Дългото мълчание на телефониста на Хитлер

В областния архив на Караганда (Русия) е намерена контролна картичка на военнопленник, бивш секретар-телефонист и телохранител на Хитлер

Обершарфюрер от СС Рохус Миш, според намерените документи, бил пленен в Берлин на 2 май 1945 година. След няколко дни заедно с адютанта Гюнш, ординареца Линге и шеф-пилота Баур били докарани в Москва в Бутирския затвор.

В показанията си Рохус Миш подробно описал последните дни от живота на Хитлер и Ева Браун. Той казал, например, че Хитлер, съзнавайки приближаването на краха на вермахта, от 12 април 1945 година престанал да излиза от бункера. Оживление на лицето на фюрера се появило само тогава, когато му съобщили, че е умрял американският президент Рузвелт. Той завикал: “Те няма да воюват с нас, те ще се обърнат срещу СССР!”

Но импулсивната прогноза на Хитлер не се оправдала. На 22 април с отслабнал глас Хитлер казал на прислугата: “Войната е загубена, аз оставам тук, а вие всички сте свободни”.

На 30 април Рохус Миш влязал в кабинета на фюрера 15 минути след като Хитлер се самоубил. Видял мъртвата Ева Браун, главата на която лежала на гърдите на Адолф.

“Аз се изплаших, - казал Рохус, и веднага хукнах да бягам по тунела, свързващ бункера с райсхканцеларията, да докладвам на своя началник за трагедията. Когато се върнах, трупът на Хитлер лежеше вече на пода, покрит с одеало. След това го помъкнаха в градината да го изгорят”...

Скоро примерът на фюрера последвал министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс. Жена му Магда собственоръчно наляла в устата на спящите дъщери и синове синилна киселина (циановодород). След това съпрузите се самоубили.

“Естествено, - възмущавал се на разпита Рохус Миш, - Гьобелс вече нямало на какво да се надява, да вярва в някого, но защо е трябвало да убива собствените си деца? Толкова повече, че Гьобелс е имал възможност да ги спаси. Няколко дни преди самоубийството в бункера семейството било посетено от германската пилотка Ханна Райч, известна със своята храброст и фанатична преданост на Хитлер. Тя прилетяла, за да “спаси фюрера”. Но Адолф й казал: “Ханна, вие принадлежите към тези’ които ще умрат заедно с мен. Аз не искам някой от нас да попадне в ръцете на руснаците...” И той дал на Ханна ампула с отрова. Обаче знаменитата пилотка не пожелал да следва обожавания фюрер и другите не съветвала да правят това. Тя предложила на Магда Гьобелс: “Ако искате да останете тук – това сие ваша работа, но аз мога да излетя с вашите деца”. Обаче тя отговорила рязко на Ханна: “Децата остават с мен”.

Следователите дълго се опитвали Рохус Миш да изясни по какъв начин Хитлер се е самоубил, но не получили разумен отговор. Телохранителят не чул изстрели, макар личният камериер на фюрера Линге да му разказал, че все пак изстрели прозвучали. Обаче никакви револвери нито на масата на Хитлер, нито на пода Рохус не видял. По скоро фюрерът се е отровил с цианкалий. Смъртта на Ева Браун също, вероятно, е резултат на отрова.

На екс-телефониста и на телохранителя на фюрера се наложило достатъчно дълго да стоят в Бутирския затвор, докато съдът не го осъдил на 25 години лагер. От контролната картичка на Рохус Миш, че отначало е бил в лагера за военнопленници в Урал, след това в Караганда. В лагер № 99 (г. Спаск) той пристигнал на 16 май 1948 година и престоял там две години. Разположено на 45 км. от Караганда Спаското особено лагерно отделение се считало за страшно място, откъдето малцина са се завърнали живи. Когато през 1948 г., докарали Миш в този лагер, там се намирали 27 735 военнопленници, в това число 12 557 немски.

Миш участвал в строителството на нов град, селището Нов Майкудук, музикално училище, столова, баня, стадион. Потрябвала професията от далечната младост – бояджия. В Казахстан той боядисвал покривите на къюите, входове, подове, прозорци.

