За нашата Македония.

  По старинните български песни из Македония, събрани още навремето от Миладиновци, човек може да съди за това колко хубав, звучен, мелодичен, автентичен, богат, поетичен е българският език в Македония.
Жал да ти стане не толкова, "дека" днешните македонци там се определят като нек`ви други, а за това, че са окепазили толкова хубаво българско наречие, като са го одрискали със сърбизми (един отвратителен, просташки, каруцарски език, ако ме питате, пълен с псувизми и грубизми), забатичили са го в диалектните особености и крайности на говора, издирвайки възможно най-далечните от езика майка думи и изрази, предприели са обратни и превратни на характерните за българския език слово - и формообразуване (влада - вместо власт, макар че коренът им е общ - глаголът власти) и ред други словесни операции от фонетично, лексикално и семантично ниво, за да превърнат македонския диалект на бългaрския език в измислен македонски език - някаква тъпа смесица от автентични български думи, откровени македонски диалектизми и отвратителни сърбизми.
И само в песните личи, че тогавашният език е по-близък до българския, докато днешният е просто изкуствено отдалечен от езика майка на много "чекори" (крачки). ((((
..................................

Бре бракя македонци, що се не изкапете едно убаво во Охридското езеро, та да излезете от тамо прави бугари??????

"Охридското езеро" на български език Лихнида кайче веслаше, в Охридското езеро, Наспроти нейзе рибари, рибари, рибари, стари другари. Рибари, стари другари кротко веслайте кайчето, да не ми прайте бранови, бранови, ръцете да си отморам. Лихнида кайче веслаше, в Охридското езеро, тивко си песна пееше "Биляна платно белеше". Лихнидо, моме Лихнидо, ако ти прайме бранови, со весла ке ги скротиме, скротиме со любов ке те гледаме. Не сакам да ги скротите, не сакам да ме гледате, я сакам мирно езеро, езеро, душата да си отморам.

Лихнида кайче веслаше, в Охридското езеро, тивко си песна пееше "Биляна платно белеше". Лихнида кайче веслаше, в Охридското езеро, тивко си песна пееше "Биляна платно белеше".
На македонски книжовен език Лихнида кајче веслаше, по Охридското езеро, Наспроти нејзе рибари, рибари, рибари, стари другари. Рибари, стари другари кротко веслајте кајчето, да не ми прајте бранови, бранови, рацете да си одморам. Лихнида кајче веслаше, по Охридското езеро, тивко си песна пееше "Билјана платно белеше". Лихнидо, моме Лихнидо, ако ти прајме бранови, со весло ќе ги скротиме, скротиме со љубов ќе те гледаме. Лихнида кајче веслаше, в Охридското езеро, тивко си песна пееше "Билјана платно белеше". Лихнида кајче веслаше, в Охридското езеро, тивко си песна пееше "Билјана платно белеше". Не сакам да ги скротите, не сакам да ме гледате, Ја сакам мирно езеро, езеро, душата да си одморам.
 
Кайче - лодка, веслам - карам с весла, наспроти - насреща, бранови - вълни, прайте - правите, тивко - тихичко.
slavimirgenchev1953.blog.bg

ЗАГАДКИТЕ НА СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА:

ЛИХВЕНИЯТ ПРОЦЕНТ, ВАЛУТНИЯТ КУРС И КАПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ОЧАКВАНИЯТА

Автор: Девятов, Андрей Петрович, 26 август 2009 г.

(Полковник Девятов А.П. е китаист, постоянен замдиректор на Института за руско-китайски стратегически взаимоотношения (ИРКСВ)

 

 

 

Главната инвестиционна банка на групата Ротшилд “Голдман Сакс” още през 2005 г. предрича икономически ръст на Китай (около 10% среден годишен ръст) и слага начало на прехвърлянето на своята операционна база в Поднебесната империя.

На фона на стартиралата през есента на 2008 г. световна финансова криза и общ спад на западните икономики от “Голдман Сакс” твърдо заявяват, че ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на Китай за 2009 г. ще възлиза на 9.4%.

Главната инвестиционна банка от групата Рокфелер “Мерил Линч” не се премества в Китай, остава в САЩ, но още в самото начало на кризата  е близо до банкрут и е изкупена от друга банка на рокфелеровската група - “Банк оф Америка”.

 

1. Защо банкерската група “Ротшилд” печели срещу “Рокфелер”-овата?

2. Кой получава реална полза  он световната финансова криза?

3. Мястото на Русия в отношенията й със САЩ и Китай е трудно да се определи, ако не се разберат концептуалните основи на глобализма.

 

Стратегическата оценка на принципите на извличане набогатства от “енергията на парите” за времето на отминалото индустриално общество на потреблението за периода 17 – 20 век, дава възможност за отличаване на три основни начина:

 - лихвен процент

 - валутен курс

 - репутацията на човешкия фактор (капитализация на очакванията или Goodwill).

 

 

В най-общ и условен вид тези три начина за извличане на “богатства от нищото” от световните финансови олигархии (един много преплетен и сложен финансов интернационал) са били разпределени така:

 

Лихвеният процент е възприет от групата Рокфелер;

 

Обменният курс – банковата групировка Ротшилд;

 

Репутацията на човешкия фактор (капитализация на очакванията или Goodwill). е възприета от Ватикана, който дълго време е забранявал лихвата, както и спекулацията с курса на обмяната на които и да е три единици на стойност (злато-сребро-мед); или например: английски фунт – японска иена – американски долар).

 

По времето на промишлената революция към групата на Рокфелер се закрепват финансовите потоци на нефтената икономика и военно-промишления комплекс (ВПК).

 

Към Ротшилд – контролът  над световните запаси на благородни метали и скъпоценни камъни, финасовите пирамиди, а също така и “резервни миквидности” като наркотиците (опиум).

 

Към групата на Ватикана – финансовите потоци на “човешкия капитал” и “икономика на знанието”.

 

Ако се сравнява степента на мъдростта в приемствеността в ръководствата на тези три групи, то Ватиканът разполага с най-широк и непрекъснат във времето исторически опит в управлението на глобалните процеси.

Средна позиция заема банкерската група Ротшилд, формирана едва във 18-я век.

Най-млада, напориста и амбициозна е групата банки Рокфелер.

 

Всяка от тези групи има субекти, влиятелни носители на възгледите на титулярите им за света

 

 

В непроявен, таен, концептуален и организационен план, се явява  прелатурата на Папския престол – орденът “Опус Деи”(Дело Господне) - сега субект на богатствата на “човешкия капитал”. Орденът обеднинява староевропейската, най-вече романо-германската, родова аристокрация. Това са тъй нар. “Рояли ригли”. Щаб – квартирата им е организирана още от времето на краля на Испания Хуан Карлос. Мястото на посвещаване е “увековечено” в каартината на Веласкес “Госпожици”, понастоящем в музея Прадо в Мадрид (изобразено е огледалното отражение крал Филип IV Хабсбург).

 

 

Субект на богатствата на финансовия капитал на групата Ротшилд се явява масонският орден на световното еврейство “Б’най Брит” (Синове на Завета). Той представлява  и “Всевидещото око на Цион”. Основните организации на мрежата се намират в Лондон и Хонконг. Мястото на даване на клетва е “Стената на плача” в Иерусалим (остатък от фундамента на Храма на Соломон)

 

 

 

Субект на богатствата на на групата на промишления капитал Рокфелер се явява масонският орден на буржуазията, т.нар. “Илюминати” (Просветените). Той обединява най-вече белокожите англосаксонски протестанти. Щаб-кваратирата им се намира в Иелския университет в САЩ.

Всичките ритуали на признаване та публично известните високопоставени деятелина горните субекти на богатствата на света са показвани в медиите без коментари.

 

 

ХХ-ят век беше век на бурното развитие на промишлеността, като беше извършен и преход на горивата и енергетиката от дървен материал и въглища – на нефт и газ, както разгръщане на металоемък военно-промишлен комплекс (ВПК).

В кредитирането на този промишлен скок напред преуспява младата банкерска група на рокфелерите.

 

Помъдрелите от многовековен опит до появата на индустриалното общество, Ватиканът и ротшилдовци преминават на по-заден план в управлението на световните процеси. В същото време с нищо неограничаваният лихвен процент надделява и над ограничителните рамки за златния стандарт на ротшилдовци, и над здравия смисъл за отговорност на Ватикана към бъдещите поколения.

 

Лихвеното “надуване” на парите както в реалните сектори на икономиката, така и в новата икономика на виртуалните информационни продукти се откъсват от естествените стойности на земните богатства. Към 2008 г., с цел обезпечаване на доларови емисии, банкерската групировка Рокфелер използва даже такива хипотетични неща, като запасите “Хелий - +” на Луната.

