Научно определение за ОБЩЕСТВО.

 Според моето "хулиганстване" в "Уикипедия" тук, стигнах до извода, че диагнозата "шизофрения", както и "биполярно разстройство", води корена си от поклонници на УРОДА, ПСИХОПАТА, ДЕГЕНЕРАТА, ДОКАЗАНИЯ МАНИАК-ФРОЙД!
ДОКАЗАН СЕКС-МАНИАК, ПЕДОФИЛ, СЕКСИСТ, ЖЕНКАР...
Доказан СИФИЛИСТИК (Тоже като "братята" му Ленин и Троцки... Като Сорос...).
Най-новите "критерии" за шизофрения и биполярно разстройство пък били зададени през 2012-а от "АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПСИХИАТРИТЕ" за която проверката сочи, че е обвинявана от НПО-та и граждански инициативи в САЩ за УЧАСТИЕ В МЪЧЕНИЯ И ЕКСПЕРИМЕНТИ НАД ХОРА, КАТЕГОРИЧНО УСТАНОВЕНИ В ГУАНТАНАМО и други секретни зандани на ЦРУ след 2001-а на база бушовския "анти"-ТЕРОРИСТИЧЕН "патриотичен акт"...
Нека на свой ред напомня, че за "борба с тероризма" бяха обучавани оттам насетне от чекиста - евреин Евгений Примаков...
У нас пък "закона за здравето", баш през същата 2012-а, беше "ремонтиран" от един травестит, едно неопределено от шайката ГРОБ, сега издигнато до КОНСТИТУЦИОНЕН СЪДИЯ, макар отдавна КС да трябваше да се занимае с неговия законоремонт, като в него освен "критериите" от САЩ, бяха върнати и префасонирани съветски рецидиви от 60-е на миналия век, според които може по ДОНОС НА ГРУПА ЗЛОНАМЕРЕНИ ДОНОСНИЦИ да бъдеш въдворен за "принудително лечение" в душегубките им, все повече превръщащи се в НОВИ КОНЦЛАГЕРИ "БЕЛЕНЕ" И "СКРАВЕНА"...
Така че... Внимавайте с "диагнозите"...
Дали те не са производни на същите, които ви "ковидИОтяваха" и шиха с нано-частички и протеини?
Които "ваксат" десетилетия децата ви ако ги имате с ЖИВАК, МЕТАЛИ, ОТРОВИ от които затъпяват, стават аутисти, правят параличи, намаляват се възможностите им да се множат...

 И няма как и комунист даже да не го признае...

автор: kvg55 категория: Бизнес   
прочетен: 682 коментари: 16 гласове:  8
последна промяна: 29.06 11:11
 
29.06.2024г.

     "Саудитска Арабия отказа да поднови споразумението със САЩ за задължителна търговия с петрол само в долари … Саудитска Арабия отказа да поднови споразумението със САЩ за задължителна търговия с петрол само в американски долари, съобщава Bloomberg … Това споразумение е сключено на 9–ти юни 1974–та година като гаранция за получаване на военна и друга помощ от САЩ. Тези споразумения са приети след премахването на златния стандарт в САЩ през 1971–ва година и петролната криза от 1973 – 1974–та година … Саудитска Арабия отдавна проучва възможността да търгува петрола си в алтернативни валути. Преди година кралството сключи суап споразумение с Китай за продажба на своя петрол за юани, което беше възприето от САЩ като вид демарш … Отказът да се удължи споразумението не означава, че кралството незабавно ще премине към търгуване на своя петрол в други валути, но сигнализира за постепенно, но системно намаляване на използването на щатския долар от големите производители и потребители на петрол и следователно отслабване на щатския долар като световна резервна валута", пише "Энергетическая политика" на 11–ти юни.
"Финансовият свят очаква значителни промени след решението на Саудитска Арабия да не поднови 50–годишния петродоларов пакт със Съединените щати, съобщава порталът Bizcommunity. Споразумението за сигурност подписано от САЩ и Саудитска Арабия на 8–ми юни 1974–та година предвижда създаването на две смесени комисии – за икономическо сътрудничество и за военните нужди на Саудитска Арабия – и се разглежда като предвестник на ера на все по–тясно сътрудничество между двете страни", пише "Национальная Ассоциация нефтегазового сервиса" на същата дата 11–ти.
"Отказът на Саудитска Арабия да удължи споразумението със САЩ изобщо не слага край на ерата на петродолара. Има още дълъг път. Но процесът на бягство от американската валута започна и ние сме свидетели на следващия му етап. Как завършва всичко, четете в материала на "Прайм" : Саудитска Арабия отказа да поднови 50–годишното петродоларово споразумение със Съединените щати. То изтече на 9–ти юни 2024–та година. Така споразумението за сигурност, подписано от двете страни на 8–ми юни 1974–та година, което предвиждаше създаването на две съвместни комисии, едната за икономическо сътрудничество, а другата за военно сътрудничество, стана невалидно.
Този документ имаше за цел да стабилизира петролния пазар след сътресенията, причинени от премахването на златния стандарт в Съединените щати през 1971–ва година и петролната криза от 1973–1974 година. Това отбеляза най–тясното сътрудничество между двете страни. Същността му е, че саудитците продават петрол само за долари, а САЩ ги подкрепят за това, включително с оръжия, и осигуряват гаранции за сигурност", пише "Прайм" на 14–ти юни.
"Саудитците ритнаха петродолара, какво следва? … Защо все повече страни в света използват алтернативна вместо американската валута при взаимни разплащания за петрол? … На 9–ти юни 2024–та година, 50 години след сключването на подобно споразумение (устно, тъй като никой не е виждал самия документ), Рияд реши, както пишат западните медии, че вече не му е необходим … Саудитска Арабия вече може свободно да продава петрол за юани, евро, рубли и йени. Има дори предпоставки за търговия с криптовалути. Ръководството на кралството наскоро обяви, че иска да участва в проекта mBridge, където се проучва възможността за цифрова валута (CBDC) в партньорство с няколко централни банки (Израел, Франция, ЕЦБ, МВФ, Египет)", пише "Бурение & Нефть" на 19–ти. И четирите източника са рускоезични.
"Фалшиви новини : Сделката за саудитски петродолар със САЩ приключи този месец" … Има фалшива петродоларарова новина, която обикаля, че Саудитска Арабия и САЩ са имали 50–годишен договор, в който Саудитска Арабия се е съгласила да уреди всичките си продажби на петрол в щатски долари. Предполага се, че това има за цел да предвещава края на господството на долара и е добро за цените на криптовалутите. Само дето нямаше такава сделка … Трудно е да се провери нещо, което не съществува. Въпреки това Дейвид Уайт, академик, който написа книга за петродолара, ни каза, че сделката не съществува. Той претърси разсекретени записи, за да напише книгата си", пише на 17–ти "Ledger Insights".
"Не! Саудитска Арабия няма да прекрати нито един "нефтодоларов пакт" … Сигнал за фалшиви новини : Саудитска Арабия няма да спре да продава петрол в щатски долари (USD) и те няма да прекратят петродоларов пакт. Всъщност няма петродоларов пакт, таен или друг. Така че няма нищо за подновяване (или неподновяване). Нито има промяна на "промяна на парадигмата" в глобалните финанси … Иронията зад слуховете е, че САЩ и Саудитска Арабия са на път да подпишат историческо споразумение за сигурност, което сближава двете страни още повече от гледна точка на отбраната (Ще следим и видим). Освен това всичко, свързано с глобалните системи за търговия с петрол – финансиране, транспортиране, застраховане и така нататък – се извършва в щатски долари. Това е малко вероятно да се промени скоро, тъй като мрежовите ефекти са твърде силни … И накрая, сега САЩ са най–големият производител на петрол в света. Което означава, че най–големият източник на "нефтодолари" в момента са САЩ … Най–важното е, че това споразумение не беше официална сделка или договор. САЩ изградиха по–тесни връзки със страна, която можеше да предотврати нов петролен шок. Очевидно работи и за саудитците, тъй като те получиха две неща : 1) Помощ за развитие от САЩ и 2) Активи във валута (USD), която е ликвидна и свободно конвертируема (за да могат да я движат, както си искат)", пише "Carson Group" на 18–ти юни и прилага като доказателство статия в The Wall Street Journal.

"САЩ ще предложат забележителен договор за отбрана на Саудитска Арабия в опит да насърчат споразумението за нормализиране на Израел"
"Ще предложат, на път да подпишат"?! – ще поживеем – ще видим.
"Каква беше петродоларовата сделка между САЩ и Саудитска Арабия, която изтече след 50 години?" … Петродоларите са щатски долари, обменяни за износ на суров петрол. Сделката, сключена между Саудитска Арабия и Съединените щати през 1974–та година след петролната криза, позволи на Вашингтон постоянен поток от суров петрол и пазар за изкупуване на дълга му, докато Кралството ще получи военна помощ и оборудване. Експерти казват, че развитието може да доведе до коренна промяна в световния финансов ред и показва, че доминирането на долара вече не е гарантирано", обяснява "Firstpost" на 14–ти юни :

Споразумението, подписано на 8–ми юни 1974–та година позволява обмен на щатски долари за износ на суров петрол. Reuters

