От блога на Григор Симов

Писмена извадка от видео, публикувано преди 4 години:

В житието на свети Александър, живял четвърти век, вече се говори за българите, като народ... Там се споменава, че българите имали собствен християнски манастир, неколко века преди официалното ни покръстване!

Това направило силно впечатление на йеромонах Юстин, от Зографския манастир в Атон.

Той обаче, повече се изненадал, когато в новобългарския превод на житието на свети Александър, тази информация липсвала.

 

Следват думите на йеромонах Юстин:

В неговото (на свети Александър) житие пише, че когато той се установил в град Ефес, след като обикалял на много места, около него се събрали до 400 монаси, които били от 9 народности. Не ми направи толкова впечатление, когато прочетох, че като споменава различните народности, споменава и болгари. Но ми направи впечатление, когато четеха житието на трапезата. Понеже докато ние се храним на трапезата, има установен брат – четец, който чете житието на дневния светия или духовни поучения.

Та когато дойде за пореден път паметта на свети Алектандър и я четоха на трапезата, тогава ми направи впечатление, че в новобългарския превод, на житията на свети Димитър Ростовски, които са обширните жития, където е и пълното житие на свети Александър, освен всичките други народности, които се изброяват, се пропускат, точно българите.

Интересното е, че той е живял в края н четвърти и началото на пети век, а нали, дали поради слабо образование или наивно гледане към историята, но като се каже за България и българи, има една една дата 681 година. И едва ли не, с възникването на държавата бил възникнал и българският народ?!

...Върнах се пак към житието на църковно славянски, в книгата Пролог, която ежедневно се чете при нас в богослуженията. Това са кратки жития на светиите, на дневния светия или духовни поучения, или по-пространни.

Свети Александър починал 420 година, което означава, че не смо българи, но е имало и цял български манастир. Което оначава, първо, че българите са съществували като народност, и второ, че са били просветени с Православната Вяра.

И в резултат на това, около свети Александър се събрали българи, които станали монаси. И понеже се затруднявали, на какъв език да се извършва богослужението, той казал на всеки един (от другите народности), да си построят свой манастир и да си служат на своя език, което те и направили наоколо, още преди да е имало Кирило-Методиева азбука!...

.............................................


Писмена извадка от следното видео, публикувано преди 4 години:




АТОН-МОНАШЕСКИ ЖИВОТ В ЗОГРАФСКИЯ МАНАСТИР

 

https://www.youtube.com/watch?v=UPWThvQMNWk 










 

 

  https://vdahnovenie.bg/

ДЕЛОТО НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ И ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА 

1. “В началото беше Словото”

Когато моравският княз Ростислав се обръща към християнството, той пише до църквата в Константинопол:

“Въпреки че нашият народ отхвърли езичеството и вече съблюдава християнския закон, ние нямаме учител, който да обясни на нашия роден език истинската християнска вяра, така че другите народи да не ни отхвърлят. Затова, о, господарю, изпрати ни епископ и учител, който да научи на добрия закон нашия народ.”

Изпратените в Моравия двама братя, Кирил и Методий, превеждат целия Нов Завет и части от Псалмите, изобретявайки писмен език, който ще остане известен и до ден днешен като Кирилица.

Създаването на собствен литературен език и създаването на азбука са един неразривно свързан с християнизацията на народа процес. 

Освен това, Кирил помага на моравския управник да напише гражданския закон на страната, основавайки го на библейския закон.

След смъртта на Методий през април 885 г. на пръв поглед може да изглежда сякаш мисията на братята в Моравия се проваля, но почти веднага, благодарение на техните ученици, тя завършва с триумф в гостоприемно приелата ги България.

Но какво всъщност означава да се вярва?

Християнската вяра не трябва да бъде неясна и лишена от практично житейско приложение и братята Кирил и Методий ни оставиха пример как е възможно един народ, приел Евангелието на Исус Христос да преобърне курса на своята история.

Ще почерпим ли от примера им днес?

Въпроси за дисксия с децата у дома

– Каква беше най-важната мисия на Кирил и Методий?

– На кой закон основава закона на страната моравският княз Ростислав?

– Беше ли възможно развитието на българската култура без християнството?

 

Автор: Стоян Георгиев

 

 

 

 автор: hristianche  

На 24 май честваме Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

През 855 г. Кирил и Методий създават глаголицата във византийския манастир Полихрон в областта Витиния в Мала Азия и там превеждат свещени книги. След това се заемат да популяризират християнството сред славяноезичните народи. Техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий продължили делото им. Те получили топъл прием в България от княз Борис Покръстител през 9 век. Кирилицата, която заменя глаголицата, е създадена в Преславската книжовна школа. Като неин създател се сочи Климент Охридски, а името й е дадено в чест на Константин-Кирил Философ.

През 1892г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химна на Св. св. Кирил и Методий“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите 6. Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901г.

 

"Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

 

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден –

и Бог ще те благослови!

 

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

 

Безвестен беше ти, безславен!...

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!..."

 

Тъй солунските двама братя

насърчаваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

 

България остана вярна

на достославний тоз завет -

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет...

 

Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът се всегда!

 

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за все световната просвета

тя бе неизчерпаем вир;

 

бе и тъжовно робско време...

Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин...

 

Но винаги духът народен;

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През десет века

все жив остана ваший глас!

 

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте –

заспал в глубока тъмнина;

 

подвижници за права вярна,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху Славянски мир,

 

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

 

Нека името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в Славянството во век веков!

 https://mozache.com/   Кучетата никога не умират, те остават да живеят в сърцата ни!

• ВСИЧКИ

December 16, 2021 Я. Русев

НАЧАЛО | Uncategorized | Кучетата никога не умират, те остават…

Загубата на домашен любимец е истински удар за всеки един човек.

Всъщност за повечето от нас кучетата стават членове на семейството… те се радват, съзряват, страдат и остаряват с нас…

Всеки, който мисли, че е загубил куче след като си е отишло от този свят, е погрешно.

Кучетата никога не умират. Изморяват се, остаряват, костите ги болят, но не умират. Те живеят в хармония от миризми – цветя, кокалчета, миризмата на друго куче… но най-много от всичко обичат миризмата на вас… на своят стопанин.

Разходките с вас са всичко, което имат… вие правите неговият свят перфектен! А в един перфектен свят те не могат да умрат… те винаги ще са си там до вас, до последният си лай, до последното близване по нослето, но и след това… те просто ще заспят в сърцето ви… ще заспят един малко по-дълъг сън и ще ви чакат с нетърпение да се появите, ще ви чакат ей там пред входната врата – махайки с опашка… опашка, чиито движения сякаш нежно прошепват : „Благодаря, че ми предостави най-уютното, най-грижовното и най-топло място за сън… мястото в твоето сърце!“.

Ценете своите четириноги другари, те са едно малко богатство в един свят изпълнен с интереси и злоба… Сърцата им може да са малки, но са пълни с чиста любов, но не модерна любов… а от онази старата, истинската любов… Те винаги ще са някъде там и ще ви наблюдават с нежните си очички и влажно носле…

памет на всички наши ангелчета, които вече не са сред нас, и които ни научиха на истинска любов и приятелство!

Споделете тази прекрасна статия с вашите приятели!

 https://e-zdravey.com/ Мостът на дъгата... За всички, които са имали обични животинчета

Снимка: Мостът на дъгата

 

Точно досами Рая, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата. 

Когато умре някое животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата.

Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно.

Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно. 

Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост.

Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни. 

Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили. 

Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някое внезапно спира и поглежда в далечината.

Блестящите очи се втренчват.

Страстното тяло потреперва.

В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо. 

Вие сте забелязан и когато вие и вашият приятел най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели.

Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не забравена във вашето сърце. 

И тогава минавате под Моста на дъгата. 

Заедно завинаги...

