Надзорни органи по въпросите на гражданските права и евродепутати атакуват нови планове на ЕС да събира данни за хора, които изразяват или споделят "радикални послания" в опит да предотвратят терористични атаки.

Това съобщава europe.bg, като цитира EU Observer.

Политически активисти, определяни като "крайно десни/леви, ислямисти, националисти или анти-глобалисти" могат в бъдеще да се окажат под наблюдение, според новия т.нар. "инструмент за събиране на данни", който ще бъде на разположение на полицията и на силите за сигурност в държавите-членки.

Инструментът, който включва 70 въпроса, свързани с идеологии, канали за разпространение, лични и професионални данни за "агенти" ще помага на полицията и служителите по сигурността да съберат сравними разузнавателни данни за ЕС, които по-късно могат да се съберат в единна база данни.

Макар и да не са правно обвързващи, насоките могат да послужат за база на полицейско сътрудничество и нови практики в държавите-членки. Инструментът беше публикуван миналият месец от "Statewatch", надзорен орган в областта на гражданските свободи, след като е бил съгласуван от министрите на ЕС през април.

Критериите за подбор на данни са много широки и "гъвкави", като държавите-членки и институциите на ЕС са "приканени и съветвани да използват по най-добрия начин, който намират за подходящ, предоставеният им инструмент за събиране на данни, като го поправят и го пригодят към специфичните си нужди", гласи документът.

Евродепутати, които се занимават с правосъдие и вътрешни работи, изразиха възмущението си от решението, което не е станало обект на преглед от страна на ЕП.

"Целият е невероятно неясен. Опасността е в това, че той разтяга рамката твърде широко, вместо да събира целенасочена информация за хора, които сериозно се превръщат в терористична заплаха", каза британският евродепутат либерал Сара Лъдфорд. Тя официално е поискала от Съвета обяснение за решението му.

Основният недостатък на механизма е в това, че говори за "радикализация", вместо за "тероризъм", като включва под същия знаменател политически активисти и дисиденти, обясни още тя.

"Да бъдеш радикал не е същото, като да бъдеш терорист. Аз съм радикал по отношение на защитата на данните, например", допълни тя. "Едно демократично общество не би могло да работи без противници на реда. Ние не разрушихме комунизма и фашизма, за да започнем да подозираме хората, които имат различни гледни точки от установените."

„Пловдив-чете”. Вторият Перник като Герговград. Отвратителен цирк.

            Книгата не заслужава такива цигании! Просто не ги заслужава и толкова. Панаирът с привкус на долнопробен пазар не заслужава Книгата, която все още се опитват да представят като „интелектуална стока”. Днес се изнесох на площада пред пловдивската община, защото харесвам книгата, давам си парите с удоволствие за нея, така са правили още прадядовците ми, така правеше майка ми, така учих и децата. Отриваше се осмото издание на празника „Пловдив чете”.

            Таксиметровият шофьор ме осведомява за задължението да прочете една страничка от книгата и ще я получи, ама „абе кой ще чете, тия луди ли са…”. Още в малките улички се сблъсквам със забързани пенсионери от постоянното присъствие в Градската градина: „Айде, че ще раздават книги без пари!” – подканят се двамина с вид на квартални пияници. На съседната уличка се сблъсквам със Стефчо Автографа, който ме осведомява, че „форумът е под патронажа на Георги/Гоце/ Първанов и се финансира от личния му олигарх Георги Гергов. Може и да дойдат”. – с надежда за подпис ме подминава с широка крачка местната знаменитост. Пред хотел „България”/?!/ локомотивеца Митко Срекмето ме приканва да побързам, че „ей сега ще раздават книжки”. На площад „Стефан Стамболов”/?!/ са разпънати ламаринени сергии с натрупани върху тях книжки в целофан – постижимата цел за множеството. Девойки в бяла премяна, т.е. бели тениски чакат началото. Всеки трябва да прочете една-две странички от избрана книга и да си я получи като бонус. Замисълът чудесен, ако не се осъществяваше от тежки общински профани.