"Докладите за разпадането на петродоларовата система са "фалшиви новини" – ето защо" … Това изглеждаше като голяма новина и мнозина се чудеха защо масовите медии изглежда са го игнорирали. Оказа се, че има много добра причина … Историите за пропадането на дългогодишно "нефтодоларово" споразумение между САЩ и Саудитска Арабия се разпространиха като горски пожар в социалните медии. Но споразумението никога не е съществувало … Споразумението, посочено от Донован, е Съвместната комисия за икономическо сътрудничество между САЩ и Саудитска Арабия. Тя е официално създадена на 8–ми юни 1974–та година със съвместно изявление, издадено и подписано от Хенри Кисинджър, държавният секретар на САЩ по това време, и принц Фахд, вторият вицепремиер (и по–късно крал и министър–председател) на Саудитска Арабия, според доклад, открит на уебсайта на Службата за отчетност на правителството", напосоки мята фойерверки и димки пък "Morningstar" на 17–ти юни.
"Истината за Петродоларския пакт", успокоява делово топката "Nasdaq".
Четем в "Nasdaq" : "Какво се знае за петродолара … Съвместната комисия за икономическо сътрудничество между Съединените щати и Саудитска Арабия е създадена преди 50 години, на 8–ми юни 1974–та година. Комисията е сформирана малко след петролното ембарго на ОПЕК от 1973–та година с цел укрепване на икономическите връзки между двете страни. Двете страни бяха мотивирани да изградят по–официално споразумение, което да гарантира взаимни ползи от тяхното сътрудничество.
Противно на последните доклади, Саудитска Арабия продължи да приема други валути, като британския паунд (GBP), за петрола си дори след споразумението. Това показва, че не е имало изискване транзакциите да се извършват изключително в щатски долари.
По–секретно споразумение се появява по–късно през 1974–та година, при което Саудитска Арабия се съгласява да инвестира сериозно в държавните облигации на САЩ в замяна на военна подкрепа. Това обаче не беше "нефтодоларният пакт", описан в публикации в социалните медии. Тази сделка, разкрита през 2016–та година чрез искане на Закона за свобода на информацията от Bloomberg News, беше фокусирана върху стратегическото финансово сътрудничество, а не върху налагането на стриктна система за ценообразуване на петрола само в долари.
В публикация в блог Пол Донован, главен икономист в UBS Global Wealth Management (NYSE : UBS), се обърна към погрешните доклади относно споразумението от 1974–та година. Той поясни, че споразумението е за икономическо сътрудничество и не включва никаква уговорка, изискваща Саудитска Арабия да определя цените на петрола си изключително в щатски долари.
Тенденции в глобалните транзакции със стоки
Въпреки че щатският долар остава доминиращ в световната търговия, включително петрол и други стоки, има постепенно преминаване към използване на валути, различни от долара. Големите нововъзникващи икономики като Русия, Иран и Китай търгуват със стоки във валути като юан, рубли, дирхами и рупии. Този ход отчасти се дължи на санкциите на САЩ и желанието да се намали зависимостта от долара.
Например Русия и Китай увеличиха използването на юана в петролни сделки. През 2023–та година Русия стана най–големият доставчик на суров петрол за Китай, като повечето плащания се извършват в юани. Освен това ОАЕ и Индия подписаха споразумение за търговия с петрол в техните местни валути, отбелязвайки значителна стъпка към дедоларизация в региона.
Трайното господство на долара
Въпреки тези промени, ролята на долара като основна резервна валута в света остава до голяма степен безспорна. Последните данни на Международния валутен фонд (МВФ) показват, че докато делът на долара в глобалните резерви леко е намалял, никоя друга валута не се е очертала като значителен съперник. Повечето петролни сделки, особено тези, които включват Саудитска Арабия, продължават да се извършват в долари, което отразява дълбоките икономически и военни връзки между САЩ и Саудитска Арабия.
Освен това доминирането на долара в глобалните финансови системи означава, че дори когато се използват други валути за транзакции, те често се връщат към долари за инвестиции и резерви. Тясната връзка между долара и световните петролни пазари, датираща от споразумението от 1945–та година за размяна на гаранциите за сигурност на САЩ срещу саудитските енергийни доставки, продължава да засилва централната роля на долара.
За вкъщи
Многобройните доклади за края на петродоларово споразумение между САЩ и Саудитска Арабия изглежда се основават на недоразумения, допълнително усложнени от бързането да се доставят важни финансови новини на читателите.
Въпреки че има забележими промени във валутите, използвани за някои световни транзакции със стоки, щатският долар остава доминиращата сила в световната търговия. Факторите, които са в основата на господството на долара, не се заменят лесно, което гарантира продължаващата му централна роля в световните икономики в обозримо бъдеще.
Възгледите и мненията, изразени тук, са възгледите и мненията на автора и не отразяват непременно тези на Nasdaq, Inc.", усуква го по килифаревски "Nasdaq".
Та така : сделка между Съединените щати и Кралство Саудитска Арабия нямало; имало споразумение – нямало споразумение; не било споразумение, а комисия; а бе имало нещо, ама не било официално, защото не било на книга; но все пак "двете страни бяха мотивирани да изградят по–официално споразумение, което да гарантира взаимни ползи от тяхното сътрудничество"; не продавали само в долари, а и в британски паунда (Ама естествено, няма да правят гъзобрък на метрополията, я. Но на всички останали продават само в долари).
"Саудитецът MBS (Mohammed bin Salman) относно петродоларовото споразумение със САЩ" Петдесетгодишното саудитско–американско петродоларово споразумение се предполага, че е прекратено на 9/6/2024.
Саудитският престолонаследник Мохамад Бин Салман (MBS) се въздържа да говори публично по този въпрос.
Бележката предоставя изчерпателен преглед на следните аспекти :
– Позицията на MBS относно петродоларовото споразумение и използването на щатския долар;
– Неговият план относно саудитския риал на световните финансови пазари.
Бележката също така споменава опитите на САЩ да разберат позицията на MBS относно бъдещето на петродоларовото споразумение", в телеграфен стил съобщава "Tactical Report"

"Carson Group" показва един документ на хартия "Съединението САЩ – Саудитска Арабия Комисия за икономическо сътрудничество", в което се казва : Комисията, създадена през юни 1974–та година предоставя техническата експертиза на САЩ и помощ на саудитското правителство в пълна степен на възстановима основа. От септември 1978–ма година бяха реализирани 16 споразумения за големи проекти на стойност около 800 милиона долара.
Тези проекти наблягат на саудитската инфраструктура и развитие чрез трансфер на технологии. Частните фирми в САЩ са получили около $140 милиона в договори от тези проекти и се очаква да играят все повече важна роля в тях (Аха, не забравяме и за себе си).
GAO (General Accounting Office, Government Accountability Office (2004), Служба за отчетност на правителството) препоръчва на министъра на финансите да предприеме действия за по–нататъшно информиране на бизнес общността на САЩ относно търговските възможности в проекти на Комисията; 22 март 1979–та година 

https://energypolicy.ru/saudovskaya-araviya-otkazalas-prodlevat-dogovor-s-ssha-ob-obyazatelnoj-torgovle-neftyu-tolko-v-dollarah/novosti/2024/18/11/
https://nangs.org/news/markets/currency/finansovyj-mir-izmenitsya-saudovskaya-araviya-reshila-ujti-ot-neftedollara
https://1prime.ru/20240614/neftedollar-849150577.html
https://burneft.ru/main/news/59659
https://www.ledgerinsights.com/fake-news-saudi-petrodollar-deal-with-u-s-ended-this-month/
https://www.carsongroup.com/insights/blog/no-saudi-arabia-is-not-ending-any-petrodollar-pact/
https://www.wsj.com/world/middle-east/us-saudi-arabia-defense-treaty-israel-palestine-e2cc1821
https://www.firstpost.com/explainers/what-was-the-us-saudi-petrodollar-deal-that-lapsed-after-80-years-13782292.html
https://www.morningstar.com/news/marketwatch/2024061751/reports-of-the-petrodollar-systems-demise-are-fake-news-heres-why
https://www.nasdaq.com/articles/truth-about-petrodollar-pact
https://www.tacticalreport.com/daily/62809-saudi-mbs-on-the-petrodollar-agreement-with-us
https://www.gao.gov/assets/id-79-7.pdf

© Красимир Говедаров, Главен експерт

 автор: grigorsimov категория: Политика    прочетен: 131 коментари: 1 гласове:  2
последна промяна: 17.07 09:16
 
Такова нарушение може да «струва» до десет хиляди евро, пише Die Welt, позовавайки се на следния документ.
  Германците започват да плащат и да се каят, от 1 август, когато влиза в сила «Закон за самоопределението», според който, всеки човек може да измени своя пол и име, по собствено желание, след като премине процедура за регистриране.

Т.н. «мисджендъринг» заплашва с глоба, до десет хиляди евро, ако се обърнете към някого или го наречете, с местоимение, което не отговаря, на неговото самоопределение... 
  Положението на обикновените граждани се усложнява, от броя на "джендърите", с които тряябва да се съобразяват, при разговори, понеже още 2014 г. Facebook предлагше избор, между 60 вида джендъри, но за изминалите години, от тогава, броят им сериозно е нараснал. 
  Вестникът отбелязва, че на германците вече няма да са им достатъчни местоименията «той», «тя» и «то», и сега вече трябва да знаят «новите» видове местоимения, измислени специално за нестандартните джендъри.
  Вестникът препоръчва на германците, «да научат наизуст, целия каталог с джендърни местоимения», ако искат да се застраховат от "неочаквана" глоба.

    https://rusvesna.su/news/1721162080

    Превод, Григор Симов 

  (Вижте по-долу две заглавия (от книгата ми "Срещу течението"), от къде никнат тези демо(но)кратични идиотизми, и кои глобални сили ги натрапват насила!)


    Владимир Буковски: Започва нова Оруелска епоха
  Автор: royalist източник: http://e-vestnik.bg/7218

  (Цялата патология трябва да бъде определена за норма, а цялата норма – за патология. „Едва тогава – пише Маркузе – най-после ще разрушим буржоазното общество“.)

