КОЙ ВСЕ ПАК, Е СИЛВИО ГЕЗЕЛ ?

Биографични данни за Силвио Гезел

Силвио Жан Гезел се е родил през 1862 в Св. Вит, Източна Белгия. Майка му е била валонка, бащата – германец. През 1886 г. той е отишел в Аржентина, където успешно е участвувал в деловия живот като търговец, фабрикант.

Честите стопански кризи там са навели този човек към теоретични размишления..

През 1900 г. Гезел се отдръпва от активен делови живот и се преселва в Швейцария. В една ферма до Нюшател, той се е трудил като земеделец, същевременно самообучавайки се в различни клонове на икономическата наука. Практическият си опит и теоретичните си изводи той публикува в ред печатни материали. През 1916 г. в Берн излиза неговия основен труд: “Естественият икономически ред чрез свободна земя и свободни пари”. До днес трудът е претърпял девет издания на немски и е преведен на английски , френски и испански езици.

През април 1919 г. Гезел за малко не успява да провери в живота теориите си: По предложение на философа Густав Ландауер той е избран за финансов министър на Ваймарската Република.Една седмица след избора му това либерално правителство е свалено от друго, комунистическо. В началото Гезел е обвинен в държавна измяна, но след това всички обвинения отпадат и той е оневинен.

Заради участието му в Баварската революция Швейцарските власти отказват на Гезел разрешение да се завърне в имението си в Нюшател. Тогава той временно се заселва до Потсдам и малко след това е поканен от Франц Опенхаймер в разположената северно от Берлин колония Еден-Ораниенбург, където до смърта си през 1930 г. Гезел се занимава с писане и публикации.

 Какво е искал той ?

 1. Той е желал да направи невъзможна капиталистическата експлоатация, като с въведените от него свободни пари е принуждавал всеки, който притежава пари да ги пусне незабавно в обръщение. Така се създава една икономика с нулева лихва.

 2. Искал е Поземлената рента, също като лихвата един доход, за който не се полага никакъв труд, да се постави в обществени ръце, за да не може никой да живее на гърба на другите.Той е предложил да се откупи обработваемата земя от притежателите и и обществото да я предлага на желаещите да я обработват.Резултатът от подобна реформа Гезел е нарекал свободна земя. (Ако не се желае одържавяване на земята, то Поземлената рента може да бъде елиминирана чрез данък върху притежаваната земя.)

 3. Тогава, когато икономиката е освободена от грубите си грешки, тя може да бъде оставена на свободно действащите пазарни сили. Премахването на всички мита и въвеждането на свободна търговия са неговите по-нататъшни изисквания.

 4. Той предлага икономика свободна от лихви, експлоатация и търговски ограничения. Затова тази икономика се нарича Свободна икономика . Гезел е основоположник на учението за “свободната икономика” и до сега никой не е успял да обори неговите основни идеи.

Това е само едно бегло изложение.Точното излагане на неговите теории се съдържа в произведенията му, с които ако се запознае човек, няма нужда да чете встъпителния ни текст.

/Днес продължител на делото на Гезел е проф. Маргрит Кенеди – нейната книга “Пари без лихва и инфлация”, излязла 1990 год. е преведена на английски, френски и руски, през1994 излиза разширено и допълнено издание при издателство Голдман – Мюнхен. Бел. преводача /

Другите за Силвио Гезел

Ако днес човек се позамисли, че Силвио Гезел и “ Свободната икономика “ са така яко забравени, че даже в 20-томни енциклопедии няма и една дума за него, то приложените цитати звучат направо оглушително. /Преведени са пет цитата, девет други съдържащи се в оргиналната статия не са преведени. Бел. Преводача/

 Проф. Д-р Джон Майнард Кейнс, икономист, Кембридж, Англия:

“Целта , която като цяло преследва книгата на Гезел е създаването на един антимарксически социализъм, една реакция срещу “laissez faire” /нека върви, фр./ , създадена върху здрава теоретична основа и съвсем различна от тази на Маркс. Аз мисля, че бъдещето ще научи много повече от Духа на Гезел отколкото от този на Маркс. Увода на книгата “Естествения икономически ред чрез Свободна земя и Свободни пари” показва моралната висота на Гезел. По мое мнение отговорът на Марксизма трябва да се търси в този “ Увод”.

 /”Обща теория на заетоста, на лихвата и на парите“, Берлин, 1935, стр. 300/

Проф. Д-р Освалд Хан, национален икономист на Университета Ерланген- Нюренберг:

 “Силвио Гезел е разбрал как да пише ясно и разбираемо-една дарба, която липсва както на много политици и реформатори, така и на някои практици. “Естественият икономически ред“ е актуален и днес... Гезел създаде гениални концепции и бе забравен, а по-малко надарените съвременници скриха няколко генерации, което доста понамирисва на фалшификация”.

 /”В памет на Силвио Гезел” в Списание за кредитите № 6, 1980, стр. 5/

 Хайнц Никсдорф :

 “ Силвио Гезел ме впечатли дълбоко в младите ми години”

 “Безпомощността на съвременните политици прави трудовете на Силвио Гезел винаги модерни”.

