„Но аз с всеки съм готов да споря, дали това е най-важно на света...”

Една перифраза за съдебната ни система.

Над 90 % от хората в тази страна си мислят, че съдебната система е тромава, мудна, корумпирана, неефективна, че работи повече за себе си, отколкото за някакво имагинерно правораздаване.

Липсата на чувство за справедливост в обществото е с много тежки последици. Не става дума за чувство за отмъщение, чувство за налагане на наказания. Различно е. Чувството за справедливост е нещо много по-възвишено. То дава усещането за балансираност. Дори и не става дума толкова за нарушено его, което трябва да бъде възстановено, а за постигане на по-голяма хармония в енергията на цялото общество.

Защо съдебната система не функционира в наша полза? Дали виновни са хората, които са в нея или хората, които сме извън нея? Ако на някой му позволиш да прави глупости, той лош човек ли е или лошият си ти, защото си му позволил да прави глупости?

Трудни въпроси, нали?

Сега от кого зависят съдиите? На кого се „отчитат”? На Красьо, на ръководителя на съда, на ръководителите на различни съдебни инстанции, на министъра на правосъдието, на президента, на НС или на други личности и фактори. За каква независимост говорим тук в случая?

В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ СЪДЪТ НЕ ТРЯБВА ДА Е НЕЗАВИСИМ. ТОЙ ТРЯБВА ДА Е МНОГО, АМА МНОГО ЗАВИСИМ. ВСЕКИ СЪДИЯ ТРЯБВА ДА Е ЗАВИСИМ ОТ ВОЛЯТА НА СУВЕРЕНА В ТОЗИ РАЙОН В КОЙТО РАБОТИ. САМО СУВЕРЕНЪТ МОЖЕ ДА ИЗБИРА КОЙ ДА Е „ЗАКОНОДАТЕЛЯТ”, ТАКА КАКТО ВИКИНГИТЕ СА ИЗБИРАЛИ СВОИТЕ ЗАКОНОДАТЕЛИ ИЗМЕЖДУ НАЙ-СПРАВЕДЛИВИТЕ СВОИ СЪНАРОДНИЦИ.

Тези „законодатели” са били под особена закрила, дори и по време на война и се е спазвал неписаният закон, че никоя от страните няма право на физическа разправа и на посегателства над имота им и този на семействата им. Въпреки жестокостта си, тези варвари са осъзнавали, че липсата на справедливост на тяхна територия ще им създаде несигурност, която ще им попречи да завладяват чужда територия. Гениално откритие. Във времето на разцвета на толкова цивилизации, викингите са имали по-прост и ефективен метод за установяване на справедливост от всички тези римски, гръцки и какви ли не практики, наложени още от античния свят. Няма значение колко и какви закони има. Повече значение има дали този, който прилага тези практики отговаря пред Суверена /народа/ или отговаря пред такива като Красьо. Законодателите на викингите са били избирани от народа, получавали са признание за способностите си да отсъдят правилно и като благодарност са получавали само статут на неприкосновеност от физическо и материално посегателство. Няма информация да са получавали пари за своето отсъждане.

Представяте ли си, как ще се „изчерви” детектора на лъжата, ако на него бъде поставен един средно статистически български съдия, на когото да му зададат само два въпроса:

1.     1. Дали сте получавали материални или други облаги от преки или косвени връзки със заинтересовани страни от изхода на дела, на които вие сте били съдия?

2.     2. По съвест ли сте отсъждали или по нареждане на трето лице, независимо от това, че нищо не ви е обещавано или давано?

Хората лесно могат по места да определят, кое е справедливо и кое не. Даже и да изберат човек без никакво образование, ако в неговата природа е заложено чувството за справедливост, бъдете сигурни, че той ще свърши много повече работа и ще получи уважението на хората повече, отколкото сегашните съдии, които си мислят, че могат да отсъждат правилно, на базата на куп прочетени книги. В много случаи сегашните съдии са просто интриганти, които са решили да разменят справедливостта за да обезпечат личния си интерес.