Лихвената икономика на индустриализма е изчерпана!

Световната финансова криза надвисва над страните от “Златния милиард” и най-вече, над САЩ.

 

Групата Ротшилд маневрира: пренася операционната си база от САЩ в Китай, като запазва, според определението на К.Маркс, “азиатския начин на прозводство” при наличие, независимо от Запада, на грамаден вътрешен пазар от около 1.5 млрд. потребители.

 

Ватиканът, след неуспешни опити от началото на 70-те години да оголи язвите на масонската икономика и политика (делото на ложата “П-2” в Италия, както и внезапната смърт на Папа Йоан Павел II), отново се опитва да заеме  позицията на трета сила.

В схватка за лидерство в постиндустриалното общество са групировката Рокфелер и установилата се в Китай групировка Ротшилд.

 

Разположението на силите към средата на 2009 г. изглежда така:

САЩ

Преди встъпването си в длъжност  новият, 44-ти президент на САЩ Барак Хусейн Обама осъществява частно посещение в Иерусалим, където, с “кипа” на главата (малка, черна еврейска шапчица)  се заклева във верност на “Синовете на Завета” (Стената на плача). Това е верен признак за това, предполагания от групата Рокфелер и разработван от “илюминатите” – неоконсерватори в администрацията на Буш-младши план за изход на Америка от кризата чрез война (световна или ограничена, но ядрена) се отлага.

Това е признак, че вариантът на групата Ротшилд за разрушаване на хартиено-електронения американски долар като единица мярка са световната търговия, както и преоценка стойността на “стопанството” в нови отчетни единици (свързани със златото), са предстоящи. След преоценка на активите, като по-нататъшен пробив в пост-индустриалния свят, се предвижда световна технологична революция (нано-био-инфо-когнито конвергенция).

 

В отношение последвалото след първата вълна на кризата безпрецедентно доларово напомпване на световната икономика (от септември до май 2009 г. Федералният резерв на САЩ, без да отразява това в баланса, емитира 9.5 трилиона щ.долари и ги раздава с 0.25% годишна лихва), което има за резултат бъдещо срочно изкупуване на реалните активи в полза на групата Ротшилд. Всичко това уж цели успокояване на фондовия пазар.

 

САЩ са пред втората вълна на кризата. При това групата Рокфелер е в положение да “задържане” позицията на лихвената икономика на книжния щатски долар.

Досега такова “задържане” се е осигурявало чрез демонстрация на воненна сила през всеки три години:

1999 г. – удар по Югославия;

2001 г. - удар по Афганистан;

2003 г. – удар по Ирак.

Заради кризата през 2008 г. се налага отлагане на удар по Иран и Северна Корея…

 

Групата Ротшилд е в ролята на настъпващия, като държат курс на внезапен държавен доларов банкрут на САЩ, зануляване или отписване на задълженията и преоценка на стойностите в унции злато. Именно групата Ротшилд изкупува активи и очаква банкрута към края на 2010 г.

 

Курсът на президента Обама е да не допуска сближаване на групите Рокфелер и Ротшилд, като вероятно по този начин следва съветите на групата около Бжежински и се залага на “Капитализация на очакванията”, тоест на Ватикана.

 

РУСИЯ

Вторият президент на страната Путин В.В. се приобщава към световните дела най-напред в Дрезден, люлката на германския дух.

По време държавно посещение в Испания е посветен и в делата на “Опус Деи”.

През 2007 г., като наследник на “Третия Рим” е приет в кръга на “Роялите”: среща с принца на Монако Алберт II

Във важна анти-американска реч в Мюнхен Путин по същество се обявява против групата Рокфелер. Като глава на правителство дава ход на газови тръбопроводи към страните – правоприемници на Свещената Римска Империя: Германия и Италия.

За отбелязване е обстоятелството, че по време на държавното му посещение в Израел, еврейските ортодокси не допускат Путин до “Стената на плача”. Вместо ритуалната клетва на “Всевиждащото око на Цион”, Путин, с “кипа” на главата уважава паметника на жертвите на холокоста.

Фактът, че Путин вкарва в затвора Михаил Ходорковски, представител на групата Ротшилд, в затвора обяснява и многото антикитайски прояви в Русия. Така например всички задръжки и неизпълнение на плановете за прокарване на нефто- и газопроводите към Китай са действия не срещу Китай, а срещу групата Ротшилд, пренесла в Китай своята операционна база.

 

Третият президент на Руската федерация Медведев Д.А., като приемник на Путин, през 2007 г. е представен на световната общественост в Давос от представитель на групата Рокфелер – Чубайс А.Б. (член на съвета на директорите на най-голямата рокфелерова банка “Джей Пи Морган Чейз”).

По време на държавно посещение в Испания, при посещение на музея Прадо, не се състояло ритуалното спиране пред картината на Веласкес “Госпожици”, тоест признание от “Роялите” той не получава. Преди встъпването си в длъжност президент на Руската федерация ритуалът с подхода към Стената на плача не бил осъществен, тоест не е признат, засега, от “Синовете на Завета”. Причината – връзката му с групата Рокфелер.

По такъв начин Русия, в лицето на президента Медведев, следва руслото на интересите на групата Рофелер.

 

Русия, в лицето на главата на правителството Путин, е ориентирана към интересите на европейските “Рояли” (Ватикан), които пък “не обичат” групата Рокфелер.

Така и Медведев (група Рокфелер) и Путин (Ватикан) са противопоставени на групата Ротшилд (в Китай).

И тъй като лидерството на Путин пред Медведев е неоспоримо, то разпределението на изявилите се в Русия “интереси” (процент от капитала) изглежда така:

50 % (газ) в полза на “Роялите” и 25% (нефт) в полза на групата Рокфелер.

При това 50% - това са частните капитали на Коалицията Путин и тяхното влагане в немскоезичните банки на Австрия, Швейцария и Германия.

20 % - това са руски държавни фондове, вложени в англоезичните банки на Рокфелер.

 

Курсът на Путин може да бъде разбран и от речите на Г.Шрьодер, който е заявил, че към 2015  г. доставките на газ за Западна Европа ще се увеличат с 200 млрд. куб.м. Понастоящем Руската федерация доставя в Еврпа 180-190 млрд.куб.м. газ, като с въвеждането на новите газопроводи (Син поток-2, Южен поток и Северен поток) доставките ще достигнат до 200 млрд.куб.м.

Това означава, че целият газ на Русия, страните от Централна Азия и даже Иран, по плана на Путин няма да бъдат насочени нито към групата Ротшилд, нито към “Китайската фабрика на XXI век”.

Това е геополитическият избор на Путин В.В. в полза на съюза на Русия с “Роялите” и против  Илюминатите и Синовете на Завета.

 

Китай

Китай, с помощта на групата Ротшилд, стремително увеличава своя запас от злато в банките:

2007 г. - с 600 тона;

2008 г. – с 800 тона;

2010 г.- планирани още 1300 тона;,

Към момента на преоценката на ротшилдовските доларови активи и свързване към теглото на златото на нови парични единици, Китай се готви да стане основен печеливш от краха на хартиения долар.

Към 2012 г. Китай се надява да задмине САЩ по съвокупна мощ на икономиката, културата, армията, дипломацията, разузнаването, както и да “пренесе стратегическите граници (на Китай) зад пределите на националната територия” и така да стане “световна държава от първа категория”.

Да осуетят или да забавят реализацията на тези планове искат най-вече от групата на Рофелер.

“Роялите” искат да спечелят от противоречията между двамата активни играчи, от една страна - Китай с групата Ротшилд, а от друга - САЩ с групата Рокфелер.

 http://www.peremeny.ru/books/osminog/809

evtimij.blog.bg

КАНАЛИТЕ  ЗА   АНТИКИ                                   
от в. Дневник
за  Людмила Живкова -
"кармичната обвързаност
на България" / поместено на 20.06.2010 г

(събитията са описани тук със съкращения)

В изпълнение на решенията на Политбюро на ЦК на БКП за честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава, се създава работна група на Министерския съвет от министъра на външните работи Петър Младенов, Людмила Живкова и министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов. Тъй като те като членове на Политбюро са много заети, те делегират правата си на свои заместници:

Петър Младенов – на Живко Попов

Людмила Живкова – на Александър Фол, неин заместник в Комитета за култура

Димитър Стоянов – на Емил Александров, също заместник-председател на Комитета за

култура, но и началник на 14 отдел РИК в Първо главно управление на Държавна сигурност
.
Те получават правото да се разпореждат с целево отпуснатите средства – 9,5 млн. валутни лева, което е почти 10 млн. долара по тогавашния курс. Живко Попов в разпит по делото за аферата „Културно наследство” на 8 октомври 1981 г. пред следователя Симеон Спасов допълва:

„През 1977 г. аз, Александър Фол, и Емил Александров предложихме на тримата министри Мирчо Спасов да поеме нашето ръководство, което се прие. От този момент ние тримата решавахме всички въпроси при др. Спасов. Като експерти в дейността на службата бяха включени Богомил Райнов, Светлин Русев, Христо Нейков и Владимир Гоев, директор на Националната художествена галерия. Ползвали сме и други лица.”