През 1949 г. Рохус Миш бил предсрочно освободен. Неотдавна 87-годишният екс-бодигард на Хитлер издал спомените си. В тях той пише, че когато се върнал в Германия, отначало също се занимавал с бояджийство. А после, натрупвайки не голям капитал, открил свой магазин за строителни материали. Той и до сега търгува в Берлин с тапети, лакове и бои.

Естествено, Рохус Миш много десетилетия скривал, че бил секретар-телефонист на Хитлер. Сега той си признава: “Ако аз, бидейки в плен, разказвах на всички, че съм работил при Хитлер, че стотици пъти на ден съм включвал към личния му телефон 12-00-50 Гьобелс, Химлер, Бормах, че съм удостояван с тяхното ръкостискане, когато те идваха в бункера при фюрера, то отдавна да ме бяха убили антифашистите”. И добавя: “Не трябваше да се напада СССР – това беше безумие на Хитлер. Руснаците няма да сломиш никога, руснаците са крепък, жив народ”...

trud.ru № 36 / 02.03.2006

Преди дни двама непълнолетни са настанени в Бойчиновци. Те са извършили тежко престъпление - изнасилили са млада жена. В този затвор ще стоят, докато навършат 18 години...

Близо 20 процента от престъпленията в Плевенска област се извършват от деца. Малолетни и непълнолетни крадат, грабят, изнасилват, проституират и дори убиват. Статистиката е суха, но точна. Зад цифрите обаче се таи тревожна и ужасяваща истина - децата растат без представа за добро и зло.

Деца убийци

Преди четири години Плевен изтръпна от поредното жестоко убийство. Възрастна жена бе намерена в дома си удушена. Тялото й е открито в банята, със следи от насилие, устата и ръцете й са овързани с тиксо... За хората от квартала й Н. Б. е била като майка Тереза - винаги готова да помогне, да услужи, да даде. От дома й липсват черно-бял телевизор, дрехи и количка, с която жената е носила багажа си. Убийците са двама - М. К., 17-годишен, и неговият съучастник - само на 14. Двамата са инквизирали дълго време жената, преди да я удушат. След това спокойно изнасят с количката плячката си. Криминалистите са потресени от жестокостта и непукизма на невръстните килъри. По-големият е син на клошари, неговият приятел също е с тежко семейство. Жертвата се е грижила и за двамата - давала им е храна, дрехи, подслон... Мотивът за жестокото убийство е грабеж - непълнолетните са мъчили старицата, за да им каже къде държи парите си. След като не са намерили такива, са задигнали каквото им е попаднало пред очите. Непълнолетните престъпници излежават наказанието си в Бойчиновци. Според криминалистите в момента на извършването на убийството са знаели много добре какво правят...

Цифрите

През миналата година деца са извършли 122 кражби, 5 грабежа, 2 изнасилвания, 13 хулиганства, 5 кражби от и на автомобили. За щастие през 2004-та няма убийства, извършени от малолетни и непълнолетни. Според данни на окръжната прокуратура те са автори на 635 престъпления. На отчет в детските педагогически стаи (ДПС) са регистрирани 1 049 деца, новите са 267. Според статистиката броят им се увеличава.

Причините

Най-честата причина децата да извършват престъпления е липсата на родителски контрол, смятат експертите. Не е нормално едно дете на 14 години да е в дискотеката след полунощ, а майката и бащата блажено да спят и дори да не знаят къде и с кого е отрочето им. Ние и учителите мислим за тези деца повече, отколкото родителите им, твърдят инспекторите от ДПС. Обърканите деца нямат изградена ценностна система, дори трудно различават добро и зло. Повечето от тях живеят с чувство за безнаказаност. Не са редки случаите, когато детето, отгледано от родители с криминални прояви, става като тях. Започва с кражби, преминава през грабежи, престъплението става за него начин на живот. Ниският социален статус също е фактор за оформяне на престъпно мислене. След като не мога да получа нещо, което ми се полага по право, ще си го взема сам - така мисли тийнейджърът при поредното престъпление. На едно от първите места сред причините дете да извърши престъпление е лошата другарска среда. Сред компанията на по-големите, вече престъпили законите "приятелчета", тийнейджърите се държат като тях, така се чувстват част от групата. Единични са случаите, когато момчета от т. нар. "добри семейства" извършват престъпления. Според експертите в случая става дума по-скоро за протест срещу общоприетите норми и възприетите принципи в семейството. Престъпления извършват и деца, които имат тираничен и нетолерантен родител.

