Автор: lililota 
Искаш ли сега да отидем да видиш и да разгледаш с мен много цветя? … Ти трябва да ги изучиш до съвършенство, за да се научиш да имитираш Бога. Колкото по-сполучливо Го имитираш, толкова по-добри цветя ще създаваш. Не се опитвай ти да измисляш цветя! Каквито усилия и да положиш, твоето цвете няма да прилича на цвете и ти ще се намериш един ден озлобена против Бога като рисувач на пейзажи, който рисува не по Божие подобие, а по „аз тъй ги виждам“!  

 Автор: lililota  

Леополд Ашенбренер предупреждава за проблем с ККП и използването на ИИ: „Запазването на свободния свят срещу тоталитарните държави е под въпрос“

Специалист, уволнен от компанията OpenAI предсказа, че до 2027 г. може да бъде създаден Общ изкуствен интелект (ОИИ) с човешки образ и изрази тревога заради шпионска заплаха от страна на Китай в тази област.

“Ако и когато ККП [Китайската комунистическа партия] се заинтересува от ОИИ, трябва да очакваме от тяхна страна неимоверни усилия за конкуренция. И аз мисля, че има съвсем ясна пътека как Китай да влезе в играта: да изпревари САЩ, като открадне алгоритмите“, пише Ашенбренер.

Според г-н Ашенбренер без засилени мерки за сигурност в следващите няколко години ККП ще занесе у дома „ключови пробиви в областта на ОИИ“.

“Това ще бъде най-голямото съжаление на елита по национална сигурност, преди десетилетието да свърши, пише той и предупреждава, че „запазването на свободния свят срещу тоталитарните държави е под въпрос“.

Ашенбренер иска по-сериозна сигурност за т.нар. „AI model weights“ – числовите стойности, които отразяват силата на връзките между изкуствените неврони – и, в частност, за тайните на алгоритмите, където в сегашната ситуация според него са направени сериозни пропуски.

„Мисля, че липсата на сигурност за тайните на алгоритмите е най-вероятният начин, по който Китай може да остане в надпреварата за ОИИ”, пише той. „Трудно е да се установи в колко лошо състояние е сигурността на тайните на алгоритмите.“

Г-н Ашенбренер твърди също, че ОИИ може да даде тласък на суперинтелекта за малко над пет години, като автоматизира развитието на самия ИИ.

Записките на г-н Ашенбренер, озаглавени „Информираност за ситуацията: предстоящото десетилетие“, предизвикаха редица реакции в света на технологииите. Ученият Скот Арънсън, специалист в областта на компютрите ги описва като “един от най-необикновените документи, които съм чел”, докато софтуеърният инженер Грейди Бууч написа в Х, че много елементи в нея са изначално, притеснително, потресаващо погрешни”.

„Отдавна е време да регулираме тази област“, пише Джейсън Лоуи-Грийн от Центъра за ИИ политики в коментар за публикацията на г-н Ашенбренер.

Отново по X Джейсън Колбърн от Кампанията за сигурност на ИИ отговаря на забележката за ИИ състезание между САЩ и Китай с предложение за „глобално неразпространение, започващо с двустранно споразумение между САЩ и ККП“.

В последните седмици изследователи на ИИ от Google и DeepMind са публикували писмо, предупреждавайки, че ИИ технологията представлява „сериозен риск“, стигащо до и включващо „унищожението на хората“.
 

Регулация на ИИ

„Осведоменост за ситуацията“ излиза, когато законодателните институции на САЩ и държавите по света са се заели с регулациите на ИИ.

През март 2023 г. Европейският парламент приема широкообхватния Закон за изкуствения интелект, като няколко месеца преди това държавите членки са постигнали съгласие по предложението.

Двупартийният закон ENFORCE, представен наскоро в Конгреса на САЩ, ще позволи на Департамента към Търговското бюро за индустрия и сигурност да наложи place контрол върху износа на ИИ технологии.

В постановление от 10-ти май към законопроекта, конгресменът Раджа Кришнамурт (Дем. – Илинойс), член на Избрания комитет за Китайската комунистическа партия, предупреди, че според сегашния закон „нашият комитет за национална сигурност няма властта, нужна да предотврати това Китайската комунистическа партия, армията ѝ и пряко контролираните от нея компании да получат ИИ системи, които да помогнат за бъдещи кибератаки срещу САЩ.“

Ашенбренер казва, че от отдела за човешки ресурси на OpenAI са нарекли предупрежденията му за ККП „расистки“

Г-н Ашенбренер издава „Осведоменост за ситуацията“ няколко месеца след като е напуснал OpenAI по доста противоречив начин. Във фирмата той е част от екипа за суперстандартизиране.

Обвиненията към г-н Ашенбренер са, че през април той, заедно с още един служител на OpenAI са позволили „изтичане на информация“. В интервю от 4 юни с Дуаркеш Пател г-н Ашенбренер, на въпрос за това, отговаря, че „изтичането“ е свързано  с документ за сигурност, даден на трима изследователи, несвързани с OpenAI.

„Но по това време в OpenAI беше напълно нормално да се споделят идеи за сигурност с външни колеги, за получаване на обратна връзка“.

Г-н Ашенбренер свързва уволнението си с въпросите, повдигнати от него във връзка с възможни кражби на интелектуална собственост от страна на Китай.

Той казва на г-н Пател, че е бил предупреден официално от отдела за човешки ресурси на компанията, след като е направил чернова на документ за сигурност, в който споменава заплахата от ККП и го е споделил с борда на OpenAI.

„Човекът от отдела за човешки ресурси ми каза, че е расистко да се безпокоя за шпионаж от страна на ККП.“ Той добавя, че по-късно заради този документ е информиран, че е уволнен, а не просто предупреден.