.......................


Между кориците на следственото дело по аферата „Културно наследство” личи, че доста сериозно внимание е било отделено на създадените от Живко Попов канали за трафик на антики, водени са разпити, издирвани са фирмите, регистрирани в чужбина, установен е механизмът, по който е ставало изкупуването на находките от иманярските групи в България и после пласирането им на запад. Тази линия на разследването остава недовършена. Личният съветник на Тодор Живков Костадин Чакъров коментира:

В шести отдел работи цял сектор. Можете да се срещнете с човека, който го ръководи – той е жив и здрав. Казва се Кирил Христосков. Те разбиха толкова канали за иманярство, а шести отдел работи директно с Григор Шопов, а тази информация в шести отдел на Григор Шопов опираше директно до Тодор Живков. Каналите всички бяха на иманяри, на познавачи, но нито един от тях не е имал политически чадър. Неслучайно бяха разгромени четири, пет канала. Бяха много антики на древно тракийско, на римско, на византийско и така нататък. Даже следствието направи цяла изложба в салоните на Националната банка, където всички можеха да видят такива картини. Иван Коцев им беше началник на управлението.

Тогава направиха изложба, на която десетки, стотици уникати бяха иззети. Първо тази дейност беше много далечна. Как си представяте Петко Таков, Тано Цолов или някой друг да има поглед върху такова изкуство. А тези хора не бяха хора на удоволствието и на парите. Властта на комунистическата партия главно беше информацията, поста и властта. Парите тогава не бяха мотив, те не бяха стимул за престой във властта. Сега вече престоя във властта се осребрява, тогава нямаше начин, тъй като самите пари не работеха – при комунизма парите не работеха. Работиха да си купиш апартамент, кола и дотук, по – нататък по закон не можеше да купиш нищо повече.

По каналите артефактите и културните ценности са били пренасяни и в двете посоки – не само от България навън към аукционите във Виена и Лондон и към частни купувачи, но и обратно. За това по какъв начин хората от 14 отдел РИК на Първо главно управление на Държавна сигурност са придобивали и доставяли тук такива предмети, и за механизма на далаверите с тях разказва Петър Христозов.

Особено внимание отделя на аферата „Културно наследство” бившият министър на вътрешните работи Христо Данов в строго секретния доклад за структурата и дейността на Държавна сигурност от 1992 г. Данов започва с това, че през март 1982 г. Военната колегия на Върховния съд е осъдила Живко Попов, кандидат член на ЦК на БКП, бивш служител на Държавна сигурност, бивш заместник министър на външните работи и бивш посланик в Чехословакия, на 20 г. затвор. Собственикът на австрийската фирма „Улпия” Въло Горанов – на 18 г.затвор, първия секретар при МВнР Кръстю Мутафчиев на 15 г. затвор, а касиера на „Културно наследство” Кирил Башлиев – на 10 г. затвор.

До 1990 г. те действително са излежали по около 9 г. затвор. В доклада се сочи, че когато от 19 май 1975 г. до май 1980 г. разпоредител с финансовите средства на службата бил Живко Попов, под предтекст за намиране на допълнителни средства той използвал службата за търговска, посредническа и контрабандна дейност. Със средства на службата и през регистрираните във Виена фирми „Улпия” и „Ер Кона” били осъществявани контрабандни покупки и доставки в страната на големи количества златна бижутерия, част от които лично присвоени от Попов, с фалшиви документи били изкупувани картини и било плащано на сътрудници, бил извършван незаконен трансфер на предметите.
..........
Бившият вътрешен министър Христо Данов завършва с думите, че тези и много други дела следва да бъдат предмет на нова правна оценка от компетентните органи. Което не се е случило. Още за нарушенията, които е констатирала водената в продължение на 8 месеца разработка на Второ главно управление на Държавна сигурност разказва полк. Стефан Лилов.
Имаше сигнал при нас, в оперативната група, която работеше. Направихме опит да извършим една проверка. Сигналът беше, че се подменя Панагюрското златно съкровище.

Кога се получи този сигнал?

"В същият този период, когато работехме. Докато траеше разработката. Тогава имаше едно реставраторско ателие срещу Шипка, на „Оборище”, където живееше самият Тодор Живков – в началото на „Оборище” на вътре в блока има ограда. Там имаше реставраторско ателие и бяхме изпратени на проверка, но не бяхме допуснати и този сигнал след това ние направихме опит чрез допитване, но получихме отговор от институцията, която отговаряше за тези неща (това беше Шесто управление тогава), че няма такива опити или ако има, те не са на това ниво. Не мога да отговоря на въпроса колко достоверни са били тези сигнали.
На практика личи по делото как този човек – Живко Попов, през тези три фирми, за които вие говорите, е прокарвал, през тях са минавали в две посоки износ на антики, археологически паметници и ценности, които са намерени тук, за продажби на аукционите във Виена и Западна Европа въобще, и обратно – такива, които са купени по такива нелегални начини на Запад, които пък влизат в България".

.........................
Шесто управление е започнало разработка и при тях в Шести отдел, малко по-късно от тази при вас във Второ. Тя с тази част на проблема ли се е занимавала?

Когато завършихме нашата разработка, аз бях извикан лично от Григор Шопов и той ме запозна с Димитър Иванов и разпореди всички материали, които се намират при нас, да ги предадем за продължаване на оперативна работа по тези материали. Оттам нататък не знам какво се е случило.

Значи 82 година, четиримата обвиняеми все пак влизат в затвора. Как излизат през 90-та година? Няма президентски указ за помилван, няма официални документи. Вие какво знаете?
Аз знам, че вече не бях в органите и знам това, което са споделяли с мен моите колеги и бивши колеги, че това е било един жест от новото демократично правителство за атака срещу Тодор Живков, тоест да бъдат изведени като потенциални свидетели по дело номер 1.

За да дадат показания срещу Тодор Живков и Милко Балев по това дело?
..............................

Службите:

Какво може да са търсили службите на такива места?

Ще дам един пример. Юрий Венелин – големият учен, е резидент на руското имперско разузнаване за Балканите. Той е имал програма, хората, с които е работил, преди свещениците и учителите, всеки документ, всяка след от някаква старина специално в този район, както разбира се цялата територия на България, е била прибирана. Манастирите са имали инструкции всяко старинно нещо, предмет, всеки артефакт, който е по-различен от днес, се е събирал, опаковал се е, те са им давали подаръци, църковни книги, одежди. Систематично, векове наред всичко по-специално, което се е показвало, е било засмуквано.

Това е факт.

Хората от служба „Културно наследство”, известни още като най-близкия кръг около Людмила Живкова, официално са поставени на разработка в 9-ти отдел на Второ главно управление на Държавна сигурност – контраразузнаването, през септември 1980 г. Разработката продължава 8 месеца под личното ръководство на Григор Шопов и личния надзор на главния прокурор, преди да бъде предадена на прокуратурата и следствието и оформена като следствено дело през май 1981 г.

  През това време са били подслушвани телефоните на всички, замесени в аферата, и дори „петолъчките” на партийните величия. Самият Тодор Живков в изказване на пленума на ЦК на БКП на 2 март 1982 г., приложено сред останалите материали по следственото дело за аферата „Културно наследство”, обаче посочва, че съпругата на Живко Попов- Юлия Василева е била поставена под контрола на органите на Държавна сигурност още от началото на 1980 г., за да следят всъщност какво прави той. Месец и половина преди това, на заседание на Политбюро на ЦК на БКП на 20 януари 1982 г. , ръководено лично от Тодор Живков, на което е присъствал и вътрешният министър Димитър Стоянов, е взето решение да се даде ход на съдебното дирене срещу Живко Попов, Кръстю Мутафчиев, Въло Горанов и Кирил Башлиев, но се разпорежда то да се води при закрити врати.

