либия. Между нас нямаше вражда, никаква омраза. Те бяха търговци, преместващи се от едно място на друго, търговци... и бяха много уважавани и много симпатизирани. Говореха арабски, облечени в либийски униформи, либийски дрехи.
И вярвам, че целият свят крои заговор срещу тях, срещу евреите. Те искат да се отърват от тях, светът иска. И нещата, които са се случили в миналото, показват или свидетелстват за тази идея или това понятие. Това беше Холокостът в Европа. Всички знаем това, това е факт."

- Муамар Кадафи, лидер на Либия от 1969 до 2011 г.

„Чувствам се евреин. Когато изведнъж усетя полъх на антисемитизъм, тогава се чувствам ядосан.”

- Борис Джонсън, министър-председател на Великобритания.

„От нашата историческа отговорност ние сме ангажирани със сигурността на Израел. Сигурността на еврейската държава е държавното основание на Германия."

- Олаф Шолц, канцлер на Германия.

„Една от причините, поради които съм толкова доволен, че съм в Израел, е като почит към огромния принос на еврейската общност в Южна Африка. Толкова се гордея с тях."

- Нелсън Мандела, бивш президент на Южноафриканската република.

Така че ще започна днешната лекция, като демонстрирам тези перли на човешката мисъл:

1. Джордж Вашингтон (първи президент на САЩ. 1732-1799).

„Много е жалко, че никоя държава... не е смирила евреите, чието присъствие Америка е „доволна“, като чума на обществото и като негови най-големи врагове“.

2. Марк Цицерон (римски оратор. Роден през 106 г., починал през 43 г. пр. н. е.).

„Евреите принадлежат към тъмна и отблъскваща сила. Кой знае колко многобройна е тази клика, как се държат заедно и каква сила могат да проявят благодарение на своята солидарност.“

3. Сикул Диодор (гръцки историк. Роден през 30 г. пр. н. е.. Починал през 20 г. сл. Хр.).

„Приятелите на сирийския цар Антиох (управлявал от 223 до 187 г. пр. н. е.) го посъветвали да изгони евреите, които не желаят да се смесват с други и да ги смятат за свои врагове.

4. Луций Сенека (римски философ. Роден през 4 г. пр. н. е., починал през 65 г. след Р. X.).

„Тази нация (евреите) е чума. Тя успя да придобие такова влияние, че диктува свои собствени закони на нас, победителите“.

5. Тацит (римски историк. Роден през 55 г. след Р. X., починал през 122 г. след Р. X.).

"Евреите оскверняват всичко, което е свято за нас." (Взето от М. Кармоли – „Биография на евреите във Франция”, стр. 2).

6. Марий Юстиниан (Св. Юстиниан. Римски философ. 100-165 г. сл. Хр.).

„Евреите винаги са стояли зад преследването на християните. Те обикалят страната, мразят навсякъде и подкопават основите на християнската вяра.“

7. Гунтрам (крал на франките. Роден през 525 г., починал през 593 г. след Р. X.).

„Проклет да е този дяволски и коварен еврейски народ, който живее само с измама. Днес те ме прославят само за да възстановят синагогата си, която беше разрушена от християните. Разбира се, няма да направя това...”.

8. Мохамед (основател на мохамеданството. 570-632 г. сл. Хр.)

"Неразбираемо ми е как още никой не е изгонил този добитък, чийто дъх е като смърт. Няма ли всеки див звяр, който поглъща хората, дори и самите те да имат човешки вид, да не ги унищожи? Евреите ли са нещо друго освен поглъщащи хора ?" (Взето от Корана)

9. Св. Тома Аквински (философ, роден през 1225 г., починал през 1274 г.).

„На евреите не трябва да се позволява да имат това, което са придобили чрез лихварство от други. Би било по-добре, ако работят, за да си изкарват честен хляб, защото без да правят нищо, те стават по-алчни.“

10. Абат Тритхайм от Вюрцбург (1462-1616).

„Ясно е, че отблъскването срещу еврейското лихварство се развива отгоре и отдолу. Одобрявам легитимните методи за защита на хората от експлоатацията на еврейското лихварство и измама. Възможно ли е чуждите извънземни да ни управляват не със силата си на смелост или възвишени добродетели, но само с мизерните си пари?Тези хора смеят ли да дебелеят безнаказано за сметка на потта на селяните и занаятчиите?

11. Еразъм Ротердамски (Дезидерий Еразъм, холандски учен, 1468-1536).