Двамата тиймлидери на екипа по супернапасване (между интелекта на човека и изкуствения интелект – бел.прев.) Иля Сътскевър и Ян Лейке са напуснали OpenAI в средата на май.

„През последните няколко години процесите по сигурността отстъпиха място на бляскави продукти“, пише г-н Лейке в Х.

„Отдавна закъсняхме да реагираме на усложненията, свързани с разработването на ОИИ. Трябва да превърнем в приоритет подготовката си за тях по възможно най-добрия начин“, допълва той.

Г-н Ашенбренер е роден в Германия. Завършил е с докторска степен университета в Колумбия като първенец на випуска на 19 години. Той посвещава своята „Осведоменост за ситуацията“ на г-н Сътскевър, компютърен специалист от канадско-израелски произход, роден в Русия.

Текстът е преведен от англоезичния "Епок Таймс"

 

 

 Не ви ли направи впечатление кой им е "лицето"?... 

Етиен Леви: Засега няма как да има правителство между ГЕРБ, ДПС и "Величие" - България - DarikNews.bg

Няма, няма... Ама СИНЕДРИОНА И ХАБАД КАТО КАЖАТ ДРУГО? А?...
Тиквун (Бахур Бахар) още е любимец на бая от тях, макар некои да го замениха с Киро и Рундьо...

 Ако отгоре не стои Бог, Христа и Правата Вяра, единствения Верен Път към Бога... Всичко е обречено на разпад и провал.
Пак ще стане като с някогашните анархо-болшевишки ранни опити за "комуни" у нас... Смачкани не от властта или някаква "особена монархо-фашистка преса", а заради настаналия вътре разгул, интриги, буквално искане жените да са общи, надхитряване да се лежи на чуждия труд, гръб и да се експлоатира и паразитира, егоизъм...
"Няма ли Бог, всичко е позволено"...
А тук четем нещо за "АНАРХИЗЪМ" и "КАПИТАЛИЗЪМ", твърде износени, меко казано и компрометирани понятия...
Дано идеята не бъде покварена пак...
А "если Бог с НАМИ, ТО КТО ПРОТИВ НАМИ"?... И съответно, НИЕ С БОГ...
Инак, това са стъпките към излаз от системата, "срезването на артериите" и нейното сгромолясване, ако се масовизира примера...
Разбира се с ОТКАЗ ОТ ВСЯКАКВИ ДОКУМЕНТИ, РЕГИСТРАЦИИ, БАНКИ, освен тези за собственост, засега...
След време ще изгорим и тях.
19.06 22:14 - «Нужно уезжать». Американцы бегут в пустыню от геев и конца света. Как они строят утопию без врачей и электричества? автор: radostinalassa категория: Забавление   
прочетен: 91 коментари: 2 гласове:  4
 
   

Пустыня в американском штате Юта — не самое гостеприимное место, но с недавних пор туда потянулись люди. Поселение Ривербед-Ранч привлекает американцев консервативных взглядов, которых пугает современная жизнь. Они готовы платить большие деньги за крохотные участки в глуши, где нет магазинов, больниц и даже электричества. Они уверяют, что не ждут апокалипсиса, но на всякий случай все же запасают продовольствие.

В поселении Ривербед-Ранч живут без электричества, сотовой связи и профессиональных медиков

Сельскохозяйственный кооператив Ривербед-Ранч появился совсем недавно. Его создатель, 74-летний Филип Глисон, перебрался туда всего три года назад. Сейчас на территории площадью 504 гектара постоянно живут больше 120 человек, и население растет на глазах. Всем им пришлось пожертвовать удобствами, на которые можно рассчитывать в более цивилизованных местах.

Попасть в Ривербед-Ранч можно только по проселочной дороге, засыпанной гравием. Журналист издания The Deseret News, который там побывал, шутит, что ее не ремонтировали со времен, когда главным средством передвижения в тех местах были лошади.

До ближайшего магазина почти сто километров. До почтового отделения — два часа езды. Электричества нет, канализации нет, сотовой связи нет, но Глисон и его последователи не считают это проблемой. Работать, разумеется, тоже негде.

Некоторые поселенцы нашли заработок в соседнем городе и тратят четыре часа в день на дорогу. Другие покупают терминалы спутниковой связи Starlink и пытаются работать удаленно

По словам Глисона, люди уезжают в Ривербед-Ранч, потому что их пугает современная Америка. «Они нуждаются в безопасном месте, чтобы растить детей и еду», — пояснил он автору газеты The Salt Lake Tribune.

      Кадр: Academy of Self-Reliance / YouTube

Некоторые, как утверждает Глисон, не верят в безопасность обычной пищи и воды. «Они озабочены тем, что добавляют в воду, — говорит Глисон. — Они озабочены тем, что там разбрызгивают и все такое». У других более простые интересы: один из жителей Ривербед-Ранч сбежал в пустыню, когда узнал об учителе-гее в калифорнийской школе своего сына.

Сам Глисон боится конца света. Какого именно, не вполне понятно: может, электромагнитный импульс, отключение энергосети или кибератака. На всякий случай он рекомендует новоприбывшим запасать топливо на семь лет вперед. «Когда мы сюда приехали, то думали, что, может, это даже слишком далеко, — говорит он. — А теперь со всеми этими событиями кажется, что, наверное, следовало еще дальше».

Создатель поселения решил, что нельзя полагаться на общество, после ночи с детьми на морозе

Глисону не было и 30, когда он впервые понял, что нужно быть готовым ко всему. В 1975 году он, его жена и дети жили в автодоме недалеко от стройки, куда он устроился. Неожиданно температура упала ниже нуля. Обогревать автодом можно было пропаном, но их запасов хватило ненадолго. Купить газ ночью было негде. У них было одеяло с электроподогревом, но тут в трейлерном парке отключилось электричество.