  С първото си посещение в България известният руски писател и дисидент Владимир Буковски разбуни духовете. Според Буковски, зад термина „политическа коректност“ се крие пъклен план за разрушаване на обществата, който бързо и успешно се реализира в световен мащаб, от активистите на различни “малцинствени” групи, – хомосексуалисти, феминистки, псевдо-религиозни общности и др. 
  Обикновените граждани стават жертва на репресивни закони, приети под натиска на малцинствени групи. „Налага се масова цензура, подкрепена с наказателно законодателство. И за шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора.
  Забележете колко бързо се развиват нещата в полза на репресиите. Започва някаква нова Оруелска епоха“, казва Буковски.
  Буковски е роден 1942 година и е убеден противник на комунистическата идеология, от 14 годишен. Прекарва над 12 години в съветски затвори, трудови лагери и изправителни психиатрии ”психушки”, използвани от съветския режим, като специализирани затвори. Той, въпреки репресиите, организира различни демонстрации срещу властта. Събира над 150 страници доказателства за зверствата на комунистическия режим и успява да ги предаде на Запад, с което привлича вниманието на правозащитници от цял свят. Автор е на “Наръчник по психиатрия за инакомислещи”. 
  През 1976 година Владимир Буковски е транспортиран със самолет до Швейцария, където е разменен за генералния секретар на чилийската комунистическа партия Луис Корвалан, държан в затвора от режима на Аугусто Пиночет. През 1977 година се среща с американския президент Джими Картър в Белия дом. Установява се във Великобритания, където завършва университета в Кеймбридж със специалност неврофизиология.
  През 2007 г. е издигнат от руската либерална опозиция като кандидат за президент на Руската федерация.
  Владимир Буковски посети България по покана на издателство „Факел експрес“, Нов български университет и Международната организация на франкофонията. Заедно с известните руски писатели и правозащитници, Юз Алешковски, който представи новия си роман “Предпоследен живот”, издаден най-напред у нас, и Олга Шамборант, той взе участие в дискусия за политическата коректност. Ето откъси от неговото изказване: „Събитията, на които отбелязваме 20-годишнина - крахът на Съветския съюз, разпадането по националности и републики - не ни изненадаха. Те се очакваха и Оруел правилно ги бе предвидил в романа си “1984 година”. Това, което се случи впоследствие обаче, бе неочаквано за мнозина.
  Вместо светът да осъзнае комунизма като страшен феномен в историята на човечеството, погубил стотици милиони по цял свят, станаха някакви нелогични неща.  Сякаш след приключването на Втората световна война, след краха на нацизма, политическият спектър на света се измести наляво. Това е донякъде оправдано – фашизмът и нацизмът се отъждествяват с десни идеологии (напълно несправедливо впрочем, но това е друга тема). 
  Но рухва комунизмът и сякаш политическите настроения трябваше да се преместят надясно. Но нищо подобно не се случи. През 1992, 1993, 1994 година на власт в цяла Европа започват да идват леви партии и политици. Тоест, имаме ново преместване наляво, което е абсолютно необяснимо.
  Големите надежди от 1989 година не се оправдаха по никакъв начин. Промените бяха по-скоро козметични. Едни персонажи изчезнаха, но дойдоха други, произлезли от предишните комунистически величия. Властта пак беше обвързана с бившата комунистическа номенклатура, а разпадането на соц. държавите съвпадна с появата на нови утопични идеологии на Запад.
  Кога се появи политическата коректност? Като международно явление това се случи в началото на 90-те години. Като движение тя съществуваше и преди. Моята първа среща с това явление беше, докато работех в Станфордския университет през 1983-84 година. Прибирах се в лабораторията си, а отсреща по стълбите слизаха две момичета. Отворих вратата и я задържах да минат, както бих направил пред всеки – мъж, жена, стар или млад. Но те ме погледнаха с презрение и ми казаха:
  „Мъжко шовинистично прасе“. Учудих се много и не разбрах за какво става въпрос. Влязох в лабораторията, разказах на хората там, а те започнаха да се смеят: “Това са хора от близкия университет „Бъркли“ – ми казаха. Там се “раждат” всичките ляворадикални идеи и движения. От „Бъркли“ тръгна философията на студентската революция от 60-те години. Сега има някакво ново движение на феминистките, които смятат, че ние, мъжете, ги потискаме, като се държим с тях като с жени”.
  После разбрах, че според концепцията на феминистките, жената е социална конструкция. Те са убедени, че ако всички мъже се държат с жените като с мъже, жените нямаше да са жени, а мъже.
  Тоест, нашето поведение към тях ги прави жени. И колкото и да е странно, в този водещ университет на САЩ в края на 20-и век беше извършен следният експеримент (не знам кой им е позволил): взимали бебета от нулева възраст и ги отглеждали и възпитавали по еднакъв начин, независимо от пола им. Същата храна, игри, дрехи. Този опит, разбира се, не довел до очакваните резултати. На момченцата нищо не им паднало, а на момиченцата нищо не им пораснало.
  Момчетата ги привличало оръжието, а момичетата – куклите, и така си останало. Но това не спря тези жени, а напротив – още повече ги увлече да си мислят, че нашето поведение към тях, като към жени, този стереотип, ги прави такива, каквито са, а именно – жертви на всичко мъжко. Тази концепция, възникнала в недрата на университета в Бъркли, потресаващо бързо се разпространи по цял свят. 
  Приятелите ми от Станфордската лаборатория се смееха 1984 година, но буквално след 10 години тази безумна концепция, която няма никакво основание, стана доминираща в цял свят. Във всички университети бяха открити отдели за “джендър” изследвания.
  Според мен междуполовите отношения съществуват от милиони години и нищо ново не се случва там, но тези псевдонауки се разплодиха ужасно много и започнаха да изследват нашите мъжки грехове, че ние не гледаме както трябва на жените, не се държим добре с тях и т.н.
  И нещата започнаха да наподобяват Оруел – не трябвало да ги наричаме „мис“ и „мисис“, защото с това определяме съпружеския им статус. Появи се невероятното за английския език „miz“. Не трябвало да се казва „history” (история), защото това било „his story” (негова история). 
  Новите езиковеди започнаха да се чудят как да нарекат жените, защото в думата „woman” (жена) се съдържа думата „man” (мъж). Измислиха някакви нови думи и ако не ги наричаш така, те обявяват за мъжка шовинистична свиня. Стигна се до абсурдното пренаписване на Библията, в която Бог е жена. Аз едно време съм лежал в затвора с много луди и съм свикнал с тяхната компания. Проблемът е, че американското общество поема всяка нова глупост и я прави едва ли не задължителна за всички. В Америка конкретно, но и в Европа не по-малко, населението е невероятно конформистко. Трябвало да се възприема за нормално всичко, което някой ти натрапва. За да бъдеш успешен в работата си, задължително трябва да си конформист. Това е един американски шаблон, който започна да се разпространява по целия свят много бързо като задължителна парадигма. Дори влезе в законодателството.
  Феминистките движения заявиха, че мъжете са сексисти, че гледат на жените единствено като на сексуални обекти и следователно всичко, което може да има отношение към секса, трябва да бъде изключено от всекидневното общуване между мъже и жени. Флиртът беше наречен агресивно действие, насочено към угнетяване на жените. Затова сега в САЩ никой работодател не смее да разговаря насаме със своя служителка, а задължително го прави в присъствието на поне един свидетел, в противен случай може да бъде съден за сексуален тормоз, да му пропадне кариерата и да му пострада имиджът в обществото.
  По същия модел започнаха да налагат исканията си и други малцинствени групи – хомосексуалисти, цветнокожи, сектанти и др. Появиха се закони за т.нар. hate speech – език на омразата. Нещо, което много ми напомня за член 70 от Наказателния кодекс на Съветския съюз, защото дефинициите са неустойчиви. Аз бях съден по този член. Езикът на омразата може да се прилага към всяка проява на признаване на расови разлики или сексуална ориентация. Вие нямате право да признаете съществуващ факт. Ако публично го обявявате, ставате виновен за извършване на престъпление. В Англия миналата година отмениха всички обществени прояви, свързани с Коледа, (уж) защото знамето на Великобритания съдържа кръста на Св. Георги, и това щяло да обиди мюсюлманите.
  Напомняло им за кръстоносните походи. Но самите мюсюлмани изобщо не искат тези промени. Наблизо до моята къща има магазинче, в което продава мюсюлманин. Той беше изтипосал на витрината си знамето с кръста на Св. Георги, за да демонстрира, че няма нищо общо с това кретенско искане. „Аз нямам нищо против Коледа и флага с кръста на Св. Георги“, тръбеше той, но кой да го чуе…
  Нещата стигнаха до такава цензура, че според мен, в наши дни и Шекспир не би могъл да живее и да твори. Повечето му произведения няма да могат да се поставят. „Венецианският търговец“ е антисемитизъм. В „Отело“ - пък става въпрос за расизъм. „Укротяване на опърничавата“ - това е сексизъм. Дори една учителка в Лондон отказа да заведе учениците си на „Ромео и Жулиета“, защото според нея това било отвратително хетеросексуално шоу.
  Започва да се налага масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство. За шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора. Във Франция налагат огромни глоби. Наскоро имаше случай - член на националната асамблея се пошегувал за хомосексуализма на неформална среща и го осъдиха на 20 000 евро глоба. При следващо провинение, предстои вкарване в затвора. Забележете колко бързо се развиват нещата в полза на репресиите.
  Дали не става въпрос за хора, които натрапчиво карат целият свят да живее според техните идиотски идеи? Не, - става въпрос за нещо много по-сложно. Имаше един философ – Херберт Маркузе от Франкфуртската школа. Неговите идеи сега се въплъщават в света. А те бяха много прости. Маркузе е ревизионист-марскист. Несъгласието му с Маркс е само в една точка – че Маркс смята за революционна класа пролетариата (това се видя, че не е вярно), а според Маркузе истинската революционна класа са различните малцинства. Изолираните случаи – са истинският революционен елемент. Според Маркузе цялата патология трябва да бъде определена за норма, а цялата норма – за патология. „Едва тогава – пише Маркузе – най-после ще разрушим буржоазното общество“.
  Тези активисти, които сега уж защитават правата на малцинствата, – на хомосексуалистите, феминистките и др. - изобщо не се грижат за своите малцинства. Също като Ленин, те ги използват като инструмент за натиск и контрол върху обществото. И разбира се, причиняват на малцинствата много повече вреди и зло, отколкото на всички нас. В Америка жената на мой приятел преди 7 години основа движението „Жените на Америка срещу феминизма“. Започна с приятелки, а сега вече издават списание в тираж 2 милиона. Жените разбират, че феминизмът е срещу тях, той разрушава живота им, пречи им да изберат това, което им харесва, а не онова, което им натрапват разни активистки.
  Тоест, ние имаме работа със сериозна идеология, която, под формата на политическа коректност, се опитва да разруши нашето общество. Активистите не се грижат за малцинствата, не мислят за правата им. Колкото са по-зле малцинства, толкова по-добре е за лидерите им – още по-активно ще ги "защитават". Всъщност, тяхната задача е да унищожат нашето общество и това е по-злобната версия на Марксизма.


  Комунистическият манифест и сатанинската организация "Илюминати"

  Маркс е бил евреин - потомък на равини. По време на университета се включил в тайната секта (а всъщност - обикновен юдаизъм! Г.С.) - "Църква на Сатана"! В 1846 г. Маркс и Енгелс станали членове на група, наричана "Съюз на Комунистите", която пък възникнала от организация, известна като "Съюз на отхвърлените", основана от германски евреи, в Париж. А те са били от (масоните) Илюминати!
  На втория конгрес на Съюза на Комунистите, Маркс и Енгелс били избрани да напишат Манифеста на комунистическата партия, но срещнали трудности и се забавили много. Това принудило Централния комитет на съюза на комунистите да ги предупреди, че ако манифестът не бъде готов за 1 февруари 1848 г., против тях ще бъдат предприети наказателни мерки.
  Предложили им, да вземат за основа излязлата 5 години преди това, книга на Теодор Дезами, "Кодекс на общността", на Илюминати, от където те и преписали основните идеи за Комунистическия Манифест. 
  Вождовете на "Съюза на комунистите" притискали Маркс и Енгелс, манифестът да е готов, именно за 1 февруари, защото вече са били планирани (еврейски) революции из цяла Европа, които е трябвало да избухнат, уж спонтанно, по вече изготвено разписание. И наистина, тези революции започнали да “избухват”, както е било планирано: 24 февруари 1848г. в Париж, 1 март в Баден, 7 и 8 март в Берлин, 12 - 15 март във Виена, 13 март в Парма, 18 – 22 март във Венеция, 10 април в Лондон, 7 май в Испания, 15 май в Неапол, 12 юни в Прага, 27- 30 юли в Хърватия, още 64 бунта из цяла Русия, през същата 1848 година. А Манифестът на компартията е трябвало да послужи за обяснение на причините за вече планираните (еврейски) революции. Тогава, тези революции се провалили, но организаторите им едва ли са очаквали друго. Важното е било да докажат, че могат да предизвикат бунтове и метежи, когато и където си поискат, които в последствие постепенно, но неизбежно, ще доведат до разоряване на държавните управления, ако не в цяла Европа, то на първо време в Русия, която е била набелязана за първа жертва! 
  Прегледа ли се "Манифестът на комунистите", веднага се вижда, че в него са включени всичките основни принципи на "Илюминати" (в скоби, цитати от комунистическия манифест):
  1. Унищожаване на правителствата ("Сваляне господството на буржоазията и завоюване на политическата власт от пролетариата" – 1. с. 39);
  2. Премахване (отнемане) на частната собственост – 1. с. 39;
  3. Унищожаване на патриотизма и национализма ("Работниците нямат отечество" с. 44);
  4. Унищожаване на семейството ("Отмяна правото на наследяване и отнемане правото на семействата да възпитават децата си" – 1. с. 46; "Комунистите искат, жените да са общи" – 1. с. 44. 5. 
  5. Унищожение на религията ("Комунизмът отменя вечните истини, религията и нравствеността..." 


  1915 г. в Швейцария, след спор, на какъв език да се проведе международната социалистическа конференцията, се оказало че всички са евреи и всички говорят “идиш” (юдиш), вкл. Ленин.”
  Rabbi Dr. J. Litvin, “The gates of Zion”. London: Central Synagogue Council of the Zionist Federation of Great Britain and Ireland. October 1952, p. 41 VII/1.      