Неизвестен автор (в интернет)

   

01-04-2021 | виж всички новини | 

 

 

 През последната година, особено от миналата, това време насам, се нагледах на толкова много подлост, двуличие, фалшивост, подставеност, затлаченост на интернет-"социалните" мрежи от подставени, самовлюбени, егоцентрични, празнословни елементи и то сред деклариращите се като "антисистемни", "извънсистемни", "непартийни" и прочие...
Останалите, даже не ме интересуват отдавна и не искам да ги коментирам от рода на партийните и гласуващи добичета с партийни гурута, заклети "шабец-гои"...
С каквато и Кауза да се захвана (Последната беше в защита и подкрепа на личност, която повярвах, че е първата от десетилетия "Бяла Лястовица" срещу антибългарската, антихристова и античовешка система у нас. И отново се оказах самоизмамил се в самата личност... А всичко изглеждаше истинско и искрено.), особено през тази година, толкова подлост, двуличие, лицемерие и НЕчовешко падение в нравствен и духовен аспект, като че ли не бях видял на куп и за периода на цялата 20 годишна моя Борба, според мнозина "с вятърни мелници"...
Наистина се уморих да търся ВАС-ИСТИНСКИТЕ "СЪС СВЕЩ"... Да търся СВОЯ НАРОД, ПОТОМЦИТЕ НА БАЛКАНДЖИ ЙОВО, ГЕРГАНА БЕЛОНОГАТА, МАЙСТОР МАНОЛОВЦИ, ОБРАЗИТЕ ОТ ПРОИЗВЕДЕНИЯТА НА ЙОВКОВ И ЕЛИН ПЕЛИН С КОИТО РАСТНАХ И УКРЕПНАХ ИЛИ ОТ СТИХОВЕТЕ НА ВАЗОВ И БОТЕВ...
Или поне онези Българи, които съм запомнил в лицето на последното ДОСТОЙНО ПОКОЛЕНИЕ у нас, онова на моите прабаби и прадядовци, което помня...
При което още думите ЧЕСТ, МОРАЛ, СЕМЕЙСТВО, ПОКОЛЕНИЯ, ОТГОВОРНОСТ, ДОБРОСЪСЕДСТВО, СОЛИДАРНОСТ не бяха празни понятия и лозунги, поне сред доминиращата част от тях...
Наистина последното и съзидателно поколение, градило някакви, макар и несъвършени или сбъркани наши държави и Българии в генезиса си.
След тях, виждам една бездна, празнота, НИЩО... Няколко изгубени поколения и едно идващо вече ЛИПСВАЩО, което няма да е нито здраво, нито българоподобно, нито човекоподобно даже ако мъждука изобщо все още тук-там...
До края на тази година, след идването световния терор чрез СЗО, ООН и особено ЕС и мнимата "война" между Изтока и Запада ще стане може би невъзможна напълно нашата самоорганизация и групиране за спасителни действия и отпор срещу идващата световна антихристка тирания, която нас специално ще ни завърши окончателно и необратимо в своята заключителна фаза - "на ръба" на техните закони и нелегитимна КРБ...
Засега все още заради действията към които ви призовах не можем ако сме на едно да бъдем ударени законово и преследвани!
От догодина, вероятно ще МОЖЕМ или ще "шътнат" просто един "локдаун" на фона на който онези ще ви се видят само "репетиция" и "сондаж"...
Ще нарастне и чуждата окупация...
От това можем да смятаме, че сме приключени окончателно като народ в тия ширини до най-късно 2026-а и че процеса по залез на всякаква възможност за възкресение на Българска държава и държавност тук ще са НЕВЪЗМОЖНИ И НЕМИСЛИМИ при каквото и да е международно стечение на обстоятелствата вече...
Дори някой пак да се яви, който да иска да ни даде такава на готово или "на тепсия"...
Едва ли и другаде, където има някакви отломки още и на по-запазени българи да е... Би имало такава държавност и би била позволена и днес и в утрешната световна реалност ако и света не изчезне...
Едва ли дълго ще има и българи...
За нас май трябва да отбележим, че по НАША СОБСТВЕНА ВОЛЯ, а оттам и по Божие Допущение ще стане, "мача е приключил" на съпротивата, която започва да кипи в различни точки на света днес като цунами!
Навсякъде около нас, белезите на духовното първо, а после всяческо ВЪЗКРЕСЕНИЕ СА ВИДИМИ и само слепец може да не ги види, повече или по-малко... Освен у нас...
А ние сме НАЙ-БЪРЗО ЧЕЗНЕЩИЯ И ТОПЯЩ СЕ НАРОД на планетата ако изобщо още можем да се наричаме народ, че и български без всякакви уговорки и преувеличения и дори "стъкмистиките" им, вече го не крият...
Но вие си искате да сте "щрауси" със "заровени в пясъка глави"...
Имащите деца... Що годе здрави и нормални... Мислите ли наистина, че те все още са ВАШИТЕ?
Много скоро ще се уверите, дали са и какъв "плод" и "продукт" се е получил от вашето бездействие пред гадостта, която НИ ЗАЛИВА, ВИ ЗАЛИВА И ГИ ЗАЛИВА отвсякъде и поради вашето ПРИМИРЕНСТВО, "ПРАВИЛА", МИСЛЕНЕ ОТ РОДА НА "ТО ВСИЧКИ ПРАВЯТ ТАКА, САМО АЗ ЛИ?" и прочие и прочие...
Поради вашата криворазбрана "редовност" и несъществуващ "социум" отдавна, към който сте "социализирани", колкото е несъществуваща и "държавата" ви от която смятате, че сте "част" и на която джасате кървав рекет!

 

Я твёрдо верю

 

Я твёрдо верю — день настанет,
Пройдёт пора кровавых смут,
И перед нами в вечность канет
Слепой и дикий самосуд.

Я твёрдо верю — бли́зко время,
Когда обманутый народ
Стряхнёт мучительное бремя
Всех преступлений и невзгод.

Я твёрдо верю — Русь Святая,
Как феникс, встанет из огня,
И вновь воскреснет жизнь былая
В лучах блистательного дня.

,
Новый Футог https://soulibre.ru/%D0%AF_%D1%82%D0%B2%D1%91%D1%80%D0%B4%D0%BE_%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%8E_%E2%80%94_%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%8C_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82_(%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B5%D0%B9_%D0%91%D0%B5%D1%85%D1%82%D0%B5%D0%B5%D0%B2)  

 — Знаешь почему много зла в мире?

— Почему?

— Зло активно финансируется.

— А добро?

— Добро нет. Добро держится на совести человека и правде.

— Ммм.

— А знаешь почему доброта в итоге побеждает?

— Почему?

— Деньги рано или поздно  заканчиваются, а совесть и правда — никогда!

  - Знаеш ли защо има толкова много зло по света?

- Защо?

- Злото се финансира активно.

- А, добро?

- Няма добро. Доброто продължава в човешката съвест и истина.

- Ммм.

- Знаеш ли защо добротата побеждава накрая?

- Защо?

- Парите рано или късно свършват, но съвестта и истината никога!

От фейсбук

“ С пари можеш да си купиш къща, но не и дом.
Можеш да си купиш легло, но не и сън.
Можеш да си купиш часовник, но не и време.
Можеш да си купиш книга, но не и знание.
Можеш да си купиш положение, но не и уважение.
Можеш да си платиш за лекар, но не и за здраве.
Можеш да си купиш живот, но не и душа.
Можеш да си купиш секс, но не и любов.
Можеш да си купиш всичко материално, но не и духовност.

Kитайска пословица

    ОФИЦЕРСКИЯ КОДЕКС НА ЧЕСТТА - 1904г


1. Не обещавай, ако не си уверен, че ще изпълниш обещанието!

2. Дръж се ненатрапчиво, с достойнство и без да преиграваш!

3. Внимавай да не преминеш границата на вежливостта, изпълнена с достойнство, и да не се поддадеш на низкопоклоничеството!

4. Не пиши необмислени писма и рапорти в пристъп на ярост!

5. Не клевети – няма да докажеш лошото у другия, само ще компрометираш себе си!

6. Не бързай да спориш с човек, който не е добре информиран!

7. Избягвай да влизаш в парични отношения с приятели! Парите развалят дружбата!

8. Не обръщай внимание на обидите и подмятанията, които ще чуеш на улицата! Бъди над това! Отминеш ли, няма да загубиш, а ще избегнеш скандал!

9. Ако не можеш да кажеш нещо хубаво за някого, не казвай и лошо, дори да знаеш такова!

10. Не пренебрегвай чуждите съвети – вслушай се! Правото дали да ги последваш, остава за теб! Да се възползваш от приятелски съвет е изкуство, не по-лошо от изкуството сам да си дадеш добро напътствие!

11. Силата на офицерите не е в поривите, а в спокойствието!

12. Пази репутацията на жената, която ти се е доверила, каквато и да е тя!

13. В живота има ситуации, които налагат сърцето да замълчи и да използваш разсъдъка си!

14. Винаги бъди нащрек и не се отпускай!

15. Старай се в спора думите ти винаги да са меки, а аргументите – твърди! Старай се да не досадиш на опонента си, а да го убедиш в правотата си!