 /В едно писмо до Тристан Абромейт; цитирано по Клаус Шмидт: Силвио Гезел, “Маркс” на анархистите, Берлин, !989 г., стр. 247 /

 Проф. Д-р Феликс Г. Бин, Университет Дюселдорф, Икономически факултет:

 “Една почти непреодолима стена затваряше до сега широкия достъп до идеите на Силвио Гезел. Тези предрасъдъци са били създадени в едно време, когато понятия като демократизиране на живота, високопроизводително общество, плурализъм, социална политика не са били познати. В едно “ добро буржуазно” време тези понятия, които днес ни изглеждат най-естествени, са имали силата на зли духове.

 И Гезел не е употребявал тези думи, но ги е чувствувал и намеквал. По същото време той твърди, че привилегиите , свързани с Парите и Поземлената рента не са база за нашата демокрация, а още по-лошо:тези привилегии са създателите на кризите и причината да треперят крепостните стени на замъка “Демокрация” .

 До тези, които не можеха да проумеят тези сложни взаимоотношения, стоят други, които се възползват от съществуващото положение и нямат никакъв интерес то да бъде променяно.”

Във: “Силвио Гезел, непризнатият пророк”, 1978 г.

 Алберт Айнщайн :

 “Изпитвам радост от съвършенния стил на Гезел... Създаването на пари, които не могат да се трупат, ще доведе до нов вид по-истинска собственост”

 Какво ни харесва в Силвио Гезел

 Той е предвидил Втората световна война. Още през 1918 г., току що завършила Първата световна война, Гезел предрича:

 “Въпреки тържествените обещания пред народите войната да изчезне завинаги, въпреки спонтанния вик на милиони: Долу войната!, в противоречие на всички предвиждания за едно светло бъдеще, аз трябва да кажа: Ако днешната парична система с лихвите си бъде запазена, то аз още днес се осмелявам да предрека, че няма да изминат и 25 години, когато светът ще застане пред нова, още по-страшна война.

 Аз виждам бъдещето развитие ясно пред мен.

Днешното състояние на техниката позволява на стопанството бързо да достигне високи обороти. Ръста на капитала, въпреки големите загуби от войната, бързо ще тръгне нагоре и чрез свръхпредлагането ще осъществи натиск върху лихвите. Парите ще станат кът чрез спекула. Стопанството ще се свие и големи тълпи от безработни ще плъзнат по улиците. На всички гранични стълбове ще се види, забодена, една обява: За търсещите работа вход забранен. Добре дошли са тези, чиито портфел е пълен.

 Както в старите времена ще се усили стремежът към завладяване на чужди територии, като за целта се усили производството на оръжия. По този начин поне се създава работа за безработните. В недоволните тълпи ще се събудят диви, революционни течения и ще разцъфти отново отровното цвете на свръхнационализма. Държавите ще престанат да се разбират помежду си и единственото решение ще бъде: война.”

 Всеки може да сметне, че преди да изминат 25 години започва Втората световна война.

 Естествено най-важното: неговата последователна и без предрасъдъци привързаност към въпросите, които вълнуват света. Той намери решение на задачата как може да функционира едно справедливо и високопродуктивно общество.Той застана напреко пред всички големи авторитети на икономиката и може би това е основната причина , че той редко е признаван и често просто премълчаван.

 Още през 1892 г. той се изказва срещу преследването на евреите. Цитат:

 “При днешната финансова система собственикът на пари има огромно преимущество пред притежателят на стоки /респ. производителят/ и ако той се възползува от това, то той прави нещо, което всеки друг на негово място би направил. Тъй като евреите предпочитат да се занимават с парите, то е ясно, че ползват статуквото.

 Е ли това, обаче, достатъчна причина щото г-н Щокер /тогавашния дворцов проповедник при кайзер Вилхелм ІІ / да преследва евреите? Парите са една публична институция и всеки, който има способности за това, може да се конкурира с евреите.

Дали пък и самият г-н Щокер не е воден от тайното желание да стане банкер? Преследването на евреите е една огромна несправедливост, следствие на едно несправедливо устройство, т. е. на днешната Парична /финансова/ система.

Където има мърша, там се събират орлите; ако искаме да отстраним орлите просто е необходимо да отстраним примамката и те ще отлетят, без да се налага убийството дори на една единствена птица. Паричната реформа прави невъзможно някой да събира реколта без да е сял, и посредством нея евреите ще могат да приложат интелектуалните си способности не в мижавите гишета на банките, а в науката, изкуството и честната индустрия. Паричната реформа не само защитава евреите от преследване, но и обеспечава на немската наука и правна система вливането на нова интелектуална струя.”

Защото той се явява като противоположност на расиста, което за времето в което е живял не се е разбирало от самосебе си. Той казва за идеята му за Свободна земя: “Земята, планетата трябва еднакво да принадлежи на всички хора, без разлика по расов, религиозен, образователен или физически признак. Всеки би трябвало да отиде натам, накъдето го тегли душата, сърцето или здравето. И там, където отиде той би трявало до има същите права за земя, каквито имат местните жители. Никой не трябва да има привилегии: нито отделни хора, нито държави, нито човешки общности. Ние всички сме кореняци на Планетата.”