 Здравейте скъпи братя и сестри. Аз съм Светлана, на 43 години.
  Отдавна, преди пет години, се молех, и Господ ми откри греховете, които не забелязвах и не съм ги изповядвала. 
  Присъни ми се умрялата ми баба и ми посочи четири грехове.
  Първия: "Умре, да речем, нечестив свещеник или мирянин, хората отиват на погребението му, и започват да го възхваляват, колко добър е бил. 
  Но Господ вижда, че това е лъжа, понеже е бил нечестивец и е достоен за ада и за осъждане. 
  Това са много неугодни за Бога, думи. Богу не е угодно, когато се възхваляват нечестивци".
  И аз попитах баба си: "А когато умре нечестив човек, свещеник или мирянин, по-добре ли е, изобщо, да не се ходи на погребението?"
  И тя ми каза: "Не идете"! (Понеже наскоро имаше такъв случай, когато умря нечестив свещеник!)
  После, тя ми каза: "Омъжи се жена, и започне да унижава мъжа си, и да властва над него, и да го командва, или равноправие и права иска. Но всичко това не е угодно на Бога. Божия закон, "жената да се покорява на мъжа си", никой не е отменял. Мъжът винаги е глава на жената, и жената не трябва да търси равноправие. Тя винаги е втора! И винаги трябва да уважава мъжа си. Ако такива жени не се покаят, всички ще отидат в ада. Която е властвала над мъжа си, която се е опитвала да го командва, да върти и суче, за да изтисква от него пари. И ако правите всичко това, вие сте за ада, сестри". 
  Самата аз съм се оплела в такива грехове. Седем години бях омъжена. Прости ми Господи, и ни дай на всички, покаяние.
  Трети грях посочи баба ми: "Плажовете. Които ходят на плаж, много грешат пред Бога. Плажовете са едно от най-богомерзките места на земата. Понеже там всички ходят полуголи. Там има толкова блуд, мислен и реален, че Бог ненавижда тези места. Там просто Го няма Бог, на плажовете. Това си е истинско блудилище. Там даже не се доближавайте!
  Човек, не трябва да показва тялото си, на никого! Само мъжът може да вижда жена си, и жената мъжа си. И толкова!
  Ако на човек му е горещо, летно време, къпи се с риза, и там, където никой няма да те види".
  И после, самата аз си помислих, че на Кръщение Господне, хората се къпят, и момичета се снимат в къпалнята. 
  Деца, вие сами си трупате върху главата горещи камъни! Вие разпрострянявате блуд, на Светия Празник, при къпането. 
  Опомнете се, прикрийте телата си, имайте целомъдрие! Още повече, на такъв свят Празник. 
  Некои се и напият, и даже със псувни влизат във водата. Това е ужасно кощунство, и не зная как изобщо ще можем да отговорим (как ще се оправдаваме)?! И е чудно, че изобщо сме живи, след всичко това, което вършим!
  И още каза баба: "Разкрасяват се, украсяват домовете си, побъркали са се за ремонти. А душите си, не чистят от греховете. Живеят в грехове, години, и никой няма намерение, да се кае, но всички са разукрасени".
  И след това баба, тъжно, както седеше на стола, поклати глава и каза: "За всико това, ще се отговаря"!
  И с това, сънят ми свърши. 

  Мина след това половин година, и аз, като разлиствах Библията, отварям Йезекиил, ако не греша, и очите ми попадат на думите: "Разкрасявайте се, украсявайте къщите си, а всички сте затънали в грехове (Думите бяха същите, които баба ми каза!). Все едно, на свиня, да облечете красива розова рокля! Такива са и вашите украшения. Вие сте почернели от грехове, а се разкрасявате". 
  Ето такъв, някакъв, беше текстът, от големия Пророк. И си помислих наум, че баба ми никога не беше чела Библията, но в съня ми, каза именно тези думи. 
  Затова, скъпи братя и сестри, ако имате подобни грехове, препоръчвам ви, да се покаете, ако сте показвали тялото си и сте ходили на плаж, или ходите, или на децата си разрешавате! Или жените крещят на мъжете си, и властват. Или възхвалявате нечестивци, на погребенията, и изричате дитирамби за разни крадци и убийци, и казвате, какъв голям човек е бил. Или се разкрасявате, или сте луднали в ремонти.
  Самата аз съм грешала във всичките тези грехове, и за всичко това се кая. И вас съветвам, да се опомните и да се покаете, понеже Божият Съд, не е зад девет планини! Понеже разкрасените ви апартаменти, после ще ви заседнат в гърлата. 
  И аз в апартамента си, две арки там направихме. Ах, как се изпъчихме там, разукрасени, на таблото със снимки! А това е мерзост пред Бога, когато сме грешни, до "немай-къде"! 
  ... Не трябва да украсяваме себе си и домовете си, а трябва душите си да украсяваме с добродетели, Християнски, Евангелски. Понеже всичко ще оставим тука.
  По-добре да живеем в невзрачен дом, отколкото в помпозен апартамент, но да сме нечестивци!
  Дай Боже на всички, и земни блага, но да украсяваме душата се, е много по важно, отколкото външността си. 
  И като заключение на казаното, искам да ви кажа: "Скъпи мои, - само покаянието ще ни спаси, а всико останало ще ни се добави. 
  Ако трябва, Господ и от печата (от белега на антихриста) ще ни укрие, и от всичко антихристово ще ни укрие, ако намери в нас добродетели!
  А добродетелите се придобиват с труд и усилия! Без усилия, не може да ги придобиеш! Затова, да се каем, да се каем и да се каем. За греховете, за греховете, за греховете си! Това е най важната и най-първата работа на християнина. 
  Но за да започнем да се каем, трябва да видим (да разберем), за какво да се каем! Молете се скъпи братя и сестри, Господ да ви открие вашите грехове, за да видите в дълбините на своята душа, къде и в какво не сте били прави, какво не сте правели, както трябва. И докато сте живи, да успеете да принесете достойни полодове от покаяние, пред Господа, иначе горко ви на Митарствата.
    https://www.youtube.com/watch?v=QOaQJv9yk7o
    Превод, Григор Симов

 ПРЕЗРЕЛИ СМЕ ТЕЛЕСНОТО СИ СЪЩЕСТВУВАНЕ КАТО ЦЕЛ НОМЕР ЕДНО И Е "СЪ НАМИ БОГЪ"-МОЖЕМ!)

Защо хората се самоубиват? Често това става, когато човек изпитва неимоверно и трудно преодолимо страдание. Затова може би ще е трудно да бъдете убедени, че група хора избират да посегнат на живота си, пеейки песни за мечти и идеали.

Това са българските революционери от Македония, членове на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). За да бъдем още по-точни това са 54 четници, (източниците посочват различни цифри – 45, 67) защитавали до последния си дъх позицията на връх Ножот в съдбовния 14 юли, 1907 година.

Връх Ножот се намира в близост до село Ракле, Прилепско или по-точно в Никодимската планина, част от по-голямата Бабуна планина. Именно на този връх  смелите „ножовци“ (както впоследствие стават известни) загиват в битка срещу турски аскер, наброяващ близо 3000 души и снабден с картечници. Как се стига до развръзката на тази драматичната ситуация?

Илинденско-Преображенското въстание действително е върхът в усилията на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, но неговото жестоко потушаване поставя Вътрешната организация в тежко положение. Стотиците убити, масовите арести, опожарените селища, бежанската вълна към България, братоубийствената война след смъртта на Дамян Груев (1906 година) отслабват революционното движение.

Тане Николов

От това се възползват гръцката и сръбската пропаганда, чиито чети и агитатори навлизат в Македония с мълчаливото съгласие на османските власти с цел противодействие на българския елемент в Империята. Местните войводи започват прочистващи операции срещу новите врагове. Подобна операция се провежда и в областите Поречие и Азот през май 1907 година, в която се включват прочути войводи като Тане Николов, Михаил Чаков, Петър Ацев, Иван Наумов-Алябака, Мирчо Найденов, Христо Цветков и други. Четите са подпомагани в своята дейност от селска милиция, наброяваща над 150 души. Целта– смазване на сръбската пропаганда в селата, намиращи се в близост до Бабуна планина.

На 22 юни обединената чета обсажда село Никодим, където се укриват две сръбски чети, които обаче се измъкнат. На   6 юли организационният ръководител на Никодим е разкрит като шпионин и агитатор на сръбската кауза. След демонстрация на сила от четите той си признава и обещава да се върне към Организацията. Това обещание обаче не е спазено. На 10 юли между селата Попадия – Никодим – Ракле се групират силите на обединената чета, наброяващи 150 четници и над 150 (според други източници 300) души селска милиция. На 11 юли селото отново е обсадено в опит да се заловят сръбски чети, които и този път се измъкват. Шпионите в редиците на ВМОРО са безсилни – изоставени от сръбските чети, вероятността за разкритие расте.  В този момент те прибягват към предателството. Шпионите съобщават на турските власти най-подробни сведения за движението на четите.

Турски аскер се отправя към Бабуна планина. Действията на сърбоманите обаче са разкрити и Войводският съвет нарежда на четите да се изтеглят към Мориховско. Войводите решават да изчакат пристигането на четата на Иван Наумов и се разделят на две групи – първата (четите на Тане Николов, Петър Ацев и Георги Мориховски заедно със селска милиция) заема височината Попадийски чукари, а втората ( четите на Михаил Чаков, Христо Цветков, Мирчо Найденов) – заема връх Ножот. Главните сили задържат склона между Никодим и Попадия, наречен Пещерата. Две групи от по 8 души са натоварени с охраната на връх Ясенова глава, намиращ се между Никодим и Владиловци.

На 13 юли се събира и Войводският съвет. Разузнаването съобщава за бързия напредък на турската войска, затова Съветът решава да изпрати куриери на връх Ножот със следната заповед: „всички четници да се приберат на Попадийската воденица“. Същата нощ пристига четата на Иван Наумов-Алябака от 60 души.

Но докато войводите Христо Цветков и Мирчо Найденов са на съвет, става ясно че костурската чета отказва да напусне височината. Тези им действия повлияват на останалите четници и в резултат е взето единодушното решение: всички остават на връх Ножот и ще го бранят до последния си дъх.

Костурската чета на Христо Цветков, която съставлява по-голямата част от ножовците

Всички остават изненадани от решението на „ножовците“. Ще отбраняват толкова ненадеждна височина срещу аскер с картечници? Да се помогне? Невъзможно. По донесения на селяни от района, турските части настъпват и към Попадийски чукари, а патрули се опитват да стъпят на височината. За намеренията на турците се разбира от селянин, който вероятно използвайки предварително уговорен сигнал, извиква: „Скоро те бре-е-е-й…воловете навлязоха в нивата“. Тане Николов веднага повежда четите и височината е опазена.

Битката на Ножот започва сутринта. Височината бързо е заобиколена. Междувременно на Попадийски чукари също се води сражение, но въпреки това, оттам отправят често залпов огън по турците, за да облекчат положението на своите другари. Аскерът кани защитниците на Ножот да се предадат. Предложението е посрещнато с презрение и нов залп от върха.

За съжаление, изходът е предварително решен. Повечето от четниците са неопитни, а юлският пек и липсата на вода и патрони допълнително затрудняват съпротивата им. Обръчът се затяга с всяка изминала минута: много от четниците падат убити, други са ранени, но съпротивата продължава.  В този момент оцелелите вземат едно смело решение. Пред перспективата да бъдат избити от вражески огън или да бъдат пленени и изтезавани в килии те избират…самоубийството.  Пеейки последните си бойни песни, те зареждат седем бомби, върху които всички лягат. Силният гръм известява безсмъртието на ножовците. Противникът остава слисан. По обяд сражението приключва.

Някои от турските войници започват да събличат убитите по-рано четници и да търсят ценни вещи. Командващият Енвер бей обаче ги спира с думите: „ Никой да не смее да се докосне и оскверни героите…Виждате ли, как комитите презират смъртта…бият се и мрат като герои“. По негово нареждане войниците вдигат нагоре своите байонети и последователно изстрелват три залпа във въздуха, придружени от викове „Аллах“, „Аллах“, „Аллах“. За запазените снимки на героите трябва да благодарим на италианския жандармерийски офицер-инструктор кап. Луций. След фотографирането, Енвер бей извиква селяни, които да погребат четниците по християнски обичай.