Като изключим някои по-засукани дела, свързани с федерални престъпления, повечето дела са следствие на неразбирателство между хората, буквално заради глупости и не е наложително дори и да познаваш законите, за да отсъждаш в някоя полза, ако става дума за дребни конфликти. А то повечето са такива. Кой на кого влязъл в двора с половин метър, на кого оградата била по-висока от нормата, на кого дървото пречело на съседа му да вижда какви ги върши в градината, на кого в двора влезли кокошките на съседа, кой на кого зашлевил шамар, а другият му отвърнал с юмруци.

За да се върне това чувство в съзнанието на Суверена, трябва да му се предостави възможността сам да избира „законодателите” си, тоест съдиите си. Ако ги харесва, ще ги остави да работят, ако не ги харесва ще ги смени, но важното е, че той самият ще носи вече отговорността за справедливите отсъждания и няма да има повече основания да се оплаква, че бюрокрацията в страната определя кое е справедливо и кое не, чрез подставени назначения на съдии и прокурори.

Какво представлява проект ECHELON? 

ECHELON е терминът, масово използван във връзка с автоматизираните глобални приемащи и релейни системи, разработени от тайните агенции на пет нации: САЩ, Англия, Канада, Австралия и Нова Зеландия (вероятно това е кодовото име за част от системата, която приема използващите сателит комуникации). Докато американската "Агенция за сигурност" (NSA) заема водещото място, ECHELON работи съвместно с други тайни агенции, включително Австралийския директорат по сигнали за защита на страната (DSD). Счита се, че по силата на различни споразумения ECHELON работи и със службата "Британски правителствени комуникации" (GCHQ) и с агенции на други съюзници на САЩ. 

Тези страни координират своите действия по силата на споразумението UKUSA, сключено през 1947. Оригиналният проект ECHELON датира от 1971. Но оттогава неговите възможности и приоритети са се разширили неимоверно много. Той може да подслушва и обработва много видове излъчвания по света. Всъщност, може да подслушва по три милиарда комуникации всеки ден, включително телефонни разговори, изпратени по електронната поща съобщения, информация за сваляне на информация от Интернет, сателитни предавания, и т.н. Системата ECHELON събира всички тези излъчвания безразборно, след това пресява информацията, представляваща интерес, посредством програми за изкуствен интелект. Твърди се, че ECHELON пресява около 90% от трафика, който тече по Интернет. Но точните способности и цели на проекта остават неясни. Например, не се знае дали той държи на прицел местните комуникации. Освен това, очевидно му е много трудно да следи комуникациите по оптични кабели. Как работи този проект? 

ECHELON събира данни по различни начини. Използват се масивни наземни радио- антени за приемане на сателитни предавания. Трафикът по някои сайтове се проверява. Тези антени са разположени в САЩ, Италия, Англия, Турция, Нова Зеландия, Канада, Австралия и още няколко места. 

Използват се и средства за прихващане на "изтекли" излъчвания между градовете. След това, тези сателити излъчват информацията надолу към центровете за обработка на Земята. Главните центрове са в САЩ (близо до Денвър), Англия (Менуид Хил), Австралия и Германия. 

ECHELON приема и излъчвания по Интернет и използва много "подслушващи" устройства, които събират информация от пакетите с данни докато те пътуват по Интернет, посредством няколко ключови връзки. Използва и търсещи програми, за да сканира за уеб-сайтове, които могат да представляват интерес. Освен това, използват се и подводни устройства - за прослушване на кабелите, пренасящи презокеанските телефонни разговори. Според публикувани доклади, американските водолази са поставили следящи устройства на подводните кабели. Едно такова е било открито през 1982, но останалите очевидно функционират неоткрити. 

Засега не се знае дали могат да се подслушват и телефонните кабели. Ако горните методи не свършат работа, има и други. Държавите, имащи споразумение по този проект, обучават специални агенти за поставяне на множество специални устройства за събиране на данни. Едно от тях е комплект за обработка на информацията с размерите на дипломатическо куфарче. Друго подобно представлява радиоприемник с големината на кредитна карта. 