 Във време, когато жените в Германия не са имали избирателни права и са били сватосвани от родителите за някой благопристоен господин, когато жените не са могли да се омъжат за любимия човек, защото това е зависело от дебелината на кесията, тогава Силвио Гезил предлага за жените ”Майчина рента” – нещо, което ще направи жената независима от парите на мъжа си. Така той е искал да улесни жените за брак по любов.

 Превел Вл. Богданов

vladobogdanov@hotmail.com

Премиерът Бойко Борисов преди изказването му пред ПА на НАТО, м. май 2011 г. Снимка: Булфото

Колкото по-бързо кризата в Гърция отмине, толкова по-добре за съседните държави и за целия Европейски съюз. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов пред български журналисти в Брюксел преди заседанието на европейските лидери от Европейската народна партия и на Европейския съвет, предаде БТА.

Братският гръцки народ на нас ни е съсед и във всички случаи ще бъдем на позиция да се помага максимално на Гърция, за да имаме стабилен съсед, посочи премиерът. Имаме доста нестабилни съседи, допреди 15 години имаше войни на Балканите, изпоклаха се маса народи и затова искаме стабилност и просперитет в региона, добави той.

Освен това Борисов каза, че ще настоява Европейският съвет да подкрепи решенията за разширяването на Шенген, приети по-рано този месец от Съвета по правосъдие и вътрешни работи в Люксембург.

Критериите за Шенген са изпълнени от България и сме твърдо да има дата, с едно решение, за приемането на нашата страна и на Румъния в пространството, добави Борисов. След това сме готови, ако има допълнителни критерии за всички страни, да ги изпълняваме, отбеляза той.

Хърватия спокойно може да бъде приета в ЕС без доклад за оценка от Европейската комисия, тя се справя много добре с всички предприсъединителни фондове, каза още Борисов.

По неговите думи страната е използвала европейските фондове както трябва и всеки, който е бил там, знае, че от столицата до границите и към най-големите курорти водят магистрали.

Инфраструктурата им е със светлинни години преди България и Румъния, коментира той.

Премиерът добави, че по темата за корупцията винаги е отбелязвал, че това не е българска дума и явлението се наблюдава във всяка държава.

С това не бива да се спекулира, на холандския колега казах, че ако сметнем за последните две години поръчковите убийства в Холандия и в България, в никакъв случай статистиката не би била в полза на Холандия, заяви Борисов.

По-късно днес премиерът ще участва в предстоящия Европейски съвет, който ще обсъди икономическата обстановка в Европа, разширяването на Шенген, общата европейска политика за предоставяне на убежище.
 

Крис Хюн. Снимка: Reuters

Британското правителство планира да изпълни най-мащабната ядрена програма за едно поколение, след като оповести строежа на 8 нови атомни електроцентрали до 2025 година, съобщи ВВС.

Природозащитниците осъдиха плановете, но направената проверка след трагедията във Фукушима установи, че във Великобритания няма рискове от подобен характер.

Плановете за строежа на новите реактори бяха оповестени от министъра на енергетиката и климатичните промени Крис Хюн, който по принцип е противник на атомните централи. Той изрично посочи, че новите централи няма да бъдат субсидирани от данъкоплатците.

Министрите заявиха, че новите реактори ще подобрят електроснабдяването и ще намалят емисиите на вредни газове.

Бъдещето на атомната енергия бе поставено под въпрос по-рано тази година, след като земетресението в Япония и вълните цунами разруши един от реакторите на АЕЦ "Фукушима", отбелязва БТА.

Британският главен ядрен инспектор Майк Уейтман обаче излезе със заключението, че кризата в Япония не може да се повтори във Великобритания, което наклони везните в полза на изпълнението на проекта, отбеляза ВВС.

Новият проект ще струва над 100 милиарда британски лири.

Мярката е необходима, тъй като близо една четвърт от досегашния енергиен капацитет на страната ще трябва да бъде закрит до края на десетилетието поради застаряване, уточни за Би би Си държавният министърът на енергетиката и климатичните промени Чарлз Хендри.
 

“От години го говоря това, има два основни типа закони,които управляват света. Повечето хора не го знаят.Всички правителства и държави се ръководят от римския закон за цивилните,или още така наречения закон за земята(civil low).

Но има един друг закон,който действа навсякъде,еднакво по света, UCC uniform commercial code,единния търговски кодекс.Закона за бизнеса. И няма значение къде си, в Африка,Япония,Европа,Турция.....ако имаш корпорация,ако правиш бизнес,ако правиш пари, работиш под този закон-Единния Търговски Кодекс.Това е така, защото ако закона за бизнеса не е универсален за всяка една страна, няма да може да се извършва търговия.А,не...трябва да има закон за парите...и по времето на Цезар,се е основал този търговски всеобщ закон.Това е библията на световния бизнес.

Единния Търговски Закон е под директното господство на the code of canon low-кодекса на църковното право на Ватикана. Какво значи това? Например,ако един кораб със стока пристигне в пристанището, се нарича “раждане“.Първото нещо,което капитана прави е да представи сертификата на стоките, на администрацията на пристанището.Или какво носи кораба на съответната страна и икономиката и. Нарича се “раждане“,защото е както детето идва на света от водите на майка си и получава свидетелство за раждане. По същия начин се гледа на новороденото,то е човешки ресурс и му се дава сертификат.

