2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
https://crushzion.k0nsl.org/wp-content/uploads/2014/06/jean-marie-le-pen-marine-france-juif-jew-conformist-father-daughter.jpg
Жан-Мари Льо Пен и Волен Сидеров - прилики и Прилики:
https://crushzion.k0nsl.org/wp-content/uploads/2013/10/marine-le-pen-louis-aliot-juif-jew.jpg
1. Двамата са вярващи (поне на думи) християни, но интересно как Сидеров съчетава любовта си към актовите снимки с религията.
2. Двамата имат факти в миналото, които или премълчават или представят по различен начин. Льо Пен обича да твърди, че е загубил лявото си око в побой нанесен му в предизборна кампания през 1958-ма (В действителност тогава той бива ранен в дясното око, но не губи зрението си. Зрението с лявото око му се влошава след болест години по-късно). Волен Сидеров като цяло избягва да говори за миналото си, защото може би сам усеща, че то не може по никакъв начин да му помогне в това, което се занимава в момента.
3. Двамата правят промяна в поведението си спрямо малцинствата в повече от един случай. В началото на политическата си кариера Льо Пен е първия френски политик, който номинира “французин” от алжирски произход за депутат, но по-късно къса с него. Сидеров пък от своя страна пише поредица от гнусни антинационалистически статии във в. “Демокрация” по повод възродителния процес. Там той нарича национализма най-голямото възможно зло, което в ярък контраст с днешните му изказвания. Льо Пен променя отношението си от избори до избори, като в едни иска да екстрадира всички чужденци, а в други вече вижда в тях потенциални свои гласоподаватели. Сидеров от своя страна многократно кани цигани по проявите си, помага по телевизия “Скат” да стартира циганско предаване и като цяло оставя в миналото антициганската си реторика. Връх в отношенията му с това малцинство е и проявата на Тома Николаев (самозван журналист от цигански произход, който иначе не пропуска да атакува честни националисти за позицията им спрямо циганския терор), който в една от пресконференциите на Сидеров става да му се обясни в любов от името на циганския етнос.
4. Двамата се заиграват със симпатиите на хората правейки антиционистки и ревизионистки (оспорващи Холокауста) изказвания.
Льо Пен поставя под съмнение важността на Холокауста за историята, а след това поднася искрените си извинения.
Еврейчето Сидеров стига и по-далеч в това си начинание (с което цели да си изгради имиджа на националист сред съответните кръгове в България и Европа), като даже пише няколко книги относно световната конспирация, посещава ревизионистки срещи в Русия и Италия, но за учудване на своите европейски колеги по темата изчезва в един момент и преустановява връзки с тях. (Отдръпването му става по време на поредната му политическа заигравка - в конкретния случай с безродника Яне Янев, който го кандидатира за кмет на София, където Сидеров претърпява пълно фиаско.) В момента Волен Сидеров не казва нищо против евреите, а даже напротив! С негова благословия кандидатът му за кмет на Пазарджик в местните избори 2007 - Лъчезар Кръстев сключва споразумение за взаимно разбирателство с представителя на еврейското сдружение “Шалом” - Аврам Фархи (Както и с редица други малцинствени организации, сред които и представител на сектата на адвентистите - нещо, което отново е в тотален противовес с православните брътвежи на Сидеров). Хора от кухнята на “Атака” с недоумение разказват за това как през лятото на 2005-та година, когато Сидеров постигна първия си значим политически успех влизайки в парламента, вместо да бъде на първа линия в протестите срещу тройната коалиция (,която сега на думи толкова мрази) - той отива на почивка в един от най-луксозните хотели на Слънчев бряг - собственост на български масон от най-висш ранг. Това може би е борба срещу световната конспирация отвътре? Льо Пен от своя страна се радва на завидна подкрепа от страна на евреите във Франция, защото те виждат в него спасение от заплахата за интересите им, която представлява мюсюлманската общност там.
По тази причина той допуска, (както Сидеров с циганите) такива да стават членове на иначе националистическата му формация.
5. Двамата изграждат партиите си на семеен принцип, но в това отношение Льо Пен даже изостава, защото макар и дъщеря му да е на ръководен пост в “Front Nacional”, то като цяло партията е още далеч от шуробаджанащината, която е обхванала “Атака”, където Волен Сидеров е вожд за пред хората, а жена му Капка Георгиева дърпа конците не само на партията (чрез всичките си роднини сложени на ръководни постове) , но и на партийния вестник “Атака”, където в последно време пасквилчетата срещу други националистически организации са по-често срещани (под влияние на комплексирани и самовлюбени кариеристи като Владо Лалов) от нападки срещу враговете на България. Не случайно 2 години след създаването на партия “Атака” - всички, които са участвали в създаването й по места са напуснали постовете си, разочаровани от политиката на Сидеров, като на тяхно място са спуснати хора, които са или роднини на “клана” Сидерови-Георгиеви или имат дълбок джоб и могат да си заплатят добре за удоволствието.
6. Двамата обичат да менят мнението си като ветропоказатели. Льо Пен яростно агитираше срещу приемането на България в ЕС, а по същото време Сидеров сипеше огън и жупел срещу влизането ни в съюза. Естествено в момента всичко това е забравено и двамата демонстрират близост, граничаща с взаимна любов. Може би все пак ЕС не е чак толкова лош за двамата, след като успяха с взаимна помощ да създадат политическа група в Европарламента, благодарение на която да печелят още повече влияние, внимание и не на последно място пари. Това играе особено важна роля за малко или много залязващия френски политик, който вижда в тази група начин да си възвързне загубените през последните години позиции. Затова и не е случайна появата му в София и рамото, което той удари в предизборната борба на “Атака”.