„Какъв грабеж и потисничество правят евреите на бедните, които вече не могат да го понасят... Господи да се смили над тях! Еврейските лихвари бързо се вкореняват дори в малките села и ако вземат назаем пет флорина, искат шест пъти сигурността повече. Те начисляват лихва върху лихва и пак лихва върху всичко това, така че бедният губи всичко, което има."

12. Мартин Лутер (Църковен реформатор, 1483-1546).

„Страстните желания на крещящите сърца на евреите се надяват на деня, в който ще могат да се отнасят с нас, както действаха по времето на Естер в Персия. И как книгата на Естер е близка до евреите, което оправдава тяхното кръвожадност, отмъстителност и апетити на хищнически надежди!Слънцето никога не е огрявало хората,по-кръвожадни и отмъстителни,които пази идеята за унищожаване и удушаване на езичниците.

„Никой от другите хора под слънцето не е толкова алчен, колкото тези, които са и ще бъдат алчни, както показва тяхното прокълнато от Бога лихварство. Те се утешават, че когато Месията дойде, той ще събере и раздели златото и среброто на целият свят между тях."

„Техните молитвеници и книгите на Талмуда, които ги учат на безбожие, лъжи, богохулство, трябва да бъдат унищожени. На младите евреи и еврейките да се дадат мотики, брадви, лопати, въртяни колела, вретена, за да печелят хляба си от потта на лицата им."

„Принцовете и законодателите седят и хъркат с отворени уста и оставят евреите да вземат, крадат, ограбват каквото си искат от отворените кесии и сандъци. Да, така е! Те оставят на еврейското лихварство да смучат и одерват всичко от тях. Те се обръщат в просяци за собствените си пари. Евреите вземат нашите пари и имущество, стават господари на собствената си страна."

(Взето от "Трудовете на Лутер", изд. Ерланген. Том 32).

13. Джордано Бруно (италиански учен и философ. 1548-1600)

„Евреите са измъчена, прокажена и опасна раса, която заслужава да бъде изкоренена от деня, в който е родена.

(Взето от трудовете на Спацио. 1888 г. т. 2, стр. 500).

14. Папа Климент 8-ми (глава на католическата църква от 1592-1605)

"Целият свят страда от лихварството на евреите, техния монопол и измама. Те хвърлиха много нещастни хора в състояние на бедност, особено селяни, работници и бедни."

15. Петър Велики (руски император. 1672-1725).

„Предпочитам да виждам мохамедани и езичници в моята страна, отколкото евреи. Последните са измамници и мошеници. Те няма да получат разрешение да уредят и уредят своите дела. Въпреки моите заповеди, те се опитват да направят това, като подкупват моите служители...“ .

16. Жан Франсоа Волтер (френски писател. 1694-1778).

„Евреите не са нищо друго освен презрян и варварски народ, който дълго време съчетаваше отвратителен корист със страшни предразсъдъци и неугасима омраза към народите, които едва ги търпят и на които евреите се обогатяват.

„Малката еврейска нация се осмелява да демонстрира непримирима омраза към собствеността на други народи; те пълзят, когато се провалят, и арогантни, когато нещата процъфтяват.

17. Бенджамин Франклин (американски учен и държавник. 1706-1790).

„Навсякъде, в страните, където се заселват евреите, независимо от броя им, те понижават морала, търговската честност, изолират се и не се поддават на асимилация. Те се подиграват на християнската религия, опитват се да я подкопаят, изграждат държава в държава и в случай на опозиция срещу тях, се стремете да удушите смъртно финансово тази страна."

„Ако по Конституция не ги изгоним от Съединените щати, след по-малко от двеста години те ще се втурнат в голям брой, ще превземат властта, ще погълнат страната ни и ще променят формата на нашето управление. Ако не изключите ги, господа, след по-малко от двеста години нашите потомци ще работят на полето, поддържайки ги, докато евреите търкат ръце в офисите си, предупреждавам ви, господа, ако не изключите завинаги евреите, децата ви ще ви прокълнат в гробовете ви. ..“.

18. Фридрих Велики (крал на Прусия. 1712-1786)

„Управниците не трябва да изпускат евреите от погледа си, да предотвратяват проникването им в търговията на едро, да следят нарастването на населението си и да ги лишават от възможността да замислят зли дела навсякъде...”.

19. Мария Тереза ​​(Императрица на Австрия. 1717-1780).