Делото остава до самото си прекратяване строго секретно, а самият процес пред военните съдии от Върховния съд е филмиран от първия до последния миг. На същото заседание на Политбюро Живко Попов е изключен от партията и свален от състава на кандидат-членовете на ЦК на БКП, изключен от партията е и Кръстю Мутафчиев, Мирчо Спасов е изваден от състава на ЦК и освободен от поста завеждащ отдел „Задгранични кадри” на ЦК, Емил Александров също е уволнен.

Странна археологическа експедиция на екипа на Кръстю Мутафчиев в Странджа през 1981 г. обаче поставя началото на една от най-големите мистерии, неизяснена и до днес. Полк. Стефан Лилов разказва, че тя също е била обект на интерес при разработката на контраразузнаването, и след смъртта на Людмила Живкова е спряна.

........................
В разпит пред следствието на 23 септември 1981 г. майор Стоян Христов Балкански, заместник командир на поделението на Гранични войски в Малко Търново, разказва, че през април 1981 г. в поделението дошъл заместник командващия на Гранични войски полк. Лазаров заедно с група от четирима души, сред които Цеко Етрополски, сътрудник на служба „Културно наследство” и основна фигура в т.нар. иманярска група на службата, и Красимира Стоянова, племенница на Ванга. С тях бил и шофьор на име Иван Николов.

Полк. Лазаров обяснил, че групата ще има поверителна работа в района на местността „Градище”, която се намира между граничното съоръжение и граничната бразда, на юг от град Малко Търново. Заместник началникът на Гранични войски разпоредил местното поделение да окаже необходимата помощ с техника и войници. Балкански си спомня, че групата работила от май до средата на юли 1981 г., но какво точно правила си останало в пълна тайна. През това време няколко пъти идвал от София Кръстю Мутафчиев, който бил ръководител на групата. При едното от посещенията си дори подарил на майора от Гранични войски ловна пушка „Ремингтон”, която по-късно става веществено доказателство по делото. .......

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=242775

golden.blog.bg

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИЯТА

Утвърден с указ № 3 от 21.01.1941 год., обн., ДВ, бр. 16 от 23.01.1941 г.

(В червено са само частите, адекватни и актуални в днешната реалност и съвремие, според автора на този блог, като в скоби са поставени някои необходими поправки, добавки или изменения, както и исторически пояснения, като например МЕЖДУНАРОДНИЯТ контекст,  правила и обща практика, в които е бил приет у нас този специален ВОЕННОВРЕМЕНЕН, толкова охулван след 1944 - а година закон.)

Делъ I.
ЗА ТАЙНИТЕ И МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ
Глава I.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. Тайните и международни организации, определени по този законъ, се забраняватъ. Съществуващите такива се разтурятъ.
Чл. 2. Подъ организации по смисъла на този законъ се разбира всеки съставъ отъ хора, съ съответно ръководство, безъ огледъ на устройството му - дружество, сдружаване, клубъ, комитетъ, общество, ложа, религиозна и друга секта, кръжокъ, фондация, институтъ и други такива - който пряко или прикрито, преследва идеални цели.
Чл. 3. Тайна организация по смисъл на този законъ е онази, която преследва скрити цели, или има скрито устройство, или действува скрито, или задължава членовете си да пазятъ тайна по делата й.
Чл. 4. Международна организация по смисъла на този законъ е онази, която е зависима отъ чужбина въ идейно, организационно или материално отношение.
Този законъ не засяга международните организации, които съществуватъ по силата на международни конвенции, или които са образувани по починъ на властьта, или се намиратъ подъ ръководството на властьта.
Чл. 5. Министерскиятъ съветъ, по докладъ на Министра на вътрешните работи и народното здраве, определя и обявява кои организации подпадатъ подъ разпоредбите на този законъ. (Днес това трябва да прави един нов независим  некорумпиран български съд и съдебни заседатели, както и Конституционният съд!)
Чл. 6. Този законъ не се прилага къмъ организациите, които подпадатъ подъ разпоредбите на: закона за защита на държавата, наредбата-законъ за защита безопасностьта на държавата и наредбата-законъ за разтуряне на партийно-политическите организации.
Глава II.
ЗА РАЗТУРЯНЕТО НА ТАЙНИТЕ И МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ
Чл. 7. Всички сега съществуващи тайни и международни организации, които се засягатъ отъ този законъ, са длъжни незабавно да преустановятъ всякаква дейность.
Ръководствата на тези организации, както и ръководствата на съществувалите къмъ 1 януарий 1940 г. такива организации, са длъжни въ месеченъ срокъ отъ обявяването имъ по реда на чл. 5 да представятъ въ Министерството на вътрешните работи и народното здраве:
а) уставъ на организацията, а ако такъвъ няма, сведение за нейното име, цель, средства и устройство;
б) списъкъ на лицата, участвували въ ръководните тела;
в) подробенъ описъ на имуществата, вземанията и архивите на организацията съ указание у кого се намиратъ, като се посочатъ и онези, които са у подставени лица или въ дружества, образувани съ цель за прикриване имуществата на организацията.
Ръководствата на организации, които иматъ таенъ или международенъ характеръ, но не са били регистрирани по реда на наредбата-законъ за държавния надзоръ върху дружествата и сдружаванията, са длъжни да изпълнятъ разпоредбите на настоящия членъ въ месеченъ срокъ отъ влизането на закона въ сила, макаръ, че не са обявени по реда на чл. 5 отъ този законъ.
Лицата отъ ръководствата на тези организации, които, съ цель да укриятъ исканите сведения по този членъ, не изпълнятъ разпоредбите на същия, се наказватъ съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 5.000 до 50.000 лева.
Забележка. Лицата отъ ръководствата на нерегистрирани организации, които изпълнятъ разпоредбите на този членъ, не се наказватъ по чл. 21 отъ наредбата-законъ за държавния надзоръ върху дружествата и сдружаванията.
Чл. 8. Списъкъ на разтурените по този законъ организации се съобщава отъ Министерството на вътрешните работи и народното здраве на съответните съдилища, за да заличатъ отъ дружествените регистри тези отъ тяхъ, които са били вписани като юридически лица.
Чл. 9. Който образува или се числи, поддържа или подпомага явно или тайно една тайна или международна организация въ Царството или въ чужбина, обявена за такава по реда въ чл. 5, се наказва съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 1.000 до 100.000 лева и се лишава отъ правата по чл. 30 отъ наказателния законъ - пунктове 1 до 4 включително и пунктъ 6 .
Глава III.
ЗА ЛИКВИДАЦИЯТА НА ИМУЩЕСТВАТА НА РАЗТУРЕНИТЕ ТАЙНИ
И МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ
Чл. 10. Имуществата на разтурените по този законъ организации (членове 3 и 4), както и съществувалите къмъ 1 януарий 1940 г. такива организации, се изземва въ полза на касата за обществено подпомагане, която ликвидира съ безспорните задължения на организацията до размера на актива имъ. Считатъ се за безспорни онези задължения на организацията, които са установени съ писмени доказателства, заверени по нотариаленъ редъ, или са установени, или ще бъдатъ установени по съдебенъ редъ, или ако произтичатъ отъ фискални нарушения, не се дължатъ по вина на ръководните лица на тези организации. Касата не поема пасива на онези организации, които не са били регистрирани съгласно действуващите закони.
За дела за установяване по съдебенъ редъ задължение на организации по предшествуващата алинея, интересите на държавата се представляватъ отъ касата за обществено подпомагане или упълномощено отъ нея лице. По тия дела се допускатъ само писмени доказателства.
Чл. 11. Ръководството на организация определена въ чл. 10 отъ този законъ, е длъжно веднага да предаде намиращите се въ него имущества и книжа на организацията, или да посочи лицата, у които те се намиратъ, на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, щомъ това бъде поискано.
За неизпълнение наредбите на този членъ, виновните се наказватъ съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 5.000 до 50.000 лева и могатъ да бъдатъ лишени отъ правата по чл. 30, пунктове 1 до 4 включително и 6, отъ наказателния законъ .
Чл. 12. Всички лица, на чието име и въ чието владение се намиратъ имущества или архиви на организация, посочена въ чл. 10, или които иматъ задължения къмъ такава организация, са длъжни въ месеченъ срокъ отъ обявяването имъ по реда на чл. 5 , да заявятъ предъ Министерството на вътрешните работи и народното здраве за тези имущества, задължения и архиви, като приложатъ съответното за тяхъ описание, и да ги предадатъ веднага на министерството, щомъ това бъде поискано.
Подъ разпоредбите на този членъ подпадатъ и всякакви дружества, които са образувани отъ организация, посочени въ чл. 10, съ цель да служатъ за прикриване на имуществата имъ.
За неизпълнение наредбите на този членъ, виновните се наказватъ съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 1.000 до 100.000 лева и могатъ да бъдатъ лишени отъ правата по чл. 30, пунктове 1 до 4 включително и 6, отъ наказателния законъ .
Чл. 13. Изземването на имуществата и книжата на организациите, посочени въ чл. 10, става възъ основа на заповедь на Министра на вътрешните работи и народното здраве.
Вземанията на тези организации се събиратъ по реда на закона за събиране на преките данъци отъ държавните бирници, възъ основа на заповедь отъ Министра на вътрешните работи и народното здраве, или възъ основа на изпълнителенъ листъ.
Чл. 14. Всички отчуждения и обременявания съ тежества на имущества, принадлежащи на организации, посочени въ чл. 10, както и всякакво поемане на дългъ отъ същите, направени следъ 1 януарий 1940 г., са нищожни по силата на този законъ.
Приобретателите на така отчуждени имущества са длъжни да изпълнятъ разпоредбите на чл. 12 .
Приобретательтъ на имущества отъ организация, определена въ чл. 10, както и заемодательтъ на такива, които не са сключили сделката съ цель да се укрие активътъ на организацията, могатъ, ако сделката е извършена презъ времето отъ 1 януарий до 30 септемврий 1940 г., да търсятъ отъ касата за обществено подпомагане платеното отъ тяхъ, стига да установятъ, че сумите са постъпили въ разтурената организация. Установяването на това става по съдебенъ редъ, съ искъ на общо основание. Въ случай че касата за обществено подпомагане бъде осъдена, тя отговаря само с актива на организацията.