Днешния национализъм е прикрит комунизъм,финансиран от еврейския левитски интернационал.
В написаната от Георги Димитров книга през 1995 г. „България в орбитата на модернизацията” той стига до един извод, според който „от историята обаче е добре известно, че политическото обвързване на финансовата олигархия с лумпенизираните маси - режисирано от левитите - ясно трасира пътя за социал-националистическо бъдеще. В момента временно ни липсват още няколко градуса в масовото недоволство от демокрацията. За да ги наваксаме ни трябват само избори, които нищо не могат да променят и инфлация, достатъчна да унищожи дребните собственици и да ги направи авангард на лумпенпролетариата”
Множество дребни собственици са заплашени от безбройните квоти, които предстои да се въведат. Масово се чувстват заплашени дребните търговци, от това, че ще бъдат погълнати от големите вериги в съответния бранш. Всичко това води до една масова вълна от недоволство, едно масово движение, което до момента няма предпазен клапан. Тогава на сцената се появяват Националистите, с леви идеи, със засилена доза популизъм насочен срещу Европейския съюз,
Очевидно, че в страните от ЕС възниква нова „страта”, която се състои от хора, които са ощетени по някакъв начин от глобализацията и евроинтеграцията, или поне смятат, че е така. Подобна страта може да бъде мобилизирана в политическия и избирателния процес от различни анти-системни партии, били те десничарски или левичарски. Работните места на национализма, които винаги е евреиски, се появяват там, където избухва криза на неудовлетвореност или на прекалена увереност.
Несъмнено повечето националистически политически формирования в Европа си приличат. Освен техният общ произход, специфичните им предпочитания да варират в различни страни, до голяма степен (квази) националистите изповядват и едни и същи ценности: връщане на силната държава и на традициите; оставка на неминуемо корумпираните елити; еманципиране от чуждото и предимство на националното.
Европейският съюз е представен почти навсякъде като новият колонизатор, покварен и алчен за плячкосване. Другата обща черта се откроява в изразните средства, с които си служат за насаждане на ксенофобия и расизъм. Основната „хранилка” на тези партии са чужденците, бежанците, емигрантите.
Подобен тип формации изразяват своето мнение по общозначими въпроси и напипвайки обществения пулс посочват наболелите проблеми, с тази особеност, че или не предлагат алтернативи или когато го правят са изцяло популистки. Това ги прави ясно изразени опортюнистични организации, които паразитират на гърба на обществените проблеми, но наред с това служат и за техен отдушник.
https://nationalsocialistreeducation.files.wordpress.com/2015/08/lepen.jpg
Съюзът на французите евреи обяви, че подкрепя кандидатурата на Марин льо Пен за президент на Франция. Това съобщи френският в. "Нувел Обсерватоар".
Целта на този съюз е да обедини усилията на евреите патриоти, притеснени от последиците на безконтролната имиграцията в страната, и дават гласовете си за Националния фронт, чийто кандидат е дъщерята на скандалния Льо Пен - Марин. Марин вчера беше обвинена, че се е появила на бал на крайно десни сили в Австрия. Именно от съюза на френските евреи се обявиха и в подкрепата на Марин льо Пен. Същевременно Путин обира овациите на крайните националисти във Франция на победилата там Марин Льо Пен, за която руският президент е съмишленик в борбата за „съхраняване на християнските ценности”. При това Франция изобщо не е освободена, а окупирана от Русия през 19-ти век и през втората световна война се оказва освободена от американците ( ама наистина, а не като България, окупирана от СССР). Пол Сайкс,беше заявил: „Искам да освободя Великобритания от ЕС.“ И не скри, че ще подкрепи финансово единствената партия, която желае избавлението на родината му от игото на червената брюкселска номенклатура – Националната партия на Великобритания.Но той се заблуждава. Найджъл Фаридж, Марин Льо Пен, Хеерт Вилдерс и подобните им пишман фюрерчета са творения на същата интернационална система. Но даже онова, което Сайкс възнамерява да стори, е невъзможно у нас. Тъй като всичките ни богаташи произлизат от комунистическата партия. Сиреч са комунисти! И са далеч по-тежки престъпници от бюрократите в Брюксел.
В началото на 2002 г. излезе книгата на атакисткия лидер „Бумерангът на злото“. След нея Волен Сидеров издаде още две подобни – „Властта на Мамона“ и „Българофобия“. Те бяха обявени за „антисемитски“, а самият автор – за „фашизоид“ и „юдоед“, едва ли не – глозгащ малки еврейчета на закуска. И вот вам! В края на концерта на сцената се появил товарищ Йосиф Кобзон – „приятел на Лили Иванова“, както го представили!
