или
Идеологическият път на измамата "Македонски език"

Обвиненията, че ІІ-ият Интернационал, респективно Русия - са създатели и идеолози преди това на македонския език и нация са меко казано, несъстоятелни.

НационалистБг.ком разполага с богата документация, която доказва, че евреи от Русия, после СССР, Австро-Унгария, Англия и дори от Италия "разработват идеята" за самостоятелен "македонски" език (МакедонскиОТ ЙеЯзик).

Ционисткият заговор срещу православна, 1500 годишна България и България на Св.Св. Кирил и Методий има конкретни имена.

Едно от тях е на евреина Самуил Бернщейн:

Няколко бележки за македонския литературен език

Коренното славянско население на Македония в миналото е било в близко родство със славяните от Мизия, Тракия и Родопите. Това е определило най-важните етнографски и езикови признаци на македонските славяни.

В последствие обаче, в резултат на редица важни обстоятелства, Македония тръгва по свой собствен път и сега ние наблюдаваме формирането на нов славянски народ, македонци, които се отличават от останалите южнославянски народи.

Във връзка с това, лозунгът "Македония за македонците" придобива напълно реален смисъл. Неговото въплъщение в реалния живот изисква решаването на цяла поредица от важни задачи, сред които една от най важните е създаването на македонския литературен език.

Огромната част от македонците са полазвали българския език, по-малката - сръбския.

Пред строителите на новата национална култура на Балканите стои задачата за създаване на нов литературен език, близък до народните маси на Македония.

Такива опити вече са били правени.

Още в самото начало на XIX век един от македонските книжовници Кирил Пейчинов, родом от Положкото село (Т)*еарце, което е близо до гр. Тетово е писал книги за своя народ на "най-прост език некнижен" на своя роден говор.

Силна македонска стихия има и в езика на Р. К. Жинзифов и на много други писатели и поети от македонски произход. Но всички опити за създаване на македонски литературен език не са дали положителни резултати.

За решаването на подобни задачи времето е настъпило едва сега, когато свободната Македония влиза в състава на народната, демократична Югославия.

Факсимиле от статията

Скопският говор е краен говор, който е изпитал дълбокото и продължително влияние на сръбския език.

Това обстоятелство е довело до проникването на много сръбски думи в този говор, които са неизвестни на македонските славяни.

Това също е довело и до смесването на разнообразни фонетични системи, често отразени в една и съща дума. Така, в този говор на мястото на старите носовки намираме а, у /гусеница, гасеница, г с-г с и нос не знаат ес/ Могат да бъдат дадени много примери за много такива смесвания.

Приемането на този говор за основа на новия литературен език би довело до създаването на език, който е близък до сръбския и е отдалечен от основната маса македонски славяни и също е лишен от стройност на фонетичната система. Много близък до скопския говор е велешкия (гр. Велес). Велеско-скопските говори не могат да бъдат използвани при създаването на новия литературен език.

Новият литературен език не трябва да бъде създаван въз основа на източните говори.

Такъв език би бил много близък до българския.

При избор на говора е необходимо непременно да се отчете това, че новият език трябва да притежава такива особености, които му дават право на самостоятелно съществуване.

Такъв може да бъде само централния говор, заемащ значителна част от територията на Македония /Битоля, Поречье, Прилеп/.

Много близки до този говор са говорите от Охридската група; те също трябва да бъдат отчетени при създаването на новия литературен език. Тези говори имат стара книжна традиция, произлизаща още от дейността на Климент.

Един специалист по македонска диалектология разполага с достатъчен брой диалектологически факти, които в този спор дават възможност да се отхвърли скопско-велеската група и да бъдат използвани централните говори.

Не по-малко важен въпрос е и въпроса за графиката. Мисля, че тука трябва да бъдат следвани българската и руската традиции, а не сръбската /т.е. трябва да бъдат въведени буквите Я ,Ю и да се махне /меко Ч - няма го в кирилицата/* /.

Естествено, не е необходимо да се приемат всички архаични букви на българската азбука голяма носовка,*, - ятова гласна*, малка носовка*/.

Ортографията трябва да се създава въз основа на фонетико-морфологичен фундамент.