След събирането на този суров материал, ECHELON го проверява посредством системата "DICTIONARY" ("Речник"). Това е специална система компютри, която намира съответната информация по ключови думи, адреси и т.н. Тези търсещи програми помагат за сравняването на голям обем излъчвания, преминаващи ежедневно през мрежата на ECHELON. Тези програми дават възможност на потребителите да се съсредоточат върху всяка специфична тема, във връзка с която се търси информация. 

Ако такъв проект съществува, защо досега не съм чул нищо за него? Правителството на САЩ е стигнало до крайности, за да запази този проект в тайна. До ден днешен, американското правителство отказва да признае, че такъв проект изобщо съществува. Ние знаем, че той съществува, защото правителствата и на Австралия и на Нова Зеландия признаха този факт. Дори при наличието на тези признания, обаче, официалните власти на САЩ отказват да коментират темата. Тази "стена от мълчание", обаче, започва да се руши. 

Първият доклад за проекта е публикуван през 1988. В допълнение, освен признанията на Австралия, в Европейския парламент са получени два доклада, които описват дейностите по този проект. Така се появиха стряскащи доказателства, че възможностите на проекта може би са прекалено подценявани. В първия се говори, че той цели предимно цивилни лица. Установено е, че за разлика от многобройните електронни системи за шпиониране, разработени през студената война, проектът е предназначен предимно за не-военни обекти: правителства, организации и бизнес в буквално всяка страна. Системата приема огромни количества комуникации и след това отделя ценното чрез средства за изкуствен интелект от типа на "Мемекс" - по ключови думи. Петте държави си делят със САЩ резултатите. Всяка от тях осигурява речници на останалите, ключови фрази, хора и места, за откриване на допълваща информация при тях, което се изпраща на поискалата информация страна. Освен информация за потенциални терористи, се събира и много друга информация - например за държавите, участващи в преговорите на GATT. Установено е, че засега основните приоритети на тази система продължават да бъдат военното и политическо разузнаване. 

При подслушването на телефони, процедурата е известна като "Мантис". При телексите се нарича "Мейфлай". 

Програмата се използва и за даване на предимства на американски фирми пред конкурентните им фирми, както и за икономически шпионаж. 

 
КАК

ОБСАМА УБИ  ОСБАМА

Убийството на Осама бин-Ладен и последвалите реакции на него ни предоставиха нови възможности за размисли върху морала на съвременната западна «демокрация». Всъщност, защо само на западната? Демокрацията е една-единствена: най-справедливата, най-хуманната политическа система, от която нищо по-добро не е измислено и какво беше още там, ако следваме умотворението, родено в спиртосания от уиски и арменски коняк мозък на Чърчил…

Както отдавна подозирахме, Обама се оказа доста не само по-добър, в смисъл на лицемерен, оратор от Джордж Буш – но и доста по-войнолюбив. Уж оттегля войските от Ирак – но ги мести в Афганистан и ги увеличава. Там уж въвежда ред и законност – но увеличава 40 пъти производството на наркотици в сравнение с 2000 година (в интерес на справедливостта, трябва да се отчете и предишният принос н Буш в това отношение, но сега размахът на производството на хероин в Афганистан е наистина невероятен). Наближават президентски избори в САЩ – и хоп, застреляха Осама бин-Ладен.

И веднага изниква въпросът: защо?

Защо Обама уби Осама?

Според информация от пакистанските спецслужби, дванадесетгодишната дъщеря  на бин-Ладен, Сафия, разказва, че баща й е бил пленен и след това хладнокръвно застрелян пред очите й. За да бъде извършено това, очевидно е имало заповед от най-високо място. Иначе трябва да си представим, че убийците са нахълтали и застреляли Осама без заповед. На своя глава. На всичко отгоре, както се разбра, той не е имал оръжие. Само 500 евро, зашити в дрехите.

