светско име Атанас Михайлов Чалъков

1816 - 1888 година

Български екзарх от 1872  до 1888 година

Антим I е първият български екзарх (от 1872), виден политик и общественик, останал в историята най-вече като борец за независимостта на Българската църква и за засилване на нейната роля като обединител на народа. Негови са думите: "Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот!"

Роден през 1816 г. в Лозенград, Източна Тракия (днес в Турция) със светско име Атанас Чалъков.

През 1837 г. приема монашество в Хилендарския манастир.

През 1843-1844 г. учи в най-реномираното светско училище в Османската империя - Великата гръцка народна школа в цариградския квартал Куручешме.

През 1848 г. завършва с първия випуск богословското училище на Великата христова църква в Хaлки, Гърция. От запазената диплома, написана на старогръцки език на прегамент през 1848 г. става ясно, че бъдещият екзарх е завършил училището с отличие, че преподавател по свещено богословие и философия му е бил ректорът Константин Типалд, а сред подписите е и този на Неофит йеромонах Рилски - професор по славянска филология.

Постъпва в Одеската духовна семинария със стипендия, издействана от руския консул в Измир. Продължава образованието си в Московската духовна академия, която завършва през 1856 г. с магистерска степен по богословие. Заради изрядните си качества бил ръкоположен в йеромонашески сан лично от митрополит Филарет Московски.

От Русия бъдещият екзарх се завръща в Цариград и Патриаршията го удостоява с архимандритско достойнство. Известно време е преподавател и ректор на богословското училище на о. Халки.

През 1861 г. архимандрит Антим е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 г. – за видински митрополит. Същата година отхвърля църковното подчинение на Цариградската патриаршия и повежда борба за независима българска църква.

На 20 февруари 1870 г. излиза султански ферман за учредяването на Българската екзархия трябвало. През март 1871 г. митрополит Антим е избран за член на Привременния синод на Българската екзархия и участва в църковно-народния събор от 1871 година.

На 16 февруари 1872 г. митр. Антим е избран от Църковно-народния събор за български екзарх. Активният и просветен екзарх играе съществена роля в борбата с униатската пропаганда, за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ.

Екзарх Антим I подпомага морално и материално освободителното движение за освобождаване от турското иго. В екзархийския дом в Цариград той се среща с Христо Ботев (есента на 1875 г.) и други революционери, дава им пари за подготовката на Априлското въстание и ги благославя с думите:

"Бъдете блaгословени, Вие бългaрски чедa. Когaто се върнете при Вaшите другaри във Влaшко, предaйте им, че от високия екзaрхийски престол, нa който ни постaвихa, кaкто Вие достойни чедa нa Бългaрия, aз не ще престaнa дa бъде носител нa духa нa нaродa си и с нaй-буден поглед и твърдо постоянство ще вървя към постигaне нa великaтa неговa нaционaлнa зaдaчa (освобождението)."

След жестокото му потушаване и Баташките кланета през 1876 г., по инициатива на екзарх Антим I са събрани доказателства за турските жестокости в Перущица и Батак. Екзарх Антим I ги обобщава в доклад, изпратен до посланиците на великите сили в Цариград. Той уведомява и правителствата им за турските жестокости, като на свои разноски изпраща Марко Балабанов и Драган Цанков в Западна Европа, а сам оглавява делегация до турското правителство в защита на българския народ.

Дейността на екзарх Антим I води до свиквaнето нa Цaригрaдскaтa послaническa конференция през декември 1976 година. Въпреки натиска на турския външен министър, той отказва да изпрати благодарствен адрес от българския народ до султана и конференцията, с думите "Не можем дa блaгодaрим нa прaвителство, което коли, беси и угнетявa нaродa!"

През януари 1877 г. Антим I проваля специално свикано "Велико народно събрание" в Цариград, като нарочно се "подхлъзва" в Цариградската баня. Единствена цел на събранието е била екзарх Антим да се отрече публично  турските кланета.

На 14 април 1877 г. с везирска заповед екзарх Антим I e свален от екзархийския престол. След кратък съд Мидхат паша го осъжда на смърт за държавна измяна. След скорошен преврат в отоманската империя, присъдата е заменена със заточение.

На 17 юни 1877 г. екзарх Антим I е изпратен на заточение в Анкара, Мала Азия.

В писмо до руския император Александър II, екзарх Антим I описва тежкото положение на българския народ и моли царя да се застъпи за България. Прочитайки го, Александър II се просълзил и написал на него "Да се освободи България!".

През март 1878 г., след освобождението от турско робство, в резултат на обща амнистия екзарх Антим отново заема екзархийския си пост и взема дейно участие в изграждането на новата българска държава.

