Излъчено на 17.08.2010 г, 12+3, Хоризонт, БНР

       Българи пак сме в ролята на ябълката на раздора. Или може би в нещо като бомба със закъснител, чиито взрив се очаква след две години. Местоположение - Франция, мишена - президента Никола Саркози. Експлозив - български и румънски цигани, експулсирани от Франция, като добавка към аферата Бетанкур.

      Горещото лято се оказа особено горещо за френския държавен глава, който реши да се захване с нашите и румънските цигани в неговия разгар, без да подозира какво ще му донесе това. А то май се очертава като натикан в ръцете на враговете му и отдавна очакван от тях коз за реванш.

      Че левицата ще разкритикува Саркози, както и правозащитниците, едва ли подлежеше на съмнение. Не е изненада и реакцията на хора, близки до бившия премиер от десницата Доминик дьо Вилпен, отдавна изявен враг на френския държавен глава. Изненада обаче е това, че Саркози не можа да предвиди на какъв кръстосан огън ще попадне и добре да изчисли хода си. Което пък се очаква от него като стратег, който би трябвало по-добре да обмисля постъпките си.

       Факт е вече, че държавният глава на Франция си постла доста зле и вътре, и отвън. Макар ние, българите и съседите ни румънци, да се оказахме сговорчиви при приемането обратно на съгрешилите наши цигани, ООН не е на това мнение. Първи външнополитически минус. За зла беда съчетан с вътрешнополитическия и то само две години преди следващите президентски избори.

        Едва ли има съмнение, че Саркози храни надежди за втори президентски мандат. А две години не са нито малко, нито много време.

          На какво разчита президентът на Франция? Може би на това, че след експулсирането на циганите в България и Румъния, положението в страната му до датата за следващите избори ще се поуспокои и така той ще натрупа точки в своя полза въпреки критиките в момента. Да, ама не... Защото французите отдавна имат проблем с интегрирането на имигрантите от Африка. И за да се реши той, две години едва ли са достатъчен срок, освен ако на практика няма връщане на такива имигранти почти всяка седмица към Черния континент. Което означава, че за Франция остава потенциалната заплаха от размирици, опожаряване на автомобили и чупене на витрини. Както и въпросът с какво тези, предизвикващи подобни вълнения, са по-малко опасни от българските и румънски цигани, живеещи някъде в катуните си извън населените места, или пък с какво са заслужили повече да останат във Франция от тях.

      Изобщо, както наблюдатели основателно отбелязаха, има сериозно объркване между имиграция и престъпност при действията на френския президент. Че двете са преплетени, няма спор. Кой обаче допусна да се стигне дотук и то в продължение на цели десетилетия? Отговорът е един - френската република, но с имигранти от друга дестинация. И затова остава уязвима, че не спазва основния си принцип за "Свобода, равенство и братство", най-вече за равенството. Защото се оказва, че както и американците, така и французите откровено афишират двоен стандарт. И то по отношение на имигрантите - тези от Африка се оказват по-равни от онези от България и Румъния. Pourquoi?

Както Роджър Федерер постави рекорда за най-много спечелени турнири от “Големият шлем”, така и България вече бие всички останали държави по времетраене на кризата. Нашата рецесия е най-дългата и в Европа, и в света, някъде между 18 и 22 месеца. Първи влязохме, последни ще излезем – според последните данни на статистиката това ще се случи след около 6 месеца. Май. Но щом излезем, влизаме в дълга депресия, защото за всеки мислещ човек е ясно, че България се е набутала в структурен капан, от който няма никакво излизане. Данните за потреблението през второто тримесечие са направо отчайващи – спад на индивидуалното потребление със 7,6%, а на колективното с 19,9%. Който е прочел поне един сериозен учебник, трябва да е наясно, че икономиката започва от потреблението. Хвалбите с износа не струват и 5 стотинки. Дойде време българският ръководен екип да пенсионира 3-те слона, на които се крепи икономическата политика – плоския данък, валутния борд и постоянното оттегляне на държавата от всички стопански дейности. Това са три опасни мита, три глупави утопии, които са на път да доубият българското присъствие по тези земи. 1. За плоския данък може да се каже, че това е откровена глупост. Наистина, първата година статистиката отчете по-висока събираемост, тъй като държавата смъкна още една кожа от хората с най-ниски доходи. В резултат намаля потреблението на хляб и кисело мляко, докато потреблението на яхти и мерцедеси рязко се увеличи. Трябва да си фанатичен сектант, за да повярваш, че тази мярка ще ускори развитието. Истината е, че тя наказва местния дребен и среден бизнес, убива земеделието, но засилва изтичането на пари в чужбина.