16. Когато разговаряш, избягвай прекаленото жестикулиране и повишаването на глас!

17. Нищо не възпитава повече от осъзнаването на собствените грешки! Това е едно от главните средства на самовъзпитанието! Не греши само този, който не прави нищо!

18. Когато двама души се карат, и двамата са виновни!

19. Авторитетът трябва да се добива чрез знанията, делата и службата! Важното е подчинените ти да те уважават, а не да се страхуват от теб! Където има страх, там има недоброжелателство и ненавист!

20. Няма нищо по-лошо от нерешителността! По-добре най-лошото решение, отколкото колебание или бездействие!

21. Този, който не се бои от нищо, е по - могъщ от този, който се бои от всичко!    



Морален кодекс на българския войник от царско време:

1. Помни, че на земята, в морето и на небето, жив или мъртъв, ти винаги си войник на България.

2. Тронът, знамето и честта са дадени от Бога. Защитавай ги, без да жалиш нищо земно.

3. Никога не питай "за какво" и "защо аз". Просто ти! - и никой друг.

4. Уважавай командирите си. Дали са прави или не, ще решават техните командири, а не ти.

5. Бъди изпълнителен. Доблестта на войника е подчинението. По-високо е само победата.

6. Всеки, който носи българска униформа, е твой брат и другар. Полковете нямат значение.

7. Ако командирът ти е излязъл от строя, а другарите ти са отчаяни, командвай ти. Най-малкото – те ще се настървят.

8. Винаги отстъпвай с лице към врага. Българската войска е била разбивана, но никога не е бягала.

9. Докато имаш пушка, патрони и щик, нищо не е свършено. Ако има храброст и ум, то нищо не е свършено, дори ако вече нямаш пушка.

10. Ако наградата те подмине, не се натъжавай. Славата на юнака е според делата му, а не според броя на кръстовете.

11. Никога не крий, че си болен или ранен. От такъв "героизъм" има само вреда.

12. Не бий и не обиждай пленения. Възможно е някога и ти да бъдеш такъв.

13. Вземи от мъртвия всичко, от което имаш нужда. В замяна му дай уважението си – погреби го.

14. Отнасяй се благородно с жените, децата и старците – войниците са наследници на рицарите.

15. Пази оръжието си, униформата си и войнишкото имущество. Царството не е толкова богато, че да ги подменя.

16. Винаги помагай на другарите си и те също ще ти помогнат.

17 Бъди спретнат. Девойките харесват войниците, когато изглеждат като юнаци.

18. Свободното си време прекарвай в развлечения, които усъвършенстват тялото и душата – спортни състезания, четене, танци и песни.

19. Ракия и вино пий умерено – пияният е лош боец, а много пияният - не е човек.

20. Когато отиваш на бой, не се страхувай. Когато войникът загива, Бог му дава крила и го прави ангел.  

 08.05.2012 16:09 - Българските Waffen-SS през Втората Световна Война - неизвестният български гренадирски полк (Постинга се пуска за втори път - по случай навечерието на 9 май) автор: samvoin категория: Политика   
прочетен: 5130 коментари: 2 гласове:  2
последна промяна: 11.07.2012 04:40
 

На снимката са показани българи участващи във редиците на Waffen SS

Българските Waffen-SS 
Българска бронеизтребителна легия 

(Българската бригада в състава на SS-войските)

Многонационалните войски на Waffen-SS са първата международна армия на европейските народи. Те се състоят от доброволци от различни страни - като албанската Waffen дивизия .Скендербег., френската дивизия .Карл Велики., руснаци от белогвардейската емиграция, силна испанска дивизия изпратена от Франко, унгарци, румънци, италианци и много други доброволци от почти цяла Европа. Войските на Waffen-SS са били по-боеспособни и с по-висок боен дух от немския вермахт, защото доброволците са били по-мотивирани и всеотдайни от редовно набраните немски войници. Последната организирана отбрана на Берлин през 1945 г. се е състояла не от германци, а от чуждестранните доброволци - Waffen дивизията “Карл Велики” - френските доброволци са отстояли до смърт каузата си, защитавайки берлинчани до край. Във войските на Waffen-SS се бият и български доброволци. Това е Българската бронеизтребителна легия. След комунистическият преврат в България през есента на 1944 г., райхсфюрерът Хайнрих Химлер дава ход на набирането на български гренадирски (пехотен) полк, който трябва да послужи за разгръщане на пълнокръвна българска моторизирана пехотна SS -дивизия (първа българска гренадирска SS дивизия) (Waffen-Grenadier Division der SS/bulgarische N.1/). Уточняват се строги правила за набор. Като доброволци се допускат само тези българи, преимуществено военни, които са успели след деветосептемврийския преврат да си пробият път през обхванатата от война Югославия или бегълци и дезертьори от българските съединения, биещи се заедно със съветската армия. В редовете на българската част не се допускат бившите войници и офицери от българските експедиционни войски в Македония, които преминават на страната на германците при разоръжаването си през септември 1944 г. Аргументът е, че те са се предали "от страх за живота си" и не са достатъчно надеждни за елитните части SS, в които участват само хора с твърдо идейно убеждение. Затова по правило доброволците от македонския фронт ги разпределят в други германски, унгарските и хърватски части, биещи се на Балканите и в югоизточна Европа. В началото на 1945 г., в учебния център на SS в австрийското градче Дьолерсхайм се събират 25 офицери, 56 подофицери и около 500 войници от бившата българска армия. Към тях се присъединяват и около 150 български студенти от различни университети на Германия. В това число и 12 девойки, изучаващи медицина във Виена (една от тях впоследствие е тежко ранена, а друга изчезва безследно). Повечето от студентите са членове на националистическата младежка организация"Бранник". Българската легия наброява малко над 700 души. Райхсфюрерът Химлер издава заповед за създаването на българска противотанкова SS бригада (SS Panzer-Zestoerer Brigade /bulgarische Nr 1/). Българското Waffen SS - формирование до края на войната се именува във всички немски бойни разписания като "бригада". Но самите български войници и офицери го кръщават Бронеизтребителна легия - като знак за приемственост с отрядите на българските революционери, организирани зад граница от Георги Раковски в зората на национално-освободителната борба срещу турците от 1861-68 г. 
Българските есесовци не изменят на традициите ни и сред всеобщия хаос в самия край на войната бързо преминават към поведение на партизанска чета или доброволческо опълчение. 
Организационно българската Waffen-SS част се състои от два пехотни батальона, усилени с противотанкови средства: артилерийски дивизион и бойно-осигурителни 
подразделения: свързочно-сигнална, медицинска, сапьорно-заградителна и щабна рота. Командир на полка и по съвместителство на бригадата става полковник Иван Рогозаров, бивш министър на труда и началник на Трудови войски - деветосептемврийския преврат го заварва на официално посещение в Германия. Първи батальон се командва от подполковник Георги Малков (бивш началник-щаб на Втора пехотна дивизия на 
Българската армия). Втори батальон се командва от капитан Цветан Богоров, противотанковият дивизион е под началството на капитан Лебибов, медицинската команда се оглавява от майора от запаса д-р Лука Билярски. За началник на щаба на бригадата е назначен членът на NSDAP от 1939 г. - SS-щурмбанфюрер Паул Брилинг - от български произход по майчина линия. Той е и единственият германски офицер в щата на българската бригада. Възможно е в редиците на легионерите да са се вляли и офицерите и подофицери от SS, които са ги обучавали в лагера в Дьолерсхайм. В Легията се записва и един от героите от отбраната на София - подпоручика от българските ВВС Петър Бочев, свалил на 1 август 1943 г. един от първите американски бомбардировачи. Райхсмаршалът Херман Гьоринг, който цени високо българските пилоти, снабдява българите с разузнавателен самолет "Щорх". Българската легия е съставна част от Waffen SS-войските на Третия райх, а на територията на лагера й действа своеобразна смесица от есесовския кодекс на честта и устава на българската царска армия. Вместо есесовски щандарт Българската легия има свое знаме. То е ушито от съпругата на командира на легията Стела Рогозарова и е осветено от православен свещеник в Грац. Легионерите се отнасят към него с традиционното за българите благоговение. То е бяло-зелено-червен трикольор, герб с вшит сребърен лъв и девизът на българските национални революционери: "Свобода или смърт". Знамето се носи пред строя и в присъствието на висши представители на германското началство и не предизвиква възражения от тях. По устав българските легионери трябва да носят общоесесовската униформа с отличителни знаци за националната принадлежност. На дясната петлица вместо традиционната "Зиг руна" е закачен сребърният български лъв, а на левия ръкав се носи щитообразната нашивка с националните цветове. Освен това много войници и офицери, запазили своите български знакови отличия, сами заменят есесовските пагони със собствените си, а кокардата "мъртвешка глава" - с българския лъв или розетка. Много от бойците носят българските си пилотки и фуражки и български катарами с лъв. Един представител на бригадата е с пълна българска униформа - знаменосеца подофицер Радойнов. Същото e и с военните звания: във всички "външни" документи военнослужещите от бригадата фигурират под есесовските си звания, но "вътре" в своята част те продължават да носят българските си чинове. В българската бригада SS има следното съотношение на званията: 
редник - шутцер 
ефрейтор - ротенфюрер 
младши подофицер - унтершарфюрер 
подофицер - шарфюрер 
фелдфебел - хауптшарфюрер 
офицерски кандидат - штандартюнкер 
подпоручик - унтерштурмфюрер 
поручик - оберщурмфюрер 
капитан (ротмистър) - хауптщурмфюрер 
майор - щурмбанфюрер 
подполковник - оберщурмбанфюрер 
полковник - щандартенфюрер

