секи народ на земята е воювал, но никой не е водил такава непрекъсната редица 

кървави войни във всички части на земното кълбо, както английският народ. От 

съдбоносното   сражение   при   Хейстингс   на   14   октомври   1066   год.,   когато 

норманите,   под   предводителството   на   херцог   Вилхелм,   завладяха   Англия   и   когато 

френско-норманският елемент се свърза с келтско-британския в една странна смесица 

от пресметлива устойчивост и безогледно желание за завоевание, историята на Англия 

не е нищо друго, освен продължителна война в Европа и в Далечния Изток. Векове 

наред тя воюва с Уелс, Ирландия и Шотландия; векове наред - срещу Франция или 

някоя от издигащите се до величие и богатство държави на европейския континент. 

След това последваха, през последните три века война след война срещу всички народи 

и   раси,   във   всички   зони   на   земното   кълбо,   чак   до   наши   дни:   това   е   истинското 

съдържание на „славната” британска история от хиляда години насам.

В

Този единствен по характера си процес в хода на световната история има до себе 

между всички народи на земята е водил най-много войни и е пролял най-много кръв, за 

чиито   насилия   свидетелствуват   дълбоки   белези   от   рани   по   телата   на   почти   всички 

цивилизовани народи на западното полукълбо и на „дивите” или цивилизовани народи 

в Африка, Азия, Австралия и Америка, за този британски неприятел на целия свят, за 

„могъщия разбойник”, както възпява Англия нейният поет Киплинг, едва ли някои от 

засегнатите   народи   подозира   срещу   какъв   смъртен   враг   на   свободата   и   на 

благополучието е изправен.

Ето къде е тайната, която изглежда неизяснима и чието тълкувание се съдържа в 

една единствена формула. Англия е съумявала винаги да сменя своите противници и 

съюзници,   както  и  арените   на  своите  нападения  и   да  представя  войните  си   според 

мъдро пресметнатите възможности на момента, като борба за религия или за култура, 

за свобода или прогрес, за малките народи или срещу големите „световни потисници”, 

винаги, обаче, като борба за свободата или за идеалите на света. В края на краищата, 

обаче, даже самият подчинен народ е бивал надвиван от пропагандната сила на тия 

лозунги.   Предишните   неприятели   биваха   обръщани   чрез   нови   съюзи   в   приятели   и 

впрегнати пред британската колесница, забравяха, че Англия е техният стар враг, който 

е успял да ги примами, за да тръгнат заедно с него против тия, наедно, с които те в 

същност би трябвало да се помъчат да оковат общия потисник.

Първата 100-годишна война с Франция.

ай-трагичен пример за това отслабване на най-примитивните жизнени инстинкти 

у   един   народ,   което   довежда   до   смъртно   излагане   в   опасност   на   собствената 

жизнена основа и на цялото собствено бъдеще, представя Франция. От времето на крал 

Хенри I английски (1100-1135), който отново откъсна Нормандия от Франция, чак до 

края на 100-годишната война на прага на новото време, цялата френска история е само 

непрекъснат отчаян опит да противостои на кървавите нападения и на безогледните 

стремежи за власт на Англия и да достигне до своя собствена национално обединена 

жизнена и държавна форма. Цялото управление на английския кралски род Анжу или 

Плантагенет   от   времето   на   Хенри   II   (1154-1189)   насам   е   изпълнено   с   необуздания 

стремеж   на   Англия   да   запази   спечелената   чрез   женитби   по   сметка   по-голямата 

половина на Франция и да я разшири до пълно господство над френската земя. Цялата 

Н

3

Войните на англия (emirsaba.org)