По въпроса за оръжието… Най-гротескното и безочливо изказване направи представител на Белия дом, който заяви, че бин-Ладен може да се е съпротивлявал и без да е имал оръжие. Е, теоретично може, разбира се. Всичко може – включително да се окаже, че актът за раждане на Обама е истински и той наистина е роден в Америка, а не в Кения. Интересно обаче, как ли се е съпротивлявал Осама без оръжие? Доколкото си спомняме, той имаше хронично заболяване. И, така, значи хронично болният Осама си е спомнил за светлия пример на Майк Тайсън и се е хвърлил да гризе ушите на морските тюлени или какви други там животински видове бяха – и те от страх са го застреляли? Впрочем, виждали ли сте ги по телевизията? Снаряжението им е като на Терминатора. Най-малко каските пречат да им се гризат ушите…

А Обама, Хилари Клинтън и още някакви наблюдавали убийството на Осама в пряко предаване – чрез видеокамера в една от гореспоменатите каски на «тюлените» или какви там други животински видове бяха…

Между другото, вината на Осама бин-Ладен в участието или организацията на терористичен акт така и не беше доказана. Не само «не беше». И досега не е доказана. Нито срещу американското посолство в Найроби, нито срещу миноносеца «Коул», нито срещу Световния търговски център през 1993 г., нито срещу същия Световен търговски център на 11 септември 2001 г. Единственото, в което го обвиняваха, беше, че одобрява и «вдъхновява» терористичната дейност по света.

Значи, бил одобрявал и вдъхновявал?

Но ето какво казва самият Осама бин-Ладен в интервю за в. "Уммат" (Карачи) от 28 септември 2001 г.,  което по-късно се появява на сайта на "Би Би Си Уърлд сървис" и в българския в. "Монитор" от 15 юли 2004 г.:

«- Обвиняват ви за атаките в Ню Йорк и Вашингтон. Ако не сте вие, кой е тогава?

- В името на Аллах, Всемилостивия и Милосърдния! Вече казах, че нямам участие в атаките от 11 септември в САЩ. Като мюсюлманин се стремя да избягвам лъжите. Не знаех за подготовката на тези атаки, нито мисля, че убийството на невинни жени, деца и други човешки същества е достойна постъпка. Ислямът строго забранява подобна практика даже по време на битка. САЩ са страната, в която се практикуват всякакви форми на насилие... Америка няма приятели, нито иска да има, защото предпоставка за приятелството е да приемаш другия като равен на теб. Америка не желае никой да бъде равен на нея. Тя очаква другите да й робуват. Поради това другите страни са или нейни роби, или нейни подчинени. (…) Онзи, който извърши атаките на 11 септември, не е приятел на американския народ. Аз вече съм казвал, че ние се борим срещу системата на САЩ, но не сме срещу американския народ. САЩ трябва да направят всичко възможно, за да хванат извършителите на своя територия. Те (извършителите – б. а.) са част от американската система, но се бунтуват срещу нея и работят за друга система. Те са хора, които искат да превърнат 21 век във век на война между исляма и християнството, така че да гарантират оцеляването на тяхната собствена цивилизация, нация, страна, или идеология. Това могат да бъдат други държави или десетките добре организирани групи в САЩ, способни да предизвикат мащабни разрушения. Не можем да пропуснем и американските евреи. В САЩ има и разузнавателни агенции, над чиито бюджет надвисна опасност след разпада на СССР. Тези агенции имат нужда от враг. После дойде този акт (11 септември - б.р.). Наркотрафикантите от цял свят поддържат връзки с тайните служби на САЩ. Тези служби не желаят да изкоренят нарко-цивилизацията, защото това би намалило влиянието, което имат. Хората от американския департамент за борба с наркотрафика насърчават търговията с дрога, за да могат да получават всяка година многомилионен бюджет. ЦРУ превърна генерал Нориега в наркобарон и после го употреби като изкупителна жертва. Не означава ли това, че в САЩ съществува държава в държавата? Въпросът кой организира атаките на 11 септември трябва да бъде зададен на тайното правителство на САЩ. 

- Защо Ал Каида не се прицелва в икономическите устои на Америка?

- Вече казах, че нямаме враждебно отношение към САЩ. Ние сме срещу системата, която превръща другите нации в роби на Америка, принуждава ги да й дават на концесия своята икономика и политическа независимост. Тази система се контролира изцяло от американските евреи, чиито пръв приоритет е Израел, не Америка. Самите американци са роби на евреите. Американците са принудени да живеят според принципите и законите, които евреите им налагат. (…)

- Цялата пропаганда за вашата борба се прави чрез западните медии. От ваши източници не постъпва никаква информация за Ал Каида и постиженията на нейния джихад...