Къде отидоха чуждите инвестиции? Скоро след въвеждането на плоския данък те рязко се сринаха до пълно изчезване. Някой да вижда причинно-следствена връзка? Има. Добре известно е, че трайните, устойчиви инвестиции отиват там, където има силно вътрешно потребление, силен пазар. Щом въведохме плоския данък, стана невъзможно да се въведе семейно облагане. Това направо убива етническите българи – виждаме, че те спряха да се женят, а раждаемостта сред образованата средна класа е близко до нулата. Много секс, малко резултати. И така нататък, и така нататък. Не случайно нито една развита западна държава, с изключение на Ирландия, не е въвела плосък данък. А сред тези сектантски икономики, които са го въвели, никъде няма такива башибозушки параметри. Българската данъчна структура наказва всички реални инвестиции, било те местни или чужди. В същото време тя награждава спекулативните инвестиции, които нямат никакви материални разходи. Гепиш и бегаш – това е поведението, което се насърчава от господстващата у нас данъчна мисъл. 2. Много по-трудно е да се откажем от валутния борд, тъй като България не разполага с елит, който може да води компетентна и почтена монетарна политика. Тези, които го могат, крадат. А тези, които не крадат, не го могат. Но 14 години с борд е прекалено дълго, всяко нещо с времето си. Ролята на борда в хаоса на 1997 г. бе да стабилизира лева, за да може спокойно да се закрият или приватизират губещите предприятия. Бяхме се раздули, трябваше да се свием и да слезем на земята. Но днес е тъкмо обратното – трябва да се откриват нови предприятия. За да има местното производство някакъв шанс, левът трябва гъвкаво да се девалвира спрямо валутите на страните, към които изнасяме. А това са страните от ЕС. Трябва да е ясно, че докато има борд, ние субсидираме държавите от еврозоната със сума, равна на левовете в обращение. Бедният храни богатия. Нашият господар е Дух Нибор – Робин Худ наопаки. Субсидираме ги и със своя нисък бюджетен дефицит, който доскоро бе излишък, докато в същото време дефицитът на елитния клуб бе 7-8 на сто. Самата еврозона няма право да членува в еврозоната. В същото време техните медии и политици имат нахалството да твърдят, че те едва ли не ни носят на гърба си. За съжаление елитът ни няма никаква готовност да отреже тази перверзна пъпна връв, чрез която бебето храни майката. Досега утопичната надежда бе, че скоро ще ни приемат и проблемът ще отпадне. Оказа се, че май ще чакаме още поне 10 години. Но България просто не може да кара на борд четвърт век, дори 7 години са предостатъчно. Бордът трябваше да падне още през 2003 г., но тогава строителният балон ни попречи да видим суровата истина. 3. Третият овехтял пропаганден мит е, че държавата трябва да се оттегли от всички възможни дейности. Виждаме, че резултатите са плачевни. На първо място става дума за публичните услуги и естествените монополи, където паричните потоци са гарантирани и няма никаква конкуренция. Те неизменно попадат в ръцете на чужди фирми. Цените скачат десетократно, а парите изчезват в чужбина. България е заприличала на човек, чиито вени и артерии са отворени, а кръвта му изтича. Препоръчвам на всеки да прочете “Доверието” на Франсис Фукуяма, който преди две десетилетия стана знаменит с “Краят на историята”. Няма да навлизам в подробности, но според този подчертано десен мислител в повечето страни и култури модерното развитие просто не е възможно без силното присъствие и намеса на държавата. В тях всичко е семеен бизнес, акционерните корпорации с професионален мениджмънт трудно възникват и още по-трудно оцеляват. Без държавен бизнес няма развитие. Сред тези страни според Фукуяма са Франция, Италия, Китай, Корея и много други, сред които и България. В тези страни държавата създава бизнес, тя инвестира, планира, следва икономически стратегии. Без силния държавен сектор нито Франция щеше да е Франция, нито Италия щеше да е Италия, а китайците още щяха да си правят дацзибао. Всички държави, дори и най-капиталистическите, инвестират в развитието. Защо например авиационната промишленост на САЩ, която преди 60 години бе по-назад от британската, днес доминира в целия свят? Много просто, Белият дом наля в нея трилиони долари. Но виждаме, че Бил Гейтс се оттегли, а “Майкрософт” няма проблеми. У нас, щом застрелят създателя на някоя корпорация, всичко се разбягва. Всякакви приказки за западен мениджмънт се пукат като балон. На практика всеки български бизнес, който стигне до средно равнище, бързо попада в ръцете на чужденци. България вече не е просто колония. Тя е колония на други колонии. Случайно да сте чули българи да владеят медии в Гърция? Или мрежа заводи за безалкохолни напитки? Всичко наше е в чужди ръце, всяка печалба изтича навън, бедните бягат в чужбина, а богатите пазаруват само чужди луксозни стоки. Разпадаме се, потъваме. Ако приватизираме докрай всички естествени монополи и публични услуги, ние просто нямаме никакъв шанс като народ. Ако искаме да оцелеем, българската държава  трябва най-малкото да остане в публичния сектор и естествените монополи, да развива и модернизира своите предприятия и да въвежда в тях дисциплина, да ги изчисти от корупцията. Парното в София можеше да е 2 пъти по-евтино, ако средствата, които партиите точат от него, бяха вложени в модернизация. При добро общинско управление водата би трябвало да е поне 5 пъти по-евтина. Ако вместо да строи нови мощности, държавата беше се бръкнала в джоба да топлоизолира жилищните блокове, днес все едно щяхме да имаме още един ядрен енергиен блок. А парното щеше да е 2 пъти по-евтино. Всичко това не се състоя, защото още господства глупавата утопия, че всичко държавно ще бъде частно, поради което всеки трябва да отмъкне каквото може. Видяхме, че през последните месеци елитът на ГЕРБ започна да поизтрезнява по някои от тези теми. Сменят се клишетата, отлагат се някои приватизаторски приоритети. Дали обаче ще може да използва лятната ваканция за истинско, радикално сбогуване с извехтелите митове? За съжаление горещините не помагат на мисловната дейност. Моят съвет е прост – повече студени душове, повече климатик и разхладителни напитки с лед. Защото други политици вече се напъват да измислят новите митове.