Глисон и его семья провели ночь на морозе. Все остались целы и здоровы, но с тех пор он старался не рассчитывать на других. Если бы в тот раз он не рассчитывал, что сможет достать пропан, а сделал запас, не рассчитывал бы на электроснабжение, а купил бы свой генератор, никаких бы проблем не было.

      Кадр: Academy of Self-Reliance / YouTube

Позднее Глисон попал в аварию и больше не мог работать строителем. Он стал зарабатывать тем, что делал деревянные столы для выживальщиков. Помимо своей основной функции, они также могли использоваться для хранения продовольствия.

Глисон и сам делал запасы, чем неизменно веселил своих приятелей. «Понятно, к кому нужно идти, когда все накроется», — шутили они

Глисон делал из этих шуток свой вывод: когда все накроется, лучше быть там, где приятели не найдут его запасов. «Я понял, что устраиваю для себя конфликтную ситуацию, — говорит он. — Нужно уезжать».

В 2019 году Глисон купил землю в штате Юта, где со временем вырастет Ривербед-Ранч. Спустя два года он и его жена окончательно переехали туда в автодоме. К следующему лету там поселились еще пять семей, а еще через год — 35.

Глисон построил дом, построенный таким образом, чтобы даже в мороз там сохранялась комфортная температура. У него имеется резервуар с пропаном, электрическая система обогрева и кондиционирования и на крайний случай — современная дровяная печка. На своем участке он рассчитывает со временем растить достаточно продовольствия, чтобы прокормить 50 человек.

       Кадр: Academy of Self-Reliance / YouTube

Его особая гордость — заросли подсолнухов, которые он развел. Деревья в пустыне не растут, а подсолнух дают какую-никакую, а тень. Кроме того, он хочет делать из них масло. Это ему посоветовал знакомый, который жил в Германии после Второй мировой войны. Он утверждал, что хуже всего в то время было от нехватки масла. «А нам до этого не так уже далеко», — говорит Глисон.

У поселенцев есть собственный совет и судебный орган, но нет ни школы, ни больницы

Территория Ривербед-Ранч поделена на 250 участков площадью два актра (81 сотка). Чтобы его купить, нужно 35 тысяч долларов (три миллиона рублей), но это только первая трата. Поселенцам приходится заключать договор с Глисоном, который обязывает их построить дом, амбар и теплицу, выкопать колодец, установить септик и солнечные батареи. В сумме выходит по меньшей мере 235 тысяч долларов (20 миллионов рублей).

Некоторые формальности все же приходится улаживать с настоящими властями, и налоги никто не отменял, но в остальном кооператив представляет собой государство в государстве

Вместо городского совета жители Ривербед-Ранч выбирают совет директоров. Кроме того, имеется комитет разрешения споров, который призван играть роль судебного органа. Собственной валюты у поселенцев нет, но многие из них предпочитают обходиться без денег и использовать бартер. Скот меняют на овощи, хлеб на молоко.

В Ривербед-Ранч больше 70 детей, но школы для них нет — родители учат их сами. Медицинские проблемы решаются тем же способом. До ближайшей больницы сто километров, поэтому рассчитывать на оперативную помощь не приходится. Одна из поселенок — бывшая медсестра, по мере сил помогающая соседям. Есть и акушерка. Она уже три раза принимала роды у жительниц Ривербед-Ранч.

       Кадр: Academy of Self-Reliance / YouTube

Глисон тоже уцелел только чудом. С 2021 года он пережил два инфаркта, оба раза — без профессиональной помощи. Несколько месяцев назад был несчастный случай: ребенок упал с лестницы и сломал ногу. На этот раз решили, что самодостаточность самодостаточностью, но врач все-таки нужен. Вертолет с медиками прилетел через полчаса.

Предшественники Ривербед-Ранч потерпели неудачу из-за медведей, бурь и пожаров

Ривербед-Ранч — не первый проект подобного рода. Американцы консервативных взглядов с завидной регулярностью предпринимают попытки создать самодостаточные поселения, которые не зависят от государства и не следуют его «порочным» законам. Всякий раз дело кончается катастрофой, причем всякий раз по-новому.

В конце 1960-х нью-йоркский предприниматель Вернер Штифель затеял операцию «Атлантида». Он хотел построить на корабле либертарианскую утопию по заветам Айн Рэнд, а в перспективе — переселиться на собственный остров.

В 1971 году Штифель и его последователи взяли курс на Багамы. В самом начале пути судно перевернулось, увязло в иле и загорелось. Либертарианцы не сдались и продолжили плавание, потеряли гребной винт, но все же добрались до пункта назначения, где корабль попал в бурю и пошел ко дну. Вместо него Штифель купил старую нефтяную платформу, но после следующего шторма затонула и она.

       Кадр: Academy of Self-Reliance / YouTube

Другому нашумевшему провалу нет и десяти лет. В середине 2000-х группа активистов решила построить в нью-гэмпширском городке Графтон анархо-капиталистическую утопию без налогов и правил. В Графтон перебрались сотни либертарианцев, ликвидировали все социальные службы и столкнулись с неожиданной проблемой: медведями. Их было больше, и их не волновали ни Первая, ни Вторая поправка к Конституции США.