Но Йосиф Давидович Кобзон не просто е евреин. Той е в ръководството на Федерацията на еврейските общности в Русия! Заради връзките му със съветската еврейско-болшевишка кагебистка мафия и в този момент той е persona non grata – нежелана личност, в САЩ.Американския разследващ журналист, евреина Робърт Фрийдман в книгата си„Червената мафия: Как руската разбойническа шайка нахлу в Америка“. Описва че тъкмо Йосиф Кобзон е кръстникът на интернационалната комунистическа мафия, чиито пипала са тръгнали от СССР, а вече са успели да прихванат големци по целия свят – от САЩ до Израел. „Кобзон има дебели (политически) връзки в Израел“ – разказва Ледер.Така например през януари 1996 г. е задържан веднага след като пристига на международното летище „Бен Гурион“ в Израел, защото, както съобщава в своя препълнен с хора кабинет в Йерусалим Моше Шахал, депутат в Кнесета от Партията на труда, „е свързан с руската мафия“.
Шахал, който по това време е министър на сигурността, възнамерява да върне мафиота в Русия, но телефоните на ключови министерства буквално прегряват. Приятелите на Кобзон в Израел се застъпват за него пред министъра на вътрешните работи, министъра на транспорта и външния министър Шимон Перес, който накрая се разпорежда граничната полиция на летището да освободи Кобзон и да го пусне в страната. Перес обяснява на Шахал, че натиск му е оказвал и посланикът на Русия и той е отстъпил, за да предотврати шумен скандал с руското правителство. (Следващата година Кобзон отива в Израел с частния си самолет, за да вземе най-голямата дъщеря на Марат Балагура,която живее в Нетания, и да я закара в Москва, на шейсетия му рожден ден.)
Най-малко от двайсет години руско-украинската хазарска мафия се разраства неудържимо и вече е превърнала Израел в своя „минидържава“, където върти безнаказано какви ли не тъмни сделки.
В международните правоохранителни органи се налага мнението за Израел като за държава, чието бъдеще е заложено на карта, но въпреки това правителството, кой знае защо, не предприема почти нищо, за да се справи с проблема.
През юни 1996 г. Ледер, по онова време шеф на разузнаването към Израелската полиция, подготвя секретен доклад от три страници, в който въз основа на разузнавателни данни прави следния извод: „Руските организирани банди са се превърнали в стратегическа заплаха“ за съществуването на Израел. С документи той показва как руските мафиоти са проникнали в бизнеса, финансите и политическите среди в страната. Шахал запознава с доклада и министър-председателя Ицхак Рабин, Шин Бет – израелското ФБР, и Моссад и дава препоръки какво да се направи, за да се обезвреди руската мафия. Преди да се заеме с осъществяването на плана, Рабин е убит от крайно десен религиозен фанатик, извършил покушението в Тел Авив непосредствено след митинг в подкрепа на мира. Заради доклада на Ледер Шимон Перес създава междуведомствена анкетна комисия, която да разследва руската мафия, но се ограничава едва ли не само с това.
Колкото до Нетаняху, според Шахал той оставил доклада на Ледер да събира праха.“
Съветските джуджета бяха най-ниските на земята; съветските болни – най-страдащите на планетата; а часовниците, носещи знака „Сделано в СССР“ – най-бързите на глобуса…
Но и ние даваме нещо на света – „железния“ Сидеров, подпомаган от „патриотично настроени“ съветски генерали.
Молодец ты, Волен – самый проеврейский „антисемит“ во всем мире!
Кой ще се окаже „антисемит“? Ясно е, че Волен вече е признат от световната левитска мафия и от нейния съветски – руско-украински – клон. Може би главни „антисемити“ ще излязат членовете на организацията „Шалом“, ратайчетата на Сорос от Хелзинкския комитет и на останалите организации, оклеветяващи и насъскващи българите едни срещу други
ПОПУЛИСТИ ЛИ СА АНОНИМНИТЕ, ПРОРУСКИ СА, НО АНТИ/СОРОС И РОТШИЛД/ САМО НА ДУМИ.
ЯВНО СЪЩО КАТО НА СИДЕРОВ ИМ Е ПОЗВОЛЕНО СВИСШЕ АНТИСЕМИТИЗЪМ.
ЕТО ЦИТАТ ОТ ANONYMOUS BULGARIA>/Страно е Орбан да мисли повече за нашите интереси, отколкото нашите политици. Това е истината, която соростутките, като чуят и направо им премалява, защото може и хранилката да секне - ДА Южен поток няма алтернатива/.
http://mtdata.ru/u25/photo934A/20955642783-0/original.jpg
Кой разделя гоите и ги кара да се бият за ЕВРЕЙСКИЯ БАНКЕРСКИ ЕЛИТ НА РУСИЯ И УКРАЙНА?
СОРОС/РОТШИЛД РАБОТЯТ ЗА РАЗПАДАНЕ НА ЕВРОПА.ТЕХНИЯТ ЛЕГИОН - ANONYMOUS СЪЩО ЧРЕЗ ПОПУЛИЗЪМ.
Днешния национализъм е прикрит комунизъм,финансиран от еврейския левитски интернационал.
Кои тогава са истинските "антисемити" нацисти? - все евреи - Хитлер, Франко, Бенито Мусолини, Сталин, Путин и т.н.
Крайно десния лидер, еврейката Марин Льо Пен заяви, че двойното гражданство няма да бъде приемано и че френските евреи, ще трябва да се откажат от израелско гражданство тъй като "Израел не е член на ЕС."
В Кали Юга, крайно десни нацистки и фашистки организации са ционистко левитски инженеринг като начело на тези организации се монтират криптоевреи или доверени гои.
