2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Данните показват, че ГЕРБ е успяла да държи на депозити около 13 млн. лв. от малко над 18-те милиона за миналата неизборна година. Държавната субсидия е 17 819 548 лв. и тя представлява 97.74% от общата сума. От членски внос ГЕРБ са събрали 200 311 лв., а от дарения - 12 120 лв. От лихви по депозити са спечелили 198 619 лв. Най-много пари в ГЕРБ са дали за външни услуги - 2 082 840 лв. като ремонти на сгради, в т.ч. на партийната си централа в НДК. За заплати са изразходвани 1 391 882 лв., а за осигуровки - 231 103 лв. Дребните прегрешения, които е установила одитната институция, са свързани с отдаването под наем на два имота - в тях е развивана дейност, различна от партийната.
Макар че м.г. БСП е работила на загуба - приходите й са 8 млн. лв., а разходите - 8.6 млн. лв., партията не е намалила разходите си за външни услуги. От отчета не става ясно какви са те, но са погълнали почти половината от приходите им. Разликата от близо 600 хил. лв. са компенсирани от предишни спестявания в размер на 2.4 млн. лв. За възнаграждения и осигурителни вноски соцпартията е дала 2.8 млн. лв.
При проверката на отчета от Сметната палата не са констатирали сериозни нарушения освен използването на партиен клуб в Перник като магазин за дрехи, бельо и интернет каса. Друг клуб в София е използван съвместно с търговско дружество до юли, след което е преотстъпен на друга партия.
ДПС е предпочело да инвестира в покупката на автомобили 972 185 лв. Общият размер на приходите на партията е 6.9 млн. лв. Разходите са 3.2 млн. лв., като за възнаграждения и осигурителни вноски са дадени 1 279 000. лв., или 39%. Външните услуги са погълнали 815 хил. лв., или 25% от приходите на партията, но в тях не са включени 651 хил. лв. за амортизация, 320 хил. лв. за материали и пр. Сметната палата не е проверявала как се управлява имуществото на ДПС в смесените региони. Затова пък ревизии са направени във Варна, Перник, Пловдив, Русе и София и са открити съвсем дребни нарушения.
Проблеми с плащането на наема за клубовете си в страната е имала "Атака" през м.г., става ясно от доклада. Договорите за четири от инспектираните общо 32 имота трябва да бъдат прекратени, препоръчват одиторите. В Перник пък партийният клуб на националистите се ползва за закусвалня и не изпълнява предназначението си, след като е бил преотдаден на трето лице. От препоръките на одитната институция е видно, че "Атака" е правила два големи ремонта през 2010 г., като е нарушила сключените договори. Единият е на партийната централа на "Врабча" 1, а другият - в сградата на Столичната библиотека на пл. "Славейков", където ще се помещава партийното тв студио. И в двата случая липсват документи, че наемодателят е дал съгласието си за преустройство на помещенията.
Приходите на "Атака" са 4 193 156 лв. 98% от тях идват от държавната субсидия. Постъпленията от членски внос са 10 890 лв. Други 71 000 лв. партията е получила по извънсъдебно споразумение с Българската национално-патриотична партия. Над 1.6 млн. лв. са похарчени за външни услуги - ремонти, рекламни материали и разходи за партийни мероприятия.
ДСБ страда от проблемите на "Атака" - забавени наеми и ползване на помещения извън предназначението им. Партията не е плащала редовно наема на 9 от имотите. Задълженията за три от тях, които се намират в София, са погасени през 2011 г. И на ДСБ одиторите препоръчват до 2 месеца да изработи контролен механизъм за стопанисването на клубовете си, тъй като съществува "риск от незаконосъобразно управление".
Приходите на партията за м.г. са 1 104 222 лв., като над 990 000 от тях са от държавната субсидия, а 48 000 от членски внос. Други 7473 лв. са дошли от дарения. Две от даренията са в нарушение на закона, защото са анонимни, но размерът им е несъществен - съответно 80 и 45 лв.
Разходите на ДСБ са в размер на 634 864 лв. 45% от сумата (над 286 000 лв.) са изхарчени за външни услуги, останалите са за материали, заплати и осигуровки.
1 972 585 лв. са приходите на СДС, като държавната субсидия е 1 657 427 лв. На "Раковски" 134 са събрали от членски внос 126 523 лв., а от дарения - 188 635 лв. Разходите на партията са 1 892 123 лв., като най-голям и тук е делът за външни услуги - 769 210 лв., или 40.65%. СДС системно не е плащал наемите за свои офиси в Перник и в столичните райони "Люлин" и "Овча купел".
"Отчетите са добри и показват, че партиите имат много по-добра дисциплина", коментира председателят на Сметната палата Валери Димитров пред "Сега". Според него това се дължи на 5-годишния строг контрол на палатата, който принудил политическите формации да наемат опитни счетоводители. Независимите депутати са налели над 1 млн. лв. в касата на ГЕРБ Людмил Илиев Седем от 17 независими депутати са налели в касата на ГЕРБ 1 096 795 лв., показва доклад на Сметната палата за законосъобразността на допълнителната бюджетна субсидия на партиите, към които независимите са декларирали принадлежност. Отчетът, който обхваща периода от 5 юли 2009 до 30 юни 2011 г., бе поръчан на одитната институция от парламента на 2 септември. Целта бе да се установи къде отиват парите на депутатите, които са напуснали или са били изключени от ПГ. Разпределението на субсидията им стана повод за множество скандали, а финансовият министър Симеон Дянков отказа информация с оправданието, че е конфиденциална.
За периода на одита 7 независими са декларирали принадлежност към ГЕРБ, а един към БСП. Първият отцепник е Венцислав Върбанов, който от септември 2009 г. минава към партия Обединени земеделци (ОЗ), последван в началото на 2010 г. от Марио Тагарински. От 1 април 2010 г. двамата отново мигрират, този път в ГЕРБ. Преди тях към управляващите преминава Димитър Чукарски от РЗС. През януари 2011 г. още 4-ма депутати - Дарин Матов, Димитър Колев и Тодор Великов от РЗС и Касим Дал от ДПС минаха в лагера на управляващите, а Камен Петков от "Атака" - към БСП.
Земеделците не взимат нищо от Венцислав Върбанов за 2009 г. и едва 13 983 лв. за първото тримесечие на 2010 г. поради временното анулиране на мандата му от ЦИК. Оттогава насам парите му в размер на 223 988 лв. отиват в ГЕРБ. От субсидията си Димитър Чукарски е донесъл на управляващите 265 934 лв. за 2010 и 2011 г. Парите за Марио Тагарински отиват първо в ОЗ - 41 946 лв. за първото тримесечие, а оттогава в ГЕРБ - 223 988 лв. За първото полугодие на 2011 г. Дарин Матов, Димитър Колев и Тодор Великов внасят в касата на ГЕРБ 295 368 лв. Касим Дал, който напусна ДПС, пък се е отчел с 87 517 лв. за 2010 и 2011 г. Камен Петков е донесъл на червените 98 456 лв. за първите шест месеца на т.г. Последният 18-и независим депутат Стоян Иванов не попада в одита, тъй като е напуснал парламентарната група на "Атака" през юли.
http://www.segabg.com
Христо Комарницки
СЕЛО БЕЗВОДНО – ЕДИН РОДОПСКИ КЪТ, КЪДЕТО ВРЕМЕТО Е СПРЯЛО
Селото се намира в центъра на вътрешната част на една красива природна гънка към планиниски рид с форма на дъга,която започва от село Паничково,издига се и достига най-високата си точка при връх Сини връх,наричан някога Кокез.Турската дума кокез означава билка.Върхът е бил наречен така,защото плоското му теме е осеяно с цветя и билки през пролетта.Така на гъсто един до друг аз не съм виждал другаде минзухари и пролетни цветя.След Сини връх почти по билото минава римски път,който започва от с.Тополово и се губи чак над Смолян.Седловината,от която започва пътя по билото се казва Инкая и означава камък,който прави сянка.Хората от Смолян наричат този превал Арпагидик заради падналата от конския товар при почивката там арпа /ръж/,която пониквала.Мекото и спокойно гористо или покрито с ливади било след извора на реката Сушица,каптиран в хубава зидана чешма,става скалисто и страховито.Първият скалист връх по билото се нарича Къзкая,в превод Момин камък.От определен ъгъл разцепената скала на върха наподобява забулено момиче.В цепката на скалата растат много видове пролетни цветя.В дясно на страничен рид се извисява връх Караджакая,отвесен исполин с пещери по стените му.В тях се е крил хайдутинът Караджа.Зад Караджакая се вижда друг скалист феномен,светилището на Дионисий,Беланташ.До светилището по настояване на Николай Хайтов бе докарана вода по гравитачен път от извора на река Сушица.