Пътят надолу

Детото престъпник не се поправя в изправителните заведения и в детския затвор в Бойчиновци, категорични са експертите. Напротив - нерядко там непълнолетните стават истински, закоравели бандити.

Затова при подрастващ с простъпки се започва от най-лекото наказание, с мисълта той да спре и да не се налага да попада в по-страшни заведения. 15-годишен открадва дребна сума от свой съученик. Ако го разкрият, следва среща на инспектор от ДПС с родителите и учителите му, забележка или мъмрене. При повторна кражба и натрупване на други деяния детето вече се регистрира в детска педагогическа стая. Ученикът продължава да престъпва закона. Следва заседание на местната комисия за борба с противообществените прояви за малолетни и непълнолетни, която има право да наложи съответните наказателни и възпитателни мерки. Най-лекото наказание е детето да бъде наблюдавано от обществен възпитател. Следват настаняване в социално-педагогически интернат или възпитателно училище. Най-тежката фаза е въдворяването в поправителния дом в Бойчиновци. Там попадат непълнолетни, които са извършили тежки престъпления срещу личността - изнасилвания и убийства. Момичетата отиват в специално отделение за девойки към сливенския затвор. За миналата година комисията е решила 49 дела, като 30 са приключили с определен обществен възпитател.

Деца жертви

Нерядко жертва на насилие от страна на свои връстници са деца. През миналата година на 87 малолетни и непълнолетни е приложена мярката "обект на полицейска закрила". На практика това означава, че дете, което е в непосредствена заплаха от страна на свой връстник, роднина или друг човек, престоява 24 часа в съответното РПУ, след което отива в дом за временно настаняване. Следва настаняване при роднина или настойник, ако родителите са носителите на заплаха за живота и здравето му. В повечето от случаите под полицейска закрила са деца, които има опасност да бъдат въвлечени в престъпление или са оставени без надзор.

Експлоатация

Родители експлоатират децата си, като ги принуждават да извършват престъпления. Най-често това са фамилии джебчии, които обучават наследниците си на занаята и ги пускат да вършат работата. Нерядко ги изкарват зад граница с единствената мисъл, че отрочетата им не подлежат на наказателна отговорност. Едно от най-гнусните престъпления на родители обаче е принуждаването на непълнолетните им момичета към проституция. По-често самите девойки тръгват по пътя на порока още на 13 - 14 години. При разговори с тях те се кълнат, че ще се откажат, но още на следващия час са готови за нов клиент. Обикновено това са момичета от ромската общност. Макар и единични, има и случаи на деца от съвсем нормални български семейства, които са решили,че проституцията е техният живот. През миналата година за проституция са регистрирани три непълнолетни и едно малолетно момиче.

Изходът

Когато едно дете сбърка, виновни са възрастните. Децата имат нужда от внимание, изслушване и грижа. Инспекторите от детска педагогическа стая са внесли предложение пред общинската комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, което обаче незнайно поради какви причини не вижда бял свят и не е внесено за обсъждане и гласуване в общинския съвет. Предложението на инспекторите е за промяна на наредба 14, която забранява присъствието на деца в дискотеки и компютърни клубове след 22 часа. Ако едно дете бъде задържано при акция в такова заведение след този час, то се предава на родителите. При втори случай родителите да носят отговорност и да бъдат глобявани, гласи предложението. Вероятно тогава, когато бръкнат в джоба на някой недотам съвестен родител, той ще попита къде е детето му следващия път. От три години инспекторите от ДПС работят и по програма за присъствие на полицаи в училищата. С беседи децата се обучават как да реагират ако са свидели на престъпление, или ако към тях има заплаха.