Основната цел е контрол отдолу, както и набелязване на потенциално опасните гои - подлъгани да се включат в тези фалш флаг патриотични джурганизаци - в последствие холокостирани чрез отравяне или медицински, например зъболекарски геноцид.
Еврейската ционистка мафия, еврейският комунизъм и капитализъм ви играят театър, като основна цел е приспиване и постепенно ликвидиране на бялата раса от сивия разсад - старозаветни и новозаветни хамити и семити.
Цялата върхушка на нацистката партия се е състояла от хора с еврейска кръв. Самият Хитлер е бил четвърт евреин, началникът на Гестапо [Хайнрих Химлер] е бил полуевреин, а неговият заместник [Райнхард Хайдрих] е бил три четвърти евреин. В днешно време еврейските специални служби заловиха главния гонител и изтребител на евреите – Айхман. Него са го съдили и обесили в Израел. Но Айхман е бил чистокръвен, покръстил се евреин, за което пресата мълчи. Всичко това е резултат от комплекса за саморазрушение.
Казват, че последните думи на Айхман на ешафода са били: „Е хайде, бесете, бесете! Още един евреин по-малко.“ Тук е уместно да си спомним ръководителя на фашистка Испания, генералисимус Франко. Той също е бил стопроцентов покръстен евреин. А от другата страна комунистите са били направлявани от Пасионария, Долорес Ибарури. А Пасионария означава Пламенната. Така че гражданската война, цялата гражданска война в Испания се е направлявала от двама евреи.
Във фашистка Италия е бил Бенито Мусолини.
Да, там също имаме една комедия. Жена му се е наричала Рахил, а майка му Роза. Тези две еврейски имена означават нещо.
Знаменитият професор Ломброзо твърди, че сред евреите има много образовани и талантливи хора, но и лудите сред евреите са 6 пъти повече отколкото при другите народи. Запомнете този коефициент – 6 пъти повече!
Ако днес в Америка 20 на сто от населението са психически ненормални, то колко трябва да са ненормалните при евреите? 20 процента по 6 е равно на 120 на сто… Това означава, че сред евреите психически болните или ненормалните са повече от самите евреи… За да разберете тази аритметика, припомнете си един от главните закони на марксистко-ленинската философия. Имам предвид закона за прехода на количеството в качество. Получава се, че всички евреи са повече или по-малко ненормални.“
Който е чел Танаха, помни: „И във всяка област, във всеки град и всяко място… биваше радост у иудеите, веселба, гощавка и празник. Комунистите са иудеи - комунист и банкет са неразривно свързани, издържат на маса със седмици. И мнозина човеци от народите в страната станаха иудеи, защото ги бе обзел страх пред иудеите.“
Теорията на комунизма, както е известно е създадена от Карл Маркс (истинското му име е Мордехай Леви), евреин, който самите евреи наричат антисемит. Ако отворите която и да е еврейска енциклопедия, вие обезателно ще откриете, че Карл Маркс е бил антисемит. А защо е бил антисемит? Това е загадка.
И така, Мордехай Леви (Карл Маркс) ни даде теорията на комунизма. Цялата история на следващите две революции също е свързана с евреи. Вождът на февруарската революция, Керенски, е бил полуевреин. Тук се натъкваме на още една загадка – за това мълчат както капиталистическите историци на Запад, така и комунистическите историци в Съветския съюз, защото не трябва да се говори за евреите от гледна точка на руските революции, това е тема ТАБУ.
Да продължим с анализа си. След истеричния полуевреин Керенски, на власт идва маниакалният полуевреин Ленин. Изписани са стотици книги за историята на руската революция и за Ленин, но навсякъде и на Изток и на Запад, старателно се отбягва страничния въпрос за това, че Ленин е бил полуевреин по майка. По равинските израелски закони, човек с такъв произход трябва да се счита за чист евреин.
Добре, а кой идва на власт след Ленин? След Ленин на власт идва кавказкият полуевреин Сталин. Още една загадка. Получава се, че цялата история на „руската” революция е неразривно свързана с евреите.
Може би главни „антисемити“ ще излязат и членовете на организацията „Шалом“, ратайчетата на Сорос от Хелзинкския комитет и на останалите организации, оклеветяващи и насъскващи българите едни срещу други.
Нека започнем с „преломната“ 1989 година. Тогава „младият Виктор – умно момче с провинциално потекло, спечелва стипендия на Джордж Сорос за Оксфорд, където да изучава гражданското общество, както го виждат либералните политически философи като Джон Лок. Той обичал тамошните „наелектризираните танци“ с разни идеи. Но това станало през есента на 1989 година и Берлинската стена взела да пада. Пред него се отворила възможност да изгради либерално общество в родината си. Hoc est verum et nihili nisi verum-Това е истината и нищо друго освен истината Когато Виктор Орбан беше назначен повторно за министър-председател, а уж неонацистката партия Йобик зае трето място на общите избори, в западните медии се появиха тюхкания, които са ни добре познати. „Леви“ и „десни“ се обединиха в едно: Съществува опасност от надигане на националистическа, даже – видите ли – на профашистка, пронацистка и антисемитска вълна на Стария континент!