Мъртвите четници или поне онези, чиито тела не са били разчленени от експлозията

Междувременно, сражението на Попадийски чукари продължава. Вдъхновени от героичния пример на ножовци, обединените чети успяват да разстроят обръча и след ефективна маневра през нощта изненадват османските войски в гръб, а под мощното „Ура“ пробиват вражеската верига и се изтеглят.

„Рицарите на Ножот“, както ги нарича Христо Силянов, се прочуват из света и не само сред своите приятели, но и сред своите врагове. Както споделя Стефан Аврамов: „Ножот смрази кръвта на турските войници, които вследствие със страхопочитание и наивност разказваха сред народа за безумната смърт на шепа борци. Фотографиите на Луций, попаднали между населението, преминават от ръка на ръка и надлъж и нашир от Бабуна се създаде дивната легенда за 54 витязи.“

Саможертвата на тези младежи ни накара да се замислим за високата нравственост, която притежават, за тяхната чест и достойнство. Млади хора, с живот пред себе си, избират да го посветят на всичко друго, но не и на самите себе си.  При възможност да се оттеглят, те избират да останат и да умрат. Саможертвата им е ярък пример за безкрайната енергия на тогавашната българска младеж, която е имала силата да захвърли така лесно живота в името на каузата за свободата и обединението на българския народ, в името на независимостта и справедливостта.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?  Съгласявам се email адресът ми да бъде съхранен с цел изпращане на информационен бюлетин и маркетингови съобщения *   Мартин Чорбаджийски Мартин Чорбаджийски е бакалавър по „Международни отношения“ и магистър по „История“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Той е бивш председател на Студентския дипломатически клуб при Университета и бивш заместник-редактор и автор в студентските списания „International“ и „Международник“. Специфичен интерес има към историята на българското националноосвободително движение и историята на българската външна политика и дипломация.

"Българска история"

 Естествено, днес не е Илинден, но във възванието е изписана датата 20-и юли.
По обясними причини, тогава е било Илинден...

Илинденско-Преображенското въстание представлява венецът на българското националноосвободително движение. Основание за подобно заключение може да намерим в броя на въстаниците (към 26 000), в чисто географския  мащаб на революционната борба, а освен това и фактът, че освен българи участие вземат и представители на други групи като например власи и гъркомани.

Гоце Делчев

Решението за организиране на това въстание е взето на Солунския конгрес на ВМОРО (тогава носеща името ТМОРО – Тайна македоно-одринска революционна организация) от 2-4 януари 1903 г., председателстван от Иван Гарванов. Мястото е изпълнено с особена символика, това е Солунската българска гимназия, „откърмила“ много от българските революционери в Македония.  На конгреса по различни причини не присъстват Гоце Делчев, Дамян Груев, Пере Тошев и други от всепризнатите водачи на Организацията, които изразяват несъгласие с взетото решение. По думите на Гоце Делчев „ …лошо бихме се отплатили на България за многобройните жертви подир нас, ако искаме да я вкараме боса в огъня!“, визирайки надеждата, че България би изпратила подкрепа на въстаниците.

Непосредствено след това представители на конгреса пристигат в София, където обсъждат Солунското решение и тактиката на бъдещото въстание с отсъствалите лидери. От последвалите събития може да се приеме тезата, че те дават съгласието си за вдигане на въстание само в най-подготвените райони, докато на други места се заложи на засилена четническа дейност без увличане на населението. Всеки окръг трябва сам да определи датата на надигането и неговия характер.

Конкретните причини, довели до избухването на въстанието, се състоят в цялостната обстановка към онзи период. Горноджумайското въстание от 1902 г. засилва вече съществуващото напрежение между населението и турските власти. Последните отговарят с нова вълна от репресии, което тласка все повече хора към революционни действия. Освен това сблъсъците из планинските части на Македония между четите на Организацията и турската полиция са сякаш ежедневие. Обикновено се посочва, че над 86 сражения се провеждат само през първата половина на 1903 г.

В подготовката на въстанието се включват както членовете на ВМОРО и местни жители, така и български офицери от Княжеството, дейци на Македоно-одринската организация и нейният ръководен орган Върховният македоно-одрински комитет (ВМОК), забранена от правителството на Стоян Данев в началото на 1903 г. след натиск от Великите сили. Въпреки несъмнено по-добрата подготовка в сравнение с други български въстания, не може да се скрие, че някои области не са готови за въоръжено надигане от такъв мащаб най-малкото поради липсата на достатъчно оръжие. Както споделя Дамян Груев: „считах за безумно да се премълчава, че някои райони никак не са подготвени и че няма да вземат участие“.

Вътрешността на взривената и изгорялата „Отоман банк“

Сред събитията, превърнали се в своеобразни ускорители на въстанието са Солунските атентати от края на април 1903 г., когато  на 28 (15 април – датите в скоби са по стар стил – б.а.) в Солун е взривен френският кораб „Гвадалкивир“. На следващия ден такава съдба сполетява и тръбопроводът за светлинен газ, а вечерта е белязана от нанасянето на най-големия удар, този срещу „Банк Отоман“. Сражения между турската полиция и извършителите в лицето на групата на „Гемиджиите“, сред които Йордан Попйорданов-Орце, Павел Шатев, Константин Кирков и др. се водят до зори. Резултатът е засилени репресии срещу българското население във Велес (откъдето са повечето от атентаторите), а в отговор четите на ВМОРО увеличават своят активност в района.

Не изминава и месец и Вътрешната организация понася нов удар.  На 4 май (21 април), на път за конгреса на Серския революционен окръг, край с. Баница е убит Гоце Делчев, заедно с още няколко четници и войводата Димитър Гущанов. Събитията са подробно описани от поета Пейо Яворов, който е част от четата на Делчев, но успява да се спаси от организираната засада.

Въпреки неблагоприятната обстановка водачите на ВМОРО решават да се заемат с последните приготовления около въстанието, като проведат конгреси из Македония и Одринско.

В Македония такъв конгрес се състои в Смилево от 30 април до 07 май (17-24 април). Това е конгресът на Битолския революционен окръг. Председател е завърналият се от затвора в Подрумкале Дамян Груев. Мъдростта и решимостта на най-близкия съратник на Делчев вдъхват нов кураж на комитите. Избран е главен щаб с членове Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев, а на 14 (1-ви) юли при с. Буф, Леринско се взема решение въстанието да избухне на празника Илинден.

На 11 юли (28 юни) в местността „Петрова нива“, Странджа Одринският революционен окръг провежда своя конгрес. Определят се районите, в които ще се водят масови въстанически действия и се избира Главно боево тяло в състав Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. Изпълнението на плана трябва да започне след обявяването на въстанието в Македония а за дата е избран празникът Преображение Господне.

Дамян Груев

Заради смъртта на Гоце Делчев конгресът на Серския революционен окръг е отложен и се свиква едва на 2 август (20 август), когато въстанието в Битолско и Одринско върви към своя край. Решено е да се извършват главно четнически действия и подривни акции. В ръководното боево тяло влизат Димитър Стефанов, Александър Радославов и Симеон Витанов.

В Скопския, Солунския и Струмишкия окръг не са свикани конгреси. Решено е действията на местните комитети да се съобразени с общото развитие на въстанието.

Бунтът избухва по план на 2 август (20 юли), когато се вдига населението на Битолския революционен окръг. Най-ярко проявление на въстаническите действия тук представлява превърналата се в светъл идеал за поколения Крушевска република, прокламирана от „Горското началство“, начело с учителя Никола Карев. Сформираното временно правителство действа на принципа на равното представителство между българи, власи и гъркомани.

Въстанически действия започват в близост до Валовища, където действа прочутият войвода Йордан Силянов-Пиперката и в Долна Преспа, начело със Слави Арсов. Въстанието се разраства особено в Костурско, където водачи са Васил Чекаларов, Митре Влаха и Лазар Поптрайков.

В Леринско излизат чети, водени от Георги Попхристов, в Охридско от Лука Групчев, Прилепско от Гьорче Петров, въстава и част от селата в Кичевско, където оперират Пере Тошев и Лука Джеров.

В разгара на сраженията в Битолско, на 19 август (6 август) оръжието грабва и Одринският окръг. Водачи тук са изтъкнатите войводи Михаил Герджиков и Кръстьо Българията, изградили комитетската мрежа на ВМОРО в региона, заедно със Стамат Икономов и Лазар Маджаров. Решено е да се извърши обединена атака на Малко Търново, която обаче не успява. Въпреки това са освободени много от малкотърновските села, след което падат Царево и Ахтопол. На овладяната територия се образува Странджанската комуна.

Рачо Петров

Събитията предполагат реакция на Княжество България, което вече граничи с въстанически територии, но за военна подкрепа моментът е твърде неподходящ. Великите сили многократно предупреждават правителството на ген. Рачо Петров за негативните последици при евентуална намеса на България.

На 27 септември (14 септември) в Серско започват да действат четите на Атанас Тешовски и Стоян Филипов. Тук пристигат и множество върховистки части, водени от български офицери. Междувременно дружините на Михаил Чаков и Никола Пазарджиклията нападат Кремен и Обидим. В Демирхисарско акции осъществяват Любомир Стоенчов и Илия Кърчовалията, а в Мелник излизат четите на Яне Сандански и кап. Юрдан Стоянов. Най-мащабни са акциите в Разложко.

Османското правителство предприема сериозни мерки срещу въстаниците, въпреки първоначалната изненада от  развоя на събитията. Армия от около 80 000 души начело с Назър паша навлиза в Македония и предприема офанзива срещу Битолския окръг. Седалището на Главния щаб, Смилево, е нападнато от 10 000 корпус, който смазва въстанието в целия район.

Крушевската република е ликвидирана след упорити боеве срещу 18 000 османска военна част. Най-продължителното сражение се води на „Мечкин камен“, където легендарният Питу Гули заедно с още 300 души удържа позицията почти цял ден.

До края на месец септември въстанието в Долна Преспа и Демирхисарско също е потушено, въпреки упоритата съпротива на Борис Сарафов край с. Боища, където се бият около 1000 въстаници. Различно се развиват нещата в Костурско. Там силите на Васил Чекаларов застрашават самия Костур независимо от присъствието на редовна армия. Положението тук е овладяно едва към края на октомври, а разбиването и на тези въстаническите сили предопределя потушаването на революционните огнища в Леринско, Охридско и Кичевско.

В Одринско настъпва 40 000 армия. Османските войскови части осъществяват планомерно настъпление срещу въстаниците. Извършен е морски десант в гърба на четите. Така българите са нападнати от две страни и след множество неравни боеве четите са разбити и турците се нахвърлят върху населението.

Постоянните действия на чети в Серския окръг приковават над 15 хиляди османски войници. Водят се кръвопролитни сражения. В самия Разлог четниците и местните въстаници се сражават с нечувана храброст и дават много жертви. В отговор, башибозукът извършва истинска сеч срещу мирното населението. След ожесточена борба е запалена Белица.

Четата на Михаил Герджиков

Равносметката от въстанието е близо тримесечна борба, смазана с нечувана жестокост и насилия. Както споделя Дамян Груев: „Първият ден (след разгрома на Смилево – б.а.) някои жени и деца, застигнати, са били избити, па и изнасилвани. Влизат си в селото, което беше изгоряло.“ В кланетата се включват сръбски и гръцки чети.

Според данните на Мемоара на ВМОРО до Великите сили от 1904 г. в сраженията загиват близо 1000 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4696 души от мирното население, а нов бежански поток от над 30 000 тръгва към България.