            Хиляди, хиляди балони/предимно жълти/, мажоретки в червено, общински служители и съветници с подходящ дрескод. Напред се изтънтурват с блеснали погледи заместник-кметицата с ресор … култура Петя Дойчинова/Гогова/ подпухнала и барната в зацапано кафяво/полата не е виждала ютия поне от месец/ и фишу като на селска читалищна деятелка преди банкет, то е и разбираемо, защото специалността и` е придобита във висшия селскостопански институт, демек – агрономка е културната кметица на Пловдив; зам.–кмета по социални дейности Красимир Ангелов /бивш виден комсомолски началник/ в черен панталон и риза в убито електриково, от малкия му джоб авторитетно стърчи мобилен апарат; до него е бившият литературен гаулайтер и член на областния съвет на БКП поета Петър Анастасов в риза на червени квадрати,  а в малкото му джобче  е затъкната химикалка, разбира се. В строг тъмен костюм зад тях е шефа на общинския съвет, виден масон и пишман войвода Илко Илиев, мяркат  се и задължителните екзотики от коалиционните им партньори от БСП. Управляващите Пловдив.

Часът прехвърля 11 и домакинът и шеф на издателство „Хермес” Стойо Вартоломеев извиква сакралното „Нека започне голямото четене!”. Какво четене, к`ви пет лева? Виждали ли сте как цигани се втурват за кебапчета с бира преди избори? А когато пускаха за Нова година банани и портокали преди 1989 г.? На автогарата в Перник виждали ли сте бутането? „О-о-х! Изрод, счупи ми ръката бе!” – вие като флекс женица с басмяна рокля на точки към бабанка с подозрителна червенина. „Що ме настъпваш? Не ме дърпай? Стига, има за всички! Дай тая книжка с рецептите. И тая с хороскопите. Изпуснах билковата. Дай ми я. О-о-о!” – малка част от словесния поток. Бившият седесар и поет Краси Обретенов се опитва да прочете, според правилата едната страничка, но въпреки ръста и теглото си е отнесен като трапена риба от могъщата тълпа, която е обладана от интелектуалната стихия на раздаването. Наблизо се суети и двойничката на Йосиф Кобзон и видна пловдивска издателка, общественичка, тв-водеща, обществена съвест, поетеса, прозаичка и бизнес-дама Божана Апостолова. Гледа строго, но справедливо, с лек укор към организаторите. Леля Богдана се е сдобила с  десетина издания и ги подрежда в найлонова торбичка: „Ей, изпуснах рецептите на Димков. На черно  вървят по двайсе лева”. Отнасят и нея. Грубо и безкомпромисно. Малка групичка е подгонила Митето локомотивеца, който е награбил десетина екземпляра от „Съдба и хороскопи. Справочник. Алена”. „Изрод, крадец, дай тука две-три бе!” – подвиква бабето с басмата. Митето е набрал скорост и се скрива по „Гладстон”. Част от преследвачите търсят помощ от скучаещия полицай, но беглецът е като Джингиби.

            По високоговорителите глас тип Левитан информира пловдивското гражданство, че организатори и партньори са/тук внимавайте!/ - Международен панаир-Пловдив/мажоритарен собственик Гер`ги Гергов/, Нова българска телевизия /мажоритарен собственик Гер`ги Гергов/, вестник „Новият глас” /мажоритарен собственик Гер`ги Гергов/, сайта Plovdiv-online/основен спонсор Гер`ги Гергов/, в-к „Марица”/също/ и т.н. Сега разбирате ли защо патрон на „Пловдив – чете” е Гоце Първанов?! И защо е прав Цветан Цветанов като потвърди националната вест, че Пловдив от десетина години е Герговград? Пламен Ботевиста като слуша шпикера ми подвиква: „Обзалагам се, че Гергов не е прочел нито една книга през живота си, нито една!”. Дъни здраво градската духова музика.

            Безплатните бонуси са разграбени. Тук-там се менкат дублирани книжки. Стефчо стои с две-три тъжен.Разкъсали тетрадката с подписи. Бабата с басмата разгръща „Когато Пловдив беше столица” от Маньо Стоянов и тъжно, тъжно информира Пламен – „Ама аз съм от Скутаре, бе сине, защо беше тая блъсканица?!”. Срещу два лева се разделя с луксозното издание.

            Гордо крачи тазгодишният носител на Орфеевия венец за поезия Петър Анастасов с химикала на малкия джоб/вероятно за автографи/ и със спомени за „светлото бъдеще”, може и да си преповтаря собствения стих:

Поезията става стреме,

Стремление и хоризонт.

Поезията става време,

Поезията става фронт./1984 г./

И ми става тъжно, защото предни години носители на тази награда са Константин Павлов и Борис Христов. Има разлика, нали?