- От доста време това е единственото средство за оцеляване на западните медии. (…) Западните медии разгръщат толкова необоснована пропаганда, че непрекъснато ни изненадват. Постепенно те самите стават жертва на тази пропаганда. Обзема ги страх и започват да вършат неща, с които си нанасят щети. Тероризмът е оръжието, което най-силно плаши съвременния свят, а западните медии използват безмилостно това оръжие срещу собствените си народи. То внася страх и безпомощност в психиката на хората от Европа и САЩ. Оказва се, че американските медии са способни да направят това, което и враговете на САЩ не могат да постигнат. Можете да се представите как ще се бие в една война такава нация, обзета страх и безпомощност.

(…)

- Има ли други места, освен Афганистан, където можете да продължите своя джихад?

- По целия свят бяха създадени здрави сили за джихад, от Индонезия до Алжир, от Чечня до Босна и от Судан до Кашмир. Тук не става въпрос за моята личност. Аз съм безпомощен последовател на Аллах, който живее в непрекъснат страх дали е постъпил според Божиите закони. Джихадът е съществувал още когато не е имало Осама, и ще го има и след като Осама вече няма да го има.»

Всеки сам може да прецени на кого повече да вярва – на Осама или на американците… Впрочем, на кои американци? Джордж Буш-младши след атентата на 11 септември обеща да изправи виновните «пред правосъдието»; ако не м лъже паметта, цитирам го точно. Ако пък паметта ме лъже, БИ ТРЯБВАЛО да е казал точно това. Защото какво друго може да се каже след извършването на едно престъпление? Може да ли някой да изтърси: «Когато намерим виновните, ще ги дебнем дълго време, но няма да ги убиваме, а ще изчакаме да наближи предизборната кампания, и тогава ще ги застреляме пред очите на 12-годишните им дъщери?» Би било изказване, меко казано, достойно за критика. Дори би могло да се даде като пример как НЕ БИВА да говори един президент на могъща държава.

Но какво да кажем, когато президентът на тази същата могъща държава, без да говори това – го върши?

Сравнението между Буш и Обама все повече започва да се накланя в полза на спомена за Буш. Онзи беше направо образец на почтеност в сравнение със сегашния американски президент. «Ще ги изправим пред правосъдието…» - срещу «пречукахме го пред очите на децата му».

Впрочем, американците тези дни убиха не само Осама бин-Ладен.

Убиха още и Картаген – на 2 години.

Убиха Саиф – на година и половина.

Убиха Мастура – на 6 месеца.

Това са внуците на Кадафи. Явно тези внуци от пелените и  бебешките си колички са тероризирали жестоко «либийския народ» (който, впрочем, за 40 години управление на Кадафи се увеличи 6 пъти като брой на населението).

Убиха и един от синовете на Кадафи, който току-що се беше завърнал от Германия, където следваше. Явно той от Германия също беше тероризирал либийския народ.

Някои анализатори смятат, че опитът да бъдат заглушени протестите в света срещу убийствата на бебета в Либия от страна на НАТО, е една от основните причини Осама бин-Ладен да бъде застрелян точно сега. С две думи – клин клин избива, чрез едно убийство да замаскираме друго убийство, тоест много други убийства.

Е, разбира се, и наближаващата предизборна кампания – до президентските избори в САЩ остава само година и половина. Рейтингът на Обама се вдигна, както и се очакваше. Вярно, само с 3% и само временно. Но все е нещо…

Заслужава внимание и версията, според която Обама заповядал убийството на Осама, за да премахне неудобен свидетел – все пак, да не забравяме, че именно ЦРУ финансира, подпомогна и издигна Осама в първите му стъпки по пътя на джихада.

Всъщност, ако застанем на позицията на елементарната почтеност, морала и нравствеността, ще видим, че не се знае кой кого уби: Обама ли уби Осама, или Осама уби Обама? Сходството на имената в случая е знаково – но не се знае кой е победителят в морален аспект. Дали Обама уби Осама – или Осама отпразнува сетната си победа, убивайки репутацията на Обама?