В конце либертарианцы передрались друг с другом, с медведями и даже с агрессивной ламой по кличке Ураган, которую кто-то привез в город. Жить в таких условиях было совершенно невозможно

Глисону и его Ривербед-Ранч медведи не грозят. В пустыне, где он поселился, нет крупных зверей, только грызуны и ящерицы-ядозубы. Если верить индейским легендам, даже дыхание ядозуба способно погубить человека. Но в действительности они так малы и медлительны, что вряд ли причинят кому-то вред. А если и причинят, у Глисон есть на это ответ: он уже обратился к властям Юты за разрешением на строительство собственного кладбища.

 Който пожелае ще му дам фейсбук-профилите на установените същества, работещи в техния филиал... Първата им жертва е вече налице.
Най-вероятно, филиала е прикачен към ДАНС и имат "реплика" на някогашния отдел към 6-о на ДС, известен като направление "религиозна диверсия"...

12.06 18:07 - Отвличане, депрограмиране и промиване на мозъци: тайната война на Франция срещу сектите Автор: investigator25 Категория: Други   
Прочетен: 63 Коментари: 1 Гласове:  0
 
 

Страхът от "промиване на мозъци" често води до нетолерантност към новите религиозни движения, особено във Франция, където държавата активно се бори със сектите. Този подход включва използване на неясни критерии като "необичайни вярвания" за идентифициране и целенасочване към малцинствени религии, което може да подкопае религиозната свобода. Френските организации като MIVILUDES и UNADFI, които са задължени да наблюдават и да се борят с религиозните отклонения, работят с широк мандат и често се възприемат като субективни в оценката си за това какво се счита за опасно. Съществуващите връзки между държавата и утвърдените църкви, както и държавното финансиране на антикултови организации, създават притеснения за религиозния неутралитет. Франция трябва да намери баланс между защитата на хората и избягване на дискриминацията срещу малцинствените религии, за да поддържа религиозния плурализъм и свободата на съвестта.

В продължение на десетилетия по отношение на някои религиозни групи, считани за „секти“, се е наложил един специфичен подход. Този разказ, често подхранван от организациите за борба с култовете, рисува картина на уязвими хора, чиито мозъци са промити и психически поробени от опасни идеологии. Въпреки че никога не бива да се отхвърлят истинските опасения относно вредните групи, методите, използвани от някои антикултови движения, повдигат сериозни въпроси относно въздействието им върху религиозната свобода. Централно място в тяхната стратегия заема отхвърлянето на диалога, убеждението, че взаимодействието с членовете на тези групи е безполезно поради тяхната предполагаема умствена неспособност. Тази политика на „липса на диалог“ обаче не само пречи на разбирането и подхранва предразсъдъците, но и създава опасно оправдание за принудителни практики.

Така стигаме до един от най-тревожните аспекти на движението срещу култовете: историческото използване на насилствено „депрограмиране“ за „спасяване“ на членове от тези групи. Тази практика, забулена в патерналистично желание за „спасяване на душите“, включва отвличане на хора, задържането им против волята им и подлагането им на силен психологически натиск, за да се откажат от убежденията си. Моето собствено проучване на френската антикултова среда разкри смразяващ пример за тази тактика в случая на Клер К., член на Църквата на обединението.

През 1982 г. Клер е отвлечена от родителите си и държана в плен в една планинска къща. В продължение на дни тя е подложена на психологическа и физическа манипулация от страна на двама „депрограмисти“, пристигнали от чужбина. Това изпитание, което Клер по-късно описва публично, включва лишаване от сън, постоянно насилване на убежденията ѝ и дори контрол върху основните ѝ телесни функции. Този ужасяващ разказ не е изолиран случай. Многобройни подобни случаи, някои от които дори довели до физическо увреждане, са разкрити през годините, разкривайки тъмното дъно на насилствените тактики на антикултовото движение.

Един от най-тревожните аспекти на случая на Клер К. е прякото участие на известната френска антикултова асоциация ADFI. Александра Шмидт, член на ADFI по онова време, признава в телевизионно интервю, че организацията е създадена въз основа на предпоставката да „спасява“ членове от „култове“ и че насилственото депрограмиране е основна стратегия. Това смразяващо признание подчертава дълбоко проблематичния характер на идеология, която оправдава лишаването на хората от свобода и автономност в името на борбата с „психическата манипулация“.

Макар че насилственото депрограмиране е широко осъждано като незаконно и неетично, все още има опасения за неговото едва доловимо възраждане под формата на „консултиране при напускане“. Този по-нов подход, който често се представя като по-хуманна алтернатива, повдига въпроси дали наистина разглежда основните проблеми на принудата и съгласието. Неотдавнашен случай във Франция, при който родители принудително отстраниха възрастната си дъщеря от влиянието на нейния приятел по съвет на антикултурна група, подчертава размитите граници между законната намеса и неоправданата намеса в личния избор.

Влиянието на движението за борба с култовете обаче се простира отвъд тези преки намеси. Все по-голяма загриженост предизвикват опитите им да оформят законодателството и практиките на правоприлагащите органи. Лобирайки за по-строги закони, насочени срещу „култовете“, и предоставяйки „експертни“ свидетелства въз основа на своите често предубедени гледни точки, тези групи рискуват да повлияят на разследванията и съдебните преследвания по начин, който застрашава религиозната свобода. Това е особено притеснително, когато става въпрос за субективни понятия като „психическа манипулация“ и „психологическо подчинение“, които могат лесно да бъдат манипулирани, за да бъдат насочени срещу непопулярни или малцинствени религиозни групи.

Създаването на специализирани полицейски звена като CAIMADES във Франция, натоварени с разследването на „сектантски отклонения“, поражда допълнителни опасения. Макар и да има за цел да се справи с потенциалните вреди, зависимостта на звеното от „експертизата“ на асоциации за борба с култовете повдига въпроси относно неутралността и обективността. Тази тясна връзка между правоприлагащите органи и групите, активно враждебно настроени към определени религиозни прояви, създава опасна среда, в която обвиненията в членство в „секта“ могат лесно да се превърнат в разследвания и правни последици, независимо от действителните доказателства за вреда.