Пред създателите на новата славянска култура в Македония стоят отговорни задачи.

В областта на езика те се състоят не толкова в това, че трябва да изберат говор, но и в създаването на нова лексика, в написването на граматика, в създаване на речници и т.н.

Само с общите усилия тези задачи могат да бъдат речени в най-кратки срокове.

Моята гледна точка по македонския въпрос печатно съм изказал още през 1938 година в статия специално посветена на македонския език.

В нея съм писал "Независимо от значителното диаметрално разнообразие, македонските говори сами по себе си представят едно единство и видимо се отличават от говорите в Тракия, Родопите, Мизия и Балкана. - "Македонски език", Б. С. Е, п.37, стр. 743.

Професор Бернщейн Самуил Борисович

Факсимиле от решението за "македонската азбука", взето от македонските власти през м. май 1945 г.

Факсимиле  - продължение

От него
Основные книги С. Б. Бернштейна
Разыскания в области болгарской исторической диалектологии. Язык валашских грамот XIV—XV вв. М.; Л., 1948.
Болгарско-русский словарь. М., 1966;
Очерк сравнительной грамматики славянских языков: В 2 т. М., 1961—1974;
Константин-Философ и Мефодий. Начальные главы из истории славянской письменности. М., 1984;
Из проблематики диалектологии и лингвогеографии: [Сб. статей]. М., 2000;
Зигзаги памяти. М., 2003.

За него

Аванесов Р. И. Сорок лет в славистике // Исследования по славянскому языкознанию: Сб. в честь шестидесятилетия проф. С. Б. Бернштейна. М., I971;
Горшкова К. В., Гудков В. П. Жизнь в науке и для науки: К 80-летию С. Б. Бернштейна // Вестник Моск. ун-та. Сер. 9. Филология. I991. № 1;
Толстой Н. И. 60 лет служения славистике // Studia slavica. К 80-летию С. Б. Бернштейна. М., 1991;
Венедиктов Г. К. Восемьдесят лет старейшине советских славистов // Сов. славяноведение. 1991. № 1;
Топоров В. Н. С. Б. Бернштейн [некролог] // Балто-славянские исследования. 1997. М., 1998;
Филологический сборник памяти профессора С. Б. Бернштейна: К пятилетию со дня кончины. М., 2002.

(nationalistbg.com)

Нашите експерти откриха фашисткия замисъл на евреина конкретно в абсурдния от научна гледна точка израз "фонетико-морфологичен фундамент". Което си означава на прост човешки език - фалшификация!

По материали от: nationalistbg.com


/за Плевен онлайн портал:
д-р инж. Никола Тодоров, доцент

От Британското посолство до Държавния департамент 1
  
                                        <sup>Меморандум

  След внимателно проучване на приготвения от Службата за военна информация документ “Дългосрочен план за България” (2), правителството на Негово Величество намери за необходимо, че е полезно да представи следния доклад, относно политиката му спрямо България и позицията му, относно пропагандната насока, приета във връзка с тази политика.</sup> 

  ^{През месеците, предхождащи скъсването на дипломатическите отношения през март 1941 г., между нашата страна и България, многократно са отправяни предупреждения до Българското правителство, относно последствията, които биха настъпили, след капитулацията на България пред Германия и преди всичко при нападение от страна на България срещу нейните съседи! Правителството на Негово Величество предостави на вниманието на България цялата мотивация и безрезервната подкрепа, за да запази нейната независимост. Въпреки това, България най-накрая отстъпи пред немския натиск и когато немските войски навлязоха в нейната територия, активно им сътрудничеше, една позиция, която бе в ярък контраст с пасивната позиция на принудителна жертва, като Дания например! По-късно, когато Германия нападна Гърция и Югославия, Българската войска последва германците като чакали, използвайки тяхната слабост, предявявайки големи териториални претенции спрямо тези страни, които Българското правителство обяви със задоволство още през януари 1940 г. и тържествена надутост.}