„Виктор Орбан оглавява Унгарската националистическа партия. Неговият баща е циганин, а майка му е от еврейски произход. Орбан е женен за Анико Левай.“
Левай е унгарски вариант на Леви. Например на английски, в зависимост от изписването – ако е Levi, се произнася Ливай.Бащата на Орбан се казва Győző [Гьозьо], което е унгарският еквивалент на Виктор…“
Лондон се беше превърнал в нещо като гара разпределителна за нашенските комунисти – преди и след козметичните промени. Орбан – тоже в столицата на класическия капитализъм. А зад всички тях – „комунисти“, „социалисти“, „демократи“ – все сянката на бай ви Дьорд Шварц, познат като Джордж Сорос… 
Три Жида/Руска тройка> Путин и "Национален фронт": Излагане на руските връзки с Le Pen
Братя! Виждам как враговете, след като разделиха нашия народ, сега му готвят голяма война. А моя народ не е руски и не е украински. Моя народ е единен. И за друг не искам да зная. Както човек, който няма ръце или крака, се счита за сакат, такъв е и разделеният народ.
На нас - руснаците, украинците и белорусите ни е завещано да сме заедно. И това, че днес безумстваме и се ненавиждаме едни-други, е главното обвинение против нас, защото нарушихме завета.
Какво нямахме, братя? Земя ли? Или Свобода? - А като се убиваме един-друг, станахме ли по-свободни? Или може би, поискахме по-добър живот? Но нима това е по-скъпо, от родния брат?
А аз мисля, че просто не ни достига любов към нашия брат. Ние сме забравили, какво е светостта на родството. И затова при нас дойдоха чужди хора и станаха в дома ни, главни. И ето сега, чужденците, на които повярвахме повече, отколкото на своите, ни насъскват, и под лукавите им речи, за величие на руския и украинския народи, ние се убиваме едни-други.
Пиша това писмо с болка за моя народ. Аз съм православен казак, принуден да се вдигне в защита на своята земя, против своите братя по вяра. Нима е възможно да се измисли нещо по-подло? Днес вече се вижда добре, че не опълченито се сблъска с украинската армия, но разделеният православен народ се вдигна, един, против друг.
Това стана възможно, понеже 1991 г. изгубихме нашата обща родина. Тогава враговете разбиха държавата, а днес дробят и насъскват отделните части. Останахме без нищо, ни своя култура, ни образование, ни свои шахти и заводи. Но това е само половината беда. Главното е, че изгубихме своите братя. А сега просто ни внушават, и ние им вярваме, че украинците са западняци, а руснаците са агресори и завоеватели.
На нас излъганите и окрадените ни остана само общата мечта - за справедлива държава. На украинците - за велика Украйна, на руснаците, за велика Русия. Но в същност това е една голяма мечта на разделения народ, тугувал 25 години по своята Родина. Но не за държавата на олигарси и предатели, каквито са Московската и Киевската колонии, а за наша единна, славянска държава. И за мен не е важно, как ще се нарича тя: - Киевска Рус, Московска Рус или Новорусия, - главното е, че това ще е Нова Русия, наш общ дом.
А сега се убиваме едни-други а нашите палачи почти открито ни подтикват към (само)убийството. Сега с нас се подиграват от руската и украинската телевизии, като, ту обиждат украинския народ, наричайки го фашистки, ту обиждат руския народ, наричайки го окупатор. От «обективните руски медии» няма да чуеш думи на съчувствие към попдналите в беда украинци. Там няма да кажат, кой въвлече целия народ в духовната катастрофа. А и самите руснаци вече не чуват своите братя. Тях, както и украинците, ги приспаха с «патриотичната» лъжа за собственото величие, и разпалиха ниска ниционална гордост и надменност. Главната грижа на медиите е, да НЕ пробудят добри чувства между нашите народи.
А защо така се унизихме, братя, наскърбявайки се едни-други! Нима дотолкова ослепяхме, та не виждаме истинските ни врагове, и какво те устроиха на земята на Украийна? Това, което правят завзелите властта еврейски нацисти, поразява с обмислената си злоба и ненавист, към нашия народ. Те, не само разрушават селата и градовете на Донбас. Те унищожават тук и армията на Украйна, мачкайки я в (изкуствени) котли (в обкържение) и в безсмислени атаки. Техните лекари и санитарни бригади разфасоват на части войниците от ВСУ (Въоръжените Сили на Украйна) и мирните жители на Донбас, и събират тук богат урожай от човешки органи, които после отиват в Израел, Европа и САЩ. Те вече открито заявяват, че в Украйна строят - Нов Израел. И го правят заедно с руската олигархия, чиито спецслужби отстрелват тук независиимите командири на опълчението. А ние воюваме, един с друг.
Удивително е, но единственото място, където само една пролет се задържа руската власт, беше Новорусия. Може би ние и затова така трепетно я бранехме, и толкова яростно се бихме за нея, понеже чувствахме, че това е последното, което ни е останало. Не територията, - не. Те убиват главното - вярата в справедливостта и в хората, вдигнали се за идеята. А без това, за какво ни е територия? За да тъпчем червото си, да пием по кръчмите водка и културно да преживеем в клетка, в робската кошара? Това можем да го правим и в затворническите лагери. Явно, добрата война е по-добра, от този лош мир. Войната, поне ще отвори очите на нашия народ, кои сме ние и кои са враговете ни.
