Брой 25                                                  

9 - 15 юли 2010 г.

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

Д-р Петко Стефановски

Защо не се цени работата на специалистите в Спешно отделение? Каква е причината лекари и сестри масово да напускат и дали е реализуема в България идеята за суперспешни центрове, разговаряме с началника на Спешно отделение към УМБАЛ "Д-р Г. Странски" - Плевен, Д-р Петко Стефановски.

Спешно отделение не е безплатна лаборатория

Д-р Петко Стефановски е роден на 1 април 1974 г. в Пловдив. Завършва медицина през 2000 година в Плевенския медицински университет. През 2007 г. взема специалност "Спешна медицина", възпитаник на "Пирогов". От 2000 г. до 2003 г. работи като завеждащ филиал на "Спешна помощ" в град Роман. От 2004 до 2007 г. е лекар в "Бърза помощ" - Червен бряг. От 2007 г., от създаването на Спешното отделение към УМБАЛ "Д-р Г. Странски" - Плевен, е негов началник.

Интервю на Поля ТОМОВА

- Д-р Стефановски, професионалният ви път е свързан изцяло със спешната помощ. Защо избрахте точно тази работа?

- Да, вече 10 години работя само в системата на спешната помощ. Защо съм избрал тази работа? Много са факторите, но това, което наклони везните, бяха едни курсове по спешна медицина в София през 2000 г. Тогава се запалих заради това, че хората се нуждаят от спешна помощ, която да е и качествена. Установих, че тази работа ми харесва. Тъй като обаче проблемите в спешната помощ са много, явно си падам и малко романтик - нашата работа обикновено не е високо ценена от никого - нито от колегите, нито от пациентите.

- Защо казвате, че не е ценена тази работа?

- Мога да кажа, че за последните четири години тук са преминали 13 лекари. На всеки втори или трети месец един напуска, назначават се нови, изкарват три - четири месеца, пак напускат... Част от колегите, по-точно четирима, са вече в чужбина - Германия, Испания, останалите намериха работа по специалността си в малките болници в региона...

- Това ли е големият проблем на спешната помощ?

- Ниското заплащане е най-големият проблем. На второ място - липсата на възможност за квалификация според сега действащото законодателство. Ако ги степенуваме, след това е проблемът с липсата на колегиалност в доболничната помощ. Разбирам колегите, личните лекари, че нямат направления за специалисти, но нас ни използват като една безплатна лаборатория...

- Явно тази практика продължава...

- Продължава да се случва, дори в момента имаме проблеми с педиатричната помощ. Джипитата нямат направления за педиатри и всички деца се пращат тук за безплатна консултация с педиатър, безплатна лаборатория и т. н. А това на практика си е източване на бюджета на болницата. Голям проблем също са неосигурените пациенти. Както знаете, Плевен е една от областите, в които има доста места с голям брой роми. Те са неосигурени, имат много деца, които не се отглеждат в добри условия, често боледуват. Ако се върнем към проблемите, сега вече сред тях се нарежда и закриването на малките болници, които насочват пациентите си при нас. Ако обобщим - всичко, с което колегите общо взето не могат да се справят, се праща в Спешно отделение. Тук влизат и всички тежки случаи, които ще излязат скъпи на малките болници, както и на частните. Пациенти идват при нас не само от Плевенска област, но и от околните.

- Колко получава един лекар в спешно отделение и колко часа работи?

- В Спешно отделение 425 лв. е заплатата на ординатора. Работи се на дежурства по 12 часа. Заплащането е общ проблем на цялата болница, но то не зависи от ръководството на лечебното заведение. Недофинансирането въобще на болничната помощ води и до тези ниски заплати.

- Има ли риск да останат спешните отделения без лекари?

- Да, стои този проблем. На 1 юни ме напуснаха едновременно трима от лекарите, които работеха тук. Ние бяхме шест човека с мен и това означава, че аз в един момент се оказвам с 50 процента по-малък личен състав в отделението. Останахме без лекари, които да поемат дори графика. Започнаха да дават дежурства на половин щат от отделенията в болницата, защото по-големият проблем е, че няма нито един желаещ да работи в Спешно отделение. И за месец и половина имам само една молба на лекар, който желае да работи тук. Сестрите също напускат, ето в момента имам две такива молби. А нямам нито една молба за работа...

- И какво ще правите?

- Ще се справяме. И ще чакаме желаещи да работят при нас.

- Спряха ли нападенията над персонала в Спешно отделение от пациенти или техни близки?

- С усилията на охраната на болницата и СОТ, в близкия месец - месец и половина не се сме имали физически нападения. Но пък вербалните си остават. Ето ви един пресен случай. В неделя дежурният ми се обажда, за да дойда да му помогна, защото има много хора. Идвам и какво се оказва - имало е катастрофа при село Български извор, девет пострадали едновременно. От филиала в Луковит прескачат районните болници и ги пращат директно при нас - всичките пострадали. А тук е дежурен един лекар с две сестри и двама санитари. Сред пострадалите имаше и тежко ранени, със сериозни травми. Това е неделя, когато почти не работят джипитата. Отвън в чакалнята имаше над 25 човека с най-различни оплаквания - зачервени гърла, деца с температури, бъбречни кризи... И ние с колегата се заемаме с пострадалите от катастрофата. Хората чукат на вратата, излизам и любезно им обяснявам да изчакат, докато приключим с тежко пострадалите. Ако не им се чака, да отидат в поликлиниките, където има неотложни кабинети. В момента, в който аз шинирам една жена със счупено бедро на две места, звъни телефонът. Обажда ми се дежурното джипи във Второ ДКЦ и ми вдига страшен скандал - защо попадали хора при тях. Аз обяснявам - имаме катастрофа с тежко пострадали, хора в шок и тази жена ми вдигна скандал, едва не ме напсува и обяви, че щяла да се жалва заради това, че ние в момента не преглеждаме болни в Спешно отделение.

