От днешният брой:

 

Полицейска “врътка” тикна невинни хорица в ареста

 

Антоанета и Петър били окошарени за хулиганство заради имот

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

Спор за имот завърши в ареста след 15-месечен психически и физически тормоз над невинни и болни хора. Антоанета Иванова и Петър Вълчев излежаха 15 денонощия в поделенията на МВР, осъдени по чл. 1 от Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ). Те са категорични, че отношението към тях е тенденциозно, уликите и доказателствата по случая са скалъпени, заради близки отношения на техните съсобственици с полицаи. По този повод потърсиха съдействие от медиите.

Семейството на Петър Вълчев притежавало фамилна къща на ул. "Козлодуй" №18, в един момент се наложило сестра му да продаде дела си, а като нови собственици се нанесли Величка Христова и синът й Ивайло. "Така с Величка станахме съсобственици, аз живея с Антоанета Иванова от 10 години на съпружески начала. До един момент, преди да подпишем документите, отношенията в къщата бяха нормални", разказва Петър Вълчев. Той обясни, че на новите съсобственици бил даден таван от 48 кв. м, където те решили да построят мезонет.

Три месеца през зимния сезон сградата над нас беше разрушена, течеше отвсякъде, но ние нищо не казахме, чакахме хората да строят, разказва Антоанета. След нанасянето на съсобствениците през март м. г. започнал почти ежедневен психически и физически тормоз. Първо семейството на Величка Христова решило да направи изменения в двора на къщата, без да вземе съгласие от Петър Вълчев. На последния било предложено да стане градинар, в същото време дърветата били окастрени, от двора било изнесено всичко, което може да се носи. "Никой за нищо не ни питаше, чувахме само ругатни и закани от рода на: ще им правим врътки, ще ги мачкаме. Другите са толкова цинични, че е неуместно да ги споменавам", възмущава се Антоанета.

Така се стигнало до кулминационната точка на битовата драма, когато на 8 юни т. г. Величка Христова предизвикала Петър Вълчев и започнала да му удря шамари с предтекст, че й притеснява децата. Възрастният мъж й хванал ръцете, извикал: Ти луда ли си? Това обаче още повече отприщило страстите, Христова започнала да дере Вълчев, удряла го в слабините. След това действащите лица от побоя си извадили медицински удостоверения за нанесени телесни повреди.

На 11 юни (петък) в 16 часа Антоанета Иванова и Петър Вълчев били извикани в Първо РПУ по телефона. От полицията им обяснили, че ги викат за изясняване на инцидента в дома им. По кой инцидент, при нас всеки ден има инциденти, учудено попитала Антоанета.

След като никой не им обяснил правата, Иванова и Вълчев били накарани да напишат обяснения за битовия скандал от 8 юни. Задържали ги в ареста, защото срещу тях била подадена жалба, заведено било дело по бързото производство. На 12 юни (събота) Районният съд, 13-и наказателен състав с председател съдия Красимир Димитров, осъжда Антоанета Иванова и Петър Вълчев за дребно хулиганство, наложено им било административно наказание "задържане в поделенията на МВР" за 15 денонощия.

"Условията в ареста бяха под всякаква критика, не знаем дали там изобщо някой почиства. Вечерта, до 22 часа не можеха да ми намерят място, където да пренощувам. Но иначе отношението към нас беше много добро", разказва Антоанета.

Въпреки твърденията на защитника на двамата арестувани, че са допуснати процесуални нарушения, че като свидетели по случая са разпитвани лица в близки отношения с ответната страна, че става въпрос за междусъседски отношения, хората вече са изтърпели наказанието си. "Актът за констатиране на дребно хулиганство е издаден в нарушение на закона и е докладван в нарушение на съда", е записано в документите по случая.

"Още с излизането от ареста, на 27 юни през целия ден ни следеше автомобил "Рено Канго", вътре имаше трима души, единият е полицай, всички го познаваме. Защо беше нужно това?", изпаднал в недоумение пита Петър Вълчев. Засегнатите хора обясниха, че за всяко насилие срещу тях могат да се намерят доказателства. Притеснява ги обаче фактът, че срещу себе си имат противници - техните съсобственици, които са покровителствани от видни полицаи в града.

"Няма да оставим нещата така, трябва да има справедливост. Досега сме живели честно и почтено, помагали сме на толкова хора. Кой ти е мислил, че на стари години ще ни се стовари такава беля?", казват засегнатите. Те подозират, че тормозът им се оказва с единствената цел да бъдат принудени да напуснат дома си.