Българската бригада от SS получава усъвършенствани противотанкови средства, влизащи на въоръжение и във всички подразделения на войските на SS: панцерфауст, противотанкови пушки и реактивни противотанкови гранатомети. Артилерийският дивизион е с противотанкови оръдия с повишена бронепробиваемост, но броят им е едва 16, вместо полагащите се по щат 24. Противовъздушната отбрана на бригадата е от две 8,8 см зенитни оръдия, които обаче българите по-често използват като противотанкови. Пехотното въоръжение на легионерите е от стандартните за немската армия 50-мм ротни миномети, отдельонни и взводни картечници, карабини "Маузер", картечни пистолети MP-40 и пистолети "Парабеллум", "Валтер" и "удължен Браунинг". Покрай щатното въоръжение, почти всички войници и офицери по балкански маниер си набавят лични пистолети от най-различни модели. Членовете на младежката организация "Бранник" освен щатните си щикове носят и униформените си ножове, а някои от офицерите носят и саби. Транспортни средства са им камиони "Опел-Блиц" и "Фиат" (последните като артилерийски влекачи), за свръзка имат няколко бързоходни автомобила "Опел-Капитан" и мотоциклети. 
Германските инструктори в Дьолерсхайм почти не срещат трудности в бойната подготовка на личния състав на българската легия. Мнозинството от бившите войници и офицери от Българската армия, са успели да получат бойно кръщене в боевете с югославяните и собствените партизани-комунисти, а много от бранниците са преминали през някаква военна подготовка. Българите лесно овладяват непознатите им оръжия и показват респектиращи резултати. 


В началото на април формирането на Българската бронеизтребителна легия SS е прекъснато: войските на Червената армия развиват в Източна Европа мощно настъпление, и вермахтът спешно се нуждае от подкрепления. На 4 април, в навечерието на щурма на Червената армия на столицата на Австрия, българската бригада получава заповед да се подготви за заминаване на фронта. Легионерите посрещат това известие с въодушевление, още повече, че техен противник ще станат войските на 46-а армия от 3-ти Украински фронт, преди това преминали през територията на България. 
На българска бригада SS е съдено да получи бойно кръщене в самия край на войната. 
На 5 май командирът на 2-ри танков корпус на SS дава заповед Българските SS да заемат защитна позиция на отбранителната зона в покрайнините на Щокерау, югозападно от Виена. Със стремителен нощен марш към фронта Българската легия в утрото на 6 май се влива в редиците на SS дивизията, отбраняваща Щокерау, и поема участък от отбраната. Противотанковите съоръжения на подстъпите към града не са довършени и полковник Рогозаров решава да срещне съветските войски по улиците, където огневите средства на бригадата могат успешно да им се противопоставят. За да избегне жертвите сред мирното население, той се обръща към все още неуспелите да се евакуират жители на Щокерау със заповед спешно да напуснат града. За осигуряване на безпроблемната евакуацията на хората на безопасно място им е предоставен автотранспорта на бригадата, една рота от 2-ри батальон и медицинската рота. 
Бойният дух на българските легионери в очакването на боя е висок. "На всички ни беше ясно, че краят на войната не е далеч, и че Германия не може вече да победи - спомня си впоследствие ветеранът от бригадата Стоян Попянков, по това време млад бранник - но битката очаквахме с упоение. В края на краищата след толкова митарства бяхме длъжни да покажем и на руснаците, и на немците, как могат да се сражават истинските българи!" "Боже, пази България и всички нас!" - пишат легионерите по стените на къщите в Щокерау, превърнати в опорни пунктове. 