„Оттук нататък никой евреин, независимо кой е той, няма да остане тук без мое писмено разрешение. Не знам за друга злощастна чума в страната ни като тази раса, която съсипва хората с хитрост, лихварство, заемане на пари и правят бизнес, отблъскват честните хора и затова, ако е възможно, ще бъдат преместени и изгонени от тук.

20. Елизавета Петровна (руска императрица. 1709-1761).

„Евреи съществуват в различни части на Русия. Не можем да очакваме нищо добро от тези христомразители. Във връзка с това обстоятелство издавам следната заповед: всички евреи, мъже и жени, независимо от положението и богатството им, с цялото им имущество , трябва незабавно да се измъкнем от пределите. От тези Христови врагове не искам да имам никаква печалба."

Интересно свидетелство за евреите остави известният руски певец Александър Вертински. В книгата на мемоарите му „Скъпи дълго“, на стр. 175 четем за Германия през 20-те години:

„Приблизително същата година, 1923 или 1924 г., започна инфлацията. Това беше ужасяваща картина на следвоенна икономическа катастрофа. Германската марка се търкулна надолу със светкавична скорост. Истински "блиц-колапс" на Германия! Никакви сили, нито земни, нито небесни, не биха могли да я задържат.

Германците бяха напълно в загуба. Започна паниката. Масови самоубийства заляха Германия. Умни спекуланти изкупуваха цели блокове къщи, а германците, като слепци, ги продаваха за безценни милиони, които след няколко дни се оказаха обикновени парчета хартия. Огромни универсални магазини като Ka-De-Ve, например, бяха разчистени от стоки за една сутрин. И до вечерта марката падна със сто пункта и това, което се продаваше от магазина за сто марки, вече не можеше да се купи за хиляда. Докато немският ум усвояваше всичко това, хиляди хора, предимно чужденци, разбира се, правеха луди пари. Само един от моите познати, бизнесменът от Одеса Иля Гепнер, който имаше само хиляда американски долара в джоба си, успя да купи шест къщи и огромен Луна Парк в Берлин.

Когато германците най-накрая разбраха какво се случва, беше вече твърде късно. Три четвърти от тях бяха разрушени. Така започват първите години от тяхното следвоенно съществуване. Берлин беше покрит с мрежа от малки сергии, които приличаха на щандове за лимонада. От малките прозорци се виждаха само ръцете. Понякога бяха големи, космати, понякога сухи, жилави, често мургави. Над будките имаше надпис: „Векселщубе”. Те бяха сменячи. Магазини, където са търгували пари. Потни, задъхани хора долетяха до прозореца, хвърлиха дрезгаво няколко думи, от малки и големи куфари хвърляха на тезгяха цели купчини пари, вързани на пачки, и в замяна получаваха зелени американски долари. Или обратното, като разменят една банкнота от десет долара, те получиха цял куфар с марки от прозореца.

Известният петербургски спекулант, "банкер" Дмитрий Рубищайн ми проговори с бащинска нежност в гласа: "Искаш ли да видиш детето ми?" Нямах особено желание. Но за да не разстроя баща си, се съгласих. Стояхме близо до площада. — Детето ви тук ли е? — попитах аз, като посочих тълпата деца, които играха. Рубинщайн се усмихна снизходително. " О, не. За мен вече е голям. Той вече е на седемнадесет години. Това е бъдещ гений. да. За да знаеш! Днес е неговият рожден ден. Дадох му това... - Той посочи дървена будка с надпис "Векселщубе". - Оставете детето да се научи. Той има такива способности! Скоро ще затвори баща си за колана!...”.

Отидохме до чейнджъра. Оттам надничаше дебело млечно-розово лице, наподобяващо току-що запарено човешко дупе. На плота лежаха пълни ръце с изгризани нокти. Месоядната чувствена уста се усмихна снизходително. „Махай се, махай се, татко. Пречиш ми на работата!" — извика строго „детето“ на баща си. Тръгнахме на пръсти в благоговейно мълчание…”

И така, известният френски историк и ориенталист Ренан пише следното за евреите: „В Източна Европа евреинът е като рак, който бавно изяжда самото тяло на нацията. Неговата цел е експлоатацията на други хора. Егоизмът и липсата на лична смелост са основните му характеристики.”

Следващият свидетел е член на английската Камарата на лордовете - лорд Харингтън. В речта си от 12 юли 1858 г. той заявява: „Аз възразявам срещу допускането на евреите, тъй като те са големите кредитори на пари в целия свят. В резултат на това народите по света стенат под непоносимо тежката система от данъци и национални дългове. ТЕ ВИНАГИ СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ВРАГОВЕ НА СВОБОДАТА.”