 

Материалът е от днешният брой на BG Север

Ромски семейства на бунт, децата им посинели и получили гърчове Пияна сестра обърка лекарствата на бебета Нека умрат, казала медицинската служителка от болницата в Ихтиман АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ След инцидента майките се радваха, че бебетата им не са сериозно пострадали. НАДЕЖДА БОЖИНОВА 03.07.2010 Ромски семейства от Ихтиман се вдигнаха на бунт заради пияна медицинска сестра, която объркала лекарствата на децата им. Циганите обсадили болницата, след като бебетата им започнали да посиняват и да получават гърчове след даден от медицинската сестра антибиотик.
  Шефът на ихтиманската болница Петьо Герганов отстрани пияната сестра. В отделението се лекували седем бебета с бронхит и висока температура. Въпреки че състоянието им се влошило, никой от медицинския персонал не им обърнал внимание. Тогава тумби разярени близки и роднини обсадили болницата с искане сестрата Цветанка Дерменджийска да бъде проверена за алкохол. По техни думи тя се държала безотговорно и дори след като била помолена да обърне внимание на децата, отказала с коментара "Нека да умират". Заради екшъна в болницата на място пристигнали полицаи, които с дрегер установили, че медицинската сестра наистина е употребила алкохол. Апаратът отчел 1,59 промила алкохол. След проверката пияната медицинска сестра е била временно отстранена и полицаите я съпроводили до дома й, за да не бъде нападната от афектираните семейства. Сред пострадалите деца е и 6- месечната Гергана Сашкова, на която за втори път се случва да попада в отделението и да не бъде преглеждана с необходимото внимание, разказаха родителите й. Шефът на болницата   Петьо Герганов обясни, че е възможно Цветанка да е дошла леко пийнала на работа, но не знае за други такива случаи. Той допълни, че състоянието на децата не се дължи на грешка в лечението. Антибиотикът - „Цеф Триаксон", който сестрата приготвила, преди да се влоши състоянието на бебетата, бил правилният, но вероятно е даден по-бързо. Това е като бързото пиене на ракияколкото по-бързо се пие, толкова по-нестабилно се чувстваме, обясни още шефът на болницата. Заради случая в Ихтиман били командировани лекари от София, които да помогнат, ако децата се влошат. Преди  да се реши съдбата на сестрата, със сигурност ще се изчакат и резултатите от комисията на болницата, които ще са ясни във вторник. Цветанка не беше открита за коментар. Цяло чудо е, че няма жертви и състоянието на децата се е  стабилизирало за около два часа. Докато се изясни случаят, на нейно място са застъпили нови сестри, които да се грижат за пациентите.Колегите на пияната медицинска сестра разказаха, че я познават като доста отговорен човек, който има зад гърба си 30 години трудов стаж. В началото започнала работа в Бърза помощ и отскоро е старша сестра в детското отделение.
http://www.monitor.bg/

Защото в края на деня, за кого работите? - За банките! Парите, създадени в банката, неизбежно се връщат в банката. Те са истинските господари, заедно с корпорациите и правителствата, които те подкрепят. Физическото робство изисква хората да бъдат подслонени и нахранени. Икономическото робство изисква хората да подслонят и нахранят сами себе си. Това е една от най-изобретателните измами за социална манипулация, създавани някога.

Преди години Централната банка на САЩ, ФЕДЕРАЛНИЯТ РЕЗЕРВ, публикува документ озаглавен така: „Механика на модерните пари”. Този документ описва институционализираната практика по създаването на пари, използвано от Федералния резерв и мрежата от глобални търговски банки, която той поддържа. На първа страница в този документ се описва целта му: „Целта на тази книжка е да опише процеса по създаването на пари в банкова система с частен резерв”. След това се описва този процес на частен резерв чрез различна банкова терминология, непонятна за простолюдието. В един много опростен вариант тази банкерска система от термини гласи нещо такова: Правителството на САЩ решава, че има нужда от пари. Обажда се то на Федералния резерв и изисква от него например 10 милиарда долара. Федералният Резерв, който по своето същество е частна банкерска организация отговаря следното: „Разбира се, ще купим 10 милиарда долара в държавни бонове от Вас”. Правителството взима някакви хартийки, печата на тях определени официално изглеждащи символи и ги именува „касови бонове”. След това определя цена на тези бонове на стойност 10 милиарда долара и ги изпраща на Федералния Резерв, който както вече споменахме е една частна банкерска организация. ФР на свой ред рисува едни добре изглеждащи пъстри правоъгълни парчета хартия. Но този път за разлика от американското правителство ги нарича банкноти на Федерамния резерв. И също им определя цена от 10 милиарда долара. След това ФР разменя тези банкноти за „касовите бонове”. Щом размяната на „касовите бонове” срещу „банкнотите” на ФР приключи, то правителството взима тези 10 милиарда във ФР-банкноти и ги депозира в банкова сметка. При депозита хартиените банкноти официално се превръщат в пари и добавят 10 милиарда към паричния фонд на Държавата. И така с това 10 милиарда долара нови пари са вече създадени. Разбира се, този пример е едно твърде голямо обобщение на този процес. В действителност транзакцията би могла да стане по електронен път. Без никаква хартия.