Пилотът Петър Бочев излита на разсъмване на 6 май на разузнаване със своя "Щорх" и докладва, че на подстъпите към градчето се струпват съветски войски - танкове, пехота и гаубична артилерия. Зарежда самолета и излита отново за по-детайлно разузнаване и повече не се връща, а по-нататъшната му съдба е неизвестна. 
Най-вероятно смелият пилот е бил свален и е загинал... 
Боят започва към девет часа сутринта. Противник на българите се оказват части от същата тази 46-а армия, която повече от всичко искат да срещнат на бойното поле, и затова легионерите воюват особено бойко и упорито. Съветските танкове и пехота навлизат в града и предприемат срещу позициите на българските войни мощна артилерийска и авиационна щурмова поддръжка, но не им се отдава да се придвижат навътре в Щокерау чак до вечерта. Успешно удържат позициите си и германските есесовци. Към 18:00 часа атаката е прекратена. В боя Българската Waffen бригада успява да извади от строя 14 съветски танка и 2 самоходни артилерийски установки (от общо 29, изгубени през този ден от 46-а армия в Щокерау) и унищожава най-малко сто пехотинци. Около 30 съветски войници са заловени в плен. Легионерите показват крайно оригинален подход към използването на пехотното въоръжение - успяват да свалят с противотанковия гранатомет "Офенрор" невнимателно снижил се при щурмуването Ил-2. Този случай няма аналог в историята на Втората световна война. Загубите на българската бригада са 98 души убити и ранени и 46 безследно изчезнали. Ранените легионери са евакуирани в германска болница, скоро завладяна от Червената армия. След края на войната 7 от тях са предадени от Съветския съюз на българските комунисти и след показен съд са разстреляни в Софийския затвор на 29 септември 1945г. Сред разстреляните е и мъжественият командир на 1-и батальон Георги Малков, тежко ранен в боя за Щокерау. 
През нощта от командването на корпуса се получава заповед за отстъпление и Българската бригада се придвижва на запад по пътя извън града, осветен от пожарищата. Нямат възможност да вземат със себе си руските пленници и полковник Рогозаров нарежда те да бъдат ликвидирани, но поручик Хаджилалчев по собствена инициатива не изпълнява заповедта на командира, за което е разжалван в редник, но не е отстранен от командването на своята рота. Оставащите в Щокерау подразделения на SS получават задача да го удържат още едно денонощие (което и успяват да сторят, задържайки града до края на 7 май), а през това време Българската бригада SS получава от командването на 2-ри танков корпус на SS задачата да заеме и отбранява град Хорн, ключов пункт в следващия отбранителен рубеж на корпуса. Легионерите се придвижват към определения им район за съсредоточаване на автомобили и камиони и полковник Рогозаров разчита, че 60 км разстояние ще бъде преодоляно за една нощ. Но шосето се оказва задръстено от разнообразни омешани подразделения на отстъпващите немски войски и темпът на придвижване рязко се забавя. Зората заварва бригадата пред мост близо до Цирсдорф, където става задръстване от стремяща се към отсрещния бряг техника. Положението се влошава при внезапна атака на съветски пикиращи бомбрадировачи, които сериозно повреждат моста и причиняват немалко жертви сред прехвърлящите се части. Там са убити и ранени няколко български легионери, а половината от артилерията на бригадата, която не успяват да прехвърлят на другия бряг, се налага да бъде изоставена. Но това още не е най-тежката загуба, постигнала българите на злощастния мост. В невероятната суматоха се изгубва 2-ри батальон в почти пълен състав. Неговият командир капитан Богоров, намиращ се по това време при командира на бригадата, се втурва да търси подчинените си и сам изчезва безследно. Изостават и се изгубват немалко войници и от останалите подразделения. Съдбата на 2-ри батальон, заблудил се при Цирсдорф, се оказва печална. 
Организираността си запазва само ротата на разжалвания поручик Хаджилалков. Той се присъединява към отряд австрийци от народното опълчение. Те отстъпва с бой в планинските райони на западна Австрия и там заедно продължават да се бият до 12 май. В постоянните сражения с Червената армия Хаджилалков загубва около 2/3 от личния си състав - убити, ранени и изчезнали - и взима решение да разпусне ротата си. Той самият, с фалшиви документи успява да се добере до България, в родния си град Бургас. Понеже по-големият му брат е един от местните комунистически водачи, поручикът се отървава с две години тъмничен затвор. На по голямата част от войниците му австрийците помагат да се прехвърлят в зоната, за която отговарят американските войски, а някои се скриват и остават да живеят в Австрия. 
Остатъците от Българската бригада SS пристигат в Хорн едва по пладне на 7 май. По това време в строя са не повече от 300 души, а една десета от тях са ранени. Но 
бригадата все още съхранява боеспособността си и е способна да изпълни поставената й бойна задача. Обаче съединенията и частите на 2-ри танков корпус на SS така и не пристигат в града: в боевете на 7-8 май те са изтласкани на юг. Вместо тях отбраната на рубжа поемат сборни подразделения на вермахта под командването на генерал Карл Люде и тогава започват проблемите. Веднага след пристигането на бригадата в града полковник Рогозаров и щурмбанфюрер Брилинг са приети от генерала и получават уверение, че немците ще защищават града докрай и българите ще бъдат включени в отбраната му. 
На българската легия е възложена задачата да заемат позиции около замъка Вайсгартен - замъкът на князете Батенберг, от чието семейство произхожда първият княз на България Александър I. Това повдига бойния дух на българските есесовци. Те са строени в двора на замъка при 
развято бойно знаме и полковник Рогозаров се обръща към тях с патетична реч, призовавайки ги, пред лицето на националния герой на България Александър Батенберг, самоотвержено да изпълнят дълга си и да се сражават на тези позиции докрай, рамо до рамо с немските си съюзници. За завършек на церемонията бойците в хор изпълняват любимата си песен "Откол се е зора зазорила...", а девойките-легионерки полагат на стъпалата на замъка букети цветя. 
"Ако битката за замъка бе започнала веднага след това, - спомня си Стоян Попянков, - без съмнение всички щяхме да измрем до един, покривайки се с вечна слава." 
Обаче на Българската бригада SS не било съдено да вземе участие в защитата на градчето Хорн. Генерал Люде вечерта на 7 май тайно влиза в радиопреговори с командването на съветската 46-а армия и сключва тайно съглашение за предаването на града в утрото на 8 май (реално той е зает едва на 9 май, понеже на 8 май части на 2-ри танков корпус на SS, 43-ти армейски корпус и фолксщурма задържат настъплението на съветските войски на подстъпите към града). На заелите града подразделения на генерал Люде съветското командване гарантира свободен проход до зоната, намираща се под контрола на американската армия, при условие да бъдат разоръжени и предадени на Червената армия всички есесовци. Така Българската SS бригада е изправена пред реалната опасност да бъде пленена от съюзниците си. Но един от офицерите в щаба на генерал Люде, не желаейки да поеме върху себе си измяната, извършена от началника му, около полунощ съобщава всичко на полковник Рогозаров. Той веднага вдига бригадата по тревога и с подкрепата на няколко десетки гестаповци, намиращи се в града, се опитва да завладее щаба на генерала и да изолира верните му войници. Скоро на споменатите пунктове се завързва ожесточена битка, продължила до три часа в утрото на 8 май. Българите отстъпват по численост на подразделенията на вермахта в града и не успяват да го овладеят. Загубвайки повече от двадесет души, бригадата е принудена да отстъпи по шосето на северозапад, оставяйки цялата си артилерия и голяма част от автотранспорта. Опасявайки се от преследване, легионерите на разсъмване се отклоняват от шосето и се укриват в гората, където заемат отбранителна позиция. Хората са напълно изтощени физически и морално и на полковник Рогозаров му се налага да им даде почивка за няколко часа.


Безизходността овладява войниците и офицерите. 
Щурмбанфюрер Брилинг се самоубива. Погребват го в братска могила с трима легионери, загинали от раните си, получени в нощния бой. Няколко души бягат на изток - да се предадат на Червената армия. Ротмистър Замфиров се опитва да ги застреля, но командирът на бригадата Рогозаров го спира. Но опасявайки се от това, че те могат да издадат на противника местоположението им, той нарежда да прекратят почивката. На спешния съвет от оцелели офицери се взима решение да тръгнат на запад към зоната на американците, където могат да разчитат на по-добри условия на капитулация, отколкото при Червената армия. В походен ред бригадата поема по черния път към Гмюнд. Няколко часа по-късно над колоната започва да кръжи съветски разузнавателен самолет По-2. С картечница командира на артилерийския дивизион капитан Лебибов успява да го уцели. Бипланът принудително каца на пътното платно. Легионерите залавят екипажа му - две млади жени-пилоти от нощния бомбардировъчен полк на 5-а съветска въздушна армия. Българите се отнасят към жените с чисто балканско благородство: превързват им раните и ги оставят на грижите на свещеника от малкото селце Будвасер до идването на съветските войски. В селото легионерите разменят камионите, които са изчерпали горивото си, за няколко каруци и коне. На тях качват ранените, които не могат да ходят сами и бригадата продължава марша си на запад. Нощта на 8 срещу 9 май я застига южно от населеното място Цветл, където бивакува заедно с разпокъсани подразделения от отстъпващи войски на вермахта. 
На сутринта позициите й попадат под обстрела на съветска тежка артилерия. Тръгва слух, че бронемеханизираният авангард на Червената армия през нощта ги е заобиколил и е отрязал пътя на запад. Нашите есесовци и немските войници заемат кръгова отбрана. Но за един час се появява само разузнавателна група на противника на два леки танка и без затруднение я прогонват с картечен огън. За изясняване на обстановката полковник Рогозаров праща три патрула от доброволци под командването на ротмистър Замфиров, поручик Црвенич и фелдфебел Ковачев. След като се връщат те докладват, че по шосето на Гмюнд в посока към чешката граница действително се движат съветски танкове и пехота на камиони. Българската бригада очевидно се оказва извън зоната на тяхното напредване и на нея временно просто не й обръщат внимание. Но бригадата се намира в тила на противника, а наличните сили не позволяват и дума да става за пробиване на път на запад с бой. Нищо добро не вещае и предаването в плен: при съветските "съответни органи" разговорът с националните формирования на SS е кратък... 



И тук на помощ идва традиционната балканска съобразителност. Полковник Рогозаров нарежда тридесет от легионерите с най-светъл цвят на косата да се облекат в униформите на пленниците от Щокерау и да се въоръжат с трофейните автомати пленени от руснаците. Останалите, скриват под дрехите си лично оръжие - гранати, пистолети, ножове и трябва да се представят за пленници. Строяват се в колона, обкръжена от преоблечения конвой и така бригадата се придвижва на запад, като в средата й се намират каруците с ранените и скритото на дъното им стрелково оръжие. Шествието се води от отлично говорещия руски език Рогозаров, на кон и в униформата на съветски капитан. През деня няколко механизирани колони на съветските войски подминават бригадата, но в суматохата на последния ден от войната нито една от тях не заподозрява у автоматчиците, които водят на някъде колона "пленени фрицове", преоблечения неприятел. 
Вечерта на няколко километра от Чешката граница пътя на българите е преграден от неголям отряд от съветски мотоциклетисти-разузнавачи. Сигурно посоката на колоната се е сторила подозрителна или преоблечените легионери са се издали по немските си ботуши, но мотоциклетистите насочват автоматите си срещу българите, а комадващият ги офицер се приближава до Рогозаров и изисква от него да му предаде документите за съпровождане на пленниците. Вместо отговор полковникът грабва пистолета си и го убива на място - това послужва като сигнал и легионерите нападат изненаданите мотоциклетисти. Завъзва се престрелка, в която са убити онези руснаци, които оказват съпротива, а около двадесет българите залавят в плен. От българска страна в схватката е убит един човек - комадирът на Българската противотанкова бригада SS - полковник Иван Рогозаров... 
След това нуждата от маскарад отпада от самосебе си. Нов командир на бригадата не е избран и всички решения се взимат колегиално от оцелелите офицери. Погребала своя храбър командир, бригадата продължава да се движи и в нощта на 10 май преминава австрийско-чешката граница в района на Чешке-Веленице. На разсъмване аванградният патрул на българите под командването на ротмистър Замфиров, придвижващ се на трофейните мотоциклети, разпръсва в кратък сблъсък опитващите се да го атакуват чешки партизани (при което няколко заловени чехи са натупани от българските войници с колан и пуснати по живо по здраво) и излиза в покрайнините на населения пункт Тргове-Свини. Именно там той среща разузнавателно подразделение от 3-та американска армия. Отведен в щаба на американския танков полк, ротмистър Замфиров в 10:30 часа сутринта на 10 май 1945 г. подписва капитулацията на Българската бригада SS. След това заедно с американски капитан той се връща при бригадата и обявява на другарите си условията на капитулацията. 250-те оцелели легионери се строяват за последен път, тържествено се прощават с бойното си знаме, а след това знаменосецът подофицер Радойнов го изгаря. Няколkо часа по-късно българската колона с бели знамена пристига в определения й за предаване район. Там легионерите слагат оръжие, предават на американците всички съветски пленници и са ескортирани в тила на 3-а американска армия. Така завършва краткият, но тежък боен път на Българската противотанкова бригада SS. Въведена в бой в самия край на войната, когато отбраната на германските войски вече се е разпаднала на отделни затихващи огнища на съпротива, бригадата несъмнено не успява да разкрие напълно целия си боен потенциал. Обаче войнците и офицерите й честно изпълняват дълга си пред България и съюзна Германия, дала им оръжие. Не е тяхна вината, че им се пада да преживеят агонията на Третия райх с всичките произтичащи от това печални последствия, но пък и те не са очаквали друго. 

