От 1 август започва Богородичният пост - един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през календарната година. През тези две постни седмици (1-14 август) Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година, съответно на 6 август и 15 август. В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.

 

    Богородичният пост води началото си от дълбока древност. В беседа, произнесена около 450 година, Св. Лъв Велики говори ясно за него: "Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост - в Четиридесетница, за лятото е летният - в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният - в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският)." Св. Симеон Солунски пише: "Постът през август е учреден в чест на Майката на Бог Слово, Която, като почувствала Своето представяне пред Господа, се подвизавала и постила за нас, както винаги, въпреки че - бидейки свята и непорочна, - не е имала нужда от пост. Тя се молила за нас тогава, когато се готвела да премине от тукашния в бъдния живот, и когато блажената Й душа щяла да се съедини чрез Божествения дух с Нейния Син. Затова и ние сме длъжни да постим и да Я възпяваме, като подражаваме на живота Й. Някои, впрочем, казват, че този пост е бил учреден по повод на два празника - Преображение и Успение. Аз също смятам, че е необходимо да възпоменаваме тези два празника: единият от тях като празник, който ни подава освещение, а другият - умилостивяване и ходатайство за нас".

 

     За светския мироглед празникът Успение е един от най-необичайните: та нима е възможно някой да празнува смъртта?! Не смъртта, а заспиването (на църковносл. "успение") на Пресвета Богородица празнуват християните. Защото, след изкупителната смърт и Възкресение на нашия Спасител християнинът не скърби и не се страхува от смъртта, знаейки, че вече е избавен от нея: “Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” (Ос. 13:14); "За мене животът е Христос, а смъртта – придобивка... Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се" (Фил. 1.21, 4:4). Затова в деня на Успението на Божията майка Църквата напомня: "В успението не си оставила света, Богородице... и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души."

 

     Както при всеки православен пост, и по време на Богородичния пост е нужно да се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния. Смисълът на постите е в отказването от пороците и греховете ни. Постите в Православната църква са въведени, за да ни помогнат да се усъвършенстваме духовно. Да се покаем за лошите си дела, да ги анализираме и чрез тайнствата Изповед и Причастие да получим прошка от Бога.

 

    Днес обаче мнозина възприемат постите като средство за отслабване, други пък постят "за здраве".Настина, постите са здравословни, а може и да се отслабне от тях, но техният смисъл съвсем не се състои в това, а в отказването от пороците и греховните ни наклонности. Лишаването от определен вид храни е своеобразна самодисциплина, която укрепва духа и характера и ни помага да разбираме по-добре смирението, към което трябва да се стремим като към най-висша християнска добродетел. Постигането на мир със себе си, на мир в душата /каквото означава смирението/, прави от човека „твърда скала”, която житейските бури трудно надмогват, за разлика от духовно объркания и хаотичен човек, който е една крехка „тръстика, люлеяна от вятъра”, която бързо се прекършва от всеки по-силен порив на житейските несгоди. Покаянието и молитвата са основните оръжия по време на поста – духовната ни битка със злото в нас. Ако те липсват, напразно бихме лишавали тялото си с предписаните хранителни ограничения.

 

    Някои пък казват: "Защо да постя, след като постоянно се лишавам?" Това обаче е твърде неправилна констатация от типа на "Защо да се храня, след като пак ще огладнея". Не бива да се забравя, че постът, освен духовна борба, е и духовна храна, която е изключително полезна за нас; не бива да лишаваме душата си от очистване, от осъзнаването на греховете си, от възпалване на доброто в нас и стремежа за добротворство. Постът ни помага да почистим и измием образа Божий в нас, защото – да не забравяме – Бог ни е създал по Свой образ и подобие! Всички наши грехове и зли наклонности потъпкват и омърсяват този образ и вредят най-вече на нас самите. Именно те ни пречат да постигнем по-пълноценен, разумен и здравословен живот, като вместо това генерират у нас напрежение, безпокойство, неудовлетвореност, злоба, нервни кризи, себеупрекване и отчаяние.