Разчитането на антикултовото движение на бивши членове („вероотстъпници“) като основни източници на информация допълнително усложнява нещата. Макар че някои хора могат да имат основателни оплаквания и техният опит трябва да бъде признат, представянето им като обективни „експерти“ без критична оценка е проблематично. Отстъпниците, поради самото естество на своя опит, често таят силни отрицателни чувства към бившите си групи. Тези чувства, макар и разбираеми, могат да повлияят на техните разкази, като доведат до преувеличени твърдения, обобщения и съсредоточаване върху негативните аспекти, като се омаловажават или игнорират положителните.

Необходимостта от предпазливост става още по-очевидна, когато се вземе предвид, че някои лица могат да бъдат финансово или емоционално стимулирани да поддържат определен разказ за бившата си група. Това не означава, че се отхвърлят преживяванията на всички бивши членове, а че се подчертава необходимостта от внимателна проверка и потвърждаване, преди да се приемат техните разкази като окончателни истини за цели групи.

В крайна сметка борбата срещу вредните практики в рамките на която и да е група, религиозна или друга, никога не трябва да става за сметка на основните свободи. Въпреки че бдителността е от решаващо значение, прибягването до принуда, манипулация и заглушаване на инакомислието създава опасен прецедент. То създава климат на страх и подозрение, в който хората се обезкуражават да изследват различни вярвания и да изразяват свободно своята духовност.

Продължаването напред изисква промяна в подхода. Вместо да се разчита на принудителни интервенции и пристрастна информация, усилията трябва да се съсредоточат върху насърчаването на критичното мислене, образованието и открития диалог. Решаването на проблема с потенциалната вреда в рамките на групите изисква нюансирано разбиране, а не демонизиране и потискане. Поддържането на религиозната свобода означава да се гарантира правото да се вярва, дори когато тези вярвания са непопулярни или оспорват общоприетите норми. Именно в обърканото, понякога предизвикателно пространство на открития диалог и взаимното уважение можем да се надяваме да отговорим на основателните опасения, като същевременно защитим основното човешко право на свобода на убежденията.

В следващата ни статия ще ви представим един пример за това как слуховете могат да отнемат човешки живот.

  Нагоре
 

  Гласувай:   0  

Прочелите постинга прочетоха и: © Тъпите и невъзприемчиви българи портят...
Северна Корея има само един съюзник - со...
© Украйна излиза на борсата, а Дончо стя...
Следващ постинг Предишен постинг
Опасностите от антикултовата дезинформация: Слухове които убиват Сектите и културната война: кога защитата се превръща в потискане?   Коментари   1. samvoin - У нас също имаме филиал към ДАНС на ...
13.06 19:42 У нас също имаме филиал към ДАНС на тези уроди, сто на сто... Сто на сто върви депрограмирането...
И имената на тези изроди са Марина Георгиева, некаква си Галя, некаква си Даниела...
Също така лице на име Александър от Червен...
Имам и конкретен случай на "депрограмиран" човек от тях, след като беше натикан в пловдивската психиатрия и буквално вдигнат от входа и от тая сатанинска групичка и тотално личностно изменен и умопомрачен, отметнал се към днешна дата от всички свои по-раншни възгледи и светоглед, говорещ противоположно на всичко за което е говорил и призовавал преди...
И не беше така дори след излизането от психиатрията на дадения човек. цитирай
Редактирай | Изтрий  

 

 

 А как мислите, че е у нас?!...

 

 По тая тема и "Уикипедия" даже ще ви уведоми коректно, кой е ненадминатия и ненастигнат исторически рекордьор по войни от които НИТО ЕДНА ОТБРАНИТЕЛНА, НИТО ЕДНА ЗА НЕЩО СВОЕ - ЗАСТРАШЕНО ИЛИ ВЗЕТО!
Всичките АГРЕСИВНИ, КОЛОНИАЛНИ, НАСТЪПАТЕЛНИ, ИЗТРЕБИТЕЛНИ...
Цялата книга ще бъде с препратка до файла и в моя блогрол...
Откъс:

Войните на англия  

• Съдържание
•  
• I. Вътрешните войни на Англия Първата 100-годишна война с Франция. 3
• Подчиняването на Уелс и на Шотландия. 7 II. Епоха на европейски и презокеански войни. Първото голямо нападение срещу Испания.
• Борба срещу френско-испанското обкръжаване. 17 Завладяването на Индия. 19 Войната за опиума. 22
• I. Вътрешните войни на Англия.
• Първата 100-годишна война с Франция.
• Втората 100-годишна борба срещу Франция.
• Крайната борба срещу Франция.
• Елизабет І Тюдор (1558 - 1603)
• Подчиняването на Уелс и на Шотландия.
• II. Епоха на европейски и презокеански войни.
• Първото голямо нападение срещу Испания.