  ^{Пълномощният министър на Негово Величество сър Джордж Рендъл при своите последни разговори с Царя на българите (3) и с българския председател на министерския съвет (4), даде на България ясно да разбере, че тя трябва да поеме отговорността за всички последствия от предателската й постъпка. Струва си да се отбележи, че когато сър Джордж изрази своето дълбоко съжаление, че въпреки опитите на правителството на Негово Величество да спаси независимостта на България, те са пропаднали, г. Филов отговорил, че въпросът за независимостта на България е единствено и само от компетентността на Българското правителство и без необходимостта от наша помощ! На това пълномощният министър на Негово Величество отговаря, че той ще си вземе сериозна бележка за това становище, тъй като то би било от голямо значение при една бъдеща конференция да го знае, че българския председател на министерския съвет в критичен момент от българската история, е поел пълната отговорност за резултата, който позицията на българската правителствена политика би имала в края на краищата върху независимостта на България. При това, по време на двата разговора, нито българския цар, нито неговият министър можаха да изтъкнат по-добро извинение за капитулацията на България от това, че една победа на Германия изглежда неизбежна!}

  ^{Поради това правителството на Негово Величество възприема решението на България да влезе в Оста, като резултат на преднамерено решение, взето с пълното съзнание, съобразно предупрежденията за последствията. Англичаните отказват да признаят анексията на гръцки и югославски територии от България и те, по такъв начин, не се чувстват обвързани със запазването на суверенитета на Българската държава. Становището на правителството на Нейно Величество относно бъдещето на югоизточна Европа, е този район да бъде групиран в някаква формална федерация, точната формула на която, съответно – механизма на федериране и нейните външни и вътрешни граници, би била установена при една бъдеща мирна конференция между заинтересованите воюващи държави, при специалното сътрудничество и съгласие на СССР. Такава конференция, естествено, би трябвало да включва България, като предварителните, бегли сондажи, които правителството на Негово Величество е имало по този въпрос с правителството на СССР, последното, по принцип, не е изразило несъгласие, за включването на България в тази организация. От друга страна, невъзможно е все още да се каже, дали България ще бъде част от тази организация или независима държава, и дори и, че много от българите, биха били кръвно заинтересовани, за създаването на независима държава, правителството на Негово Величество намира за неразумно да се обвързва с гаранции от подобно естество.}

  ^{А що се отнася до отношението на правителството на Негово Величество спрямо династията на Сакс Кобурготите, ще припомним, че настоящата война е третият случай (5), в който член на тази династия, участва във вероломно нападение срещу своите съседи. Но факт е освен това и че, отговорността за сегашната ситуация, не може да се прехвърли от Царя върху българското правител-ство, тъй като то е обявено от българите като негово създание. Ако бъдещето на югоизточна Европа е на федерални основи, то още повече не би имало място за една България, управлявана от член на сегашната царска фамилия, поради естествените справедливи чувства на ненавист, с които тя би била посрещната от съседните й държави, и особено от царските фамилии на Гърция и Югославия. Поради това правителството на Негово Величество не може да има повече никакви контакти с Цар Борис, за чиято участ то не е заинтересовано (6), нито пък биха искали да имат нещо общо с днешното българско правителство. Царят е компетентен човек, лукав, слабохарактерен, неспособен на смели решения, досущ като баща си. Всички опити за му се окаже подкрепа, с надежда България да се откъсне от Оста, по всяка вероятност биха пропаднали и ние просто бихме се компрометирали в очите на нашите балкански съюзници и пред света, като при това бихме си навлекли неизчислими беди и усложнения в бъдещите ни планове за съдбата на югоизточна Европа.}

  ^{В този аспект политиката на правителството на Негово Величество спрямо България, както и пропагандата срещу България, би била от същото естество. Генералната линия бе посочена в ме-морандума, предоставен пред Държавния департамент на 6 април 1943 г. Ние само бихме втълпили на българския народ, че отговорността за днешната злочестина, в която се намира, се дължи изцяло на днешния режим и че единствения му изход е да се опълчи срещу хората, които са ги предали – или по пътя на революция или чрез безусловна капитулация пред освободителните армии, когато му дойде времето. Ние нищо не обещаваме, както и не даваме никакви гаранции за бъдещето на България, като при това българския народ трябва да бъде уверен, че чрез една почтена капитулация, ще намери единствен изход от сегашната злочестина.}

^{Вашингтон, 16 август 1943 г.}

-----------------------------------------------------------

1 Foreign Relations of the United States. Diplomatic Papers. 1943. Washington: United States Government Printing Office, 1963, Volume I: General, pp. 495-497: 741.74/12.