 

     Добре е да помним обаче и още нещо - нищо добро няма да ни донесе „външният” пост, постът за пред хората. Затова Господ Иисус Христос ни повелява: "Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците, защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве." (Мат. 6:16-18)

 

   За да бъдат постите ни истински полезни и душеспасителни, нека се покаем с любов. Да не осъждаме никого, а с чисто сърце да помолим Бог да ни дарува да открием, анализираме и изповядаме онези дела, които водят до отдалечаване от Него. Нека бъдем братолюбиви и милосърдни, готови винаги да протегнем ръка на слабите, да не скъпим думите за утеха и състрадание към нещастните, да дадем храна на гладните и към всички да бъдем с любов, дарявайки им мир и радост. Защото, Сам Бог ни е завещал – любов да имаме помежду си.
МИТРОПОЛИТ СИМЕОН

elahikari.blog.bg

Без коментар (Българите имат точно толкова общо с Римската империя, доколкото сринаха тази антинационална и небогоугодна кочина - подтисница на народите и идентичността им и владяна от хомосексуалисти, извратеняци и сексманиаци!В този смисъл, отоманиста е прав в сравнението си между Османската и Римската антинародностни и антинационални варварски империи на злото, както и ако беше прибавил към тях СССР и СФРЮ!):






Стоян Динков Снимка Aни Петрова

Стоян Динков: Османската империя спаси българския народ

14:24 26-07-2011
ИНТЕРВЮ НА ДИМИТЪР НИКОЛОВ
5282 | 4 | 182 Коментирай
Евроазиатски съюз ще замени Европейския, смята писателят

Писателят Стоян Динков е лидер на партия „Зелена България” и син на знаменития български поет Иван Динков. В новата си книга „Османо-римска империя, българи и тюрки” от изд. „Сиела” той изследва общата история на България и Турция още от времето на Атила и налага една теза, която влиза в противоречие с общоприетата представа за „турското робство”. Според автора Османската империя е продължител на Римската и благодарение на нея българският народ оцелява в един изключително труден период. Динков описва управлението на османските султани като по-толерантно от това на редица европейски владетели и твърди, че българи и турци имат обща история и произлизат от един древен народ, който още от времето на Атила управлява степите на Евразия. Динков подчертава колко е важно България да поддържа добри отношения с тюркската общност днес и смята, че бъдещето на света е обединението, както и че след Европейския съюз ще дойде време и за азиатски и евроазиатски съюз.

- Г-н Динков, във вашата книга твърдите, че присъединяването на България към Османската империя е спасило българския народ. Защо смятате така?

- Трябва да знаем, че България и била част от една огромна държава. Още 52 съвременни страни са били в рамките на Османската империя. Всички те днес са суверенни съвременни държави. Били са част от нея между 400 и 600 години и са запазили своята вяра, бит, традиции. В рамките на Османската империя няма асимилиран народ. Не е имало народ, който да е попаднал в империята и да е изчезнал заради нея.
Влизането на България в тази огромна страна е запазило и нашия народ, защото по това време страната ни е била в много тежко състояние. През 14-и век тя е била много малка, слаба и разделена на три части. Към така наречената Видинска България е проявявала интереси Унгария, която по това време е изключително силна държава, велика сила. Към България е имало интереси и от страна на унгарските васали Сърбия и Влашко.
Ако османците не бяха дошли, щеше да се случи това, което става с всички слаби страни. Гърция щеше да си вземе земите в Тракия. Сърбия поради сходството на език и вяра – по това време езиците ни са почти еднакви, също щеше да получи част от България. Видинското царство щеше да стане част от Унгария. Добруджа, съдейки по нейните връзки с Венеция, щеше да попадне под неин контрол, подобно на Дубровник. Какво би останало от нас – на практика нищо. Оказва се, че когато идват османците, нашият етнос, макар и част от тази по-голяма общност, вече е етнос без граници. Добруджа, Търново и Видин, отново стават едно.
По това време българите са били около милион и половина. А българският етнос през 60-те години на 19-и век наброява около 7 милиона, като се включат българите в Северна Гърция, както и тези около Скопие.

- Откъде идва негативната представа за османския период като „робство”?

- Това се случва заради интересите на Русия. По времето на Екатерина Велика там се появяват идеите на панславизма. Русия се опитва на базата на език, а не на база етнос, да обедини славяните. Руснаците смятат, че ние сме славяни, и започват една културна експанзия към България. Идеята е да се овладеят тези земи и евентуално да се достигне до Цариград. Започва масова пропаганда, че българите са славяни и че страдат много. Но в България са идвали много умни хора от Русия и един от тях – Достоевски, е описал по доста по-различен начин как живеят „робите”. Аз му имам доверие.