Дялъ II.
ЗА ЛИЦАТА ОТЪ ЕВРЕЙСКИ ПРОИЗХОДЪ
Глава I.
ЗА ПРОИЗХОДА
Чл. 15. Отъ еврейски произходъ са лицата, на които поне единъ отъ родителите е евреинъ.
Не се смятатъ отъ еврейски произходъ ония лица, които са родени или ще бъдатъ родени отъ заварени отъ този законъ смесени бракове, между приели християнството лица отъ еврейски произходъ и лица отъ български произходъ и са приели или ще приематъ християнството като първа своя религия.
Чл. 16. Всички лица отъ еврейски произходъ (съответно техните законни представители или настойници), безъ огледъ на поданството имъ, са длъжни въ месеченъ срокъ отъ влизането на закона въ сила да обявятъ произхода си въ общинското управление и въ съответното полицейско управление, за да се отбележи въ регистрите на общината, въ личната карта и полицейската картотека за лицата отъ еврейски произходъ.
За неизпълнението на този членъ виновните се наказватъ съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 1.000 до 10.000 лв.
Чл. 17. При съставяне акта за раждане на лице отъ еврейски произходъ трябва да се декларира въ съответната българска община точното име на новороденото. Общините издаватъ билетъ за кръщение на основание акта за раждане. Синагогалните настоятелства (еврейската община) при обръзването са длъжни да даватъ на новороденото името, което е посочено въ билета за кръщаване, издаденъ отъ съответната българска община. Същото име задължително се вписва и въ рожденото свидетелство.
Всички лица отъ еврейски произходъ са длъжни да носятъ името, посочено въ акта за раждане. Това име трябва да фигурира въ всички останали книжа и документи, като: лична карта, дипломи за образование, призивни свидетелства, уволнителни билети, данъчни партиди, търговски фирми и др.
Чл. 18. Заварените отъ настоящия законъ лица отъ еврейски произходъ, които иматъ различни имена въ някои документи, неотговарящи на името, посочено въ акта за раждането, са длъжни въ тримесеченъ срокъ да представятъ преписъ отъ акта за раждането, по който да се поправи името въ всички книжа и документи, посочени въ предидущия членъ.
За родените преди 1893 год. трябва да се представи рождено свидетелство отъ съответната еврейска община.
Родените въ България лица отъ еврейски произходъ, които са приели българско поданство по натурализация, трьбва да представятъ актъ за раждане въ съответната община. Родените вънъ отъ пределите на страната трябва да представятъ заверенъ преписъ отъ акта за раждане, съставенъ отъ съответната община на държавата, въ която са родени.
Чл. 19. При покръстване на лица отъ еврейски произходъ, актътъ за раждането може да бъде поправенъ въ съответната община само следъ протоколно определение на надлежния съдъ, като новото име се вписва въ регистра на населението, но се запазва и старото (еврейското) име.
Лица отъ еврейски произходъ и отъ женски полъ, покръстени и омъжени за българи, запазватъ като второ име своето моминско име по баща (еврейското).
На лица отъ еврейски произходъ се премахватъ окончанията -ов, -евъ, -ичъ и пр. въ презимената и фамилните имъ имена. Същите оставатъ такива, каквито са посочени въ актовете за раждането или рождените свидетелства.
Чл. 20. Осиновяване и припознаване на лица отъ еврейски произходъ не се допуска отъ лица отъ български произходъ.
Глава II.
ОБЩИ ОГРАНИЧЕНИЯ
Чл. 21. Лицата отъ еврейски произходъ не могатъ:
а) да бъдатъ приемани за български поданици: жените отъ еврейски произходъ следватъ поданството на мъжете си;
б) да бъдатъ избиратели или избираеми, както въ публичноправни избори,така и въ избори на всякакви дружества и сдружавания съ идеална цель, освенъ ако изборътъ се отнася до организации само на лица отъ еврейски произходъ. Всички лица отъ еврейски произходъ, заварени отъ този законъ на изборни длъжности, които не могатъ да заематъ съгласно тая разпоредба, са длъжни да напуснатъ тия длъжности въ месеченъ срокъ отъ влизането на този законъ въ сила;
в) да заематъ държавни, общински или други служби на публичната власть, както и служби въ частноправни организации - освенъ въ организации само на лица отъ еврейски произходъ - които иматъ някой публичноправни правилегии, или които се подпомагатъ материално отъ публичната власть. Те не могатъ да бъдатъ и агенти или представители на държавни, общински или автономни дирекции, институти и др. Всички лица отъ еврейски произходъ, които заематъ такива служби, са длъжни да ги напустнатъ въ месеченъ срокъ отъ влизането на закона в сила;
г) да се откупуват отъ военна служба, а се свикватъ на общо основание, но служатъ само като трудоваци въ отделни трудови групи; негодните за трудова служба се облагатъ съ съответния воененъ данъкъ;
д) да членуватъ въ организации, които се намиратъ подъ надзора на Министерството на войната;
е) да встъпватъ въ бракъ или въ извънбрачно съжителство съ лица отъ български произходъ; бракове между лица отъ еврейски произходъ и българи, сключени следъ влизане на закона въ сила, се считатъ за несъществуващи;
ж) да държатъ подъ каквато и да е форма за домашна прислуга отъ такива лица трябва да бъде освободена въ 15-дневенъ срокъ отъ влизането на този законъ въ сила.
За неизпълнението наредбите на този членъ виновните се наказватъ съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 1.000 до 30.000 лева.
Чл. 22. Въ учебно заведение, българско или чуждо, непредназначено само за евреи, въ което се приематъ ограничено число учащи, могатъ да се приематъ лица отъ еврейски произходъ въ размеръ, определенъ отъ Министра на народното просвещение, и то само ако няма кандидати българи.
Глава III.
ЗА МЕСТОЖИТЕЛСТВО НА ЛИЦА ОТЪ ЕВРЕЙСКИ ПРОИЗХОДЪ
Чл. 23. Следъ влизането на този законъ въ сила никое лице отъ еврейски произходъ не може да се установи на ново местожителство безъ разрешение на Дирекцията на полицията. За неизпълнението на тази разпоредба виновните се наказватъ съ глоба отъ 3.000 до 25.000 лв. отъ Министра на вътрешните работи и народното здраве и се възстановяватъ на старото си местожителство.
Не се допуска, лицата отъ еврейски произходъ да се установяватъ за въ бъдеще на ново местожителство въ София.
Министерскиятъ съветъ, може по докладъ на Министра на вътрешните работи и народното здраве, да определя селата и градовете или части отъ тяхъ въ които не могатъ да живеятъ лица отъ еврейски произходъ, както и да определя на живущите въ такива селища нови местожителства.
Глава IV.
ЗА ИМОТИТЕ НА ЛИЦА ОТЪ ЕВРЕЙСКИ ПРОИЗХОДЪ
Чл. 24. Лица отъ еврейски произходъ не могатъ да притежаватъ, владеятъ или държатъ подъ наемъ, лично или чрезъ подставени лица, непокрити полски имоти, а въ селските общини, изключая курортните такива и покрити имоти.
Притежателите отъ еврейски произходъ на непокрити имоти са длъжни въ тримесеченъ срокъ да ги предложатъ за покупка отъ държавния поземленъ фондъ при Министерството на земеделието и държавните имоти. Фондътъ откупува тези имоти по реда на закона за трудовата поземлена собственость. Покритите имоти въ селските общини, изключая курортните такива, собственость на лица отъ еврейски произходъ, последните са длъжни да ги продадатъ въ едногодишенъ срокъ на българи или дружества само съ български капитали.
Непредложените на държавния поземленъ фондъ непокрити имоти и неликвидираните покрити имоти на лица отъ еврейски произходъ въ упоменатия по-горе срокъ се изземватъ въ полза на касата за обществено подпомагане съ заповедь отъ Министра на вътрешните работи и народното здраве.
Лицата отъ еврейски произходъ, които няматъ непокрити полски имоти, са длъжни да ги напустнатъ до 1 октомврий 1941 год., къмъ която дата наемните договори се развалятъ по силата на този законъ, освенъ ако договорниятъ срокъ изтича по-рано.
Глава V.
ЗА ПРОФЕСИОНАЛНАТА И СТОПАНСКА ДЕЙНОСТЬ НА ЛИЦАТА ОТЪ ЕВРЕЙСКИ ПРОИЗХОДЪ
Чл. 25. Упражняването на свободна професия, търговия (изключая амбулантната) и индустрия отъ лица отъ еврейски произходъ е допустимо за всяка свободна професия, търговия (изключая амбулантната) и индустрия въ такъвъ процентъ отъ общия брой на упражняващите тази професия въ Царството, какъвто е процентътъ на населението отъ еврейски произходъ въ страната. Така определениятъ брой на лица отъ еврейски произходъ за всяка свободна професия, търговия (изключая амбулантната) и индустрия се разпределя по населени места съ огледъ броя на населението отъ еврейски произходъ въ населеното място къмъ общия брой на населението отъ еврейски произходъ въ страната.
Министерскиятъ съветъ въ срокъ до шесть месеци отъ влизане закона въ сила определя сроковете и начините за приложение постановленията на горната алинея.
Чл. 26. Министерскиятъ съветъ може, по докладъ на Министра на търговията, промишленостьта и труда, да ограничава, цялостно или частично, личното или капиталово участие на лица отъ еврейски произходъ въ някои клонове на търговията, индустрията, занаятите, или другъ видъ стопанска дейность, а по докладъ на Министра на финансите и на Министра на търговията, промишленостьта и труда - да взема мерки за установяване и надзираване имотното състояние на лицата отъ еврейски произходъ.
Постановленията на Министерския съветъ, взети възъ основа на този членъ, не подлежатъ на никакво обжалване.