Скалите продължават по билото,римският път ги заобикаля от юг.Едни скали са наречени Трионите,други Зъберите.А един връх е с турско-латинско име,Акватепе.По билото има прекрасни борови гори и ливади тук и там като отдушници сред тъмната гора.След тази гора в района,наречен Кормисош,а също и Карамуш,ловен резерват,където Правешката Тиква отстреля най-голямата мечка и най-голямото диво прасе в България,започва спускане към скалист превал,наречен Прелеза.Долу в ляво бе махалата Хамбардере,която изселиха,защото остана в района на развъдника за диви животни,предназначени за отстрелване от най-Първите до 1989 г.Тази седловина е доста ниско,а след нея има дълго изкачване до махала Планината.На първо място по красота в Родопите по местоположение поставям махалата Чамла,която е с надморска височина 1750 м,а на второ поставям махала Планината,която гони 1400 м.н.в.Такава преценка правя като турист,който е посещавал почти всичко,което се вижда от тези махали и от тях се ориентирам по околностите им.След махала Планината билото завива в ляво,като минава над две прекрасни долини,тези на реките Хамбардере в ляво и Балъкдере / Рибен дол/ в дясно.Както и да криволичи билото,този път придлага сигурен ориентир,връх Чилякая,през който трябва да се премине.Върхът е наречен така,защото е скалист /кая/,а също,защото в горите му е имало диви петли /чил/.Върхът си е направо наблюдателен пункт за туристите,упознали този район.Виждат се върховете Свобода /Ениханбаба/,Преспа /Чилтепе/,Снежанка /Смолянският Карлък,като карлък означава снежен връх/. Село Безводно-център е наблизо,но не съвсем,защото до него има дълго спускане.Билото продължава,като достига най-високата махала на Безводно,тя се казва Бозова,на около 1200 м.н.в.След тази махала картината се променя.От билото започват малки рекички,като в горната им част има самотни каменни къщи,днес изоставени.Къщата е една,може да са и две,а гробището до тях е няколко декара.Причината за тази голяма площ е обстоятелството,че турците не погребват втори път в гроба на починал,но не е само тя.Много хора са живяли тук,много са се раждали или са умирали млади.Един апендикс,един тетанус,тежко раждане,следва гроб и камък на него.Някои от къщите са прясно напуснати в резултат на „културната” революция на Правешката Тиква,наречена възродителен процес,който вилня по тези места в годините 1975 – 1989.Ужасно мъчително е да видиш изоставени детски играчки,детски обувчици,вероятно първите на детето след прохождането му,захвърлени поради невъзможност да бъдат натоварени на мулетата с другите неща при изгонването на хората от домовете им.А резултатът бе,че тези пустини,които бяха превърнати в земя за обитаване,днес отново станаха пустини.На тези добри,почтенни,работливи хора,които си живееха тук в епохата на феодализма при крайно тежки услови,но првикнали към тях и щастливи,защото според тяхната вяра те живеят по Божия закон,мафията,която тогава бе в политбюро /сега е в парламанета/ ги отгърмя в неизвестното.Прогонените от родните им места неграмотни животновъди,живеещи с векове назад от нас,пригодили се към планинските условия - студ и горещина,как ли ще да са се почувствали по градовете,където всичко е различно.И езикът им е доста различен.
Самотните къщички са разположени до водоизточници,а те едни водоизточници,през лятото повечето пресъхват.Първото село,което се появява почти на билото е Песнопой.През 1989 г.хората от селото се преселиха в Турция.Следва голяма по площ заравненост,обградена с планини,от които се стичат малки реки и скачат водопадчета.Това е село Русалско,старо пазарно място за живеещите наоколо хора по махалите.Днес от него е останала джамията,една почти срутена църква и каменни къщи – призраци.Колкото пъти съм посещавал това място,все съм си мислел,че това е кътче,откъснато от страната,оставено само на себе си,съществуващо по свои си закони.То не влиза в никакви норми.Калдъръмени улици,каменни къщи с високи каменни огради,пресъхнали чешми,разрушени сгради,днес наподобяващи купища камъни.А е толкова красиво!Съжалявам за тези,които се мислят за туристи,ако не са хвърлили през пролетта един поглед от Русалско към заобикалящите го планини,от които скачат водопадчета,а много от карстовите му скатовете са покрити с люляк.Или не са се разходили сред тези люляци.
Билото пак се надига към един връх,покрит и той с люляк,наречен Бездювен.Хората не можаха да ми преведат какво означава името му на български.От двете страни на билото,което се заформя като полуостов на яз.Кърджали се виждат вече ръкавите на язовира,образувани от долините на реките Боровица и Арда.Следва още едни невисок остър връх,Патмос,с останки от крепост и билото достига язовира.То става полуостров,по който са останали няколко селца над водата на язовира,като най-голямото село е Аврамово.От тук до Кърджали се пътува с моторна лодка.Има и друга възможност за достигане на град Кърджали,като се достигне до пътя от селата Русалско и Сполука за Кърджали,който по мост,крепящ се на магия пресича река Арда.
Дъгата се затвори.От с.Паничково тя бе с посока югоизток,при язовира сега е с посока югозапад.Егати дъгата!!!А какво крие тя в благодатната си гънка?Ще се опитам да го опиша,защото няколко лета под ред по малко изпълнявах програма за проникване в тази огромна по площ прелестна гънка.Успях да я упозная след много трудности и с много упоритост.Но и благодарение на помощта на турците от този край,които ме канеха по къщите си и ми даваха храна.
Започвам с реките.Външните за дъгата реки са Яйлъдере / в превод,река в долина,чиито брегове са пасища/ и Балъкдере,това пък означава Рибен дол,както и малка част от доста голямата Давидковска река.По долините им има махали от каменни къщи на стотици години,до които се достига по кози пътеки или по примитивни пътища.До село Рибен дол има път горе от към Загражден,но той е подходящ по-скоро за мутрешки джипове.До селата по долината на Яйлъдере пътища няма,има само пътеки.
Реките обаче,които извират от гънката и текат на юг са доста,но само две от тях са големи: Саръярдере /река с жълтоземни брегове/ и Хамбардере.Те отводняват много голяма площ при снеготопене и след дъжд и чрез тях постъпва много вода в река Арда.Днес тези две реки са основните за запълване на обема на яз.Боровица,който бе изграден за нуждите от питейна вода за Кърджали.Язовир се направи,а водопровод – не!Повредите по него са ежедневие.
В дъгата,която описах и около нея има доста села,ще спомена някои от тях.От външната страна на дъгата е село Врата,с великолепен изглед към Балкана.Там има и една махала,наречена Прозорец.От външната страна на дъгата има и други интересни села.Едното е Чоторова махала,която е на ската на светилището Беланташ.По-ниско в гънката на горното течение на река Сушица има още една прекрасна махала,точно под скалите на светилището.Под тази махала е известното село Мостово,получило името си от естествения земен мост над реката Сушица,на турски – Еркюпрю,така е било и старото име на селото.
Тук има някакво разделение на етносите.При изворите на реките,вливащи се в Арда живеят турци,а при изворите на реките към Марица – помаци.Единственото изключение бе махалата Хамбардере.
От вътрешната страна на дъгата безспорно най-нтересното село е Безводно,но има и други интересни и не по-малко красиви като местоположение.Напр.селото Три могили,което е разположено на рида между реките Саръярдере и Хамбардере.До него има път от Асеновград,който обслужва и други населени места,включително хижа Марциганица,селата Добростан,Орешец,Мостово и други по-малки.В село Орешец е известна скалата,от която са хвърляли насилниците на жени по нивите.Този път минава прокрай едни скали в ляво от него,където на времето са гнездили орли.Скалите са видни от Пловдивското поле и са един от моите репери за ориентиране,когато пътувам по него.
А сега малко повече за село Безводно.Старото му име бе Сусусдере,което означава безводно дере.До 1989 г.то бе едно голямо село,пълно с деца и домашни животни.Селото имаше връзка с Кърджали,шосе и автобусна връзка с него и останалите села,а хората му не живееха в средновековието както другите турци тук наоколо в самотните си каменни къщи по планината.След педерастията,наречена възродителен процес,хората от това село го напуснаха и то запустя.А възродителите не се шегуваха.Стреляли са по непокорните с дебалансирани куршуми.Отпред на гърдите им се появявала микродупка,на гърба отзад – дупка колкото юмрук.На тия работливи и добри хорица им разказаха играта.В периода 1984-1989 г.аз пътувах доста натам,но нито веднаж не получих упрек срещу мен затова,че съм българин и съм виновен за тези неща.Турците от каменните си средновековни къщи осъзнаваха,че други организират и извършват това престъпление,а не обикновените хора като мен,които с най-добри чувства към тях посещават поради интерес местата,по-точно пустините,превърнали с труда си в градини.И навсякъде ми оказваха внимание.А как се радват да видят в махалата си,където никой не стъпва,човек.Тук ще допълня,че хората по някои села останаха въпреки терора,но те са много малка част от турците,които обитаваха тук тези пустини и полупустини.
Сега искам да опиша няколко туристически прехода в района на с.Безводно,които наричам върхови.Те обаче са за истински турисити.Педераски и лезбийци в тоя район не вървят.Ако видят те един скачащ смок или полудива мечка,която им се усуква да получи нещо за ядене или пък стадо якове,муфлони или прасета,ще побегнат към първото населено място.А е напълно възможно и да се пренощува до някоя река поради безкраен преход или загубване.Голямо чупене на клечки пада от преминаващите животни през нощта.
Дъгата,затваряща с.Безводно я описах,селото е почти в центъра й и затова от него се тръгва към нея по два стари пътя,които могат да се ползват и днес.На мегдана на Безводно – център има чешма,от която започват два пътя към планината.Десният катери към известната поляна Леканя,където има карстов извор и вероятно е имало теке /свято място за турците/.Това е било първото пасище на селото през пролетта.Педераси-залесители са насяли бор по ливадата и тя изчезва под растящите дървета.Ливадата е на една карстова тераса и е връх на красотата.Целият десен бряг на Безводно е на тераси и по стръмните им части на мястото на изсечените дъбови и букови гори е засят черен бор.Някои от масивите са вече с много големи дърветаМакар и подменена гората тук,тя стои прекрасно на местността.Селото е много красиво.След поляната пътеката навлиза в горски пояс от обезобразена от сеч гора и набира височина към връх Чилякая.До върха природата е много наранена и не е възстановена.Преобладават камъни,храсти и смоци.За Чилякая вече писах,за мен той остава емоционален спомен.По билото в посока към с.Загражден през дъбовата гора,която не е сечена,върти път,осеян с цветя през пролетта.По това направление може да се достигне долу в дълбоката долина с.Рибен дол,което не се изсели по време на възродителния процес.Вероятната причина да останат хората в него е,че селото е пъхнато на кучето под опашката и възродителните джелати не са го намерили или са счели,че не си струва да се хабят да се спускат в тая долина,битът на която и ДНЕС напомня за ранното средновековие.В Рибен дол времето е спряло.Селото си е направо архитектурен резерват.Имат си и воденица,която работи и където мелят боб и жито.Водата в реката е като кристал.Пак по този изходен маршрут може да се достигне махала Планината,с.Загражден,резервата Кормисош и с.Белица.При по-големи възможности на туристите може да се достигне Кръстовата гора,махала Чоторова или село Мостово.Аз обаче слизам винаги в Хамбардере и нощувам там.Какво ме привлича там не знам,но кагато си тръгвам от Родопите си пожелавам така да стане,че отново да посетя една от махалите Чамла или Хамбардере.