Знаеш ли,например,че рожденното ти свидетелство,номера му, е гаранция на борсата в Ню Йорк? В десния,долен ъгъл на всяко свидетелство има пореден номер,който е гаранция на световната борса. Защо? Защото ти си собственост на световния бизнес.Те търгуват с телата ни. Трябва да се събудим.Това е повече от сериозно.“

Из лекции на Джордан Максуел,дългогодишен изследовател на окултните групировки,символи и религии,теолог.

Когато за първи път чух лекциите на Максуел, изтръпнах, гняв ме обзе,разтърси ме. Само мисълта,че децата ни,които отглеждаме с такава обич,още от раждането си са притежание на тлъсти,самозабрави ли се, нечовешки същности .....та ние доброволно създаваме и даваме роби на угоените.

Доброволно поддържаме тази робска пирамида като ходим всеки ден на работа,чакаме на опашки да си дадем и последните пари за месечните сметки...делим от залъка си да дадем полуобразование на децата,за да ги направим поредното поколение промити мозъчни роби...

Бием се с лакти със събратята си, прехвърляме гнева си върху тях,убиваме ги,тъпчем ги,експлоатираме ги...вместо да вдигнем глава и видим КОЙ Е ИСТИНСКИЯ ПРИЧИНИТЕЛ на страданията ни.И да насочим гнева си КЪМ НЕГО.

Разбрахте ли защо нашите политици-бизнесмени не им пука и безнаказано си правят каквото си поискат с народа? Защото те действат според друг закон. Цивилния закон е за раята,робите..да ги държи в страх и подчинение.

Този фалшив пирамидален свят ще рухне.Той е противоприроден,противовселенски.

Но ние трябва да направим усилия да пробудим и разширим съзнанията си.Да пробудим заспалия човешки дух. Искайте ,молете вселената да ви избави от това робство, веднъж осъзнали го, тогава ще забележите промените,които настъпват с вас.

Не мислете,че катерейки се по етажите на пирамидата ще надхитрите събратята си и ще живеете по-добре....Нечовешките паразитни същности на самия връх на тази пирамида няма да ви пуснат от робството,а ще ви използват да тъпчете още повече събратята. И цената,която плащате е жестока.

Самата планета е под въздействието на глобални космически промени.Гея неможе да продължава повече така. Следвайте я.Настройте се на ритъма на ставащото,ако искате да приключите с робството.

Да,етническите българи в Турция,Гърция са асимилирани.В Албания,в Косо- во – също.Наистина на дневен ред/и то с бързи темпове/е Македония.С нашето мудно и чиновническо безхаберие/да не даваме скоростни легитимации на етническите българи извън България/също допринасяме за стопяване на българския етнос и оттам за изчезва-   нето на българския ген...Я вижте, как само за часове се правят български паспорти и бъл-  гарски поданици футболистчета като Лусио Вагнер,Ибрахима Гай и стотици други,кои-  то говореха с палци и преводачи и.. си отидоха та се не видяха...

... На мултиетническите САЩ хич не им дреме, че там някъде в Европа,на някакви си Бал-  кани текат асимилаторски процеси срещу българския етнос.Те,щатите,са си добре.Изби- ха навремето повечето от коренните аборигенски/индиански/ племена,малка част зат-  вориха в резервати/подобно екзотични канарчета в клетка/.Написаха за Света ама най-  демократичната Конституция,най-долните бандити станаха герои на уестърни и ува-   жавани банкери.Тогава вече щатите взеха да поучават и нас хилядолетните етноси и народи на уж някаква си демокрация.Дори в стара Европа създадоха измислена от тях дър жава.

  Видяхме им демокрацията – нещо повече -  живеем в нея!Благодарско?

 Нищо чудно след броени години,някой от бъдещите американски посланици да развее в Скопие новия флаг на новата”Шиптърско-македонска държава”.

  Както е тръгнало,нищо чудно!...

  ...В този свят на предателства ЛОЯЛНОСТТА винаги се е котирала скъпо.И прескъпо.Спо  мня ли си някой от нас колцина от управниците на държавата ни,на българския етнос във вековете назад/че и до наши дни/ са били лоялни към собствения си род и ген.Освен един,който бе съсечен в центъра на младата ни столица – не, не си спомняме друг...Даже тук не говорим за обич към Родината и др.високопарни и изпилени вече от употреба думи.Дори само лоялност да се спазваше – нямаше да стигнем дотук,че в най-новата ни история да бъдем зависими/и отродявани,стопявани/ от инородци,чуждинци – Батенберг,  Сакскобургготски,сина на Сакскобурготски,коминтерновски антибългари,ме-  стен хитрец,разпалил най-големия и ненужен междуетнически пожар...Ами след него?Пак коминтерновски чедаи те „интернационалисти”,внука на Сакскобургготски,по  сле ощеедно чедо на интернационалист,подкрепено от потурчен циганин.

  Сега е времето да видим,ще има ли възраждане на българския управленски ген или пак ше продължат да ни „редуцират” инородци домашни и инородци от световните банкови  поробителски институции...

 Засега сценарият по стремглавото стопяване/редуциране/ на българския етнос върви ус  пешно за отродителите:

 --- ниски пенсии;

--- малки заплати;

  В неевропейска Сърбия минималната пенсия е 200 евро,цените са ниски,а тях,сърбите,дори  ги  бомбардираха  самолетите на НАТО.