По-нататътшната съдба на легионерите е различна. След краткотрайно пребиваване в няколко лагера за военнопленници на територията на Чехословакия американците ги прехвърлят в Австрия в лагера Бад-Ишл, където им предстои да дочакат освобождаването си. Условията в лагера са тежки, но издръжливите българи ги понасят относително леко. Офицерите и войниците са строго разделени, за общуване помежду им се налага строго наказание, но командирите съумяват да поддържат контакт с подчинените си. Легионерите с най-голям късмет са освободени от американците след 6 месеца, останалите - средно след около година. В условията на започващата Студена война американските спецслужби активно работят с българите, имащи репутацията на борци против комунизма. Няколко легионери са завербувани от американското разузнаване. Но достоверна информация има само за участието на един от тях в разузнавателни операции на територията на България. Бившият ротмистър Замфиров през 1946 г. на два пъти успешно прониква в България, скачайки с парашут и се връща, след като е изпълнил задачите си. Той загива през януари 1947 г. по време на третата си операция, разбивайки се в земята при скок с парашут... Много от легионерите, които не са пленени след войната се завръщат по домовете си. Там някои от тях отново се включват в българските и македонските анти-комунистически партизански отряди, а на някои им се удава да се върнат към мирен живот. Много от тях са арестувани от българските органи за безопасност и осъдени на различни срокове затвор. Такава е участта и на няколко десетки легионери, върнали се в родината след освобождението си от американски плен. Някои от осъдените отбиват присъдите си в съветски лагери. Седмина са разстреляни след споменатия вече "легионерски процес". Повечето легионери емигранти се завръщат в родината след обявявената в България през 1954 г. амнистия на участниците в антисъветската борба и политическите затворници. Тогава са освободени и легионерите, с по-дълги срокове в затворите. (Сега пак разправяйте за безмилостната комунистическа диктатура :). В годините на “демокрация” български националисти са преследвани от полицията, осъждани и затваряни - например Антон Рачев и др.) По-нататък животът на всички тези хора протича по реда си, макар че почти всяка година няколко от бившите легионери се събират в ресторантче, което държи в град Пещера бившият лекар на бригадата Билярски. "Съюз на ветераните от Бронеизтребителна Легия" се организира през 1992 г., след падането на комунистическия режим в България. Организационно той виза в състава на Съюза на ветераните от Втората световна война, обединяващ в България хора, сражавали се на страната на двете воюващи коалиции. Дейността на съюза е традиционна за организации от подобен род - ежегодно се провеждат срещи на бившите легионери. За пръв председател на съюза е избран д-р Лука Билярски, а след смъртта му през 1993 г. - Костадин Хаджилалков, бивш поручик от 2-ри батальон. В началото на 1995 г. в съюза се наброяват 42 ветерани от Българската бригада SS, 5 от които живеят в САЩ, по 2 в Австрия и Македония, 1 - в Германия, а всички останали - в България. Документалните източници за Българската противотанкова бригада SS са съвсем оскъдни. Дори знаменитият английски историк на чуждестранните формирования на Третия райх Дж. Литълджон признава, че документални сведения за бойните й действия отсъстват. Единствените официални материали по този въпрос са протоколите от "легионерския процес", но те не могат да бъдат признати за обективни заради клеветническия характер на съда и откровените фалшификации на събитията от обвиняемите и "свидетелите". 
Единствен източник на сведения по дадения въпрос за момента са спомените на ветераните от Легията. През 1995 г. в София излизат мемоарите на един от тях - Стоян Попянков - учил се през 1944 г. в Берлинския университет и участвал в бригадата като артилерист от оръдеен разчет в противо-танковия дивизион (С. Попянков. "Ние бранихме тебе, България!" София, 1995). В общи линии, на основата на мемоарите стъпва и главата за легионерите, в първото фундаментално издание в България за антисъветската съпротива ("От антисъветската съпротива към десидентското движение (1944 -1990)". София, 1996). Оттам идва и съвпадението на всички подробности в двата труда. 

По статията на Михаил Кожемякин “Българската противотанкова бригада в състава на SS-войските” (http://bulgaria88.narod.ru/SS-BG.htm )
Превод от руски: Gollum и Eisenherz