Съдбата на децата ни е в наши ръце, на родителите. По всички писани и неписани закони ние носим отговорност за тях, докато намерят пътя си. Да не ги оставяме сами на кръстопът! Те трудно сами ще изберат правилната посока.

"За съжаление ако едно дете има сериозен проблем - наркотици, алкохол, връзки с престъпния свят, ние не го научаваме първи, защото много от контактите на учениците извън училище остават скрити за нас. Ориентираме се по вторични индикатори - понижаване на успеха, много отсъствия. Свързваме се с родителите на тези ученици. В повечето случаи те не знаят, че децата им не посещават училище", анализира за "BG Север" Маргарита Христова, педагогически съветник в езиковата гимназия в Плевен (ГПЧЕ).

Най-честите прояви на детска престъпност, които регистрират педагогическите съветници, са кражби на пари, на джиесеми, изнудване, психически тормоз. Ако се установи кражба, веднага се алармира инспектор от детска педагогическа стая, който поема случая - води се разследване, разговаря се с родителите. Когато краде дете, което е материално задоволено, това е индикатор за употребяване на дрога, за връзка с престъпни среди, сочи опитът на психоложката.

Според нейно специализирано психологическо изследване, отчитащо нивото на агресивност на подрастващите, се обособяват три психотипа:

1. Тревожен - това са стеснителни, затворени, чувствителни деца, със занижена самооценка.

2. Агресивно-конкурентен - те се приспособяват лесно към училищната атмосфера, нямат високо ниво на тревожност, реагират импулсивно и са склонни към агресия.

3. Дружелюбен тип - открити и дружелюбни деца, но с висока тревожност в училище.

Резултатите доказват, че най-склонни към агресия и престъпни прояви са децата от втория тип. Тенденцията е тревожността в училище да се повишава през последните години. Агресията е тясно свързана с депресията. Ако нещата в семейството не са добре сложени, това рефлектира върху самочувствието на децата, обяснява психоложката.

Често лошото поведение е сигнал от страна на децата, че имат нужда от внимание, искат да бъдат забелязани. Колкото и да се правят на самостоятелни, те всъщност търсят и се нуждаят от съветите на родителите си. Ако не получат необходимото им внимание, агресията им се превръща в траен поведенчески модел.

От 8 години работя като педагогически съветник и все повече се убеждавам, че основната причина за детската престъпност идва от семейството. Ако децата загубят доверие в родителите си, те автоматично пренасят това отношение върху всички възрастни - учители, институции. Това е основната предпоставка за асоциативни прояви - безотговорно е отношението и към себе си, и към другите. Много трудно се влиза в контакт с такива деца. Трудно се печели доверието им, защото те се обграждат с бариери и не допускат до себе си, коментира Христова.

В ежедневната й практика я шокира фактът, че много родители са готови да лъжат заедно с децата си, като мислят, че така им помагат. Всъщност е точно обратното и това винаги се обръща срещу тях. В децата се създава чувство на безнаказаност и те продължават по същия начин.

Световна тенденция е липсата на време, повишената заетост на родителите, а оттук и липсата на контакт с децата. Родителите се предоверяват на децата си и се отнасят неглижирано към техните простъпки.

Медиите и интернет заразяват с агресия тийнейджърите

При децата липсват критерии за добро и зло. Те са страшно размити. Как едно дете, което редовно се асоциира с убиеца от някоя компютърна игра, да се дистанцира от този образ като излезе на улицата, възмущава се психоложката. Чрез интернет и медиите децата получават изкушения, до които иначе не биха стигнали. Виртуалното пространство и разни карти и игри с магическа тематика изкривяват представите им. В съзнанието им се сливат наблюдаваните неща и реалността. Децата нямат защитни механизми, които да ги предпазят от подобни влияния. Самоконтролът и чувството за отговорност се занижават, а оттук до престъплението крачката не е голяма.

Мои изследвания доказват, че на 12 - 13 години учениците често нямат ясна представа какво е добро и зло, до колко е позволено нещо, а на тази възраст би трябвало да имат формирани морални понятия, споделя Христова. Затова с учениците от IV клас нагоре води разговори за отговорността, за смисъла на живота като ценност.