Фердинанд Грал ВОЙНИТЕ НА АНГЛИЯ История на британските войни в пет континента СОФИЯ 1941 Съдържание I. Вътрешните войни на Англия Първата 100-годишна война с Франция. 3 Втората 100-годишна борба срещу Франция. 4 Крайната борба срещу Франция. 5 Срещу Ирландия. 5 Подчиняването на Уелс и на Шотландия. 7 II. Епоха на европейски и презокеански войни. Първото голямо нападение срещу Испания. 8 Повалянето на Холандия. 11 Сразяването на испанската световна мощ. 13 Унищожаване на световната търговска сила - Холандия. 14 Третата 100-годишна война срещу Франция. 15 Борба срещу френско-испанското обкръжаване. 17   1   2   3   4 Завладяването на Индия. 19 Войната за опиума. 22 Индийски баланс. 22 Завоевание на южно-морското пространство. 23 III. Английските коалиционни войни срещу Франция. 23 IV. Завладяването на Африка. 25 V. Войните на Англия срещу Германската империя. 26 Войните на Англия в течение на вековете. 28 2 I. Вътрешните войни на Англия. секи народ на земята е воювал, но никой не е водил такава непрекъсната редица  кървави войни във всички части на земното кълбо, както английският народ. От  съдбоносното   сражение   при   Хейстингс   на   14   октомври   1066   год.,   когато  норманите,   под   предводителството   на   херцог   Вилхелм,   завладяха   Англия   и   когато  френско-норманският елемент се свърза с келтско-британския в една странна смесица  от пресметлива устойчивост и безогледно желание за завоевание, историята на Англия  не е нищо друго, освен продължителна война в Европа и в Далечния Изток. Векове  наред тя воюва с Уелс, Ирландия и Шотландия; векове наред - срещу Франция или  някоя от издигащите се до величие и богатство държави на европейския континент.  След това последваха, през последните три века война след война срещу всички народи  и   раси,   във   всички   зони   на   земното   кълбо,   чак   до   наши   дни:   това   е   истинското  съдържание на „славната” британска история от хиляда години насам. В Този единствен по характера си процес в хода на световната история има до себе  си един психологически факт, също така единствен по рода си: За тоя народ, който    между всички народи на земята е водил най-много войни и е пролял най-много кръв, за  чиито   насилия   свидетелствуват   дълбоки   белези   от   рани   по   телата   на   почти   всички  цивилизовани народи на западното полукълбо и на „дивите” или цивилизовани народи  в Африка, Азия, Австралия и Америка, за този британски неприятел на целия свят, за  „могъщия разбойник”, както възпява Англия нейният поет Киплинг, едва ли някои от  засегнатите   народи   подозира   срещу   какъв   смъртен   враг   на   свободата   и   на  благополучието е изправен. Ето къде е тайната, която изглежда неизяснима и чието тълкувание се съдържа в  една единствена формула. Англия е съумявала винаги да сменя своите противници и  съюзници,   както  и  арените   на  своите  нападения  и   да  представя  войните  си   според  мъдро пресметнатите възможности на момента, като борба за религия или за култура,  за свобода или прогрес, за малките народи или срещу големите „световни потисници”,  винаги, обаче, като борба за свободата или за идеалите на света. В края на краищата,  обаче, даже самият подчинен народ е бивал надвиван от пропагандната сила на тия  лозунги.   Предишните   неприятели   биваха   обръщани   чрез   нови   съюзи   в   приятели   и  впрегнати пред британската колесница, забравяха, че Англия е техният стар враг, който  е успял да ги примами, за да тръгнат заедно с него против тия, наедно, с които те в  същност би трябвало да се помъчат да оковат общия потисник. Първата 100-годишна война с Франция. ай-трагичен пример за това отслабване на най-примитивните жизнени инстинкти  у   един   народ,   което   довежда   до   смъртно   излагане   в   опасност   на   собствената  жизнена основа и на цялото собствено бъдеще, представя Франция. От времето на крал  Хенри I английски (1100-1135), който отново откъсна Нормандия от Франция, чак до  края на 100-годишната война на прага на новото време, цялата френска история е само  непрекъснат отчаян опит да противостои на кървавите нападения и на безогледните  стремежи за власт на Англия и да достигне до своя собствена национално обединена  жизнена и държавна форма. Цялото управление на английския кралски род Анжу или  Плантагенет   от   времето   на   Хенри   II   (1154-1189)   насам   е   изпълнено   с   необуздания  стремеж   на   Англия   да   запази   спечелената   чрез   женитби   по   сметка   по-голямата  половина на Франция и да я разшири до пълно господство над френската земя. Цялата  Н 3 Войните на англия (emirsaba.org)   Войните на Англия. История на британските войни в пет континента | Фердинанд Грал; | download on Z-Library (singlelogin.re)

 Кой е тоя "военен съюз", който иска да има слаб и разоръжен съюзник, най-слабия и разоръжен в света, особено когато е ГРАНИЦА НА СЪЮЗА?...

 Христос Возкресе скъпи мои приятели.

Днес искам щателно да разгледам с вас, църковния въпрос, за декларацията на Сергий Старогородски (която мнозина води в заблуждения и разногласия), за съюза на Руската Православна Църква МП, с богоборческата червена власт.

 

В този документ е подписано, че радостите на червената богоборческа власт, са радости и на „Московския Патриархат“.

 

Ще напомня на православните, че именно след този документ, Руската Църква се разделила на три части. От РПЦ МП се отделили РПЦЗ и Катакомбниците, които осъдили делата на Московските Архиереи, които впоследствие станали, с помощтта на Московските власти, „Патриархат“.

 

РПЦЗ са част от Руската църква, зад границата, а катакомбниците са тайна Църква, принудена да се крие по домовете, горите и клисурите, от Патриархията, съюзена с червените (комунисти) в Русия.

 

Така че, какво имаме на лице? Двете части от Руската Църква, РПЦЗ и Катакомбниците, били разделени териториялно, но били с еднин дух, против московската „патриаршия“. Ще повторя, че Декларацията раделила Руската Църква.

 

Но кой е бил прав и угоден на Бога? За това, и до сега спорят, и предлагат да се постави окончателна точка по този въпрос, на основата, на Светото Писание и думите на Светците, и по решенията на Съборите.