Защото, независимо от всичките си предизборни обещания да даде един нов път на Америка в света, Обама продължи по стария път, и го разшири: нови войни, нови бомбардировки, нови убийства на невинни мъже, жени и бебета, разширяване на производството на наркотици, невъзможност да се излезе от финансовата криза (мнозина коментатори твърдят, че неудържимото печатане на долари рано или късно ще доведе до нова мащабна война, която единствена би спряла процеса на сриване на американската икономика).

Но всичко това са въпроси, които за нас са, така да се каже, малко встрани. Щом американците си харесват един президент, който издава заповед не да се извърши правосъдие, а да се извършват убийства – проблемът си е техен…

Наш обаче проблем, на всички хора, които се смятат за християни, е да определим своето отношение към един свят, който се радва на смъртта на човек.

Дори ако някой  е толкова наивен, че да повярва в нещата, в които обвиняваха (но не доказаха!) Осама бин-Ладен, то в случай, че този наивник е християнин, не може да се радва на неговото убийство.

НЕ МОЖЕ ЕДИН НОРМАЛЕН ЧОВЕК ДА СЕ РАДВА НА УБИЙСТВО!

Нормалният човек се радва, когато някой, смятан от него за престъпник, е изправен пред правосъдието. Дава му се възможност да каже нещо (ами ако се окаже, че не е виновен?!), също на адвоката му се дава думата, изслушва се обвинението – и се определя присъдата. Да, тя може да е смърт (между другото, едно от най-големите престъпления срещу България беше отмяната на смъртното наказание – но това е тема за друг път…) – но когато е издадена от съд, тогава това се нарича правосъдие! Когато се нарежда да бъде убит един човек без съд и присъда – това се нарича убийство!

Това, което направи американският президент Барак Хюсеин Обама, беше да заповяда да се извърши едно убийство. Интересно, как се нарича човек, наредил да се извърши убийство?

И как се нарича едно общество, което се радва на убийство? Видяхте ли ги как танцуваха със знаменца, и ликуваха, че един човек е убит? Можем да го наречем всякак това общество: болно, перверзно, извратено, примитивно, неандерталско… И всичко ще е вярно. Американското, а и цялото западно общество, доказаха, че са болно, перверзно, извратено, примитивно и неандерталско общество. С други думи: демокрация. Върхът на човешката цивилизация. Само, че връх, обърнат надолу.

Ние обаче можем да уточним: ако западното общество е демокрация – това означава, че демокрацията събужда най-долнопробните човешки инстинкти, изражда ги го такава степен, че кара хората да ликуват, защото някой е бил застрелян в главата и гърдите (както разказва 12-годишната дъщеря на Осама бин-Ладен). Тоест, демокрацията се представя в доста гнусен вид…

А един християнин може дори да сметне за необходимо да бъде убит някой – в битка, престрелка, схватка, при законна самоотбрана, но никога няма да се радва на това. Православни свещеници правилно посочиха, че няма и не може да има «празник на самоубийството на Юда». Присъщо на християнина е да съжалява за смъртта на всеки човек. Да, може да се изпита облекчение, че един враг е ликвидиран (впрочем, Осама бин-Ладен неведнъж уточнява, че не се смята за враг на САЩ), че опасността е премахната – но е тъжно, че човекът не се е покаял за извършените злини и престъпления, а се е наложило да бъде убит. Ето защо в едно истински християнско общество не може да има ликуване и тържества по повод нечие убийство.

Именно това отличава християнското от пост-християнското, или антихристиянското, или демократичното общество – нека да ги обобщим с наименованието «нехристиянско».

Християнинът се радва на живота.

Нехристиянинът се радва на смъртта.

Любомир Чолаков

Качено от dokumentalni2 на 07.06.2011

Лисабонският договор / Il Trattato di Lisbona (2009)
Ако искате да разберете как на България бе отнет суверенитета и как бе превърната в държава, робуваща на големите корпоративни интереси, гледайте представянето на големия италиански разследващ журналист Паоло Барнард.
Какво представлява Лисабонският договор? Знаете ли, че той отнема суверенитета на България? Какви принципи са заложени в него? На всички тези въпроси ще намерите отговор тук.