- Плод ли е българското Възраждане на тази пропаганда?

- Да, то е плод точно на руската пропаганда и на идеите на Мацини. В това няма нищо лошо, но все пак тези идеи са имали специфична функция в Италия – при карбонарите. При нас се пренася същият модел на действие. Революционните идеи на Мацини се сливат с руския панславизъм и се получава един малък хаос.

- Как си обяснявате негативното отношение, което много националисти имат към Турция?

- Вие знаете, че това не е само тук при нас. В световната история определени велики сили с конкретни интереси винаги са разделяли народите от най-близките им приятели. Докато ние сме разделени от нашия най-близък приятел Турция, те могат да си правят с нас каквото си пожелаят.

- Вие коя теория за произхода на българите подкрепяте – тюркската или станалата популярна наскоро иранска теория?

- Тук не може да има теории. Става въпрос за факти. Всички факти в нашата история показват, че ние сме тюрки. Всичко останало са някакви хипотези. Няма факти в подкрепа на другите теории. Защо толкова малко се говори за съкровището от Наги Сент-Миклош? То е българско и категорично има тюркски черти. Върху него има тюркски образи, номадски конници. Има една спекула – че символиката на слънцето и луната в съкровището е персийска. Там обаче няма слънце и луна, а звезда и полумесец. Те представляват доислямска тюркска символика. Има по времето на хан Омуртаг. Тези символи са и османски. Когато османизмът завладява мюсюлманските земи, звездата и полумесецът стават ислямски символи.

- Има ли полза България от едно сближаване с тюркската общност?

- Първата полза за народа ни е, че ще сме наясно със самите себе си. Ще знаем кои сме и откъде идваме. Лъгани сме много време – първо, че сме славяни, сега – че сме иранци. Това влияе лошо на обществото – ние нямаме гражданско общество. Ние не знаем кои сме. А сме наследници на най-могъщите тюрки – тези на Атила. Когато го разберем, ще имаме самочувствие. Ние сме били световна империя от Франция до Монголия, огромна световна държава. Синът на Атила - Ирник, е управлявал страна, която е включвала цяла Западна Русия, Прибалтика, Киев и Крим. Наричала се е България много преди Кубрат. Това се знае в целия свят, а само тук не се изучава. Това нещо беше наложено от панславизма – да не си знаем историята.

- Същият проблем имаха и наследниците на прабългарите в Русия – потомците на волжките българи? Какво е положението при тях?

- Там в момента се случват едни хубави неща. Тяхната партия – Български национален конгрес, е най-силната в момента. При едни свободни избори те биха могли да вземат властта.

- Смятате ли, че връзките на България с тюркските страни ще помогнат за създаването на един бъдещ евроазиатски съюз?

- Първо трябва да има азиатски съюз, а после европейският и азиатският да се обединят. Това е бъдещето на света. И ако нашата историография стане реална и истинска, а не лъжлива, България ще заеме едно много сериозно място. Тя не само че е член на ЕС, но ние говорим на славянски, макар и наложен насила. Освен това сме християни – повечето от нас. Остава само да си напишем истинската история.

- Казвате, че славянският език е наложен насила. Как става това?

- Когато се приема християнството, са избити над 100 хиляди българи. Тази религия е наложена насила от Византия. Налага се една азбука, която е на базата на стара писменост, създадена през 4-и век. Прабългарите са използвали друга писменост – тюркските руни. От тях са взети няколко знака и са внесени в азбуката. По времето на Борис I в България се завръщат антите – славянски племена, изгонени от нашите ханове. Те налагат славянския език. И така всички започват да говорят на славянски. По това време хората не са могли да пишат. Ние говорим за азбука, но тогава сигурно 1000 души са могли да пишат. И ако искаш да научиш нещо, ти се налага да говориш на славянски. Това е добър ход на Източната римска империя, за да унищожи България.

- А как оцеляват българите?

- Ами реално ни няма. Второто българско царство си е куманско. Масово прабългарите, които остават да живеят тук, са поставени в много тежки условия – като крепостни селяни, които нямат право да ходят никъде. Плащат данъци, работят като роби. Останалото са кумани, които са заселват тук, както и антите, които се завръщат. Всички династии от Второто българско царство са кумански.
http://novinar.bg/news/stoian-dinkov-osmanskata-imperiia-spasi-balgarskiia-narod_MzY0MTs0MA==.html


Публикувано на nestinar.blog.bg