Втори път от чешмата на мегдана на Безводно продължава нагоре по рекичката на селото,наречена Сусусдере.Десният скат е слънчев и по него има останали хора по каменните къщи.По левия скат къщите са напуснати.Тук веднаж видях от високото една млада разкошна туркиня в двора си,която се бе разголила и си боядисваше ноктите на краката вероятно с пигмент от орехови шлупки.Момичето бе толково красиво,че си спомних за поемата на Вазов,Зихра.Друг спомен имам от долината на Балъкдере,където едно момче оправяше едно друго,при един водопад гола туркиня с прах за пране си къпеше децата.Нещо като останалите до днес първобитни селца по джунглите на Амазонка,на това прилича селото Балъкдере.То е достижимо при определени условия: Ако река Давидковска не е голяма,защото се върви по камъните й от долната страна на селото,или ако няма сняг,защото пътят до него от височините над с.Загражден е половината година заснежен.А той един път!
Връщам се на темата.Най-високата махала на селото се казва Бозова,не знам какво означава това,но в махалата вода няма!Хората си събират вода от дъжда или си носят.Има останали стари туркини,които вече сигурно са починали,не съм ходил скоро натам,но това лято може и да отида.В дясно по билото се достига връх Чилякая,който маршрут описах.В ляво по билото се минава през огромен комплекс от махали,повечето с по една къща и гробищна,площите на които надминават многократно Орландовци.В дясно долу се вижда в началото долината на река Рибен дол,после – долината на доста голямата река Давидковска.Освен ливади и оглозгана до скалата планина,има и хубава земя за обработване.Появат се села,за жалост изселени.Един думнат с дебалансиран куршум е бил достатъчен за да ичзене всичко живо от каменните къщи.Първото село е Песнопой,днес пълна скръб.Само каменни къщи без хора са останали,но някои от къщите са архитектурни паметници като тези в с.Ковачевица,Лещен,Долен и др.Второто е с.Русалско,което описах.От с.Русалско има път надолу към долината на Арда през селата Горна и Долна Сполука,който минава покрай естествен хладилник - една дупка в скала до реката Арда,от която постоянно духа леден повей.По течението на Арда има останки от огромен римски мост.
След Русалско преходът по билото през връх Бездювен и покрай останките от крепостта Патмос описах.Имам спомен за още едно село в района там,Кадиево,разположено сред едни бели скали,където през лятото сигурно става 40 градуса.Като камъка да излъчва топлина,а новонасадените борове да поемат всичката влага от въздуха.В Русе било най-топло,да дойде тук някоя метеУроложка,дето прогнозира времето и да измери температурата през лятото.Ако не пукяса от жега,до тук път няма,метеуроложката ще регистрира нов рекорд за България.
Още три прехода започват от района на селото,но днес е малко по-трудно в началото им,защото яз Боровица ги заля.Някога долу имаше едно село Кадънка,което е било свърталище на Емин ага Кърджалията,наричан още Емин ага Секирджията,а турците са го наричали Емил ага Балтълъ.
Единият преход започва по долината на река Саръярдере и достига до село Три могили.Долината е типична за района тук,сипейно-каменна пустиня,изпъстрена с оазиси.В ляво и в дясно започват пътеки до изоставени самотни къщи.Тази река извира от връх Сини връх и на едни тераси над нея на левия бряг се намира дивното село Три могили.Наблизо е и бившият почивен комплекс,извесетен като ТВК Васил Коларов,днес събственост на мутри.
Вторият преход е върхът на красотата от всички преходи тук по долини на реките,това е любимият ми преход в района на Безводно.Поставям го дори над този по долината на река Давидковска.Той преминава по долината на река Хамбардере,но какво се вижда в посока на скалистите му скатове в дясно,над които се извисяват Къзкая,Трионите,Зъберите и накрая огромното свлачище,по точно е да кажа срутище,над махалата Хамбардере?От двете страни на реката от ридовете се спускат стотици долчинки с временни поточета.Който е бил там,знае за какво пиша,но дали има такъв?В ранна пролет този преход е върхов от всичките които описвам,дори надминава този,който минава горе по римския път.Да се достигне махалата Хамбардере,да се пренощува в този приказен район,за мен е вдъхновние.От едната страна,срутище,повлякло със себе си дори римския път,долу - река скриваща се и излизаща от пясъка или камъните,от другата страна – непокътната гора.Място,което да напомня какво става слред унищожаването на гората.Днес,комбинация оазис - пустиня.И каменни къщи,построени на скали,за да не се похабява земя,която става за ниви и градини.
Още един преход има към с.Три могили,който преминава по рида между реките Хамбардере и Саръярдере.По него има много каменни къщи,днес изоставени.Живот е кипял тук.Пътят преминава все през дъбови гори и има отклонения по долините до стотици къщи с гробища до тях.
Районът на Безводно обаче има още една особеност.Тук преди около 8000 години яко са се развъртяли траките,които с кремъци са издълбали много култови ниши,а една пешера,Утробата /Вулвата,Амджиккая/ са я преобразили в свое светилище.В по-новата история под с.Безводно са се сбирали през зимата мутрите на Емин ага Балтълъ,тогава известни като кърджалии.Доказано е от Николай Хайтов,че те са се сбирали през зимния период в района на днешнто село Соколите.Докато ядяли и пиели са им пяли чалгаджийки,пардон,тогава са се наричали гювендии,което означава певица,която пее и танцува.Кърджалите имали специален подход към гювендиите,изразяващ се в това,че на тази,която най-ниско скачала,връзвали двата крака за два коня и ги подгонвали в различни посоки.След това другите до тавана почвали за скачат.Днес критериите са други.Която гювендия е с най-много силикон на циците и в двата комплекна устни,скача й мутри и я запложда.А тя почва да му източва мангизите.С толкоз силикон вече се не скача,само се разтриса пред мутрите или които плащат.Светът вече е станал по-добър,не разчекват с джипове чалгаджийките,но простотията му си остава същата.
И римляните са ставили тук нещо,това са пътищата и мостовете,строени в началото на нашето летоброене.Останки от пътища има на случайни места,защото реките са ужасни като придойдат,но където пътищата са изсечени в скали или са с настлани камъни по високи места,те не са мръднали.
Тракийските ниши са навсякъде,не е необходимо да се търсят специално.Спираш някъде,поглеждаш към някои скали и ги виждаш.Има обаче тук една суха долина,нарича се Дъждовница,там е най-голямата концентрация на ниши въобще.
В района тук се намира пещерата Вулвата,аз съм писал за нея.Специалистът,когато проникне в нея ще забележи някои специфични особености,спекулум му не трябва.Отворът й,по точно цепката,е дооформяна от кремъците на траките.Вътрешността е гофрирана,което доказва,че макар днес жените да са два пъти по едри от тракийките,за 8 000 години родовото им отверстие си остава същото.За по-големите специалисти пък е видно,че „влагалището„ звършва неестествено,като да е било оперирано и зашито на определена дълбочна,защото липсва маточната му шийка.Нищо чудно да са свършили траките кремъците в района и да са се откалаза да дооформят пещерата,както и да дълбаят повече ниши.И тия,дето са оставили са много.
Казаха ми,че днес до пещерата не е възможно да се изкачват туристи,защо по стълбата към нея решила да се изкачи някаква си Искра Фидосова и стълбата станала на трески.Ще правят желязна стълба,която да може да удържи планината й от плът,но и за туристите ще стане по-сигурно.Има хипотетична опастност обаче Фидоската ако се изкачи по нея да се заклини в устните на пещерата и да ги ги сцепи,като ще развали труда на траките,които са ги оформяли вероятно години с кремъците си.
В Искърския пролом до водопадите под с.Бов има една скала,която местните шопи наричат Фалоса /само че на звучен български език/.Аз скоро ще поместя в блога се тази скала.Снимах я от няколко места,така ,че да се виждат самия фалос,който е отвесен,скротума му с двата тестеса в него и епидиумите на тестесите.Няколко храсталака имитират окосмяване в основата на тоя скален комплект от варовик.Страхотен е.Но не е свързан с траките,а с царя ни Калоян и плененият и заселен там принудително френски маркиз Сен дьо Бов,дал име на селото преди 800 години.
Малко повече внимание ще отделя на долината Дъждовница,която е уникална с нишите и растителността си.Тук има вечно зелени средиземноморски храсти и дървета.Желателно е посещението в този район да не става след месец юни,много е топло.
Някога е имало път директно от Комунига за Кърджали покрай река Боровица,но след построяването на язовира е построено ново трасе,което прехвърля рида между реките Боровица /Чамдере/ и Яйлъдере.След построяването на това отклонение обектите Вулвата и долината на Дъждовница станаха доста по-близо,но пак си трябва ходене.Който се е изкачвал към Вулвата и след това по стълбата е прониквал в нея,знае каква денивелация се преодолява.А там температурите са по 40 градуса,вода за пиене няма.
Маршрутите,който предлагам са само една идея.Не посочвам точни данни,давам само ориентири.Другото е невъзможно.Родопа е нещо огромно,на съветски език необятно.Пътищата между отделните махали още могат да се ползват,голяма част от пътеките са непреодолими на места поради подраст,но може да им се излезе на тези трудни места с един много хитър пенис: Вместо през подраста върху пътекага или пътя,вървиш в страни през гората.Колко пъти съм прилагал тоя номер по планините ни и все минава.И по Врачанската планина,и по Копрен...
Има в този район и около него места,които ако не по красота,по оригиналност са единствени за страната.Това са Кръстогорието,Сини Връх,Тополовски проход /Инкаята/,долините на реките Саръярдере и Хамбардере,околностите на Безводно,на Русалско,върхът,покрит с люляк - Бездювен,”наблюдатеницата” Чилякая,полуострова с крепостта Патмос,тракийските останки,които започват още от село Женда и нямат край.Това са красоти,трудни за побиране в главата,защото са част от един мегакомплекс и са доста сложни.Необходим е интерес по тази тема, познания,които могат да бъдат придобити с посещения из този район.Иначе там просто яма защо да се ходи.Чалга,рака-трака,там такива работи няма.Сега ще допълня,че яз.Кърджали,който е втори по големина след яз.Искър е обект за посещения,за които една лятна ваканция няма да е достатъчна.Всичко около него е история!