Призовавам съратниците, призовавам тези, кито днес са в строя , и бъдещите воини. Ние нямахме друг избор, не можехме по друг начин, нямахме друг изход. Но вие бъдете по-мъдри от нас. Не се доверявайте на враговете. Не вярвайте на Москва и на Киев. Ни в меда им, ни в жилото, нито на победите, нито на пораженията. Даже и целия Донбас, от Славянск, до Мариупол да ви дадат, даже и цалата Новорусия - не вярвайте! Те вичко ще обърнат в поражение. Властта, и в Русия, и в Украийна е в едни ръце. И там, и тук (и навсякъде!), спецслужбите служат на еврейските олигарси. И за тях е все едно, какъв си ти, - украински националист или руски доброволец, - писателят Олес Бузина или командирът от опълчението Александър Беднов.
Хора на Донбас! Руснаци и украинци! Братя!
Нашата жертва не е напразна! Не е напразна, нито за вдигналите се, в защита на Донбас, нито за вдигналите се, за единството на Украийна. Нашата обща беда е в това, че нашите идеали се оказаха в ръцете на подлеци, които, използвайки патриотичните чувства на руския и украинския народа, ни организираха тази война.
Скоро на всички нас - руснаци, украинц и белоруси ни предстои да се сражаваме за единна държава, заедно с всичките отпаднали от нашата Родина, народи. И да благодарим на Бога, че в навечерието на голямата война, ни се разкриха лицата на нашите истински врагове, които разделиха нашите народи 1991 година, и до сега държат властта над нашата земя, като организираха преврати и майдани, а после ни насъскаха в граждански войни. Но те рано се радват! Тук в Новорусия, в пещта на братоубийствената гражданска война се кове оръжието на великото отмъщение, което ще премине през земята на Русия, Украйна и Белорусия, и ще изгори тази вселенска сквернота.
Затова ви казвам, че жертвата не е напразна! Тази война няма да раздели нашите народи. Срамът за пролятата братска кръв, ще се окаже по-силен от миража на независимостта. Върху кръвта на воините мъченици, върху братската кръв на руския и украинския народ, ще възкръсне нашата единна държава. Затова, като набат бият в ушите ни думите на свети Лаврентий Черниговски: «Както не може да се раздели Светата Троица, на Отца и Сина и Светаго Духа /– това е единният Господ Бог/, така неможе да се разделят Русия, Украйна и Белорусия, защото те заедно са - Светая Рус!»
Затова се обръщам към вас, братя, за да виждате винаги истинския враг и да не вдигате ръка, един, срещу друг.
Не е лошо да умреш през май
и да останеш в пролетната свежест
И макар че не всичко успях,
Поне не останаха съмнения...
Не е лошо да умреш през май
КОМБРИГ МОЗГОВОЙ
http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_14894/
и
http://novorus.info/news/50180-23-maya-den-pamyati-alekseya-borisovicha-mozgovogo.html
Превод, Григор Симов
| 25 August 09, 10:55 AM | |
|
Престъпленията на комунистите срещу европейците и в частност българският народ са неизброими, но някои от тях са твърде тежки и предизвикват особено отвращение и гняв. В идеологичен план едно от най-големите престъпления на комунистите е "присвояването" на паметта на великия ни национален герой Христо Ботев и наглото изкривяване на неговия живот и дело, с цел да "докажат", че той всъщност се е борел за комунистическата идея, а не толкова за свободна България.
В днешни дни соц-партията явно счита, че не е толкова модерно и не се занимава така задълбочено с изтъкването на "комуниста" Ботев. Това упражнение за малоумници е окупирано от едно дребно и жалко отроче на комунягите-анархоидиотите. Безсрамните олигофрени си печатат знамена с лика на Ботев, вярвайки на идиотизма, че той като тях бил крайно-ляв. Да беше жив... щяха да разберат за мошенника Маркс ли тръгна да се бие той или за Свободна и Независима България.
Няма как да не вземем под внимание факта, че по времето, в което е живял Ботев, комунизмът е бил само теоретичен, със спорадични кръвопролитни бунтове на подмамени от масонския лозунг "свобода,равенство, братство" сюрмаси. Т.е Ботев и останалите съвременници са виждали в комунизма само утопичната представа за равноправие в обществото. В последствие комунистите разкриват истинското си лице и вършат безброй престъпления и жестокости, като в над 90% от случите инспираторите и ръководителите са евреи, каквито са и болшевишките идеолози(Маркс, Енгелс, Троцки, Ленин). Наместо утопията за равноправие и човешки свободи, народите, които имат "щастието" да са под комунистическа власт получават робство и геноцид. Но това Ботев нямаше как да види, защото загина за националната кауза на България.
За идеологическите убеждения и вярата на Ботев можем да преценим от последният документ-произведение на Ботев (всъщност Ботйов)-писмото до капитана и пътниците на парахода "Радецки". Ботев при всички положения е бил наясно, че вероятно това са последните му документирани слова и ще имат особена сила като завет към поколенията. Така че да прочетем и анализираме писмото.