            В кварталното кръчме е кръстосал крака Митето Срекмето. Пие пловдивска гроздова с газирана вода. Шитнал е две безплатни книжни тела за хороскопи  на приличната цена от по десет лева. Останали са още десетина от творбите на Алена. „Братче, осигурих пиячката до края на седмицата с книжките!” – потайно ми споделя „далаверата” Митето. На съседната маса Лили Гъбата в неприлично къса пола за годините си е потънала в стоката, купена от предприемчивия футболен фен.

            Ако избира човек може да се сдобие и с хубави книжки. Стойо се е постарал да направи намаление от 20 %. Набързо изпразвам джоба си за „Да се обичаме с отворени очи” на Хорхе Букай, „Двойното дъно на класиката” на Йордан Евтимов, „Тротилов еквивалент” на Лев Пучков и Световната енциклопедия на пътешественика.

            Пламен се е съсредоточил в програмата на „празника”.  Страшно и тъжно. „Културната общественост” е поканена на премиерата на „Заекът на Гала”/може би става дума за русолявата булка от Нова ТВ?!/ от някоя си Светлана Дичева, а феновете на „Листопад” са почетени с книжката за турската любов „Ататюрк и Фикрие” от Хъвзъ Топуз и могъщо представителство е отделено на комунистическата литература с Иван Маразов, Стефан Дичев и Димитър Шумналиев. После идват чтенията на Богдан Русев, Васил Георгиев и Тома Марков, за да се завърши с фанфари по премиерата на … Нона Йотова, който е издала стихосбирката „Ще потъна в очите ти”. Ще си пее стихотворенията, вероятно посветени на герговия съдружник в панаира Боги Бонев. Виж, нейната книжка Гер`ги Гергов може и да прочете от уважение към спътника и`, който преди водеше Костовото правителство на нонините концерти. Помните нали?! „Синьо безвремиеееееее” и на първия ред Костов, Соколов, Тагарински, Праматарски, Бисеров, Жотев, Муравей,  абе – цялото синьо правителство с притворени очи.

            Финалът на „Пловдив-чете” е знаменателен – голям коктейл със заря. Десет минути. Вход – с покани. Място на действието – хотел „Санкт Петербург”. Домакин - Гер`ги Гергов – мажоритарен собственик на хотела, панаира, вестници, телевизии и сайтове. Ще раздава автографи на поканите. Гостува Гоце Първанов, който ще държи реч пред творците.

            Пък после недоволстваме, че Пловдив бил Герговград, а  в София му викали „Вторият Перник”…

            Книгата не заслужава това, което и` се случи.

Търсете разликите. От една година в пловдивските салони има прическа "тип Кобзон" . Срещу 160 лв. те подготвят за културните празници.

http://toross.blog.bg/

Ива Николова – съветската вещерка на сините

            Бил съм многократно упрекван за твърдението си, че в последните години няма никаква разлика между сините и червените, че преходът плавно, методично и даже елегантно заличи разликите. Примерите  с Димо Гяуров или Петър Курумбашев  съвсем не са и няма да останат изолирани. Днес открих още една симптоматика– кандидатката за кмет на Габрово от Синята коалиция „плюс”/??!/ Ива Николова – поетеса, журналистка, документалистка, общественичка и коментаторка на Биг Брадър.

            На книга и по внушенията на Костов и Мартин сините са непримирими врагове на съветското наследство, съветските енергийни проекти и са много проевропейски настроени. Вероятно с тези аргументи се представят пред седесариата в Габрово, рекламирайки Николова и нейната „дясност”. Да де, ама както ноторно ни е  известно всичко в българската политика не е така, както ни се представя. С други думи – за пореден път ни лъжат. За предпочитане, колкото по-нагла става мантрата, толкова по-апотеозен прием намира в ошашавения „електорат”.