2 Не се намери екземпляр от този документ на Службата за военна информация сред документите й в Националните архиви.

Дали е активен и досега! - редакция

3 Борис III от дома Сакс-Кобург от 5 III 1941 г.

4 Богдан Филов от 5 III 1941 г. 

5 Междусъюзническата война, Първата световна война и Втората световна война. - редакция

6 Настоящето показва как само след три дни е задействан планът по отравянето на Цар Борис: от английската служба MI5 (Military Intelligens Five Division) на принцеса Мафалда (+ 28 август 1944 г.) се предава тихоокеанската отрова грузу на новия (от 6 VII 1943 г.) италиански посланик в София Mamelli (бадолист), който намазва с нея отвътре чашата за кафе предназначена за Цар Борис III по време на обяд с обща храна...

На погребение на Царя германската делегация водена от Кайтел е получила изричното разпореждане от Хитлер да взема храна единствено от Главната квартира!

 Монархическо-консервативенъ съюзъ.

„Не само, че имам внуци евреи, но имам и дъщеря еврейка и за мен е голяма чест“,
коментар на Тръмп пред The Jewish Voice.

Мезонетът на Тръмп: Окултните символи и знаци показват на кой всъщност се кланя Тръмп (ВИДЕО)

Джерард Кушнер – зетят на Тръмп, е истинският президент на САЩ

Джерард Кушнер – зетят на Тръмп, е истинският президент на САЩ

Има в света един човек, който е много изстрадал и преживял повече време в затвора като борец за човешките права. И това е българинът Илия Минев. Признанието не е на кого да е, а на нобелиста Нелсън Мандела. То дойде доста късно и създателят на Независимото дружество за правата на човека не можа да го дочака.

В края на 1996 година близки съратници на Илия Минев обръщат внимание на Иван Костов да го приобщи към новото СДС. Кой пък беше този, вдигнал недоумяващо рамене Командира. Накратко го представили, но Костов смръщил вежди и видимо дал да се разбере, че няма нужда от него.

Съжалявам,че не се включи в СДС, признава, но пак след смъртта му, първият председател   на демократичното обединение Желю Желев. Премълчава обаче, че Илия Минев не е бил допуснат дори да мине покрай сградата на „Раковски”134. Този изтощен от защитата на своята кауза за правата на човека  вече възрастен човек не е допуснат на нито един митинг на опозицията след 10 ноември 1989 година да говори. С изключение на една публична проява в Пазарджик, където успява да се докопа до микрофона, но бива прекъснат от Георги Спасов – говорител по онова време на НКС на СДС.

Че комунистите не са обичали Илия Минев това е лесно за разбиране. Че са го натъпкали 27 години в затворите, от които 1860 дни е бил в карцера – също може да се обясни. За онази идеология той е врагът, който трябва да се преследва и сломи. Но се оказва, че е един от малцината, който не бива пречупен и не подписва никакви декларации за сътрудничество – наистина костелив орех. Ето какво пише в справката на Държавна сигурност - Пловдив изготвена по искане на ЦК на БКП. ”Илия Минев ероден през 1917 година в град Септември, произхожда от богато земевладелско семейство.В края на трийсетте години завършва висше образование – химия във Франция. Бил е в ръководството на пазарджишките легионери, проддържал е връзки с фашистката власт, активно е сътрудничел на полицията и Гестапо. Организирал и участвал преследвания и погроми на евреи. През 1946 година е осъден на доживотен строг тъмничен затвор. Впоследствие присъдата е заменена на 20 години лишаване от свобода. От затвора излиза в края на 1962 година.” 

Справката не свършва до тук и проследява неукротимата енергия на Минев за борба с властта. Там се упоменава как на 16 януари 1988 г. в неговия дом в Септември и по негова инициатива се създава първата дисидентска и независима легална антикомунистическа организация – Независимото дружества за защита на правата на човека /НДЗПЧ/. Това са 16 души, към които през есента се присъединява и д-р Константин Тренчев. Естествено всеки опит да бъде регистрирано дружеството са блокирани, сбирките им се осуетяват, някои от активистите попадат и в ареста. Дружеството намира добър прием сред насилствено преименуваните турци, които спомагат да се изграждат организации по места.