--- скъпи храни и стоки/Чужденците се сдобиват с впечатление,че идват в Диамантена република,виждайки етикетите/;

---разцентровано образование,с цел хаос в просвещението и произвеждане на неграмотни  изпълнители;

--- антиреформа в здравеопазването/още по-бързо унищожаване на националноопределя-  щия етнос;

--- предимство на масовата култура/чалгизацията/,откъдето идва принизяването,опро-  стачването – за какво са им интелигентни,разбиращи българи,които постоянно да пос-   тавят неудобни въпроси;

---водене на 2 ненужни войни едновременно далече зад пределите на Майка България,гъл-  тащи национален ресурс срещу с нищо невиновни етноси,които  са и вековно родствени с    българския;

--- ударна и масирана реклама на чужди и „елитарни”университети в и извън страната    ни – важното е новите и мислещите поколения да ги няма – да са извън Родината,да не се ВЪРНАТ НИКОГА ВЕЧЕ.За да може да се освободи Благословената от Бог територия Бълга-  рия.И тя да бъде поднесена като на тепсия на други племена,на други етноси с повече до-  лари и евро в джоб и хазна.

 За да я няма никога повече България!

 ...Това е малка част от сценария,който и сам по себе си е напълно достатъчен – не мислите ли!?!

М А С И Т Е

Рязка промяна на страха от съприкосновение

Човек от нищо не се бои така много, както от съприкосновението с непознатото .Той иска да види,да разбере какво е това,което внезапно се спуска към него,или поне да определи мястото му в реда на нещата. Човек навсякъде избягва съприкосновението с чуждото. Нощем или изобщо в мрака ужасът от някакъв неочакван досег може да прерасне в паника. Дори дрехите не осигуряват достатъчна безопасност – колко лесно могат да бъдат разкъсани,колко лесно е да се проникне чак до голата,гладка,беззащитна плът на нападнатия.

Този страх от съприкосновението е продиктувал дистанцията,които хората са създали помежду си.Те се заключват в жилища,чийто праг никой не бива да прекрачва – само там се чувстват донякъде вън от опасност.Страхът от крадеца,който може да нахлуе с взлом,не е само страх от разбойническите намерения,той е страх от внезапния,неочакван досег в тъмното.Ръката с грабливи нокти на хищник непрекъснато се използва като символ на този страх...

В нея се съдържат едновременно и безобидното докосване,и опасната атака.. Съществителното „атака” обаче се е ограничило само с отрицателния смисъл на думата.

Тази неприязън към съприкосновението не ни напуска дори когато сме сред хора.Начинът,по който се движим по улицата,в ресторанти,трамваи и автобуси,е продитуван също от този страх.

Дори там,където сме съвсем близо до другите и можем внимателно да ги наблюдаваме и оглеждаме,тръгнат ли към нас,ние започваме да ги избягваме.Ако предприемем противоположното,то е защото някой ни е допаднал и сближаването става по наша собствена воля.

Бързината на извинението,появило се при непреднамереното докосване,напрежението,с което то се очаква,бурната и понякога нападателна реакция,когато то не последва,отвращението и омразата,които изпитваме към „злосторника” дори когато съвсем не можем да бъдем сигурни,че е бил тъкмо той – целият този възел от душевни реакции,свързани с допира до чуждото,крайната ни лабилност и раздразнителност доказват,че тук става дума за  нещо много дълбоко,винаги живо и винаги неясно – нещо,което никога не напуска човека,щом  веднъж вече се е определил като личност.Дори сънят,в който той е далеч по-беззащитен,може  да бъде нарушен твърде лесно от този страх.

Масите са единствената среда,в която човек може да отхвърли страха от съприкосновението.   Те са единственото състояние,при което този страх рязко преминава в своята противополож-   ност.Онова,което е потребно за целта,са плътните маси,в които хората се притискат тяло до   тяло,плътни и в своето душевно състояние,и то така,че никой не обръща внимание на това кой  точно го „притиска”.Щом човек веднъж се е оставил в ръцете на масите,той вече не се бои от    съприкосновението с  тях.В този идеален случай всички са равни.Не се забелязват никакви раз-  личия,дори между половете.Тук всеки,който е притиснат от някого,има съзнанието,че сам при-   тиска  другиго.И възприема този някой така,както възприема самия себе си.Сетне всичко внезапно протича както  процесите в един организъм.

Вероятно това е една от причините,поради която масите се стремят да се сгъстят толкова плътно:искат колкото може по-пълно да избавят отделните индивиди от страха от съприкосно-   вението.Колкото по-силно хората се притискат един о друг,толкова по осезаемо усещат,че не   изпитват страх един от друг.Тази рязка промяна на страха от съприкосновение  е присъща на    масите.

Облекчението,което си предават един другиму и за което ще стане дума по-късно,достига неве роятно висока степен,когато масите са най-плътни...

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         Елиас  КАНЕТИ,

                                                                                                                         Нобелов лауреат

                                                                                                           Подготвил за печат:Цветан АНДРЕЕВ

Едно колкото загадъчно,толкова и универсално явление са масите,които ненадейно възникват там,където преди не е имало нищо или само няколко души са били заедно – пет или десет,или  дванадесет души,не повече.Нищо не е оповестено,никой нищо не очаква.Внезапно навред почернява от хора.От всички страни прииждат,като че улиците имат само една посока.