Писмо до капитана и пътниците на парахода "Радецки":
"Господин капитан! Господа пътници! Имам чест да ви обявя, че в тоя параход се намират български въстаници, на които имам чест да бъда войвода. С цената на нашия добитък и на нашите земеделски сечива, с цената на големи усилия и с пожертвуване на нашите блага, най-после с цената на всичко, що е най-скъпо на тоя свят (без знанието и въпреки преследванията на властите в страната, чийто неутралитет ние уважихме), ние си доставихме това, което ни беше необходимо, за да се притечем на помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо Отечество — България. Ние молим Господа пасажерите никак да не се безпокоят и да останат спокойни. Колкото за вас, Господин Капитане, аз имам тежката длъжност да ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане, като в същото време ви заявявам, че и най-малкото ваше съпротивление ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми да си отмъстя за отвратителната случка върху парахода „Германия" в Русчук през 1867. И в единия, и в другия случай нашият глас за бой е следния: Да живее България! Да живее Франц Йосиф! Да живее граф Андраши! Да живее християнска Европа!"
Х. Ботйов
Ето как започва Ботев: " Имам чест да ви обявя, че в тоя параход се намират български въстаници, на които имам чест да бъда войвода." Ботев е повел български въстаници, няма интернационални намеци, има я само святата национална идея, а насреща са враговете-турци, башибозуци, черкези и мекерета. "С цената на нашия добитък и на нашите земеделски сечива, с цената на големи усилия и с пожертвуване на нашите блага, най-после с цената на всичко, що е най-скъпо на тоя свят " - Тук войводата дава да се разбере, че той и четата му са направили огромна саможертва в името на най-скъпия идеал-свободата на отечеството; "ние си доставихме това, което ни беше необходимо, за да се притечем на помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо Отечество — България." Войводата продължава - "Ние молим Господа пасажерите никак да не се безпокоят и да останат спокойни" - естествено, че могат да са спокойни, защото насреща им са високоморални борци за национална свобода, а не оскотели болшевики-кръвопийци, интересуващи се само от грабеж. Ботев се обръща към капитана - "Колкото за вас, Господин Капитане, аз имам тежката длъжност да ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане, като в същото време ви заявявам, че и най-малкото ваше съпротивление ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми да си отмъстя за отвратителната случка върху парахода „Германия" в Русчук през 1867." - Ботев заявява, че е способен да отмъсти за отвратителната случка, визирайки убийството на Никола Войводов и Цвятко Павлович, извършено от турските заптиета на австрийски параход, с което не оставя съмнение, че той и четата му са продължители на святото дело и изявители на дълголетната борба на българският народ срещу турската власт и гнет, а не на някакви голословни леви утопии, каквито болшевишките изроди му приписват.
Но най-красноречив и недвусмислен е патетичният финал на Ботевото писмо-обръщение. Той окончателно разбива на пух и прах комунистическите лъжи и откровени идиотизми, които червените паразити бълват от времето на Благоев. Ето посланието на войводата:
"Да живее България!" Логично! Това е най-популярният националистически възглас и Ботев няма как да го пропусне; за него са чужди пролетарските идиотизми и настроенията на анархонихилистите, които считат, че нямат родина или че тя трябвало да е подчинена на краставия им интернационал.
Да живее християнска Европа!" На всички е известно, че комунистите, социалистите, анархистите, са не само безродници, а и яростни атеисти, отричащи вярата в Бог. На комунистическото управление "дължим" безверието и атеизма на голяма част от българите, които днес живеят като зомбита, вярващи само в парите и личната изгода. Е, тук Ботев подчертава, че е православен християнин и вярва в Европа, основана на християнските ценности, а не в мултикултурния бълвоч, с който съвременната ционистка пропаганда ни залива.
Това писмо-обръщение, последни документирани слова на Христо Ботев, не оставя никакви съмнения в идеалите и принципите, които той е отстоявал, а именно - пламенен български национализъм и християнска солидарност. Но най-голямото доказателство е саможертвата и смъртта на Ботйов, пример за всички български родолюбци.
Марто Болг-Арийски |
Около личността и делото на Хр. Ботев у нас от край време се води нестихващ спор: той е наш – казват националистите, – защото като никой друг той възпя пламенното всеотдайно родолюбие и запечата това си верую с велика саможертва, като поднесе живота си на кладата на освободителната борба; не – отвръщат социалистите, които търсят разрешение на социалния проблем по пътя на интернационализма, – той ни принадлежи, защото в основата на неговото мировъзнесение стои социалният идеал и цялото му творчество и дейност отразяват бунта срещу социалните неправди и копнеж по социална свобода, Ботев е социалреволюционер!
Трябва да се съгласим, че доскоро този суетен спор ако не оправдан, то той се явяваше все пак обясним. Защото бе време, когато доктрините и самият политически живот бяха изправили национализма и социализма, като две противоположни взаимноизклюващи се начала: националистическите възгледи бяха станали повече атрибут на привилегированите класи, които като консервативен елемент органически реагираха срещу всяка социалреволюционна повеля; чернотрудовият народ от своя страна чувстваше, че трябва да води борба срещу този буржоазнокапиталистически национализъм, и вярваше че само по пътя на интернационалния марксизъм е възможно да се извоюва социалистическия идеал. Така борбата за по-сносни и по-човечни условия на живот придоби противонационален характер и се свърза с идеята за световна социална революция, а национализмът реагирайки срещу този антинационален дух на социалистическите тежнения, се отчужди от социалните повели на времето и стана синоним на консервативния капитализъм.