            В сравнително богатия си архив попадам на любопитен вестникарски материал. Статията „Спас Гърневски – от поета до кмета” е посветена на синия градоначалник на Пловдив от близкото минало, публикувана на цяла страница във в-к „Новинар”, 27 октомври 1997 г, стр. 7 под рубриката „Портрет”. Автор е … Ива Николова. И за какво мислите е посветен разточителния материал? Ами на паметника „Альоша” и плахите опити на Спас да го премахне от Бунарджика. Авторката се  вайка, че е нещастна, загдето „българо-руските отношения били до ръба на леталния изход”. Страхотната загриженост на синия кандидат-кмет прелива от евтина бравурност. В защита на „Альоша” Николова привиква поетическите напъни на Спас Гърневски, който писал през 1985 г. за руския войник. „Сините са под ръководството на мрачни люде” – с поетичен плам се кахъри Ива Николова. И поставя синия кмет „на най-долния рафт в мазето на родната демокрация”, защото искал да капичне паметника на „Альоша”. Нежната душа на Николова като на съветска женщина е дълбоко и непоправимо наранена. Общо-взето Гърневски, според авторката, не вършел нищо, а само разчитал на своите „ще”-та. В перспективата на неясното, мъгливо бъдеще. Тук ще направя една лека корекция. Едно от онези „ще”-та на Спас Герневски се осъществи – надлез „Родопи” е факт и от тогава в Пловдив нищо ново в инфраструктурата не е построено, за разлика от ивините „ще”-та, които ръси с адрес Габрово. А иначе, че ги е писал тези глупости Спас – писал ги е, че ги е публикувал през 1985 г. – публикувал ги е, но в крайна сметка … всичко можеше да мине като „грешка на вдъхновението”, ако в материала на Николова не мирише на тежка и най-долна поръчка.

            До тази статия не ми бе известно името на журналистката Ива Николова. Позаинтересувах се. Персоната по онова време вече е близо до президентското семейство и особено по поетична линия до Брата Емил Стоянов, който се явява враг на пловдивския кмет по чисто меркантилни причини. Лансира бъдещия виден царист Гьока Хаджипетров, който прави опит за преврат в СДС-Пловдив. И к`во става? Ами намира се подходящия човек за поръчката, на който да се предоставят „компроматите” за синия кмет, с любов към всичко съветско, с нужния хъс да употреби една вестникарска страница за „правото дело” и … стой та гледай. Злите езици в СДС-Пловдив тогава говореха открито, че статията на Николова е платена повече от обилно, а както ще видим насетне тя съвсем, ама съвсем не е безразлична към финикийските знаци. Както си и трябва, разбира се. Който иска да се убеди как са сблъскани Спас Гърневски и Альоша нека си намери броя – в. „Новинар”, 27.10.1997 г., стр. 7, подпис Ива Николова.

            Какво ли мисли за тази публична обсесия сега антропологичното чудо Мара Мисса-Капон, която лепеше плакати на Гърневски в ония времена, за да се свърже дори семейно с неговата администрация. Дали се е подсетила като е „застанала” за „дясната” кандидатура на Ивето в Габрово. Ами какво ли мисли синият гуру Иван Костов?! Че Спас Гърневски още му е шеф на партията в Пловдив? Дали си е припомнил, че габровската хетера едно време е харчила един Альоша за цялото СДС?! А то май екстравертната интуиция води до архетипни шаблони и вкарани в тях тъпи публични импровизации без никакъв практичен смисъл – „нашият кандидат”, новото лице, напористата журналистка, честност, неподкупност, та до „голямата уста ще стана още по-голяма”. Пясъкът на забравата е превърнал Николова от съветски поклонник в „новото лице на десницата”. В крайна сметка там, където се е обучавала бъдещата кметица има десетилетия наред подобен обществен феномен, който шизоидно звучи в името на целта: „Съжалявам, че се налага да умреш”. Нали така един чичко с мустаци е повтарял на другарите си?

            Става дума за „литературньiй институт имени М. Горького”, в който дясната кандидатура е придобила умения и иширети в специалността/!!?/ „поезия” и вероятно усвоила познания за политиката /при това дясна/ от научните трудове „Писатель и жизнь”. Всъщност „института” е едно от  многобройните съветски поделения на КГБ поставило си за цел да обучава млади писатели от цял свят в тезисите на Ленин и Чернишевски за „социалистическия реализъм”. Усвоила мурафетите във „великата съветска страна”, стажувала в преса, радио и телевизия, от „Новинар” и „Монитор” през Брат Стоянов и „Биг Брадър” сега се втурва в „дясната” полоса на политическото. И доживяхме да видим за пореден път „автентичната десница” и с едно „плюс” към нея, олицетворявано от червената Мара Капон-Мисса, за да придаде блясък, лустро, властова страст, тщеславие и зле прикрити опити да убеди някой, че съществува личната и` партия ЕНП. Още като видя ретушираните плакати на Николова, тлъстото пилеене на пари, софийските трупи от пиари, безсмислените „кръгли маси и семинари” си личи почерка на антропологичното недоразумение Мара Мисса. Да се чудиш на Костов и Мартин на акъла! Като се замисля се сещам само за една причина, която обединява пъстрата компания – отчетливите Едипови комплекси във всеки един: Костов към съпруга си, Мартин към Надето, Капон с неудържимо влечение към Янето, чиято листа украси на последните избори и на Ива към баща-художник и почетен гражданин. Не се сещам други причини, които да съберат пъстрата компания. Всички те са изоставени /Костов от Нено Димов и Николай Михайлов, Мартин Димитров от софийските организации, Мара Мисса от ръководството на собствената си партия, а Ива Николова от работодателите си/ и убежището е единствено в провидяното от тях, имащо в основата си  едиповите напъни.