От 14 февруари до 16 април 1879 г. екзарх Антим I председателствуваУчредителното народно събрание, което избира подкрепяния и от него проект за конституция.

От 17 април до 26 юни 1879 г. председателствува Първото Велико народно събрание в Търново, което избира княз Батенберг за първи български княз. Екзарх Антим е избран и за председaтел на Първото обикновено нaродно събрaние, но откaзвa.

През 1878-1879 г. екзарх Антим I се включва активно и в комитетите "Единство", подкрепя и дава голяма материална помощ на Кресненско-Разложкото въстание.

На Щипка екзарх Антим полага основния камък за издигане паметник на героите, паднали за свободата на България и по единодушното решение на Народното събрание оглавява делегация до Русия, която благодари на руския народ и на Царя-Освободител Александър II за Освобождението на България.

Екзарх Антим се връща във Видин и поема ръководството на Видинската митрополия като митрополит, какъвто е бил преди да бъде избран за екзарх. Той завещава цялото си състояние за построявaнето на катедралата "Св. Димитър", за изграждането на читалище и за развитие на просветното дело във Видин и построява голяма двуетажна прогимназия (която носи днес името му).

След Берлинския конгрес през лятото на 1879 г. Антим I организира масово събиране на подписи във Видинската и Врачанската епархия срещу решението за разпокъсване на Санстефанска България.

За разлика от повечето русофилски настроени политици и иереи, Антим I отстоява неизменно българските национални интереси. Когато разбира, че руските империалистически интереси ги застрашават, той подкрепя либералите в лицето на Стефан Стамболов и Петко Каравелов, с които е и дългогодишен приятел. "Вие ни освободихте от турците, чудя се, кой ще ни освободи от Вaс?", попитал Антим I княз Дондуков през 1879 г., на банкет по повод неговото изпращане в Търново. 

Антим I се обявява рязко против преврата, свалил на 9 юли 1886 г. княз Александър Батемберг, и подкрепя Стамболов и Регентството. 

На 14 ноември 1885 г., през Сръбско-българската война, Антим I отказва да напусне обсaдения Видин с думите "Трупът нa пaстирa трябвa дa бъде тaм, дето пaдa нaрод и войскa."

През 1887 г. той е депутат в Третото Велико народно събрание, което избира Фердинанд за български княз и го призовава публично да спазва Търновската конституция.

На 1 декември 1888 г. екзарх Антим I предава Богу дух в град Видин.

За Хитлер знаем всичко. От пионерчета ни набиваха в главите за 6-те млн. евреи, избити от него.

Но почти нищо не знаем за Избитите в Северна Америка между 95 и 100 млн от общо 114 млн индианци (NATIVE AMERICANS).

Добре, че евреите "измислиха" интернет, та истините – една, от които е горната - полека-лека почнаха да изплуват.

До този момент тази част от историята на Североамериканския континент рядко се преподава в училищата на САЩ и Канада. Причината е ясна: в резултат на "най-дългия холокост", продължил 500 г. вече в историята на човечеството, са избити от 95 до 100 милиона местни индианци, живели на територията на днешните САЩ и Канада, пишат ВЕЧЕ много световни медии.

Според книгата на Д. Стенард "Американският холокост", издадена през 1992 г. от "Оксфорд юнивърсити прес" тази цифра е дори повече от 100 милиона.

"Концепцията на Хитлер за концентрационните лагери се дължи до голяма степен на изучаването на английския език и историята на САЩ. Той се е възхищавал на лагерите за бурите в Южна Африка и за индианците в дивия Запад и често пред най-близкото си обкръжение e споделял своето удовлетворение от"ефективността" на унищожаването на коренните индианци.",

пише пък в книгата си "Адолф Хитлер" Джон Толанд.

А в уеб портала за световен геноцид espressostalinist.com намираме следната статия - "Native American Genocide" с твърдението и един въпрос:

"Може да се твърди, че загубата на 120 млн. от 1500 до1800 не е същото като загубата на 6 милиона души по време на Вторатасветовна война. Могат ли 6 милиона през 1945 г. да бъдатсравнени с 1 милион през 1500 г.?" 

(It could be argued that the loss of 120 million from 1500 to 1800 isn’t the same as the loss of 6 million people during World War II. Can 6 million in 1945 be compared to 1 million in 1500?)

Тук, в статията от портала, е описана ролята на генерал Филип Шеридън (Рhilip Henry Sheridan) за избиването на 95 000 000 до 114 000 000 местни индианци  (NATIVE AMERICANS).