Така около социалния принцип и националната идея се формираха две враждебни една с друга сили, които разкъсаха единството на народите, нарушиха хармонията в организма на нациите и запълниха десетилетия от живота им със сътресения и кървави междуособици, които погълнаха несметни жертви в хора и в стопански и културни блага. При това при тази поляризация на социалното и националното начала повлече след себе си деградацията и на първото, и на второто от тях. Социализмът от светла етична повеля се превърна в грубо-егоистичен класов и съсловен материализъм, разкъсващ свещената и неразривна връзка с нацията и нейния целокупен интерес. Национализмът от възвишена идея и съкровено съзнание за обща принадлежност и съдбовна свързаност с всички родни братя от една и съща кръв бе на път да се изроди в социално рушителен фактор, дигнал ръка срещу свещената борба на родните братя за хляб и труд. Ето как идеята за нацията и тази на социалната правда, опълчени изкуствено една срещу друга от идеалистични държавнотворни стимули, грозяха да станат ферменти на бавното, но сигурно разложение на политическия живот на народите.
Не ето че стана чудо: от кървите и пожарищата на световната война народите излязоха изтерзани и разнебитени, но някак си по-калени и пречистени. Зад разкъсаните буреносни облаци се показа в туко-що разведреното небе нова дъга с цветовете на социализма и национализма, сплетени в едно! Така както след земетресения нейде в океана се появява нова земя, така изплува над политическия хоризонт след трусовете на световната война и следвоенните години един нов политически свят: един свят, който преодоля заблужденията, суетните борби и изкуственото раздвоение на миналото и отбеляза грандиозен прелом в политическото мировъзрение и държавното устройство. В политическото съзнание на хората завладя мястото идеята за неразривната връзка на доскоро враждуващите начала на социализма и национализма. Те не са и не могат да бъдат две различни и противоположни начала, а се обуславят едно друго и са рожби на една неделима идейна същност:чистият и истинският национализъм, който е призван да бди над целокупния интерес на нацията, не може да бъде майка за едни и мащеха за други родни братя. Първият дълг на една национална власт е да създаде с цената на всички жертви възможност и на последния член на нацията да води достойно човешко съществуване, да се почувства зачетен гражданин на държавата. По този начин той би могъл да бъде обладан от висшето чувство на национална чест и достойнство и да допринесе според силите и дарбите си своята част от националното творчество и за величието на Родината. Чистият и истински социализъм не бива да бъде класов или съсловен егоизъм и не може светотатствено да къса природната кръвна връзка със собствената нация, а съобразно с един естествен закон трябва да реализира социалния идеал преди всичко в рамките на националното общежитие. Идеализмът остава еднакво ядка и звено на социалната и националната идея. В него те намират отново своята грандиозна синтеза, криеща неподозирани възможности за разцвет, благоденствие и държавно-политическа мощ.
И ние можахме да видим това ново политическо съзнание да търси и намира под една или друга форма своята реализация в политическия живот на народите и държавите. Ние станахме съвременници на един знаменателен процес на социалполитическо развитие на някои държави: работничеството се отвърна от матеарилистичния марксизъм и понесе възторженото знаме на националния възход и величие, а трагедиите на буржоазнокапиталистическия свят приеха радикални и революционни ограничения на техните стари, зле разбрани привилегии, станаха в душата си сами работници и закрачиха гордо към изграждането на новата държава наред с работника, издигнат до равноценен член на народната държава. Така бяха преодолени еднакво и безотечественият марксизъм и чорбаджийско-либералистичният национализъм и на тяхно място остана като единна и неразделна същност един нов социалреволюционен национализъм, който в рамките на нацията дава радикално разрешение на социалните проблеми. Две изкуствено отбити една от друга реки, текли много деситилетия в погрешни посоки, намериха отново своето общо русло, за да оплодотворят утрешното благоденствие на народите. Пред нашите очи се разиграва така един от най-интересните и епохални феномени в историческото развитие на народите.
Време е вече и у нас, в България, да се спори по-малко доктринерски за формата или външните белези на очакваната нова държава, да се покаже повече разбиране за същността на тази величава синтеза, която може да намери своята реализация съобразно с индивидуалните особености на народа в различна форма: демокрация или диктатура, социализъм или индивидуализъм – това не са вече дилеми, а лозунг, изпреварени от времето и лишени от съдържание! Да се спори схоластически за тях, значи да сме проспали епохалните времена на съвременното политическо развитие. Единственото важно е да внедрим дълбоко в душите и сърцата си идеала на това ново политическо съзнание и да станем идеалисти в служба на нацията и социалните повели. Всичко друго е въпрос на подробности и то ще дойде тогава, рано или късно, от само себе си.
Ето как онова, което изкълчените форми на доктрината и заблужденията на политическата действителност в миналото ни караха да виждаме като несъвместимо противоречие в мирогледа и личността на нашия велик възрожденец Ботев, се слива в едно хармонично тяло, което прави творчеството, делото и саможертвата му и разбираеми и естествени.
Ние, Българите, трябва да бъдем горди, че в образа и делото на Ботев и плеядата други идеалисти от епохата на Възраждането сме дали на света предтечите на новия политически идеал. Всички те, като пламенни и искрени националисти не можеха да не бъдат социалисти и обратното – в истинска идеалистична служба на социалния идеал и международната правда, те не можеха да нямат пред очи преди всичко собствения народ, като неделима общност и свещена социална задача.
Нека прочее се отдадем всецяло и искрено на този нов политически идеал, завещан нам още от епохата на нашето Възраждане!
д-р Димитър Вълчев, СБНЛ, март 1939 г.
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