 

Да започнем от началото.

 

Какво казват в защита на тази „декларация“ Епископите и свещениците от РПЦ МП? Понеже, защитавайки този документ, те открито потвърждават, че са приемници на Старогородския Митрополит Сергий, и че са верни негови последователи.

 

Ето какво казват те от своите катедри и от Църковните Амвони, на народа: че Старогородски бил постъпил правилно, и че, в трудна година, с тази си постъпка, опазил Църквата.

 

Но така ли е това, скъпи приятели? Нима съюз със сатаната, може да опази Църквата Христова?

Оправдавайки се така, те още повече хулят Бога и Православието.

 

Нима, не Иисус Христос, Бога наш, съхранява Църквата, действащ, чрез мъчениците и изповедниците? А той е казал и това, че „Църквата, и вратата адови няма да я одолеят.“

 

А вратата адови, по думите на Василий Велики, са ересите, предателствата и т.н.

 

А като подписали „документа“ за общите радости с червените юдеи, убийците на Христа Бога и Царското Семейство, те убили също и хиляди изповедници руски, - нима това и много други богохулства, вършени от червената власт, не са вратата адови?

 

Нима, не новомъчениците и изповедниците, със своя подвиг, са съхраявали Църквата? Понеже Христовата Църква се утвърждава върху кръвта на мъчениците. Не е ли така?

 

Тогава каква Църква сте съхранили вие от Московския Патриархат, с предателствата (и ересите си). Само с външността и с фирмата ""РПЦ МП"", за по-лесно измамване на хората ли?

 

Неколко години преди предателската декларация, бил проведен Свети Поместен Събор, от Светия Патриарх Тихон, който одобрил Анатемата на Свети Тихон, над червената власт. Наричайки я, богоборческа, антихристова, богохулна, - червеният дракон, от Откровението на Йоан Богослов и т.н.

 

Но не само червената власт била прокълната, а и всички общуващи с нея. И това сте вие!

 

Затова именно вас, архиереите и свещенството от РПЦ МП, ви нарекъл Свети Филарет Вознесенский, предатели! И под тази анатема сте и досега. А и други водите в това богохулство.

 

Кажете, нима не Господ е вдъхновил изповедниците на Събора, да прокълнат тази власт?

 

Вие, разбира се, ще отговорите – „да благословил е“, - и това е така. Иначе, защо са умирали новомъчениците изповедници в Русия.

 

А кой е вдъхновил властите църковни, да постъпят обратно? Да подпишат, не просто съюз с богоборците, а за да е още по-позорно, - радостите за богоубийството, да приемат, като свои!?

 

Постъпвайки така, вие всъщност изповядвате, че с предаване на Христа, се съхранява Църквата!

 

А думите на Спасителя наш: - Който се отрече пред хората, от Мене, и Аз ще се отрека от него, пред Моя Отец Небесен“?

 

Именно тези думи помнели нашите изповедници, и отивали на смърт, и станали мъченици, - чиито икони вие, като юди, целувате сега!

 

Ако е можело така да се постъпи, като Сергий Старогородски, и всички вие, защитавате неговата постъпка, защо е трябвало тогава хиляди хора да се мъчат и умират в лагерите на червената власт?

 

Затова, колкото повече наричате нашите изповедници – мъченици, толкова по-големи предатели ставате.

 

Верно е пророчествал за вас Свети Серафим Саровски, че вас Бог няма да ви помилва, но всички ви, ще ви избият!

 

Понеже, вместо покаяние, вие продължавата, като фарисеите, да белосвате Гробовете на пророците, които са убили бащите им.

 

Така и вие постъпвате сега. Понеже вашите отци, и вие, които защитавате техното предателство, сте виновни за смъртта на изповедниците!

 

Верно пише за вас Свети Филарет Вознесенский, как вие сте викали пред народа, че уж нямало гонения срещу Църквата, а зад гърбовете ви, (комунистите юдеи) убивали вярващите и разрушавали храмовете, и тъпчели светините, и т.н.

 

За вас толкова много е написано, има толкова много доказателства, че на хартия, не може да се побере.

 

Вие, и нашите изповедници прославихте в МП, само за да не ви разкъса народа. Вие лукаво говорехте, че сте деца на мъченици. А се оказахте деца на предателските дела, на Старогородския „Митрополит“ Сергий.

 

Вие сте юди проклети, и от Бога, и от Светците! На това изкуство, на лъжите, вие се научихте от сатаниснките власти, които искат да се изкарат пред хората, добри, и издават закони лукави.

 

Например, в 67-ми член на конституцията, ал. 2, пише, че РФ е приемник на хилядолетната история на Русия, която предала на РФ вярата в Бога. Но в първата част на същия член, ал. 7, се казва, че те са продължители на делата, на червената революция и на СССР. А тези две части от конституцията, си противоречат. Понеже червеният юдейски дракон, т.е. червената власт, е дошла чак 1917 г., а се е оформяла малко по рано.

Но е заграбила властта, чрез убийството на Помазаника Божий, и извършвайки тежки грехове 1917 г.

 

И да предаде вярата в Бога, на Руската Федерация - продължителката на богохулството, никой не е можел, понеже навсякъде е било лъжа и лукавство.

 

На вас са ви предали само проклятието на анатемата. И дай Боже, скоро народът Боголюбив, по-скоро да се събуди.

 

Защо вие „Московския патриархат“ занесохте в свой храм, светите мощи на катакомбника Свети Теодосий Кавказки, който вас ви ненавиждаше? Понеже са се запазили много негови слова, за вас, предатели.