Въ срокъ единъ месецъ отъ влизането на този законъ въ сила, всички лица отъ еврейски произходъ, които иматъ имоти въ Царството, са длъжни да деклариратъ имуществата си - движими и недвижими - предъ Българската народна банка, по образецъ даденъ отъ последната. Същите лица са длъжни при поискване да даватъ отчетъ предъ Българската народна банка за положението на имуществото си, включително и за направените отъ тяхъ разходи. Такъвъ отчетъ даватъ предъ Българската народна банка и всички излизащи отъ пределите на Царството лица отъ еврейски произходъ за левовете, добити отъ ликвидация или на имуществото имъ въ страната, както и за разходването на тия левове. Разполагаемите левове отъ ликвидация на имуществата имъ, спестявания и други, те са длъжни да внасятъ по текуща сметка при местна българска банка. Тегленията по такава сметка ставатъ подъ контрола на Българската народна банка. На излизащи вънъ отъ пределите на Царството лица отъ еврейски произходъ, които не изпълнятъ тази разпоредба, паспортъ и виза не се дава.
Отчетъ предъ Българската народна банка даватъ и лицата, на които е поверено управлението на неликвидираните имущества на изселилите се или изселващите се лица отъ еврейски произходъ.
Нарушителите на този членъ отговарятъ по закона за търговия съ външни платежни средства, като нарушенията се констатирватъ съ актъ, по реда, указънъ въ същия законъ.
Укритите имущества на лицата, посочени въ този членъ - движими и недвижими имоти, пари, ценности и други - където и да се намерятъ, се конфискуватъ въ полза на касата за обществен подпомагане, съ заповедь на Министра на вътрешните работи и народното здраве по донесение на Българската народна банка.
Чл. 27. Лицата отъ еврейски произходъ не могатъ:
а) да бъдатъ собственици, акционери и участници съ капиталъ подъ каквато и да е форма въ учебни заведения или въ предприятия за всякакъвъ видъ театри, за кина, за издаване на печатни произведения, за производство и търговия съ филми и грамофонни плочи, увеселителни заведения, както и въ предприятия за хотели и за производство и търговия съ оръжие, а въ дружества за кредитъ да участвуватъ съ повече отъ 49 % капиталъ и гласове. Въ 6-месеченъ срокъ отъ влизането на този законъ въ сила такива права на лица отъ еврейски произходъ трябва да бъдатъ ликвидирани или прехвърлени върху лица отъ български произход и български поданици или на дружества съ български капитали. Неликвидираните или неотчуждените съгласно тази разпоредба права се изземватъ въ полза на касата за обществено подпомагане съ заповедь на Министра на вътрешните работи и народното здраве;
б) да бъдатъ на каквато и да е ръководна служба - управители, директори, редактори и други ръководни служби въ предприятия, посочени въ буква "а" на този членъ. Такива лица са длъжни, въ месеченъ срокъ отъ влизането на този законъ въ сила, да напустнатъ службите си;
в) да бъдатъ заклети експертъ-счетоводители, митнически посредници и комисионери;
г) да търгуватъ съ държавни, общински и гарантирани отъ държавата ценни книжа и съ благородни метали;
д) да бъдатъ членове на управителни съвети, на контролни съвети, директори, поддиректори, прокуристи и търговски пълномощници въ каквито и да било, макаръ на чистоеврейски обществени или частни кредитни учреждения и банки. Такива лица са длъжни въ месеченъ срокъ отъ влизането на този законъ въ сила, да напустнатъ службите, които заематъ, като Министърътъ на вътрешните работи, следъ вземане мнение на управителя на Българската земеделска и кооперативна банка, ако кредитното учреждение е кооперативна банка, или на управителя на Българската народна банка, ако кредитното учреждение е частно или акционерно, назначава за временни членове на управителния и контролния съвети само българи. Овакантените неизборни места (директори, поддиректори и др.) се попълватъ съ назначени отъ временния управителенъ съветъ българи. Общи събрания за избиране на редовни членове на управителния и контролния съвети трябва да се свикатъ въ тримесеченъ срокъ отъ влизането на закона въ сила;
е) да бъдатъ собственици и управители на аптеки, дрогерии и санитарни магазини. Съществуващите такива трябва да ликвидиратъ предприятието си въ срокъ отъ една година отъ влизане закона въ сила. Главната дирекция на народното здраве обявява ликвидираните аптеки за свободни, съгласно чл. 269 отъ закона за народното здраве.
Разпоредбите на този членъ не се отнасятъ за учебни заведения и за предприятия за издаване на печатни произведения, предназначени само за лица отъ еврейски произходъ.
Лице отъ еврейски произходъ, което не изпълнява разпоредбата на този членъ, се наказва съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 4.000 до 50.000 лева, като капиталътъ, съ който е участвувалъ, се изземва въ полза на касата за обществено подпомагане, съ заповедь на Министра на вътрешните работи и народното здраве.
Чл. 28. Въ никое дружество или предприятие, въ което не е изключенъ достъпътъ на лица отъ еврейски произходъ, не се допуска те да заематъ, за всеки видъ чиновническа служба поотделно, повече места отъ българи.
Въ дружества или предприятия, въ които капиталътъ не е предимно еврейски, лица отъ еврейски произходъ не могатъ да участвуватъ въ ръководните служби като членове на управителни и надзорни съвети, директори, прокуристи и други такива.
Забележка. Къмъ дружествата, въ които капиталътъ не е предимно еврейски, се приравняватъ при всички случаи по този законъ и дружества на лично участие, въ които членовете не са в мнозинство евреи. Възъ основа на това правило се определя и кои дружества са съ предимно чужди капитали, съответно съ предимно чуждо лично участие.
Службите, които по този членъ не могатъ да се заематъ отъ лица отъ еврейски произходъ, трябва да бъдатъ освободени въ месеченъ срокъ отъ влизане на закона въ сила, като за заместването имъ се постъпва съгласно чл. 27, буква "д" .
За неизпълнение разпоредбите на този членъ виновните лица, които заематъ тези служби или отъ ръководството на съответните дружества и предприятия, се наказватъ съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 1.000 до 30.000 лева.
Чл. 29. Забранява се прехвърлянето на предприятия, акции, дялове и въобще участие съ капиталъ подъ каквато и да е форма, както и на всякакви недвижими имоти, и учредяване на вещни тежести върху такива, принадлежащи на лица отъ еврейски произходъ, на чужденци по произходъ, или чужди поданици, или дружества съ предимно чужди капитали.
Чл. 30. Всички сделки на лица отъ еврейски произходъ извършени противно на разпоредбите на този законъ, са нищожни по силата на закона. Нищожно прехвърлените права се изземватъ въ полза на касата за обществено подпомагане съ заповедь на Министра на вътрешните работи и народното здраве по реда на глава III отъ дялъ I.
Чл. 31. Разпоредбите на чл. 30 се отнасятъ и за сделките на лица от еврейски произходъ, посочени въ чл. 29 и извършени следъ 1 септемврий 1940 год., а за сделките имъ съ акции - отъ последното общо събрание на акционерното дружество, станало преди 1 септемврий 1940 год. За тези сделки се дава 6-месеченъ срокъ отъ влизане на закона въ сила, въ който приобретательтъ на права по тези сделки е дълженъ да ги прехвърли на лица отъ български произходъ и български капитали. Следъ изтичането на този срокъ, непрехвърлените права се изземватъ по посочения въ чл. 30 редъ.
Чл. 32. Лицата отъ еврейски произходъ не могатъ да участвуватъ като предприемачи въ обществени предприятия (по смисъла на закона за бюджета, отчетностьта и предприятията или други закони), концесии и доставки, било лично или чрезъ подставени лица.
Заварените отъ този законъ обществени предприятия съ предприемачи отъ еврейски произходъ се довършватъ, ако не се касае за концесии, съгласно съ поеманите условия. А концесиите се считатъ за унищожени по силата на този законъ и се ликвидиратъ, ако въ концесионния договоръ не е предвиденъ редъ за това, отъ нарочна ликвидационна комисия, назначена отъ Министерския съветъ. Решението на тази комисия се одобрява отъ Народното събрание.
Чл. 33. Разпоредбите на този дялъ II отъ закона не се прилагътъ за следните лица отъ еврейски произходъ:
а) които са родени въ България и са имали непрекъснато местожителството си въ България до влизане на закона въ сила са български поданици и са приели християнството до 1 септемврий 1940 година;
б) които до 1 септемврий 1940 година са встъпили въ бракъ съ лице отъ български произходъ и са приели християнството до влизане на закона въ сила.
Същите разпоредби на дялъ II, изключая тия на пунктове "а", "б", "е", и "ж" отъ чл. 21 и членове 26 и 27 , не се прилагатъ за лицата отъ еврейски произходъ, които са били доброволци въ войните или са военно-инвалиди, или са наградени съ орденъ за храбрость.
Лица отъ еврейски произходъ, сираци отъ войните, въ всички случаи на състезание съ други лица отъ еврейски произходъ, се предпочитатъ при прилагане разпорежданията на членове 25 и 26 отъ настоящия законъ.
Правото за използуване отъ разпоредбата на този членъ се установява съ писмени доказателства по молба на заинтересувания отъ съответния по местожителството областенъ съдъ. Съдътъ се произнася въ разпоредително заседание следъ заключението на прокурора.