Като казах,че този маршрут не е за всеки,ще дам пример от музиката.Каква музика допада на повечето хората е ясно,но защо напр.соловите сонати и партити на Бах за соло цигулка или пък струнните квартети остават неразбрани не само за голяма част от хората,но и от музикантите,е ясно само на тези,които в пътя си на развитие в тази област стоят над тях.Тези разсъждения важат и за Родопите,особено Източните.Като техен символ бих пособил две неща.Едното ще бъде Ардинският Шейтан,а другото – Вярата.Вярата присъства навсякъде тук,за нея се е водила хилядолетия борба,тя не е завършила и днес.Дори тази насилствено обезлюдена зона с изоставените каменни къщи и безбройните камъни върху безименните гробове е свидетелство за това.Последните вълни тук след 1975 г.според мен са били насилието,грабежа,запустяването.Но аз имам предположение и за следваща вълна.Ако продължаваме да изчезваме за сметка на циганите,турците ще се върнат тук и пак ще се заселят по тези места,но това ще стане част от тяхната държава.А с ченгенетата /циганин на турски език/ ще се оправят за отрицателно време.
В последно време има тенденция да се посещават повече Източните Родопи,но посетителите си остават малко.Само за Перперикон се говори,а интересните места са много.Дано написаното в това писание привлече няколко истински туриста да посетят района на Безводно.Наградата им ще е голяма,а аз ще счета,че имам вклад в тяхното посещение,ползвайки в края на постинга си дума от богатия съветски език.Вмъкнах тук и там разни странични теми по смешен начин,но те си остават сериозни.Йок майтап!
А пролетта идва.Време за Източните Родопи,защото после става много топло.Река Арда и безбройните й притоци,река Бяла,историческите паметници и красивата природа,сега е време те да бъдат посетени.Месеците април май и юни са най-подходящи.
Товарищ Пропойцев
Той обясни, че ако се сравняваме с ЕС, в крайната цена производителят участва със 70% и в ЕС, и в България. У нас обаче ДДС-то е около два пъти по-голямо. За да бъде крайната цена сравнима, това увеличение от 10 пункта при ДДС-то се поема предимно от аптеките и донякъде от производителите.
„Има много начини да се намалят цените на лекарствата, но когато в крайната искаш да вземеш от тези, които са най-слаби, рискуваш те да бъдат елиминирани", на мнение е Мирослав Ненчев.
Припомняме ви, че един от основните приоритети на здравния министър Десислава Атанасова, откакто бе назначена на длъжността, е да намали цените на лекарствата. По тази причина беше предложен пакет от мерки, една от които е надценките на лекарствата в аптеките да бъдат намалени с 2%. Според фармацевтите обаче, докато този процент е нищо за обикновения гражданин, тъй като става въпрос за стотинки, за бизнеса е много.
Председателят на фармацевтичния съюз обясни, че всъщност не става въпрос за 2%, а за 2 пункта:
„Сравнено, това са 10% от нашите приходи. Като взимате и 10% на търговците на едро, това означава, че няма да получим никакви отстъпки от тях, и всичко се мултиплицира при нас."
Той заяви, че ако едно лекарство струва 10 лева, отстъпката за обикновения гражданин е от порядъка на 20-30 стотинки.
Целият разговор гледайте във видеото (novatv.bg/news/view/2012/07/13/33043/%D0%A4%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%82:-%D0%9C%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D1%81%D0%B0-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%8F%D1%82/).
http://novatv.bg
Снимка: Архив БГНЕС
14/07/2012 - 15:05 ч.
1 1
0 коментара
Образователна реформа в Молдова може да закрие училища на бесарабските българи, в които се изучава майчиния им език. За това сигнализираха от местния парламент в Тараклия и наши дипломати.
Дори да се запазят някои от застрашените, заради малкия брой ученици училища няма осигурено финансиране за часовете по български език. В районите на Тараклия ситуацията е съвсем критична и заради обезлюдяването по икономически причини и заради липсата на пари за преподаватели и учебници.
В Молдова има 34 средни училища с преподаване на български език и литература. Очаква се кметовете по райони вече да разпределят бюджетите на училищата и там, където парите не достигат часове по български няма да има. Липсва финансиране дори за лицея „Васил Левски" в Кишинев .
За да се получат пари, трябват повече деца, а за да има повече деца, трябват условия от съседни градове и села да пътуват или да бъдат настанени в пансион. За съжаление такива няма.
В Траклия и селата в района, където живеят общо около 80 хиляди българи, вантите са обединяване на училища.
Дипломатите ни в Молдова уточниха, че са поставили проблема пред министерствата на образованието и на финансите.
За сега обаче от министерството на финансите са заявили, че нямат средства за тази година и че евентуално от следващата ще търсят средства, за да финансират обучението на майчин език. Това заяви посланикът ни в Молдова Георги Панайотов.
Потърсихме държавните институции, за да обяснят защо няма пари за български. Отговориха ни, че проблемът не е само с предметите на нашия език, а с условията да има поне 27 деца в клас.
От Департамент за междуетническите отношения в Молдова не очаквали проблеми с изоставането на децата от материала по български език, дори временно да се спре преподаването му. Обясниха, че в Бесарабия учениците можели да го упражнявят със своите близки. По-големият проблем обаче имало всички да научат въведения като държавен молдовски. А една от най-важните причини децата да не спират да учат български, ни беше посочена от самите тях в теоретичния лицей „Васил Левски" в Кишинев така: „Аз искам в България, защото там има много повече перспективи и в бъдещето" и така „ Искам много да попадна в България, защото ми е интересно коя е тази страна, където са живеели моите корени. Искам да я видя много".
http://novatv.bg
| Внимание: Агресивно куче напада в "Кючук Париж"! Издирват го! | ||||||
|
||||||
|
(C) Plovdiv24.bg | Източник: http://news.plovdiv24.bg/366252.html#ixzz20eEeUS3b
Репортаж и размисли за премиерата на книга в памет на равина Елмер Бергер във Вашингтон ...
ИЗРАЕЛ СИ ИГРАЕ СЪС СЪДБАТА НА СВЕТА, НА ЮДАИЗМА И НА ЕВРЕЙСТВОТО
Проф. Владислав Краснов (САЩ)
Репортаж и размисли за премиерата на книга в памет на равина Елмер Бергер във Вашингтон ...
От редакцията на сайта www.ruskline.ru :
Получихме тази статия от автора й, професор В. Краснов от САЩ, с предложение да я публикуваме. Предполагаме, че за нашите читатели ще е интересно да се запознаят с дебата за ционизма и Израел сред американските евреи, за който дебат пише авторът.
Значимо събитие (вж. видеото в YouTube в края на статията) се проведе на 8 декември 2011 г. в Националния пресклуб във Вашингтон. Това беше открит форум на американци – както евреи, така и не-евреи, за съдбата на Израел, Палестина, ционизма, антиционизма, антисемитизма - в навечерието на нарастващата заплаха от глобално жертвоприношение.
Повод за форума беше новата книга за равина Елмер Бергер «Rabbi Outcast: Elmer Berger and American Jewish Anti-Zionism», което може да се преведе като "Отхвърленият равин: Елмер Бергер и антиционизмът сред американските евреи." Книгата е написана от Джек Рос и публикувани от издателство «Potomac».
Рос е роден в Бруклин, завършва Националния колеж по труда през 2006 г. От 2005 г. пише в сайтовете Antiwar.com, The Washington Report on Middle East Affairs и The American Conservative.
Само по себе си публикуването на книгата вече означава, че в отношението на американските евреи спрямо Израел и ционизма са настъпили кардинални промени.
От момента на основаването на Израел през 1948 г. никога не е имало такова голямо разочарование от държавата Израел и от ционистката идеология,както сега [1]. Много американски евреи вече осъзнават зловещата роля, която израелското лоби в САЩ е изиграло за въвличането на Щатите във войната срещу Ирак и в "глобалната война срещу тероризма ". Мнозина от тях не бяха съгласни с нападението на Израел срещу Ливан и с бомбардировката на автономията в ивицата Газа. Самата ционистка идеология, върху която е изградена държавата Израел, предизвиква сред много евреи в САЩ отблъскване и неприязън.
Нарастващият скептицизъм по отношение на безусловната подкрепа към правителството на Нетаняху предизвиква загриженост у израелските лобисти в САЩ. Те шаблонно и безразборно обвиняват всички в "антисемитизъм". Така например, наскоро обвиниха в антисемитизъм дори водещия наблюдател на " Ню Йорк таймс" Томас Фридман – който някога призоваваше към война срещу Ирак и не криеше симпатиите си към Израел. А внезапно се оказа «виновен», понеже обясни, че аплодисментите след една реч на Нетаняху в Конгреса на САЩ са предизвикани не от личната популярност на израелския политик – а просто, защото почти всички конгресмени по същество са подкупени и то по много прост начин: страх ги е, че без подкрепата на израелското лоби не ще бъдат преизбрани [2].
Историята на еврейския антиционизъм в Америка датира от периода, когато Израел все още не е съществувал. Героят в книгата на Рос - Елмер Бергер (Elmer Berger, 1908-1996), равин от реформаторското направление в юдаизма, е един от основателите и пръв директор на Американския съвет за юдаизъм (The American Council for Judaism, ACJ), който съвет зае категорична антиционистка позиция още от основаването си през 1942 година. Бергер се оттегли от ръководството на ACJ през 1968 г., но продължи да се бори в друга организация – "Американски еврейски алтернативи на ционизма» (American Jewish Alternatives to Zionism), която ръководеше до смъртта си през 1998 година.
Рос пише, че когато открил за себе си антиционисткото еврейско наследство в САЩ, това за него се превърнало в "откровение." Той цитира учителя на Бергер, основателя на американския реформистки юдаизъм, Исаак Майер Уайз (Isaac Mayer Wise), който през 1900 г. нарекъл зараждащия се тогава ционизъм "проституиране чрез свещените принципи на библейския Израел и замяната им с политикани, които се гърчат в дивашки танц."
Освен Рос, на форума се изказаха посланик Андрю Килгор (Andrew Killgore), издател на списание по проблемите на Близкия изток, Алън Браунфелд (Allan Brownfeld), бивш член на преходния екип на президента Роналд Рейгън, а сега редактор в Американския съвет за юдаизъм (ACJ), Джош Рубнер (Josh Ruebner), национален директор на Движението за прекратяване на израелската окупация и Джон Атли (John Utley), един от издателите на списание "Американски консерватор» (The American Conservative) и директор на сайта «Консерватори за мир».
Килгър разказа за приятелството си с равина:
"Двамата с Елмер бяхме съгласни, че в настоящия момент ционистите цинично използват за свои цели преследването на европейското еврейство, извършено от Хитлер. През 1960-те години равинът постоянно обясняваше на американските дипломати и експерти по Близкия изток, че "основните ценности на юдаизма са несъвместими с нарушаване на правата на палестинците върху земята им, където е създаден Израел."