 

Ясно е защо вие си присовихте този светец. Понеже много народ в Русия обикна светеца. А и пари ви трябват.

 

Затова, братя и сестри, Отци и Майки, скъпи мои, внимавайте, сред какви опасности ходите, пазете се от лъжеучители, проверявайте информацията, и вече знайте всички, защо Задграничниците и Катакомбниците, са осъдили, на Събори, делата на РПЦ МП. И никога не са признали патриарха в Москва. Те считали, че заради нашите старци, вкарани в лагерите, и заради много от вас, които не сте знаели за предателските дела на Московската Патриаршия, нашият Бог е съхранил, до време, благодатта в РПЦ, но като Митрополия, а не като Патриаршия.

 

За това свидетелства указ, номер 362, на Патриарх Тихон, че докато не се съберат трите части от Църквата,

как може само едната малка част, с 8 епископи – предатели, да си присвои пълнотата на благодатта и да постави Патриарх? Никак. Който мисли така, той „хули“ изповедниците наши и не разбира Промисъла Божий.

 

Сега също така ви доказах, че Свети Тихон, на събора на изповедниците, и Задграничната наша Църква, и Катакомбната, всички те осъдили червените богоборци и Московската Патриаршия.

 

И още малко за това, кой е т.н. „патриарх“ Кирил Гундяев, в РПЦ МП?

 

Той е чадо на митрополит Никодим Ротов, тайния католик. Но Богът наш, всяка тайна изнася на открито. Така и тук, Светият Дух казал, чрез Светата Пелагия Рязанска, следните думи на Ротов: „Ще издъхнеш в краката на своя Господар“!

 

И скоро, Ротов, духовният отец на Кирил Гундяев, отишъл при папата римски, поклонил му се, и в краката му издъхнал! (Има го в интернет видеото на този поучителен за хората случай!)

 

А какво може да роди такъв учител, свидетелства Майка Фотина от Йерусалим, която намерили свитък – писмо, в пещерата на Йоан Кръстител, написано от Архимандрит Антонин Капустин.

 

Той имал откровение от Бога, че храма (нвопостроен, в Йерусалим) ще дойде да го освещава Предтечата на Антихриста. И впоследствие, след неколко десетилетия, дошел да го „освещава“ Кирил Гундяев!

 

Който има уши, да чуе! Понеже Бога наш винаги ни предупреждава за злите вълци.

 

Вижте! Чрез светците ни е открито, че управникът юдеин, всички ще обърка и измами. А в Светото Писание се казва, че червената власт ще предаде своята власт на Антихриста, който всички ще обърка. И чрез Антонин Капустин се потвърждава, че Крил Гундяев е предтечата на Антихриста. И всичко това е верно!

 

Приятели, ние с вас трябва да се учим от светците, а не по страстите си, да търсим духовници.

 

Бъдете внимателни. Не обличавайте глупавя, понеже ще се ядосва. Но обличавайте мъдрия, и той ще ви благодари! И ще стане още по-мъдър.

 

Помнете, че трябва да има разделение. Понеже едни, обичащи Бога, ще се отделят от лъжата и ще са щастливи с Бога, и ще станат воини Христови.

 

 

Искренно, към вас, Държавният Зосима, заедно със Събора на Руската Православна Църкв на Царската Империя.

 

 

Послание към християните на Русия (youtube.com)

 

https://www.youtube.com/watch?v=OxvoslOAEOc

 

Превод, Григор Симов

 

...............................................

Автора на настоящия блог се застъпва за възстановяване на една ИСТИННОПРАВОСЛАВНА СВЕТООТЕЧЕСКА ЦЪРКВА, заклеймила останалите разколи у нас, а и по света и принципно подкрепя призивите за излаз и делегитимиране на установените сатанински и антихристови системи у нас, в РФ, ЕС, на Запад, Изток и май както се оказа по цялото Земно кълбо без изключение или поне не се сещам за такова към настоящия момент, но за момента НЕ СЕ АНГАЖИРА С ОБЩЕНИЕ С НИКОЯ ЦЪРКВА и не припознава никой Църковен Глава за "свой" от претендиращите за истински православни такива.
Не е в общение с никоя "Църква", засега, включая и с тази която цитира, докато като "Тома Неверний" не получи убедителни доказателства за истинността и. И че НЕ ПРАВИ КОМПРОМИС с никое Апостолско Правило, особено тези за ИСТИНСКОТО СВЕТО ТАЙНСТВО-КРЪЩЕНЕ, дати и календари на празници и прочие! А също и ясна анатема за всякакви ЕЗИЧЕСКИ И ЮДЕЙСКИ ВПЛИТАНИЯ в Православните и Христови традиции като "курбани", жертвопренасяния и сие...
На този етап не мога да потвърдя или отрека, дали нареченият Владика Зосима е наистина следващ Апостолските Правила стриктно и дали е бъдещия Руски Цар - Православен за който упоменават редица сбъдващи се Пророчества, но мога да кажа, че не виждам причина за тази брутална репресия по посочените членове за казаното и направеното от него до тук и че горепосочените твърдения, кореспондират с истината от гледна точка на Истинната Православна вяра.
До момента до който не получа официални отговори от оторизирани представители на така посочената РПЦИ на някои съвсем не маловажни и второресепенни въпроси от гледна точка на Каноните и Светото Тайнство, не мога нито да потвърдя, нито да отрека техните твърдения и си запазвам правото да не приемам всичко казано безкритично и без проверка...
Останалите обръщения в преведен вид ще видите на блога на Григор Симов.

Христо Ангелов

 

 Или нещо за нашия "Клуб на мъртвите (НИ) поети и писатели"...
Целия филм е наличен в мрежата.