Призоваваме следващия свидетел - император Вилхелм II от Германия. Ето какво каза този император за евреите: „Евреите са широко разпространена чума, от която бихме искали да бъдем освободени“. Източникът е дневникът на основателя на ционизма Теодор Херцел.

- Григорий Климов - ,,Червената кабала."

Проф. Ф. А. Осендовски - The Nineteenth Century and After, p.29, London, January, 1926:

,,Често се споменава, че юдаизмът е движещата сила на комунизма.
Това не е нищо ново,
то се знае и е съвсем естествено...
Вродената склонност към интрига, към хитрост,
към конспирация, и почти непостижимото търпение, с което очакваме часа на отмъщението,
са характерните черти на
избрания народ."

Морис Самуел, - Jon Gentiles, p.155 Harcourt, Brace, 1924:
,,Ние, евреите, които сме
били избрани за спасители на света,
днес не сме нищо друго освен прелъстители на света, негови унищожители, негови подпалвачи,
негови палачи. Ние, евреите, сме унищожители, и ще останем такива завинаги. Всичко, което ще направите за нас,
няма да задоволи нуждите и потребностите ни.
Ние винаги ще разрушаваме,
защото се нуждаем от един
наш свят."

Вестник, "Американски евреин",
проф. д-р Оскар Леви, London, от 20 септември 1920 г.:
,,Болшевишката революция в Русия бе дело на еврейските мозъци, еврейското планиране, целта на което е, създаване на световен еврейски ред. способи бе извършено в Русия, еврейската неудоволетвореност,
Това, което с такива превъзходни
скоро ще стане реалност в
целия свят."

Райнхолд Нибур - Реч пред Еврейския институт по религия New York, Octcober 3, 1934 г.:

,,Марксизмът е модерната форма на еврейското пророчество."

Американски вестник "Jewish Chronicle", от 4 април 1919 г.:

,,Това, че между болшевиките има толкова много евреи, просто отразява факта, че идеите на болшевизма, са и най-добрите идеи на юдаизма."

,,Всъщност, инвестициите на американските евреи в развитието и запазването на еврейската държава продължават и до днес."

- Бенджамин Бейт-Халами, прочут израелски учен.

,,Ако не беше финансовата подкрепа
и политическият натиск от страна на американските еврей .. Израел можеше и да не се роди през 1948 г."

- Наоми Коен, известна
еврейска историчка.

,,Много от тях [днешните евреи, които крещейки призоваваха
към завръщане (в Палестина], никога не са имали предци в тази част на света... Преобладаващото мнозинство от евреите са потомци на жители на Хазария, променили вярата си, и на всякакви други, които са приели юдаизма... Това схващане, че огромната част от еврейството няма етнически допирни точки с юдеите, е подкрепяно от такива известни антрополози, като Рипли, Уайзенбърг, Херц, Боас, Питар,
Фишбърг, Мийд и други."

- Алфред Лилиентал

Интересно признание прави и чикагското еврейско списание Sentinel в изданието си от 8-ми октомври 1940 г..
,,Когато националсоциалистите ревати шушукат, че тази война е предизвикана от евреи,
те са напълно прави."

Пример за това колко фундаментализъм има в ционистите представлява изказването на д-р Израел Елдад (Israel Eldad):
,,Израел е земята на евреите ...
Никога не е бил на арабите, негови жители са били араби. Той е земята на деветте милиона други еврей по света, дори и когато на практика всички Израел принадлежи на четирите милиона руски евреи, независимо от факта, че те не са родени в него.
дори и те в момента да нямат
планове да живеят в него."

Йосиф Сталин основава първата еврейска държава в историята Биробиджан. Тя е основана през 1934 година. Цели 14 години преди официалното обявяване на Израел. Пълното й наименование било
Автономна еврейска съветска република Биробиджан. Тоест, Йосиф Висарионович е създал две еврейски държави. Днес там посрещат посетителите с надписи на руски и... иврит. Паметник на еврейския сатрап Йосиф Сталин
"украсява" централната градска част. 

 

 

 Обаче как само и "бунтарите" им са с парцал на мутрите...
А сметате, че "ковид"-истерясването и ПЛАНдемиите са приключили?
Да се почват час по-скоро, ДАЙ БОЖЕ!

 ПРОТИВ ДЕЙСТВАЩИТЕ ИМ КОНСТИТУЦИИ, КОНВЕНЦИИ, ХАРТИ!...
Как мислите е у нас и в ЕС?
Вече видяхме...