Форумът бе организиран от Фондацията в памет на Фрида Атли – майката на Джон Атли и от Френ Грифин, основателка на фондацията Fitzgerald Griffin Foundation (FGF). FGF се ангажира с укрепване на основите на западната цивилизация в условията на тоталната комерсиализация. В сайта на FGF се изявяват мнозина консервативни автори, включително евреи, които са загрижени за упадъка на традиционните културни ценности на Съединените щати.
Всички оратори дадоха висока оценка на книгата на Рос, както и за неговата научна почтеност и гражданска смелост. Книгата заслужи похвали от Джон Миърсхаймър (John Mearsheimer) от Чикагския университет, съавтор на нашумялата през 2006 г. книга «Израелското лоби и външната политика на САЩ» (The Israel Lobby and U.S. Foreign Policy [3]. Професор Миърсхаймър даде следната оценка: "Важна книга за всеки, който иска да разбере историята на отношението на американското еврейство към държавата Израел".
Сред равините от реформаторския клон на юдаизма, които основават «Американския съвет за юдаизъм», Бергер беше известен с това, че посвети живота си, за да намали влиянието на ционистите върху американската външна политика. Освен Бергер и неговите последователи, налице са и други групи сред американските евреи, които се противопоставят на ционизма в Израел. Има леви социалисти, които искат да направят Израел еврейско-арабска държава. Съществува движението «Нетурей Карта» (Neturei Karta), състоящо се от ортодоксални евреи от сектата «Хареди» ( Haredi). Те призовават за мирно разтуряне на Израел, защото според тях на евреите е заповядано да нямат собствена държава преди идването на Месията.
По време на дискусията се изясниха някои аспекти на ционизма, които или се премълчават, или се изопачават; ако пък се обсъждат, то е само «между свои». Ционистите, например, още от самото начало не били особено загрижени за библейските заповеди, за есхатологичните и метафизични аспекти на юдаизма. Ционизмът е формиран предимно като политическа идеология на светско национално движение със силна социалистическа окраска. И си остава такъв. Той преследва материални, териториални и икономически цели.
Религията е нужна на ционизма, защото тя уж оправдава създаването на днешен Израел върху територията на древната юдейска държава според Библейското предание. От друга страна Браунфелд, например, смята, че " истинният юдаизъм - е почитането на Бога, а не идолопоклонството и почитането на каквато и да е политическа организация." Браунфелд е съгласен с Рос, че същността на юдаизма не е в почитането на мита за национална държава, а в библейските пророци, които винаги са се противопоставяли на корупцията на властта.
Джош Рубнер, ръководител на Движението за прекратяване на израелската окупация (US Campaign to End the Israeli Occupation), заяви, че колкото повече Израел угнетява палестинците, толкова повече американските евреи се отдръпват от израелското лоби в САЩ и от правителството на Нетаняху. В опит да се поддържа подкрепата за Израел, Американо-израелският комитет за политически действия (AIPAC) организира безплатни екскурзии под надслов "Първородството на Израел» (Birthright Israel). За много американци обаче тези пътувания дават обратен резултат. По-голямата част от младите американски евреи се радват, че са родени в Америка, а не в Израел. Те болезнено осъзнават, че от самото си създаване Израел разчита на насилие за постигане на своите цели в Близкия изток.
«AIPAC се опитва да представи нещата така, като че ли всички американски евреи единодушно подкрепят всяко хрумване на израелското правителство, но това е само "фасада на единодушие", която е дълбоко напукана», каза Рубнер. Той добре познава Израел, където е роден баща му и където самият той едва не става жертва на палестински терористичен акт. Неговата организация обединява в САЩ повече от 380 обществени групи, борещи се за прекратяване на израелската окупация на Палестина. Сега те водят камапния за бойкот, блокиране на банкови сметки и за санкции (Boycott, Disinvestment and Sanctions, BDS) срещу израелските интереси в САЩ.
Водеща началото си от светски, по-скоро атеистичен, отколкото религиозен национализъм – което е характерно за края на 19-ти век, политическата идеология на ционизма търпи еволюция по посока на "религията", която уж била оправдавала съществуването на израелската държава и нейните териториални претенции. Този квази-религиозен ционизъм обаче дава обратен резултат. Той вдъхновява за борба не само палестинците, но въобще всички араби, както и мюсюлмани в други страни. Също той тласна мнозина мюсюлмани към фанатизъм и тероризъм.
Не случайно някои наблюдатели обвиняват Израел в апартейд. Джими Картър, 39-ти президент на САЩ, удостоен с Нобелова награда за мир за насърчаване на мирните преговори между Израел и Египет, в книгата си "Палестина: мир, а не апартейд" [4] твърди, че политиката на Израел в палестинските територии е "система на апартейд, където два народа са на една земя, но живеят отделно един от друг, и където израелците напълно доминират и потискат с насилие палестинците, лишавайки ги от техните основни човешки права."
Претенциите на ционистите към Ерусалим като столица на Израел не може да не предизвиква възмущението не само на палестинците, но на всички араби и мюсюлмани, дори на светски и прозападно настроените сред тях. Тези претенции помогнаха на фанатичните привърженици на джихада да спечелят сърцата и умовете на милиони мюсюлмани, разочаровани от светсите политици заради неспособността им да защитят правата на мюсюлманите на техен дял от светия Ерусалим, който те наричат Ал-Кудс.
Претенциите на Израел към Ерусалим са оскърбителни не само за мюсюлманите и християните, но и за всички светски хора, които са израснали с културните традиции на трите монотеистични религии. Те са оскърбителни и за онези евреи, които са горди от факта, че юдаизмът е матрицата на високи етични стандарти за целия свят. Разделен в момента на сектори, както някога Берлин, Ерусалим трябва да придобие статут на град на световното наследство, на град-паметник на религиозна толерантност, братство и общност под егидата на ООН. Едва тогава той ще изпълни своята библейска мисия като символ на единството на човечеството.
Превръщайки се в разсадник на омраза, недоверие и война в Близкия изток, Израел дава лош пример и извън региона. Настоявайки за твърда позиция срещу мюсюлманите и другите имигранти, десните демагози в Европа, Русия и САЩ се позовават именно на примера на Израел, който умее да притиска "терористите". Те се възхищават от ефективността на израелската операция «Изляно олово» срещу ивицата Газа, при която загинаха сто пъти повече" терористи ", включително жени и деца, отколкото израелски войници. Трябва да се отбележи, че младежкият лагер на Лейбъристката партия в Норвегия, който беше нападнат от десниия екстремист Андерс Беринг Брейвик на 22 юли 2011 г., се обявяваше за бойкот, блокиране на сметки и за санкции (BDS) срещу Израел.
Алберт Розенблат, поет и журналист, дойде на форума от Ню Йорк. Той взе активно участие в дискусията и изрази убеждението на мнозина американски евреи, че не е достатъчно да бъдеш "анти", независимо дали е срещу ционизма, срещу Израел или срещу агресивните планове на Съединените щати. «Не трябва и да кажем «за» какво сме?"
Този въпрос предизвика нов дебат. Стана ясно, че осъждането на насилието и тероризма при основаването на Израел, както и на сегашния му милитаризъм, не означава, че Израел няма право да съществува. Става дума за превръщането на днешния шовинистичен Израел в една нормална държава, където всички граждани имат равни права и която не загражда сама себе си от своите съседи.
В моето изказване аз благодарих на Джон за поканата за форума, "посветен на един американски дисидент и дори аутсайдер, с когото ние двамата с Джон чувстваме определена родствена връзка като начин на мислене." После споделих впечатленията си от първата година в Америка. Когато пристигнах в САЩ през 1966 г. по покана на Чикагския университет, малцина изобщо се интересуваха от Израел и ционизма. Тогава в университета диктуваше левицата. "С цялото ми уважение към равин Бергер, казах, не мога да се съглася с неговите илюзии за СССР като страна на свобода за евреите. Като тоталитарна идеология комунизмът беше еднакво враждебен към евреи, мюсюлмани и православни. Нещо повече, той беше враждебен към всички търсения на духовна свобода, дори и към атеистите, ако те не бяха настроени марксистко-ленински".
Ционизъм тогава не беше на мода в Америка. Малцина се вълнуваха от съдбата на Израел, а пък ако се интересуваха, все пак гледаха да не дразнят СССР, «за да се избегне ядрена война." Затова понякога се чувствах дори повече «ционист» от моите колеги-евреи, сред които се наблюдаваха илюзии, подобни на илюзиите на Бергер. Като бивш съветски пропагандист, аз знаех, че съветската пропаганда е в състояние да манипулира палестинците по геополитически съображения...
Форумът ясно показа, че има смели и праведни евреи, които се чувстват американски патриоти, без да са ционисти или поклонници на Израел. За съжаление, закоравелите ционисти ги наричат "антисемити" или «мразещи себе си евреи». Веднъж вече трябваше да защитя тези праведници в статия-некролог, посветена на паметта на Джо Собран (Joe Sobran), един блестящ журналист, чиято кариера бе съсипана от подобни неоснователни обвинения [5]. На времето съветските чиновници също обичаха да лепят етикета "антисъветски» наляво и надясно, докато сами не се объркаха и заплетоха дотолкова, че се наложи да обявят гласност. Опасявам се, че сега ционистите се опитват да впримчат всички евреи уж заради спасението на Израел. В действителност, тяхната цел е твърде земна и прагматична: да увековечат своята власт на всяка цена, дори с риск за останалата част от човечеството.
Дискусиите продължиха по време на почивката, когато участниците се разделиха на малки неформални групи. Въпросите бяха все същите: Какво се случва в Израел, Съединените щати и в света? Най-острият проблем: дали Израел ще нападне Иран? Ще позволят ли САЩ това? Дали изобщо Нетаняху има нужда от такова разрешение?
Разискването на тези въпроси далеч не беше случайно хрумване. Причината да се обсъждат «неформално» е, че водещите медии в САЩ не са сигурен източник на информация. Понякога научаваш повече неща за Америка, ако четеш израелски вестници или гледаш руския телевизионен канал RT.
Междувременно, опасността от война с Иран продължава да нараства. На 16 декември американският президент Барак Обама се срещна при закрити врати с министъра на отбранатана Израел Ехуд Барак в предградие на Вашингтон. Навярно са обсъдили и въпроса за военни действия срещу Иран. Тъй като Обама вече каза, че не изключва «нито един вариант», канадският професор Мишел Чосудовски (Michel Chossudovsky of Global Research) предполага, че една атака срещу Иран може да включва използването на тактически ядрени бомби, за да бъдат унищожавани бункери. Тези бомби имат взривна мощност до шест пъти по-висока от мощността на бомбата в Хирошима [6].
В популярни телевизионни исторически сериали усилено се пласират пророчества от различни времена и континенти, че именно 2012-та може да бъде годината на Армагедон. «Fiat Justitia, pereat mundus» - «Нека да се извърши правосъдието, ако ще и светът да загине!", гласи една от сентенциите на немския философ Имануел Кант. Няма значение дали я е взел от епохата на Древния Рим или от императора на Свещената римска империя Фердинанд I (1503-1564). Важно е, че това е мотото на човек, готов на всичко заради справедливостта. Обаче днес, когато запасите от ядрени оръжия са достатъчни, за да унищожат всичко живо, този девиз далеч надхвърля философското ниво.
Какъвто и претекст да представи Израел, за да оправдае нападение срещу Иран, ясно е, че такова съдбоносно решение ще постави на карта съществуването на целия свят. Наскоро в-к "Ню Йорк таймс" съобщи, че според израелския журналист Ронен Бергман, решението може да бъде взето в най-скоро време [7]. Ето и последна новина: американска подводница с ядрено оръжие се насочва към Персийския залив [8].
Възможно е Justitia – ционистка или американска в тесен политически смисъл, да възтържествува. Но на каква цена? Ето истинският въпрос, пред който стои днес човечеството, евреите и не-евреите: Дали светът е създаден за Израел или евреите са създадени за света?
Ние знаем как равин Бергер би отговорил на този въпрос.
Докторът по философия Владислав Краснов (W. George Krasnow), е обществен деец и учен, живее САЩ, где ръководи Организацията за русско-американско приятелство дружбы «Добрая Воля» (www.raga.org). Родом от Перм, завършил Искторическия факултет в Московския държавен университет, работил като професор в Института за международни изследования в Калифорния.
Вж. YouTube видео за форума:
Link to Event at National Press Club in Washington, D.C. about the book
Бележки:
[1] Вж. Например, статията «American Jews Who Reject Zionism Say Events Aid Cause». By SAMUEL G. FREEDMAN, опубликованную в газете «Нью Йорк Тамз», June 25, 2010
[2] Ето какво пише Томас Фридман в статиятаси «Newt, Mitt, Bibi and Vladimir» в The New York Times от 13 декември 2011: "Benjamin Netanyahu understands that the standing ovation he got in Congress this year was not for his politics. That ovation was bought and paid for by the Israel lobby."
[3] Книгата на известните американски професори Джона Мирсхаймера и Стива Уолта (Steve Walt) «Израелското лоби и външната политика на САЩ» е преведена на 21 езика. Вж. Рецензията на Дмитрий Павлов на сайта на Санкт-Петербургския център за изучаване на съвременния Близък Изток http://meast.ru/article/izrailskoe-lobbi-i-vneshnyaya-politika-ssha
[4] Jimmy Carter, Palestine: Peace, Not Apartheid, 2006.
[5] George Krasnow: A Tribute to American Patriot: In Memory of Joe Sobran (1946-2010) на cайте Veterans Today. http://www.veteranstoday.com/2011/02/23/a-tribute-to-american-patriotin-memory-of-joe-sobran-1946-2010/
[6] Michel Chossudovsky, «Preparing to Attack Iran with Nuclear Weapons», Global Resach, Canada, 26 December 2011. http://www.globalresearch.ca/index.php?context=va&aid=28355
[7] Ronen Bergman, Will Israel Attack Iran?, The New York Times, January 29, 2012 http://www.nytimes.com/2012/01/29/magazine/will-israel-attack-iran.html?_r=1&emc=eta1
[8] US Nuclear Sub Heads Towards Persian Gulf
http://www.infowars.com/us-nuclear-sub-heads-towards-persian-gulf/
www. ruskline.ru
Превод: Л. Чолаков
Кои са куклите и кукловодите в днешния свят?
ЛИБЕРАЛНИЯТ САТАНИЗЪМ
И
ТРАДИЦИОННОТО ОБЩЕСТВО
Михаил Хазин
Михаил Леонидович Хазин е президент на консултантската компания "Неокон", член на Съвета по икономика и етика към Патриарха на Москва и цяла Русия Кирил
Едно интервю
на
Евгений Никифоров
Е. Н.: Политическите процеси в света днес изглеждат странни, абсурдни и лишени от всякаква логика. Но на човек е присъщо да търси обяснения на събитията. Появяват се различни конспирологически теории, за заговор на САЩ, за действията "световната задкулиса» («световна задкулиса» - добилото в Русия гражданственост название на феномена, популярен в България като «световна конспирация» - б. пр.). Каква изобщо е тази "задкулиса", кой стои зад нея? Кои са куклите, а кои - кукловодите? Какви са техните цели?
Всички разбират, че има такива кукловоди, но техните цели и задачи са някак неразбираеми.
Ето, да вземем за пример арабските революции. Дали те са всъщност продукт на новите технологии за комуникация - Facebook, блог-порталите и интернет-форумите, мобилните телефонни връзки? Или пък е някакъв тайнствен план за унищожаване на арабския свят? Но пък кому е притрябвало да го разрушава? В крайна сметка, хората там си живееха в състояние на стабилност. И изведнъж им натрапиха демокрация, макар да е ясно, че онова, което се случи, няма нищо общо с демокрацията.
Както каза на времето си един съветник на президента Клинтън: «Демократичните избори в арабските страни са еднократна процедура: един човек, един глас, само веднъж».
Ислямистките държави, които се формират сега там, въобще не могат да живеят на демократичен принцип, тъй като в ислямската идеология на шариата не се предвидени демократични инструменти за управление на обществото.
И така: какви процеси протичат в света?
М. Х.: Въпросът е в това, че всяко общество има свои основни ценности, от които се ръководи. Именно тези основни ценности позволяват да се създаде определен език за описание на света. Тези езици за описание може доста силно да се различават, дори ако ценностната система е една и съща. И в същото време, ако две общества имат еднакви ценностни системи, те могат да намерят общ език. Ако обаче ценностните им системи са различни, това не е възможно.
По-голямата част от света, условно казано, до XIX-XX вв. живееше в единна система от ценности, която се е появила някъде около преди 3000 години. Тази обща ценностна система в най-общ смисъл може да се нарече «Библейска».
Нейна основа са, казано най-простичко, 10-те Божии заповеди.
Но след първоначалната си поява тази система се е видоизменила твърде много.
Започва се от твърде тясното юдейско разбиране: в него тя е запазена изцяло, но се отнася само за "своите". Трябва да се има предвид, че тази система е възникнала дори не просто сред едно племе, а в съвсем тесните рамки на един род, който постепенно се е разраствал.
След това, както знаем, се появява християнството, което значително разширява въпросната ценностна система - не по отношение на съдържанието, но в нейния обхват на приложение. Създател на съвременното християнство е апостол Павел, който е произнесъл ключовата в този смисъл фраза: "Няма нито елин, нито евреин – всички са равни".
Така тази ценностна система доста активно се разпространила по цял свят и в нея се очертали три основни направления. Първото - юдаизмът, второто - християнството с всички негови разклонения, третото - ислямът.
Отличителен белег на исляма е, че в него много твърдо, още в основните му текстове, са внесени нормите на живот и на стопанското право. Поради тази причина те остават на нивото на Ранното Средновековие. Ето защо ислямът се отнася толкова сурово към всякакви отклонения Затова и днес ислямът е главният враг на Запада.
Тази система е функционирала в продължение на 1500 години.
По-възрастните, които са изучавали в училищата и университетите Маркс и Ленин, си спомнят основната теза на марксизма-ленинизма: колкото е по-висока производителността на труда в едно общество, толкова то е по-прогресивно и, съответно, надминава в своето развитие другите общества. Това е класическият икономизъм, който гласи: икономиката е над всичко.
Това е присъщо на мисленето от XIX век.
Но в действителност тази теза не е вярна.
Ако се вгледаме в римското общество от I-III век сл. Хр. виждаме, че там материалният стандарт на живот е много висок – такъв в Европа като цяло се постига едва през XIX век. Във всеки случай, централната канализация и водопроводите се появяват отново на европейския континент доста късно. А производителността на труда в късните римски манифактури е достигната в Европа едва през XVIII век.
И възниква въпрос: защо тогава рухва римското общество? Всички казват: ами ясно, заради гнусните варвари и т.н., и т.н.
От гледна точка на християнството, Рим пада, защото христолюбивото воинство на християните –несториани – готите, превзема този вертеп на разврат, езичество и робство, след което напълно променя цялата система на обществените отношения.
Да, робството е налице в езическия Рим. Законът бил много строг: робовладелецът е длъжен да издържа роба си. Именно затова в късния Рим имало толкова много освободени роби. Причината е съвсем банална: мнозина собственици на роби не са имали достатъчно пари, за да ги издържат, както се предвиждало в законодателството. По-евтино било да ги освободят, отколкото да плащат за издръжката им.
Въобще, римската икономика била доста специфична.
Например, една от най-големите беди на Рим били лихварите, които давали заеми с изключително високи лихви – тоест, после взимали цялата собственост на длъжниците си. Резултатът бил, че почти всички къщи в Рим принадлежали на лихвари, които неудържимо повишавали наемите. Против това се борели всички императори, като се започне от Октавиан, Тиберий и Клавдий. Също така има версия, че Нерон е подпалил Рим не просто заради свой каприз, а съвсем целенасочено – прогонил всички, изгорил къщите, а сетне построил държавни жилища, които се давали за живеене под евтин наем.
И така: защо паднала Римската империя? Защото високото ниво на производство иска високо ниво на потребление. Грубо казано, щом си произвел нещо, трябва да го продадеш. Но откъде пари у хората в едно робовладелско общество? Те не притежават източници на доходи. Вече нямало свободни селяни както в царския и републиканския Рим. Всички земи били собственост на едри собственици – но колко платове могат да купят те? И други стоки?
По онова време Рим завладява Испания, където имало сребърни рудници – от това сребро започва да сече монети и така да издържа народа. Народът искал хляб и зрелища. Но не му давали хляб и зрелища – а пари от хазната. Обаче в хазната имало пари, докато имало постоянен източник на сребро. В момента, когато среброто в рудниците свършило, народът започнал да се отклонява от задълженията си, главното от които била службата в армията, и да се бунтува.
И тогава дошли готите.
Те създали тип държава, която коренно се различавала от Римската империя. Тя била построена на християнски, тоест на библейски принципи. В тази държава ключов елемент бил поддържането на стабилността на обществото – с други думи, лихварството било забранено. Имало също ограничения за онова, което ние днес наричаме «научно - технически прогрес». Системата на производство ограничавала броя на производителите, асортимента на произвежданите стоки и на технологиите, с които те се произвеждали. Произвеждало се точно толкова, колкото трябвало, за да се запази стабилността на обществото – и не повече от това. Да кажем, на едно общество, където живеят 5000 души, му е необходимо да се произвеждат по 20 каруци на месец. Произвеждали по 20 каруци месечно – и край, от повече няма нужда.
Тази система съществувала в продължение на почти 1500 години. Разбира се, имало лихварство, защото трябвало да се водят войни. И защото дори не самите феодали, а техните жени искали бижута. Но, така или иначе, по принцип икономическата дейност се извършвала без използване на лихви.
Дори там, където лихварството било развито – в търговски републики като Венеция, Генуа, Ханзата (съюз на северногермански градове, сред които главни били Бремен и Любек – б. пр.), лихвите се използвали повече като застрахователна вноска; защото корабът заминава и никога не се знае дали ще се завърне от плаването си. Затова трябвало някаква компенсация за онези кораби, които не се завръщали.
Но по-късно, през XV-XVI век, в Европа се случили различни събития, които радикално променили целия модел. Няма точен отговор за причините. Аз съм склонен да мисля, че са във връзка с онова явление, което по-късно получило названието "малък ледников период." Дотогава се знаело, общо взето, че на всеки 5 години има 1 много плодородна, 2 нормални и 2 със слаби реколти. А веднъж на 10 години се случва почти никаква реколта – затова в добрите години трябва да се правят запаси, които да се разпределят равномерно, за да се посрещнат гладните години.
Но се случва неплодородните години да са една след друга. Кулминацията на малкия ледников период е краят на ХVI и началото на ХVII век. Времето на Борис Годунов. През 1598-1605 година в 3 последователни години реколтата била не просто слаба – а въобще нямало реколта. През юли валял сняг или пък през цялото лято - дъждове.
В тази ситуация станало ясно, че в северната част на Европа ще има глад. На юг има маслини и други култури, там е по-лесно. На север обаче въпросът бил на живот и смърт. Трябвало да се решат два проблема – първо: откъде да се намерят пари за храна, и второ: как да се промени икономическата подредба, за да се оцелее, щом от 5 години неплодородните са вече не 2, а цели 4?
И какво направили? Намерили пари, разбира се. Как ли? Във всички времена епохи, когато имало нужда от пари, ги придобивали по един-единствен начин – чрез отнемане на собственост.
По онова време можело да се отнеме само една собственост – тази на католическите манастири. Съответно Мартин Лутер заковава своите тезиси върху вратата на църквата и започва Реформацията.
Разбира се, формалната цел на Реформацията е борба не срещу религията, а против институцията на папството. Но резултатът бил, че протестантите получили възможност да променят самата система.
И първото нещо, което направили, за да се създде нов механизъм, било именно това: въвели лихвите. А после?
После чрез лихвите отприщили онова, което днес наричаме "научно-технически прогрес." Сетне започнали да продават резултатите от този «прогрес» на Юг, а в замяна купували оттам храна. И механизмът тръгнал...
Ако днес посетите Англия, ще видите, че там има една много модна екскурзия, наречена «По развалините на католическите манастири." Манастирите били разрушавани от Хенри VIII и неговите шест съпруги – процесът се развива точно в свредата на XVI век. И в хода на този процес са избити много повече хора в процентно отношение, отколкото в нашата революция през 1917 г.
И тогава, някъде през XVIII век, станало ясно, че тази система на библейските ценности, от която бил изхвърлен един елемент, е нестабилна. Което е и напълно разбираемо. От гледна точка на вярващия човек тези ценности са дадени от Бога и хората нямат право да задраскват нещо в тях.
Но от гледна точка на рационалния човек тази ценностна система е прекалено затворена – и у него се появява голямо изкушение някак да я промени.
Ала щом извадите един елемент от която и да било система, цялата тя се разпада.
В резултат към края на XVIII век се появили два нови модела, два глобални проекта, които решили този проблем. При това по съвсем радикален начин.
Едната от новите системи отменила въобще всички библейски заповеди. Това е съвременният западен глобален проект.
Втората система обаче въвела отново забраната върху лихвите. Днес можем да наречем тази втора система "червена" по цвета на знамето, но тя имаше доста разновидности. Формата й в Съветския съюз беше само една от тях.
Още повече, че в СССР функционираха два модела на тази схема. Единият модел беше преди 1956 г., другият – след тази дата.
Малцина хора знаят, че преди 1956 г. в Съветския съюз имаше доста голям слой от частни предприемачи; те съществуваха под формата на задруги, кооперации, които работеха доста активно и понякога дори произвеждаха сравнително високотехнологични продукти. Но всичко това през 1956 г. бе унищожено и започна догматичен социализъм, който приключи доста зле. Винаги се намират хора, които, меко казано, имат шило в задника си и все искат да правят нещо. Те се нуждаят да проявяват някаква активност - и в резултат от тях се получават или кадърни ръководители, или кадърни престъпници. Ако не успеят да намерят приложение на енергията си, започват да чупят и да трошат.
Червеният проект възстанови забраната върху лихвите, но в много специфична форма. В СССР имаше лихви, но беше забранено частното присвояване на тези лихви, тоест те бяха обществено достояние, публична собственост. Това е работеща схема, която функционира напълно нормално.
Но проблемът не е в това, а в смисъла на думата "свобода". Ние сме свикнали с нея – какво толкова, свободата си е свобода... Но в различните проекти съществува различен смисъл на тази дума, тъй като ценностната основа е различна.
В Западния проект е налице свобода на бизнеса, свещено право на частна собственост.
И е забранено наличието на фиксирана ценностна основа.
Съвременното либерално общество представлява свобода, доведена до идиотизъм. Тя се разбира така: всеки човек има право да си избере своя база от ценности. Например, той гледа 10-те Божии заповеди и казва: «Не ме устройват петата и седмата заповеди!» Утре обаче размисля и заявява: «Не, сега петата ми харесва, но задрасквам осмата и деветата».
Това е типичният пример за западен човек.
При нас е в сила съвсем друг вариант. Ние познаваме същите тези заповеди и ги спазваме. В този смисъл СССР съюз беше много консервативно общество. Едно развихряне на либерализма дойде от Запада в периода между 1918 и 1925-30 гг. – но обществото ликвидира това развихряне доста сурово. Тогава се приключи с този въпрос.
Сега обаче в Русия отново възстановяват либералната система. Има много примери за това.
Например, как са устроени отношенията на човека, да речем на един християнин, с обществото по отношение на 10-те Божии заповеди?
Очевидно е много трудно и почти невъзможно стриктно да се спазват всички те. Може да се случат различни неща: човек да блъсне с колата си друг или да стане друго произшествие.
Естествено, колкото повече човек е обвързан с тази система от ценности, толкова по-сериозно се отнася към нея. Свещеник, който е извършил убийство, дори и неволно, се низвергва, защото вече не може да приеме изповед – макар и неволно, той е убиец.
Но за един обикновен човек е напълно възможно в някои ситуации да извърши убийство - когато майката или бащата защитават детето си, е напълно допустимо. Обаче в същото време всеки разбира, че това не е добро. Че е грях. Въобще, основният смисъл на тази система се състои в това, че ако човек е извършил грях – на него трябва да му се даде време за покаяние. Всъщност, именно това е моралът: възприемането на същите тези правила в съзнанието на всеки човек и на обществото като цяло.
Тоест, обществото знае кое е добро, а а кое - лошо.
Проблемът с днешната развихрена престъпност на кавказците в Москва не е в това, че те са лоши хора – а фактът, че тяхната система на взаимотношения е съвсем различна. Дори не базовата им ценностна система – тя съвпада с нашата. Но мнозина от тях живеят дори не в в ислямско общество, а все още в родовото, клановото. Там ценностната система е друга. После идват тук и се държат по съвсем различен начин от нас – и общественият морал ги осъжда. Те просто не разбират какво искаме от тях. Теоретично трябва да бъдат интегрирани – но засега не се получава.
На Запад ситуацията е съвсем различна. Там няма морал, а и не може да има.
Защото не може да има морал там, където няма ценностна система.
На Запад законът заменя морала.
Но какво представлява законът? Съд, затвор, полиция и всичко останало от този род. А когато няма съд, затвор, полиция и другото от този род – човек започва да се чувства «свободен». И се случва онова, което се случи по време на урагана "Катрин" в Ню Орлиънс: нямаше държавни институции, което означаваше, че няма закон и започна кървава вакханалия. Това е в пълно съответствие с либералните ценности.
И тези хора искат от нас да направим същото в Русия?!
Ние не го искаме, но те са много активни в прилагането му. Примерно: там има ювенална юстиция – хайде и тук, в Русия, вече ще отнемаме децата от родителите им!
На всичко отгоре в Европа логиката е двойна.
Първо, родителите в дадено семейство са кретени, защото възпитават у децата си неправилна, не-либерална ценностна система – затова ще им отнемем децата.
Второ: обаче на бездетно семейство може и да не позволим да си осинови дете, защото мъжът и жената са против публичната пропаганда на хомосексуализма.
От християнска гледна точка не бива да има такъв двоен морал. Но Европа в това отношение е вече безнадежден случай.
Е. Н.:
- Но все пак, обществото там е, поне в миналото, християнско.
М. Х.:
- В протестантските страни християнството се преследва по всички възможни начини. Там, където са останали християнските ценности – например в Германия, по-конкретно в Бавария, обществото е все още цивилизовано. В Италия, Испания положението е малко по-добро. Например, в Испания имаше много силни възражения срещу еднополовите бракове. И с право.