 лейтенант Филип Шеридън

 генерал Филип Шеридън

Срещу кого е бил изпратен кавалерийския генерал от армията на САЩ, наречен още "Малкия Фил" (Little Phil), заради ниския си ръст от 160 см.? 

И защо?

За избиването на индианците от Великата прерия (Great Plains Indians), които са били предимно конни племена и изкусни ловци на  бизони - е явния и премълчаван отговор.

 Камари от кости на избитите при унищожаването на бизоните в Прерията 

"Убийте бизоните и вие ще убиете индианците",

е първоначалната стратегия на кавалериста Шеридън, като командир на силите на Съединените щати в незавоюваните още прерии от 1849 до 1888.

После бизоните започва избиването и на самите индианци...

От повераната му прерия!
(В щата Мичиган "работата" е свършена още през 1828-1840 от друг генерал, италианския евреин Ипсиланти)

 ...

...

И т. н. And so on.

А да увековечаваме ли Хитлер?

Естествено че не, но защо ли Шеридън е така увековечен в САЩ – "Великата демокрация"?

1.      1. In Albany, New York, there is an equestrian statue of Sheridan in front of the New York State Capitol,near Sheridan Avenue.

2.     Sheridan"s headstone at Arlington National Cemetery. The inscription faces Washington, D.C. Coming to the rescue, Sheridan dispatched Troop M of the First United States Cavalry to take control of Yellowstone

3   
3. Sheridan memorialized on the 1890 $10 Treasury Note, and one of 53 people depicted on United States banknotes. Sheridan is the only person to be featured on a U.S. ten dollar bill who was strictly associated with the military and not politics. He is featured on both Five and Ten Dollar bills.

4.      4.In 1937 the US Post Office issued a series of commemorative stamp issues honoring various Army and Navy heroes. Among them was an issue commemorating Generals Ulysses S. Grant, William T. Sherman and Philip H. Sheridan.

5.       5. Sheridan Square in the West Village of New York City is named for the general and his statue is displayed nearby in Christopher Street Park.Sheridan Circle,^[66] Sheridan Street,^[67] and the neighborhood of Sheridan-Kalorama in Washington, D.C., are also named after him. Sheridan Avenue in the Bronx is one block east of Sherman Avenue.

6.      6. The only equestrian Civil War statue in Ohio honors Sheridan. It is in the center traffic circle on US Route 22 in Somerset, Ohio, not far from the house where Sheridan grew up.

7.      7. Sheridan High School is located 5 miles north of General Sheridan"s home town of Somerset. The athletic team is nicknamed "The Generals".
 8.Sheridan Glacier, located 15 miles outside of Cordova, Alaska was named in his honor.

...

 И так далее. And so on.

Пояснения

Индианците са местните хора преди Колумб, които живеят из целия Североамерикански континент, но най-вече в равнините и хълмовете на Great Plains (Великите равнини или прерии) на Северна Америка. Тяхната конна култура (коня е божество) и устойчивост за разлика от другите американските индианци сращу доминацията от страна на Канада и Съединените щати, са ги направили архетип в литературата и вообще в изкуството за американските индианци навсякъде. Те са и "последните мохикани"!

Индианците обикновено са разделени в две основни класификации, които се припокриват до известна степен.

Първата група е напълно номадска и зависи от коня в епохата на 18-ти и 19-ти век, живеят сред огромните стада бизони, въпреки че някои племена от време на време са ангажирани в селското стопанство - отглеждане на тютюн и царевица основно. Тук се включват Блекфаст, Aрапахo, Шайени, Команчи, Киови , Лакота, Апачи, Липани, Оджибуи, Сарси, Накода и Tонкава.

Втората група от индианците са тези, които идват от изток до река Мисисипи. Тези племена са били с полу-заседнал начин на живот, и, в допълнение към лова на бизони, те са живели в села, отглеждали са култури, и активно търгувани с други племена. Тя включва Aрикарa, Хайдатса, Айова, Kaнза, Kитсаи, Mандан, Mисури, Oмахa, Oтoe, Понса, Куапау, Уичита и Дакота.

 Седящият бик (Tatanka Iyotanka), 1885, последният вожд на Дакота

/За Плевен Онлайн Портал:

д-р инж. Никола Тодоров, доцент

ПС: Във "Великата демокрация"! 
3 пъти съм бил там и бивайки, напр., в техните хайскулс, не може да не видиш табло със снимките на президентите им като и набиващото в подсъзнанието на подрастващите "native" AMERICANS – "От 40-те президенти на САЩ, само 4-ма не са евреи" и так далее... от този род!!
Разговярал съм с десетки потомци в няколко щата и интересното е, че те мислиха като мен, а не аз като тях - повечето не бяха и чували за някай си Хитлер...