Външната реакция не закъснява. В Княжество България се създава Благодетелна комисия начело с проф. Димитър Агура от Софийския университет, която се заема с положението на бежанците,  а неговите колеги проф. Любомир Милетич и проф. Иван Георгов предприемат обиколка из Европа, по време на която настояват за реформи във въстаналите вилаети. Дарение за бежанците прави и майката на княз Фердинанд, княгиня Клементина. Народното събрание гласува кредит от 500 милиона лева за подпомагане на бежанците.

Джеймс Баучер

Особено силен е отзвукът в Русия, където се събират помощи за пострадалите. Ирландският журналист и кореспондент на в. „Таймс“ на Балканите, Джеймс Баучер, представя пред  обществено мнение във Великобритания каузата на въстаниците и жестокостите на османските власти, а в Лондон дори се създава Балкански комитет начело с Ноел Бъкстон. Неговите дейци организират мисия в Македония за подпомагане на пострадалите начело със сем. Брайлсфорд. Във Франция широката общественост осъжда действията на османските власти. Хора като Жан Жорес, Виктор Берар и Мишел Беров се изказват в защита на македонското и одринското население. В САЩ въстанието се приема като резултат от Берлинския договор. Най-активен в описанието на турските зверства там е в. „Ню Йорк Таймс“.

В крайна сметка Илинденско-Преображенското въстание не успява да постигне своите цели. Приетите реформи (т. нар. Мюрцщегски реформи) реално не са приложени, Организацията е застрашена от ново разцепление, а сръбската и гръцката пропаганда си отварят път за по-стабилни позиции в поробените вилаети. Въпреки това въстаниците показват, че българите в Македония и Тракия напълно са узрели за борба срещу Османската империя и действията им не са хаотични или необмислени. Тактиката на последователно избухване на въстанието в различните райони успява да затрудни османската армия, чиито части от Мала Азия нямат боен опит в планинските райони на Македония и Одринско. Същевременно помощта, оказана от български офицери е безценна. С военния си опит те допринасят за много от въстаническите успехи и оцеляването на голяма част от четниците.

Както посочихме по-горе, избухването на въстанието се оказва неизбежно. Това се дължи не само на репресиите от страна на властите, но и на тежкото икономическо положение на бъгарите в Македония и Тракия. Последвалото възстановяване на ВМОРО и подновяването на борбата обаче показва решимостта на населението от Охрид до Одрин да се бори за своята свобода или като гласи едно изречение от въстаническото възвание на Главния щаб на Битолския окръг: „Хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот!“

Начало  Рубрики  Бунтове и въстания  Легендарните образи на Илинденско-Преображенското въстание Легендарните образи на Илинденско-Преображенското въстание 12689

Висторията на всеки един народ има определени личности, които остават такава трайна следа, че споменът за тях остава вечен. Българската история не прави изключение. Само трябва да споменем Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Владимир Вазов и пр., за да видим как делата на даден човек постигат онова, което поколения алхимици са търсили – тайната на безсмъртието.

Има обаче и една особена категория хора, чиято история е забулена в тайна, за които се знае малко или това, което се знае е изпълнено с противоречия. Същевременно народът ги е увековечил в своите песни и стихотворения и като че ли съвкупното му съзнание знае за тях повече от обикновения човек.

Илинденско-Преображенското въстание е пълно с такива примери. Въстанието става реалност благодарение на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, която по това време носи името ТМОРО (Тайна македоно-одринска революционна организация). Въстанието в Битолския окръг избухва на 20 юли 1903 година, на Илинден, откъдето е наречено и Илинденско. Въстанието в Одринско започва на 6 август, Преображение Господне- Преображенско въстание, а на 14 септември- Кръстовден започват четническите акции в Серския окръг.

На фона на сраженията между въстаниците и турските редовни и нередовни части в народното съзнание се открояват няколко образа.

Миле Попйорданов

Миле Попйорданов. Не може да не сте чували поне веднъж народната песен „Болен ми лежи Миле Попйорданов“, написана за родения във Велес през 1877 година брат на солунския атентатор Йордан Попйорданов – Орцето. Учи в Битолската гимназия и Цариградската духовна семинария, където заедно със свои приятели създават революционна група, която има и библиотека с революционна и патриотична литература. Става активен член на ВМОРО и се включва в Радовишката чета, която оглавява след като войводата Алексо Поройлията е отстранен от Гоце Делчев. В началото на март 1901 година пристига в София при брат си. През септември се завръща във Велес, натъква се на турски патрул и за да не попадне жив в ръцете на турците, се самоубива. Действително, Миле Попйорданов и брат му Орце не участват във въстанието, но с усилията и действията си те правят неговото избухване неизбежно. Уважението към този герой личи и днес – химнът на община Велес е „Болен ми лежи Миле Попйорданов“.

Мамин Колю. Никола (Кольо) Коев Николов е роден в Хасково през 1880 година и е племенник на войводата Тане Николов. Служи в 10-ти пехотен родопски полк. Любовта към поробените си събратя и тяхната съдба той показва с присъединяването си към ВМОРО докато е още в казармата, а след своето уволнение заминава в София, за да се включи във формиращите се за Македония чети. Става част от четата на Иван Наумов Алябака. Най-известен остава с запалването на Крушевската жандармерийска казарма, което извършва заедно с Коста Христов Попето. След края на въстанието се завръща в София, където попада в затвора след инцидента през 1904 година, когато заедно с Иван Алябака стреля по файтона на турския консул и ранява гавазина му. Амнистията вследствие на младотурския преврат от 1905 година извежда Колю на свобода, но той се отправя отново и без колебание към обичаната от него Македония.

Мамин Кольо

Животът му от 1945 година натам е по-малко известен, но образът на буйния и неуморим Мамин Колю е увековечен в известната едноименна народна песен „ Абре Колю, Мамин Колю“. Показателно за любовта, която Колю е изпитвал към Македония са следните редове от песента:

„Омиле ми на сърцето Пирин мили роден,

тоя край на тъжни песни, тоя край прекрасен…“

Песента се пее из всички краища на България и заради това все още има спорове дали е македонска, тракийска или дори добруджанска.

Питу Гули – е роден през 1868 година във влашко семейство, в Крушево. Животът на Питу Гули е свързан с борбата още

Питу Гули

от 17-годишна възраст, когато става част от четата на Адам Калмиков. След като четата е разбита през 1885 година, той е заточен в Мала Азия. През 1902 година успява да се завърне в Крушево. Апелите на Вътрешната организация към влашкото, гръцкото, албанското и дори турското население свикват под знамената ѝ и Питу Гули, който сформира своя чета и се включва в организацията и избухването на въстанието. Във въстанието се включват и неговите приятели Миту Мучитано и Петър Лявра.

По време на въстанието той води най-голямата чета (около 150 души) и успява да подпали турската казарма със спирт и така пада и последният турски бастион в Крушево. Разказаната случка за самото събитие е твърде интересна. Тъй като казармата била трудна за превземане, Питу Гули, яхнал своя кон, под огъня на куршумите поръсил стените със спирт и ги запалил. Свободата на Крушево и неговата Крушевска република продължава 10 дни. Османските власти изпращат 80 хилядна армия начело с Назър паша към Македония, от тази армия 18 хиляден корпус се изправя пред Крушево. Обмисля се вече отстъпление. Питу Гули изявява своята позиция като демонстративно напуска войводския съвет и заедно с по-малко от 300 четници заема позиции около скалистото плато Мечкин камен в Баба планина. Тук се води най-продължителното и кърваво сражение за защита на града. Четниците, начело със своя войвода, успяват да удържат платото през целия 30 юли. Питу Гули загива от изстрел в гърдите. Последните му думи са толкова героични, колкото и съдбоносни: „Не се бойте, момчета! Турция ще падне! Продължете боя! Приберете ми пушката!“

Историята на Питу Гули е история, изпълнена с кръв. От малък още той трябва да държи пушката вместо книгата, сабята вместо писалката, четническата униформа вместо ризата и калпака. Тя е пример за това какво наистина означава несретен живот и какво означава да превърнеш този живот в благородна кауза. Определено би ни накарало да се замислим за днешното ни положение и за неговото. Напълно справедливо, споменът за Питу Гули е увековечен в народната песен „Море пиле, славей пиле“, а също така е споменат и в химна на Република Македония.

Донка Ушлинова. Във ВМОРО въпросът за равенството между половете не стои. Жените се бият редом с мъжете, участват в атентати, събират информация и изпълняват наложените от ЦК присъди. Донка Ушлинова не е изключение. Родена през 1885 година в родното село на Даме Груев Смилево (или в Лера според други източници)  тя се проявява като решителна и безкомпромисна още от ранна възраст (омъжва се на 15). Докато мъжът ѝ бил на гурбет започва да я задиря чифлик-сайбията на село Лера Реджо бей, когото тя убива с помощта на етървата си Сребра Апостолова и съпруга ѝ Апостол. Тримата бягат и скоро се озовават в четата на ресенския войвода Славейко Арсов. Оттогава съдбата на Донка е свързана завинаги с ВМОРО.

Донка Ушлинова

По време на Илинденското въстание тя участва в повече от 20 боя. За нейния характер са показателни думите на Христо Настев, делегат на Смилевския конгрес:

„Донка е по-ниска на ръст (от Сребра Апостолова) и мургава, но със строго изразителни очи. Особено любознателна и винаги охотно приказлива, лесно се приспособяваше към всички, като добра събеседница. Доста ревнива опонентка на издръжливост към всички несгоди и лишения при нелегалния четнически живот, когато ѝ се заговореше за извършеното от тях убийство, винаги пламваше от озлобление, с което издаваше заболелите си чувства на мъст и задоволство, че са премахнали един злодей… Сега вече мога да умра спокойно — винаги прибавяше в края на разговора си Донка. “

Участник и в борбите за национално обединение, Донка завършва своя житейски път във Варна, където живее заедно със съпруга си след края на Първата световна война. Същият съпруг, отишъл на гурбет и проявил разбиране към борбата на жена си. Донка Ушлинова умира на 27 юни 1937 година, а това което остава зад себе си е ценен урок за всички жени по това време, а и сега – истинската сила не идва от външните физически белези, а от желанието да опазиш онова, което е най-свято за теб.

Към този кратък списък от личности можем да добавим още хиляди мъже и жени, млади и стари, образовани и неуки. Простете хиперболата, че ще са ни необходими повече от 50 тома, за да опишем житейския път на всеки един участник в Илинденското въстание, неговата мисия, възгледи и смърт. С настоящия труд се надяваме всеки от нас да погледне към своето родословно дърво и да опознае рода си, защото опознаването на историята, на родМартин Чорбаджийски

Мартин Чорбаджийски е бакалавър по „Международни отношения“ и магистър по „История“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Той е бивш председател на Студентския дипломатически клуб при Университета и бивш заместник-редактор и автор в студентските списания „International“ и „Международник“. Специфичен интерес има към историята на българското националноосвободително движение и историята на българската външна политика и дипломация.ината, на света става именно оттам.

 

От "Българска история".

 

 

Нали болшевики и марксисти, "нямаха нищо общо" с ционизма, еврейството и талмудистките - сатанински секти?
Нали бяха "антирелигиозни"?...
Нали беше "нацистка" или "фашистка лъжа", търсенето на тая връзка?
Те и с капитализма "нямаха общо", а ги видяхме в яростен единен фронт?

 автор: balkanec категория: История   
прочетен: 117794 коментари: 8 гласове:  49
последна промяна: 15.07.2012 22:35
Соломон Леви изкла и изгори над 14 000 мирни граждани по улиците, къщите и черквите на Ески Заара през Руско-турската война. И верен на древните принципи на истинската си вяра изпрати 10 000 деца, моми и юноши в Истанбул за робска продажба.


