До момента бяха ясни 3 неща.

Първо – основната борба ще бъде между ГЕРБерския избраник и високорейтинговата Меглена Кунева.

Второ – Стефан Данаилов няма да бъде кандидата на БСП, а оттам и те няма да имат достатъчно популярният и харизматичен човек, който да отиде на балотажа срещу кандидата на Бойко.

Доган имаше два хода на разположение, като от тях зависи бъдещия президент.

Първият му възможен ход, с който той спекулираше месеци наред, е че ДПС ще издигне свой собствен кандидат. При този вариант всички гласове на Догановата партия ще се съберат около този кандидат, „гръбнака” на електората на Кунева ще се счупи и тя няма да получи достатъчно гласове за балотажа. При този вариант мераклията, който ще се бори да е следващия „социален президент” от БСП ще отиде на балотаж срещу посочения от Бойко партиен боец и ще загуби, защото колкото и да са недалновидни българските избиратели – няма отново да изберат президент-комунист. Този ход би бил реверанс от Сокола към премиера и знак за съюз между ГЕРБ и ДПС.

Очевидно обаче такъв няма, защото с обявеното вчера решение, че ДПС НЯМА да издига кандидат-президент Доган спъва изцяло амбициите на Генерала да НЕ се провали на изборите, защото...

Та заради тази подкрепа тя със сигурност ще отиде на балотаж с ГЕРБ, където сегашното негативно настроение към управляващите и протестният вот, комбинирани с популярният й положителен медиен образ и подкрепата от бившите коалиционни партньори от БСП ще изравнят избирателите й с тези на кандидата на ГЕРБ. И точно в този момент, в който всичко виси на кантар, се появяват стройните 600 хилядни редици на пазителката на етническия мир, които за пореден път ще решат кой да е представителното лице на България пред света.

Харесвам една сентенция, която не помя от къде съм я чул /да ме извинява автора й/, като тя гласи нещо подобно – „Изборите за Президент на България са като избора на Мис Свят – и в двата случая не е важно коя личност е спечелила, защото след това не вършат нищо съществено и важно – интересното е самото състезание и резултата – държавата/партията, която печели”

Та да поздравя от сега бъдещата госпожа Президент – Кунева – не най-добрият избор, но със сигурност огромно подобрение в сравнение с агент Гоце.

А като споменах и за агентите – поздрави и за агент Сава, който отново наложи „свой човек” за поредния важен /пък макар и представителен/ държавен пост.

-Ваше превъзходителство,на 5 юли 1811 г. се подписва Акта за независимост на Венецуела.Какво значение отдавате на тази дата?

 -Като революционери ние отдаваме голямо значение на тази дата и се радваме,че чрез „Нова Зора” българският народ узнава за нея.За съжаление в продължение на близо 200 години,Венецуела е доминирана от местни олигархии,които са под влиянието и господството на северноамериканския империализъм.На с идването на власт на президента Уго Чавес Фриас,създател на т.нар.Боливарски проект,от социална,икономическа и политическа гледна точка страната ни бе изправена пред предизвикателството да извърши една истинска революция.

-Докъде стигна реализацията на Боливарския проект?

 -Боливарския проект е насочен към изграждането на социализма на 21 век,в няколко стратегически направления,съдържащи се в Социалистическия план „Симон Боливар”,в момента в процес на изпълнение.Мотото на проекта е „За пълно социално щастие!”отразява факта,че днес всички граждани на Венецуела живеем в търсене на нови,по-добри условия на живот,така както е мечтал нашият освободител Симон Боливар.

-Какви реформи се осъществиха в социалната сфера?

 -През 2011 г. 46 % от националния бюджет е предвиден за социалния сектор.Удвоен бе бюджетът за образование,който достигна 6 % от БВП.По подобен начин бе удвоен и бюджетът за здравеопазване.В социално-осигурителната система значително бе увеличен броят на отпуснатите пенсии за старост.На почти 2 милиона души е гарантирана прилична пенсия,равна на минималната работна заплата от 360 щ.д. месец.60 % от венецуелците получават заплати,надхвърлящи минималната работна заплата.Благодарение на мисията Робинсън бе намалено нивото на бедност,особено на крайната бедност.В сътрудничество с революционното правителство на Куба,чрез кубинския метод за ограмотяване „Да,аз мога!” бе ликвидирана неграмотността.Отворени бяха вратите за знание на изключените от обществото около един милион и половина венецуелски граждани.Венецуела бе обявена от ЮНЕСКО за територия без неграмотно население.

-Какво убягва на критиците на новия път на Венецуела?