Само в 6 училища в Плевен има педагогически съветници,

доказа репортерска порверка. За да се открие щатна бройка, трябва учениците в съответното училище да са над 500. Ако са по-малко, експерти от Министерството на образованието са преценили, че не е необходимо да контактуват с психолог. Така се стига до парадокса в ОУ "Н. Й. Вапцаров", което е с рисков ромски контингент, да няма психолог. Броят на учениците от тази година падна под въпросната граница и педагогическият съветник, който работи професионално и съвестно, по оценка на колегите си, е освободен от заеманата длъжност.

В начален курс агресията между учениците е голяма. Провеждам групова и индивидуална работа, за да изясня причините за нея. През последните години има тенденция за намаляване на заинтересоваността на родителите, а именно те са хората, които имат огромно влияние върху децата. Чудно ми е защо родителите бягат от отговорност. Не е оправдание това: "На работа съм от 7 до 19 ч." И аз редовно им го обяснявам.

Хлапетата без родителски контрол са с неустановен характер, не знаят кое е полезно, кое не, правят това, което им е интересно.

В начален курс агресията между учениците е голяма. Провеждам групова и индивидуална работа, за да изясня причините за нея. През последните години има тенденция за намаляване на заинтересоваността на родителите, а именно те са хората, които имат огромно влияние върху децата. Чудно ми е защо родителите бягат от отговорност. Не е оправдание това: "На работа съм от 7 до 19 ч." И аз редовно им го обяснявам.

Хлапетата без родителски контрол са с неустановен характер, не знаят кое е полезно, кое не, правят това, което им е интересно.

Това, което със сигурност разбрах, е, че не децата ни са виновни... Това са децата на Прехода. Те растяха, докато родителите им по цяла нощ чакаха на опашки за мляко, подскачаха по митингите, обикаляха улиците с шествия и лозунги, опитваха се да оживеят с двайсетдоларовите си заплати или изгубваха работата си и заминаваха за Америка, връщаха се, пропадаха, издигаха се, забогатяваха, пропиваха се, отчайваха се, себеизгубваха се в пари или в липса на пари; тези деца растяха, докато родителите им вряха в този казан като наказани грешници, които трябва да изкупят вината на знаем кои; тези деца израснаха с някакви трескави хора със зачервени очи, които нервно и безсмислено се стрелкаха напред и назад, вечер се втренчваха в телевизорите си и започваха да се карат за политика; или ако не се карат - да псуват пак по повод на политиката; тези деца - децата на Прехода, израснаха с едни хора, които все повече се смълчаваха, ставаха все по-затворени, все по-начумерени; след няколко години на тези хора дори нямаше да им се гледа телевизия, дори нямаше да им се псува. После децата тръгнаха на училище и видяха: учителите си с извехтелите им дрехи, с потъпканото им самочувствие; съучениците си с мобилни телефони колкото едногодишната заплата на същите тези учители; децата видяха богатите - къщите им, наглостта им, самоизтребването им; видяха и бедните - с разширени очи, остaнали без думи и без дъх...

Оставихме децата си. Забравихме ги, улисани в глупавите си неща. Отнехме им пашкула от любов, с който са предопределени да растат. Без тази защитна обвивка от обич и грижи децата остават оголени като нерв.

И започват да поемат нашите енергии. И нашите енергии се натрупват в тях. Нашето недоволство. Нашата неудовлетвореност. Нашата намръщеност. Нашата балканска озлобеност. Нашата агресия, с която ние все някак успяваме да се справим.

Но те не успяват. Те не са устроени така, че да могат да поемат огромната липса - липсата на радост, на влюбеност, на празници, на приятелство, на смях, на доброта. Нямат защитни механизми, които да компенсират тези неща. И самотата им става по-голяма от нашата. И незнанието им за добро и зло - по-голямо от нашето. И мълчанието им - по-страшно от нашето.

Това са зловонните енергии, които децата на Прехода поеха в себе си чрез своите майки, бащи, съученици, учители, компютри, телевизии, медии и бигбрадъри. Взривът от детска престъпност е кондензиран израз на тези енергии. Това сме ние. Това е, което направихме за тези петнайсет години.



Материалът е от архива на BG Север