РИТУАЛНИТЕ УБИЙСТВА НА СОЛОМОН ПАША

Соломон паша

Соломон Леви Явиш е цариградско дьонме - ислямизиран евреин, европейски възпитаник, бивш професор по литература от Парижката сорбона, масон, който остава печално известен на българското общество с артистичния си псевдоним СЮЛЕЙМАН ПАША.

Дьонмета са евреи приели външно исляма - както марани са юдеи външно приели християнството.

От 19 до 21 юли 1877 г. продължава старозагорското клане от турската редовна армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш, евреин) с участието на албански башибозук, черкези, командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани.


Панорамна снимка на Ески Загра, 1876 г. - година преди бедствието


Град в жертва на Молох

Юли 1877

Той подлага един процъфтяващ град на ритуален холокост - всеизгаряне, принасяне в жертва чрез изгаряне, прекарване през огън.

Градът догаря като кандило цели 5 месеца. Едва есенните дъждове угасят жарта. Така е заличен от лицето на земята, а след Освобождението е изграден отново върху пепелищата - от оцелелите старозагорски бежанци с помощ от държавата. Затова днес е известен като "града на правите улици".


Стара Загора - градът на правите улици


Отвъд мълчанието:

Защо са избити старозагорци и е опожарен градът?

Сякаш нечия невидима ръка е изтрила тази апокалиптична част от българската история. Тя е малко известна, въпреки че това изтребление е по-зловещо и всеобхватно от кланетата при Априлското въстание.


Соломон паша щурмува Шипка

След големите руски успехи, с английска помощ и английски параходи - по заповед на евреина Дизраели - турците прехвърлят огромната армия на Соломон паша.
Тя извършва едни от най-големите военни престъпления през тази война.

Причините за мълчанието за тази кошмарна катастрофа стават ясни от сборника на Донка Йотова „Пъкленият ритуал. 125 години от Старозагорското клане“, съставен от документи и свидетелства и от статията „България“ в „Еврейска енциклопедия“ (т. 4, изд. „Тер-ра“, Москва, 1991 г., стр. 964)


Донка Йотова

Зловеща роля са изпълнявали старозагорските евреи в тези кланета на българи - ритуални убийства.
Тя изнася материали от исторически издания на съвременници от края на 19 в. Свидетелства на оцелели очевидци в тях дават точна картина за събитията.

В обвиненията си Донка Йотова е категорична, че извършеното от войските на Сюлейман паша, по изрична негова заповед, е кърваво жертвоприношение. В клането първи помощници на турците са живеещите в Заара евреи.

Еврейската махала е силен конкурент с българските търговци. Тя има 812 къщи, 2 големи синагоги и 5800 души. Отношенията им с българите са враждебни заради съперничество в търговията. Ползват се с покровителството на турските власти и притесняват по всякакъв начин християнското население.

Кланетата

Средата на юли

"На 12-ти започнали да пристигат от селата мъже, жени и деца, между които имало пълни коли с ранени. Те разказвали, че по полето се търкаляли мъртви тела, рязани и дупчени (по еврейските ритуали) и вонята била нетърпима."

Отбраната

е съставена от опълченски дружини - около 3000 човека. Останалите 2500 руски бойци са в 3 драгунски, 1 казашки полк и 3 полубатареи.


Грижите на старозагорчани за ранените презъ време на Старозагорския бой

От турските и еврейските къщи стрелят по тръгналата бежанска колона от мъже, жени, деца, граждани и селяни, натоварени с багаж и убили много хора.

Затваряйки обръча около Стара Загора, турските войски нахлули в града и започнали невиждани кланета, пред които Батак бледнее.

Според свидетелствата на професор Любомир Костов, записани от неговия баща Димитър, наред с турците участвали чирпанските даалии и циганите, които били подстрекавани от евреите. Старозагорските евреи с радост посрещнали турските войски и действали като техни шпиони и помагачи в грабежите и убийствата.

Английският агент в щаба на Соломон Леви - Юлий Викед разказва:
„Аз не съм в състояние да опиша всички ужаси на сцените ... Башибозуците, които дойдоха със Сюлейман паша от Албания, върлуваха и беснееха ... убиваха без ни най-малка причина всекиго, само и само да наситят своята страст. Офицерите, ако би могло да се употреби такова название за албанските или други такива нередовни войски на падишаха, бяха изгубили всякаква власт над побеснелите...“
Викед се опитва да прехвърли вината за изстъпленията и погромите изцяло върху нередовната турска войска, което е явна лъжа. Тази войска, сравнително малобройна (около 800 – 1000 души), не е могла сама и в кратък срок да избие близо 15 000 жители и бежанци.


Соломон Леви паша

Българите се съпротивлявали и тези, които имали оръжие, се барикадирали в къщите си. Това дало повод турците и евреите да ги обвиняват, че те са предизвикали турците да отидат до „такава крайност“.

Как представят нещата евреите - в Еврейската енциклопедия с фалшив патос:
"С освобождаването на редица градове от турците, местните евреи са подложени на най-жестоки преследвания. Селяните от Свищовско, които смятат евреите за привърженици на турския режим, ограбват, изгонват и убиват евреите от Свищов. Изгонват ги и от Видин, Стара Загора и други места и те са принудени да бягат в чужбина. Случвало се е дори руските войски да спасяват бягащите евреи от яростта и жестокостта на българите. В Казанлък през август 1877 г. масово избиват местните евреи. Това предизвиква негодувание във Франция, Англия и САЩ...“
Това е абсолютна лъжа. По това време Казанлък е окупиран от войските на Сюлейман паша, които атакуват Шипченския проход.

От документите става ясно, че именно евреите са подбудители на кланетата, те участват в разграбването на българското имущество и ценности; извършвали са особени ритуали с кръвта на убитите християни  и заедно с турците са избягали в Одрин, Цариград и други градове, страхувайки се от отмъщение и наказание за извършените престъпления.


Разкази за ритуали

От данните става ясно, че в лагера на Сюлейман паша на Аязмото и на други места са извършвани странни еврейски магически ритуали и убийства на пленени българи.

Част от ритуалните убийства било разпъване на кръст и заковаване като Христос с гвоздеи на ръцете и краката. В лозята на една круша бил закован един мъж и след Освобождението намерили голите кости.

Други били горени живи на жертвеници, описани от даскал Петър Иванов.

Някои от ритуалите били по-особени. Отделени по-лични българи и българки (по-стройни, здрави и красиви) били заколвани на дръвници като животни. Евреите от Стара Загора в медни казани събирали християнската кръв и топели в нея дрехите си. След като изсъхнели, те ги обличали съгласно ритуала на еврейската магия - за да се подмладят по мистичен път, придобивайки качествата и красотата на убитите.
Подобни еврейски ритуали се описват от редица други книги.


Свидетелствата на Димитър Илков - ето какво казва той:
"Докато се намирали русите в Стара Загора, в еврейските къщи се укривали най-престъпните и най-кръвожадните турци. Когато градът паднал в ръцете на Сюлейман паша, евреите отказали да дадат прибежище в къщите си поне на едно християнско семейство. Те предавали българите и посочвали скривалищата им. Тези и много други тям безчовечни престъпления озлобили твърде справедливо всички старозагорски българи спрямо евреите.



След изгарянето на града, заарските евреи побягнали с турците заедно към Одрин и Цариград. Докато продължавал боят на Балкана, евреите предали на турските власти в двата последни града мнозина старозагорци, които живеели по-отдавна или спасили главите си случайно с бягство. Те били избесени позорно по мегданите и пред джамиите.
Доволен от специализираните услуги на съплеменниците си, при изтеглянето си от Стара Загора, Сюлейман паша подтикнал евреите да напуснат града с неговите войски.
Разбираемо е, че когато войната се свършила и България станала свободна, заарските евреи не посмели да се завърнат назад по домовете си. Забогатели от плячката и от добрите кярове (далавери) през време на войната, мнозина от тях си останали в Турция, а други се заселили в Пловдив, Чирпан, София, Татар Пазарджик.“
Отмъкнатият от башибозуците едър рогат добитък бил продаден на евреите в Одрин и Цариград за нищожна цена.

Свидетелствата на даскал Петър Иванов, записани във „Възпоменания от разбърканите времена“ от 1885 г. допълват картината. Той посещава града след напускането му от евреите и турците, които го оглозгали като лешояди:
„… Беше късно, като влязох в града. Но какво думам? Град нямаше вече… То беше само един куп от развалини от страшни по-страшни... По улиците само кости и глави, кости и глави... от „героя“ Сюлейман паша.
По-страшното беше, че в това време се връщаха робините старозагорски от Одринско, където Сюлейман, след като изклал мъжете им, беше ги изпратил да оплакват дните си немили недраги в одринските кърища. Тези нещастници знаеха местата, където пред очите им бяха изклани мъжете им, синовете им и дъщерите им. Там те с висок глас оплакваха останките им, прегръщаха костите и огнилите им дрехи.
Едно баснословно множество кучета, които се бяха настървили от ядене на човешко месо, придаваха още по-голям страх на зрителя със своя див и необикновен вой. Човек не можеше да се приближи към тях  - толкова бяха подивели. Тези кучета се избиха до едно.
Току при края на града видяхме жертвеници, дето живи хора са били горени. На клона на едно дърво висеше изсушена една кожа, притежателят й трябва да е бил дран жив. Тази кожа после се тури в спирт и когато един английски кореспондент мина през града ни, дадохме му я да я занесе подарък на Биконсфилда."

Не знаем дали еврейския лорд Биконсфилд Бениамин Дизраели е получил кожата на живоодрания българин от Стара Загора... Отвратителният чифут обаче продължавал да се кълне, че „не били извършвани никакви жестокости и това били само преувеличени слухове и клевети“.


Бениамин Биконсфилд Дизраели

Тъй нагло лордът с хладен вид
министерската реч си каза —
и тих, циничен, зверовит,
блъвна си страшната омраза
към нас и лъжейки без стид,
очите на света замаза.
...
О, Английо, защо ли днес
бездушен жид те управлява?
ИВАН ВАЗОВ

...

Османски паша се подчинява на градски равин

В началото на януари 1878 г. след поражението в битката при София, за да затрудни напредването на руската армия, Сюлейман заповядва София да бъде изгорена. Според архивите на ложата Велик Ориент, равина на града Габриел Меркадо Алмоснино (избран по-късно за Велик равин на Княжество България), който е масон от 33 степен (Сюлейман е масон от по-ниска степен) му нарежда да не прави това.

...


Стара Загора.
Жив град
с темели,
в кости забити.
Три реда кости.
Три вади кърви.
На юг от тебе –
жълта пшеница.
На север –
вдига гугли Балкана.
Ти си в средата,
Стара Загора.
Жив град
с темели,
в кости забити.

Михаил Берберов

...


Малко се знае у нас, че и Разорението на тракийските българи през 1913 е извършено не от османска или турска власт, а от еврейската ложа "Младотурци" на солунските дьонмета, която превзема властта с преврат, организиран от английските служби.



За разлика от нас, сред арменците е добре известно кой организира и провежда Арменския геноцид - същата организация на дьонметата начело с Ататюрк.

Още по време на Младотурския преврат сред турския народ започва да се говори, че "всеки евреин може да е таен шпионин на тайния Комитет и че движението не е турско, а прави еврейска революция".