 -Първо,че новата национална геополитика променя социално-териториалното устройство на Венецуела.Нашата цел е чрез децентрализиране на териториалния модел на развитие на страната да променим и вътрешната организация на модела на производството..Второ,че социалистическият модел на производство се стреми да постигне премахване на социалното разделение,йерархичната структура и разликата в задоволяването на човешките нужди.Това ще стане чрез мултиплициране на капитала при производството на богатство.И трето,че новата социалистическа етика цели преобразяване на венецуелския народ.

-А как ще отговорите на обвиненията на САЩ,че страната Ви не се развива по демократичен път?

 -Това са напълно безпочвени твърдения.Революционната демокрация с участието на народа,която съществува у нас през последните 12 години се стреми да засили социалната организация,с цел да трансформира отделната човешка слабост в колективна сила,укрепвайки независимостта,свободата и властта на всеки индивид.Социализмът на 21 век не е мит,а реалност.

-Какво се стреми страната Ви в международен план?

 -Ние се стремим да отстояваме независимостта и суверенитета си,опитвайки се да избегнем фалшивия процес на глобализация,чиято цел е да ни нареди до дивия капитализъм,доминиращ днес в света.Според нас е необходима нова международна геополитика за създаването на многополюсен,социално справедлив и солидарен свят,в който мирът е гарантиран чрез приятелски диалог между народите,правото на самоопределение и зачитане на свободата и мисълта.

Като световна енергийна сила Венецуела съдейства и за прилагането на стратегия,която комбинира суверенното използване на ресурси с регионална и глобална интеграция.

-На какво ниво се развива проектът АЛБА?

 -Проектът АЛБА-Боливарска алтернатива за Латинска Америка-се превърна в място за срещи на народите и правителствата,които подкрепят Карибска Латинска Америка като една голяма,сплотена нация,която задружно се изправя пред предизвикателствата на настоящето и бъдещето.Всичко това се прави въз основа на принципите на солидарност,сътрудничество и взаимно допълване между нашите страни.

-Как Венецуела гледа на ставащото в Близкия Изток и Северна Африка?

 -За нас е ясно,че случващото се в страните в Близкия Изток и Северна Африка,които се стремят да бъдат свободни и суверенни, брутално капиталистическо нападение срещу тях.За това страната ни ще продържи да ги подкрепя във всички международни форуми,в които членува.Все още не можем да разберем как най-влиятелните държави решиха да унищожат малка страна като Либия в търсене на изгода-нейния петрол.

Венецуела смята,че става въпрос за гротескна намеса на империалистическите държави срещу суверенна държава в Северна Африка.Ето защо президентът Чавес призова за прекратяване на агресията и настоя либийския народ сам да реши вътрешните си проблеми.

-Какво трябва да се направи още за задълбочаване на двустранните ни отношения?

 -По време на управлението на президента Чавес бяха проведени две срещи на Механизма на политически консултации между правителствата на България и Венецуела четири двустранни заседания на Смесената българ-венецуелска комисия за за икономическо,научно-техническо и културно сътрудничество.В момента предствавители на различни министерства и държавни институции на двете страни работят съвместно.С цел разглеждането на доклада за състоянието на основните области на сътрудничество между България и Венецуела и оценка на съществуващите двустранни договори.В процес на преговори са 10 договора.Очакваме през второто полугодие на настоящата година да бъдат подписани Рамково споразумение за сътрудничество в икономическия сектор,Проект на меморандум в областта на енергетиката и Споразумение за сътрудничество в научно-техническата сфера.

-Как българските компании могат да участват в развитието на търговско-икономическите връзки?

 -В момента във Венецуела се работи по конкретни проекти в областта на петрола,енергетиката,строителството на жилища,туризма и селското стопанство,като се разчита на българския опит.В този смисъл според мен ще бъде от голям интерес да се поощри работата на търговските камари във всяка от двете страни с цел насърчаване на двустранните търговски контакти.Мисля и че по време на петата Смесена комисия,планирана да се състои в София,е подходящо да се организират семинари,в които да участват български и венецуелски предприемачи,които да разгледат нови проекти и възможности.

-Какво е мнението Ви за българите,които живеят във Венецуела?

 -Българите,които живеят във Венецуела,са обикновени,честни и трудолюбиви хора,рядко се въвличат в престъпни действия като например трафик на наркотици и др.Лесно се адаптират към венецуелския начин на живот,култура,храна и обичаи.Водят здравословен начин на живот,наслаждават се на красивата венецуелска природа и на карибските плажове.Те оценяват вечната венецуелска пролет и топлината на тропика.Научават лесно нашия език.Участват в университетския живот и технически проучвания на високо ниво.

Заради всички тези черти и социално поведение те са приети и признати от венецуелското общество и са напълно интегрирани в него.

-Вие сте тук вече 5 години.Успя ли да Ви впечатли страната ни?