Автор: Валери Найденов, в. “24 часа”

ИДЕИ

Мариана ДИМИТРОВА

От 26 години габровецът Валентин Джуров предлага нестандартни идеи и разработки в различни области, като в основата им стоят природните закони. Описал ги е на 1 500 страници. Някои са предложени в патентното бюро за одобрение, други остават само на книга. По професия е машинен инженер.

Габровският изобретател е измислил универсална стратегия за борба с природните бедствия. Това не е първата му нестандартна идея за спасение от природните стихии. Миналото лято той предложи математически модел за предвиждане на наводненията. Изобретението му обаче останало в нечий прашен ъгъл на съответното министерство. А наводненията продължават в пълна сила и тази година.

Предлаганите от Валентин Джуров идеи изискват минимални средства и обещават голяма ефективност, за разлика от сега използваните неефикасни и скъпи средства. Надявал се поне на съдействие от министерството на Емел Етем за един експеримент, но и това му отказали.

Пред "BG Север" той разкри част от идеите си: "На база на природните закони съм изработил стратегията за коригиране анормалните състояния на природата. Стратегията се състои от две части. Първо, универсална формула за предсказване на природните бедствия, и второ - формула за противодействието им".

Джуров е измислил нов начин за бързо и евтино изграждане на диги.

Сега те се правят с пръст, камъни, пясък. Нужна е много техника, време и труд. Габровецът предлага да се използва енергията на природата срещу самата нея. С енергията на водата да се укроти самата вода, това е същността на неговата идея. Вместо камъни и чували пясък дигите да се изградят с леки, примерно надуваеми, еластични материали, колкото и абсурдно наглед да звучи. Специалното в случая е във формата и размерите им. Най-добре е те да са изработени от здрав армиран найлон. Това би било много евтино и ефективно, смята изобретателят. Намеренията му са да патентова изобретението си. Инженерът уточнява, че става въпрос за изграждането на временна дига. Според него нейното построяване става с пет километра в час, а цената й ще е около десет лева за линеен метър. Ако се наложи изграждането на предпазна дига от порядъка на 3 километра, това ще стане за три часа и ще струва около 30 хил. лв., дава пример Джуров. Самото съоръжение ще представлява дълъг ръкав, изработен от армиран найлон, и докато в единия му край го размотават, от другия ще го пълнят с вода. Така според учения енергията на водата ще се укроти със самата вода.