Повечето не знаят какво се е случило,с нищо не могат да отвърнат на въпросите”какво става”,   обаче бързат да отидат там,където е мнозинството.В тяхното придвижване има някаква решителност,която твърде много се отличава от обичайното любопитство.Смята се,че движението на единия се предава на другите,но не е само това:те имат една цел. Имало е я още преди да бъдат намерени думите за нея:целта е най-черната точка – мястото,където най-   много хора са заедно.

Трябва да се каже нещо за тази крайна форма на спонтанните маси.Там,където възникват,в самото си ядро,те съвсем не са толкова спонтанни,колкото изглеждат.Но иначе,ако се абстрахираме от петте,десетте или дванайсетте души,от които водят началото си,те в действителност навсякъде са такива.Докато съществуват те искат да бъдат мнозинство.

Стремежът към нарастване е първото и най-важно свойство на масите.Те искат да обхванат всеки,когото могат да достигнат.Естествено възникналите маси са отворени:растежът им не може да се ограничава.Те не признават жилища,врати и брави,а онези,които се отделят от тях,  изглеждат подозрителни.Тук под отворени  трябва да се разбира,че те са навсякъде и нараст-   ват във всички посоки.Отворените маси съществуват,докато растат – щом престанат,   започва тяхното разпадане.

Защото масите се разпадат така внезапно,както са възникнали.Поради спонтанната си форма те  са чувствително образувание.В отвореността,която им дава възможност да растат,се корени и   опасност – в тях винаги живее предчувствие за разпадането,което ги застрашава.Те се стремят  да му се изплъзнат чрез бързото си нарастване.Приемат всичко докато могат.Но точно защото   приемат всичко,трябва да се разпаднат.

Противоположни на отворените маси,които могат да растат до безкрайност,които са навсякъде   и тъкмо поради това предизвикват универсален интерес,са затворените маси.

Те се отказват от нарастването и насочват вниманието си към устойчивостта.Онова,което бие      на очи у тях е границата.Затворените маси се самоопределят.Те си намират място,в което да  се ограничават – посочено им е пространството,което ще изпълват.То прилича на съд,в който се налива течност,известно е колко течност побира.Входовете и пространството се броят на      пръсти,човек не може да попадне случайно в него.Границата респектира.Тя може да бъде от   камък,от солидна зидария.Вероятно е нужен специален ритуал за нечие приемане в това про-  странство – вероятно трябва да се плаща определена сума за вход.Щом пространството най-после се окаже запълнено докрай,повече никой не се допуска.Дори когато то прелива от хора все още най-важни остават плътните маси в затвореното пространство,към които стоящите от-   вън всъщност не се числят.

Границата препятства безредното нарастване,но затруднява и забавя и разпръскването.

Възможността за нарастване,която масите жертват по този начин,се компенсира с трайност.

Те са защитени от външни въздействия,които биха могли да бъдат да бъдат враждебни и опас-  ни за тях.

Но те най-много разчитат на повторението.

С вероятността да се съберат отново масите всеки път предварително преодоляват разочаро-  ванието от своето разпадане.

Сградата ги очаква,тя съществува заради тях и докато съществува,те ще се събират.

Пространството им принадлежи дори ако има отлив и в своята пустота то напомня за времето на прилива...

                                                                                                                                                            Подготвил за печат

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      Цветан АНДРЕЕВ

Най-важният процес,който протича в масите е разтоварването.Без него масите всъщност не съществуват,само разтоварването ги прави действителни.Това е мигът, в който всички,които им принадлежат,се освобождават от своите различия и се чувстват равни.

 Сред тези различия трябва да се обърне внимание  преди всичко на наложените отвън разли-   ки в общественото положение,съсловието и имотното състояние.Отделните единици винаги съзнават тези различия.Те много ги обременяват,много настойчиво ги разделят един от друг.

  Човекът е заел определено,сигурно място и се обръща към всекиго,който се приближава до него с въздействаща пледоария.Стои като мелница сред огромна равнина – изразителен и раз-  вълнуван,- до следващата мелница не съществува нищо.

  Целият живот,който той познава,се състои от дистанции – жилището,в което заключва себе си  и своето имущество,поста,който заема,общественото положение,към което се стреми – всичко  това съществува,за да създава разстояния,да ги утвърждава и увеличава.

   Отнета е свободата на всяко приближаване един към друг.Душевните вълнения от едната и   другата страна сякаш пресъхват като пясъци в пустини.

  Никой не бива да е наблизо,никой не може да стои така високо,както другия.Твърдо установе-  ната йерархия във всички сфери на живота не позволява никому да се докосва до по-висшесто-  ящите,да се спуска към по-нисшите другояче освен привидно.

   В различните общества тези дистанции се балансират различно.В някои от тях ударението пада върху разликите в произхода,в други – върху професията или имотното състояние.

   Тук не става дума за характеризиране на този йерархичен ред.Съществено е,че той съществу-  ва навсякъде,че навред се е загнездил в съзнанието на хората и че е от решаващо значение при   определяне на тяхното поведение към другите.