НЕИЗВЕСТНИЯТ БЪЛГАРСКИ ГРЕНАДИРСКИ ПОЛК
Архивите разкриват съдбите на доброволците в батальона край Дьолерсхайм
Малцина знаят истината за тези събития. И сега архивите бавно се отварят за историята от септември 1944 г. до май 1945 г.
На 8 септември 1944 г. окупираната от Червената армия България обявява война на Райха. Един ден след това, във виенския хотел „Империал”, се формира емигрантско българско правителство, ръководено от Александър Цанков с бивши либерали, военни и цанковисти. Тук е и бившият почетен водач на Легионерското движение и генералисимус от Първата световна война Никола Жеков. Малко по-късно се присъединява и тогавашният водач на ВМРО Иван (Ванче) Михайлов. 
Българското правителство в изгнание залага на пропагандата. В средата на септември 1944 г. Александър Цанков прави свое радиообръщение, в което между другото заявява: „Борбата за освобождението на България от еврейско-болшевишкия ярем се намира в сигурни ръце. Българското национално правителство ви призовава на борба срещу подтисниците на нашето отечество.”
ВАЖНА РОЛЯ В ТАЗИ БОРБА
ще изиграе Стефан Маринов, който още през лятото на 1944 г. работи за антикомунистически преврат в София и масова мобилизация за участие във войната на страната на Германия. Кой е Маринов? Тогава е на 36 години, преди войната е бил журналист в София и личен приятел на проф.Цанков. Като офицер служи в щаба на 5-а армия в Скопие. През 1944 г. заедно с водача на „Ратник” проф.Асен Кантарджиев се опитва да убеди командващия стационираната в Македония 5-а армия ген.Кочо Стоянов да предприеме марш към София и установи военно управление в страната. Това трябвало да бъде отговорът на армията срещу тогавашните опити да се скъсат връзките с оста Рим-Берлин-Токио.
Ген.Стоянов обаче се колебае и на 6 септември България официално скъсва отношенията си с Райха. Ден преди това Стефан Маринов дезертира от армията и се присъединява към немска част, движеща се на север. Междувременно водачът на „Ратник” Кантарджиев и проф.Александър Цанков вече са във Виена. 
През декември 1944 г. Стефан Маринов, вече държавен секретар при вътрешния министър на Българското национално правителство в изгнание, пристъпва и към конкретни действия. Той е НАЗНАЧЕН КАТО ЗОНДЕРФЮРЕР В УНГАРИЯ
и фактически се изправя срещу части на българската отечественофронтовска армия, разположена между Драва и езерото Балатон. С агитационна кола, оборудвана с високоговорители, той разпръсква пропагандни материали сред българските части. Основен призив в листовките е преминаването на страната на германците. 
Колкото и странно да изглежда, действията на Маринов имат известен ефект – в този участък на фронта на страната на Вермахта преминават 40-50 български войници. Разбира се, за решението на военнослужещите има и други причини – в България бързо текат процесите на т.нар. народен съд. Започват сериозни чистки в армията. По това време в българските емигрантски кръгове се говори за 50 до 100 хиляди жертви на комунизма. Емигрантското радио продължава да апелира за действия срещу терора в София, Пловдив, Варна и Бургас. Кръгът около Александър Цанков все още разчита, че може да бъдат организирани национално-български въоръжени части на страната на Германия. Хитлер, скоро след изпадането на България от Тройната ос, издава заповед, според която при пръв удобен случай трябва
ДА БЪДЕ СЪЗДАДЕНА БЪЛГАРСКА ОСВОБОДИТЕЛНА АРМИЯ
Виенското правителство на Цанков започва да търси доброволци сред намиращите се в Германия български студенти, работници и войници.
На 13 ноември 1944 г. Главната ръководна служба на SS нарежда да се мобилизират вербуваните дотогава българи. На учебния полигон в Дьолерсхайм е трябвало да се формира български Гренадирски полк, който да послужи за основа на една българска Вафен-СС-дивизия.
През втората половина на ноември частта разполага с около 500 войници, 56 подофицери и 25 офицери – численост, която отговаряла само на батальон. 
Моралът на новото подразделение не бил особено висок. Полагащите се дажби се оказали мизерни, а доброволците били принудени да садят в съседното поле картофи, за да си добавят към храната.
През пролетта на 1945 г. бил фактически под командването на полк. Иван Рогозаров – министър на труда в емигрантското правителство. Рогозаров обаче никога не е бил действащ военен. Малко преди края на войната българските доброволци от Вафен-СС
СТАВАТ СВИДЕТЕЛИ И НА ЕДНА ТРАГЕДИЯ
През април 1945 г. група от двадесетина души около майор Коста Каранечев решава да избяга от Дьолерсхайм. Тяхното бягство е забелязано и започва преследване от смесена българо-немска част под командването на българския капитан от СС Иванов. Бегълците са настигнати, стига се до престрелка и трима са убити. Останалите, след като се предават, са разстреляни на място.
Интересното е, че между преследвачите и заловените започва оживен спор – за мотивите на бягството. Особено озлобен е един от офицерите в преследващата група, лейтенант Кръстан М., който навремето влязъл след дълги размишления във Вафен-СС, тъй като считал тази крачка за несъвместима с християнските му разбирания. М. открива сред дезертьорите своя най-добър приятел, също като него лейтенант от царската армия. Изпуска си нервите и разстрелва своите другари.
Така завършва кратката история на българското Вафен-СС подразделение. Малко по-късно спира да функционира и Българското национално правителство, което междувременно се е изтеглило през февруари 1945 г. от Виена в Алтаусзее. 
Доброволците, както и министрите, имат обаче щастие в нещастието: Никой от тях не е върнат от американците в България против своята воля.
Със сигурност някъде има още живи българи – участници в това наше единствено СС-поделение, които могат да добавят нови страници в неговата история.

Автор: Михаил Кожемякин  

Превод от руски: Антон Рачев

Още по темата:

waffen-ss.hit.bg

 автор: radostinalassa 


 Тук се говори за присаждане на фекалии в домашни условия.
Мечтата на вакцината.

Микробиолог, кандидат на биологическите науки Дмитрий Алексеев.
Говорим за това, как ни управлява стомаха ни,зя храненето: правилно и не много, как може да удължим живота и забавим стареето с помощта на продуктите, които ядем. Какви витамини са ни нужни, какво да правим с млякото, хляба и глутена и почему мы не можем есть одинаковую пищу каждый день.
В конце выпуска торжественно вешаем новую картину

 Как да се излекува инсулиновата резистентност безплатно? Нови научни доказателства Инсулиновата резистентност е бичът на съвременната цивилизация, свързан с неправилното хранене и заседнал начин на живот.
Тъканите губят чувствителността си към инсулина и той се произвежда огромни количества, което води до сериозни последици от много органи.
Мазнините се отлагат в черния дроб ,  появява се метаболитен синдром, затлъстяване, атеросклероза и др.
В това видео учените проведоха изследвания на затлъстели хора и идентифицираха как физическата активност влияе върху инсулиновата резистентност на мозъка.  https://dzen.ru/video/watch/64394ff6c6f20a67e84db677?clid=1400&rid=960260671.161.1715709002301.43275

  
 NaturalNews 
Ами ако ви кажем, че има семе, толкова гъсто натъпкано с лечебни съединения, че рак, бактерии, вируси, язви, диабет, хронично възпаление, и много други общи здравословни състояния едва ли имат шанс в присъствието си?
Да не се бърка с черно сусамово семе, което изглежда поразително подобно, черен кимион, известен още като "черно семе", е въпросното семе и това са всички тези неща и още, оттук историческата му репутация като „лекарство за всички болести, освен смъртта“."

Ако никога не сте чували за черен кимион (Nigella sativa), вероятно защото за семената рядко се говори в съвременното западно общество. Въпреки че употребата му като билка и народно лекарство датира от много векове, черният кимион отдавна е отложен в полза на фармацевтичните лекарства, които са далеч по-малко ефективни и предизвикват вредни странични ефекти. Но ако ви е писнало да се опитвате да преодолеете болестите си с патентовани лекарства, може да искате да помислите за добавяне на черен кимион към диетата си.

От 1964 г. насам са публикувани поне 458 рецензирани проучвания, включващи черен кимион, според GreenMedInfo.com, и тези изследвания потвърждават това, което културите в Близкия Изток и Северна Африка знаят от хиляди години - черният кимион по същество е чудодейно лекарство. Според GreenMedInfo.com референтна страница за черен кимион, семето е научно потвърдено като:

• Аналгетик ( убиване на болка )
• Антибактериален
• Противовъзпалително
• Анти-уклери
• Антихолинергични
• Анти-гъбично
• Антихипертензивно
• Антиоксидант
• Антиспазматичен
• Антивирусен
• Бронходилататор
• Инхибитор на глюконеогенезата ( антидиабетик )
• Хепатопротективен ( защита на черния дроб )
• Хипотензивно
• Инсулинова сенсибилизация
• Интерферонов индуктор
• Ренопротективна защита на бъбреците (
• Алфа инхибитор на фактор на тумор некроза

По-конкретно, черен кимион е доказано, че осигурява облекчаване на болката при пациенти, лекувани от остър тонзило-фарингит; предотвратяване на заболяване, което в противен случай би било причинено от излагане на химическо оръжие; помощ при дългосрочно лечение на пациенти, пристрастени към опиоидни лекарства; облекчаване на симптомите на алергичен ринит; борба с Helicobacter pylori (Х. Пилори) инфекция; лечение на диабет тип 2; облекчаване на симптомите на астма; по-ниско кръвно налягане; предотвратяване на епилептични припадъци; и премахване на гъбички и кандидоза, сред много други функции (http://www.greenmedinfo.com/substance/nigella-sativa-aka-black-seed).

Черният кимион като мощен превантив, лечение на рак

Ако всичко това не е достатъчно, черният кимион отдавна се разглежда в Близкия изток като един от най-мощните съществуващи антиканцерогенни билки.
Проучванията показват, че редовното приемане на черен кимион може да помогне за предотвратяване на растежа и разпространението на ракови клетки на дебелото черво, но семето е полезно и за предотвратяване и лечение на много други видове рак, както и (http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12881014).
Всъщност изследователи от Ракова имуно-биологична лаборатория в Южна Каролина установява, че черният кимион помага за стимулиране на активността на неутрофилните гранулоцити, най-разпространеният тип бели кръвни клетки в тялото, които са отговорни за насочването на ракови клетки и елиминирането им, преди да могат да се развият в тумори.

"„Черно кимионно масло ( Черно семе ) като цяло помага за стимулиране на производството на костен мозък и клетки на имунната система“, пишат авторите в своето проучване. "„Той увеличава производството на интерферон, предпазва нормалните клетки от вредните ефекти на вирусното заболяване, унищожава туморните клетки и увеличава броя на антителата, произвеждащи В клетки“ (http://www.alyusra.com/blackseed/Black%20Seed%20Research.htm).

Тъй като има пикантен, орехов вкус, черният кимион може да се поръси цял или смлян върху храна, а маслото може да се използва и върху салати и други ястия. Семената също могат да бъдат смлени и добавени към вода, за да се създаде муцилагинов гел, подобен на този, който се развива, когато семената на чиа се добавят към водата. Този гел може да се пие или да се използва като заместител на яйца при печене без глутен и без брашно.