Другата идея на габровския инженер е метод за ускорено запушване на пробойните на дигите - пак с помощта на такива надуваеми елементи под налягане.

Според Джуров има начин и за понижаване нивото на водата в реките. "От теоретична гледна точка това е възможно.

Нивото на водата може да се смъкне с 15 - 20 на сто.

Представяте ли си какво би значело в момента да се смъкне с един метър нивото на р. Дунав. Наводненията от реките се предизвикват от дебита им. Той е равен на скоростта по сечението на реката. Увеличава се скоростта на водата и нивото й пада. Това става посредством ускоряващи дюзи. Те се използват в електроцентралите", пояснява Джуров.

Последната простичка, но може би гениална идея на Джуров, е метод за превенция на природните бедствия. "Заедно с професор от габровския технически университет още миналата година изобретихме специален математически модел за предсказване на наводненията. Но липса на средства ни спират да го реализираме на практика. Всичко е тук в папката", уточнява Джуров. Според него, за да бъде успешна битката с природните бедствия, са нужни две неща. Да се знае предварително каква ще бъде заплахата и да се създаде ефикасно противодействие срещу тази заплаха. Инженерът смята, че една от успешните формули в борбата с природните стихии е тази на Нютон - на всяко действие има равно по големина и обратно по посока противодействие. Тръгвайки от тази формула, колкото една заплаха е по-голяма, толкова по-голямо противодействие трябва да се създаде, за да може да се компенсира. Подходяща според учения е и формулата на източните бойни изкуства - използвай силата на противника срещу самия него. Точно по тази логика Джуров е създал методите за противодействие на природните бедствия.

Той обяснява подробно каква е логиката на предвиждането на наводненията: "Да вземем като конкретен пример река Дунав. Като стане наводнение в района на извора на реката, докато дойде до устието й минава една седмица. След като гледахме преди десетина дни по телевизията, че има наводнения в Германия, Чехия, Унгария, е логично да знаем какво ще ни сполети. Тъй като тази вода няма къде да отиде - така или иначе ще мине и през България. В момента, в който падне първата капка дъжд, вече с математически модел и с компютърната му обработка веднага може да се каже какви ще бъдат пораженията. Такова нещо по света още не е създадено. Наводненията по принцип се предизвикват от дебита на водата и от профила на речното корито. Това са двата фактора, които оказват влияние върху нивото на водата. Досега никой не се е мъчил да определи с каква скорост пада водата от небето. Ако тя се измери, а също и скоростта, с която я поема земята, разликата между тях ще покаже каква струя вода ще потече към коритото на реката. Не е проблем да се разбере докъде ще се повиши нивото на реката, ако всички тези данни се заложат в компютър. За него е въпрос на минути да определи кои райони ще залее реката, кои язовири стават опасни, дори може да се изчисли до минути през кои райони ще премине приливната вълна", обяснява съвсем просто своя теоретичен модел Валентин Джуров.

През 1993 г. габровецът е номиниран за инженер на годината за създаване на машина за нарязване на тръбни резби. Над 300 броя от изобретената от него машина функционират в различни предприятия в цялата страна. Хобито му е математиката. Занимава се с различни проекти в областта на екологията и природните закони.

Изобретението на Джуров за удължаване живота на ядрените реактори чака ред в патентното бюро. Според него животът на ядрения реактор, който обикновено е 30 години, се удължава с още 200. Джуров е изчислил, че икономическият ефект от изобретението му ще е от порядъка на 1 трилион долара. Идеята е следната. Най-слабото място на реактора е корпусът. Върху него действат огромни сили от вътрешното налягане на водата в реактора. Ядреното излъчване действа разрушително върху структурата на метала. Тези два фактора скъсяват срока на годност на ядрения реактор. Габровецът създава външно противоналягане и корпусът остава с минимално натоварване. Заедно с преподавател от габровския технически университет са изработили математически модел, който теоретично доказва, че корпусът може да издържи 200 години. Джуров е наясно колко много пречки има пред внедряване на изобретението му. Създателите на ядрените реактори трябва да дадат разрешение за това, защото с ядрен реактор трябва да се борави много внимателно. Конюнктурата в момента у нас е такава, че никой не смее да се нагърби с подобно нещо.