Илия Минев не е допуснат на прословутата закуска с президента Митеран в началото на 1989 година. Част от ръководителите на дружеството са арестувани, а документацията е иззета. Илия Минев обявява гладна стачка и удпява да издържи 62 дни, които без малко не го вкарват в гроба. Той е блокиран и не може да участва в Международния екофорум в края на октомври 1989 годисна в столицата.Намира се едва ли не под домашен арест.

Такава е накратко биографията на този затворник за правата от европейски ранг до промяната на 10 ноември 1989 година. Той сигурно се е радвал повече от свалянето на Живков, представял си е, че вече идва ред на неговото дружество и че при демокрацията ще бъде съвсем, ама съвсем друго. Но не би.

Как е бил посрещнат, споменахме по-горе. Има и още един показателен случай. През януари 1999 година осем партии и движения внасят при тогавашния президент Петър Стоянов предложение да бъде награден с орден „Мадарски конник” за заслуги към България. От президентството се правят на разсеяни, Стоянов отклонява въпроса и не сторва последен жест на признание към стареца, който вече гасне. 

Само след три седмици – на 6 януари 2000 година, забравен, самотен и в пълна мизерия в порутената си къща в Септември, издъхва на 82 години човекът, който беше признат от Мандела. Но не и от българските демократи. Единствен, който се е сещал за него и го е подпомагал всеки месец с пари, е бил Константин Тренчев. Навестявали са го още и най-верни останали съратници. Погребението, както и последните му години и месеци, е също мизерно и малобройно. Наистина животът на Минев е една възходяща спирала на страданието. И то за една кауза, в която е бил убеден, че е справедлива и праведна. 

Ето каква е веруюто му, записано от д-р Иван Гаджев: „Моето верую са свободата, демокрацията, законността. Властта сама по себе си е необходимо зло. Общественикът има една единствена задача – приемайки държавната формация, избрана от народа, да следи за ненакърняването на свободата на мисълта, словото, религиозната съвест и партийното предпочитание на отделния индивид. Мои първи приятели, старци като мене - по на 70-74 години, ме нападат: Махай това дружество! Дай да образуваме партия! Казвам –не! Ако го направим, няма да се различаваме от останалите. Утре, когато обществото ще живее при демократични условия, ние ще сме балансиращата сила между партиите, която ще изисква от гражданите търпимост, законност и ред.” 

Общо-взето това е. Човекът е вярвал, че нещата ще се оправят, ако е „свободен отделният индивид”. Искал е не да бъде във властта, а неин коректив. Красиви илюзии. Но нали това е чарът на живота – да съхраниш илюзиите си, независимо какъв хастар имат и на колко години си. И както си е по стародавна наша традиция – един българин става значим като умре. Две години след кончината на Илия Минев в София му вдигат скромно паметниче. След шест – бюст - паметник и в град Септември. А преди това го титулуват почетен гражданин и кръщават на негово име едно малко площадче. И ще нещо - общинарите забелязват полусрутената му къщичка и вземат решение да направят  музей. Както се казва – това не се прави за умрелия, а за живите.

Чуйте автентичния глас на Илия Минев и разказа  за битката му с комунизма.

Благовест Сендов: ... те (СДС) бяха подготвени от БСП да бъдат опозиция

Петър Дертлиев трябваше да бъде първият президент, а не Желю Желев. Защо елиминираха Дертлиев? Желю Желев стана, защото така се бяха разбрали с Луканов... в основата е дворцовият преврат в БСП, а не демократична революция...

Новият Световен Ред е КОМУНИЗЪМ: Австралийският конгрес разобличава Новия световен ред [Видео + Audio]

Ан Бресингтон подчертава, че Римският клуб, в който членуват Тед Търнър, Буш, Горбачов и общо взето всички, които дърпат конците, никога не се е отказвал от идеята за световно господство на КОМУНИЗМА...

"През 1987 г. Михаил Горбачов, също член на Римски клуб, каза: Вървим към Нов Световен Ред, светът на комунизма и никога няма да се върнем назад"