            Като компенсаторен механизъм при Ива и Мара Мисса се явява типичната хипербулия/свръхактивност и хипердемонстративност/, изразяваща са във всякакви безсмислени акции, стига да се имитира „предизборна” деятелност. Една от тях буди почти вещерско, магическо старание да се погъделичкат най-интимните струни на женската душа. Веселата компания на Голямата уста организира на 1 юни в хотел „Балкан” в Габрово кръгла маса на тема „Демографски срив и стерилитет”. Основни действащи лица са кандидата  за кмет Ива Николова в ролята на модератор по темата, Мара Мисса/е, че как иначе?!/, Надежда Нейнски, бивша Михайлова/естествено, тя е в перманентен меден месец/ и за осеменители Ваньо Шарков и Ергин Емин. За резултатите на „кръглата маса” не се чу нищо, никъде и никога, но напоследък репродуктивните способности са модерни, особено след майчинството на 62 годишната русенска психиатърка, що де не се използват и за кметските избори в Габрово?! Те, благородните дами можеха да дадат личен пример и да направят една колективна демонстрация на ин-витро, сурогатна бременност или трансфер на яйцеклетки и едва след това да споделят на семинар личните си впечатления и терзания. Това би било много по-дясна политика, отколкото умуването на „кръгли маси”,  но за избори на педал толкова може да се свърши – кръгла маса, без резултат, разбира се.

            Лидерите на „Синята коалиция” май са забравили, че бъдещата кметица ги погреба в нарочна книга – „Смъртта на синята мечта” – която представи  във Военния клуб в компанията на Т. Дончева и  под формата на панихида за десни лидери. Сега се връща към мечтата и нейната кончина, досущ като в тайнствен вещерски ритуал. Е, всеки има право да си пише каквото иска.

            Ако се върнем към  изборите за президент през 2001 г. ще открием много зашеметителни рекламни кампании като появата на Ива  в телевизионно студио със сукманче  с фолклорни мотиви малко над коляното, за да ни убеди колко „консервативно мислене” притежават дейците на президентския пиар. А, ама той Курумбашев не беше ли в същата весела компания? Разказвал съм другаде за подвига му като агент на Гоце в щаба на Стоянов, предупредил селяндура от Сирищник за злощастния дебат… Него го наградиха с депутатство от БСП, а Ивето след като е позабравена ще става кмет. То какво ли значение има – нали се разбрахме, че между двете няма никаква разлика.

            Е, иначе Николова е и виден преводач от руски на криминални и полу-документални романи за чеченската война, но по всеобщото мнение изпедепцвани набързо и с пренебрежение към авторите, но като се бърза за пари така е. В литературном институте не се е учило преводаческо майсторство в условията на капитализъм.

            Ами така е, по странен начин след като погреба „синята мачта”, разкости бившия син кмет Гърневски, „свърши” си работата в президенството и напопържа здраво политическата класа, според поръчките, Ива Николова се е устремила към кметския стол предлагайки тленните останки на сините. Интересно. Всъщност, ако стане кмет ще се любуват габровци на хубавите и` крака, поне според нея. То какво ли друго остава на Синята коалиция?!

            А, намерили са специфичен подход този път. Да припомня пак статията на Ива Николова в защита на „Альоша”, оплюваща синия кмет Гърневски: „От поета до кмета”. Нещо да ви напомня това? Ами същото. Ивето в пищималче над колената се е запътила по този път: от поетическите си видения до кметския трон. Според Мирча Елиаде историята се повтаря в кръгов цикъл, често вещерски, но симптоматична в българо-съветски вариант: От поета до кмета, От поета до кмета…

            И сериозната компания...