   Удовлетворението от по-високото положение в йерархичната стълба не ги обезщетява за из-  губената свобода да се придвижват.Дистанциите сковават човека и той залинява .Той е увлечен от гнева към това бреме и тъпче на едно място. Забравя, че сам се е нагърбил с него , и копнее да  се освободи.

   Но как може да се освободи сам? Каквото и да  предприема в тази насока,дори да е все още   решителен, той се намира сред хората,които ще осуетят усилията му.Докато те държат на дистанциите помежду си,той в никакъв случай не се приближава към тях.

  Само заедно хората могат да се освободят от дистанциите. Тъкмо това става в масите.При раз-  товарването се отхвърля разделението и всички се чувстват равни в тази сгъстеност,тъй като   между тях едва ли има празно място,защото тялото се притиска о тяло и всеки е толкова близо   до другия,колкото до самия себе си.Това донася неимоверно облекчение.

   Заради този благодатен миг,в който никой не е повече от другия,нито по-добър от него,хората  се превръщат в маси.

   Но мигът на разтоварването,толкова жадуван и толкова щастлив,крие особена опасност.Той     страда от една основна илюзия: хората,които изведнъж са се почувствали равни,не са станали   равни и истински завинаги.

   Те се връщат в своите отделни жилища,лягат да спят в своите легла.

   Запазват собствеността си,не се отричат от репутацията си.

   Не се отказват от своите близки.

   Не напускат семействата си.Само при сериозен прелом в своите убеждения хората излизат от    релсите на отколешните си връзки и встъпват в нови. Такива съюзи,които поради своето естест-  во могат да приемат само ограничен брой хора и трябва да осигуряват трайността си чрез суро-   ви правила,аз  обозначавам като кристали на масите.По-нататък обстойно ще говорим за тях-   ната функция.

   Самите маси обаче се разпадат.Те чувстват,че ще се разпаднат.Страхуват се от разпадането.   Могат да продължат да съществуват само ако процесът на разтоварването им продължи с нови хора,които се присъединяват към тях.

  Само нарастването пречи на техните членове да припълзят обратно – всеки под своето лично   бреме...

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         Подготвил за печат:

                                                                                                                                   Цветан АНДРЕЕВ

В народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата. Вярва се, че който види сутрин рано (23 юни през нощта) окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година.
Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава, или наполовина, това предвещава болест. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година.
През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея, а в нея се къпят и всичките болести. Ако човек се окъпе с тях, те няма да му навредят. Затова за здраве всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата. Това е едно от обредните къпания през годината. В Западна България вярват в лечебната сила на еньовската роса. Магическата й сила се използва от магьосниците бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви. Бродниците-житомамници обират плодородието на чуждите ниви и го прехвърлят в своите. Обраната нива залинява, а другата - избуява. Затова през тази нощ стопаните отиват на полето да пазят нивите от такива жени. Ако бъде хваната, бродницата се прекарва гола през селото и бива подлагана на всеобщо обругаване.
За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор “мълчана вода” (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
За да има ефект билковото питие, болният трябва да вярва в целебната сила на билките и да се отнася с уважение към тях.
На Еньовден, подобно на НОВА ГОДИНА и на ГЕРГЬОВДЕН, се гадае за здраве, женитба и плодородие. Еньовденските гадания се извършват в обичая надпяване на пръстен (или китка), който наподобява ЛАДУВАНЕТО, а в Югоизточна България и в някои райони на Североизточна България гаданията се разгръщат в обичая ЕНЬОВА БУЛЯ.
Дните около Еньовден бележат средата на годината, когато слънцето достига зенита. От този ден започва упадъкът на слънчевата енергия и времето се “завърта на зима”. Вярва се, че на Еньовден слънцето трепти, “играе” и който го види в този момент, ще бъде здрав през цялата година. Затова в миналото стари и млади са посрещали слънчевия изгрев по високите места извън селището. Еньовден е най-дългият ден в годината, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата, ден за прозрения и равносметка.
В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Това е нощ на билярките, магьосниците и житомамниците, най-потайната и мистериозна нощ през годината. Тогава всяка билка добива целебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва. Вярва се, че след Еньовден билките губят своята сила и не трябва да се берат. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест - няма. Всъщност, и за нея има половин билка, която само определени биляри могат да намерят в потайната доба на еньовденската нощ. От набраните билки увиват венец, през който се провират всички, за да са здрави през годината. В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са и болестите по човека. Еньовденският венец се пази до следващата година и с неговите билки се лекуват заболелите през годината хора и животни. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце, е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън и еньовче, вратичка и комуника, иглика и маточина, се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач (1 юли).
Освен билярките, през тази нощ билки берат и момите. Знае се, че момината китка има голяма любовна сила. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, тя има силата да привлича и омайва избраника на момата. В нея задължително присъстват моминските билки - божур, седефче, иглика, невен, босилек, ружа, здравец, а за да ги любят ергените, момите добавят още любиче, омайниче, лепка. Затова в народните песни се пее:

Добро льо, магьоснице ле, / Че как ни Добро магьоса
Да си от поле додохме / Да си стадото оставим?
Иване, либе, Иване, / Ази ви либе не мамя,
А те ви, либе, мамиха / Моите билки хубави
Омана и въртигата. / Въртига да ви завърти,
Омана да ви омае.