Ученият създава и теория на оптималното общество и политическата система. Той е измислил идея как трябва да се управлява обществото на ХХI век съобразно природните закони.

Наречена е "Теория на оптималното общество".

Според него съвършено нещо в материалния свят няма, но оптимално има. Математиците знаят формулата как се намира оптималната точка. Ако в нея се заложат най-важните параметри - състоянието на обществото и външният натиск върху него, задачата може лесно да се реши. Така оптималната политическа система може да се сведе до едно математическо уравнение, което е възможно да се реши и от деветокласник.

На парламента е предложил своята теория за оптималното общество, изградена върху математическия модел. Чрез него обществото би станало стабилно и устойчиво, а политическата система оптимална. Моделът бил много подходящ при създаване на Конституцията. Но му благодарили с писмо и моделът така си останал в някоя папка. А обществената система остава все така несъвършена.

Пионерският дух на габровския учен е стигнал дотам, че той оборва Нютон, Архимед и Айнщайн. И всичко е логично. Той счита, че законите на Нютон, Архимед и Айнщайн вече не са актуални. Предлага вместо тях в живота и науката да се използва така нареченият Нов универсален физичен закон, който трябва да бъде въведен. Той се характеризира с това, че познатите ни физични закони са частни случаи на универсалния физичен закон. Според Джуров става дума за ново фундаментално откритие, което позволява да се вземе най-доброто от познатото ни досега и на неговата база да се сътворява нещо още по-добро. Това откритие, смята той, може да издигне на качествено ново ниво човешкото познание, както и да измени из основи представите за заобикалящия ни свят.

Джуров илюстрира своя Нов универсален закон с т. нар. "притча за вълшебното кантарче", в която става дума за теглото на килограм желязо и килограм слама. Според законите на Нютон двете тегла са равни, тъй като съгласно Закона за всемирното привличане телата с еднакви маси се привличат от Земята еднакво и поради тази причина имат еднакви тегла. Според Закона на Архимед всяко тяло, потопено в подвижна материална среда, олеква с теглото на изместения от него обем. И тъй като сламата и желязото са измерени във въздушна среда, а сламата има по-голям обем от желязото, значи тя е олекнала повече от него, обяснява ученият. И допълва, че, ако въздухът изчезне, то сламата ще бъде по-тежка. Според Айнщайн пък всичко в материалния свят е относително, припомня Джуров. Така че всяко едно от твърденията, взето поотделно, е вярно, но събрани всички заедно си противоречат. "Именно за да се избегне това, съм създал Новия универсален закон, според който всички тези твърдения се подреждат в определена логическа последователност и се обвързват с математическа зависимост", казва Валентин Джуров.

"Преди няколко години трима американци, които бяха наградени с Нобеловата награда за физика, заявиха, че най-голямата им мечта е да създадат универсален физичен закон. Смятам, че съм успял да го открия. Но навсякъде в инстанции ми се присмиват, че съм тръгнал да се меря със светилата на науката. По същата логика, ако Джон Атанасов беше в България, също щяха да му се изсмеят и той никога нямаше да създаде изкуствения интелект", потвърждава габровският учен поговорката, че никой не е пророк в собствената си страна.

Наскоро ученият имал възможността пред високопоставена американка да сподели теорията си за универсалния физичен закон и

да докаже, че законите на Нютон, Архимед и Айнщайн са частни,

а не универсално приложими закони, както ги възприема като фундаменд съвременната наука. Американката се съгласила с него, но го изгледала учудено и му казала: "Смятате ли, че някой ще се съгласи да пренапише наново всички учебници на планетата?!" С което доказала, че най-големият закон, от който се ръководи съвременното общество, е инертността.

Може би грешката на габровския инженер Валентин Джуров е тази, че се е родил 300 години по-късно от Нютон. Иначе сега щяхме да учим не законите на Нютон, а законите на Нютон - Джуров.