Източниците за тази статия включват:

http://www.greenmedinfo.com/blog/black-seed-remedy-everything-death    

 Во име Отца и Сина и Светаго Духа, амин.

Съобщавам на всички хора, живеещи в Света Русия... че на Малката Пасха, през нощта, на 28 април 2024 г. по време на молитва загоря сърцето ми с голяма радост, понеже ме посети, мен грешния, Богът на боговете и Царят на Царете, Господ на Господарите, Богът Израилев, Светата Троица. Дивният Бог заповяда да съобщя, на едните, радост голяма, а на другите, наказания от гнева Божий. 

Сега е време, казва Господ, да помилвам Света Русия, делът на Пречистата Богородица и да я избавя от игото юдейско, за което поророчествали светците и казвали, че след убийството на Царското семейство, цял век Русия ще я управляват юдеите! А те са децата на тези, които убили Сина Божий, - белосаните гробове, лицемерите. Понеже пред хората те винаги искат да изглеждат добри и пазещи благочестието, но в действителност, - казва Господ, - са гробници белосани, а вътри - гниещи кости, изядени от червеи. 

Изобличи ги, - казва Господ, - и открий на всички тайните им и богохулни дела. И аз ще открия, - казва Господ, - на Своите деца, за които Кръвта Си пролях на Кръста, всичките им нечестиви дела. 

И тогава ще се разгори ревността руска, на хората - християни по дух, и ще се извърши отмъщение. Понеже когато преди много години народа еврейски съгреши пред Бога, беше им допуснато пленение вавилонско, където много години се принасяше жертва на нечестивия дух Ваал, от властите Вавилонски.  На този бес на сатаната построили Зикурат, три-стъплано здание, на чийто връх, за жертва на сатаната - Ваал, трябвало да лежи балсамирано тяло човешко, или част от него. И го наричали Терафим. 

Това било нужно за властта на сатаната, над хората. Затова сатаната - Ваал, много пъти завладявал Божия народ. Така и по времето на Пророк Илия, имало 450 жреци на Ваала, при нечестивия цар Ахав. Но славният Пророк Илия собственоръчно отсекъл главите всичките на тези жреци. 

А сега, внимавай, - каза Господ, - Народе мой, когато убиха в Русия Православния Цар Николай Втори, и принесоха цялото му Свето Семейство, в жертва на Сатаната, и когато умря масонът Ленин, и него балсамираха и го положиха в тристъпален Зикурат, и тялото му стана Терафим, за жертва на Сатаната Ваал, като в древните времена на Вавилон.

Затова спи сега народът на Света Русия, под хипнозата на магията, бидейки измамен, в началото, от червената власт, - Червения Звяр. Те се наричаха атеисти, а всъщност бяха магьосници - станисти.

Така и сега, властите в Русия живеят по същата конституция, и открито наричат себе си, на видео, че са юдеи, убиващи Сина Божий, Иисуса Христа. Същите са и законите им, само че са, още по лукави. 

Разрешиха да имаме Църква, на вид - Православна, по обряди, но това са украсени ковчези, пълни с гноя на предателството. Понеже главният закон, на който всички ние в Русия, сме длъжни да се подчиняваме, разрешава да имаме Църква Праввославна, но само такава, която да няма превъзходство, даже над сатанинската (им) религия, и разните секти. Така е казано в член 29 от конституцията. А това е Хула срещу Светата Троица. 

А вторият член в конституцията, узаконява сатанизма и идолопоклонството: "Човекът е висша ценност, а също и неговите права. Всичко това, държавата е задължена да защитава". 

Но какво именно защитава тук, държавата? Понеже ценностите на юдеите содомисти, са едни, а на тези, които това е противно, са други!  Във втория член е записан цитат от т.н. библия на сатаната, понеже с човешките "ценности" бесовете винаги се опитват да примамват хората. Да ги въздигнат (ужким) до Небето, за да ги хвърлят в ада. 

Член 28: "Гарантира се свободата на съвестта". Но това което е написано по-горе, е богохулство и е против съвестта на милиони вярващи. Нима на мен ми е гарантирана свободата? Аз съм в затвора за изповядване Вярата Православна. И всичките ни братя и сестри са в гонения, от властта на сатанистите. 

Член 29, ал. 3: "Никой не може да бъде принуждаван да се отказва от своите убеждения". Това също е лукавство! Нас ни принуждават да се отказваме от вярата Православна, като ни заплашват с големи присъди затвор. 

Член 45, - че моите права на съвестта били гарантирани, - което също е лукавство.

Член 46: "Гарантира се съдебна защита на всеки". Тук, пак лъжат, и себе си, и хората. 

Член 50: "При осъществяване на правосъдие, не се допускат доказателства, получени с нарушения на федералния закон". А аз посочих много членове, които нарушават, и моите, и на много други хора, правата на съвестта. - Тук, пак лъжат.  Член 67: "Руската Федерация е правоприемник на СССР", т.е на "Червения Дракон". 

В Руската федерация е узаконено, че депутатите приемащи такива закони, явно хулещи и обиждащи Светото Евангелие, трябва да са точно толкова, колкото са били пророците ваалови, които е обезглавил Пророкът Божий Илия. Ни повече, ни по-малко, а точно 450. 

Затова, Господа наш Иисус Христос предупреждавал християните живеещи в Русия, да не приемат вярващите хора, документи от Руската Федерация, понеже те, от една страна, имат сатанински символи, а от друга, всеки, който приема какъвто и да е документ от РФ, става послушен гражданин, изпълнител на всичките тези богохулни закони! И такъв човек лесно приема магьосничества и проклятия.

Ето така, тези хубави на вид, боядисани ковчези - юдейските власти, подведоха цяла Русия под големия грех - богохулство. А ако сме отказали да идем под проклятие, ни затварят и ни мъчат в затворите, и ни лишават от всяко право и от свобода на съвестта. 

Ние сме единствената Църква Православна, РПЦ на Царската Империя, събрала 4 събора, която е излязла изпод проклятието на Руската Федерация. А кой, или по-точно, чрез кого, Бог можа да изведе хората от тази ерес богохулна? Понеже именно юдейската ерес нарушава Светото Кръщение на християните. Духът Свети, даден при Кръщението, напуска хората. 

Затова нашите старци, Паисий Светогорец и други, в Русия, казвали, че документите нарушават кръщението. И за да се върне Духът Божий, трябва, по учението на Църквата, да се миропомазват хората, т.е. да се докръщават. А чрез кого Бог ще направи това? В Светото Откровение на Йоан Богослов е написано, че Свети Пророк Илия, във вид на Ангел от Изгрева на слънцето, имащ в ръцете си Духа Свети, ще запечатва избраните. 

Според тълкуването на Свети Викторин Петовийски, Това ще е Свети Илия, а признаците на Духа, в ръцете, това е признакът на Архиерейството, благодатта на Апостолите, за да Кръщават с Духа Свети, хората, които сега са попаднали под проклятието на ерестта юдейска. Т.е. Бог е съхранил в Русия, Своя Илия, един човек - архиерей, Цар - Патриарх и Епископ, та чрез него да изведе избраните си, от Руската Федерация. 

И събра Бог, събор, с Помазаника Свой, който никога не е имал документи на РФ, и не е попаднал под проклятието на ерестта от богохулните закони. 

Така казва Бог: "Чрез Свети Владимир, Кръстих Русия, а чрез Владимир (Путин) допусна Господ, антикръщението, заради греховете на народа. Затова, покай се Света Русия, и ще те избави Господ от приклятието. Ако греховете ти, сега са като багреници (червени), ще ги избеля, като сняг", - казва Христос.

Спомни си Рус Светая, Бога Отца, и Майка Богородица, плачеща за тебе!  Бог наш Израилев праща сега язвите на своя гняв, върху РФ и върху всичките богохулници от целия свят! 

Така пише в Откровението: "Излез народе мой от Вавилон, от плена юдейски. От Вавилона, в който и до сега лежи в Зикурата, балсамираният Терафим Ленин. Понеже, за погубване на Русия, лежи този терафим.

Цяла Русия принесоха в жертва сатанистите, на Ваала. И тези, които остават в РФ, ще понесат върху себе си, всичките чаши на гнева. И ще поискат да умрат, но няма да могат. 


Избраните нека чуят (това)!


Държавният Зосима.


https://www.youtube.com/watch?v=CncBYysmjWs


Превод, Григор Симов