“Радо ле, магьоснице ле! / Ново е гърне купила,
Турнала й билки да вари / Варила и наричала:
Омано, омай ми либе! / Въртиго, завърти либе!”
Пустата дюлюлянката, / Дюлюлянко, задели либе
от пътя, от кръстопътя. / При мене либе да дойде
Двамата да се земиме.
(Народна песен)

Още от древни времена, когато светът приемал християнството, предишните езически празници и обичаи не били насилствено отменяни, но по-скоро се изпълвали с нов, спасителен в Христа смисъл, облагородявани и освещавани от благодатта. На места обаче оставали да виреят стари плевели.

На този ден, както е и в други случаи, наред с църковния празник сред народа ни (особено в селата) са разпространени какви ли не нецърковни вярвания и обичаи - остатък от езичество и плод на суеверие. Защото огромно е богатството на българския фолклор, но нека да си кажем право - не с всичко в него можем да се хвалим...

Вярно е, че напоследък урбанизацията, техническото развитие и модерният живот изобщо доста ни отдалечават от старите обичаи и обреди. На места те дори напълно са изчезнали. Но тази празнина, ако не бъде изпълнена с Христовото учение, дава място на нови суеверия и болен мистицизъм.

И така, счита се, че на Еньовден билките придобиват своите лечебни свойства. От този ден започват да се берат лечебните растения. Това е естествено - такъв е природният момент. Но той е използван като повод от разни „народни" врачки, знахари и магьосници да злоупотребяват с Божия дар, като го използват за своите мерзости.

Има обичай на този ден да се прави китка от 77 билки, разпространен из всички краища на България, макар и вероятно позатихнал в последно време. В Софийско я наричат „яневска китка". Тя служела „за лек" през цялата година - и за хора, и за добитък. Но не просто като природно лечебни билки, а като нещо обредно и тайнствено. Тази „бильоберба" се извършвала от всички, но се говори, че магьосниците и врачките ходели сами по тайни места.

В някои части на страната, преимуществено в Южна България, главен обред на Еновден е т. нар. Еньова буля. Тя трябвало да е малко момиченце, последно на родителите си, което е специално облечено и забулено с червено було, накитено като булка, но препасано с мъжки пояс (!?). Придружена от цяло моминско шествие, Еньовата буля обикаляла цялото село, нивите и лозята. На места шествието спирало и на момиченцето - Еньова буля се задавали въпроси: „Сита ли ще е годината?", „Ще има ли вино?" и т. н. И каквото детето отговорело, това щяло да бъде, защото те се считало за „вдъхновено" - нещо като нарочена малолетна прорицателка! Надеждите на хората, разбира се, били насочвани натам.

Заедно със суеверните надежди вървят и суеверните страхове. На Еньовден селяните много се бояли от т. нар. „бродници" и „житомамници" - магьосници, които правели гнусни заклинания по нивите, като по този начин им отнемали плодородието, за да го пренесат в други ниви. В някои села дори се е знаело кои правят магии и хората толкова се страхували от тях, че на Еньовден ги държали под око.

А църковният празник, както споменахме, е Рождество на св. Йоан Кръстител от свещеника при Йерусалимския храм Захарий и неговата жена Елисавета, която била братовчедка на св. Ана, майката на св. Богородица.

Праведните съпрузи, въпреки че живеели според Господните наредби, останали бездетни до дълбока старост. Но не се надявали на народни поверия и обреди, а горещо се молели на Бога по Неговата воля да им се даде рожба. Божието благоволение ги осенило и веднъж, когато Захарий принасял кадилна жертва в Храма, св. архангел Гавриил му възвестил: „Елисавета ще ти роди син и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа, няма да пие вино и сикер и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техни Господ Бог; и ще върви пред него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен" (Лука. 1:13-17).

„Народ съвършен" е християнският народ, въпреки човешките ни слабости. Съвършенството е в дадената ни благодат. И нашият български, християнски и православен народ е получил голяма благодат, която ни е съхранила. На тази благодат обаче понякога противостоят остатъци от езичеството.

На тях трябва да гледаме само по християнски, защото „красотата и богатството" на нашия фолклор не ни спасяват, ако се окажат суеверни и болнави.

Така е и на Еньовден. За ароматните и лековите билки, както и за всеки щедър дар  от Бога ще Му благодарим.

Но на този ден празнуваме рождението на св. Йоан Кръстител, който приготви пътищата Господни (Мат. 3:3) и даде на всички, решили да следват Христа, най-лековитата билка - покаянието.

 „Църковен вестник", бр. 25/1995 г.

• Обзор на Националната катехизаторска конференция - Рилски манастир, 27-29 май 2011 г.
• Стартира кандидатската кампания на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски"
• Патриаршеско и синодално послание по повод канонизацията на Баташките и Новоселските мъченици
• ГРАЖДАНСКА ПЕТИЦИЯ на участниците в Националното литийно шествие „Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца”
• ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПОСЛАНИЕ към участниците в Националното литийно шествие „Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца"

• Църковен календар
• Църковен пост
• Музика
• Видеогалерия
• Карта на сайта
• Църковни сайтове
• Банери
• Управление