- Как гледате на идеята за създаването на суперспешни центрове?

- Идеята е много добра, този модел действа на много места в други държави. Малко съм скептичен обаче дали тук, в България, това може да се реализира. Първо е доста скъпо начинание. Второ, освен много добра апаратура, трябва да има и подготвени кадри. А в момента има огромен проблем със специализации, с курсове за следдипломна квалификация, защото всичко е платено. Трябва да има държавна политика за специализации и следдипломна квалификация. Ето например, аз в момента искам да изкарам курс по ехографска диагностика, защото при нас е необходимо и по законова уредба, и по всичко останало... Но курсът е платен. Аз със заплатата си не мога да си позволя да отделя пари и да отида. Да не говорим, че ако пък започна курса, тук няма да има кой да работи на график... Но иначе, ако се направят такива центрове, ще сработят. Как обаче ще стане сега, в условия на криза, не е ясно. Не е ясно и кой ще плаща за тях. Защото положението в болниците е трагично и повечето няма да могат да си позволят да поддържат тези центрове.

- И тук сте закачили списък с цените на дейностите. Някой плаща ли изобщо?

- Пациентът, който е по спешност, който е в животозастрашаващо състояние, ние нямаме нито морално, нито законово право да му искаме пари. За такива пациенти е безплатно. Платени са неща, които по Национален рамков договор влизат в задълженията на общопрактикуващите лекари или техните заместници - например вадене на кърлеж. То струва 20 лв. Може би един или двама са платили. Другото платено, е смяна на превръзки, катетър... Но много малко си плащат.

- Колко пациенти преминават през Спешното отделение?

- За миналия месец общо прегледани са 2 100 човека, като го разделите на 30 дни се получава по около 70 човека на ден. Като това е на един лекар. На час се събират по три - четири прегледа. Тежките състояния попадат в болницата, те биват хоспитализирани. От тези 2 000 човека такива са 470. И аз искрено се надявам новият министър на здравеопазването да промени системата точно в тази насока - личните лекари да си поемат пациентите, независимо от това дали са почивни дни, или не. Защото едно изследване на кръв, един преглед на едно зачервено гърло, да кажем, което в доболничната помощ би излязло 10 - 15 лв., тук вече стига до 50 лв., защото се ангажира целият екип, плюс лабораторно изследване, плюс консултация със специалист. Четири пъти се оскъпява и това е проблем за здравната система.

- Какви са най-честите заболявания, с които хората идват при вас?

- На първо място с 23% са заболяванията на органите на кръвообръщението. Тук освен инфарктите влизат и инсултите. През 2007 г. са преминали 274 пациенти с инсулт, през 2008 - 592-ма, а през 2009-а - 776 случая на мозъчен инсулт. Виждате, че растат всяка година инсултите. Пак според данните 77% от пациентите миналата година сами са потърсили помощ тук. Около 19 на сто са докарани от филиалите на "Спешна помощ". Насочените от други кабинети и отделения са около 200 души, а 51 човека са докарани от друга област. А сега сме началото на юли и тази цифра вече сме я надхвърлили. От частните болници имаме също толкова. От РПУ-тата и затворите са докарани около 200 души. Основната част от населението идва само.

- Сещат ли се хората да благодарят за усилията ви?

- Не, рядко се сещат. Като че ли не се цени нашият труд, работата ни... Имам чувството, че хората са се овълчили до такава степен, че не признават труда на другия за нещо ценно.

- Свиква ли се с болката, със смъртта?

- Не, с това не се свиква. Преживява се трудно. Слава Богу, починалите при нас не са чак толкова много. За миналата година имаме 63-ма починали, от общо над 20 хиляди пациенти, които са преминали. И още 80 сме настанили в реанимациите, което е един доста голям процент на успешни реанимационни мерки, които сме предприели в нашата противошокова зала.

- Вашето семейство как приема професията ви?

- Семейството ми ме разбира, имам дъщеричка на осем години. Разбират ме, като съпругата ми вече просто свикна с редовните ми отсъствия от дома.

- Как разпускате?

- Правя си ремонт. Аз лично си направих парна инсталация. Научих се да лепя полипропиленови тръби. Обичам сам да си майсторя някакви неща. Друго - фитнес и чета книги, основно научна фантастика. Библиотеката ми в момента наброява 420 тома, почти всичко излязло на български го имам. И ако това е краят на интервюто, ще завърша с това, че съм оптимист.

- За кое?

- По принцип - и за здравната система, и за бъдещето на нашата страна.