Всъщност само 3% от паричния фонд на САЩ съществува като физическа валута. Останалите 97% съществуват само в компютрите.

Правителствените бонове, по дизайн, са ДЪЛГОВ ИНСТРУМЕНТ. И когато ФР изкупува тези „касови бонове” на правителството със свои „банкноти”(реално взети от въздуха, т.е. без никакво обезпечение!), то тогава правителството в действителност обещава да изплати обратно тези „пари” на ФР. С дуги думи парите се създават на базата на ДЪЛГ. Упоменатият парадокс, как пари без никакво обезпечение могат да се създават на базата на дълг или задължение, ще се изясни като продължим по-нататък нашето упражнение.

И така размяната на „касови бонове” с „банкноти” на ФР е направена и сега 10 милиарда долара си седят на влог в някоя търговска банка. Тук става наистина интересно! Базирано на практиката на частния резерв, този 10 милиарден депозит автоматично става част от резерва на банката. Както всички останали депозити. И съгласно изискванията на резервите, публикувани в „Механика на модерните пари”: ”Банката трябва да съхранява правно изискуем резерв, равен на предписан процент от своите депозити”. След това се изразява количествено това изискване: „Съгласно текущите регулации, изискуемият резерв при болшинството транзакции е 10/десет/ % процента”. Тоест, при 10 милиарда долара депозит - 10% са един милиард долара и те се съхраняват като изискуем резерв. Останалите девет милиарда долара се считат за допълнителен резерв и могат да бъдат използвани като база за нови заеми. Логично е да предположим, че тези 9 милиарда се вземат от съществу ващият 10 милиарден депозит. Но всъщност не става така. На практика тези 9 милиарда просто се създават „от въздуха” върху вече съществуващите 10 милиарда депозит. Така се разширява паричния фонд. Както е публикувано в „Механика на модерните пари”: Разбира се, банките не изплащат в действителност заеми срещу парите, получени като депозит”. Ако това се правеше, няма как да се създадат допълнителни пари. Това, което правят при заеми е да приемат „обещателни ноти” – договори за заем - в замяна на кредити –пари - към влоговете на кредитополучателите.

С други думи деветте милиарда могат да се създадат от нищото.

Само заради това, че има търсене на такъв заем, и че има 10 милиарда депозит, за да задоволи изискванията за резерв. Сега да приемем, че някой влезе в тази банка и заеме новопредлаганите 9 милиарда (единият милиард е задължителен резерв за банката). Вероятно този някой ще депозира парите в своя собствен банков влог. И процесът се повтаря. Защото новия депозит става част от резерва на банката. 10% се заделят, и на свой ред 90% от новите 9 милиарда, или 8.1 милиарда са вече налични новосъздадени пари, с които може да се вземат още заеми. И разбира се тези 8.1милиарда могат да бъдат заети и предепозирани, създавайки допълнителни 7,2 милиарда... после 6.5 милиарда... 5.9 милиарда и т.н. Този цикъл на създаване на пари при депозит може технически да продължава вечно. Средният математически резултат е, че около 90 милиарда могат да бъдат създадени върху първоначалните 10 милиарда. С други думи: За всеки депозит, който се случва някога в банкова система, още около 9 пъти по толкова могат да бъдат създадени „ от въздуха”. Така се създават пари посредством тази система за частен банков резерв. Логичен, но убягващ въпрос ни идва на ум:

Какво всъщност дава стойност на тези новосъздадени пари? Отговор: парите, които вече съществуват. Новите пари на практика крадат стойнастта от съществуващият паричен фонд. Тъй като общото количество пари се увеличават, без оглед на търсенето на стоки и услуги. И тъй като търсенето и предлагането определя равенството цените се вдигат, намалявайки покупателната способност на всеки отделен долар. Това обикновено се нарича инфлация. Инфлацията в действителност е скрит данък върху населението.

Каква консултация получавате обикновено? – Увеличете валутата! Не Ви казват обезстойностете валутата!

Не казват: Излъжете хората, които са състоятелни. А Ви казват: намалете лихвите.

Истинската измама идва, когато изкривим стойността на парите. Като създаваме пари от въздуха, нямаме спестявания. И все пак го има така наречения „капитал”? Въпросът се свежда до това: как очакваме да решим проблема с инфлацията? Тоест увеличено предлагане на пари с още повече инфлация. Разбира се, че не могат да го решат този проблем. Системата с частния резерв на монетарната експанзия (еврейската демокрация) е по рождение инфлационна. Защото увеличаването на парите в обръщение, без да има пропорционално увеличение в предлаганито на стоки и услуги, винаги ще обезстойностява валутата. Бърз поглед върху историческата стойност на американския долар към количеството пари илюстрира това категорично. Обратната зависимост е очевидна. Един долар през 1913 год. съответства на 21.60 долара през 2007 год! Това са 96% обезстойностяване, откакто е създаден Федералния Резерв. Може би тази реалност на наследствена вечна инфлация ви изглежда абсурдна и икономически необоснована? По-скоро начинът на работа на такава финансова система е абсурдна. Защото в такава една финансова система парите са дълг и дългът е пари. Колкото повече пари има, толкова повече е задлъжнялостта! Колкото повече е задлъжнялостта, толкова повече са парите! Казано по друг начин, всеки долар в портфейла Ви или евро(все тая) се дължи от някой на някого.

Помнете винаги: единственият начин парите да бъдат създадени са заемите. Следователно, ако всички в страната можеха да си платят дълговете, включително правителството, няма да остане нито един долар в обръщение. „Ако нямаше дългове в паричната система, нямаше да има никакви пари” Всъщност последния случай в американската история, когато националният дълг е бил изплатен напълно е бил през 1835 год. След като президентът Андрю Джаксън закрил Централната банка, предшестваща Федералния Резерв. Всъщност цялата политическа палтформа на Джаксън се базира на желанието му да закрие Централната банка. В нея се казва:
„Смелите усилия на настоящата банка да контролира правителството... са знак – какво го очаква американския народ, ако той бъде заблуден да запази тази институция или създаването на друга подобна”.

За съжаление това послание не е било чуто. И международните банкери успяват да създадат нова централна банка през 1913 год. Това е днешният Федерален Резерв.

И докато тази институция и подобни на нея продължат да съществуват - вечният дълг Ви е гарантиран.

Досега разглеждахме факта, че парите се създават от дълг посредством заемите. Тези заеми се базират на банкови резерви, а резервите се взимат от депозитите. Чрез тази система на частен резерв, всеки резерв може да създаде 9 пъти собствената си стойност. На свой ред, обезстойностявайки съществуващите пари се вдигат цените. Тъй като всички пари се създават от дълг и циркулират свободно чрез търговията хората се отдалечават от първоначалния си дълг. И се създава неравенство, при което хората са принудени да се състезават за работни места, за да изтеглят достатъчно пари от тези в циркулация за покриване на разходите си за живот. Колкото нефункционално и обърнато наопъки да Ви изглежда, все още има едно нещо, което не сме включили в равенството. А точно този елемент на структурата разкрива наистина коварната природа на самата система — ЛИХВИТЕ!!!

Когато правителството заема пари от ФР или човек заема пари от банка почти винаги сумата трябва да се изплати с лихва. С други думи, почти всяка съществуваща парична единица трябва да бъде върната в банката, заедно с лихвите. Но ако всички пари се заемат от Централната банка, то тогава те се увеличават от търговските банки чрез заеми и само това, което се нарича „главница” се създава като пари в обръщение. Тогава - къде са парите за покриване на начислените лихви?..НИКЪДЕ! Те не съществуват. Последствията от това са умопомрачителни. Сумата на парите дължими на банките винаги надхвърлят сумата на парите в обръщение. Винаги има нужда от нови пари, за да се покрие вечният дефицит, вграден в системата. Той е причинен от нуждата да се изплаща лихва. Това също означава, че математически погледнато банкрутите буквално са вградени в системата.

Винаги ще има бедни прослойки на обществото, които са „на топа на устата”.

Може да се направи аналогия с играта на „музикален стол”. Щом музиката спре да свири някой остава на сухо. И това е цената. Това винаги прехвърля истинското богатство от индивида към банките. Ако не можеш да си изплатиш ипотеките - ще ти вземат имота. И не стига, че такъв фалит е неизбежен поради практиката на частния резерв, но също така и поради факта, че парите, които банката Ви заема дори не са законно съществували в самото начало.

През 1969 година в Минесота се води делото на Джером Дейли, който оспорва изземването на имота му от банката, дала заема за закупуването му. Той пледира, че договора за ипотека изисква и двете страни, той и банката, да предоставят легитимна форма на собственост при размяната. На правен език това се нарича гаранция /всеки договор се базира на размяната на една форма на гаранция с друга/. Г-н Дейли обяснил,че парите всъщност не са собственост на банката. Защото са създадени от нищото в момента на подписване на договора. Помните ли какво се казва в „Механиката на модерните пари” за заемите? Когато се дават заеми, се приемат „обещателни ноти” в замяна на кредити. Резервите не се променят от транзакциите по заема. Но депозираните кредити представляват нови попълнения към цялата сума на депозитите в банковата система. С други думи, парите не идват от съществуващи банкови активи. Банката просто ги измисля, без да покрива някаква собственост, освен теоретично задължение на хартия. С развититето на делото президентът на банката г-н Морган свидетелствал. И според личния мемурандум на съдията ищецът - президентът на банката - признал, че в комбина с Федералния Резерв е създал парите и кредитите в своите счетоводни книги. Парите и кредитите за първи път се появили в момента на създаването им. Г-н Морган признал, че не съществува щатски закон или постановление, което да му дава право да направи това. Такова постановление трябва да съществува и да бъде спазвано за да е валиден и договора. Съдията заключил, че законова основа не съществува за да бъде иззет имота на Дейли. Той също поетично допълнил: - „Само Бог може да създава нещо ценно от нищо”. И с това откровение съдът отхвърлил искането на банката за секвестиране, Така г-н Дейли запазил дома си.

Значението на това съдебно решение е огромно.

Всеки път когато заемете пари от банка, независимо ипотечен заем ли ще е или кредитна карта, парите, които Ви се дават не са просто фалшификат - те са нелегитимна форма на гаранция. (Същото се отнася и за днешните български левове!).

Следователно договорът по задължението е невалиден. Защото банката никога не е имала парите като собственост от самото начало. За жалост такова едно логично и последователно правно аргументиране днес най-безмилостно е подтискано и игнорирано. И играта на вечно преразпределяне на блага и вечен дълг продължава..... Защо така?

По време на американската Гражданска война президентът Линкълн заобиколил заемите с висока лихва, предлагани от европейските банки и решил да изпълни желанието на бащите на нацията. Да създадат независима валута без заложен в нея дълг. Била наречена Грийнбанк. Малко след тази мярка, документ за вътрешно ползване, циркулиращ между частни Британски и Американски банкови интиреси, заявявал: „... робстовото се изразява в притежанието на работна сила, и съдържа в себе си грижата за работниците, докато Европейският план... е, че капиталът трябва да контролира работната сила чрез контрол на надниците. Това може да се осъществи чрез контрол на парите. Не можем да си позволим Грийнбанк, защото не можем да я контролираме”. Политиката на частния резерв, произвеждана от Федералния Резерв, която на практика е разпространена в болшинството от банките по света, включително и БНБ, е всъщност система на модерно робство. Помислете само: парите се създават от дълг! Какво правят хората, когато задлъжнеят? Започват работа за да се издължат. Но ако парите могат да се създават само чрез заеми, как може обществото да изплати всички дългове? - Не може! И това е замисълът. Страхът от загубата на активи, заедно с усилието да наваксаш вечно увеличаващия се дълг и инфлация, заложени в системата, сумирани с неизбежния недостиг на самия паричен фонд, създаден от лихвите, които никога не могат да се изплатят – това е, което държи робите на надницата покорни, въртят те колелото на хамстера, като милиони други, захранвайки една империя, която облагодетелства само елита на върха на пирамидата (състоящ се от една шайка евреи и техните български слуги). Защото в края на деня, за кого работите? –

За банките! Парите, създадени в банката, неизбежно се връщат в банката. Те са истинските господари, заедно с корпорациите и правителствата, които те подкрепят.

Физическото робство изисква хората да бъдат подслонени и нахранени. Икономическото робство изисква хората да подслонят и нахранят сами себе си. Това е една от най-изобретателните измами за социална манипулация, създавани някога. И по своята същност, представлява невидима война срещу населението. Дългът е оръжие за завладяване и поробване на обществата, а лихвите неговите амуниции. И ДОКАТО ОБЩЕСТВОТО НЕ ОСЪЗНАЕ ТАЗИ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, БАНКИТЕ, ЗАЕДНО С ПРАВИТЕЛСТВАТА И КОРПОРАЦИИТЕ ще продължават да усъвършенствуват тактиката си за икономическа война, изграждайки нови бази, като Световната банка, като Международния валутен фонд, като Европейската банка, създавайки нов тип войник. Така се роди икономи ческият убиец.

Има два начина да завладееш и поробиш една нация. Единият е чрез меч. Другият чрез дълг.

Цялото население, цялата държава остава с огромен външен дълг. Толкова голям дълг, че да не могат да го изплатят и това е част от плана.... Не могат да го изплатят и това е!..... И тогава икономическите убийци пристигат и казват: - ”Вижте сега..... Дължите ни много пари. Не можете да си платите дълга. Така, че продайте си електрическата компания на нас...” Или пък: „- Позволете ни да построим военни бази в страната Ви”, „Изпратете войници-окупатори в Афганистан” и така нататък..........

Източник: Афера.бг

Ключ към всички разрушителни явления в българското общество днес се явява така наречената БНБ (Българска Народна Банка). До 1989 година БНБ бе държавна организация. Всички доходи от левови емисии и паричното обръщение бяха общодържавна собственост. При това БНБ бе бюджетна организация, в която работеха държавни служители с традиционните за социалистическата действителност трудови възнаграждения. Но нека сега да разгледаме по-основните промени в статута на БНБ след 1989 година. За целта е необходимо да се проучи с необходимото внимание действащият в момента Закон за българската народна банка.
Така... В този закон фигурира цяла една глава под заглавие „Отношения между българската народна банка и държавата”. Чл.44 гласи буквално следното:
„При упражняване на правомощията и изпълнение на задълженията си по този закон Българската народна банка, управителят и членовете на управителния съвет са независими и нямат право да искат или да приемат указания на Министерския съвет и на други органи и институции. Министерският съвет и другите органи и институции нямат право да дават указания на Българската народна банка, на управителя или членовете на управителния съвет.”
Ето и други интересни текстове от този закон:
Чл. 48. (1) Разходите на Българската народна банка се извършват съобразно годишния бюджет, приет от управителния съвет и обнародван в "Държавен вестник".
Чл. 49. (3) Консолидираният финансов отчет на Българската народна банка се заверява от международен одитор и се публикува заедно с одиторския доклад в съответствие с изискванията на международно приетите счетоводни стандарти.
(4) Международният одитор се избира от управителния съвет за срок три години въз основа на процедура, проведена по реда на Закона за обществените поръчки.
Чл. 55. (1) Българската народна банка има право на собственост върху притежаваните и придобиваните от нея вещи, която е отделна от държавната собственост.
Чл. 59. Българската народна банка се освобождава от заплащане на държавни данъци и такси, с изключение на данък върху добавената стойност, акцизи и мита.

Какво става ясно от тези текстове?

1. БНБ вече е престанала да бъде собственост на българската държава.
2. БНБ е започнала да функционира подобно на едно частво акционерно дружество с основен капитал и органи за управление.
3. С този закон БНБ получава власт, която е много по-могъща от властта на президент, правителство, съдебна власт и медии, взети заедно. Това е властта на паричните знаци.

Тук е важно да се разбере и помни, че ако в която и да е страна по света се създаде някакво централно финансово учреждение (в нашия случай БНБ), което е независимо от съответното правителство на тази страна, то тогава това учреждение минава на подчинение към корпорации от международни банкерски кланове и изпълнява в същата тази страна функцията на техен посредник. С изграждането на централна банка в една държава като независимо от нейното правителство учреждение се отваря път за загубване на икономическия й и всякакъв друг неин суверенитет. Защото суверен в една държава е онзи, който печата (емитира) нейната национална валута.
(следва)

http://ru.netlog.com/antonrachev