(Тук автора на блога, категорично НЕ ОДОБРЯВА тази част от закона, приета приблизително по германски образец, но иска да припомни, че това е общопрактикувана военновременна мярка не само от хитлеристка Германия, страните от Оста или тоталитарни държави, но и от "любовта" на нашите "родни" либерали и "хуманисти" - САЩ, при това още през ПСВ - срещу всички лица от германски произход, а още по - отдавна и от Англия - над бурите, например. Обявени също на народооснова като "потенциално враждебни" към държавата елементи! В СССР например, всеки чеченец навършил определена възраст е изпращан в Кавказ и отделян от евентуалната си или настояща съпруга, хиляди чеченски семейства са разделени и депортирани по подозрение, за "сътрудничество с нацистите и окупатора". Също така, в същите "хуманни" САЩ - в редица техни щати, обесването и линчуването на негър, от озверяла канибалоидна "бяла" тълпа е напълно нормално и ненаказано явление, както и специални места за негрите в автобуса и специални такива за живеене, до към края на 60 - е на миналия век, а коренното население на САЩ, пренебрежително наречено "индианци" и до днес е в места за редки животински видове, наречени "резервати"! Няма го никъде в администрацията и властта на "нацията...Да си спомним и за линчовете и обесванията на германци, в окупираната след ВСВ Германия, само по подозрения, че са "сътрудници на съпротивата" - с надписи "ВРЪКОЛАК" - за това филма "Европа", както и им е забранявано да се съберат повече от 4 души на едно, дори да погребат свой роднина! Окупатора е имал право да стреля на месо, заради "демонстрация"! Както и след нарушение на вечерния част - 20:00 вечерта... В Израел - в днешно време, бе осъден арабин защото е правил секс с еврейка. А в Египет пък, при Мубарак бяха отнети гражданските права, като отговор на терористичният атентат на Израел срещу турски кораб, на всички деца родени от майка - еврейка, при това когато Египет беше в мир с Израел, а припомняме, че през 1939 - а година, избраните от болшинството по света за лидери на еврейските общности и така нареченият еврейски елит и диаспора, обявяват война на хитлериска Германия и нейните съюзници и призовават евреите по света към атентати и подривна дейност, като следват атентати срещу германски дипломати. Такава война е обявена и на всички съюзници на Германия срещу Англия и всеки евреин, запазил гражданският си статус и задължения към Германия, е обявен за "предател"! Така че евреите са ВОЮВАЩА страна в тази война, макар и да нямат държава, а стремежите и аспирациите им към държава, първоначално в Европа - Русия или Германия, а по - късно и в Палестина, чрез сепаратизъм и "революции", са на лице... Автора на блога, иска да припомни и депортациите на български и румънски граждани - ГРАЖДАНИ НА ЕС! Където ""граници и дискриминация няма", при това в напълно МИРНО време, само през изминалата година от страна на режима на Никола Саркози, който е ИНТЕРНАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИ и глобалистичен, но за това последици нямаше и това не беше "нацизъм, расизъм, фашизъм, дискриминация", та камо ли "холокост"... Ще ви припомня и също, че по един далеч по - спорен закон, този "за защита на държавата" - ЗЗД, ЕТНИЧЕСКИ БЪЛГАРИ и хора от други етноси, но не на етнически или верски признак, с определени политически възгледи - минават през така наречените "черни роти" - стотици от тях, каквито за евреи не е имало и дори не е имало единствено в България, за разлика от всички други съюзници на Хитлер и страни от другата страна също и концентрационни лагери, за затваряне на хора - по етнически или верски признак! Освен дето всички знаем, че само от България, между съюзните на Хитлер и окупираните от Хитлер територии, евреи не са депортирани, както и други "потенциално враждебни" към Райха елементи, в хитлерови концлагери... По време на режима на Живков, депортацията, интернирането и домашният арест по заповед на ДС или милицията само са масово практикувани, при това в напълно мирно време, както над "заподозрени" в престъпления някакви, "хулиганство" и "противообществени прояви", така и особено политическите противници на режима, като Илия Минев например, са през цялото време на "свобода" - под домашен арест или интернирани от селище в селище, ако не са в затворите. В края на живковия режим пък е въведена и депортацията и експулсирането от България - БЕЗ СЪД, било и тоталитарен, както на противници на режима и политзатворници, така и на мюсюлмани при "възродителните процеси" от български произход, но и на турци - при последния...Нека напомним и институцията "гето", но не за евреите от кой режим се въведе у нас? До живковия режим пък, уж де, в печалноизвестните лагери като Белене са пращани хора без всякакъв съд, следствие и дори заповед за арест, в строга тайна и без уведомяване на близките им! Десетки хиляди българи минават при македонизацията през Голи Отток, в Югославия, заради народоопределянето си, както и през Белене - у нас... Да не забравяме и квалификацията "враг на народа", касаеща се за евентуални "потенциални" врагове на комунистическата система и режим, не само заемали някакъв пост при предната власт, "кулаци" или членове на националистически и съществували преди опозиционни или некомунистически формации, но и поради родова обвързаност с тях - предаваща "враждебността" и на поколенията...Не забравяйте квалификациите "враг, ненадежден, надежден"  характеристики, тайни досиета и пр... Предполагам, че повечето от вас помнят какво е значело "класов и народен" или "идеен враг" или роднина на такъв, до 1989 - а година и какви рестрикции са следвали при желание за добра работа или кандидатстване във ВУЗ, а сега някои "антикомунисти" открито искат такива за "роднините на членове на БКП - по пряка и сребрена линия", при това все това в НАПЪЛНО МИРНО време и СРЕЩУ БЪЛГАРИ! Предполагам всички си спомняте и "патриотичният" закон в САЩ през 2001 - а година? Който следи този блог, знае чие дело беше 11.09.2001 година...Но тогавашните управляващи ни "родни" либералстващи либерасти, начело на Кобурга - според някои "Кохари", ръкопляскаха на "бушовщината" в САЩ и бяха и съюзници и помощници, в агресивните и войни... Ако този закон са го приели "фашисти", нима управляващите ни през 2001 - а година не бяха "фашисти"? Но този път - ционски... Да не говорим, че по това време  в САЩ  бяха официализирани и легализирани МЪЧЕНИЯТА над "заподозрените" в "тероризъм" или борба за свобода от американската - англо - ционистка олигархия... Толкова ли е осъдителен тогава този, при това почти останал у нас на книга, меко казано "спорен" текст - в УСЛОВИЯТА НА СВЕТОВНА ВОЙНА и контекста на тогавашните събития и положение на България, от позицията на посоченото в тези скоби? Изводите са ваши...  )