 

Ритуалните убийства - началото (Балканец :: Ритуалните убийства - началото (blog.bg))

Ритуалните убийства 2 - процесът в Триент (Балканец :: Ритуалните убийства 2 - процесът в Триент (blog.bg))

Ритуалните убийства 3 - Как се разжалват светиите (Балканец :: Ритуалните убийства 3 - как се разжалват светиите (blog.bg))

Ритуалните убийства - Процесът Бейлис (1911-1913)  (Балканец :: Ритуалните убийства - Процесът Бейлис (1911-1913) (blog.bg))

Еврейски признания за ритуалните убийства (Балканец :: Еврейски признания за ритуалните убийства (blog.bg))

Виж също и:

 

Книги-уникати по еврейския въпрос (der-stuermer.org)

 

М.Варшавски - Какво са направили евреите за България ? (der-stuermer.org)

Моралът на Талмуда (der-stuermer.org)

der-stuermer.org/judaismusbg.htm

die_judische_ritualmord.pdf (der-stuermer.org)

Позорните вярвания на еврейските пещерни хора - Всички "религиозни" евреи искрено вярват в тази помия! (der-stuermer.org)

Българският народ и евреите (der-stuermer.org)

stefan_cankov-judei.pdf (der-stuermer.org)

Протоколи от събранията на ционските мъдреци (der-stuermer.org)

Пълен списък на всички значими анти-еврейски печатни издания публикувани в България от Освобождението до 1944 г. (der-stuermer.org)

"Еврейският въпрос" - из дневниците на Ф. Достоевски (der-stuermer.org)

Законът на чифутската секта – “Шулхан Арух” (der-stuermer.org)

Juden stellen sich vor (der-stuermer.org)

ЗАПИСКИ ЗА РИТУАЛНИТЕ УБИЙСТВА (der-stuermer.org)

Българският народ и евреите (der-stuermer.org)

 

 

 

 

 

 

  Епопея на забравените Иван Вазов Българска класика: поезия

Мечтател безумен, образ невъзможен,

на тъмна епоха син бодър, тревожен,

Раковски, ти дремеш под бурена гъст,

из който поглежда полусчупен кръст.

Син, дреми, почивай, ти, който не спеше,

ти, кой беше вихър, котел, що кипеше

над някакъв злобен, стихиен огън.

Спи! Кой ще разбужда вечния ти сън?

 

Природата веща беше се сбъркала:

тя от теб да стори гений бе искала,

затова в глава ти като в една пещ

фърли толкоз пламък и възторг горещ,

но друг таен демон се намеси тамо:

ти стана създанье от крайности само,

елемент от страсти, от злъчка и мощ,

душа пълна с буря, с блясък и със нощ.

Твойта вражда беше вражда сатанинска,

твойта любов беше любов исполинска,

любов без съмненье, без свяст, без предел,

що кат кръст огромен ти беше понел.

Твоят символ беше: смърт или свобода,

сънят ти - Балкана, кумирът - народа,

народа с безчестье и с кърви облян.

 

Твоят живот целий беше един блян!

 

Ти гледаше бледен в бъдещето скрито.

Ти се вреше дръзко в миналото срито

и оттам влечеше кат победен знак

векове от слава, затулени в мрак,

за царе, юнаци вълшебни преданья,

обраснали с плесен старинни сказанья;

твоят орлов поглед виждаше навред

от българска слава останки безчет

и в тъмна ни древност, бездънна провала,

ти вкарваше смело вселената цяла.

Нищо невъзможно за теб не оста.

ти даваше образ на всяка мечта.

На неми загадки, сфинкси безответни

предлагаше твойте въпроси заветни;

исторйята, мракът, времето, редът

не значеха много в големий ти път;

ти иска да бутнеш, о, дух безпокоен,

нещастен мечтател, апостол и воин,

в един час делото на пет векове.

Чухме ний твойте горди викове,

когато при Сава и при Дъмбовица

викна пръв "Свобода! Сяйна е зорница!"

И ту с перо остро, ту с гореща реч

надеждите сейше наблиз и далеч.

Един само буден сред толкова спящи,

ти един за всички като демон бдящи

работи, бори се, стреска, вълнува,

тук мъдрец замислен, там луда глава,

мрачен узник в Стамбул, генерал в Балкана,

поет и разбойник под съща премяна,

мисъл и желязо, лира и тръба:

всичко ти бе вкупом за една борба.

Исторйята има да се позамисли

във кой лик безсмъртен тебе да причисли.

 

Ти умря. И пътят към гроба ти ням

обрасъл е вече със бурен голям,

и прахът ти гние без сълзи набожни...

Не зарасна само, герою тревожни,

проломът широкий, който ти тогаз

в бъдещето тъмно отвори за нас!

 

1882, Пловдив 

 

 автор: trakietsadobri категория: Лични дневници    прочетен: 39 коментари: 0 гласове:  1
последна промяна: 17:30
 
Думи и памет - от и за Народният поет, роден нявга-нявга.

Иван Минчов Вазов,
роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в родолюбивия град Сопот.

Награди и памет, записани в „БГ.уикипедия“

• Носител на „Орден за гражданска чест и заслуги“ (1895).
• Увенчан с уникална сребърна Лира с панделка и струни от злато и сребърен венец от Дружество „Славянска Беседа“ (1895).
• Награден е със златен медал за наука и изкуство (1896).
• През 1917 г. е номиниран от граждански комитет, начело с проф. Иван Шишманов, за Нобелова награда за литература.
• Почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (21 октомври 1920).
• Носител на най-високото отличие на Царство България – Орден „Св. равноапостоли Кирил и Методий“ с лента и звезда (1920), който орден дотогава е присъждан само на членове на династията, висши духовници, военни и политици. Вазов е първото и единствено гражданско лице носител на ордена. Общо седем са носителите на ордена с българско поданство (трима от тях короновани – царете Фердинанд І и Борис ІІІ, и принц Кирил). Според статута на ордена след смъртта на носителя орденът се връща на държавата. Единственото изключение от това правило е за Вазов, след смъртта му орденът е оставен на наследниците му с правителствено решение. Днес се съхранява в Къщата музей „Иван Вазов“ в София.
• Награден със златен часовник с рубини от министър Стоян Омарчевски (1920).
• Носител на неприсъждано никога повече звание „Народен поет“ с указ на Парламента, подписан от Цар Борис III (1920).
• Почетен гражданин на София (1920).
• Почетен член на БАН от 1920.

Други почести, пак според „БГ.уикипедия“

• Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив
• Името на Иван Вазов носи Народният театър в София (от 1962)
• Морският нос Вазов на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.
• Иван Вазов е изобразен на банкнотата от 200 лева, емисия 1992 г., която е в обращение от 1 ноември 1992 до 31 декември 1999 г.
• На негово име са наречени улици, булеварди, читалища, училища, библиотеки, жилищен квартал в София.
• Името му носи най-високо разположената хижа в България, в планината Рила, над местността Седемте рилски езера, където Вазов пише своето произведение „Великата рилска пустиня“.

Иван Вазов
Певец (Уломък)

От малък любех аз да пея
един, в свободните поля.
А днес — и днеска пак жаднея
да имам въздух и крила.
Да, настоящето е тясно,
не може то да ме скове,
аз търся ширине по-ясно,
аз търся други светове,
де мисълта се волно вдига.
Не може гордият поет
да носи общата верига
в стремителния си полет.
Той фърка, лута се, блуждае,
един със своята мечта,
той друго чувствува — не знае
тъй чувствува ли и света.
Той дири туй, що тука нема,
когато всичко спи, той бди,
от господа примери взема
и нови светове гради;
той прави, руши и създава,
и мигновената мечта
на много векове предава.
Той преживява тленността.
Простор! Простор! О, оставете
душата волна, без юзда,
у нази всичко прах е клети,
душата само е звезда!
Поетът! Нека той възлазя!
Той няма място, няма час,
и ако той при вас не слазя,
то вий стигнете го тогаз.
Отдайте Колумбу морята,
на ветра дайте волността,
пространствата и небесата
отдайте ги на мисълта!
Пловдив, 1883


Иван Вазов
Майчин съвет

Зарана щеш, синко, на път да отидеш,
през гора зелена мома да обидиш.
Но послушай, синко, майка що говори:
помни — кога влизаш у момини двори,
сградье му не гледай дали е голямо,
ами гледай, синко, чисто ли е тамо;
не гледай момата има ли жълтици,
обеци и гривни, скъпи огърлици,
хубави сукаи и шити ръкави —
то се, сине, сявга печели и прави.
Ами гледай памет има ли момата,
че със памет, синко, бива най-богата!


Иван Вазов
Гора и поле

Когато ида в Балкана,
в ония хладни дъбрави,
сърце ми бързо ще сети
свобода, лекост и здраве.

Над мен си гледам небето,
пространства волни, широки,
а окол — черни букаци,
долини, хълми високи —

там видиш само орлите,
на воля гордо че плуват,
и само птичите песни
понявга там се зачуват.

Или прохладни зефири,
в гората като въздишат,
и сещаш колко приятно
цветята диви миришат.

Душата бива там чиста,
без яд, без мъка, без страсти,
като небето без мъгли,
като поляна без храсти.
 
Там нищо не те смущава,
ни хорски сълзи, въздишки,
ни пусти мъки, неволи,
ни зло, но очи кръвнишки.


Иван Вазов
Зелено

Навред зелено: лесове,
гори, гори до кръгозора,
зелени чуки, долове,
в зеленина потъва взора;

в зелено къпят се очите,
в зелено къпи се душата,
смарагдени са планините
и сенките, и светлината.

Зелени красоти, омая!
Кипи живот във сила мощна.
Вред рай зелен! О, вред все тая
природа царствено-разкошна!


Иван Вазов
Завет

Аз, синко мили, умирам,
смъртта си близо съзирам.
Чуй мойта воля, додето
ми йоще бие сърцето.

Не чакай, синко Иване,
след мен да найдеш имане,
да поменуваш баща си:
ти знайш, че бяхме сирмаси.

Не ти оставям дворове,
ни стадо сиви волове,
ни вдън ковчега паници
с пиндари, йоще с жълтици;

ни пълен житник със жито,
ни в изба буре честито,
да пиеш и поменуваш —
благатък ти да добруваш.

Но аз ти, синко, оставям,
в наследство тебе дарявам
таз само къща прогнила
и мойте пусти теглила.

И мойте мьки клетнишки,
и мойте сълзи, въздишки —
и твойта душа нек пати
туй, що изтегли баща ти!

Едно ти само не давам
и него не ти прощавам:
в тегло кат мене примирай —
но роб кат мен не умирай!
1875, декември 1


Иван Вазов
Българският език

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не — за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива —
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
съзнаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп —
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам си, откак съм на света!
Си туй ругателство ужасно, модно,
си тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
Пловдив, 1883


Иван Вазов
Де е България?

Питат ли ме де зората
ме й огряла първи път,
питат ли ме де й земята,
що най-любя на светът.

Тамо, аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей;

тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из тракийска равнина,

там, де Вардар през полята
мътен лей се и шуми,
де на Рила грей главата
и при Охридски вълни.

Там, де днес е зла неволя,
де народа й мъченик,
дето плачат и се молят
се на същият язик.

Там роден съм! Там деди ми
днес почиват под земля,
там гърмяло тяхно име
в мир и в бранните поля.
    
До чукарите Карпатски
е стигнала тяхна власт
и стените Цариградски
треперали са тогаз.

Вижте Търново, Преслава —
тие жални съсипни:
на преминалата слава
паметници са они!
 
Българио, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърмила,
моят поклон приемни!

Любя твоите балкани,
твойте реки и гори,
твойте весели поляни,
де бог всичко наспори;

твойте мъки и страданья,
твойта славна старина,
твойте възпоминанья,
твойта светла бъднина.

Дето ази и да трая —
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра.