Шок: Николай Йорданов зверски убит и разфасован край Враца! коментари/110
Убиецът е 30-годишният Адриан А. - екзекутирал момчето заради 2 пити кашкавал 30 юни 2012, 22:14
София, България 22-годишният Николай Йорданов от София е бил намерен зверски убит и разфасован край Враца, твърди "Монитор". Според изданието момчето е било рязано с нож и горено. Разследващите са заловили и убиеца - 30-годишния Адриан А. от село Гложене, Козлодуй. Основният мотив за престъплението е, че Ники е дължал пари на Адриан за две пити кашкавал./БЛИЦ Още по темата 18 юни 2012, 12:57
Приятелката на изчезналия Ники: Телефонът му спря да звъни, сякаш изчезна вдън земя! 20 юни 2012, 21:32
Майката на Николай Йорданов: Дано са отвлекли сина ми за откуп! 22 юни 2012, 16:02
Намериха буса на изчезналия Николай! 19 юни 2012, 18:01
Приятелката на изчезналия Николай: Народът е гладен и озлобен, някой може да го е похитил 16 юни 2012, 22:43
Изчезна Николай Йорданов, няма го от четвъртък



Убиецът Адриан откупил колата си с парите от Николай  коментари/18
Оставил автомобила на автомивка с думите: "Карах месо, почистете я добре" 1 юли 2012, 15:19
София, България Николай Йорданов Убиецът Адриан, който има съпруга и дете, е откупил автомобила си, който заложил срещу 1000 лева, с парите, намерени в убития Николай. Килърът заложил преди месец автомобила си, защото му трябвали пари. След като убил Николай и разчленил тялото му, Адриан сложил крайниците в торби и ги поставил в багажника на колата си. Почистил прецизно дома си и поел на път.

Както е известно, той е изхвърлил документите на Николай в река Дунав, а части от тялото му в река Огоста. Когато се прибрал в София закарал колата си на автомивка и обяснил на работниците: „Карах месо в багажника и има кръв, почистете го добре.”

Оказва се също така, че Адриян и Николай се познавали от пицария в „Овча купел”, която до преди няколко месеца Николай зареждал с хранителни продукти и в която безработният от почти година Адриан често посещавал.

Във фаталният ден 14 юни Адриан и Николай се видели, при което следите на жертвата се губят. Дневния оборот, който бил в Николай, се смята, че е между 1000 и 2000 лева.

След инцидента Адриан е откарал шофирания от Николай служебен микробус на Централна гара, където го оставил.

 
Бащата на убития Николай: Наказанието, което ми минава през главата, го няма в България! коментари/31
Само да не го изкарат невменяем, проплака Стоян Йорданов по адрес на изверга Адриан 1 юли 2012, 16:04
София, България Николай и приятелката му Демира Бащата на зверски разчленения и обгорен Николай Йорданов - Стоян, поиска възможно най-тежкото наказание за убиеца на сина си. В телефонно включване в ефира на TV7 той изрази съжаление, че в законодателството ни е много по-снизходително от личните му критерии за справедливост. "Никога не е имало нещо, което да ни кара да очакваме подобна трагедия. Не мога да си обясня как се е стигнало до такъв край. Николай просто не е конфликтна личност и затова се чудим как се е съгласил да отиде на посоченото място, за да се стигне до фаталния изход. Очаквам най-тежкото наказание. Въпреки че това, което на мен ми минава през главата, го няма в България", заяви Стоян Йорданов.

Бащата на Николай призна, че допуска редица варианти, при които убиецът Адриан да бъде пожален от ударите на закона. “Да не би да го изкарат в последния момент невменяем или не знам и аз вече какво да си мисля... Доколкото разбрахме, той вече е заловен, направил е самопризнания”, проплака Стоян. /БЛИЦ

Автор: hikari

Ние от “Граждани за Рила” считаме за неправилно преекспонирането на необходимостта от развитие на ски туризма, като основен и единствен туристически сегмент, в който трябва да се инвестира в планините на България. Националните и природните паркове предлагат отлични условия за практикуване на най-различни видове приключенски туризъм, много от населените места в подножието на планините могат да доразвият спа туризма, предстои изграждането на къмпинги, веломаршрути, места за настаняване, ориентирани към туристи, които идват с колела, които идват за наблюдение на птици и диви животни, за пешеходен туризъм. Всички форми на туризма се нуждаят от съхранена природа и съхранен пейзаж, като последният в качеството му на туристически ресурс е изключително важен. За целта могат да бъдат потърсени експертни туристически организации, чиято подкрепа е била дълго време пренебрегвана от страна на общините, искащи да развиват ски туризъм.

До Комисия по земеделието и горите,
Народно събрание на Република България,
гр. София, пл. „Княз Александър I” 1

Уважаеми дами и господа,

с настоящето писмо се възползваме от правото си да участваме в обявеното от Народното събрание публично обсъждане на ЗИД на Закона за горите, приет от Народното събрание на 13 юни 2012 и върнат за ново обсъждане с вето (Указ 234/1.06.2012) на Президента Росен Плевнелиев, и изразяваме по-долу своето становище по основните моменти в него:

Принципно несъгласие с най-спорната поправка в Закона, т.нар. поправка „Витоша ски”.

Искането за отпадане на процедурата по промяна на предназначението на горски терени при строителство на ски писти, станции и стълбове за лифтове и влекове и др. се прави с цел обслужване на интересите на една конкретна фирма, която чрез тази законова промяна се опитва да заобиколи разпоредбите на Плана за управление на ПП „Витоша”, непозволяващи промяна на предназначението на земите в него. Процедурата по промяна на предназначението и свързаните с нея такси действат като възпиращ механизъм, който в настоящите условия на „ползване” на горите и планините на България от офшорни компании с неясен произход на капитала, действащи често в разрез със законодателството и на тъмно, е нецелесъобразно да бъде премахван. Категорично заставаме против правенето на закони под натиск и изнудване от страна на фирми, имащи за цел монополизирането на горския ресурс и развитието на несъобразени с опазването на околната среда форми на туризъм в която и да било българска планина. Законът за горите трябва да бъде съобразен на първо място с устойчивостта на българската гора, а местното икономическо развитие - насърчавано в рамките на други закони. Изразяваме и силното си притеснение, че премахването на процедурата по промяна на предназначение може да бъде третирана от Европейската комисия като държавна помощ на частни фирми и изкривяване на конкуренцията, за което България може да бъде глобена от ЕК.

Предложение за учредяване на вещни права на строеж и сервитути без промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии.

Тези алтернативни наши предложения, разписани по-долу, ще гарантират възможността за модернизация на съществуващи туристически съоръжения без създаване на предпоставки за безконтролно разпореждане с държавна и общинска собственост. Същевременно запазването на механизма за промяна на предназначението на горски имоти не изключва реализирането на проекти за ски писти, лифтове, влекове и др.

Предлагаме заплатените при промяна на предназначението такси да постъпват в държавата и общините и да могат да се използват за:
- закупуване на вековни частни гори в защитени територии и зони
- компенсаторни залесявания, при които се вземат предвид становищата на специалисти лесовъди, както и на експерти от неправителствения сектор
- инициативи за екологично образование на децата и младите хора.

Нашите конкретни предложения за текстове са следните:

Предложение 1:
§ 5. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 3 се създава буква „ж”:
„ж) зооветеринарни и биотехнически съоръжения.”;
б) точка 4 се изменя така:
„4. нефтопроводи, топлопроводи, газопроводи, нефтопродуктопроводи, надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия;”
в) създават се т. 5 и 6:
„5. надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения, водопроводи и канализации със сечение над 1500 мм;
6. стъпки на съществуващи лифтове и влекове, които са обявени за търпими строежи по реда на Закона за устройство на територията до датата на приемане на този закон.”

Мотиви: Това ще даде възможност за ремонт и подмяна на съществуващи остарели съоръжения, като напр. лифтовете на Витоша, без да се създават предпоставки за безконтролно ползване на нови горски терени и превръщането им в ерозиращи пустини под претекста „развитие на туризма в България”.

Предложение 2:
§ 17. В чл. 69, ал.1 се създава нова точка 4:
“4. за извършване на дейности, които не представляват строителство по смисъла на Закона за устройство на територията и този закон. Учредяването на това право на ползване за горски територии собственост на държавата или общините се извършва по реда на Закона за държавната собственост или Закона за общинската собственост.”

Мотиви: Така се създава възможност за използване на това традиционно вещно право при управлението на всички горски територии на конкурентна основа между различните цели на ползване.

Предложение 3:
§ 20. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 след думата „предприятия” се добавя „и ферми за отглеждане на животни, риба и други водни животни” и думите „с изключение на стъпките на електропроводните стълбове” се заличават;
б) в т. 3 думата „приети” се заменя с „действащи”;
в) в. т. 7 след думите „ски писти” се допълва с израза „ станции за лифтове и влекове”;
г) създава се т. 8:
„8. открити и закрити обекти за спортни, културни, както и религиозни нужди, включващи и необходимите спомагателни постройки и съоръжения - санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, свързани с тяхното функциониране и ползване.”
2. В ал.3 след думата „разходват” се зачертава настоящия текст и се заменя със следния текст: „само за залесяване, закупуване на вековни частни гори в защитени територии и зони, инициативи за екологично образование на децата и младите хора и поддръжка на съществуващи горски пътища.”
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии по ал. 1, т. 3, 6, 7 и 8 се извършва, след като заявителят е придобил правото на собственост върху имота или след като е учредено право на строеж.”

Мотиви: Избягва се превръщането на горски територии в „гора на хартия” и изкривяване на данните за реалното състояние на гората в България. Запазва се възпиращият механизъм на процедурата за промяна на предназначението с цел строителство на някои особено апетитни спортни обекти в българската гора. Предлагаме да отпадне използването на приходите от такси за промяна на предназначение за строителство на нови горски пътища.

Предложение 4:
Създава се нов чл. 74а
„74 а (1) Правото на строеж за изграждане на обектите по чл.54 ал. 1, т. 6 и тези по чл. 73 ал.1 т.6 , 7 и 8 в горските територии държавна и общинска частна собственост се учредява за срок до 30 години. След изтичане на срока, за който е учредено правото на строеж, построеният обект преминава безвъзмездно в собственост на:
1. държавата – за обекти, изградени в горски територии – държавна собственост;
2. съответната община - за обекти, изградени в горски територии – общинска собственост.
(2) Правото на строеж за изграждане на обектите по чл. 73 ал.1 т.6 , 7 и 8 се учредява след провеждане на търг по реда на:
1. Закона за държавната собственост - за горски територии – държавна собственост;
2. Закона за общинската собственост - за горски територии – общинска собственост.
(3) Търгът по ал. 2 се открива със:
1. заповед на министъра на земеделието и храните – за горски територии – държавна собственост;
2. заповед на кмета на общината след решение на общинския съвет – за горски територии – общинска собственост.
(4) С акта по ал. 3 се определят началната цена и условията за провеждане на търга. Началната цена за провеждане на търга не може да бъде по-ниска от цената за учредяване право на строеж, определена по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2.
(5) Инициатива за провеждане на търг за учредяване право на строеж за изграждане на обектите по ал. 1 може да бъде заявена от всяко заинтересовано лице пред до съответния орган по ал. 3. Органът по ал. 3 преценява целесъобразността на искането.
(6) Търговете по ал.2 се провеждат отделно за всеки имот.
(7) След приключване на търга, органът по ал. 3 издава акт за определяне на резултатите от търга.
(8) Цената за учредяване правото на строеж се заплаща в тримесечен срок от влизането в сила на акта по ал. 7 .
(9) Въз основа на влезлия в сила акт по ал. 7 и извършеното плащане по ал. 8 се сключва договор между спечелилия търга и министъра на земеделието и храните, съответно кмета на общината. Договорът се вписва от заявителя в службата по вписванията по местонахождението на имота, а копие от вписания договор се изпраща в Изпълнителната агенция по горите.
(10) Когато се учредява право на строеж за по чл. 73 ал.1 т.6 , 7 и 8 спечелилото търга лице по ал. 7 заплаща и такса за промяна на предназначението съгласно наредбата по чл. 86 ал.2.
(11) Когато в резултат на подмяната на съоръжението е необходима рекултивация на терена, същата се извършва за сметка на лицето, в полза на което е учредено правото на строеж.
(12) Правото на строеж за обектите по чл.54 ал. 1 т.6 се учредява на собствениците на обекта след заплащане на цена определена по реда на наредбата по чл. 86 ал. 2 . Договорът се вписва от заявителя в службата по вписванията по местонахождението на имота, а копие от вписания договор се изпраща в Изпълнителната агенция по горите.

Мотиви: Гарантира се прозрачност на процедурите по промяна на предназначение на горски имоти.

Предложение 5:
Да се коригира техническата грешка в § 63. (3) от ЗИД на Закона за горите и да отпадне възможността за сеч, надвишаваща до 80 на сто средния годишен прираст за съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство.

Предложение 6:
Да отпаднат следните текстове от ЗИД на Закона за горите:
§6, т.1 и т.3,
§7, т.1, б. “а” и т. 3;
§8, т. 1.

Ние от „Граждани за Рила” считаме за неправилно преекспонирането на необходимостта от развитие на ски туризма, като основен и единствен туристически сегмент, в който трябва да се инвестира в планините на България. Националните и природните паркове предлагат отлични условия за практикуване на най-различни видове приключенски туризъм, много от населените места в подножието на планините могат да доразвият спа туризма, предстои изграждането на къмпинги, веломаршрути, места за настаняване, ориентирани към туристи, които идват с колела, които идват за наблюдение на птици и диви животни, за пешеходен туризъм. Всички форми на туризма се нуждаят от съхранена природа и съхранен пейзаж, като последният в качеството му на туристически ресурс е изключително важен. За целта могат да бъдат потърсени експертни туристически организации, чиято подкрепа е била дълго време пренебрегвана от страна на общините, искащи да развиват ски туризъм.

В същото време считаме за опасно и икономически необосновано съсредоточаването на местната икономика в планинските общности единствено и само върху туристическия отрасъл, особено насочен към чуждестранни туристи. Задълбочаването на глобалните промени като финансовата криза, промяната на климата, намаляващият достъп до природни ресурси се очаква да доведе до внезапни промени в туристопотока в световен мащаб. Инономическото развитие на местните общности трябва да бъде формулирано в рамките на широка обществена дискусия, в която местните участват независимо и без натиск от страна на фирми монополисти, и в която да бъдат обсъдени всички алтернативи, както в сферата на туризма, така и в други отрасли.



29.06.2012 г. С уважение,
София

Вера Петканчин
/от името на „Граждани за Рила”/

Автор: hikari

Екипи от пожарникари пристигнаха на мястото на пожара на Витоша, съобщиха от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", цитирани от агенция "Фокус". Констатирани са две огнища на пожара в местността "Бистришко бранище". Предполага се, че второто огнище се е образувало от прехвърляне на искри от основното огнище.

Вертолетите за гасене вече облитат района и досега три пъти са изсипали количества вода над горящите площи. Вертолетите се захранват с вода от Панчаревското езеро. Те бяха извикани от Пловдив.

Горят между 40 и 50 декара в местността Бистришко бранище на Витоша, съобщи по-рано главен комисар Николай Николов, директор на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението".

Пожарът е на територията на резервата "Бистришко бранище".

След направения оглед е установено, че пожарът се развива от високата част на билото към Черни връх, съобщи главен комисар Николов, който отива на място. По думите му е създадена необходимата организация за локализирането на пожара.

Оперативният щаб в столицата се ръководи от заместник-директора на службата Василев. Всеки момент от Пловдив трябва да излетят двата хеликоптера, оборудвани с техника за гасене на планински пожари от въздуха.

Работата на кризисния щаб от името на кмета на София ръководел главният архитект Петър Диков.

Пожарът в биосферен резерват "Бистришко бранище" е в района на хижа "Физкултурник". Засегнат е районът, където беше ветровалът преди десетина години и в момента горят паднали ниско дървета, съобщи Стефан Борисов, директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ). От пожарната е взето решение – пожарът да се гаси с хеликоптери и в момента се чака да пристигнат хеликоптерите от Пловдив, за да гасят огъня. Достъпът на хора до района е затруднен.

На място има служители на РИОСВ, представители на Природен парк "Витоша", горските, пожарната. Всички институции са на място, реагират по съответните противопожарни планове и ги изпълняват, каза Стефан Борисов.

По разпореждане на премиера Бойко Борисов, министърът на земеделието Мирослав Найденов отива в местността Бистришко бранище. Той каза, че всички служители от горските стопанства в района са мобилизирани за гасенето на пожара. Осигурени са високопроходими автомобили, с които да се влезе да се гаси. От съседни горски стопанства също са извикани да помагат. Там ще бъде и министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов.

От МВР съобщават, сигналът е получен чрез телефон 112 около 14 часа. Незабавно към района на Бистришко бранище са изпратени екипи на Столична дирекция "Противопожарна безопасност и защита на населението". Пожарът е в силно пресечена местност на висока надморска височина.

По-рано комисар Николов обясни, че се събира целия свободен от дежурство състав на столичната пожарна, техника с повишена проходимост.

На място са изпратени противопожарни екипи и АТВ, предвижването е трудно заради планинския терен, съобщиха от столичната пожарна


Дали пък няма "заинтересовани" от такъв пожар и това не е истинският "контрапротест", на онези лобисти, чиито законови промени срещу България, българите, Бог, Природата и човечеството, са все още забавени от спонтанните граждански протести и неподчинения?
Давам само, една версия и хипотеза, една насока за размисъл на органите на МВР...

Автора на Независим националистически блог

Карлос Слим остава най-богатият човек на планетата със 72,5 млрд. долара 30 юни 2012 17:36
 

Най-богатият в света Карлос Слим. Снимка: Reuters

През последната седмица на юни най-богатите хора на планетата спечелиха общо 21,4 млрд. долара като разликата в състоянието на милиардерите Карлос Слим и Ейке Батиста нарасна до над 50 млрд. долара, съобщава Bloomberg.

Нетното богатство на бразилският магнат Ейке Батиста се понижи с 4 млрд. долара. Загубите бяха отчетени, след като на 27 юни неговата OGX Petroleo & Gas Participacoes SA понижи  плановете си за добив на петрол до края на годината с 75%. Така състоянието на Батиста, който е на 55 години, остава едва 20,5 млрд. долара и сега той заема 23-място в класацията  Bloomberg Billionaires Index.

В петък глобалните пазари се възстановиха, след като европейските лидери постигнаха споразумение, което потуши страховете за банковия сектор в региона.

„Фактът, че европейските лидери преговаряха до 4 сутринта убеди инвеститорите, че са решени да постигнат някакво работещо споразумение“, казва Джак Аблин от BMO Harris Private Bank в Чикаго. „Те знаят, че няма да е лесно да задържат тази потъваща лодка на повърхността“, допълва той.

Карлос Слим, който е на 72 години, остава най-богатият човек на света с нетно състояние от 72,5 млрд. долара. Телекомуникационният магнат спечели 3,4 млрд. долара, след като акциите на базираната в Мексико Grupo Financiero Inbursa SAB се повишиха с 3,34%.

America Movil SAB на Слим успя да придобие 28% в доскоро монополния холандски телеком Royal KPN NV.

Бил Гейтс изостава от Слим с 10,1 млрд. долара. През седмицата съоснователят на Microsoft Corp., който е на 56 години, е спечелил 1,1 млрд. долара и сега притежава 62,4 млрд. долара.

Председателят на Berkshire Hathaway Inc. Уорън Бъфет, който е на 82 години, се нарежда на 3-та позиция с 46,5 млрд. долара. От началото на годината Бъфет е увеличил състоянието си с 8,8%.
 

Още световни икономически новини четете в Investor.bg


http://www.dnes.bg

 (3 коментара)

Вероятно най-честият метод е набелязване на дадена страна, която има ресурси, желани от нашите корпорации, като петрол, и после даваме голям заем за тази страна от Световната банка или от нейни дъщерни организации.

 

 

Дълги години Джон Пъркинс е бил "икономически убиец" в света на международните финанси. Функция, която той извършва чрез убеждаване на държави от третия свят да предприемат мащабни проекти за обществени строежи. Финансирани от Световната банка и Международния валутен фонд, тези проекти служат за обогатяване на американски корпорации и в същото време създават осакатяващи дългове за тези държави, правейки ги зависими от САЩ

 

Парите никога не стигат до държавата. Те отиват в големите корпорации, за изграждане на инфраструктурни проекти в тази страна -електрически централи, заводи, пристанища. Неща, облагодетелстващи малцина богати в тази страна. Заедно с нашите корпорации. Но всъщност не помагат на мнозинството от населението изобщо.

 

Обаче тези хора, цялата държава остава с огромен външен дълг. Толкова голям дълг, да не могат да го изплатят и това е част от плана. Не могат да го изплатят.

 

И тогава ние, икономическите убийци, се връщаме и казваме: "Вижте, дължите ни много пари. Не можете да си платите дълга. Така че, продайте си петрола много евтино на нашите петролни компании, позволете ни да построим военна база в страната ви, или да изпратим войници в помощ на някое място като Ирак, или гласувайте като нас на следващото гласуване на ООН, да се съгласят да приватизираме тяхната електрическа компания и техните водоснабдителни и канализационни системи и да ги продадат на US корпорации или други многонационални корпорации.

 

"Получава се цяла пирамида и това е начина по който работят МВФ и Световната банка. Поставят една страна в дълг, и то толкова голям, че да не може да го изплати и тогава предлагаш да рефинансираш този дълг и да платят още лихви. И си изискваш това "танто за танто", както се казва, "условности" или "добро управление", което всъщност означава, че трябва да си продадат ресурсите, включително много от социалните служби, компании за битови нужди, понякога и училищните си системи, наказателните си системи, застрахователните системи на чужди корпорации.

 

Това е двойна, тройна, четворна примка!

 

Прецедентът на икономическите убийци започна в началото на 50-те години, когато демократично избраният Мусадех беше избран в Иран. Смяташе се за надеждата за демокрация в Близкия Изток и по света. Беше "Мъж на годината" на "Тайм". Но една от идеите, които издигна и започна да прилага бе, че чуждите петролни компании трябва да плащат на иранския народ много повече за петрола, който експортираха от Иран и иранците трябва да печелят от собствения си петрол.

 

Странна политика. На нас не ни хареса, естествено. Но се страхувахме да направим каквото обикновено правехме, да изпратим военните. Затова изпратихме един агент на ЦРУ, Кърмит Рузвелт, роднина на президента Рузвелт. Кърмит отиде с няколко млн. долара, бе много много влиятелен и ефективен и за кратко време успя да свали Мусадех, издигна за заместник шахът на Иран, който винаги е бил благосклонен към петрола.

 

Изключително ефективно. Тълпи от хора в Техеран. Военни офицери заявяват, че Мусадех се е предал и режимът му на диктатор в Иран е приключил. Портрети на шаха се носят по улиците докато настроенията се променят. Шахът е посрещнат вкъщи.

 

Обратно в САЩ, във Вашингтон, някои хора се огледаха и казаха "Уау, това ни излезе много евтино".

 

Така се създаде изцяло нов начин за манипулация на държави, за създаване на империи.Единствения проблем с Рузвелт бе, че той носеше карта на агент на ЦРУ и ако бъдеше заловен последиците можеха да са доста сериозни.

 

Много бързо се взе решение да се ползват частни консултанти, парите да минат през Световната банка МВФ или някоя друга такава агенция, да се наемат хора като мен, работещи за частни компании. Така че ако ни хванат, няма да има връзки с правителството.

 

Когато Арбенц стана президент на Гватемала, страната беше в ръцете на Юнайтед Фрут Къмпани и големите многонационални корпорации. Арбенц ползваше този лозунг: "Искаме да върнем земята на хората". И щом взе властта провеждаше политика точно в тази насока, даваше земята отново на хората.

 

На "Юнайтед Фрут" не се хареса това. Затова наеха фирма за връзки с обществеността, направиха голяма кампания, за да убедят народа на САЩ, гражданите на САЩ, пресата на САЩ и конгреса на САЩ, че Арбенц е Съветска марионетка и че ако той остане на власт, СССР ще имат база в това полукълбо. А по това време цареше голям страх от червения, комунистически терор.

 

Така че, накратко, от тази PR кампания дойде ангажимента от страна на ЦРУ и военните да елиминират този човек. И всъщност го направихме. Изпратихме самолети, войници, "чакали", изпратихме всичко, за да го елиминираме. И го елиминирахме. Веднага щом падна от власт, следващият, който пое властта на практика върна всичко в ръцете на големите международни корпорации, включително Юнайтед Фрут.

 

Еквадор от много години се управляваше от проамерикански диктатори, често брутални. Тогава се реши, че ще се проведат наистина демократични избори. Хайме Ролдос бе кандидат и основната му цел, според него, щеше да бъде да се увери, че ресурсите на Еквадор се използват за благото на народа. И спечели съкрушителна победа. С повече гласове, отколкото който и да е друг на избори в Еквадор. И започна да прилага тази политика. Да се увери, че печалбите от петрола отиваха в помощ на народа. Е... Това не ни хареса, тук в САЩ.

 

Аз бях изпратен като един от няколко икономически убийци да го разубедим. Да го корумпираме. Да му сменим позициите. Да му намекнем, нали знаете. "Можеш да станеш много богат, ако ни играеш по свирката." "Но ако продължаваш с тази политика, ще си отидеш".

 

Не ни послуша... Беше убит... Веднага щом се разби самолета, цялата зона беше отцепена. Единствените допуснати там бяха наши военни от близката база и част от еквадорските военни. Когато започна разследване, двама от ключовите свидетели загинаха в автомобилни катастрофи преди да имат шанс да свидетелстват.

 

Много, много странни неща се случиха покрай убийството на Хайме Ролдос. Аз, като повечето хора, наистина следящи случая, нямам абсолютно никакви съмнения, че беше атентат. И, разбира се, на моята позиция като икономически убиец, аз винаги съм очаквал нещо да се случи с Хайме, дали ще бъде преврат или атентат, но ще бъде елиминиран, защото не се корумпира. Той не позволи да го корумпираме, както искахме.

 

Омар Торихос, президента на Панама, беше един от любимите ми хора. Наистина, наистина го харесвах. Беше много чаровен. Наистина искаше да помогне на страната си. И когато опитах да го подкупя ми каза: "Виж, Джон... " викаше ми Хуанито. "Виж  Хуанито, не ми трябват парите. Това от което се нуждая е страната ми да бъде третирана справедливо.

 

Искам САЩ да изплати дълговете, които дължите на народа ми за цялото разрушение, което направихте тук. Искам да съм в позиция да помагам на други латиноамерикански страни да спечелят независимостта си, да се освободят от това, това ужасно присъствие от Севера. Вие ни експлоатирате толкова лошо. Искам Панамския канал да е обратно в ръцете на панамския народ. Това искам. Така че, остави ме на мира, не се опитвай да ме подкупваш".

 

Беше 1981, през май Хайме Ролдос беше убит. И Омар разбираше това много добре. Торихос събра семейството си и каза: "Аз сигурно съм следващия, но всичко е наред, защото изпълних това, за което дойдох. Предоговорих Канала. Канала ще бъде вече в наши ръце, тъкмо приключихме преговорите с Джими Картър.

 

През юни същата година, само няколко месеца по-късно той също загина при самолетна катастрофа, която, несъмнено, бе изпълнена от "чакали", на заплата в ЦРУ. Има много доказателства, че един от охранителите е предал на Торихос в последния момент диктофон когато се качвал на самолета. Малък диктофон, в който е имало бомба.

 

Интересно ми е как тази система продължава почти по същия начин с години, само че икономическите убийци са станали все по-добри. След това, следващите подред, съвсем наскоро, бяха събитията във Венецуела. През 1998 Уго Чавес бе избран за президент, следвайки дълга линия на президенти, които бяха много корумпирани и разрушиха икономиката на страната. И Чавес бе избран сред всичко това. Чавес се изправи срещу САЩ и го направи главно като изиска венецуелския петрол да се използва в помощ на венецуелския народ. Това не ни хареса тук в САЩ.

 

Така през 2002, беше организиран преврат, за който беше без съмнение, според мен и според повечето хора, че ЦРУ стои зад него. Начинът, по който беше изпълнен този преврат беше много подобен на това, което Кърмит Рузвелт направи в Иран. От манипулирането на хората да излязат на улиците, до бунтовете, протестите, да кажат, че Чавес е непопулярен. Ако може да намерите няколко хиляди души да направят това, телевизията може да го направи да изглежда сякаш е в цялата страна и нещата започват да се размножават. Само че, в случая с Чавес, той беше достатъчно умен и хората стояха плътно зад него, и го преодоляха. Това беше феноменален момент в историята на Латинска Америка.

 

Ирак всъщност е идеален пример за начина на работа на цялата система. Ние, икономическите убийци, сме първата линия на защита. Ние отиваме, опитваме се да корумпираме правителствата и да ги убедим да вземат големите заеми, Които после използваме като лост, за да ги управляваме. Ако ние се провалим, както аз се провалих в Панама с Омар Торихос и в Еквадор с Хайме Ролдос, хора, отказващи подкупите, тогава втората линия на защитата влиза в действие. Те или свалят правителството, или извършват атентат. Щом това се случи и дойде ново правителство, нещата се променят коренно, защото новият президент знае какво може да му се случи.

 

В случая с Ирак и двата метода се провалиха. Икономическите убийци не можаха да стигнат до Саддам Хюсеин. Опитахме много упорито да го убедим да приеме договор подобен на този на династията Сауд в Саудитска Арабия, но той не го прие. И чакалите отидоха да го елиминират. Не успяха. Охраната му беше много добра. Все пак, той по едно време беше работил за ЦРУ. Беше нает да убие един бивш президент на Ирак, провали се, но познаваше системата. През 1991 изпратихме военните и унищожихме иракската армия.

 

На този етап решихме, че Саддам Хюсеин ще се поддаде. Можехме да го ликвидираме в този момент, разбира се, но не искахме. Той е типа силен мъж, който харесваме. Той контролира хората си. Мислехме, че може да контролира кюрдите, да държи иранците на границата си и да добива петрол за нас. И щом ликвидирахме войската му, мислехме, че ще се поддаде. И икономическите убийци се върнаха през "90-те, но без успех.

 

Ако бяха успели още щеше да управлява. Щяхме да му продадем всички изтребители, които поиска и всичко друго което поиска, но не можаха, не постигнаха успех. Чакалите пак не успяха да го елиминират и пак изпратихме военните но този път довършихме работата и го ликвидирахме.

 

По време на това подписахме някои много изгодни строителни договори да изградим наново страната, която всъщност разрушихме. Което си е доста добра сделка, ако притежаваш големи строителни компании.

 

Ирак е пример за трите етапа. Икономическите убийци се провалиха там. Чакалите се провалиха. Като крайна мярка военните влязоха. И по този начин ние наистина създадохме империя, но го направихме много, много деликатно. Това беше тайна.

 

Цялата изповед на автора с превод може да видите на http://www.youtube.com/watch?v=t3SlWqBDgsg

http://bolgari.net

 
Виж още и:

 grigorsimov.blog.bg/politika/2012/02/11/ikonomicheskite-ubiistva-sasht-i-svetovnata-iudeiska-imperii.899781

Част от Втора глава „Продай Лексуса, изгори маслиновото дърво: Глобализацията и недоволните от нея” (1) на книгата „Най-добрата демокрация, която може да се купи с пари” от разследващия журналист Грег Паласт  (Greg Palast „The Best Democracy Money Can Buy” Pluto Press (2002))

 - Това обрече хората на смърт -  каза бившият апаратчик като в сцена от разказ на Льо Каре. Отличният изпечен агент напусна своите, за да премине на наша страна и с часове разказва за ужасите, извършени в името на политическата идеология, която вече разбира, че губи популярност. Тук пред мен е „риба” по-едра от който и да е шпионин от времето на Студената война. Джоузеф Стиглиц – бивш главен икономист на Световната Банка (СБ). До голяма степен новият световен икономически ред се е осъществил според неговата теория.

 Разговарях със Стиглиц няколко пъти, в Университета в Кеймбридж, в един лондонски хотел и накрая във Вашингтон по време на голямо съвещание на Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ) през април 2001. Вместо да председателства срещите на министри и банкери от централни банки, както обикновено, Стиглиц се оказа зад синия полицейски кордон заедно с монахините, носещи голям дървен кръст, с боливийските профсъюзни лидери, с родители на жертви на СПИН и други протестиращи „против глобализацията”. Един от най-вътрешните за СБ и МВФ хора сега беше отвън, при протестиращите.

През 1999 Световната банка уволни Стиглиц. Отказана му е дори пенсия: Министърът на финансите на САЩ* Лари Самърс настоява за публично отлъчване на Стиглиц заради неговото първо сравнително меко изказване относно глобализацията в стила на Световната банка. Във Вашингтон ние разговаряхме за истинската, често скрита, работа на МВФ, СБ и Министерството на финансите (МФ) на САЩ - собственик на 51% от Световната банка.

В допълнение на еквадорския документ до 2001 година вече имах нова огромна колекция от документи, маркирани със „секретно”, „за ограничено ползване”  или „да не се оповестява без съгласието на Световната банка”, изнесени от неназовани бивши служители на банката. Стиглиц допринесе тези секретни „Стратегии за подпомагане на страната” да бъдат преведени от бюрократичен на нормален език.

Според изявления на Световната банка, след щателно проучване на място, за всяка страна се разработва специфична Стратегия за подпомагане. Но според Стиглиц, „проучванията” на служителите на банката се ограничават до пет звездните хотели в съответната страна. Накрая проучването завършва със среща с някой нещастен просещ финансов министър, на когото се връчва „пакета със структурни реформи”, предварително подготвен за неговия „доброволен” подпис. Имам колекция от такива документи.

Икономиката на всяка страна се анализира индивидуално и след това, по думите на Стиглиц, банката връчва на всеки министър една и съща програма, състояща се от 4 стъпки.

Първа стъпка
Първата стъпка е приватизация, която Стиглиц за по-правилно нарича „коруптизация”. Вместо да се насочат към продажба на държавните предприятия, местните лидери с удоволствие „подаряват” електрическите и водните компании на своята страна, като се позовават на инструкциите на Световната банка за да задушат недоволството. „Можеш да видиш как им светват очите” пред перспективата да получат 10% комисионна по сметка в швейцарска банка срещу смъкване на цената на националните активи с няколко милиарда.
И правителството на САЩ знае това – обвинява Стиглиц – като минимум за най-голямата коруптизация – приватизацията в Русия от 1995. „Министерството на финансите на САЩ считаше преизбирането на Елцин за чудесно. Не се интересувахме, дали изборите са честни. Искахме чрез комисионни Елцин да получи пари” за своята предизборна кампания.
Следва да спомена, че Стиглиц не е умопомрачен конспиратор, който бълнува за черни хеликоптери. Той беше част от играта, член на кабинета на Клинтън, председател на президентския екип от икономически съветници. Най-гнусното за Стиглиц е, че подкрепяната от САЩ корупция сред олигарсите унищожава индустриалните активи и свива националната продукция почти наполовина предизвиквайки икономическа депресия и глад.

Втора стъпка
След коруптизацията  идва втората стъпка от универсалния план на СБ за спасяване на икономиката – либерализация на капиталовия пазар. Тя означава отмяна на всеки местен закон който забавя или облага с данък прехвърляните през границата пари. На теория дерегулацията на капиталовия пазар позволява инвестициите на чужди банки и мултинационални компании свободно да навлизат и напускат страната. За съжаление, в страни като Индонезия и Бразилия парите главно напускат страната. Стиглиц нарича това „цикъл на горещите пари”. Парите идват за спекула с валута и недвижими имоти и напускат при първия признак за потенциални проблеми. Резервите на една нация могат да бъдат източени за дни и дори часове. След като това се случи, МВФ изисква страните да увеличат лихвите до 30, 50 или 80% с което да привлекат спекулантите да върнат собственият им национален капитал.

„Резултата беше предсказуем” каза Стиглиц за приливните и отливни вълни на горещи пари в Азия и Латинска Америка. Високите лихви изяждат стойността на собствеността, унищожават промишлената продукция и източват националните хазни. 

Трета стъпка
На този етап МВФ повежда задушаващата се нация към третата стъпка – пазарно ценообразуване – евфемизъм с който се прикрива покачване на цените на храните, водата и газа за битови нужди. Това предсказуемо води до стъпка 3 и половина, наричана от Стиглиц „бунта срещу МВФ”. Бунтът срещу МВФ е напълно предвидим. Когато народа е „разорен и обезсилен [МВФ] използва случая за да изцеди и последната капка кръв от него. Подклаждат огъня докато гръмне котела” – както например когато спряха субсидиите за храна и гориво за бедните в Индонезия през 1998 година и народа се вдигна на бунт. Има и други примери – бунтовете в Боливия през април 2000 година относно предизвиканите от МВФ промени в цената на водата, бунтовете в Еквадор заради повишаването на цената на газта за битови нужди, който се оказа предвиден в секретната програма за „подпомагане” на Еквадор. Човек остава с впечатлението, че безредиците са заложени в програмата.

И те наистина са. Нека да погледнем, например секретния документ „Предварителна стратегия за подпомагане” отнасящ се за Еквадор. В него банката с безчувствена прецизност твърди, че очаква нейните планове да подпалят „обществени вълнения” – техния бюрократичен израз за народните бунтове.

Бунтовете не са изненада, като се има в предвид свиването на икономиката. Секретен доклад отбелязва, че планът американския долар да стане валута на Еквадор е натикал 51% от населението под линията на бедността. Стиглиц нарича този план – „притискай докато експлодират”. Когато народа „експлодира” програмата за „подпомагане” на Световната банка е готова. Тя казва на властите да подготвят„политическо разрешение” за гражданските борби и страдание. В тези сломени държави „разрешение” означава танкове по улиците.

Всеки нов бунт (като под бунт разбирам „мирна демонстрация разгонена с бухалки и куршуми”) предизвиква паническо бягство на капитал и държавен банкрут. Такова икономическо подпалвачество има своята добра страна разбира се -  чуждите корпорации могат да получат на нищожна цена остатъците от националните активи като пристанища или концесии на мини.

Стиглиц отбелязва, че МВФ и СБ не са фанатизирани привърженици на пазарната икономика. По същото време когато „спасяването на банките чрез намеса на държавата в пазара беше приветствано”, СБ нареди на Индонезия да спре субсидирането на храните. МВФ събра десетки милиарди за да спаси местните финансисти, а оттам и американските и европейски банки от които са вземали кредити. 

Оформя се схема. В тази система има много губещи, но и двама явни печеливши: Западните банки и Министерство на финансите на САЩ. Само те правят големи пари в тази луда международна въртележка на капитала. Например, Стиглиц разказа за неловка среща в началото на неговия мандат в СБ с току що избрания президент в първите демократични избори в Етиопия. СБ и МВФ заповядват на Етиопия да сложи като резерв парите от европейската помощ на сметка в Министерство на финансите на САЩ при мизерна лихва от 4%, докато в същото време страната взема заеми при 12% лихва за да изхранва населението си. Новият президент моли Стиглиц да му позволи да ползва парите от помощта за да възроди страната. Но не, плячката отива директно в касите на Министерството на финансите във Вашингтон.

Червърта стъпка
Така стигаме до стъпка 4, която МВФ и СБ наричат „стратегия за намаляване на бедността” – свободна търговия по правилата на Световната търговска организация (СТО) и Световната банка. Стиглиц, като човек познаващ системата отвътре, оприличава свободната търговия в стил СТО с опиумните войни. „Те също са водени за отваряне на пазари” – казва той. Както и в 19 век така и сега европейците и американците събарят търговските бариери пред продажбите в Азия, Латинска Америка и Африка, докато в същото време барикадират своите пазари срещу селскостопанските стоки на Третия свят.

През Опиумните войни западът използва военни блокади за да принуди народите да отворят пазарите си за тяхната небалансирана търговия. Днес Световната банка ползва финансови блокади, които са също толкова ефективни, а понякога и също толкова смъртоносни.   

Стиглиц особено се дразни от споразумението за правата на интелектуална собственост  на СТО (известно под съкращението TRIPS). Именно чрез него, казва икономистът, новият световен ред налага непосилни тарифи и патентни права, които трябва да се плащат на фармацевтичните компании за лекарствата със запазена марка. „Те не се интересуват” – казва професорът за банковите и корпоративните идеолози с които е работил – „дали хората умират или не.”

Между другото, не се смущавайте от смесването в тази дискусия на МВФ, СБ и СТО. Те са взаимозаменяеми маски на една единствена управленска система. Те са взаимно свързани чрез онова което с неудоволствие наричат „тригери”. Вземането на заем от СБ за училище задейства изискване да бъде прието всяко условие – средно 114 условия на нация – поставено от СТО и МВФ. Фактически, казва Стиглиц МВФ изисква от народите да приемат търговски правила, които са по-неизгодни от тези на СТО.

Най-голямата тревога на Стиглиц е, че плановете на СБ, които се съчиняват тайно и се ръководят от абсолютистка идеология, никога не се разкриват и не стават обект на дискусия и критика. Въпреки натиска на Запада за избори в развиващите се страни, така наречените „Програми за намаляване на бедността” никога не са утвърждавани демократично и следователно, казва Стиглиц, „подкопават демокрацията”. Освен това те и не работят. Прилагането на „структурните реформи”  на МВФ в Африка води до рязко падане на производителността на труда.

Дали някоя страна е избегнала тази съдба? Да, казва Стиглиц, Ботсвана. Как? Казаха на МВФ да си обира крушите.
Тогава запитах Стиглиц. Добре, умнико професор, как ти би помогнал на развиващите се страни? Стиглиц предложи радикална поземлена реформа – удар в сърцето на онова което той нарича „поземленичество”- промяна на спекулативно високите ренти на олигарсите-собственици, които обикновено са около 50% от реколтата на ползвателя на  земята. Нямаше как да не попитам професора, добре, вие след като бяхте като топ икономист в СБ защо банката не последва съвета ви?

„Да засегнете собствеността на земята означава да предизвикате властта на елитите. Това не е цел на СБ.” Очевидно не е.

Без съмнение, онова което кара Стиглиц да рискува позицията си в СБ е неспособността на банката и Министерство на финансите на САЩ да сменят тактиката пред лицето на кризите – провали и страдания породени от собствения им четири стъпков монетаристки бъркоч. Всеки път когато техните пазарни решения се провалят, МВФ настоява за прилагането на мерки за още по-свободен пазар.

„Получава се малко като в средновековието”, каза Стиглиц, „Като умре пациента казват „Спряхме кръвопускането твърде рано, все още имаше кръв в него””. Онова което научих от моите разговори с професора е, че решението на кризите и световната бедност е просто: премахнете кръвопийците. 

превод Kihano
30 април 2011

* U.S. Treasury Secretary
(1) Заглавието на Втора глава е комбинация от заглавията на две книги посветени на глобализацията тази на Томас Фрийдман „Лексус и маслиновото дърво” изд. „Дамян Яков” (2001) ( Тhomas L. Friedman „The Lexus and the Olive Tree”, Anchor (2000)) и “Глобализацията и недоволните от нея” изд. ИнфоДар (2003) на нобеловия лауреат за икономика Джоузеф Стиглиц (Joseph E. Stiglitz „Globalization and Its Discontents”, Norton & Company, (2002)).

http://antipropaganda.comxa.com

- Неофит се е съпротивлявал на вербовката 5 февруари 2012, 13:30
София, България Дядо Максим няма намерение да даде без бой патриаршеския жезъл. Снимка: Иван ГРИГОРОВ - Симеон наистина е бил офицер, твърди Бончо Асенов пред в. "ШОУ" ..................................................
- Г-н Асенов, според Пловдивския митрополит Николай отварянето на досиетата на висшия клир на БПЦ е “дело на лукавия”. Вие виждате ли нещо “сатанинско” в този акт – като изключим може би това, че е закъснял?
- Много ми е мъчно, много ми е болно от това, което става, защото то вкарва в една много тежка ситуация църквата. За мен това е едно предателство. Държавата предаде църквата. Държавата предаде своите агенти. Когато като представители на държавата сме ги вербували, ние сме сключили с тях един негласен договор: те тайно, негласно да ни сътрудничат в нашата дейност. Но ние, като представители на държавата, сме поели политическата отговорност да се пази в тайна тази връзка с тях.

Даже тук ще ви дам пример с Коритаров. Когато навремето му казах, че открито трябва да си признае, че е бил агент на ДС, той ми отговори:

“Остави. Държавата ме предаде”.

И аз мисля, че държавата предаде Ццрквата. Не трябваше да се случва това нещо.

- Какво можете и най-вече - какво искате да разкажете, за вашата дейност в т.нар. Трети секретен политически отдел на Държавна сигурност, занимавал се навремето с БПЦ и другите религиозни конфесии в страната?
- В този отдел аз отговарях за православното духовенство, като конкретни мои обекти бяха Светият синод и Духовната академия. Всъщност аз трябваше да зная какви са проблемите, явленията, тенденциите в църквата. В Светия синод какво става, в Духовната академия, каква е обстановката и най-вече дали няма дейност /има се предвид антидържавна и антипартийна – б.ред./.

По принцип в държава се обръща внимание на църквата. Но в тогавашна България, в социалистическите страни това внимание беше прекалено засилено. Защото църквата представляваше единствената институция, която проповядва идеология, чужда на марксизма-ленинизма. Тоест, тя стоеше в идейна опозиция. И страхът на комунистическата партия църквата да не се превърне в реална опозиция я караше много внимателно да наблюдава всички процеси и явления в нея. И аз трябваше, това беше моето основно задължение, да вербувам агенти от техните среди, които да ми казват какво става.

Освен това църквата ни беше член на Световния съвет на църквите, на Конференцията на Европейските църкви, беше обвързана с двустранни договори, имаше срещи с представители на Ватикана... Ние искахме да имаме информация за всичко това. А и беше времето на Студената война, на противопоставянето. Ние изпращахме наши агенти, те – свои. Техните пастори също имаха присъствие у нас.

- Действали сте на принципа: колкото повече, толкова повече, вместо да подбирате малко на брой, но ценни агенти. Но това е било не само за да “изпълните плана”, а за да покажете на властта, че проникването на ДС в тези “реакционни” среди е тотално, че те са под пълен контрол и оттам не могат да се очакват неприятни изненади за режима, нали?
- В църквата няма партиен секретар, няма профсъюзни организации, няма ОФ, няма комсомолски организации.

Другите ми колеги, като отидат в телевизията, в радиото, се виждат с директора, с партийния секретар, свободно се разхождат, знаят ги кои са... Там впрочем можеше да се срещнеш с някои агенти, въпреки че по принцип за тази цел си имаше явочни квартири. А аз къде за отида? При патриарха? При главния секретар на Синода? При ректора на Духовната академия? Аз там не мога да отида. Затова цялата информация я получавахме само от този основен източник – агентите. Докато другите колеги имаха допълнителни източници, които им даваха възможност да се ориентират в обстановката по техните направления. Затова толкова много агентура поддържахме. Моят колега от Трети отдел Кирил Котов го каза:

“Нямаше на кого да разчитаме освен на агентите”.

Единствено Дирекцията по вероизповеданията официално, като представител на държавата, и ние, с нашите агентурни възможности, предавахме необходимата информация на ЦК на БКП. И обратното – ЦК на БКП, когато изискваше някаква линия да се спазва в международен, а и във вътрешен план, ние с тази агентура решавахме каква позиция да се вземе. Какво лошо има в това? Държавата в края на краищата защитава своите интереси. Но пак ви повтарям: комунистическата партия безкрайно много се страхуваше от тази идейна опозиционна сила.

Страхуваше се, че тя може да се “закачи” с опозиционна дейност. Нещо, което се изискваше от западните идеологически централи. Сега това може да звучи смешно, но го имаше. Даже един високопоставен сътрудник на ЦРУ – Алан Драйфус, беше казал: “Най-ефективният способ да проникнем в социалистическите страни е църквата. Това е единствената реална опозиция на марксистко-ленинската идеология. Ние тези хора трябва да ги подпомагаме”. Ние също го правехме. Ето, това е било борбата.

- Имате ли лични впечатления колко полезни, лоялни и съвестни ДС-сътрудници са били обявените от Комисията по досиетата настоящи митрополити, а и някои от вече покойните?
- Аз бях оперативен работник. Митрополитите се вербуваха на високо равнище. Някои от тях бяха вербувани като монаси, които след това вече се издигнаха до епископи и митрополити. Тези агенти се срещаха с началниците на Шесто управление - ген. Стоянов, ген. Мусаков, с началниците на окръжните управления на ДС.

Според мен вербовката на Йоаникий Сливенски е била формална.
Да се фукаме с “бройка”. Въобще не са го закачали – срещи по явочни квартири, да го карат да пише...
Аз вербувах преподаватели, служители и студенти в Духовната академия, администратори в Светия синод. И затова, както виждате, името ми не излезе никъде.

- Съмненията, че патриарх Максим е бил “доверено лице на ДС” могат ли да се окажат верни?
- Не, не, категорично не. През 1971 г., когато Ловчанският митрополит Максим става патриарх, е имало още трима кандидати за този пост – Панкратий Старозагорски, Пимен Неврокопски и Никодим Русенски. Обаче Никодим е с два инфаркта, Панкратий няма 5-годишен “стаж” като митрополит, а 

за Пимен решават, че е опасно да го правят патриарх, тъй като е малко неуправляем.

Тоест, че може да предприеме действия, с които едва ли не да се противопостави на официалната политика. Кой, кой – и се оказва, че най-подходящият е Максим, който не е агент, но обкръжението му казва:
“Ние ще можем да оказваме влияние върху него, за да спазва линията на държавата”.
Така че категорично няма да изскочи нищо за Максим, което очевидно сега много дразни някои. А то се оказва голям късмет за църквата.

От друга страна обаче, защо пък секретарят на ОК на БКП в Ловеч, началникът на окръжното управление на ДС по някакъв повод да не са се срещали с Максим, да не са го запознавали с нещо, да не са го питали за нещо... Някакви официални срещи вероятно е имало. Но

Максим като агент не е ръководен.

- Ваши колеги от “тихия фронт” твърдят, че Неофит Русенски е бил “богобоязлив и несклонен към сътрудничество”. Така ли е било в действителност? Защото в синодалните среди се говори нещо коренно различно - че той е изписал “кофи с мастило” в ДС. А пък за Калиник Врачански даже се твърдеше, че е имал чин полковник в спецслужбите, но това се оказа вярно само “в частта” за Средно- и западноевропейския владика Симеон – всъщност той е бил щатен агент на Държавна сигурност...
- Калиник не е бил никакъв полковник от ДС. Но награда му дадоха, за нея много се писа още навремето.
Неофит се е съпротивлявал, знам го от колегите, на тази вербовка. И когато все пак е казал някакво полу “Да”, малко след това е отказал да се среща с тях. И колегите ми, доколкото съм разговарял с тях по този повод, твърдят, че реално той не е ползван като агент. Имайте предвид, че това е високо равнище. Нима той ще започне да донася за свещеника, за попадията?

По-конкретен е бил Панкратий. Защото той отива на асамблеята на Световния съвет на църквите и когато го питат: “Какво стана там?”, той обяснява с много подробности, в много страници...

Аз ще ви дам за пример Натанаил и Кирил. Изпращаме ги на специализация в Гърция.
А да изпратиш във вражеска страна двама специализанти, без да са обвързани с Държавна сигурност, това си е направо професионално престъпление.

В същото време, когато те отидоха там, на реципрочен принцип в България дойдоха двама гърци – единият студент, другият – специализант. Но ние тук открихме, че те се срещат с дипломат, разузнавач от гръцкото разузнаване. Проведохме технически мероприятия и разбрахме, че той им възлага задачи. Значи, те могат да вербуват, а ние не можем?

Симеон наистина е бил офицер. Имаше такъв секретен щат. Въпреки че това ме изненада малко. В неговия случай е използван кагебейският метод. Възхитих се обаче още повече на дядо Симеон, че толкова дълбоко е бил свързан с Държавна сигурност.

В условията на социалистическа, атеистична България те не са имали друг избор, освен да поемат пътя на сътрудничеството. Но това е в името на оцеляването на църквата. Както виждате, няма убити духовници, няма разрушени църкви... Ние не постъпихме така, както в Съветския съюз в първите години след октомврийската революция.

През 80-те години църквата стана фактор, обаче благодарение на това, че комунистическата партия разбра, че не може да махне нито нея, нито религията. Тръгна се към едно примиряване, към едно договаряне с църквата – вие си гледате вашата работа, ние си гледаме нашата. Но оставете ни все пак да вървим по пътя, който сме начертали.

Голям успех на нашата държава например е спасяването на Зографския манастир. Тук имат роля и Кирил, и Иван Желев, които са били там и са изучавали обстановката.

- Вие казахте, че църквата е избрала сътрудничеството, компромиса с режима, но как ще си обясним тогава немалкия брой репресирани свещеници?
- Имало е случаи на отмъщение от страна на партизаните непосредствено след 9 септември 1944 г., но повечето са били на битова основа. В по-късен период наистина е имало духовници, изпратени в Белене, но, подчертавам, не за религиозна, а за антисоциалистическа дейност.
Например покойният

Неврокопски владика Борис не е бил убит от комунистите, а от един свещеник,

защото закачил жена му. Било е на лична основа.

Дядо Филарет Видински също беше свързан с нас.
Той беше от онази силна тройка заедно с Панкратий и покойния проф. Тодор Събев, която оказваше влияние върху Максим. Събев се издигна до ранг втори секретар на Световния съвет на църквите. Той беше наш агент. Тази знаменита тройка ръководеше в църквата.

- Какво толкова подривно и опасно за новите управляващи се е съдържало в дневниците на известния монах Климент Рилец, че те са били конфискувани от ДС и досега не се знае къде се намират?
- Аз съм чел неговите дневници. Те бяха при нас, в Държавна сигурност. Нищо толкова крамолно нямаше в тях. Само клюки, клюки... Църквата не искаше тези неща да се разпространяват. От оперативна гледна точка в тях нямаше нищо. Накрая с отегчение ги привърших. Човекът явно е бил графоман. Не знам къде отидоха след това.

Но по-интересна е ситуацията около покойния игумен на Рилския манастир. Този епископ беше възстановил донякъде манастира, имаше делови качества, по негово време там е погребан цар Борис Трети. След 9 септември 1944 г. той зае една открита антикомунистическа позиция, набързо му измислиха някаква дейност и го вкараха в затвора. Лежа малко и после отиде в манастир.

- Образуваха ли се някакви дела на база доноси на вашите агенти в Синода, в Духовната академия? Според доц. Дилян Николчев, преподавател в Богословския факултет на СУ, е имало репресии над студенти, дори на професори.
- На Дилян Николчев не му прави чест да говори по телевизията: “Това са престъпници, това е престъпление!” И ще му кажа, че тук вероятно няма да се срещна с него, но когато отидем горе, срещата пак няма да се състои. Защото той заради тези си деяния ще отиде в ада, а аз в рая, заради добрините, които съм направил на църквата. Това са ми го обещали монахини, монаси.

Ние събирахме информация за някои обекти. Анатолий Балачев е бил наш обект. Но не е бил мой, както твърдят някои журналисти, а са го разработвали, след като аз съм отишъл в школата в Симеоново.
Жалка работа е била и нашата дейност, но какво да правим? Комунистическата партия иска от нас, ние професионално си вършим нещата.

Тихон, епископът на храм-паметник “Свети Александър Невски”, също ни беше обект.

- Какви бяха провиненията му пред тогавашната власт?
- Получихме информация, че прави сбирки в библиотеката /той тогава беше библиотекар на Синода/, че правят изказвания срещу властта, недоволстват от поведението на синодалите, разказват политически вицове... Посъбрахме малко материали. Аз не бях много убеден във вината му. В края на краищата го извикахме, проведох с него профилактична беседа, после той замина в Германия. Беше обиден от нашето отношение към него.

Имахме сигнал за един студент, че подготвя терористични актове. Как ще го изясня? Проведохме техническо мероприятие в дома му, пращаме агенти при него, накрая установихме, че това не е вярно и: “довиждане” – “довиждане”. Прекратихме случая.

- Изненадахте ли се, че Гавриил Ловчански няма досие?
- Изпуснали сме дядо Гавриил. Това е отговорът.
По време на разкола той се изявяваше много активно. Пишеше неща, които ме вълнуват. Имах чувството, че аз съм му ги диктувал. Аз го харесвам. Но кой ще бъде следващият патриарх, как мога да прогнозирам? Като говорим “кой ще бъде”, заставаме едва ли не на позициите преди 1989 г., когато под наше влияние се правеше изборът.

Тогава, за да се избере един владика за митрополит, се искаше мнението на Дирекцията по вероизповеданията, на Държавна сигурност. Тези мнения се събираха в ЦК на партията и се решаваше кой измежду тези трима владици е най-подходящ. И това се подсказваше на Светия Синод.

- А имало ли е екзекуции на висши духовници по ваше време? Например за какво е бил убит архимандрит Горазд – “чисто” криминален ли е случаят, или в него са намесени и политически мотиви?
- Архимандрит Горазд е воден на дело заради това, че много е говорел срещу властта.
Влизат в кабинета му, това е било преди мен, поставят подслушвателна апаратура и се убеждават, че е настроен много зле, антисоциалистически. Псува, говори срещу властта, и го съдиха по чл. 108. Той е един от малцината, осъдени по този член – за “антидържавна агитация и пропаганда”.

Имаше един архимандрит Александър, който е бил хомосексуалист и е бил убит от един от неговите любовници.

Архимандрит Мирон пък лежа и малко в затвора.

Двама източногерманци, които искали да бягат през гръцката граница, той ги приел, пренощували при него, хванали ги и заради това Мирон си имаше неприятности с нас.

Провадски епископ Антоний беше приближен на дядо Неофит Видински, който живя сто и няколко години. Дълго време му беше викарен епископ. Смяташе се обаче, че Неофит е реакционно настроен, а пък Антоний е много обвързан с него. И когато трябваше да се избира нов митрополит,
епископ Антоний беше игнориран заради “нездравите си позиции” и така митрополит стана Филарет.

- ДС вербувала ли е монахини?
- Спомням си, че след 9 септември 1944 г. е имало опит за вербовка на една монахиня заради някакви нейни деяния. Притиснали са я и тя се самоубива, защото не може да приеме, че ще донася на дявола. За нея Държавна сигурност е била дяволът.

Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА

http://www.blitz.bg

Автор: tomcat2





"Миролюбивите  протестиращи" отново в действие.
Това са фанатизираните алкайди спонсорирани от сащ  ,колещи ,бесещи и вилнеещи из Сирия!Не ми се мисли какво ще направят на християните там ,ако вземат властта не дай си Боже!Ще се повтори Либийския сценарий където сега се колят ,като животни!Ето това е американската/натовска демокрация чиста отрова ,смърт и разруха!Сигурно трябва спокойно да реагирам и да ръкопляскам на тези уроди гаврещи се с гробове и влачещи трупове по улицата!

Ето и един канал на сириец опитващ се да пробие пропагандната блокада на запада относно ставащото в Сирия.Каналът е бил многократно блокиран от "демократите", но въпреки това човека не се отказва и прави нови и нови акаунти !Там може да разберете какво наистина се случва !Поклон пред куража и патриотизма му!

www.youtube.com/user/SyriaTruthNetworkEN

Автор: archivekp

Да омешаш прокуратура и съд е като да обединиш мъж и жена като в нещо трето.
Затова направо невероятно е, че след 22 години демокрация миналата седмица Съюзът на съдиите надигна глас. Висшият съдебен съвет да се раздели на отделни ведомства – едното за съдиите, а другото за прокурорите.
Добре дошли в буквара на демокрацията!
И аз да бях холандец, и аз нямаше да пусна такава объркана държава в Шенген.
Още когато древните гърци стигнали до извода, че спорът е по-културна алтернатива на дуела, те са потърсили съдия, който да е мъдър, независим и равно отдалечен и от словесните дуелисти.
От 2500 години се знае, че обвинител и защитник са равнопоставени съперници. За футболните фенове ще кажа, че това у нас е все едно реферът да носи фланелката на единия отбор. Как така един принцип, който е ясен дори на футболните ултраси, не успява да си пробие път до мисловния процес на българския законодател?
Как през 21-и век у нассе стигна до обединяване на обвинителя със съдията в една администрация, и то след няколко ремонта на конституцията?
Това доказва моята стара теза, че всички поправки на конституцията само я влошават.
Парламентът постига квалифицирано мнозинство само когато изземва функциите на другите власти. В случая – на съдиите. Затова конституцията не трябва да се пипа без референдум – прост, ясен и задължителен принцип във всяка друга държава, но не и в България.
Стара традиция от времената на Татарчев е МВР да се конфронтира главно с прокуратурата.
Борис Велчев успя да изманеврира така, че на полицейската мушка да излязат по-скоро съдийските грехове.
В стремежа си да постигне бързи успехи министър Цветанов отдавна върлува отвъд границите на благоприличието, но пък с това извади наяве фундаменталния дефект на системата – че у нас партийците са кадровици на съдиите.
Затова борбата с предишната партия на власт не може да не стигне до битка със съдебната система. Затова и министърът просто няма как да се държи уважително.
Конкретно в момента той иска назначени от тройната коалиция съдии да осъдят хора, които са били влиятелни при тройната коалиция. Няма начин да не се фрустрира в един момент.
Е, разбира се, трябваше да го направи доста по-елегантно. В днешното общество всичко е стил и стилът е всичко. Може би трябва да се възложи на Евгени Минчев да налага съдийките с цвете.
Вече 22 години ремонтът на съдебната система се върти в омагьосан кръг. Ту съдът е прекалено автономен и се корумпира отвътре, ту политиците получават власт над съда и го корумпират отвън.
Ако парламентът избира съдийските шефове, управляващото мнозинство се превръща в съд. Няма случай някой авер на властта да бъде осъден, дори да е извършил пладнешки грабеж. Ако пък управлява коалиция, кръгът на недосегаемите се разширява до около 60-70 на сто от хората с връзки.
Който няма връзки, веднага намира посредник срещу заплащане. В тези времена никой лев не е излишен, всяка присъда се купува.
Ако в назначенията се включи и президентството, кръгът се разширява още повече. Колкото повече обществени институции и организации участници в назначаването на съдиите и прокурорите, толкова повече бандити получават имунитет.
Затова идеята на Съюза на съдиите сами да сииздигат началниците е и добра, и вредна едновременно.
Да, тя трябва да защити съда от новата политическа намеса, но пък това е в интерес на предишната политическа намеса. Да, съдът трябва да е независим от политиците. Но все пак трябва да е отговорен пред някого. Да изпитва страх от някого.
Всеки веднага ще каже, че съдът трябва да е отговорен само пред закона и пред собствената си съвест. Дайте да спрем с тъпите лозунги, съдиите също са човеци, а човеците работят за този, който ги назначава и уволнява – а най-вече за този, който може да си плати. Колцина от нас ще откажат един плик с 50 000 лева, ако сме сигурни, че не могат да ни хванат?
Затова има само едно решение на правосъдния проблем в България – преки избори на съдиите от населението като в САЩ. Както е известно, САЩ са най-развитата демокрация. Затова владеят света и може дори да си позволят да злоупотребяват с властта си. Ако искаме силна България, нека се учим от САЩ, а не от Гърция. Наистина в повечето европейски държави няма такава практика, но в миналото я е имало.
Имало я е и в България във времената на Стамболов. Знаете ли, че тогава българите са си избирали съдите? И защо са спрели да ги избират? Защото партиите са узурпирали демокрацията.
Отказът от пряка изборност на съдиите е един белег за деградация на европейските демокрации.
Наистина в тях са се установили добри норми на етично поведение след векове на люти битки и корупционни скандали.
В Италия съдебната система все още ври и кипи в сурово състояние. Трябва да е ясно, че ако съдът зависи от другите власти, той задължително е по-корумпиран от тях. Защо е така? Защото честните депутати не се опитват да лобират в съдебните дела. Това го правят само корумпираните. А точно те диктуват на честните как да гласуват.
Появява се цяла прослойка посредници на политическите поръчки като Красьо Черничкия. Постепенно посредниците започват да назначават не само съдиите, но и да търгуват с депутатски мандати, да уреждат бандитите като президентски съветници и изобщо прехвърлят българската политика на корумпирания коловоз.
Не случайно Европа така и не успя да ни каже как аджеба да си устроим съдебната система. Уж идваха какви ли не велики експерти, уж се учехме от челния опит – и пак сме в същия омагьосан кръг.
Посланикът на САЩ често критикува съдебната ни система, и то справедливо, но защо не ни каза да вземем пример от САЩ? Може би за да не завладеем света някой ден? Миналата седмица гледах по „Канал 3″ една пресконференция на г-жа Меглена Кунева, на която адвокатът правозащитник Йонко Грозев направи на пух и прах съдебната практика у нас.
Но после Сашо Диков го попита: Добре де, всичко това ни е известно, кажете как да се оправят нещата? Тук г-н Грозев направо засече. Нямало било лесно решение…
Как така да няма решение?
Поне 90 на сто от българите го знаят – пряк избор на съдиите за мандат от 4 години. Като в САЩ, както и в България при Стамболов.
Нека съдебната власт да стане пряко зависима от избирателя.
Всеки лекар-общественик, който твърди, че това не е възможно, си търси място под слънцето на олигархията.
Естествено, аз не си правя никаква илюзия, че днешният елит в тази му конфигурация ще се съгласи съдиите да се избират пряко от народа.
Напротив, той ще извади от 100 кладенеца вода, за да докаже, че това е фатална грешка. Защото решението на проблема със съда е част от цялостния проблем с политическото представителство в България.
Реформата на съда зависи от реформата на политическите партии, реформата на партиите не може да стане без реформа на избирателната система, а реформата на властта не може да стане без референдуми по всички важни проблеми.
За да излезе от последното място по демокрация в Европа, България трябва да си постави за цел да бъде първа. Това е единственият начин да се озовем някъде по средата.

 

ВАЛЕРИ НАЙДЕНОВ

Джеймс Уорлик: В екипа ми работят гейове! Съпругата ми ще участва в гей парада в Белград

От

Последна редакция: 30.06.2012, 17:07 Публикуване: 30.06.2012, 17:02

 

Снимка:

 

Бившият американски посланик у нас Джеймс Уорлик разкри, че в екипа му работят гейове. "Аз не правя разлика между хомосексуални и хетеросексуални", каза той в интервю за предаването "Директно Карбовски".

"Всички ние сме деца на Господ и заслужаваме уважение. Аз се гордея, че днес ще бъда част от шествието", сподели Уорлик, който още преди седмици съобщи публично, че ще се включи в "София прайд".

На въпроса на водещия дали подобни шествия са позволени във всички щати, той отговори:"В САЩ се организират такива шествия и не сме единствената страна. Има ги и в Сърбия. Моята съпруга ще участва в гей парада в Белград", пише БЛИЦ

Гей активистката Деси Солджъра пък каза, че не може да разбере хора като поп Христофор Събев, който е върл противник на цялата идея и днес беше един от гостите на Карбовски.

"Не мога да ви разбера. Не може човек, чиято мисия е да проповядва любов, да проповядва омраза", бяха думите й.

http://lifestyle.ibox.bg

БОЙКО СПАСИ ЧЕНГЕТАТА И КОМУНИСТИТЕ

Автор: hatanasov

След дълго 14 часово заседание парламентът прие в 22:30 ч. на 3 май Закона за конфискацията. С активното участие на депутатите от опозицията/БСП и ДПС/ разиграното дълго театро спаси агентите на ДС и висшите функционери на БКП/БСП/ от конфискация. По досега действащия закон давността беше 25 години и почти съвпадаше с периода на разграбването на България от ДС и БКП. 

Вече 22 години хората гледат палатите в подножието на Витоша, по морето, по язовирите и си казват: от къде тия пари. С този закон се надявам нещата да бъдат отрегулирани, каза Бойко.

Но в новия Закон за конфискация давността е 15 години. Т.е. започва да се проверява само периода след Виденов. А знаем кои и кога разграбиха България. 

Така Проектът ББ оправда доверието на създателите си. ДС и БКП бяха спасени от конфискация от една страна, а от друга Бойко си гарантира поне още един мандат. 

Останалото в закона е прах в очите на избирателите.


Виж още:  www.investor.bg/novini/122/a/parlamentyt-prie-zakona-za-konfiskaciiata-na-nezakonno-pridobitoto-imushtestvo,133924/



Стари комунисти и техните деца и внуци дърпат конците в България.

Автор: andreshko

Заради закъснялото отваряне на архивите на Държавна сигурност старите комунисти в България продължават да са силни, пише швейцарският в. "Нойе Цюрхер Цайтунг"

 

                                      Евтим Костадинов

                 Много от тайните на т. нар. реален социализъм си остават и до днес неразбулени. Заради закъснялото отваряне на архивите на ДС старите комунисти в България продължават да са силни. Нещо повече: те все още дърпат конците, посочва швейцарският всекидневник "Нойе Цюрхер Цайтунг" (nzz.ch).

            Повечето източноевропейски страни имат проблеми с прочита на миналото Колко важно е този прочит да се състои, при това навреме, показва следният пример, описан в публикацията:

             През януари т. г. председателят на действащата от 2006г. в България Комисия по досиетата Евтим Костадинов подаде молба българският орган за отваряне на архивите да бъде приет за член на създадената миналата есен в Прага "Платформа за европейска чест и съвест".

             За изненада на всички се оказа, че Костадинов е бивш офицер от Народната милиция, смятана за дългата ръка на бившата комунистическа власт. А вътрешният правилник на "Платформата за европейска чест и съвест" е категоричен: представители на репресивния апарат на бившите комунистически държави не могат да членуват в организацията.

           Така, с това българско нахалство, членството на българската Комисия по досиетата в европейската инициатива се препъна в тъмното минало на председателя на въпросния държавен орган.

            Последва гневно писмо до българския премиер, в което ръководството на Платформата изразява възмущението си не само от нахалството на Костадинов, но и от това, че и други членове на Комисията са бивши комунистически функционери. още по темата

            Бившите комунисти са навсякъде - и в политиката, и в икономиката, пише авторитетният швейцарски вестник.

          Това, че в България бивши комунисти бяха допуснати до прочита на истината за тоталитарното минало на страната, още от самото начало не вещаеше нищо добро. Затова и не е изненада, че отварянето на архивите на ДС не постигна това, на което се надяваха жертвите на комунизма.

           Надеждите на хората останаха попарени, казва българската журналистка Мария Дерменджиева. Включително поради това, че още в първите години след промените голяма част от досиетата бяха унищожени незаконно.

            Това стана възможно и поради следния факт: по онова време прохождащите демократични партии в България все още не бяха достатъчно опитни, не притежаваха достатъчно кураж и лостове да спрат прочистването и унищожаването на архивите, посочва "Нойе Цюрхер Цайтунг".

             И продължава: От дистанцията на времето днес можем да кажем следното: вярването на българите, че за да бъде прекъснато властването на комунистите, е достатъчно само да бъде свалена комунистическата върхушка, без същевременно да бъдат отворени и архивите, се оказа дълбока заблуда с фатални последици.

          На практика стана точно обратното - представителите на ДС използваха тази пролука, за да се подсигурят във властта и днес много бивши апаратчици от комунистическо време заемат ключови позиции в политиката и икономиката на страната.

             А както показва случаят Костадинов - те са дори там, където трябва да се разследват престъпленията на комунизма. Затова и не е чудно, че тайните си остават тайни в България - една държава, в която отварянето на архивите закъсня прекалено много, заключава "Нойе Цюрхер Цайтунг".

 

Автор: mileidi46

(Виж още и: mileidi46.blog.bg/hobi/2012/06/14/strannite-fenomeni-nad-italiia-snimki-video.967668 - "СТРАННИТЕ ФЕНОМЕНИ НАД ИТАЛИЯ-СНИМКИ,ВИДЕО.")

ЗА ТЕЗИ КОИТО НЕ ВЯРВАТ В КЛИМАТИЧНАТА НАМЕСА,КОИТО НЕ ВЯРВАТ В ЛЪЧА НА СМЪРТТА..


Никoй не го изслуша и никoй не инвестира в неговите проекти и открития,също както  и в Тесла..
Стават трима работили с подръчни материали върху тези проекти:Тесла,Маркони,и Игина.
За Маркони се знае, че блокирвал двигателите на колите ,дори и на Мусолини..
Пиерлуиджи Игина-ЧОвекът,които викаше и гонеше облаците,които им демонстрира ,като проваля едно голямо рали на Имола,като им изпраща пороен дъжд..
http://www.youtube.com/watch?v=Lju4iNwqL0c&feature=related
Роден е на 23 iuni1908 година в Милано.Умира през 2004 г на 8 януари

.(vijte videoto)
Целият си живот,прекарва денонощно в лабораторията си..макар и вече почти стогодишен:
http://www.youtube.com/watch?v=dwBfc1G_kd0&feature=related
Човека е длъжен да възстанови равновесието  и коректното си отношеие към природата-само по този начин живота ще се завърне с усмивка"Пиерлуиджи Игина
http://www.youtube.com/watch?v=t65GAQ_DVk8&feature=related 
превод:

,,2000 god е близо.аз имам малко време,но съм напреднал с 30 години.Лицензираните учени са много назад!Ако поне малко ме изслушваха,щяха да решат всички световни проблеми..От дълги години изследвам магнетизма и много други феномени на физиката,които отново не са разбрани..Новият век,който е в перспектива-трябва да промени избора си-незнам дали сте готови да изслушате и разберете това нещо-ама е прекрасноСлънцето е центъра на живота!!
Вътре в слънцето,в центъра,открихме едно сърце,едно сърце,което бие със същият ритъм на майката земя.Едно магнетично сърце.
Свободни сте да вярвате  или не,на това,което пиша! Ако вярвате,значи сте разбрали секрета на живота.
Ако не вярвате..за мен няма значение.


http://www.youtube.com/watch?v=xYCPNn943YU&feature=related
превод:

Сега тук ще обясня ходът
,,Тук имаме алуминиева тръба и алуминиев прах
Това е спирала, която лови слънчевата енергия.Отдолу  е прекаран друг маркуч, който лови пулсиращата енергия на земята. Ако се обърне една спирала), движението се преобруща.Сега, ако тези две енергии се приближат една до друга -ги блокирваме.Спираме ги. Тук се кондензира и се произвежда материята-пулса на животаТова е тайната на майката природа!"


Или Откривателят на магнетичният атом
http://www.svpvril.com/ighina/magatom.htm

http://www.tdf.it/n1_2002/recensioni/atomo_ita.html


http://mondomisteri.altervista.org/inspiegabile/PierLuigiIghina.php

ако мога ще ви преведа тази статия ,за магнетичният пулсиращ атом,които контролира всички останали атоми,известни досега..



http://www.rexresearch.com/ighina/ighina.htm
ПРОЕКТА НААРП??
ВИЖТЕ ГО.:
http://www.fortunadrago.it/?page_id=335