Сега притискат Унгария заради онова, което там записаха в Конституцията: че бракът е съюз между мъж и жена.
Според западния модел най-важното нещо на света са парите.
Така например, защо съществува бракът между един мъж и една жена? Ясно защо: понеже трябва да си родят деца.
Но защо е необходим бракът на еднополови двойки?
Пак е много ясно: защото трябва да поделят парите.
Това е проблемът. Всичко се свежда до пари.
Точно в името на парите сега на Запад разрушават и традиционното семейство. Съпругата и съпругата възпитават детето си, но пропагандата им внушава:
"Защо сте толкова изостанали? Защо си харчите парите за децата? Дайте децата си на държавата, а сами се забавлявайте! Яжте, пийте, правете секс – това са истинските ценности!»
Ето защо сегашната криза е не само икономическа криза - макар, безусловно, да има икономически характер.
Но тя много прилича на кризата в Римската империя. В Римската империя е имало сребро от мините. Днес такава роля играеше машината за печатане на пари, но тази възможност е изчерпана. Повече този механизъм не работи.
Затова и системата се разрушава.
Възможните варианти за развитие на събитията са два
Вариант първи: да дойдат готите.
Вариант втори: да дойдат вандалите.
Ако продължим тази асоциация, вандалите са войнстващият радикален ислям или Китай, а готите – онези, които все още са запазили ценностната си система.
Ето защо много хора днес на Запад казват, че ако продължава това, което продължава, християнският свят ще изчезне.
И това ще е краят.
Може би все още може християнските ценности да се върнат в САЩ, във Великобритания и в част от Европа; съответно да се върне онзи свят, с който сме свикнали. А може би вече е невъзможно, не зная…
Но у нас, в Русия, християнските ценности все още са запазени. Трябва да ги опазим и занапред на всяка цена, защото в противен случай ще настъпи кървава вакханалия.
E. Н.: Страшно звучи. Имаме ли все още някакъв шанс да съхраним нашата руска цивилизация, руския свят и нашата християнска ценностна система?
М. Х.: Това е нашата цел. Трябва да го направим. Трябва да се борим срещу проявите на този либерален сатанизъм. Срещу цялата тази ювенална юстиция, еднополовите бракове и всичко от този род.
Християнството не осъжда хомосексуализма сам по себе си. Малко ли неща може да бъдат нарушени у един човек? Но категорично осъжда всяка демонстрация или, което е още по-лошо, пропаганда на перверзии.
Е. Н.: Но онези, които искат да се разрешат гей-парадите, насотяват за това с един направо религиозен фанатизъм.
М. Х.: Това е борбата между двата глобални проекта. Целта на Запада е унищожаването на традиционните ценности. Разрушаването на семейството. Унищожаването на християнството. Именно и затова, между другото, е този дивашки натиск срещу католическата църква. Широка публичност на случаи на педофилия сред свещениците. Дори не се и знае дали наистина е имало такива случаи – или не е имало, а всичко е съчинено със задна дата. Журналистите получават задача да намерят някой психически неуравновесен мъж на около 45 години, който се е оказал неудачник в живота и всичко му е накриво. Казват му:
- Ако сега си спомниш как, когато си бил на 8-годишна възраст, те е опипвал свещеникът, който сега е епископ - тогава ние ще ти дадем и парички, и ще се видиш по вестникарските страници и телевизионните екрани, ще станеш звезда.
Естествено, че той радостно търчи и с готовност дава интервюта:
- Да, преди около 35-40 години имаше нещо такова!
E. Н.: Но това е ужасно. Този свят на абсурда се нахвърля върху нашата страна. Отвсякъде ни обкръжават с военни бази. Принуждават ни да разрешаваме гей-парадите. Внедряват ювеналната юстиция. Натискът е масиран и отвсякъде. Всички тези проекти са напълно систематични, те са организирани и имат влиятелни лобита.
M. Х.: Ясно е кои са лобитата. Това е глобален проект на Запада, който унищожава всяка алтернатива на самия себе си.
Но един проектът трябва да бъде институционализиран. Затова и има една държава, която е лидер в него – САЩ. Проектът разполага с мощни държавни апарати. Налице са огромно количество най-различни организации, които го реализират – като се започне от МВФ в икономиката и се свърши с всякакви фондации с идеална цел, «неправителствени» организации.
Всички те съвсем съзнателно унищожават всяка една традиционна ценностна система.
Затова, повтарям, нашата задача е да се борим срещу всякакви прояви на либералния сатанизъм.
Източник: www.ruskline.ru
Превод. Л. Чолаков
Земетресението край Перник било силен вторичен трус - Тук 14 юли 2012 15:59 / обновена на 14 юли 2012 | Екип на Дарик
Сравнително силно земетресение почувствано в Перник и София
14 юли 2012 15:59 / обновена в 17:16 | Екип на Дарик
Земетресение с магнитуд от 4,5 по скалата на Рихтер е било регистрирано в България в 15,52 часа, съобщи Европейският сеизмологичен център.
Трусът е бил с епицентър на 7 км източно от Перник и на 20 км югозападно от София. Дълбочината му е била на 10 км.
Епицентърът е бил в същия район, където по-рано през годината серия от силни земетресения нанесоха материални щети на много сгради в Перник, Радомир и околните села.
Земният трус е бил усетен най-силно в пернишките села Витановци и Мещица, усетен е бил и в Самоков, Монтана, Плевен, Пловдив, Пазарджик, Кюстендил.
Разлюлялата се отново земя изплаши перничани. Много от тях излязоха от домовете си. Живеещите на високите етажи се качиха на колите си и отпътуваха при роднини, които живеят в къщи в околните населени места.
Трусът е бил с магнитуд от 4,2 по Рихтер, съобщи за Дарик заместник-шефът на сеизмологичния институт към БАН Димо Солаков. "Епицентър е бил там, където беше и силното земетресение през май - селата около Перник. Както сме предупреждавали всеки един път, че земетресенията ще продължат доста дълго време и съвсем не са изключени и по-силни земетресения", каза още Солаков.
"Усетен е доста силно - вертикален трус. 2-3 секунди е бил. Нямаме на този етап информация за разрушения. Информацията ни е косвена - по това, което казва Европейският сеизмологичен център", каза пред Дарик кметът на Перник Росица Янакиева.
Възможно е през следващите часове да има вторични трусове с по-малка сила.
Силно земетресение с магнитуд 5,8 по скалата на Рихтер беше усетено в България в нощта на 21 срещу 22 май. Трусът беше регистриран в 3.00 ч. след полунощ, на 10 км запад-югозапад от Перник. Епицентърът беше с дълбочина 10 км в земната кора.
Силното земетресение от 22-и май беше последвано от серия вторични трусове, най-силният от които беше регистриран в 4.31 ч. Според информация на Европейския сеизмологичен център той е бил с магнитуд 4,7 по Рихтер. Около 05.15 ч. последва нов силен вторичен трус с магнитуд 4,3 по Рихтер.
В следващите дни и седмици в района на Перник и София бяха регистрирани десетки затихващи трусове, част от тях с интензивност над 3-та степен по скалата на Рихтер.
Сеизмолозите изразиха учудване от това, че толкова силно земетресение е станало в район, където не са очаквали подобни трусове.
Стотици къщи, обществени сгради, църкви и манастири пострадаха от силния земен трус, част от тях станаха и необитаеми.
Държавата започна да подпомага финансово пострадалите семейства, започна и благотворителна кампания в помощ на хората, пострадали от майското земетресение край Перник.
dariknews.bg/view_article.php - Аудио записСравнително силно земетресение почувствано в Перник и София 14 юли 2012 16:09
© снимка: www.emsc-csem.org
Земетресение с магнитуд от 4,5 по скалата на Рихтер беше регистрирано в България в 15 часа и 52 минути, съобщава Европейския сеизмологичен център, цитиран от DarikNews.bg.
Трусът е бил с епицентър на 7 км източно от Перник и на 20 км югозападно от София.
Епицентърът е в същия район, където по-рано през годината серия от силни земетресения нанесоха материални щети на много сгради в Перник и Радомир и околните села.
Земният трус е бил с дълбочина от 10 км.
Възможно е през следващите часове да има вторични трусове с по-малка сила.
Силно земетресение с магнитуд 5,8 по скалата на Рихтер беше усетено в България в нощта на 21 срещу 22 май. Трусът е регистриран в 3.00 ч. след полунощ, на 10 км запад - югозапад от Перник, в района на Рударци. Епицентърът е бил с дълбочина 10 км в земната кора.
Силното земетресение бе последвано от серия вторични трусове, най-силният от тях бе регистриран в 4.31 ч. Според информация на Европейския сеизмологичен център той е бил с магнитуд 4,7 по Рихтер. Около 05.15 ч. последва нов силен вторичен трус с магнитуд 4,3 по Рихтер.
zona.gong.bg/view_article.phpiNEWS
Земетресение от 4,5 по Рихтер - епицентърът е отново около Перник Епицентърът е на 19 километра от столицата и на 7 километра от Перник OA_show("zone310"); от iNews.bg | 14.07.2012 | 15:58
sxc.hu
Повече за:
Земетресение със сила 4,5 по Рихтер разтърси София в 15:52 часа. По данни на Евро-Средиземноморския център епицентърът е на 19 километра от София и на 7 километра от Перник.
Дълбочината на труса е 10 километра, въпреки че първата информация беше за дълбочина от 5 километра.
Първоначалните данни бяха за земетресение със сила 4,2 по Рихтер. По-късно тази информация беше коригирана. Американският геофизичен институт пък отбелязва, че трусът е със сила от 4,6 по Рихтер.
Сеизмологичният институт на БАН коригира данните за епицентъра на труса - на 28 километра от София, в близост до Перник, но потвърждава, ме силата му е от 4,2 по Рихтер.
Земетресението се е усетило силно в района на селата Мещица и Витановци, съобщи кметът на Перник Росица Янакиева., цитирана от Агенция "Фокус". Трусът е бил вертикален и е продължил около 10-15 секунди.
От Столичната община коментират, че на този етап няма обаждания на спешния телефон за проблеми вследствие на труса.
inews.bg Земетресение от 4,5 по Рихтер - епицентърът е отново около Перник Епицентърът е на 19 километра от столицата и на 7 километра от Перник
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