Дялъ III.
ЗА ПРОТИВОНАЦИОНАЛНИ И СЪМНИТЕЛНИ ПРОЯВИ
Глава I.
ЗА ПРОТИВОНАЦИОНАЛНИТЕ ПРОЯВИ
Чл. 34. Който върши въ страната действия, които увреждатъ името и достойнството на държавата или нацията, или върши потиводържавна или противонационална пропаганда, или накърнява националното чувство на българи, се наказва съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 1.000 до 50.000 лв. Същото наказание се налага и на български поданикъ, който върши такива действия въ чужбина. (С една по - ясна дефиниция и определяне днес на това понятие!)
Чл. 35. Организации или предприятия, които вършатъ пропаганда въ полза на чужда държава, се забраняватъ и се разтурятъ се заповядъ на Министра на вътрешните работи и народното здраве (Днес след съдебно решение от няколко инстанции или такова на Конституционния съд!), а съ имотите имъ се постъпва по реда на дял I, глава III.
Който сътрудничи по какъвто и да е начинъ на такива организации и предприятия, се наказва съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 1.000 до 50.000 лева.
Разпоредбите на този членъ не се отнасятъ до организации и предприятия, които съществуватъ възъ основа на международни конвенции или на решение на Министерския съветъ. (Съда...)
Чл. 36. Който, съ цель за саботажъ, не извърши възложеното му обществено предприятие или повреди стоки и производствени средства, или намали производството си, се наказва съ строгъ тъмниченъ затворъ до 5 години, ако не подлежи на по-тежко наказание по други закони.
Глава II.
ЗА СЪМНИТЕЛНИТЕ ПРОЯВИ
Чл. 37. Безъ предварително разрешение на Министра на вътрешните работи и народното здраве никое начинание съ идеална цель не може да получи каквато и да е материална помощь или дарение отъ чужбина.
За неизпълнението на тази наредба виновните се наказватъ съ тъмниченъ затворъ до 1 година и глоба отъ 1.000 до 30.000 лева.
Чл. 38. Никой не може да бъде подставено лице за покриване каквато и да е собственость на чуждъ поданикъ или чужденецъ по произходъ.
Който присвои като поставено лице каквато и да е собственость на чуждъ поданикъ или чужденецъ по произходъ, е дълженъ да го декларира предъ съответния околийски (Областен днес.) съдия въ 3-месеченъ срокъ отъ влизането на този законъ въ сила, отъ който моментъ той (подставеното лице) се смята пълномощникъ на действителния собственикъ.
За неизпълнението на тези наредби виновните се наказватъ съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 1.000 до 30.000 лева.
Чл. 39. Всички чужди поданици, на които законите забраняватъ да притежаватъ недвижими имоти въ определени населени места, а иматъ такива, са длъжни да ги ликвидиратъ въ едногодишенъ срокъ отъ влизането на този законъ въ сила. Ако не сторятъ това, тези имоти се изземватъ безвъзмездно отъ общините възъ основа решение на съответния общински съветъ, одобрено отъ Министра на вътрешните работи и народното здраве. (Днес нека бъде от съда и в полза на държавата и нацията!)
Дялъ IV.
ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 40. Организации могатъ да членуватъ въ международни съюзи, институти и др. само съ предварително разрешение на Министра на вътрешните работи и народното здраве.
Чл. 41. Организации, които членуватъ въ международни съюзи, институти и др., са длъжни въ месеченъ срокъ отъ влизането на закона в сила, да заявятъ за членуването си редъ Министерството на вътрешните работи и народното здраве, и да поискатъ разрешение за членуването си.
Ръководните лица на организации, споменати въ алинея първа на този членъ, които не изпълнятъ разпоредбата на същата алинея, се наказватъ съ заповедь отъ Министра на вътрешните работи и народното здраве, съ глоба отъ 1.000 до 10.000 лева.
Чл. 42. Организация, която безъ разрешение отъ Министра на вътрешните работи и народното здраве започне да членува или продължи членуването си въ международенъ съюзъ, институтъ и др., се разтуря съ заповедь, която се съобщава на ръководството на организацията.
Членове на ръководството на организации, които турятъ въ изпълнение едно решение за членуване на ръководената отъ тяхъ организация въ единъ международенъ съюзъ, институтътъ и др., безъ да иматъ разрешение за това отъ Министра на вътрешните на вътрешните работи и народното здраве, се наказватъ отъ последния съ глоба отъ 1.000 до 20.000 лв.
Чл. 43. Никаква международна среща, конгресъ, конференция, научна, културна, спортна, туристическа или друга такава сбирка, не може да стане въ Царството, нито може да се участвува въ такава въ чужбина безъ предварително Министрътъ на вътрешните работи и народното здраве да разреши начинанието за нейното организиране, съответно за участието въ нея.
За неизпълнението на тази наредба виновните се наказватъ отъ Министра на вътрешните работи и народното здраве съ глоба отъ 5000 до 50.000 лева.
Чл. 44. Въ случаите, посочени въ членове 40, 41, 42 и 42 Министрътъ на вътрешните работи и народното здраве дава или отказва разрешението, следъ като вземе мнението на съответния министъръ и на Министра на външните работи.
Чл. 45. Който не изпълни никакъ или както трябва една разпоредба на властьта, издадена по приложението на този законъ, се наказва съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 1.000 до 30.000 лв., ако неподлежи на по-тежко наказание.
Чл. 46. Длъжностно лице, което не изпълни никакъ или както трябва постановленията на настоящия законъ и разпоредбите, издадени по неговото прилагане, се наказва, ако не подлежи на по-тежко наказание, съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 1.000 до 30.000 лева и се уволнява.
Чл. 47. Лицата, които пряко или косвено укриватъ или спомогнатъ, за да се укриятъ или прехвърлятъ на чужди поданици, чужденци или дружества съ предимно чуждъ капиталъ имущества, принадлежащи на лица отъ еврейски произходъ, или подлежащи на изземване по този законъ, отговарятъ и граждански предъ касата за обществено подпомагане, солидарно, до размера на най-голямата стойность, която са имали укритите или отчуждени имущества следь укриването или отчуждаването имъ.
Чл. 48. Глобите, налагани по този законъ, са въ полза на касата за обществено подпомагане.
Чл. 49. По делата, подсъдни на областните съдилища, образувани съгласно този законъ, предварително следствие не се извършва. Възъ основа на произведеното отъ прокурора дознание, което трябва да стане въ 7-дневенъ срокъ, той внася делото въ съда съобвинителенъ актъ, следъ като предварително определи мярката за неотклонение на обвиняемия.
Областниятъ съдъ разглежда делата най-късно въ двуседмиченъ срокъ отъ постъпването на обвинителния актъ. По тези дела сроковете по членове 306 и 308 отъ закона за наказателното съдопроизводство са тридневни.
Присъдите на областните съдилища подлежатъ само на касационно обжалване въ двуседмиченъ срокъ отъ произнасянето на резолюцията. Присъдата трябва да бъде приготвена въ 3-дневенъ срокъ отъ това произнасяне.
Върховниятъ касационенъ съдъ разглежда делата най-късно въ месеченъ срокъ отъ постъпването имъ.
Чл. 50. Тоя законъ отменява разпоредбите на всички общи и специални закони, които му противоречатъ.
За приложението на този законъ се издава специаленъ правилникъ.